Двамата любовници почти всеки ден открадваха мигове, за да се видят. Антон се нахвърляше върху момичето с възродена младежка страст, а тя го приемаше в себе си с жажда, отприщена след дълго въздържание. Когато той влезе във вагината и за първи път без презерватив, на Мария и идваше да заплаче от усещането на горещо пулсиращия в нея член. След това презервативите бяха забравени и Антон свършваше в дупето или в устата и. Аналният секс беше за Мария коктейл от болка, чувство за изпълване и отдаване на волята на мъжа. Блясването на погледа му, когато се насочваше към дупето и, подсказваше, колко специално е това за него и влюбеното момиче копнееше да даде всичко. Антон ѝ отвръщаше, като всеки път откриваше за нея нов начин, по който тялото и да получи удоволствие. След сливането си, двамата оставаха прегърнати в мълчание, Мария се притискаше в тялото на любовника си, напразно опитвайки да се скрие от безмилостния марш на времето. Антон с въздишка я целуваше по челото и нежно разделяше ръцете и, за да се облекат и да им остане време да поговорят. Ментор и ученичка, както тялото и беше ненаситно за любов, така и умът и беше жаден за знания. За нея Антон беше енциклопедия, морален съдник, седящ по-високо от божество, любим, баща, който толкова ѝ липсваше...


Той хвана момичето за ръка и го поведе по пътеката към женствеността. В училище Мария се появи не по дънки, а облечена в изискан и едновременно с това сексапилен костюм, качи се на токчета, започна да носи ненатрапчиви бижута. Сребро. Защото то подхождаше на младостта ѝ. Щеше да е скандално да ги виждат често заедно, толкова искаха да седнат в ресторант, в опера или на концерт! Шансът да бъдат двойка дойде в новогодишната нощ. В големия търговски център щеше да има благотворителен бал с маски. Когато Антон и показа билетите, Мария изпищя от възторг, при възможността, едновременно да бъдат заедно на публично място и тя да се облече, като принцеса. До късно през нощта избира костюм, като с мъка отхвърляше явно кичозните, със стотици висулки, воали и панделки. Накрая се спря на черна рокля с голи рамене, както я посъветва Антон, да открие младата си плът и сребърни украшения за контраст. Изпрати връзката на Антон и тоалетът беше поръчан. Кавалерът и си избра черен тесен панталон, бяла риза с бухнали ръкави и отворена, за да разкрива мъжествената му гръд. Лицето му щеше да е скрито от домино и широкопола шапка.

Светлините и ярките карнавални цветове караха Мария да се чувства сюрреалистично и тя стисна още по-здраво Антон под ръка. Във фантастичната картина от костюми имаше нещо гротескно плашещо, но и привлекателно. Мъжът взе две чаши шампанско от подноса на един сервитьор, подаде едната на дамата си и гледайки я в очите чукна чашата си в нейната с кристален звън. Въпреки, че знаеше, че зад маската се крие Антон, Мария изпитваше вълнение и мъничко страх от този елегантен разбойник и нахалните му зелени очи, които я опипваха похотливо. Тя нямаше опит с алкохола и изгълта чашата си на един дъх, главата и се завъртя и всичко започна да и изглежда по-ярко и крещящо и сякаш времето се забави. Антон я прихвана през кръста и я завъртя в мелодията на валса. Мария се остави да я водят, полите на роклята и се развяха около краката ѝ и момичето си помисли, че ако кавалерът ѝ я завърти още малко по-силно, ще се видят жартиерите и. Това ѝ се видя толкова скандално и забавно, че Мария чистосърдечно се засмя и продължи да се смее, докато заплененият от детинската и радост Антон я въртеше все по-лудешки. Накрая момичето се отпусна в ръцете му, бореща се да си поеме дъх и грабна нова чаша шампанско, изгаряща от жажда. Някъде много отдалече конферансието говореше нещо, което се удави в пенливата течност. Бузите на Мария се зачервиха и тя, изпълнена с енергия и забравила опасенията си, почти заподскача из залата, жадна да види всичко. Антон потърпя известно време и накрая я хвана под лакътя.



- Бръмна ми главата! – извика той в ухото и. – Ела, на втория етаж е по-спокойно.

На Мария не ѝ се искаше да се откъсва от пищната карнавална обстановка, но с малко мрънкане се остави да я поведат към втория етаж. Пристъпвайки в залата, момичето за момент си помисли, че е оглушало, толкова голяма беше разликата с данданията долу. Светлините бяха приглушени, дълбоките кресла черни и бели, а някой свиреше спокойна мелодия на пиано. Антон и помогна да се настани в едно от белите кресла, където тя изпъкна с черната си рокля. Мария кръстоса крака, откривайки изящния си глезен и прасеца, обути във фин, копринен чорап. Разговорите бяха тихи, а в центъра бавно се въртяха две двойки. Антон изчезна и след малко се появи с две чаши. Драмбуйе за себе си и тоник за Мария, за да ѝ се проясни главата. Той де отпусна в съседното кресло с облекчена въздишка и свали шапката с доминото.



- Това е частно парти. – обясни Антон. – Едно от условията е дискретност.

Мария се беше намусила, доведе я в клуба на пенсионера, а сега ѝ донесе безалкохолно, все едно е някоя хлапачка! Ама-ха, ще му покаже тя!



- О-о-о, дискретност! И какво толкова тайно става тук? Сборище на тайно общество, рицарски орден? – тя театрално окръгли очи, леко завалвайки думите. – Принасяте ли девица в жертва?

- Не-е. – проточи Антон. – Не е задължително да е девица.

- Значи и аз ставам! – засмя се малко нервно момичето. Тъкмо щеше да каже още нещо хапливо и към тях се приближи един истински гигант.

Мъжът беше огромен, всъщност беше направо четвъртит. Той учтиво се поклони на Мария и с широка усмивка подаде грамадната си длан на Антон.

- Ах, Лазо! – надигна се Антон, за да се ръкуват. – Мария представям ти мой добър приятел, Лазар. Позволи ми да ти представя очарователната дама, която ме удостои с честа да бъде с мен, Мария!

Великанът се приведе с учудваща за размерите си грация и целуна ръка на изчервяващото се момиче.

- Заповядай, седни при нас. Къде е дамата ти?

- В последния момент се отказа. – отвърна Лазар, настанявайки се в свободното кресло и махна неопределено с ръка. – Знаеш, женски работи...

Двамата мъже размениха още няколко общи приказки и Мария реши да изостави тактиката с цупенето. Докосна нежно Антон.

- Тони, - за първи път го наричаше така. – Ще ми донесеш ли още една чаша шампанско?

Тя невинно затрепка с мигли и Антон едва не се разсмя. Не можа да ѝ откаже. Когато се върна, пианистът беше станал и публиката го изпрати с аплодисменти.

- Антоне, изсвири ти нещо! – подкани го големия мъж.

- Ти свириш на пиано?! – окръгли очи Мария.

- Е... малко... някога.

- Моля, моля! – запляска с ръце тя.

Антон седна на пианисткото столче, нави ръкави и след малко в залата зазвуча „Рапсодия в синьо“. Мелодията беше хипнотизираща и без да усети, момичето започна да се поклаща и дори тихо я затананика, докато въртеше тънкостенната чаша в ръка. Лазар се изправи и с учтив поклон я покани да танцуват. Мария се поколеба за миг и прие подадената ръка. Момичето се почувства, като играчка в ръцете на големия мъж, той почти я отлепяше от земята, като я завърташе под музиката на пианото. Антон продължи със Summer time, напук на сезона и Мария усети грамадната длан, обхванала кръста и, леко да се раздвижва по гърба ѝ. Трите чаши шампанско я караха да се чувства приятно отпусната, галещата гърба и ръка изпращаше нежни тръпки по тялото ѝ. В главата и се мярна мисъл, че това е нередно, но никак не и се искаше да спира. А нали това е просто танц, пък Лазар е приятел на Антон? Мария притвори очи от удоволствие и се облегна на кавалера си. Той съвсем естествено премести ръката си нагоре и пръстите му погалиха голите плешки и се плъзнаха по дължината на гръбнака ѝ, чак до врата. Кожата на момичето настръхна и тя въздъхна тихо. Двамата се въртяха, музиката от пианото хипнотизираше и без това замаяното и съзнание. На края на мелодията Лазар нежно прошепна:

- Малко почивка?

Мария кимна унесено, въртейки се безкрайно бяха спрели пред една врата. Мъжът я отвори и покани момичето вътре. Озоваха се в стая, аранжирана изцяло във вишнев цвят, грамадно легло, тоалетка две дълбоки кресла. Лазар седна на леглото и преди Мария да се усети, я дръпна за ръката и тя седна в скута му. Целувката я свари неподготвена, толкова властно езикът му разтвори устните и, че тя в първия момент дори не помисли да се противи, а и прегръдката му беше толкова мощна, безапелационна, убиваше всяка мисъл за неподчинение. Мария потрепера в ръцете му, затвори очи и върхът на езика и срещна неговия. Целувката му имаше вкус на скъп алкохол и далечен аромат на пура, дясната му длан я галеше по гърба, а лявата се плъзна по бедрото, надолу по целия ѝ крак и пръстите му обхванаха глезена и. Езикът му се гмурна в устата ѝ, а ръката му тръгна нагоре, опипа коляното, завря се под полата и, докосна ръба на чорапа и продължи по голата кожа на бедрото. Когато докосна дъното на изрязаните и прашки, те вече бяха мокри. Стонът на Мария беше приглушен в устата му и тя услужливо разтвори крака. Лазар отмести дъното на бельото и грамадният му пръст, с едно натискане проникна в нея. Това отрезви момичето и то се изви в ръцете на мъжа, борейки се да се отскубне. Лазар изненадано я задържа, но после я пусна и тя скочи, дишайки тежко. Понечи да побегне, но вратата се отвори и в стаята влезе Антон. Тя се хвърли в прегръдките му, хлипаше от чувство за вина и от облекчение. Двамата мъже си размениха бърз поглед и Антон зашепна успокоително, люлеейки я леко в ръцете си.

- Хайде-хайде! Няма нищо, Лазар не е искал да те изплаши. Добре си, нали?

Мария измрънка неразбрано, вече не беше изплашена, но беше засрамена... и възбудена, влагата между краката ѝ се просмукваше в бельото. Антон я погали по бузата, забеляза, че под роклята зърната на гърдите и се бяха втвърдили. Мушна длан между бедрата и и момичето се сви със стон. Той продължи да я гали внимателно и нежно я целуна. Мария му отвърна и се отдаде на познатото усещане. Зад нея Лазар стана и започна безшумно да се освобождава от дрехите си. Антон я завъртя и докато целуваше голата ѝ шия заразкопчава роклята. Мария беше затвора очи, оставила се на усещанията, все още замаяна от алкохола и емоциите. Двамата мъже съблякоха роклята и момичето остана пред тях, пристегната в оскъдния черен корсет, ефирните прашки и дългите си чорапи. Антон пъхна пръсти под ластика на прашките, плъзна надолу ги по бедрата ѝ и ги остави да се свлекат на пода. Лазар хвана Мария за ръката и дръпна към леглото. Тя се поколеба, обърна глава към Антон и той само кимна с горящ поглед. Момичето, задъхано от възбуда, последва големия мъж и двамата се озоваха в кревата, вплели ръце и крака, в страстна прегръдка.

Антон се настани удобно в едно от креслата и отпи юнашки от чашата си. Панталонът му се беше издул отпред.

Двойката на леглото продължаваше играта си все по-разпалено. Лазар беше вкарал два от огромните си пръсти в нежното влагалище на момичето и я чукаше с тях, докато палецът му притискаше клитора и. Мария беше стиснала ръката му с бедрата си и с нетърпеливо скимтене се нанизваше, колкото може повече. Мъжът дръпна корсета и извади гърдите и навън, лакомо поднесе зърното и към устните си и го засмука, после го захапа, изтръгвайки от Мария вик на болка и удоволствие. Тя задвижи таза си още по-бързо и скоро завика, разтърсвана от оргазма си. Без да и дава време да си поеме дъх, Лазар я обърна по гръб, провря ръце под коленете ѝ и като и разтвори краката влезе в нея с едно мощно движение. Членът му, напълно изправен от нетърпение, беше също толкова масивен, колкото собственика си. Дебелият орган нахлу в момичето, разпъвайки тясното и влагалище около себе си. Лазар я хвана за раменете с огромните си длани и се задвижи с бавни, дълбоки тласъци. Разкрачена и прикована към леглото, Мария нямаше друг избор, освен да се остави да бъде обладана от приличащия на бик мъж. Беше я взел почти насила и чувството за безпомощност беше изненадващо приятно. Похитена от този брутален гигант, с широко разтворени крака, беше разтворена достатъчно, за да не изпитва болка от неуморните движения на дебелия му чеп. Както я беше сгънал на две, когато потъваше до топките, дебелата глава на члена му притискаше матката на момичето. Не го правеше рязко, движеше се сигурно, дълбоко, но плавно и вместо болка, Мария усещаше в утробата си напрежение, на границата на поносимото. Вагината и стисна дебелия нашественик и се отпусна, обливайки го със соковете си. После още веднъж, по-силно и се отпусна още повече. При всяка контракция, цялото тяло на Мария се сгърчваше в ръцете на мъжа. Зад тях Антон беше разкопчал панталона си, едната му ръка масажираше тестисите му и дебелият му пенис се поклащаше тежко във въздуха. Да гледа своето момиче обладано така брутално, събуждаше в него букет от най-бурни чувства, ревност, любов, жестокост, похот. Без да съзнава, ръката му мачкаше топките, в ритъма на накъсаните хрипове, които се откъсваха от гърлото на Мария, всеки път, когато бикът върху нея си пробиваше път до матката и. Красивите и крака, лъщящи в копринените чорапи, се мятаха безпомощно отстрани при всеки мощен тласък. Пъшканията и се промениха, пръстите на краката и се свиха и тялото и започна да се тресе.

- А-а-а-ах! А! А-ах! – Мария закрещя, протегна ръце и впи нокти в гърдите на великана. – О-о-о-о-ууу!

Лазар удължи оргазма и, като забавяше движенията си и преди искрата в момичето да угасне, тласваше отново, разпъвайки я около дебелия си ствол. Когато тялото и остана напълно опустошено от оргазма, тя се отпусна безсилна и мъжът излезе от нея. Лежеше на вишневото легло, като счупена играчка, с разперени ръце и широко разтворени крака, вулгарно излагащи на показ подпухналата и женственост.



Следва