Мария се носеше в благословеното заблуждение на младите, че светът е създаден за тяхно удобство. Бъдещето виждаше бляскаво и безоблачно, а светът в краката си. Тази илюзия беше подхранвана в училище, където се имаше за много по-пораснала от съучениците си. Те усещаха самочувствието ѝ и инстинктивно бяха започнали да ѝ отдават уважение или пък завист, което на една определена разлика може и да е едно и също. 

Имаше само едно мъничко червейче, което я гризкаше понякога вечер, току преди да заспи. На прощаване Маргарита я прегърна, целуна и прошепна нещо в ухото ѝ. 

Тъкмо обратно, с наближаването на края на учебната година Антон все по-често беше спохождан от мрачни мисли. Даваше си сметка, че връзката му с младото момиче е обречена, откраднато щастие, във взето назаем време. И времето безмилостно изтичаше. Обаче взетото на заем трябва да се връща, а за кражбата да се отговаря. Какво би могъл да направи? Да се разведе и ожени за Мария? Скандалът щеше да е грандиозен, а последствията катастрофални. И накрая след двадесет, а може би десет години той ще бъде старец, а тя жена жадна за живот. Имаше ли право да разбие живота на толкова много хора които обичаше, тласкан от, да не се лъжем, себичност? 

Или пък да я превърне в своя държанка, възползвайки се от младежката ѝ наивност. Да я обрече да живее самотния живот на любовницата, чакаща оскъдно отредените ѝ мигове. Сам се отврати от подобна мисъл. Мария не заслужаваше такава съдба.  

А дали имаше смелост за най-благородното решение? Да я остави да отлети и да се превърне в хубава и умна жена. Чувстваше се, като човек на чиято ръка е кацнала чудно красива пеперуда, може да я задържи, но с това да я осакати. Наля си щедра доза кехлибарена течност и я гаврътна юнашки.  

Едно гадничко гласче в главата му се обади. Дали внезапното му благородство не беше страх? Антон не беше млад човек, а Мария развиваше все по-силен сексуален апетит. Беше все още неопитна и не можеше да долови хитрините, към които прибягваше той, когато възрастта се отразяваше на половите му способности. С дълга въздишка се надигна, за да проведе важен, макар и позакъснял разговор. 

*** 

– За абитуриентската са ни подарили екскурзия в Испания! Представяш ли си?! – Мария приличаше на дете пред елхата с подаръци. – Десет дена в малко градче, съвсем близо до Барселона! Никога не съм ходила в чужбина... И говорих вече с нашите, ще ме пуснат!!! Леле-е-е! – внезапно усмивката ѝ застина. – Ама... ти няма да можеш да дойдеш... нали? 

– Не, няма да мога да дойда. – усмихна се малко тъжно Антон. – Не! Даже те помисляй да се отказваш! 

– Аз... исках да съм с теб... 

– Повярвай ми, Испания ще ти хареса. Наслаждавай се на момента, преди да е отлетял. – Антон размаха пръст и продължи с театрален даскалски тон. – Новите преживявания ни дават различна перспектива и ни позволяват да преценяваме по-правилно. 

Внезапно я целуна и мрачното прозрение, че отива без любовника си, се стопи. Така и нямаше да научи кой е спонсорът на тази неочаквана екскурзия. 

*** 

Учениците възбудено се бутаха в самолета, хилеха се и си разменяха недодялани шеги. Учителките, които ги придружаваха, бяха дори по-доволни от тях от внезапния подарък и ги оставяха да правят едва ли не каквото поискат. Мария вдигна тежката чанта с ръчен багаж и се намръщи, мъчейки се да я качи в багажното над седалката си. 

– Чакай, дай та ти помогна. 

Тежестта изчезна и тя се обърна. Застана лице в лице с Георги, който се опита да се усмихне, но само сгърчи устни в нервна гримаса. 

– Дай... ето... – дръпна чантата от ръцете ѝ и я бутна в багажното. – Тук ли си? И моето място е тук. 

Двамата стояха един срещу друг и веднага приковаха вниманието на останалите. 

– Ако искаш, ще се сменя с... някой 

Мария се озърна за миг, ама че хлапаци, зяпаха все едно са на театър! 

– Не, няма нужда. Може ли да съм до прозореца? 

Георги само кимна. 

През трите часа момчето непрекъснато се опитваше да я заговори и Мария започна да се забавлява. Той беше несръчен, но говореше с такава откровеност, че чак беше мило. Изненадващо за самата нея откри, че вече не му се сърди. През учебната година се беше държал на дистанция от нея, раната от предателството му зарасна. А преди половин година си мислеше, че никога не би му простила! Значи Антон беше прав и за това, времето лекува всяка рана. Ех, Антон... ако можеше сега да е до нея! Обърна глава към сина му, говореше ѝ нещо, но тя се беше замислила и изпусна началото. 

– ... Барселона е била древен град, основан дори още преди Римската империя... после дошли Визиготите... – гласът му продължаваше ентусиазирано урока по история. – Кралство Арагон било независимо и чак... 

Не че лекцията за историята на града я интересуваше, но ентусиазмът на момчето беше заразителен. Освен това забеляза как внимателно ги следят съучениците им. Охо, нека! 

– Извинявай, не мога да вдигна защитния прозорец. – излъга Мария. – Ще ми помогнеш ли? 

Георги скочи с такава готовност, че едва не падна отгоре ѝ. Благодари му с усмивка, беше толкова забавен в несръчното си желание да ѝ се хареса. До края на полета му позволи да ѝ сервира храната, да ѝ помогне да вземе от ръчния си багаж нещо, което не ѝ трябваше. На слизане момчето ѝ подаваше ръка, дори когато трябваше да качи едно стъпало, носеше чантата ѝ и с всички сили се мъчеше да я накара да се засмее. Тя му угоди, само за удоволствието да види как грейва от радост. Толкова приличаше на баща си! Само дето беше по-млад... Пък и държанието му беше коренно различно от това на лекенцето, което с удоволствие парадираше с чара и парите на татко си. 

*** 

Сиджес имаше очарованието на всяко друго малко градче, изхранващо се от туризъм. Главното му достойнство беше, че с влак можеше да се стигне до Барселона за половин час. Шумната, като ято врабчета, ученическа компания не спря да възклицава през целия път, като час по час гледаше Георги и Мария. А те нарочно седнаха няколко седалки по-напред от останалите. Той очевидно беше казал нещо много забавно, защото тя се смееше, отметнала глава назад. 

*** 

Имаше власт над него. Беше невероятно и толкова лесно, дори малко разочароващо лесно. Точно както ѝ беше казала Маргарита. Откритието я порази, имаше власт над Георги, както Антон имаше власт над нея. Не насилствена, а по собствена воля. Двамата все по-често се отдалечаваха от съучениците си и оставаха заедно. Придружаващите ги учителки оставиха децата да ходят където поискат из Стиджес, къде ли можеха да се дянат в малкото градче? 

Например в някое кокетно ресторантче, с романтични масички за двама. Или на плажната алея. Или пък в стаята на Мария. Понеже групата беше от нечетен брой, някой трябваше да е сам в стая. Учителките още на тръгване бяха определили това да е Мария, заради отчуждението ѝ от останалите. 

Георги усещаше, че тя си играе с него, но беше безсилен да се противопостави. Желаеше я със силата на наранената гордост. Трябваше да е просто поредното му завоевание, а от жертва, се беше превърнала в изкусителна млада жена. За половин година беше пораснала! И като манталитет, и като тяло. Момичешките форми бяха започнали да се наливат и нямаше момче, което да не се обърне след нея. Легнала на кревата, по бельо каквото Георги беше виждал само на витрина или на снимка, беше способна да изтрие всяка мисъл от главата му. Освен една. 

Понечи да се качи на леглото върху нея, но тя опря стъпало в рамото му и го притисна надолу. Георги коленичи, имаше чувство, че членът му ще спраска панталоните и ще се изпружи навън. Момичето разтвори крака пред лицето му и устата на момчето тутакси се напълни със слюнка. Листчетата на срамните ѝ устни бяха деликатни, целомъдрено криещи отвора зад тях. Георги хвана бедрата ѝ, допирът с гладката повърхност на чорапите ѝ едва не го накара да свърши в гащите си. Разтвори краката на Мария и в полусъзнание от възбуда наведе лице към слабините ѝ. Беше неопитен, но страстен. Хапеше я без дори да си дава сметка за това, езикът му на няколко пъти се щураше около малкия ѝ клитор, без да може да го уцели. Мария го хвана за косата и го насочи, нейното “Ах-х-х-х” му даде да разбере, че е на правилното място. 

Може и да му липсваше опитът на възрастен мъж, но тялото му така трепереше от желание, че ѝ предаде възбудата си. Влезе между краката ѝ и след няколко несполучливи опита проникна в нея. Колко беше твърд! Болезнено корав, членът му трепереше, като натегната струна! Дори при върховна възбуда членът на Антон не беше ставал толкова твърд. Момчето замушка без ритъм, без опитната техника на баща си, но с ярост, мощ и темпо, които бяха непостижими за един възрастен мъж. Мария забрави за играта на контрол и само инстинктивно разтвори по-широко крака. Беше я превзел, както варварска орда превзема крепост, ръгаше я дивашки, с изхвръкнали от орбитите очи, напълно луд. Луд по нея. Стихийната му страст я помете и Мария затвори очи, болката от безмилостния, нереално твърд член и удоволствието от дивашкото, отчаяно чукане я тласна в удоволствие, което не беше изпитвала. 

Дори и най-опитният мъж не може да предложи на една жена страстта на младостта. Маргарита отново беше права. Мария прегърна Георги, сплете глезени зад него и отчаяно го притисна, колкото можа по-навътре в себе си. Копринената нежност на утробата ѝ мачкаше стоманата на члена му, докато не я стопи, както пещта побеждава желязото. Двамата се вкопчиха един в друг и затрепераха в собствен ритъм. 

Членът на момчето беше омекнал само сравнително, но иначе си беше напълно еректирал и готов за още подвизи. Да, опитният мъж можеше до удължава удоволствието, знаеше номера, но младият не знаеше умора. Отново и отново Мария се издигаше на вълните на удоволствието, вече не знаеше, колко пъти той се излива в нея. Обърна я кучешката и прониквайки от различен ъгъл я накара да захапе юмрука си, за да не закрещи. 

Легна, а тя се го възседна, хвана ръцете му и ги сложи на гърдите си. Телата им блестяха от пот, а гърлата им дращеха от жажда, но продължаваха да се пришпорват, като в някакъв дуел. 

Заспаха напълно изтощени, устните им бяха изпохапани и подути. Мария усещаше влагалището си да гори претрито до кръв, а Георги едва можеше да се изправи на сутринта на треперещите си крака. 

На следващия ден, за никой не остана съмнение какво се е случило, когато двамата се появиха заедно, хванати за ръце. 

Следващата нощ Мария беше толкова претрита, че дори допирът до слабините ѝ причиняваше болка. След като облекчи ненаситния си любовник веднъж с устни, го погледна дяволито и му предложи нещо, от което очите на момчето едва не изхвръкнаха от неверие. 

– Не, не. Не бързай! – шепнеше Мария. – Н-н... д-дааа. Точно така, лекичко. Намажи ме добре. 

Луд от възбуда Георги мажеше стегнатият анус с крема ѝ за ръце. Пръстът му обикаляше отново и отново в кръг тесния мускул, докато накрая не усети как са отпуска малко. Мария го наставляваше с нисък и дрезгав от възбуда глас. 

– Сложи още... и вътре. 

Георги загреба едва ли не половината кутийка и започна да се опитва да го вкарва в тясната дупчица.  Отворът му позволи да проникне с пръст и момчето се удиви на нереалната нежност и фантастичната жега вътре. Коленичилата и навирила дупе Мария притвори очи и се остави на усещането на движещия се в дупето ѝ пръст. Изучаваше я отвътре, тя го насърчаваше с реакцията на тялото си, когато намереше някоя точка на особено удоволствие. Георги усети, че анусът на момичето вече не го стяга толкова  и добави още един пръст. Мария изпъшка, но не го спря и той продължи да я разширява, едва не получавайки удар от вълнение. Играеше си със аналната ѝ халка и опипваше от вътре, ве можейки да се насити на нежното усещане, съчетано с привкуса на забранения плод. Накрая Мария го дръпна и той коленичи зад нея. Беше толкова възбуден, че членът му стърчеше право нагоре, прилепнал към корема му и по никакъв начин не можеше да го наведе, за да го сложи на добре смазания анален отвор. Георги се надвеси над момичето, като пес, обладаващ кучката си. На два пъти опитва да проникне в нея, но само се хлъзгаше по мазната от крема цепка на дупето ѝ, докато накрая не уцели. Нахлу в нея от раз до половината. 

– А-а-а-а-ауууу, спри! Спри! – Мария се вкопчи в чаршафа. – О-ох, б-болии. 

– Д... да изляза ли? 

– Ох, ох... не. Не, само стой така. 

Болката от нахлуването я беше прерязала, като с нож. Мъчеше се да диша дълбоко и да се отпусне, но трябваше да стоят така поне няколко минути. От началните конвулсивни свивания на насиления анус Георги беше свършил още с проникването си. Членът му поомекна малко и това даде възможност на аналната халка на момичето да се отпусне около вече не толкова коравия ствол. Мария се чувстваше разчекната отзад, но вече без агонизиращата болка. Спомни си за Маргарита и колко разтворена беше жената отзад, беше едновременно плашещо и възбуждащо! Георги я усети и се задвижи предпазливо. Членът му превземаше най-интимните ѝ кътчета, с твърдостта си караше органите ѝ да се разместват около него. Болеше я, но ѝ харесваше да я чукат в задника по някакъв необясним мазохистичен начин. Усещаше всяка веничка на твърдия член разпънал около себе си аналния ѝ пръстен. Искаше да се излее в нея, да напълни червата ѝ с горещата си сперма. Спомни си как Антон се изпика, вътре в нея, издувайки я като балон. 

Георги усети как Мария затрепери, анусът ѝ се отпусна напълно и той проникна в нея докрай. Момичето се затресе, мълвейки нещо неразбираемо и той свърши отново в ануса ѝ. Изтегли члена си от задника ѝ с мазно мляскане и отворът ѝ остана леко отворен, преди момичето да рухне на леглото. Заспаха прегърнати, а спермата му изтече от задника ѝ през нощта. 

*** 

Бяха уредили баба и дядо да дойдат с тях на почивка, за да гледат малкия. Пък те щяха да се потрудят за братче или сестриче. Един ден свекървата помъкна сина си и внука си на пазар, в желанието си да покаже власт. 

Мария се вмъкна в стаята на свекъра си. Никой нямаше да узнае дали Антон беше станал дядо или татко. 

КРАЙ