– Знаете ли, по какво ние трансовете превъзхождаме истинските жени?

Журналистът се размърда, наместваше твърдия си член през джоба си.

– А, Ъ-ъ-ъ... не, не се сещам. – мъжът се окопити. – Съвсем не искам да Ви обидя, разбира се!

– В желанието си да сме жени. Никога няма да чуете някоя от нас, фалшивите кобили, да се оплаква “Ах, защо не бях мъж!” или “Ох, само ако бях мъж!”.  – ръката на Вяра уж небрежно се плъзна по бедрото и запретна ръба на полата, разкривайки дантелата на чорапа. – Истинските жени в неделя са чорлави, обличат развлечен анцуг и се размотават, както си искат, ако няма кой да ги види. Докато ние дори сами се обличаме, сякаш ще всеки момент ще ни посети принца на Уелс!

Имаме нужда да убедим сами себе си, че сме нещо, което не сме. И на мъжете това им харесва. Представата за женственост може да е по-секси от самата женственост.  Колко често една истинска жена облича еротично бельо? Само по специални поводи. А ние го носим постоянно. Опаковката е по-важна от продукта, на запад го бяха разбрали много преди нас. Качеството ни не беше по-лошо, просто те умееха да го поднесат по начин, по който да го поискате, дори и да не ви трябва. Трябва да отбележа, че това маркетингово късогледство беше само на икономическо ниво. В нашата професия отлично знаеха, колко е важна опаковката.

Задачата ми с Игор Андреевич завърши обучението ми в Москва и с Надежда получихме първото си назначение. София. КГБ обучаваше кадри за Държавна Сигурност, като едновременно снабдяваше България с високо квалифицирани кадри и си осигуряваше предани хора в специалните служби. Не, че не вярваха на БКП, но все пак.

Първите ми задачи в София не се различаваха много от тези на обикновена проститутка. Е, не съвсем обикновена, елитна проститутка с нещо специално между краката.

Знаете ли, че проститутките бяха част от системата? От най-долната гарова проститутка, през момичетата пред хотелите, та до нас, елитните куртизанки. Всички. Явяваха се на отчет и чинно изпяваха всичко, което клиентите им изтърваха в леглото, приятно отпуснати от секса. Пак чрез тях ДС контролираше организираната и неорганизирана престъпност. Всички курви бяха агенти. 

Дребните рибки сътрудничеха, като долагаха за дребни престъпления. Разбита аптека, за малко морфин или кражби от завода. Милицията си водеше бележки, когато беше нужно прибираха някого. С момичетата от хотелите се следяха както чужденците, така и по-големите играчи. ДС контролираше организираната престъпност и я използваше. Оставяше я достатъчно жива, като необходим социален конструкт, но достатъчно слаба, за да не може и крачка да направи без одобрението отгоре.

Знаехме, че чуждите разузнавания се опитват да вербуват подобни маргинали и дори го насърчавахме. А курвите измъкваха тайните и чинно ги докладваха. Е, ставаше и по някой и друг сакатлък. Едно от момичетата се влюби и се раздрънка пред гаджето си. Той беше средна ръка престъпник, представящ си че е едва ли не Ал Капоне. Наложи се да изчистят всичко, кървава история.

Мен ме използваха и за изнудвания, заради пишката ми. Както и за специална награда, за господа и другари, на които се иска нещо различно, но умират от ужас от публичния скандал.

Една от задачите ми беше свързана с наша голяма спортна звезда, ще го наречем условно Ахмед. Олимпийски шампион по борба, беше задължително да показваме на гнилия капитализъм, че сме по-добри от тях във всичко. В спорта най-вече, защото нищо не повдига самочувствието на българина, както една победа на тепиха. Не се радва така на научни постижения или изкуство, както на мускулест неандерталец, който размазва противника си, както са го правили предците му 40 000 години назад. ДС най-много се страхуваше тези титани на българщината да не избягат на запад, помамени от лъскавите витрини и лъжливи обещания. За това едновременно ги глезеха и охраняваха зорко. Мен ме прикачиха към Ахмед, той разбира се имаше българско име за пред света. Бяхме с две ръце за интернационализма, но не позволявахме на етническите малцинства да имат не български имена.

Ахмед си падаше по момченца, но нямаше как да ги има публично, защото щеше да го принизи в очите на българския народ до обикновен педераст. За това му дадоха мен, да пред обществото бях млада красавица, а в спалнята му мъжка курвичка. Придружавах го по състезания по света, трябваше да внимавам да не би с него да се свърже някой злодей от ЦРУ и да го държа напълно задоволен.

Ахмед беше така претъпкан с тестостерон, че само дето не му излизаше от ушите! Така ме и чукаше, злобно и грубо, искаше да вижда, че ми причинява болка. В мен виждаше едновременно момче, каквото желаеше и жена, каквато мразеше. Не знам дали се беше родил женомразец или се беше превърнал в такъв, фрустриран от обществения морал. От досието му знаех, че не може да получи ерекция с жена. С мен обаче получаваше и то каква!

Най-много му харесваше да ме нарича българска курва. Насилствената смяна на името му беше подсилила и без това съществуващата ненавист между етнически турци и българи в страната. Аз му бях едновременно отдушник и надзирател. Надзирател в обществото и неговата бяла, българска курва в спалнята.

Събличаше ме грубо, късаше дрехите, докато не останех само по бельо. Харесваше му да съм с памучни бикини и бели памучни чорапки до коленете. Мяташе ме в кревата и започваше да ме гали между краката, харесваше му че там намираше не красивия женски отвор, а пенис. При това малък, увиснал и неспособен на ерекция пенис. Изпитваше превъзходство над мен и не му беше трудно. Тежеше три пъти повече от мен и можеше да обхване кръста ми с лапите си. Нямах никакво право да проявявам инициатива, трябваше да съм напълно пасивна.

Нареждаше ми да си повдигна дупето, за да ми събуе бикините. Вземаше масажно масло, изливаше от него в огромната си шепа и го размазваше по слабините ми. Гладката ми, идеално епилирана кожа скоро лъщеше от мазнината. Със свободната си ръка ме хващаше за глезените, за да ми вдигне високо краката, за да подпъхне възглавница под дупето ми. Обичаше да ми казва: “Вдигни си краката и ги разтвори, като някоя долна курва.” И аз го правех, разтварях крака и ги вдигах, като жена, за да му дам пълен достъп до аналния ми отвор. Тикаше мазните си, дебели пръсти в задника ми и ме разпъваше и разширяваше, като се наслаждаваше на разкривеното ми от болка лице. Правеше го грубо, вкарваше показалците на огромните си лапи в дупето ми и разпъваше настрани, колкото можеше. Не ми беше трудно да скимтя от болка, за да му доставя удоволствие. Обичаше да бърка в задника ми с три от дебелите си пръсти, а със свободната си ръка да ми бие шамари по меката пишка, докато се разплача.

Тогава вече беше в пълна ерекция и се настаняваше между краката ми, които бях държала разтворени за него през цялото време. Членът му беше къс, но чудовищно дебел! Колкото и да ме беше разширил с пръсти, рязаната му глава разпъваше ануса ми до границите на разкъсването. Начукваше ми го яростно от раз и после ме ебеше с къси, груби тласъци, като глиган, мъчещ се да изкорми някого с бивните си. Много му се искаше да ми бие шамари по циците, но това му беше изрично забранено, за да не ги повреди. Имуществото на държавата се пазеше добре.

Вместо това ме шамаросваше по лицето, докато безумно дебелия му член не експлодираше в ректума ми, буквално правейки ми клизма с огромните си количества сперма. Ревеше, като зубър, докато се празнеше в мен, а после се тръшваше на леглото. Аз трябваше да почистя “омърсения” му от мен член с език. Лижех го старателно, всяха дебела изпъкнала вена и грамадната глава на рязания му кур, докато от безпомощно разтворената дупка на задника ми течеше спермата му, нерядко оцветена в червено. Правеше му кеф, ако успееше да ме разкъса. После заспиваше доволен, като бебе. Това, което не знаеше, беше че ми харесваше. Свършвах, докато ме изнасилваше, просто от безпомощно мятащата ми се пишка не излизаше нищо, а аз добре прикривах оргазма си, зад сълзи и ридания. Когато КГБ те обучават, правят го добре.

Разбира се докладвах всичко на двама души. Единият беше психологът, който преди толкова време ме беше попитал как искам да се казвам. Много се привързах към него и му разказвах всичко, а той винаги имаше кутия шоколадови бонбони. Помогна ми да разбера, че ми харесва да ме изнасилват, защото така се освобождавах от вината за това какво съм.

Другият човек, на когото разказвах, също беше стар познайник. Някога майор Василев ме беше измъкнал от районното в милицията. Сега полковник Василев беше мой началник. Слушаше ме с каменно лице, само когато стигах до най-бруталните сцени с Ахмед едно мускулче на скулата му потрепваше. Разпитваше ме подробно и искаше да знае мнението ми за спортиста.  Може ли да се разчита на него, няма ли да избяга в чужбина. Казах му честно, че омразата на Ахмед ескалира и го прави все по-нестабилен, правейки го напълно непредвидим.

По онова време отношенията ни с Турция бяха толкова обтегнати, че всички очакваха да избухне война. СССР дори имаха готов боен план, според който трябваше да удържим турската армия да на премине Балкана три денонощия. Тогава на помощ щеше да ни дойде мощната Червена армия. Дори “тайно” ни бяха дали ракети с ядрени бойни глави, SS-23. Бяхме буквално на прага на трета световна война! Използваха Ахмед за туширане на напрежението, като го продадоха на Турция, както се продава расов бик. Официално го пуснаха да емигрира в южната ни съседка и позволиха пред Международния олимпийски комитет да се състезава за Турция. Беше win-win ситуация. Турците тръбяха пред целия свят, че са спасили своя сънародник от лапите на комунизма. Ние казвахме, че сме демократична държава, която не задържа гражданите си насила (боже, каква лъжа!). Тайно получихме от турците куфарче пълно с пачки долари, а те получиха борец, който повече не можеше да се състезава. Както правилно бях преценила и докладвала, той беше на границата на психически срив. Аз бях там, когато го предавахме на границата. Усмихнах му се мило, пратих му въздушна целувка и му помахах театрално. Едва се удържа да не се втурне обратно. Повече никога не спечели медал. Кой знае, може би моята усмивчица заби последния пирон в ковчега на кариерата му.

Вяра въздъхна при спомена и за малко погледът и се зарея. После се обърна към журналиста с въпрос:

– Смятате ли, че съм направила нещо долно? Или че съм била просто един разгонен травестит? ‐ не дочака отговора му. ‐ Ако щете вярвайте, но го правех за родината. Колкото и изтъркано да звучи това сега, когато имаме... демокрация. А имаме ли демокрация?

Махна с ръка и червеният и маникюр накара журналиста да примигне.

– Краят на тази операция изцяло промени живота ми. Наградиха ме с произвеждане в поредно офицерско звание старши лейтенант. След като ми връчи новите пагони, полковник Василев ме целуна. Просто ме хвана за раменете и притисна устни в моите. Не мога да кажа, че не го очаквах. Инстинктивно усетих, че ме харесва още в онзи отдавна отминал ден, когато ме измъкна от смрадливото районно. Беше някаква гранитна фигура, вдъхваща сигурност, за която се бях вкопчил. Едно уплашено момченце с рокличка и големият, вдъхващ чувство за защита мъж.

Алекс е най-добрият любовник, който някога съм имала. Излъчваше власт и те караше да се стопиш и предадеш в ръцете му.

Журналистът се оживи, надигна се възбудено, като чакал надушил мърша:

– За Александър Василев ли говорим? Депутатът от БСП?

Вяра го изгледа изпод дългите си мигли:

– За същия, сладур. За същия. – плясна се по обутото в копринен чорап бедро. – Правил е неща с това тяло, които дори не биха Ви хрумвали. И беше страхотно. 

Онзи първи път, съблече ми куртката и я хвърли на земята, тясната ми пола я последва, а той нито за миг не откъсна устни от моите. Езикът му нахлу в устата ми и започна да обикаля без да се поколебае. Разкопча ризата ми и дръпна сутиена, така че гърдите ми се изсипаха навън. Мачкаше ме с огромните си силни лапи и се наведе, налапа едното ми зърно и го засмука така, все едно изсмукваше душата ми през циците. Захапа го жестоко и аз стиснах устата си с ръка, за да не изкрещя.

Той ме завъртя, вдигна ме без усилие и ме сложи да седна на бюрото му. Разпра чорапогащника ми, без да му пука колко струва и колко трудно се намира такова качество. С един замах ми смъкна бикините, те се оплетоха около глезените и той ги изу само от единия ми крак. Така гащичките ми си останаха да се мятат около глезена на левия ми крак до края, като някакво символично бяло знаме.

Дишах на пресекулки, бях в ужас как ще реагира при вида на малката ми пишка, поклащаща се на идеално епилираните ми слабини. Нямаше от какво да се страхувам, хвана я в грамадната си шепа и я замачка, карайки ме да скимтя и да се извивам от болка и удоволствие. От пенисчето ми изтече прозрачен секрет и той поднесе дланта си пред лицето ми, за да го оближа. Без да ми казва се хванах здраво за ръба на масивното бюро, вдигнах краката си и ги разтворих, предлагайки му дупето си. Той се изплю в шепата си и започна да размазва храчката по аналния ми вход. Знаех как да се отпусна, а и го желаех, така че не ми трябваше много. Анусът ми се омекна под ласките му и му позволи безпрепятствено да вкара пръст в мен. Безпогрешно намери простатата ми, издавайки богат опит. После щях да разбера, че мрази жените и се страхува от тях. Масажът в ректума ми ме накара да затреперя на ръба на оргазма, още малко и щях да свърша, но той ме усети и спря. Издърпа пръста си от мен и разкопча панталона си. Имаше с какво да се похвали! Опря члена си в отвора на задника ми и с едно плавно движение проникна в мен. Няма да лъжа, заболя ме, но в същото време беше толкова хубаво, че обвих крака около кръста му и го придърпах още по-навътре. Изпълваше ме прекрасно! Членът му караше нежната повърхност на червата  ми да прилепне към него. Прегръщах го отвътре, чувствах го чак в корема си, оставих аналния си отвор да се свива и отпуска конвулсивно около дебелата основа на члена му. Не исках да прилагам никакви номера, исках да ме има истински.

Той започна да ме чука в дупето с дълбоки, властни тласъци. Аз скимтях, с нанизан на твърдия му член задник. Разтворих широко крака, по които висяха жалките останки от чорапогащника ми, а на глезена ми се мятаха гащичките ми. Ризата ми беше разтворена, за да се виждат гърдите ми, а между тях висеше вратовръзката ми. Не беше от евтините с ластик а истинска, ние травеститите сме много суетни. Полковник Василев я хвана и започна бавно да я затяга. С всеки тласък на могъщия си член стягаше още малко и аз вече се борех за глътка въздух, пред очите ми заплаваха виолетови кръгове. Тласък дълбоко в отвъд ректума ми и ново стягане. Стаята започна да се върти. Светът се отдалечаваше, а аз свършвах, както никога до сега. От меката ми пишка се стичаше секрет. От тласъците  му увисналия орган се мяткаше безпомощно. Докато губех съзнание усетих, как той започва да се празни дълбоко в червата ми.

Свестих се на дивана му, пръскаше ме с вода, после ви подаде чашата да пия. Гърлото ми стържеше, като шкурка и бях щастлива. Не си беше позволявал да ме има, докато изпълнявах задача, но от този момент станах негова любовница. Разбрах, каква ревност е изпитвал, докато обслужвах Ахмед и какво желязно самообладание му е било нужно, за да не провали задачата.

Трябваше да внимаваме, никой не биваше да научава за хомосексуалните му наклонности. Той смяташе, че кабинетът му е чист, но все пак гледахме да го правим на безопасни места. Обикновено в някоя от ведомствените вили, които инспектирахме. Там ме слагаше в кревата и закопчаваше китките ми за таблата на леглото, а после си правеше с тялото ми каквото си пожелае. Посрещах удоволствията и болката с еднакво желание.

Наградата ми включваше и още едно формално нещо, ключ от дома ми. Технически беше ведомствен, но на практика мой. Месец по късно в него се нанесе току що пристигналата в България Надежда.

Следва