– Някой там горе в КГБ имаше чувство за хумор. –ъгълчетата на устните на Вяра се повдигнаха леко. – Бяха кръстили задачата ми “Любов”. И ето ни в метрото, Вяра и Надежда, изпълняващи операция “Любов”. Името беше подбрано не само, като шега с имената ни, но и дефинираше с една дума целта на задачата. Трябваше да накарам Игор Андреевич да се влюби. Някои детайли от миналото му бяха накарали КГБ да изпрати мен, вместо истинско момиче. 

Като ученик никога не беше имал гадже. Като студент също. Вместо това наблягал на учението и на спорта, като показвал голяма привързаност към останалите момчета от отбора. След завършването си е имал две краткотрайни връзки. И двете с жени с донякъде мъжко телосложение. Пие с мярка, пуши, отдаден на работата си, партиен член. На пръв поглед образцов гражданин в съветското общество. В КГБ обаче бяха стигнали до малко по-различен извод. Бяха класифицирали негови писма до близки приятели, в които като че се долавяше твърде пламенна дружба. И за това задачата беше поверена на мен. 

В архивите на КГБ имаше милиони такива детайли за най-различни хора, които един ден можеха да се окажат полезни. 

Бях страшно благодарна за няколкото дена адаптация в Москва. Нищо не може да те подготви за града, особено ако идваш от град като Варна. Столицата на СССР е величествена, омагьосваща и страшна. Сгради, автомобили и хора, хора, хора! Надежда ме водеше, а аз я следвах сляпо, всичко ми се сливаше, като в някакъв щур калейдоскоп. Краката ми се подбиха от високите токчета, но продължавахме. Надя ми говореше нещо, показваше ми паметници, накрая стигнахме до храма на Спасителя. 

Никога не се бях замисляла за религията. Просто бяхме учили, че религията е архаична форма, която е помагала на хората да си обяснят рационалното по нерационален начин. Не бях и влизала в църква, смятах ги за причудливи сгради, в които влизаха бабички и по някой старец. Катедралата на Спасителя обаче не беше такава. Отвън си беше внушителна, но вътре направо те смазваше! Беше с високи куполи, които те превръщаха в нищожна прашинка. А над главата ти беше християнският бог, гледаше те и гласът му звучеше право в главата ти. “Ти си нищожен и съществуваш само по моята милост!” Беше едновременно красиво и страшно. 

Надежда забеляза колко се впечатлих и ме побутна към касата. 

“Можеш да си купиш свещ и да я запалиш. Бог ще ти изпълни молитвата ти. –леко се подсмихна и сви рамене. – Поне така казват” 

Купих свещ и я запалих, като ръката ми така трепереше, че едвам я закрепих при останалите стотици мъждукащи пламъчета. Помолих се на бог да ми помогне в изпълнението на задачата. Представете си абсурда! Аз, травеститът моли бог да му помогне да съблазни друг мъж! 

После Надя ме изведе и се спуснахме към Москва река, там по брега имаше спускащи се надолу стълбища. Слязохме, чаткайки с токчетата и попаднахме в един балаган. Беше дълго помещение, с редици дълги маси със скамейки, а над тях се виеха кълба цигарен дим. Седнахме на една от пейките и след малко по пътеката разделяща масите мина дебела жена с бяла престилка, бутаща пред себе си тежка количка. Надя вдигна два пръста и жената без да продума извади две чинии и ги бутна към нас, а след тях и две халби с бира. Както бях изгладняла и жадна след туристическата обиколка се нахвърлих на храната, като невидяла. В димящата чиния имаше раци задушени в масло, мисля че никога не съм опитвала нещо по-вкусно. Макар че може би просто бях страшно гладна. И бирата беше хубава, гъста и силна. Приказвахме си, около нас жужаха гласовете на десетки други хора. Лелката с количката минаваше регулярно и хлъзгаше по масите халби с бира, които спираха с удивителна точност пред клиентите, изпили пивото си. Беше толкова уютно, че в приятното замайване от алкохола се почувствах напълно щастлива. 

Вечерта се добрахме до квартирата и след като се изкъпахме се любихме бавно и дълго. На следващия ден трябваше да пристъпя към изпълнението на Операция “Любов”. 

– Ще ми налеете ли още едно? – Вяра кокетно затрепка с мигли. – Ужасно ожаднях от толкова приказки. 

Журналистът изпълни желанието ѝ, чувстваше се впримчен в някакъв свръхестествен чар. Чар, дело на една от най-могъщите организации в човешката история. Вяра отпи юнашка глътка, но въпреки всичкия алкохол до сега, езикът ѝ дори не се заплете. 

– Но вие не пиете! Моля Ви, не е учтиво. – изчака го да гаврътне половината си чаша преди да продължи. – Една от големите глупости, които се разправят сега е, че преди да ни сполети демокрацията сме живели едва ли не в пещери. Имаше нощни клубове, които не само че не отстъпваха на сегашните, но и превъзхождаха парвенюшката безвкусица. Разбира се, входът не беше за простосмъртните. На входа не седеше горила, която да ви изхвърли, ако не сте за там. Хората просто знаеха, дали могат или не могат да влязат. А на случайно заблудилите се души барманът високомерно заявяваше “алкохолът свърши” и те се изнизваха с подвити опашки. 

Такава беше и “Бабочка”. – Вяра забеляза неразбиращото изражение на журналиста и обясни с въздишка. – Означава пеперудка. На жаргон означава и момиче със... свободно поведение. Игор Андреевич го посещаваше с приятели, никога не се беше натрапвал на момичетата, кротко си седеше с компанията и пиеше не повече от три водки. Обстановката беше в пълен контраст със сивото ежедневие на работниците в завода, където той беше директор. Различни светлини се стрелкаха из залата, музиката беше западна. В пресата биха я определили, като упадъчна. Ако изобщо някой им позволеше да се доближат, а след това и да пишат за “Бабочка”. 

Бях седнала сама на бара, облечена в прилепнала черна мини пола и блузка. Очертаваха формите ми, обещавайки неземни наслади на щастливеца, успял да ме вкара в леглото си. Пиех Блъди Мери, Надежда беше решила, че питието ще е в чудесен контраст с бледата ми кожа и черния тоалет. Няколко нахалника се опитаха да флиртуват, но ги отпратих с леден поглед. Краката ми бяха започнали да се схващат и се изправих, за да ги изпъна. С ужас видях, че малката ми пишка се беше изплъзнала и сега леко, но видимо изпъква отпред на ластичната ми рокля. Каква немарливост! Бързо се свих и седнах отново на стола, здраво кръстосала крака. Озърнах се, надявайки се никой да не е забелязал, че съм фалшиво момиче. Хората си танцуваха, говореха и не ми обръщаха внимание. С едно изключение. Игор Андреевич се беше втренчил в мен. 

Мъжът гаврътна водката си на екс и като стана закрачи уверено към мен. Бях свела глава в ужас. 

“Моля да ме извините, че ви досаждам, но виждам че питието ви е вече свършило. Ще позволите ли?” 

Без да дочака отговор махна небрежно към бармана, който материализира ново Блъди Мери пред мен. 

“Абсурдно е красавица, като вас, да е сама, но може би срещата Ви закъснява. Ще ми окажете ли честа да Ви правя компания, докато чакате.” 

Кимнах свенливо, едва смеейки да вдигна поглед и да го стрелна изпод изрисуваните си вежди. Беше си красавец! Не някой сладникав, наплескан с гел петел, а просто мъжествен екземпляр, като изсечен от гранит. 

Започна разговора съвсем непринудено, разпитваше ме и слушаше с интерес. Само майсторите свалячи го умеят това. Не започват да ти дрънкат глупости, а те карат да се разкриеш и през цялото време дават вид, че това е най-страхотната история на света. Аз отпивах от водката с доматен сок и пеех, като славей легендата си. Студентка от САЩ, приета за един семестър на обменни начала в Московски институт. Живеех със съквартирантка. Не, нямам си приятел. Дошла съм тук с дружката си, но тя се е запиляла някъде. Всъщност не ме изпускаше от поглед от едно сепаре. 

Ръката му неусетно се беше озовала на бедрото ми. Опитах деликатно да я отместя, но той само я плъзна по-нагоре. Лицето му даже не трепна. Дошъл, за да прекара нощта с приятели, но те така и не дошли. Защо да не си правим компания, а може би и да потанцуваме? Срамежливо му подадох ръка, за да ме изведе на дансинга на Foreigner - I Want To Know What Love Is. Стрелнах с поглед към сепарето, но Надя не ми отвърна, лицето ѝ беше каменно – този път бях сама. Сложих ръце на раменете му, а той ме хвана за кръста и придърпа към себе си. Телата ни бяха прилепнали, като бисквити намазани с шоколад. Усещах как членът му се втвърдява и притиска коремчето ми. Напразно се опитах да го избутам и засрамено отпуснах глава. Устните му бяха до ухото ми и ме опариха с шепота си. 

“За мен е цяло щастие, че приятелите ми не успаха да дойдат тази вечер” 

Това, което не знаеше, беше че “щастието” му беше режисирано от КГБ. Службата небрежно уреди приятелите му да бъдат възпрепятствани. Спукана гума, задържане след работа, справка в милицията. Не знаеше, че и изправянето ми и разкриването на мъничката подутина, там където не трябва да я има беше репетирано пред Надя много пъти. Не знаеше, че самата Надя съвсем завоалирано пусна слух в промеждутъка между две песни, че съм травестит, така че  Игор Андреевич да го чуе и да се заинтересува от мен. Когато ме загледа, Надя ми беше дала сигнал и разиграх малкия театър с неволното си разкриване. 

Песента свърши и кавалерът ми ме заведе до мястото ми. До края на вечерта отбивах все по-настоятелните му постъпления и накрая, след наглед дълга борба със себе си, му обещах да излезем на среща. 

Съгласих се да излезем на кино, в тъмния салон отблъсквах ръката му, пълзяща ту към гърдите ми, ту между краката ми. Правех го със съвсем мъничко закъснение. На раздяла той ме целуна и аз изглеждах страшно засрамена. 

Позволих му да ме заведе в квартирата си на четвъртата среща. За жител на Москва Игор Андреевич се ширеше направо в лукс! Апартамент над сто квадрата, обзаведен с меки плюшени мебели. Той ми наля чаша водка и пихме. В КГБ ни бяха обучили, как да пием без да се напиваме, както и да накараме човекът срещу нас да се напие. Другарят директор беше седнал на известно разстояние от мен, но бързо го скъсяваше. Гледаше ме в очите и от устата му излизаха всички смешни обещания, които един мъж е готов да каже, за да се вмъкне между краката ти. Този път не го отблъсвах, оставих ръцете му да шарят по тялото ми. Те ме опипваха навсякъде, стискаха гърдите ми, плъзгаха се по бедрата ми. Устните му бяха на милиметри от ухото ми и шепнеха с дрезгав глас. 

Оставих се на усещането и възбудата, така съвсем неподправено щях да изиграя ролята си. Притворих очи докато той ме целуваше по шията му позволих да вдигне блузата ми. След няколко неуспешни опита да разкопчае сутиена ми, протегнах ръце зад гърба си и сама освободих гърдите си. Игор Андреевич ги милваше и стискаше леко, сякаш от страх да не ме нарани. Имам изключително чувствителни зърна и докосването там ме влудява. Той първо ги помилва с възглавничките на пръстите си, а като чу окуражителното ми накъсано дишане ги хвана и стисна. Започна да ги дърпа и извива, докато набъбнаха до болка и аз заскимтях за милост. 

Бях с пола и той я набра нагоре, така че оголи обутите ми в копринени черни чорапи крака, чак до ръба, където ги държаха жартиерите. Дланите му галеха лъскавата повърхност на скъпата материя от коляното, чак до дантелата високо на бедрото. Всеки път върховете на пръстите му докосваха голата кожа малко повече. Подобно на вълната, която завоюва по още мъничко от брега с всеки нов плисък. 

Устните ни се сляха и езикът му нетърпеливо проникна в устата ми, срещна моя и връхчетата на двата органа известно време се изучаваха, преди неговият да избута моя. Ръката му вече беше между краката ми, напипа слабините ми през дантелените бикини и аз застинах. Часът на истината. Меката ми пишка беше под пръстите му и той замря за момент, после съвсем преднамерено я стисна внимателно и започна да я мачка. Разтворих по-широко крака и издадох таза си напред, членът ми не можеше да се втвърди, но докосването там беше приятно. Стенех със затворени очи и треперех в ръцете му, усещах как с всяка секунда напрежението в него расте. 

Мъжът ме изправи и с трескави движения ме освободи от дрехите. Блузата, полата, като че беше дете, което разопакова така чакания новогодишен подарък. Стоях пред него само по чорапи, жартиери и бикини. Бикините свали бавно, ръцете му трепереха, когато подпъхна палци под ластика и ми смъкна гащичките. Пред очите му бяха гладко избръснатите ми слабини, с висящата малка пишка. Погледът му казваше всичко. Хвана ме за ръката и ме сложи да легна по гръб на мекия плюшен диван. Послушно разтворих крака и преди да се спусне между тях успях да му прошепна. 

“Моля те, внимавай! Ще ми е за първи път.” 

Това го влуди. Не знам, дали ми повярва, сигурно, често вярваме в това, в което искаме. Скочи и грабна отнякъде кутийка с вазелин. Застана на колене между разтворените ми крака и като приближи лице, леко лизна пишката ми. Играеше си с нея, а пръстите му вече търсеха отворчето на дупето ми. Изнесох задник напред, така че да му дам достъп и стегнах ануса си миг преди да ме докосне там. Сложих крака на раменете му и се оставих на настоятелните му ласки. Постепенно се отпусках, докато пръстите му масажираха отворчето ми и го мажеха с вазелин. Оставих анусът ми да се отпусне и мазният му пръст бавно да проникне в мен. 

От гърлото ми се изтръгна съвсем неподправена въздишка. Започна да ме обмазва и отвътре, така старателно, както ме беше намазал и отвън по отвора. Не беше трудно да забележа, че е опитен. Бързо намери онова място в ректума ми, през което можеше да масажира простата ми. От увисналата ми пишка издайнически се проточи прозрачна капка. 

Игор Андреевич добави и втори пръст, също обилно намазан с вазелин, започна да ги вкарва и изкарва от задника ми, а аз се отпусках все повече, докато накрая пръстите му не срещаха никаква съпротива. Той реши, че съм готова и като захвърли дрехите си на пода, намаза щедро члена си с вазелин. Гледах го, с помътени от нетърпение очи. Не беше дълъг, но стволът му беше дебел, а главичката беше с размерите на малко юмруче. Хванах крака под коленете си и се разтворих в очакване, предлагайки му задника си. Коленичилият пред дивана директор на оръжейния завод реши, че оръжието му е добре смазано и готово за бой. Опря го на лъщящия ми от вазелин анален отвор и като ме гледаше в очите натисна. Проникна в мен до край, с един бавен но неумолим тласък. Голямата главичка на члена му принуди аналния ми пръстен да се разтвори и да го пропусне, а след него и дебелия ствол. Чако докато косматите му ташаци плеснаха мазно в разтворените полукълба на задника ми. 

Не беше нужно да симулирам болка от “дефлорацията”, устата ми сама се окръгли във вик, а очите ми изписаха страдание от дебелия орган, който ме беше разчекнал отзад. Болеше, мамка му! Така болеше, че от очите ми потекоха сълзи. Но така ми харесваше, чувствах се подчинена. Нараняването беше част покоряването ми и ми даваше чувство за завършеност. Харесваше ми да съм нечия жива играчка. Малко знаеше моят покорител, каква играчка е той и чия... 

Сега обаче дебелият му член разчекваше аналния ми пръстен и само обилното количество вазелин и опита ми го предпазваха да не се разкъса под дивашкия напор. Остана забит в мен до топките за известно време, после качи краката ми на раменете си и започна да ме чука с бавни тласъци. Постепенно засилваше амплитудата и скоро в хола се носеше неприличния мляскащ звук на влизащия и излизащ от задника ми дебел член. 

Обутите ми в копринени чорапки крачета се мятаха на раменете му, а дебелият ствол на кура му моделираше ануса ми. Като усети, че съм напълно отпусната започна да го вади и да го вкарва целия. Аналният ми пръстен оставаше отворен и преди да започне да се свива, Игор Андреевич ми го набиваше отново. Топките му шлякаха по бузите на дупето ми, вече омазани с вазелин. Щипна пишката ми с два пръста, тя макар и възбудена, оставаше мека, както се полага на едно покорно “момиче”. Започна да я подръпва и да я мачка и усетих удоволствието да се надига, болката от дебелото бутало в дупето ми само го отлагаше и по този начин усилваше. 

Не можех да се сдържам, а и не исках. На всяко набиване на члена му в дупето ми, от пишката ми изпръскваше по малко белезникава течност и цапаше коремчето ми. Виках от удоволствие, оставила болката назад в съзнанието си. Като ме видя как свършвам мъжкарят заръмжа и движенията му станаха по-отсечени и груби, членът който ме разчекваше отзад затрепера и започна да изстрелва в ректума ми дебели струи сперма. Пълнеше ме с удоволствието си, а аз го поемах, като жена! 

Игор Андреевич накрая се отпусна назад и хуят му ме освободи със звук, като на извадена тапа на бутилка с вино. Усетих хладния въздух да нахлува в безобразно разширения ми анус, а веднага след това и спермата, смесена с вазелин, да се стича от него надолу по задника ми. Нарочно оставих аналния си пръстен отпуснат и разтворен, исках Игор Андреевич да види, че ме е съсипал с мощния си член. Осеменил ме е и направил своя кучка. 

Той налапа кукичката наедно с влакното и въдицата. След два дена се бях пренесла при него. Любихме се до пълно изтощение, във всевъзможни пози. В мен се бореха противоречиви чувства. От една страна изпитвах съжаление, той беше прекрасен любовник и мил човек. А аз го водех към гибелта му. От друга страна разполагах с живота и съдбата му. А това беше опият, по-силен от всеки друг. 

Обсипваше ме с подаръци, само можех да предполагам с какви връзки и на какво цена ги купуваше. Западни стоки на черния пазара в СССР бяха скъпи, редки и опасни. Разхождах се у тях само по копринена нощничка. Или с червен корсет, бикини и чорапи, като истинска курва. Каквато предполагам бях... курва на партията. Та нали правех всичко това, за да предпазя трудовото съветско общество от вътрешния враг. 

След близо месец на идилия му съобщих със сълзи на очи, че семестърът ми приключва и трябва да се прибирам у дома. Той беше в ужас. Умоляваше, убеждаваше ме да остана, а аз въртях глава. Нямаше как, никой нямаше да ми позволи да остана, та нали съм от САЩ? 

Тогава казах на Игор Андреевич, че от посолството на САЩ имат предложение. Можеше да предаде ревниво пазените военни тайни на завода си, срещу солидна сума и начин да се измъкне от щастливото социалистическо общество. След кратък размисъл той прие, беше безумно влюбен в мен. 

Повече не го видях, задачата ми беше изпълнена, операция “Любов” успешно беше разобличила предателя. 

С това, така да се каже, се дипломирах. 

Следва