– Подлец! – извика Мария. Хората я загледаха и тя промърмори съкрушено. –Подлец.
Момичето стоеше по средата на тротоара и в отпуснатата си ръка стискаше забравения телефон. Само до преди минути тя летеше на крилете на любовта, а вихърът на въображението и я рисуваше във фантастични образи с Георги. Хванати за ръце или потънали в обятията си, вплели влюбени погледи, а светът, с дребнавото си забързано ежедневие, се губеше незначителен в краката им. Георги беше нейния принц, галантен, красив, богат, желан от всички момичета. Ухажва я нежно, домогваше се до благоволението и търпеливо, доказвайки, че има сериозни намерения, докато вчера тя му отдаде девствеността си. Нямаше значение болката, няколкото капки кръв, тя се отдаде на достойния и единствен, хапеше устни, за да не извика, докато той свърши. Пръстите и стискаха чаршафа, но тя храбро не изплака и когато той изстена продължително и се заби в нея за последно, а после се тръшна, дишайки тежко, се притисна в неговото мускулесто тяло. Днес трябваше да излязат заедно, щяха да отидат на кино, но най-важното, щяха да са заедно. Докато вървеше към мястото на срещата, стъпалата и едва докосваха земята. Пристигна първа, нетърпелива да го види как идва, как по устните му се плъзва усмивката, която караше сърцето и да забие с един милион удара в минута. Тогава се получи SMS от Георги. „Съжалявам, но между нас няма да се получи“. Просто така. Точно, както я предупреждаваха, ще я изчука и ще я зареже. С SMS. Какъв подлец. Каква глупачка.
Повръщаше и се от мъка, болката беше физическа, стегнала гърдите и, като стоманен обръч. Мария се обърна и бавно закрачи обратно по булеварда. Празничният до преди минути град сега звучеше далечен и грозно натруфен, като стара проститутка. Ярките витрини се размазваха в цветни петна, през призмата на сълзите, а хората бяха безлични сиви силуети.
- Мария! – гласът извика името и отдалече. Може би от друга планета.

Сигурно викаха някоя друга Мария.
- Мария! – този път гласът беше по-отривист и силна ръка я хвана под лакътя.
Мария се извърна яростно, готова да излее болката си върху натрапника.
- Вие плачете! Какво се е случило?! – гласът беше толкова топъл и загрижен, че момичето застина в плен на жаждата за утеха.
До нея стоеше мъж в елегантен тъмно син костюм, строен, с широки рамене и зелените му очи я изучаваха със съчувствие, поемайки болката и споделяйки страданието и. Мария го познаваше добре. Беше им преподавал една година История на изкуството, превръщайки се в любим учител за всички ученици и любовен блян за ученичките. Около четиридесетте, със спортна фигура, винаги спокоен и разсъдлив, предизвикваше доверие и не веднъж часовете по История на изкуството се бяха превръщали в задушевни разговори на житейски теми. Господин Василев винаги подхождаше с разбиране и даваше полезен съвет. Освен това беше баща на Георги.
На Мария и се прииска да му изкрещи, че синът му е подлец, че я обезчести и захвърли, като курва, че светът се срути и сега лежи счупен на безполезни парчета и никога-никога няма да бъде цял отново. Вместо това срещна състраданието в очите му и само изхлипа.
- Мария, какво е станало? Нещо с Георги, нали? – тя поклати глава и мъжът въздъхна тежко.
Синът му беше арогантно момче, привилегировано и разглезено, свикнало да получава, каквото поиска и да го захвърля, когато му омръзне. Всички опити на Антон Василев да го възпита, срещаха свирепия отпор на госпожа Василева и сляпата и любов към единственото им дете. Неведнъж Антон беше вървял след момчето, за да поправи, доколкото може, последствията от капризите му. Дори за една година стана учител в училището на сина си, в желанието си да му даде пример.
- Да не стоим на студа. Нека влезем и ще ми разкажеш всичко. – Мария се остави да я вкара в близката Виенска сладкарница.
Облеченото за кино момиче изглеждаше странно, в ярките си, детински дрехи, сред снобския елитизъм на скъпото заведение. Няколко неодобрителни погледа се спряха осъдително на заможния господин и дивото зверче и бързо направиха това, което хората от висшето общество правят най-добре с нещата, които не харесват, спряха да ги забелязват. Сервитьорката прие поръчката за кафе, голям горещ шоколад и шоколадова торта и забърза да разкаже сочната клюка в кухнята.
Малко по-късно Мария беше попила сълзите си с мъжката кърпа, достатъчно голяма, за да се използва, като палатка и сърбаше сладката гореща напитка. Дискретната новогодишна украса, шоколадът и стабилното мъжко присъствие я утешиха донякъде и сега чувстваше не болезнена ярост, а тъга и обида. Все едно пак беше в единадесети клас и търсеше съвета на богоподобния си учител, а той я изслушваше с такова внимание, сякаш тя беше най-важния човек на света. Разказа му всичко, без случилото се вчера, него се опита да избута назад в мислите си, но проницателният мъж се досещаше, че синът му е скъсал с девойката, щом е получил трофея си.
- И щяхме да ходим на кино, а после да сме задно на Нова година в МОЛ-а. – подсмръкна унило Мария.
- Не бих понесъл филм, заснет в последните петнадесетина години. – усмихна се Антон. – Няма за какво да съжаляваш.
Естествено, че имаше, не отиваше на кино, за да гледа филма, а за да бъде с Георги. Мъжът поучително вдигна пръст.
- Само можеш да се радваш на късмета си, че ще избегнеш ужаса на съвременната кинематография. Какво ви повтарях винаги?
- Да търсим ползата във всяка ситуация. – криво се усмихна Мария, повтаряйки фразата с тон на прилежна ученичка.
- И ползата, млада госпожице, е че тази вечер ще посетите много по-духовно извисена театрална постановка. Ще ми окажете ли честта, да гледаме Езоп на Хильорме?
Мария се стъписа, първият и порив беше да откаже. И да се прибере у дома. „Приятелките“ и щяха вече да са научили, такива новини се разпространяваха със скоростта на светлината и под зле прикрито съчувствие да я чоплят за подробности.
- Не съм облечена, като за театър...
- А! А, неправилно! – строго я спря господин Василев.
- Театърът не е подготвен за мен. – смирено се поправи Мария.
- Това е лесно поправимо. – жизнерадостно отбеляза Антон, оставяйки пари за сметката с щедър бакшиш и се изправи с непривична за годините му пъргавина.
Кавалерски хвана стола и Мария смутено му благодари. Беше очарователно да слуша разсъжденията на момичето, едновременно детинско-наивни, но издаващи буден и търсещ ум. Самата тя приличаше на розова пъпка, готова да се разтвори за живот. Обещаваща да смае света с красотата си, но все още срамежливо криеща лицето си. Дали обаче щеше да се разтвори под алчни, груби ръце, ограбващи невинността или под ласкавите, грижовни пръсти на любящ човек? Антон тръсна глава, прогонвайки смущаващата мисъл. Щеше да я заведе на театър и както обикновено да се опита да поправи счупеното от сина си. Купиха билети за ложата в театъра на армиятаи оставиха връхните си дрехи на гардероба. Антон кавалерски и помогна да съблече якето си и го подаде на гардеробиерката, задно със скъпия си син балтон. Приличаха на баща и дъщеря, дошли на театър. Мария беше посещавала представление за последен път в трети клас, за да гледа с класа си куклена постановка на „Малкия Мук“ и бързо се очарова от магията на живата актьорска игра. Съпреживяваше драмата, дори успя да се засмее на дяволиите на Езоп и глупостта на Ксант. Антон разсеяно си помисли, колко бързо младите успяват да се излекуват от раните си и да забравят болката. В антракта момичето развълнувано искаше да обсъди впечатленията си от героите и бъбреше безспирно. Антон усети колко му липсваше общуването с младите, техните непрестанно питащи умове и поддавайки се на внезапен импулс, махна на продавачката на цветя. Мария ахна развълнувано, когато мъжът и поднесе розата, все още стегната в своята тежка, пурпурна красота.
Второто действие започна и момичето непринудено прегърна силната мъжка ръка и притисна страна в рамото му. Беше и уютно така, чувстваше се толкова спокойна и сигурна до този винаги стабилен и уверен мъж. Погледна го в сумрака на театъра, лицето му беше толкова... толкова топло, мъжествено, с едва започналата да набожда брада. Умът и започва да блужде, сравни го със сина му. Сега лицето на Георги и се струваше толкова детско, докато това на баща му – мъжко. На сцената Клея флиртуваше с госта и хитонът и разкриваше повече, отколкото би показала една благопристойна жена. Мария поднесе розата до лицето и и жадно вдиша упойващия аромат. В съзнанието и се оформи смущаваща мисъл. Че тя е Клея и флиртува с Антон, докато глупавият и съпруг Ксант – Георги, се хвали на света с несъществуващите си подвизи. Сигурно щеше да е красива с този хитон. А Антон, как ли би изглеждал? С тази едва посребрена коса, в апогея на мъжката си мощ, с издути мускули и сериозно лице, на което светят две пакостливи зелени очи. Георги блеещ настрани, отдаден на детинските си занимания, докато Мария разголва ту рамото си, ту показва дългия си крак на Антон, оставя хитонът уж неволно да се свлече и за миг да оголи гърдата и. Ноздрите на Антон се разширяват и очите му се наливат с желание, прилича на бик, надушил жадната за него юница. Гледа я без да помръдне, излъчва мощ. Мария въздъхна тихо и се намести в седалката. Между краката и затрептя сладостно усещане, като вчера с Георги, но още по силно. Вчера момчето беше влязло в нея бързо, грубо, без да и даде време. Сега желанието натежа в младото и тяло и стегна гърлото и. Ръката и се спусна между краката и притисна онова място. В главата и тя, Клея, се приближи и седна до госта, Антон, оголвайки шия под помътнелия от желание мъжки поглед. Уж случайно изпуска нещо и се навежда да го вземе, косите и са на сантиметри от лицето му. Той я хваща уверено, със силната си ръка и я дръпва към себе си. Тя се съпротивлява, хвърля поглед към пияния Ксант, Георги, бори се с желанието си, в отчаян опит да спаси почтеността си. Антон я държи под лакътя, гледа я с пронизващите си зелени очи. И двамата знаят, че съпротивата и е обречена и тя ще бъде негова, както и колкото пъти я поиска. Погледът и се премрежва и тя простенва:
- Моля... – неизказано моли едновременно да я пощади и заедно с това да я вземе.
Антон я притегля в мощните си обятия, притиска я, карайки тялото и да трепери, като лист под бурния вятър на желанието. Лицата им се приближават и меките му устни уверено разтварят нейните. Езикът му прониква в устата и, има вкус на вино, на печен дивеч, на мъж, дошъл да завоюва. Тя затваря очи и го оставя да изследва, да я докосва, нейният език отвръща. Докосват се, той я води, а тя го следва, тръпнеща да му се подчини. Оставя хитонът да падне, безсрамна в голотата си, изпъшква, когато горещата му длан обхваща стегната и гърда и я стиска леко. Зърното и се напряга по мазолестата длан, заплашвайки да се пръсне. Мария целува мъжа жадно, с отворена уста, сега нейният език нахлува. Той я оставя да се удави в желанието си. Ръката му се спуска между краката и, пръстите му се окъпват в бликащата от нея влага и тя се разтърсва в гърч. Играе си с нея, плъзга пръст между нежните долни устни. Тя се върти, мъчи се да го поеме в себе си, но той жестоко я избягва. Тя проскимтява, желанието е болезнено, изгарящо. Момичето заравя лице в силните мъжки гърди и жадно вдъхва влудяващия тежък, острите и зъбки намират зърното на гърдите му и го хапят. Влагалището и се гърчи в желание да бъде обладано, докато пръстът му де върти влудяващо бавно около клитора и. Вече ще изкрещи да я вземе, когато той безцеремонно я завърта с гръб към себе си и я натиска по гърба, за да се наведе напред. Сега тя гледа жалкия Георги, това глупаво, разглезено дете, докато мъжът зад нея опира в очакващата го вагина масивен, горещ орган. Влиза в нея бавно, уверено. На леки тласъци, които карат тялото и да трепери, а светът да се размазва пред очите и.
Мария беше отпуснала глава назад и се галеше между краката, когато Антон отмести ръката и настрани. Тя го погледна замаяно, неспособна и нежелаща да го спре. Той откопча дънките и и бръкна в гащичките и. Дебелият му пръст потърка нежната, окъпана в сокове плът и Мария затвори очи със стенание.
Отново беше наведена напред и мъжът зад нея се движеше, изпълвайки я с твърдата си плът. Нежната кожа на дупето и де срещна с къдравите мъжки косми и големите, тежки тестиси я удариха по бедрата. Георги я гледаше невярващ, опита да изпелтечи нещо, гласът му беше смешен, жалък, като самия него. Мъжът зад нея засили ритъма си. Хвана я с ръце за кръста и я притисна, причинявайки и сладка болка с твърдата си, дебела мъжественост. Това беше нещо ново, дълбоко вътре м нея. Място, което само един мъж можеше да намери. Главата и се замая и тласъците му ставаха по-бързи и по-дълбоки.
Антон усети, че бедрата на момичето завибрираха, от между деликатните и, нежни срамни устни се стече още влага и малкото топче под пръста му набъбна още. Пръстите на момичето се впиха в бицепса му и то изви гръб.
Жадната вагина се отдаваше на превзелият я член, обгръщаше го с нежната си мантия. Той се напрегна в нея и тя го стегна в отчаяна прегръдка. Гъстото му семе я изпълни, под невярващия поглед на Ксант. Тя викаше и се смееше едновременно. Една жена, обладана от един мъж.
Когато тялото и затихна, Антон внимателно закопча дънките и. Догледаха представлението и без за кажат нищо напуснаха ложата. Мария беше замаяна, още неспособна да отдели реалността от фантазията, Антон борещ се с желязната логика и моралните задръжки. Той и помогна да облече якето си и двамата се отправиха към колата. Пътуваха в мълчание и когато стигнаха Мария понечи да излезе, но мъжът я спря.
- Мария, - откри, че му е нужна цялата смелост за да продължи. – Мария, искаш ли да отидем заедно на новогодишното празненство?

Тя погледна мъжа замаяно. Това сигурно не се случваше наистина. Но кимна отнесено. Мъжът излезе от колата, за да и отвори вратата и я целуна за довиждане. Устата му имаше точно същия вкус, който си беше представяла.
Мария затича нагоре по стълбите, вместо да вземе асансьора, искаше не да тича, а да лети. Изтърпя мърморенето на баба си, че се прибира „по нощите“ и как ще кажела на майка и и баща и, като се обадят следващия път и щастливо потъна в мечтите си.

Следва