Бао Юан - магистрат на Бънлай

Мао Ю - помощник в трибунала и довереник на съдията

Върбова Клонка - съпруга, обвинена в изневяра

Сюн Ци - съпруг на Върбова Клонка

Сюн Лин - баща на Сюн Ци

Генерал Ляо - пенсиониран пълководец

В Древен Китай фамилното име стои пред собственото





– Бънлай, някога легендарният Ди е започнал кариерата си тук! – с доволна въздишка магистратът отпи от сутрешния си чай. – Нямам търпение да се запозная с хората, градът създава впечатление на мирно и законобоязливо място, но те уверявам че под спокойната повърхност се крие много повече. Нравите в провинцията, при това толкова близко до границата, могат да шокират столичната персона.

Срещу съдията седеше едър мъж, подпрял тежките си юмруци на коленете. Усмихна се с надежда:

– Може би Ваша милост ще заповяда да пообиколя тук-там. Така де, да се слея с обстановката, където обикновено законът остава на заден план.

– Мао, непоправим си. – съдията избухна в смях. – Какво ли не си готов да измислиш, за да се набуташ в бардаците. Идеята ти не е лоша, нека видим какво ще ни предложи първото заседание на съда. Май е време.

Окръжният магистрат съвместяваше изпълнението на всички обществени функции, с изключение на религиозните и военните. Той олицетворяваше самият император, Синът на небето, но простолюдието обикновено го наричаше “съдия”, заради най-значимата за обикновените хора функция. За Бао това беше второ назначение, империята рядко оставяше магистратите на едно място за втори мандат. Така се избягваше корупцията, а и държавните служители получаваха възможност да трупат по-разнообразен опит, из безпределната Поднебесна Империя. Бънлай беше особен окръг, на границата с Корея и близо до града имаше силен военен гарнизон. Присъствието на военните, които се намираха под своя собствена юрисдикция, както и на анклава от корейски търговци, създаваше сложна за управление амалгама. От една страна не биваше да се пречи на просперитета и търговията, от друга магистратът не биваше да допуска своеволия и беззаконие. Неговият предшественик беше оставил неразкрит интересен случай, с изчезналия син на живеещия в Бънлай пенсиониран генерал Ляо. Ляо беше изразил почтителна молба, случаят да се разгледа с известна дискретност.

Съдията допи чая си и нахлупи официалната си черна копринена шапчица. Когато влезе в трибунала, зрителите вече се бяха събрали, имаше и много правостоящи. Всички бяха любопитни да видят новия си управник, а и да научат първи пикантните подробности при евентуално престъпление. Бао царствено се настани на стола си, огледа тълпата и остави напрежението да се нагнети, докато царствено поглаждаше брадата си. С артистичен усет, точно преди тихото жужене на гласовете да прерасне в какафония, вдигна чукчето и го стовари върху писалището.

– Обявявам заседанието на съда за открито! – обяви той гръмогласно. – Ако някой има жалба, може да я изкаже сега.

Тълпата се смълча, Бао вече беше готов да посегне към досадните административни папки, когато откъм вратата се чу глъч. Мъж на средна възраст пристъпи към подиума, следван от млади мъж и жена, а на няколко крачки след тях и достолепен възрастен мъж. Съдията кимна и предводителят се просна на колене пред писалището му и удари чело в земята.

– Недостойната личност пред вас има честта да изпълнява длъжността надзорник на северо-източния квартал. Тази сутрин от дома на достопочтения Сюн се чу врява, която прерасна в скандал. Младият господин Сюн Ци изхвърли съпругата си от къщи, по обвинение в прелюбодеяние. Доведох и двамата, а старият господин Сюн ни придружи.

Като завърши изложението си, надзорникът удари чело в земята и зачака с наведена глава. На съдията направи добро впечатление държанието на надзорника и като поглади замислено брадата си му даде знак да се оттегли.

– Нека тъжителят пристъпи и изкаже жалбата си!

Младият голобрад мъж пристъпи начумерено и като коленичи започна:

– Не съм искал да идваме в съ...

Преди да може да довърши, началникът на стражниците пристъпи и като го удари с дръжката на бича си през лицето, кресна:

– Дръж се почтително пред негово превъзходителство, жалко псе!

Замахна отново, но Бао вдигна ръка и го спря. Младият мъж наведе глава и продължи сподавено:

– Жалката особа пред вас се нарича Сюн Ци и моли за снизхождение, което не заслужава. Единствено мъката замъгли разсъдъка ми и ме накара да забравя добрите маниери. Ваша милост ще разбере моето състояние, тази сутрин съпругата ми ми съобщи новината, че чака дете.

Съдията се облегна назад.

– Това е радостна новина, защо е прераснала в кавга?

– Защото... защото... детето не е от мен! – и младият Сюн избухна в ридания.

Тълпата се разшумя, тези от предните редове казваха какво е станало на тези по-назад. Съдията вдигна чукчето си и заблъска ядно в писалището.

– Тишина или ще наредя да опразнят залата! – извика гръмовно и хората мигом млъкнаха. – На какво основание смятате, че жена Ви е виновна в прелюбодеяние?

Цял почервенял, Сюн преглътна и тихо каза:

– З-защо-то... аз никога не съм засявал семето си... в плодородната почва на утробата ѝ. – тълпата начена да вика, но един смръщен поглед на магистрата ги усмири.

– Искате да кажете, че бракът Ви не е консумиран?

– Бракът ни е консумиран, но... само по друг начин. Аз никога не съм влизал в съпругата си, освен през... задния вход.

Съдията отново заблъска с чукчето, за да усмири публиката. Кимна към жената, тя понечи да коленичи, но той я спря.

– Предвид вашето положение, позволявам да говорите права.

Жената се поклони покорно:

– Вашата недостойна слугиня се нарича Върбова Клонка. Сключих брак с Ци преди пет месеца. Още в първата брачна нощ той ме посети, но вместо да направи това, за което ме бяха подготвили, той постави жезъла си на друго място. – тя замълча притеснена.

– Обяснете по-точно. Къде постави члена си съпругът Ви?

– Той го намести на задното ми отверстие и с един натиск проникна в мен. Почувствах разкъсваща болка и извиках, втъкнатият в задното ми отверстие член сякаш стана още по-твърд и голям и докато плачех от болка и срам, съпругът ми продължи с противоестествените си действия. Колкото и да се извивах, не можах де се освободя и той освободи семето си в мен. Остави ме обляна в сълзи и напусна без да каже и дума, като ме заключи в покоите ми.

По страните на жената се търкулнаха сълзи и съдията даде знак на началника на стражата да ѝ даде чаша чай. Изчака я да го изпие и внимателно заговори:

– Право е на мъжа да взима удоволствието си, както намери за угодно. Все пак ние знаем, че само по един начин Небето е отредило да се продължава рода. Как ще обясните, че сте бременна?

– Мъжът ми продължи все така, но след известно време започна да ме посещава по два пъти на вечер. Първият път винаги ме обладаваше по противоестествения начин. С времето се научих да му се наслаждавам, но после ме посещаваше още веднъж, след полунощ и ме оестествяваше, както е отредено от Небесата.

– Лъже! – ален от ярост извика Ци. – Никога не съм влизал в нея... така! Никога не съм искал да съм с....

Без да може да довърши, се просна на пода, разкъсван от ридания.

Тълпата завика удивена. Съдията вдигна ръка и изчака глъчката да затихне:

– Съпругата Ви каза, че при напускане на покоите ѝ, сте заключили стаята. Така ли правихте всяка нощ?

– Да, ваша милост!

– Сюн Лин, това е вашият дом, длъжен сте да знаете какво става в него. – строго се обърна съдията към бащата на Ци. – Как ще обясните станалото? Вмъквал ли се е таен любовник при снаха Ви?

Господин Сюн приглади тънките си, добре подържани мустаци, почтително коленичи и допря чело в земята.

– Незначителната особа пред Вас може и да е занемарила задълженията си на патриарх, заради литературните си занимания, но твърдо отричам чужд човек да се е промъквал в дома ми и то системно! Единственото логично обяснение е, че това е дело на свръхестествено явление!

– Достатъчно, тук някой се подиграва със съда, ще разкажете в канцеларията ми всички подробности, а аз ще огледам дома на семейство Сюн! – и като удари с чукчето по писалището закри заседанието.



***



Госпожа Сюн разказа, че още от първата брачна нощ съпругът и използвал само ануса си за сношение и нито веднъж дори не опрял члена си в слабините ѝ. В началото проникването винаги било трудно и болезнено, често придружено с разкъсвания и продължаващо няколко дни кървене. Старата слугиня забелязала следите по бельото, кръв и семенна течност оцветена специфично поради изтичането от задника. Дискретно дала на младата господарка кутийка с мехлем, който отпуска мускулатурата и действа обезболяващо. Обяснила ѝ какво да прави и от тогава болезнените преживявания се променили. Час преди обичайното време, в което мъжът ѝ я посещавал, Върбова Клонка започнала да маже аналния си отвор с мехлема. Разтривала го обилно около отвора, като се стараела да се отпусне. Опипвала с пръст мускула, и когато анусът сам поддавал и пръстът ѝ се плъзвал безболезнено вътре, тя оставала за момент така. Халката конвулсивно се опитвала да изхвърли натрапника, но скоро се предавала и младата жена започвала да движи леко един пръст в себе си.

Постепенно започвала да го завърта и настрани, добавяла още от мехлема и с въртеливи движения щедро го размазвала навътре в ректума, подготвяйки го за грубото проникване, което го очаквало. Всичко това не само не било неприятно, но и предизвиквало вътре във Върбова Клонка непознат гъдел и тя така добре се отпускала, че скоро започнала да използва два пръста, за да нанесе дебел слой от мехлема по червата си, за да улесни насилственото проникване в задника си. Когато мъжът ѝ превъртал ключа и влизал в стаята, тя сама разтваряла крака и повдигала дупе върху предварително приготвената възглавница. Използвала тази хитрост, за да остане по гръб, иначе мъжът ѝ я завъртал по корем и обладавал анално изотзад. Тя открила, че ако са лице в лице на нея ѝ е много по-приятно. Допирът на кожата до друго човешко същество, да усещаш възбудата му от теб, макар и неестествена и животинска и най-вече твърдият член, който така влизал под по-особен ъгъл. Докато Сюн Ци безжалостно ръгал коравия си член по този срамен и унизителен начин болката вече отсъствала, заменена от особен сърбеж. А при някои от ударите при проникването членът му улучвал някакво специално място и цялото тяло на Върбова Клонка се разтрепервало и тя се мъчела да се подложи тъй, че отново да го усети там. За жалост Сюн Ци бързо стигал върха си и с ръмжене се облекчавал в задника на жена си, правел няколко резки и дълбоки движения и застивал. Тя усещала как твърдият му член потръпва в нея, раздува се още мъничко и впръсква в червата ѝ семето си. После мъжът ѝ бързо излизал, заключвайки вратата след себе си, а мъжкият му сок изтичал от подутия и останал отворен анус на съпругата му.

Всичко това се променило една нощ, Върбова Клонка вече се била унесла в сън, възбудена, но както винаги на крачка от истинското удоволствие. Събудила се и мъжът ѝ отново бил в стаята, бадемовият му парфюм гъделичкал деликатните ѝ ноздри и тя сладко кихнала. До сега не я бил посещавал два пъти за една нощ, но тя бързо подложила възглавница под задните си части, предлагайки му лесен достъп до още пулсиращия си и леко отворен анус. С облекчение си помислила, че от нея още се стича семето му и това ще бъде добра смазка за грубото му проникване. Каква била изненадата ѝ обаче, когато мъжът ѝ отметнал завивките, но вместо да я покрие и обладае, спуснал глава между разтворените ѝ бедра.

Върбова Клонка ахнала, а мъжът нежно целунал до сега пренебрегваните по всякакъв начин слабини. При противоестествено проникване в задния проход тя изпитвала удоволствие, но то било нищо в сравнение с тази проста целувка по женския ѝ отвор. Сякаш Небето изпратило светкавица в тъмната стая и нежното тяло на жената подскочило от шока. Езикът на мъжа ѝ бил умел, намерил малката пъпка, която Върбова Клонка била строго приучена никога да не пипа. Тя първо помислила, че ще умре, така ѝ прималяло от шибащия я там език. Уплашила се, ето защо я предупреждавали да не се докосва там! Дори се опитала да се измъкне, но мъжът я задържал и продължил. Коремът ѝ се стегнал, призляло ѝ, но парадоксално вече не искал той да спира. Езикът му шавал по цялата дължина на процепа между краката ѝ, докато не се вмъкнал в нея. Възелът, в който се бил стегнал корема ѝ избухнал, като фойерверк за прогонване на духове. Върбова Клонка разтворила крака, колкото могла по-широко и захапала ръката си до кръв, за да сподави вика си. Било прекрасно, сякаш се носела по вятъра все по-нагоре и по-нагоре. Дали била умряла и сега се възнасяла? Не знаела. Мустаците на мъжа ѝ драскали нежната вътрешност на бедрата ѝ, той протегнал ръце и напипал нежните пъпки на гърдите ѝ. Разтрил ги между пръстите си и те мигом се надули, добавяйки нов източник на удоволствие в младата жена. Той внимателно ги хванал с ноктите си и ги стиснал, причинявайки ѝ болка, но в същото време и удоволствие.

Върбова Клонка вече се била предала, оставила се безпомощна в ръцете му и той се настанил между краката ѝ. Но този път възбуденият му член не намерил разтворения ѝ заден отвор, а се опрял в слабините ѝ. Те вече били обилно овлажнени, както от езика му, така и от собствените ѝ сокове. Той я пронизал и за момент я жилнала остра болка, когато я обезчестил, но тя отлетяла. Заменена от фантастично усещане за пълнота и завършеност. Ако при сношението в задника си получавала някакво удоволствие, то изобщо не можело да се сравни с този момент на върховна еуфория. Без да мисли, увила крака около кръста на мъжа и го придърпала в себе си, жадна да я изпълни още и още. Той не чакал втора покана, обяздил я страстно. Но въпреки това не бил така груб, както когато я ръгал в задника. Движенията му били уверени, дълбоки, но не резки и груби. Двамата достигнали до върха заедно и докато тя още плувала в еуфорията си, той я целунал и преди тя да може да реагира напуснал стаята.

Това се повтаряло почти всеки път, когато я обладавал по стария начин. След няколко часа идвал и я качвал, както е отредено от Небето. Скоро резултатът вече бил на лице.

Съдията изслуша разказа внимателно и подаде чаша чай на поруменялата жена.

– Госпожо, когато мъжът Ви си тръгваше втория път, чувахте ли го да заключва вратата?

– Н-не, май... не. – неуверено отвърна тя.

– Но на сутринта вратата беше заключена?

Тя кимна, Сюн Ци също потвърди, че вратата винаги е била заключена сутрин. Магистратът поглади брадата си и поиска да направи оглед на стаята. Двамата с Мао Ю дълго търсиха някаква тайна врата в пода и дори в стените, но напразно. Когато вече бяха готови да се откажат, Бао сключи вежди и заоглежда дърворезбата на вратата. Прокара нокът по резките и кимна доволно.

– Както си и знаех, няма нищо свръхестествено. Искам да говоря насаме със стария Сюн.

Сюн Лин го прие в кабинета си с дълбок поклон, предложи му чаша чай и зачака.

– Господин Сюн, кога забелязахте, странните наклонности на сина си?

– Отдавна. – с въздишка отвърна достолепният мъж. – Още като момче предпочиташе да се заглежда по други момчета, надявах се брака да привлече интереса му към жените или поне да изпълни дълга си пред предците, но уви.

– И решихте Вие да изпълните този дълг?

– Надявах се да успея навреме да покрия историята, но синът ми избухна преди да мога да реагирам. Как разбрахте?

Магистратът сви рамене.

– Вие винаги сте бил в имението, това обяснява редовните посещения. Можел сте да следите кога синът Ви е заспал и да изпълнявате неговите задължения. Снаха Ви спомена, че в началото е усетила дращене от мустаците на мъжа си. Във възбуденото си състояние изобщо не е могла да съобрази, че мъжът и няма мустаци, за разлика от вас.

Съдията отпи от чая си.

– Начинът по който влизате е хитроумен. Вместо да използвате таен вход в пода или стената, той е на най-очевидното място. Във вратата има втора врата, в някои от цепнатините на дърворезбата няма прах.

– Какво възнамерява да направи Ваша милост?

– Небето е отредило синът Ви да е особен, а Вие сте бил воден само от дълга пред предците, както ни диктува Конфуций. Предлагам да убедите сина си, че версията със свръхестественото зачеване е в интерес на всички.

Господин Сюн стана развълнуван и се поклони ниско. Докато благодареше в стаята се втурна запъхтян стражник:

– Ваша милост, в Южния квартал е станало гнусно убийство!