То беше много отдавна. Съвсем в началото на лятото. Времената объркани, курортите празни. Отпуските ни съвпаднаха, натоварихме палатка и каквото трябва за къмпиране и потеглихме. Но както обикновено става, докато се наканим и стана следобяд. А и пътувахме бавно, та надвечер се озовахме до един от тогава малкото къмпинги след Созопол. Всъщност отивахме по на юг, но къде да опъваме палатка по нощите и спряхме там - има мотел и едно кръчме. Бяхме единствените посетители. Настанихме се и разбира се, в кръчмето. Почти празно, само на една маса до вратата трима-четирима младежи, явно от персонала. Седнахме в ъгъла. Бяхме хапнали по пътя, та го ударихме на концентрат. И попрекалихме.
И да отворя скоби - бяхме заедно вече близо 20 години. Брак отворен, то и професиите ни бяха такива, че често пътувахме и всеки си имаше своите забежки. Без да правим от това проблеми. Нещо повече - правеше ни удоволствие и ни възбуждаше, като си разправяхме "подвизите" в леглото. Не се ревнувахме и това дори укрепваше брака ни. Но дотук скобите.

Поолюлявайки се си тръгнахме под погледите на младежите. А имаше какво да видят. Все още мъжете, пък и жените, се обръщаха след мен - не много висока, хубав крак, средни гърди все още почти не слагах сутиен. Пък и тази вечер бях само по една блузка и доста къса пола. Прибрахме се, благоверният се струполи на леглото и се отнесе. Минах през банята. Ебеше ми се. "Искам да ме наебеш". Когато бях възбудена и езикът ми ставаше вулгарен. "Остави ме, утре". Как ли не. Опитах да му сваля панталонките. Почнах да му масирам члена. Къде ти - резултат никакъв. Поразбуди се, но нищо. "Остави ме на мира, казах ти, утре" "Искам сега". " Не се прави на курва". "Какво пък курва съм". "Като си курва, излез и си намери някой да те наебе". "Мислиш, че няма да го направя". "Ами отиди в кръчмето и хвани някой от момчетата, като си толкова мераклийка". Станах от леглото и тръгнах да си обувам бикините. "А не така, като искаш толкова, плажната рокля на голо и заминавай". "Така ли?" Захвърлих бикините, навлякох плажната рокля дето ми стигаше малко под дупето, дръпнах ципа наполовина, нахлузих сандалите и тряснах вратата.
Влязох в кръчмето като измърморих, че май нещо сме забравили на масата. Момчетата ме гледаха, щяха да им изхвръкнат очите. Завъртях се около масата и се наведох уж да търся нещо на пода. С прави крака и с гръб към тях. Ясна е картинката, нали? Измърморих, че явно го няма и бавно-бавно се запътих към входа. Очаквах някой да тръгне след мен. Нищо. Ядосах се - тъпанари - и бая силно блъснах вратата. И както се чудех, сега накъде, от тъмнината се появи един от тях. Спрях се - "Ще ме придружите ли до плажа". Без да каже дума ме хвана през кръста и ме поведе по пътеката. Ръката му от кръста се премести нагоре към гърдата ми. „Голичка съм отдолу.” Беше ме притиснал към себе си и с другата ръка се опитваше да свали ципа. Бутнах му ръката и сама го отворих. Момчето ме пусна и ми издърпа плажната рокля. Хвърли я върху един от храстите. "После ще я вземем". Останах гола, само по сандалите. Сега той вървеше зад мен, с едната ръка ми мачкаше гърдите, а с другата ми галеше корема и ровеше пръсти в космите, опитваше да ми масира клитора. Усещах на дупето си надървения му кур. Така и не усетих кога го е извадил. Бях страшно възбудена, имах усещането че бедрата ми отвътре са мокри чак до коленете. При една от онези съблекални от дървен скелет облечен с рогозки спряхме. Бутна ме вътре и ме наведе. Докато успея да се хвана за някаква хоризонтална греда той ми го вкара. Изпълни ме до дъно. И почна да блъска, главата ми щеше да излезе през рогозката. За момент спря, смъкна си панталоните и продължи още по-зверски. И ме болеше и беше страшно хубаво. Пъшках в такт с него и виках, не крещях с все глас. Колко продължи? Нямам представа. Но накрая омалях, краката ми трепереха, ръцете ми се бяха уморили и почти лежах върху гредата. А той продължаваше да блъска. Без да продума. "Изморих се искам да легна". Извади го, можах да се изправя и като се обърнах му видях кура. Огромен, наистина такова нещо май не бях виждала. Дълъг и страшно дебел. "Тук не става върху пясъка. В моето бунгало ще довършим". За първи път проговори, вдигна си панталоните и ме поведе обратно. Мачкаше ми гърдите и ме пляскаше по дупето. Край храста успях да си дръпна роклята. Понечих да я облека, взе я. "Не ти трябва, а може и трънчета да има по нея". Така докато наближихме кръчмето. "Почакай за секунда тук в сянката. Само да си платя сметката". Останах да го чакам. Преместих се малко по-напред, за да виждам вратата на кръчмата. Не бях. свършила. Треперех дали от нощния хлад или от възбуда. Вратата беше останала отворена. Говореше нещо на другите, в ръка държеше роклята ми, а те се смееха . Светна ми - готвят се да ме минат всичките. И се уплаших. То единият щеше да ме разпори, ами ако и на другите са такива? А ми се ебеше, не бях свършила. Пък и бяха само четирима. До трима бях издеянила в един от семейните сеанси. Е не им бяха чак толкова, пък и набързо свършиха. Но все пак трима. Сега един повече. Какво пък, ще опитам, сега ми е паднало. Страх не страх. Момчето дойде. Само. Носеше роклята и някаква бутилка. И пак без дума да каже, ме поведе, хванал ме през кръста. Бунгалото, врата, прозорец през койт идваше светлина от външната лампа, вътре две легла, нещо като нощна масичка между тях, два стола. Бутна ме на леглото. Ризата издърпа през глава, смъкна панталоните и гащетата и огромният кур ме шляпна по лицето. „Лапай”. Напълни ми устата, още мокър от мъзгата ми, засмуках го, езикът около главичката. А той напъваше за още по-дълбоко. С едната ръка се бях хванала за него, с другата му държах ташаците, стегнати леко окосмени. Беше се навел и ме държеше за гърдите. Държеше зърната ги опъваше нагоре. Пусна ги, хвана ми главата и я притискаше към себе си. Курът му напъваше да ми влезне в гърлото. Поне така ми се струваше. Давех се. Слава Богу, пусна ме, извади го. Не чаках да ме бутне, легнах разкрачена. Вкара ми го, не наби ми го. Целият. Краката на раменете му, ритъмът ставаше все по-бърз. Мъчех се да съм в такт. Трудно, притискаше ме все повече и повече. Задържа и струята ме блъсна. На тласъци. Изпълваше ме. Извади го, изцеди остатъка върху корема ми. „Цигара? И нещо за ободряване?” Бутилка коняк. Кимнах, бях задъхана. Отпихме. Цигарите. „А мен ме остави така.” „Нали не бързаш, ще те оправим и теб.” Използва множествено число, явно се бяха разбрали. „Хубаво” Пак отпихме, солидна глътка. „Дай нещо да се избърша, протече ти семето.” Подаде ми шише с вода и някакъв пешкир. „Недей да мокриш тук.” Надигнах се и пред вратата. Позабърсах се колкото можах. Още една глътка, цигара. И на вратата цъфнаха тримата. Солидно пияни. „Я, малката колко е готина.” „Добре ли се ебе, а Миро?” „Ела муцка да видиш какво съм ти приготвил.” Говореха един през друг и се събличаха. Задърпаха ме да стана. Дърпаха ме за зърната, бъркаха ми между краката, пляскаха ме по дупето. „Ебе ли ти се?” „Как искаш да ти го сложа.” „Миро добре ли те наеба?” За разлика от Миро, тези бяха приказливи. А мен приказки винаги са ме възбуждали. То и така бях пощуряла, пък и коняка, та те ме подлудиха окончателно. „Ебе ми се” „И искам да се изпразня.” „Искам да ме наебете, всичките.” Вулгарни са ми приказките и тези се отприщиха. Надупиха ме, единият ми го вкара, наведе ме към стола дето беше седнал другия и той ми набута кура си в устата. Мачкаха ми гърдите,въртяха зърната. Смениха се. Май и тримата се изредиха. Идваше ми оргазъмът. Идваше, но а да свърша и се прекъсваше. Пресегнах с едната ръка към клитора, да си помогна. Едва го пипнах и избухнах. Виках с все глас, избиваше ме на плач. Май ги стреснах. Оставиха ме, тръшнах се на леглото, продължавах да хълцам. Обикновено съм монооргазмена, но сега се чувствах хем задоволена, хем исках още. И не ме оставиха да чакам. Започна едно въргаляне, ту бях отдолу, ту възсядах някого, надупваха ме, слагаха ми го едновременно в путката и в ануса, а и устата ми не оставаше празна. Всичко ме болеше и долу и дупето и гърдите. Но исках още. Колко трая тази оргия, представа нямам, но и на Миро пак му стана и се намеси, разбрах го по огромния кур, който едва не ми сцепи ануса, путката ми вече беше станала като каравана, опитваха се едновременно да ми вкарат два кура, ама не стана. Колко ли пъти свършвах? И това не знам, но не бяха само два-три. Говорех им мръсотии, те ме наричаха курва и какво ли още не. Гадно и страшно хубаво. Кой колко ли пъти се изпразни? И в мен и в ануса и в устата, задавяха ме, плюех, навсякъде по мен сперма. Докато кротнаха с увиснали курове. А аз исках още. Нещо, вулгарно и перверзно. Погледът ми падна върху бутилката коняк. Беше празна. И се сетих за онова приключение с полковника и бутилката. Пресегнах се и леко-леко почнах да я вкарвам. Влизаше свободно, добре ме бяха разширили, а и от някаква смазка нямаше нужда, толкова мокра бях. Шийката влезе леко и опря до дебелата част. Понатиснах още малко и се залових с клитора. „Я виж, курвата какво си намери.” „Па да й помогнем, цялото ще й го вкараме” „Абе не само в путката, и в гъза ще й го набутаме.” Ебачите се бяха събудили. Не бяха изтрезняли. И ме награбиха. Наистина бяха решили да ми вкарат цялата бутилка от коняк. Уплаших се не на шега. Изтрезнях, възбудата ми изчезна на мига. Да се измъкна, че тези наистина ще ме разпорят. „Ей сега, може и отзад да опитаме, само да се изпишкам.” Измъкнах се навън, обиколих зад бунгалото и драснах към мотела. По стълбите, терасата, май бяхме във втората стая. Вратата заключена. Ритах и блъсках и все чаках онези да се появят Докато мъжът ми отвори. В банята да се поизмия. Кръв, не много. От ануса. Миро с големия кур наистина беше ме разпорил. Засъхнала сперма по гърдите, корема, врата, гърба. Синини по гърдите, зърната кървавочервени, а и бузите на дупето ме болят, явно яко са ме пляскали. Понамазах се тук-таме с крем. Поизмих си още веднъж ануса, почти нямаше нова кръв. „Какво беше това ебане толкова часа?” „Утре ще ти кажа сега искам да спя.” „Какво утре, не виждаш ли колко е часа?” Едва сега загрях – разсъмваше се, оргията беше траяла поне 4-5 часа. „Да поспя и тогава ще ти разправя, ще ти хареса.” Поспах час-два. През това време той натоварил колата. И тихо-мълком си тръгнахме. След някой и друг километър спряхме на една закътана поляна. Разпънахме одеало, полегнахме и му разправих всичко. Облиза ме, аз му направих минет, свършихме и двамата. Така приключи този, навремето му викахме „караманьол” сега го наричат „ганг-банг”. Вярно, известно време имах проблеми със сядането, но пък кръвта от ануса спря след два-три дни, а роклята прежалих бързо. А случката остана години след това да си я припомняме и да ни възбужда.