Какво нещо е лъжата? И какво е лъжата, в отговор на друга лъжа?

В Лена се беше надигнал бунтовен дух, на гребена на цунамито от ендорфин. Значи цял живот я бяха учили, че сексът е бреме за жената, което трябва някак да изтърпява в името на продължението на рода. Че в секса има удоволствие само за мъжете и жените някак трябва да се примирят с удовлетворяването на анималистичтите им нужди. И изведнъж този мъж с подигравателна усмивка, неколкодневна четина и дяволски зелени очи беше сгромолясал тази чудовищна лъжа в купчина руини.

Между краката на Лена пулсираше натъртеното ѝ влагалище, боляха я чак яйчниците от страховития член, прониквал вчера в нея отново и отново. И това, по някакъв абсурден начин разливаше в нея удовлетворителни вълни. И желание за още. Веднъж опитала от удоволствието, което ужким не съществуваше, вече не можеше да си представи да живее без него.

– Беше много убедителен, скъпи! – съвсем сериозно говореше Лена. – Накара го да се замисли и да обещае, че ще продължава да търси истината.

– Така ли? – светна лицето на Никълъс, въпреки главоболието. – Жалко, че нищо не си спомням. Даже как съм заспал.

Пасторът внезапно смръщи вежди.

– А ти къде спа?

– До теб, през цялото време.

Гласът на Лена дори не трепна. Тази сутрин тя като че сияеше, макар че лицето ѝ се смръщваше, докато се наместваше на стола.

***

Следващата проповед Венци се появи в църквата с вид на разкаял се морски разбойник, който тъкмо е открил, че експедиция на кралския флот идва насам и пиратският живот не е за него. Седна на обичайното си място, но този път без да изпъва крака като крал на квартала. Вместо това скръсти ръце и кимна сериозно към Никълъс. Пасторът без малко да се просне по задник от изненада, останал с виснало чене.

Венци беше се изкъпал и вързал косата си на опашка. Младият мъж беше с чиста риза, макар под нея да се виждаше безсъмнено непочтителната картинка на тениската му. А дънките му бяха изпрани!

Никълъс изпадна във възторг и в момент на вдъхновение импровизира с не репетирана проповед за Блудния син. Час по час през сълзи хвърляше ласкави погледи към Венци, все едно беше първородния му син.

Лена превеждаше проповедта, но колкото и да се стремеше да не гледа към Венци, погледът ѝ като привлечен с магнит се връщаше към него. А той просто си седеше там, с най-сериозна физиономия и слушаше проповедта. Дали все пак не се беше случило чудото, в което вярваше съпругът ѝ? Нейната изневяра някак си да беше обърнала този грешник? Та нали са неведоми пътищата господни!

Тогава грехът и срамът ѝ бяха част от божията промисъл. Това означаваше ли... че не беше грях? Най-накрая Никълъс свърши с проповедта си и без да обърне внимание на бабичките се втурна към Венци. Другият мъж се изправи да го посрещне и Никълъс сграбчи ръката му и я зарастърсва, както териерът тръскаше захапания плъх.

Бабите задуднаха недоволно, че отреденото им внимание и пакетите с брашно, боб и леща се забавиха. Изпод вежди загледаха Венци, цъкайки скептично на превъплъщението му. Лена се приближи с разтуптяно сърце и застана до мъжа си. Венци най-после възвърна притежанието над ръката си и начена със сериозен глас сякаш се канеше да обяви, че е намерил изгубения ковчег на завета в задния си двор.

– Отче, госпожо Лена, – започна той, сериозен като Жорж Ганчев в предизборно студио. – Мислих си за онова, дето ми го казахте. За греха, за спасението, за този ваш Бог, който уж обича всички, дори такива пропаднали типове като мен. И си викам: абе, Венци, може пък да има нещо в тая работа. Не че съм готов да се откажа от цигарите и бирата, но... може да ви помогна с нещо в църквата. Да метна една боя, да подредя столовете, да нося пакети на бабичките. Знаете ли, аз съм майстор на всичко, дето се разваля – и на това, дето не се разваля.

Засмя се сам на последните си думи и чак тогава Лена видя. Очите ѝ се разшириха, вместо ластик за косата си беше използвал нейните гащички, “Сладки Исусе, моля те, дано никой друг не забележи!”

Никълъс замръзна с отворена уста, очилцата му се плъзнаха по носа, а носът му затрепери като на заек, който е надушил райския морков. За миг изглеждаше така, сякаш ще се преметне назад от възторг, и Лена инстинктивно протегна ръка да го подпре.

– Брате! – Никълъс се хвърли и сграбчи венци в прегръдките си. – Това е... това е божи промисъл! Бог те е докоснал! Да, да, ела, помагай! Ще бъдем като... като апостолите! Ти ще бъдеш моят Петър, скалата на църквата ни!

Пасторът бъбреше несвързани глупости, а в главата му се редяха картини как му дават нова църква. В София, в Лондон! Лена гледаше със стиснати устни, толкова по въпроса за разкаянието и божият промисъл! Венци ѝ смигна незабележимо, докато Никълъс продължаваше да бълбука за божия план, и тя усети как краката ѝ омекват.

Но Бог, изглежда, имаше чувство за хумор. Още на следващия ден Венци се появи в църквата с кутия инструменти, облечен в стара риза, която се опъваше по мускулестите му рамене като да се канеше да се скъса. Никълъс му възложи да поправи течащия покрив

– Божият дом не трябва да капе, все едно плаче за греховете ни!" – и пасторът се оттегли да подготвя проповед, оставяйки Лена да "надзирава" работата, а и после да заключи помещението.

Лена седеше на един стол, преструвайки се, че преглежда касовите бележки, но очите ѝ се стрелваха към Венци, който се беше качил на стълба и чукаше нещо по тавана. Мускулестите му космати ръце се напрягаха, пот се стичаше по шията му, и тя си спомни как тези ръце я бяха държали, как я бяха... "Спри!", нареди си тя.

– Лена, подай ми моля те оня чук. Този покрив е по-стар от Мойсеевите скрижали, ама аз ще го оправя. – очите му блеснаха. – Много съм добър да оправям, макар понякога да започва да тече повече след това!

И се захили. Тя стана, подаде му чука, но пръстите му се докоснаха до нейните и задържаха за миг по-дълго от нужното. Ток премина през нея, и тя отстъпи назад, зачервена. "Не, не, не!", помисли си. Но Венци слезе от стълбата, избърса пот от челото си и се приближи.

Лена отстъпи една крачка. После още една. Кракът ѝ се удари в ръба на пианото, тя се спъна и полетя назад. Венци с една гигантска крачка я стигна и сграбчи, за да не падне. Голямата му длан я подпираше между лопатките и тя легна на нея, опитвайки се да отдалечи лице от неговото.

– Не, не! Какво правиш, луд ли си?! – опря ръце в гърдите му и безуспешно се опита да го избута. – Спри, пусни ме! Някой може да влезе, Никълъс ще се върне всеки момент!

Лицата им бяха на един дъх разстояние.

– Спри, светотатство е! Тук е божия дом!

– Ако спра... – гласът му беше дрезгав, като на вълка от популярно анимационно филмче. – ако спра, от уважение и страх към бога, ще дойдеш ли у дома?

– Не, какво говориш! Онова... онова беше грешка, не...

Докато с едната си ръка я държеше притисната до гърдите си без усилие, с другата погали рамото ѝ. После плъзна бавно пръст и спря на свивката на лакътя ѝ. Лена потръпна и очите ѝ се помътиха.

– А защо не тук?

– Не... не в храма...

– Нали мъжът ти каза, че навсякъде е храм?

– Да... не... не знам! Моля те...

Свободната му ръка вече беше на задника ѝ, мачкаше го алчно и се вмъкна в цепката, разделяща двете полукълба. Пръстите му я опипаха между краката, където вече беше мокра. После се забиха и в дупето ѝ. Бавно движеше пръсти, галейки я през бельото от клитора до онзи срамен отвор отзад.

– Ако сега те пусна... от уважение към твоя бог... – устните му докоснаха нейните.

Езикът ѝ инстинктивно го посрещна. Лена спря да се дърпа и изпусна дълбока въздишка между размазващите се едни в други устни.

– Ако сега те пусна... обещаваш ли да дойдеш вкъщи?

– Об-беща-вам...

Венци я пусна и тъкмо навреме, след миг Никълъс влетя, забравил записките си. Лена светкавично се извъртя с гръб, за да не види размътения ѝ поглед и аленото лице. По бедрата ѝ течеш възбуда, въпреки бельото.

– Свети отче! – бодряшки го поздрави Венци. – С божията помощ, загладих положението.

– Как върви? – попита Никълъс, сияещ. – Венци, ти си истинско божие чудо!

– О, пасторе, чудесата тепърва започват!

Отиде да събира инструментите си, а Никълъс тихо смъмри жена си:

– Лена, държиш се грубо! Трябва да го приласкаем в обятията на вярата, не да го отблъскваме.

– Да, съжалявам.

А на ум добави. “Значи трябва да го приласкаем. Е, щом го искаш, съпруже. Това е краят ми. Ама какъв сладък край!”

От този ден нататък Венци стана неотменна част от църквата – или поне така изглеждаше. Поправяше столове, боядисваше стени, дори помагаше да раздават помощите на бабичките, които го гледаха подозрително, но тайно се радваха на мускулестия младеж, който носи тежките пакети. Никълъс беше в екстаз.

– Първият ни истински покръстен! Представяш ли си, Лена?!

Лена си представяше.

– Когато научат... най-малкото което могат да направят е да увеличат субсидията! Ще имаме по-голям храм. Може би до градината на Севастопол, там сега има реституирани имоти...

Лена не го слушаше. Венци ѝ беше бутнал в ръцете подарък и ѝ беше прошепнал да отиде с него у тях. Тя често излизаше да урежда мирските дела на църквата и да пазарува. Просто щеше да се отбие у Венци, за кафе и да го помоли да ѝ помогне с носенето.

Сама в банята отвори пакетчето. Чифт черни чорапи седем осми, колан за жартиери. И нещо, което би трябвало да изпълнява ролята на гащи. Само че се състоеше предимно от дантели и дупки. Лена поклати глава невярващо.

Нима той очакваше да се облече като уличница и така да отиде? Несъзнателно жената прокара ръка по чорапите. Бяха толкова по-фини, нежни и гладки от нейните “бабешки” чорапогащи! И въпреки това, само момичетата на повикване се обличаха така!

Може би само да види как ще изглежда? Сигурно не е голям грях, просто да облечеш нещо. Със сигурност не по-голям, отколкото да отидеш сама в къщата на друг мъж! Лена надигна полата си и събу чорапогащника и гащичките си. После Обу единия чорап, по тялото ѝ пролази игрива тръпка, докато гладката материя обгръщаше крака ѝ.

Това я караше да се чувства, като палава девойка, правеща нещо много, много нередно. Обу и другия чорап, вдигна поли и се огледа, завъртя се леко. Черните чорапи караха подчертаваха красивите извивки на краката ѝ, покриваха ги и едновременно с това ги разкриваха.

Лена направи няколко крачки и чорапите се набръчкаха смъкнати, понеже нямаше какво да ги държи. Ами да, коланът с жартиерите. Тя го закопча около кръста си, а после прихвана чорапите за дантелата с жартиерите и ги окъси, опъвайки ги по краката си. Беше красива!

“Суетата е грях!”, обади се гласче в главата ѝ. “Но това е просто удобна дреха.”, невинно му отвърна Лена.

Прашките определено не бяха удобна дреха! Кой би поискал да носи такова нещо, ами че те нищо не закриват... Естествено, защото нищо не закриват. Как казваха в тази страна на In for a penny, in for a pound? Ах, да! Като ще е гарга, да е рошава.

Лена обу и прашките, тънката лента влезе между полукълбата на задника ѝ. Изобщо не беше толкова неудобно, колкото изглеждаше. Само имаше едно смущаващо усещане, особено като се движеше. Решително спусна полата си, смота на топка чорапогащника и памучните си бели гащички и ги хвърли в коша за пране.

Унесен в духовните си дела, Никълъс така и не забеляза някаква разлика в облеклото на жена си.

По пътя до дома на Венци през цялото време ѝ се струваше, че полата ѝ ще падне и всички ще видят, че е облечена, като уличница. Нещо повече, че вече знаят и отвсякъде я сочат. Колкото беше голям срамът ѝ, толкова силна ставаше възбудата!

Потисна импулса си да се огледа гузно и направо влезе в занемарения двор. Точно като в онова детско филмче, Бел влиза в обраслата с бурени и тръни градина на Звяра! Дали и Бел е пристъпила във владенията му с такъв трепет?

Посегна да почука, но вратата се отвори преди да я докосне. Венци изпълваше рамката, размъкнат, небръснат, с неизменната си цигара.

– Влизай!

Покани я с жест.

– Само за малко, трябва да купя толкова много неща...

И двамата не повярваха на думите ѝ. Вратата се затвори и мъжът я притисна в прегръдките си. Ноздрите ѝ се разшириха от мъжкия му аромат, на пот, на цигари, на дезодорант зелен Брут. Би трябвало да е гадно, но не беше. Ръката му се озова под полата ѝ. По устните му плъзна познатата хищна усмивка.

– Каква си умница, обела си си гащичките върху жартиерите!

– Какво? Не, аз...

– По случайност? Щастлива случайност! Мога да ги сваля, без да събуваме нищо друго!

Венци я беше избутал до масата, завъртя я и я сложи да подпре ръце на плота. Набра полите ѝ нагоре и напъха пръсти под ластика на прашките. Дръпна ги надолу и те се опънаха по налетия ѝ ханш, преди да се озоват около глезените ѝ. той навря глава под полата ѝ и лакомо засмука мократа ѝ вече путка.

Лена стисна очи и се облегна на масата на лакти, като се наведе му предостави още по добър достъп до себе си. Ахна, когато усети езика му да се премества по продължение на цепката ѝ, но вместо да спре и да се върне на онази чувствителна топчица, продължи и се завъртя около другия ѝ отвор.

Тя понечи да го избута, но той се дръпна сам.

– Тпфу! – изправи се зад нея и се захили. – Тпфу, това е последният звук, който издава пичият косъм, преди да падне на пода!

– Какво... какъв косъм?

– Нищо, нищо! Ела!

И я повлече към банята без да ѝ даде време да се опомни. Лена се спъваше в прашките около глезените си, полата ѝ все още беше набрана нагоре, разкривайки бедрата ѝ в черните чорапи с жартиери – гледка, която би накарала дори сухарите от църковния съвет в Англия да завият като вълци от кеф!

В банята Венци я настани на ръба на стара, очукана вана, с набрана нагоре скромна пола, а отдолу с греховно бельо, достойно за куртизанка! Мъжът взе бръснач, крем за бръснене и четка. Да се ненадяваш, че изобщо притежаваше бръснарски принадлежности! Докато пълнеше канче с топла вода Лена най-сетне осъзна, какво се канеше да ѝ направи.

– Не, Венци, това е... срамота! Само... само... Недей, мъжът ми ще разбере!

– Ще разбере, как не! Той сигурно не знае имаш ли или нямаш косми там. Кога те е виждал последно гола.

Лена не отговори. Не си спомняше. Беше стиснала бедра, но Венци нежно, но уверено я накара да ги разтвори. Намокри добре четката в топлата вода, изстиска малко от крема в друга купичка и започна енергично да върти четката, тананикайки си Фигаро.

– Дръж полата високо.

Лена се подчини и той коленичи между краката ѝ и започна да нанася крема. Усещането беше приятно, топло и гъделичкащо. Лена още не можеше да повярва, че сега ще я обръснат между краката! Това беше... беше... скандално! Бръсначът премина гладко по пубиса ѝ и тя ахна от приятното усещане.

Острието обикаляше около половите ѝ органи, предизвиквайки страх, че може да я пореже точно там! Бръсначът се плъзгаше гладко, подсилвайки възбудата от уязвимостта. Кожата ѝ ставаше копринено гладка и мека. Чувствителна като никога. Всеки полъх на въздуха я караше да настръхва, все едно тялото ѝ се пробуждаше за нов свят.

Венци я изплакна и лена се погледна. Изчерви се до корените на косата си. Без космите си там изглеждаше толкова открита и толкова вулгарна! А Контрастът с черните, гладки чорапи само подсилваше ефекта. Гласът на венци я извади от съзерцанието.

– Обърни се.

– А? З-защо?

– За да те обръсна и отзад!

– К-как-во?! Къде?

Той я завъртя, като играчка и я накара да се надупи. Набра полата ѝ на кръста и като хвана ръцете ѝ, сложи дланите ѝ на задника и я накара да го разтвори.

– Не, не! Там не! Там е... мръсно!

– На мен ми изглежда чисто.

– Ох, не. Недей, гъдел ме е!

Четката вече енергично разтриваше крема по ануса на жената. След малко бръсначът обръсна и малкото косъмчета около дупката на дупето ѝ. Венци я подсуши с изненадващо чиста кърпа и се полюбува на гледката, преди да пренесе Лена в спалнята и да консумират поредното им затъване в греха.

Този път мъжът ѝ го нямаше в съседната стая и Лена крещя с цяло гърло, докато грамадното парче месо я разчекваше и сякаш гигантската му глава чукаше направо матката ѝ.

– Кажи “чукай ме”!

Беше замръзнала, когато Венци ѝ го прошепна с дрезгавия си глас. Трябваше да опита няколко пъти, преди гласът да излезе от устата ѝ. Но после го викаше без да го иска от нея. И бог да ѝ е на помощ, харесваше ѝ!

Венци я беше сложил на четири крака, стискаше косата ѝ в юмрука си и я чукаше с мощни тласъци, а леглото скриптеше и заплашваше се да се разглоби. Гласът му беше ниско, едва разбираемо ръмжене.

– Ти си моята курва Лена! – наби се до топките в нея. – Моята... кур-ва!

До сега беше получила няколко оргазма, но сега нещо се взриви в главата ѝ. Тя беше курва. Беше облечена като курва, гладките лъскави чорапи се опъваха по сочните ѝ бедра при всяко вкарване на мощния член в тялото ѝ. Държеше се като курва, беше дошла доброволно и се беше оставила да я избръснат между краката и по задника. Изневеряваше на Никълъс като курва. Думата скъса последните невидими връзки на морала и Лена закрещя малкото цинизми, които знаеше без да съзнава какво казва.

Изминаха поне два часа, преди да излязат по задачите на църквата. Лена беше отново натъртена по онзи възхитителен начин, а от нея дълго време изтичаше гъста лепкава сперма и цапаше новото ѝ бельо.

***

Ако Никълъс забеляза как излизанията на Лена за покупки или за уреждането на някакъв документ зачестиха, не го показа. Наистина, сега когато изпълняваше съпружеските си задължения вечер, като че нещо не беше както преди. Но поради бедния си опит, а и неодобрителното отношение към секса, с което беше възпитан, така и не успя да разбере какво е.

Сега проникваше значително по-лесно в съпругата си, а и тя като че проявяваше ново отношение към акта им. Жени, иди, че ги разбери!

Бяха изминали две седмици, когато извикаха Никълъс за два дни в София. Столицата на туземното царство. Старши пастор от Лондон щеше да чуе докладите на братята, пръснати из България и Румъния. Никълъс подскачаше, като катеричка прекалила с кофеина. Тракаше на пишещата машина трескаво доклада, после късаше листите.

Оставяше църквата в ръцете на съпругата си, макар библията донякъде да забраняваше такива неща. Все пак беше казано, че жената не може да поучава мъжа. Реши този казус в момент на вдъхновение. Написа проповед и я даде да я прочете Венци. После доволен дописа в доклада за разкаялия се грешник, който сега чете проповеди.

Целуна Лена по челото и отлетя за София. Жена му пък само половин час по-късно затвори зад себе си занемарената врата на двора на Венци. Той, както винаги, я чакаше на вратата. Ухили се и протегна ръка.

– Моята Мария Магдалена, светицата ми. Дошла си да спасиш душата ми. Или аз да погубя твоята.

– Моля те, не говори глупости!

Ръцете ѝ се обвиха около врата ме, а устните им се притиснаха и върховете на езиците им заиграха вече познат танц. Венци я сграбчи за сочния задник, повдигна я и я сложи на масата. Лена сама вдигна поли и оголи краката си, този чифт чорапи беше червен.

Ярък като греха. Беше без друго бельо, гладко избръсната със самобръсначката на Никълъс, преди да му я опакова в куфара. Венци проникна в нея невъздържано, по-нетърпелив от обикновено. Лена сключи крака около кръста му и посрещна причиняващата ѝ едновременно и болка, и екстаз мъжественост.

Пръстите ѝ се зарових в рошавата му грива и дъхът и пареше ухото му с всяко хрипливо стенание, което дълбокото мушкане изтръгваше от тялото ѝ. Свърши дълбоко в нея, както обикновено и останаха така още няколко минути, наслаждавайки се на следоргазмените тръпки.

Венци наля две чаши бърбън и извади ръчно свита цигара, дебела колкото кутрето му. Запали я и Лена сбърчи нос от острата миризма. Определено не беше Лъки Страйк! Мъжът опъна здраво, задържа дима и след почти минута го изпусна с доволна въздишка.

– Опъни, малката.

– Не, не искам.

– Няма да съжаляваш!

Знаеше, че ще съжалява. Все пак го послуша и едва не си изкашля дробовете. Венци се смя, после я окуражи да опита пак. Лена се почувства, като че ли гледа себе си някъде от страни. Всичко беше някак си забавено, гласовете идваха със закъснение и всичко това беше ужасно забавно.

– Хайде в банята!

– Защо? – захили се Лена. – Не обичаш ли мръсните момичета? Пък и преди да дойда се изкъпах.

– Не, не си.

– Съм! Ето виж! – тя му показа избръснатите си слабини и му се изплези. – Точно както харесваш...

– Не там където имам предвид не си. Дай ръка.

В банята той я накара да се наведе напред и да се подпре на ваната. Чу го да рови в шкафчето, а после да отваря нещо. Усети пръстът му, хладен и мазен, между бузите на задника си.

– Ей, какво правиш там? Гъдел ме е!

– Трай сега...

Пръстът му разтриваше ануса ѝ с широки кръгови движения, втривайки вазелина в кожата ѝ. Гъделът се беше превърнал в приятно и топло усещане. Венци гребна още от кутийката с вазелина и разтри още, този път натискайки внимателно в девственото отворче. Прошепна ѝ:

– Дишай дълбоко.

– Ох... не... защо?

– Ш-ш-ш, дишай!

Лена го послуша и когато издишваше аналният ѝ мускул се отпусна достатъчно, за да позволи на пръста на мъжа да проникне в дупето ѝ.

– О! О-о-о... о, не! К-ка-кво правиш!? Не там, не! Мръсно е!

– Точно за това. – задъхан от възбуда прошепна мъжа. – Точно за това сега ще го изчистим!

Не! Нямаше предвид... там?! Да я... чука. Да я чука ТАМ?! В ума ѝ влетя думата “содомия”. Замаяното ѝ съзнание зарисува картини, които едновременно я ужасиха и възбудиха. Представи си как чудовищният му член се опитва да проникне там.

През това време пръстът му бавно се въртеше в ректума ѝ, карайки я да се извива. Усещането беше подобно на сърбеж, влудяващ и на място, на което нямаше как да го облекчи. Венци проникна със средния си пръст докрай и Лена издаде нисък стон. Той завъртя и опипа ректума ѝ, търсеше да напипа през него онази точка във влагалището ѝ, която щеше да я влуди от възбуда.

Разбра, че я е открил, когато Лена подскочи, а после се натисна назад, опитвайки се да поеме още повече от пръста му. Чука я така известно време и като усети, че анусът ѝ е достатъчно отпуснат изтегли пръста си. Взе слушалката на душа и я отвинти, намаза накрайника добре с вазелин и пусна малко вода. Изчака да стане подходяща температура и внимателно го вкара в добре смазания задник на надупената жена.

Напъха шланга в ануса ѝ десетина сантиметра и остави топлата струя да я изпълва бавно. Присегна се и заразтрива корема ѝ, докато Лена се извиваше от все по-голямото напрежение в червата си.

– Нгх.. Не. Не... мога повече... Моля те, моля... излез.

Венци ѝ зашепна успокоително и бавно я погали по гърба. Остави водата да я изпълва още минута и бавно издърпа шланга, а после бързо помогна на Лена да седне на тоалетната чиния.

Докато струята течеше от задника ѝ, в нея се бореха чувството за облекчение и за срам. Да бъде с друг в тоалетната докато... докато... при това с мъж! Въпреки това физическото облекчение надделя. Венци настоя да повторят, а после и да потретят, докато от Лена не потече само чиста вода.

После я подсуши с хавлия, вдигна я на ръце и я пренесе в спалнята. Сложи я на колене, бедрата разтворени широко на леглото, гърбът ѝ извит в неприлична крива, която правеше гръбнака ѝ да изглежда изваян. Като котка, тръпнеща да я погалят.

Лена знаеше, че му предлага тялото си. Безсрамно. Нещо повече, предлагаше му да я содомизира. Да проникне в нея по един съвсем неестествено, грешен начин. Не знаеше дали дори ще е възможно, без да я разкъса с члена си.

– Разтвори се.

Ръцете ѝ се протегнаха назад, пръстите се забиха в меката, зачервена плът на задника ѝ, разтваряйки се широко за него. Ноктите ѝ натискаха дълбоко, вдлъбвайки кожата, докато се разтваряше. Раздалечи полукълбата на задника си, откривайки подутия и мазен все още девствен отвор на задника си.

Аналният ѝ пръстен лъщеше, невинен с множество малки бръчици, събиращи в стегната точка. Знаеше какво я очаква и гърлото ѝ се беше стегнало на топка.

Венци сложи грамадния си член в цепката на дупето ѝ, беше толкова дебел, че изглеждаше невъзможно до влезе в нея. Изглеждаше нереален на фона на нежното ѝ дупе. Намаза го добре, по моравата главичка и по ствола, опасан с дебели пулсиращи под повърхността вени.

Той хвана здраво члена си в основата и го нагласи на девствения отвор. Пулсът на Лена се ускори, когато хлъзгавият кур се отри мазно в задника ѝ, като някакъв звяр, който си играеше с жертвата си. Обаче Лена не се дръпна, а простена ниско, нуждаещо се.

Лена беше готова и мъжът започна да натиска. Масивната, лъскава от смазката, главичка на члена му притисна невъзможно тесния отвор на задника ѝ. Известно време нищо не се случи, само напрежението в мускула ѝ нарастваше. И тогава масивната главичка на члена започна да я разделя на две.

Дупката на задника ѝ се предаде и разпъна, отваряйки се невъзможно широко. В гърлото на Лена се надигна тънък писък, сякаш я разкъсваха. Но не опита да се освободи, а още повече разпъна бузите на задника си, в опит да облекчи напрежението. Продължаваше да предлага на любовника си стегнатата, хлъзгава дупка.

Болеше. О, как болеше! Членът, който си пробиваше път в задника ѝ, сякаш я разцепваше на две половини. Разтягането беше невероятно. Тя се отваряше истински, по начин, по който никога дори не си беше представяла. Дъхът ѝ идваше на къси глътки, очите ѝ бяха замъглени от топлина и сълзи.

Венци беше проникнал едва на няколко сантиметра в задника ѝ спря, за да ѝ даде време да се нагоди към новото усещане, но и за да се наслади на гледката. Аналният ѝ пръстен се беше превърнал в тънък, опънат до скъсване овал, здраво обрамчил кура му.

Знаеше, че ѝ е твърде много. Чуваше хлиповете ѝ и накъсаното ѝ дишане. Усещаше обаче и буквално бликащата от путката ѝ възбуда. И тогава го усети, Лена се отпусна. Издаде дълбок, стон на облекчение. Стегнатите ѝ рамене се отпуснаха ѝ гърбът ѝ отново се изви по онзи изкусителен котешки начин.

Сантиметър по сантиметър членът му проникваше все по-дълбоко в нея. Тялото ѝ се извиваше, съпротивляваше се. Анусът ѝ спорадично се свиваше в някой спазъм и Венци спираше за момент. После продължаваше да я превзема. Тя го поглъщаше, разтваряше се за него.

Мъжът продължи да натиска навътре, по-дълбоко, по-дебело. Достигна края на ректума ѝ и опря до онзи втори пръстен, където вътрешностите ѝ правеха завой. Намести се и като усети, че е влязъл правилно продължи.

Лена беше стиснала очи, лицето ѝ беше мокро от сълзи, а слюнката ѝ се стичаше по чаршафите. Нищо друго в този свят не беше реално, само този масивен орган, който влизаше все по-навътре и по-навътре в задника ѝ.

“Господи, толкова е много, ще умра!”, но не умираше. Режещата в началото болка се беше притъпила и превърнала в тежка пулсация. Синхронизирана с пулса на втъкнатото в дупето ѝ чудовище. Жената усещаше как вътрешните ѝ органи се разместват, разбутвани от масивния член в червата ѝ. Той си правеше място в тялото ѝ, докато така я притисна в корема, че Лен си помисли, че главичката му ще излезе през корема ѝ.

Тогава бедрата му се притиснаха плътно към нейните, твърдите му косми проскърцаха о гладката повърхност на червените курвенски чорапи. Два тежки, пълни с потентна сперма тестиса се удариха в мократа ѝ путка.

Лена беше натъпкана. Запълнена. Вдигна глава и от гърлото ѝ се изтръгна древен, праисторически стон на самката, напълно отдала се на мъжкаря. Цялото ѝ тяло крещеше “Чукай ме!”. И Венци не я разочарова.

Започна с бавни, дълбоки движения. Влачеше дебелия си член назад през червата ѝ. Вените по кура му се провираха през опънатия до скъсване анален пръстен. Когато влезе по-дълбоко, Лена извика, смесица от агония и екстаз, тялото ѝ се разтрепери. Вагината ѝ се сви, празна, пренебрегната.

Венци ръмжеше зад нея, ръцете му стискаха задника ѝ, разделяйки бузите, докато се движеше бавно, неумолимо – навътре, навън, всеки тласък я разширяваше още, моделирайки я около себе си.

– Моя... моя си... моята... анална курва!

– А-а-а-ахх, нгене... боли! Н-не, не спирай.

– Кажи го!

– Аз съм... аз съ...

– Хайде, кажи им какво си!

– Аз съм твоята анална курва! Ох, чукай ме! Н-не мо-о-ога!

Една ръка се спусна между краката ѝ и умело намери клитора. Той беше набъбнал до невъзможни размери и само като го докосна, жената подскочи, като ударена от светкавица. Замята се, набучена на кура му, неспособна и не искаща да се освободи от изтезаващото я чуждо тяло в задника ѝ.

Лена заудря с юмруци по леглото, подутите ѝ до болка зърна се триеха в чаршафа. Удоволствието от разтягането на ануса ѝ стана доминиращо и докато съзнанието ѝ пропадаше в нова оргазмена бездна усети как той пораства в нея. Пулсираше мощно и започна да се празни, разливайки горещата си, гъста сперма нагоре по червата ѝ. Смесваше остатъчната болка с удоволствието така, че Лена загуби разсъдък.

Тя лежеше на гърди, неспособна и безсилна да се повдигне, все още набита на омекващия в нея член. Тогава той започна да го изтегля. Беше бавно, мъчително и сладко. Сякаш изсмукваше вътрешността ѝ след себе си. Накрая излезе от задника ѝ с неприличен мляскащ звук.

Дупката на дупето ѝ зееше използвана и лъщяща. Потръпваше с напразни конвулсии да свие, но оставаше само отворена и празна. Червата ѝ се свиха в контракция и с гъргорещ звук от зиналият ѝ анус изплю гъста порция сперма.

Лена лежеше напълно унищожена от немислимото удоволствие.

***

За втори път се будеше до чужд мъж. Може пък да е вярно, че е блудница или както Венци я наричаше и я караше да полудее от възбуда - курва. Неговата Мария Магдалена. Погледна изпънатото на леглото мъжко тяло. Спеше по гръб, разперил ръка настрани. Гол, космите му покриваха мускулестото му форми. Какъв контраст с Никълъс, винаги с пижама, спеше свит на кълбо.

Главата ѝ тежеше, дали от бърбана, дали от странната цигара. Усещанията ѝ обаче скоро се преместиха в по-различна точка от тялото ѝ. истинската болка – сладка, тъпа, пулсираща – идваше отзад. Задникът ѝ гореше, сякаш някой я беше натъртил отвътре, а в червата ѝ, се усещаше странна, непозната до сега празнота.

Като за изгубиш нещо, което до сега не си знаел, че ти е липсвало. Посегна и предпазливо опипа отвора на задника си. Ами да, сега си беше точно отвор! Стегнатият вчера анален пръстен сега беше мек, подут и полу отворен. И лепкаво-лигав. Лена погледна пръстите си, бяха мазни от вазелина и телесните течности от нея и любовника ѝ.

Почувства движени в червата си и анусът ѝ безконтролно изхвърли тлъста порция сперма, която мазно потече по бедрото ѝ. „Господи, какво съм направила?“, помисли си тя, а като отклони образ към спящия до нея мъж се поправи “Господи, какво ми е направил?”.

Членът му лежеше тежко на бедрото. Като заситил глада си звяр, спящ доволно след оргията. Дори отпуснат изглеждаше величествен. Чудовищно дебел, как изобщо е могла да го побере в дупето си? Опасан с могъщи вени, главичката му беше толкова едра, че краекожието не можеше да я покрие напълно дори в отпуснато състояние.

Мъжът по някакъв първичен инстинкт усети, че тя го гледа и отвори очи. Ухили се и я прегърна и придърпа в прегръдките си. Целуна я по челото.

– Как си? Боли ли?

– Да, боли... но... не съжалявам.

Досрамя я да му каже, че ѝ беше харесало и не би отказала още, въпреки болката и страха от перманентно увреждане на тялото ѝ. Венци я обърна по корем, накара я да разтвори крака, хвана сочните бузи на задника ѝ и ги разтвори. Със задоволство и гордост огледа зеещата, все още зачервена дупка. Вчерашното девствено отворче сега представляваше подпухнал пръстен, разтегнат колкото да влезе в дупето ѝ един пръст безпрепятствено. Беше мазен и хлъзгав и леко пулсираше с ритъма на сърцето ѝ и потръпна под допира на пръстите му.



– Ох... Венци... боли ме... – изхлипа тя, но гласът ѝ трепереше от възбуда. – Вътре... сякаш горя. Не знам дали мога пак... там.

– Обещавам да бъда много внимателен.

Без да дочака отговор взе кутийката с вазелин от нощното шкафче.

– Ще те намажа хубаво, ще те разтегна отново. Ще го направим много бавно.

Той обилно намаза пръстите си с хладната мазнина и я втри в ануса ѝ. Пръстът му се плъзна лесно навътре – не като вчера, когато я беше разтегнал за първи път, а по-леко, сякаш тялото ѝ вече помнеше формата му. Лена простена, усещайки как вътрешните ѝ стени се свиват около пръста, все още натъртени, но жадни за още. Болката беше там, тъпа, дълбока, като от натъртване, но сега се смесваше с гореща вълна на удоволствие, която я караше да се извива назад.

– Кажи ми какво усещаш...

– А-а-ах... гори... сякаш си ме разкъсал вчера... – прошепна тя, хапейки устни. – Вътре... пълно е, лепкаво... спермата ти се стича... Ох, пръстът ти... върти го... по-дълбоко...

– Виждаш ли? – прошепна той, докато вкарваше втори пръст и ги въртеше бавно, разтягайки я отново. – Виждаш ли? Не е толкова лошо. Искаш ли да те напълня отново?

– Да... искам... – изстена тя, натискайки се назад. – Но бавно... боли ме още...

Венци изтегли пръстите си и се намести зад нея. Членът му, вече твърд, пулсиращ, се допря до зеещата ѝ дупка. Той го намаза обилно с вазелин, главичката му се притисна в нея. Лена затаи дъх, очаквайки вчерашната режеща болка, но този път... този път влезе по-лесно.

Анусът ѝ се разтегна около него, вече по-податлив. Сякаш тялото ѝ се беше научило да се предава.

– Ох... Боже... – изхлипа тя, докато главичката преодоляваше пръстена ѝ и се плъзгаше навътре. – Толкова е дебел... о-о-о, как ме разтягаш...

Сега я нямаше острата болка, беше само далечна и тъпа, бързо превръщаща се в приятно разтягате и изпълване. Лена лежеше под него напълно отпусната, със затворени очи и издаваше тихи стенания. В началото имаше парене в натъртения ѝ и претрит анус, но от движението но дебелия, добре смазан член скоро отшумя.

Плъзгаше по стените на червата ѝ, изкарвайки въздуха, като я набучваше до край.

– Кажи ми какво чувстваш.

Лена само простена.

– Кажи ми, искаш ли го в задника си?

Венци провря ръце под нея и защипа зърната на гърдите ѝ. Лена изписка и тялото ѝ се разтърси.



– Чукай ме... – изстена тя, гласът ѝ пресипнал от възбуда. – Чукай ме в задника... о, Боже, толкова е много...

Членът в нея сякаш порасна още от думите ѝ.

– Не спирай... по-дълбоко... искам спермата ти пак... напълни ме...

Тласъците му станаха по-бързи, членът му се плъзгаше в нея – все още тясна, но вече смазана от вчерашната сперма и новия вазелин. Болката се беше стопила в удоволствие, всяко вкарване я караше да се свива около него, да го стиска с ануса си, който потръпваше от натъртен отново.

Тя се натискаше назад, искайки още, още от тази пълнотата в червата, която я караше да се чувства завършена, завладяна, като истинска анална курва.

– Давай... да! Скъсай ми задника от чукане! Не спирай! Оуг-х-х-х... искам да унищожиш ануса ми!

Да крещи мръсотии, които до сега цял живот дори не беше си позволявала да помисли, я хвърли в забвението на удоволствието. Тялото на Лена се загърчи под тежестта на мъжа. Той я сграбчи за раменете и се наби до край в нея. Със смесица от рев и ръмжене заизхвърля в задника ѝ поредната си порция гъста сперма.

Бяха два дена, които промениха Лена по повече от един начин.