Тефик бей пристъпи прага си, примижа срещу сутрешното слънце и кихна сладко. Честит човек беше, от тука до града всичките пет села бяха негови. Земята плодородна, а раята кротка и работлива. От ранни зори работеха превити на полето и само тъжните гласове извиваха жътварската песен. От време на време някой точеше сърпа си и металическия звън се вливаше в песента. 

Стана тридесет години както Тефик управляваше земята, завещана от баща му. Кошовете със зърно се пукаха от берекет, вълната нямаше вече къде да я съхранява, а мед имаше дори и за раята. Почти през всичкото време на бейлъка си помнеше мир. Само в началото, още като млад и буен мъж хареса една мома, гяурка. Павлина я викаха. Ама каква жена, машаллах! Стройна, с як стан. Нозете ѝ прави и дълги, като тополи, а пазвата ѝ един лакът пред нея изпъкваше. Гореща мома, хляб за омесиш и сложиш на нея, ще се опече! Пожела я Тефик. И как да не я пожелае? Манафин да беше, пак щеше да му рипне сърцето.  

Хубаво, ама тя си имаше либе, някой си Делян. Як момък, работеше за двама, плещите му широки, като ритли на кола! Ама господарска воля не гледа има ли либе, няма ли. Заповяда и сеймените я хванаха, дърпаше се тая ми ти жена, издра ги като котка, дорде я укротят и завлекат в къщата на бея. А то не къща, ами същински палат! На три ката, с кале, още от пра дядо му строено. Тогава Делян го нямало, бил по полето. Като се върнал и научил, право при бея. Хванаха го и му стовариха къде сто сопи, гърбът му на дармадан направиха и го хвърлиха ни жив, ни умрял в един синор. На сутринта само една кървава риза беше останала. Вълците сигурно му бяха разнесли кокалите. 

А Павлина можа да познае саде веднъж. Обезчести я и смяташе, че се е покорила. Ама на следващия ден, като разбрала за Делян и издебнала да не я гледат и скочила под колелото на воденицата. 

После Тефик се даврандиса, усети че раята работи по-харно ако не я тормозиш. Взе си кадъна, пък и се намираха жени по селата му, сами бяха готови да му правят сикиш. Богатееше, купи от комшиите си още земя, че и две кории, пълни с дивеч. Само едно не му стигаше, нямаше си челяд. Таман се беше разкандърдисал вече и да опитва, срещна Анифе. Петдесет лазарника имаше Тефик, ала сърцето му подскочи, като едно време, като видя Павлина. Проводи хора при баща ѝ, старият Коджа Али, взе я. 

Ненките ѝ големи, играят в пазвата, като зверчета в торба. Задникът, ох аллах, като ходи и двете полукълба все едно камъни за мливо се търкат едно в друго. Кръстчето ѝ тънко, с две длани да го обхване, а баджаците налети, все едно мед и масло! Каза си Тефик, от нея ще добие мъжка челяд. Добре, ама едно е да кажеш, пък друго да стане. А точно ятаганът му вече не искаше да излезе от ножницата. А как се опитваше Анифе! Смучеше го до отмала с карминените си устни, намазваше малките си изящни стъпала с масло и го стискаше между тях. Даже коленичеше и се отпускаше напред, отворила с ръце голямото си дупе, примамвайки го, както нежните и женствени момчета, държащи се като жени, примамваха мъжете. Ятаганът на Тефик рядко се издигаше за удар, а когато успееше, нямаше мощ, която да се излее от него. 

Днес обаче го почувства! Утринните лъчи го дариха с ново сърце и кръвта му закипя, както преди тридесет години. Щеше да се разходи, да нареди да му сварят чай от бабини зъби и довечера, сякаш Аллах сам му даде знак, щеше да се зачене наследникът му. 

Цял ден беше в добро настроение. Шегуваше се със сеймените си, наобиколили го, като овчарски кучета. Беше тръгнал слух за някакъв хърсъзин и тюфекчиите не изтърваха пушките си и зорко изпълняваха дълга си. Тефик бей великодушно нареди да се раздаде на раята по една крина на къща, като себап. 

Нощта нежно погали деня с вълшебните си пръсти и го прелъсти да легне под нея, потапяйки света в греховен мрак. Тефик нареди да сложат софра за него и Анифе на втория кат, в една соба с дебели арменски килими и плътни тежки пердета. Хитроумна система правеше течение и дори в жегата там беше хладно и изолирано от външния свят. Заповяда никой да не се върти край тях нощеска, не искаше нищо да не го разсейва.  

Седнаха с ханъмата, той лично избираше най-вкусните късчета и ѝ ги даваше в устата. Сам ядеше малко и не пиеше, за да не му дотежи. Усети как забравена тръпка се стрелва с слабините му. Присегна се и без да продума задърпа връзките на шалварите на кадъната си. После посегна и ги дръпна надолу, а тя повдигна дебелия си задник, за да му позволи да ги изуе. Между краката беше гладко избръсната, като всяка почтена кадъна и като разтвори бедра пред погледа на бея лъсна готовия ѝ отвор. Ален, влажен, с вече отворени в очакване листенца. Тефик се надигна, за да се намести в нея. 

Навън в тихата нощ щурците свиреха неуморно под меката звездна светлина. Ахмед с бавни стъпки обикаляше двора, подмина каруците които бяха пристигнали току преди падането на нощта. Вкараха ги зад здравия дувар и разпрегнаха воловете, но щяха да ги разтоварят чак заранта. Мъжът с въздишка се облегна на ритлата и спусна пушката да опре приклада на земята и да облекчи ръцете си. Очакваха го още няколко часа скука, като часови. Над него от каруцата изпод стоката на изполичарите се надигна черна сянка. Една грамадна космата лапа стисна устата на Ахмед и миг по-късно нож дълъг арнаутски нож потъна в гърдите му. Мъжът притихна и краката му приритаха два-три пъти, докато сянката го изтегли в каруцата. Напъха го под стоката, скри и пушката му и после скочи леко като котка в двора. 

Хърсъзинът беше едър, космат като мечка мъжага, с разгърдена кърпена риза и торбести панталони. Прибяга през двора, застана под чардака и като подскочи се хвана и издърпа на него. Преметна се и се сниши, ослушвайки се, но нощта продължаваше тихо да пази тайната му. Мъжът подпъхна острието на още кървавия си нож в процепа между прозореца и рамката. Напъна внимателно и дървото поддаде, позволявайки му да отвори джама и да се мушне през него. Остави го да се затвори леко и безшумно и предпазливо отгърна дебелото перде, зад което се беше озовал. Пред него Тефик бей тъкмо коленичеше между краката на кадъната си. 

Хърсъзинът вдигна още кървавия нож и се надвеси заплашително над любовната двойка. 

– Вай, Аллах! – изписка Анифе, с разширени от ужас очи. – Шейтан, господарю! Пази се! 

Тефик успя да се претърколи и ножът само остави грозна червена резка по рамото му. Косматият гигант наистина изглеждаше, като роден от нощта кошмар. Хърсъзинът се ухили, разкривайки жълти разкривени зъби. 

– Дочака ли ме, Тефик? 

– К-кой си, керата?! 

Беят понечи да се надигне, разбрал, че пред него стои човек, а не караконджул. Гигантът обаче го блъсна обратно на земята. 

– Помниш ли ме? 

Беят завъртя глава, нищо не му говореше това страховито брадато лице. Или не, сепна се Тефик. Очите. Видиш ли такива очи, не мож ги забрави до края на живота си. Същите очи горяха с дива омраза преди толкова години, когато Тефик водеше Павлина, а в двора сопите се сипеха по кървавия гръб на Делян. 

– Аллах... – прошепна ужасен беят. – Милост... 

– По-добре викай не Аллаха, а шейтана, че отиваш право при него. – скръцна злобно със зъби Делян. – Като те заколя, ще зашия въшливата ти мърша в свинска кожа и ще те заровя в гората, та никога да не може да стигнеш рая! 

Очите на бея се разшириха, като кафени чинийки от ужас. Хърсъзинът тъкмо да замахне с кървавия нож, когато пред бея се хвърли Анифе. Голите и баджаци се бялнаха и тя разпери ръце, закривайки господаря си. 

– Ефенди, смили се! Немой го затрива, моля те! – от очите и потекоха сълзи, като маргарит. – Милост, пожали ми го! 

Колкото и корав да беше хърсъзинът и зверско да беше станало сърцето му, женските сълзи го спряха. Погледа бея и кадъната, па са разсмя. 

– Ха-ха-ха, да го пожаля, думаш. Той мене не ме пожали, нито Павлина пожали. Ама бива, него ще пожаля, ама тебе не. 

Анифе примря, мислейки, че наместо бея ще заколи нея. Вместо това Делян изгледа кръвнишки бея. 

– Чоджум, я а сложи да легне , пък ти мини над нея. 

Беят не смееше да не се подчини, накара Анифе да легне по гръб и клекна до главата ѝ. 

– Ха сега, хвани я за глезените. Искам да ѝ разтвориш краката и да ѝ ги вдигнеш. 

Анифе гледаше с ужас, чак сега съзнавайки, какво ѝ предстои. Неверникът щеше да я омърси, никой повече не би я поискал. Жената изплака и се опита да се изплъзне. 

– Здраво я дръж, че ви резвам гръцмулите! 

Тефик стисна зъби от яд, ама се сви под угрозяващия поглед и прикова жена си на мекия килим. Държеше я широко разкрачена, да чака хърсъзина. А той с ръмжене свали потурите си и пред невярващите погледи на бедните съпрузи изкара един орган, който прилягаше на новия ат на бея, нежели на човек! Керестето се стори на парализираната от ужас Анифе цял лакът дълго. Не беше обрязан, като бейовия, а голямата колкото зряла слива глава се подаваше заплашително изпод гуглата си. Цепката отпред заприлича на Анифе на ония митични чудовища от гръцките приказки, циклопите. Все едно беше живо същество, което я гледаше злобно с единствения си зъркел. 

Делян сграбчи ствола с огромния си юмрук и разклати, като да се бореше с грамадна змия. Хуището му се изправи, дебело като сап на лопата и опасано с дебели издуващи се до пръсване вени. Хърсъзинът коленичи пред разтворените крака на Анифе и намести керестето си на входа ѝ. Тя още беше олигавена от играта с бея и той разтърка хуя си по влажната ѝ цепка. Изплю се в шепата, размаза храчката по члена и натисна. Отначало не влизаше и мъжът запухтя, почервенял от усилие, привдигна се и опита така. Изведнъж огромната му гега нахлу в Анифе. Жената отвори уста да извика, ала от болка не ѝ остана въздух и писъкът ѝ остана безгласен. 

– Ух, какви дебели кълки имаш, машаллах! – възхити се Делян. – И каква си бела, слънце не видела. Ох, че секиш! 

Беше му ужасно тясна и го стискаше, като менгеме в топлата си влажна прегръдка. Остана така, наслаждавайки се неповторимото удоволствие. Пухтеше от кеф, а след някое време усети как отчаяната хватка се поотпусна и се заклати. Отначало беше проникнал само с главата, но при всеки тласък вкарваше още по един пръст и завоюваше още от примрялата кадъна. 

– Пу, аферим! Голям кеф, ще отървеш твоя бей, а? – Тефик не смееше да вдигне очи от срам. – Ох, такава минджа не бях клецал! 

Делян стисна дебелите кълки на кадъната и се заклати между тях, като вече беше вкарал в нея почти цяла педя курище. Накрая грамадните му, като круши космати мъде се пляснаха сочно в дебелия ѝ задник и тя разбра, че напълно я е набил на живия си кол. Толкова навътре беше влязъл, че не жената едва дишаше от напрежение. Грамаданската глава се нагнезди между яйчниците ѝ и като да се заклещи там, право в утробата. 

Делян свали ризата разгорещен и започна да ръга, приличаше на огромен рунтав мечок, надвесен над жената. Гепи я за циците, колкото и да бяха големи лапите му, пак не можаха да обхванат напълно нежните бели гърди. Стисна ги и зърната, едри и тъмни като гроздови зърна изхвръкнаха подути от напрежение нагоре. 

Анифе зарови пръсти в дебелия килим, прималяла, както от болка, така и от неподозирана до сега сладост. Чувстваше се отмаляла и безпомощна, мъжът ѝ и държеше нозете разтворени, а този неверник я буташе напред-назад по килима, нанизвайки я на тлъстия си нечовешки чеп. В слабините ѝ пламна такъв пожар, че възбудата, която беше изпитвала до сега с бея приличаше на мъждукащо пламъче. Кадъната подбели очи и завика невъздържано, забравила и грях и срам. 

На долния кат на къщата двама сеймени играеха табла и чуха приглушените викове. Единият се ухили похотливо. 

– Чуваш ли, Хасане? Беят тая нощ я обяздва, както никога до сега. 

– Ашколсун, Аллах здраве и мощ да му дава! 

И двамата се захилиха съзаклятнически. 

Пот беше оросила косматата могъща гръд на Делян и той заръмжа, като див звяр. Кесиите на огромните му мъди се свиха няколко пъти и по тях потече гъсто бяло семе. Хвърляше го право в матката на прикованата към пода жена, беше толкова много, че взе да прелива. Анифе загубила свяст от удоволствие се беше напълно предала на изнасилвача си. Той вместо да я остави, продължи да я клати. Зер сега му беше паднала тази чудна хубавица! 

Още два пъти хвърля в нея, а колко пъти тя се издига до райските порти никой ни знаеше. Накрая обаче жената вече викаше от болка, претрита и натъртена. Беят събра смелост и се обади: 

– Ефенди, пожали я. Виж, ще я умориш. 

– Хъ, ще я уморя... трънки... ще уморя. – пъхтеше неуморно Делян. – От хуй не се... умира. Цяла нощ така ще я шибам! 

И продължи безмилостно да я язди. 

– Ефенди, молим те! – жалостно изплака беят. – Ако пък толкова... толкова още искаш, дай на друго място, ще ѝ разпориш сливата вече! 

– А, на какво друго място, бе? 

Делян забави тласъците си, сбърчил вежди неразбиращо. 

– Премести го, ага. Имай милост. 

И като видя, че хърсъзинът не вменява, го бутна назад. Свари го неподготвен и успя. Дебелият хуй излезе от Анифе и остави путката ѝ разтворена, като алена роза. Беше подута и зачервена от зверското клецане, а от нея направо бликаше гъста бяла сперма. Жената изохка от облекчение, между краката направо гореше и хладният въздух ѝ дойде като мехлем. Забелязал ядно свитите вежди на Делян, Тефик подхвана омаломощената Анифе и а завъртя на колене, надупена срещу подобния на мечка мъж. Беят хвана големите като пити кашкавал бузи на задника на жена си и ги разтвори. 

– Ха тука, ефенди! Тука, облекчи се, направи си кефа, па ни остави. Аллах здраве да ти дава! 

Делян невярващо гледаше обръснатият анус на кадъната. Сериозно ли говореше Тефик?! Усети нов прилив на възбуда, при мисълта да набучи на кура си това нежно , бяло дупе! Анифе в полусъзнание не разбираше какво става. Беят се разбърза. 

– Чакай, ефенди. Да я намажем първо, а? И за тебе по-хаир и за нея по-лесно! 

Грабна от масата съда със зехтина и покапа в цепката разделяща полукълбата на задника на жена му. Анифе простена от хладната течност, стана ѝ приятно, а после мъжът ѝ нежно започна да разтрива задния ѝ вход. Втриваше зехтина в мускула, докато той не се загря приятно и отпусна. Беят внимателно вкара един пръст в дупето ѝ и тя доволно изпъшка. Задвижи го и като усети, че е готова го извади и добави още един. Чукаше я така още, вкара пръстите си до края и ги развъртя, като бургия, разширявайки дупката. Знаеше, че ако не я разтвори добре, тоя звяр като едното нищо щеше да я разцепи, като зряла любеница! Извади пръсти от задника на жена си и доволно видя, че дупката остана леко отворена. Поднесе зехтина към зеещото отворче и наля щедро вътре в задника ѝ. После промърмори “прости, Аллах” и като сипа останалото в шепата си, го разтърка по чутовния змейски орган на насилника. Сетне хвана дебелия задник на Анифе и разтвори бузите му, колкото можа, излагайки лъскавия от мазнина малък кафяв тунел на милостта на Делян. Но тая вечер Делян не знаеше милост! Едва дишайки от нетърпение си го намести и натисна. 

Чудовищният му член подпря жената отзад, насили отвора на задника ѝ и като го принуди да се разтвори нахлу в него. Анифе така писна, че се чу чак на двора. Сеймените възхитени замърмориха, възхвалявайки мощта на господаря си. 

Анусът на Анифе се беше опънал и само подготовката и зехтина го спасиха да не се разкъса, опънат тънко по ствола на деляновия хуй. Хърсъзинът я заклати бавно, наслаждавайки се неподозираната нежна жега в червата ѝ. Успяваше лека-полека да прониква все по-навътре. Анифе пъшкаше, усещайки с ануса си пулсациите на всяка издута вена на проникналото я чудовище. Беят гледаше със свито сърце, как целият дебел чеп на неверника потъва в задника на жена му. “Ебе я, мръсникът, а аз не само му я държа разтворена, ами и хуя му намазах!” не стига това, ами и стенанията на кадъната му се промениха. И като че ли започна да посреща тласъците в дупето си. 

Анифе беше полу отворила уста и от нея се точеше лига, очите ѝ бяха разфокусирани и невиждащи. Не знаеше къде е влязъл в нея дебелият чеп, беше някъде дълбоко, като че притискаше сърцето ѝ. По нея пълзеше сладка болка от разпъването. По едно време премина някаква бариера дълбоко вътре в червата ѝ е от там нататък вече всичко ѝ се губеше. Крещя несвързано, мята се нанизана, като агне на шиш. Не знаеше вече кое е болка и кое удоволствие. А когато тялото в нея запулсира и започна да изпомпва семе и върху дебелия ѝ задника се стоваритежка ръка, тя припадна от кеф. Делян ревеше, като мечка, Анифе скимтеше, като коте и двамата не обърнаха внимание на свития на кълбо Тефик. 

Най-сетне изтощен Делян измъкна мекия си хуй от дупето ѝ с мазно мляскане. Тясната до преди време дупчица, сега зееше вулгарно, а от нея течеше срамно оцветена в кафяво сперма. 

Делян огледа бея и без да продума се измъкна, нечут, както беше дошъл. 

Докато погребваха бея, хората кимаха. Хубава смърт, дай боже всекиму така да си иде! Да умре от кеф, докато ебе! 

След девет месеца чифликът се огласи от плача на новородения наследник на бея.