Съдържанието на този сайт е забранено за лица под 18 години! Бъдете дискретни при разглеждане на съдържанието!
Помнете, че разказите са художествена измислица. Коментирайте тяхното съдържание, а не личността на автора!
Няма нищо по-красиво на този свят от влюбена жена. И никога не можеш да сбъркаш, че една жена е влюбена – замечтаният поглед, въздишките. Тя сякаш не ходи по земята, а се носи по въздуха, като духнато пухче от глухарче на крилете на любовта. Влюбената жена е като идването на пролетта – всичко е крас
Елена награби двете торби с покупки от малката си кола, заключи я и се качи в асансьора. Налагаше се да поддържат две коли с мъжа си, защото той изпитваше почти панически ужас от пазаруване и най-вече от висенето на опашка. Капакът беше един случай, когато той чакаше на опашка зад една баба, която з
Меките треви на Изинея, галеха голите глезени на Еселина, принцесата наследник на последния драконов дом във вселената. Лек топъл вятър, носещ аромата на свежата, събуждаща се за новия сезон природа развяваше косите и полите ѝ. Тя очакваше второто синьо слънце да се скрие зад хоризонта за да срещне
“Яде ми се рибка” – си помисли Бат Пенчо, докато взимаше сутрешния си душ. Облече се набързо и тръгна към един закътан вир на 10 минути пеша от селцето в което живееше. Малкия, естествен водоем бе пълен с мряна и едри кефали, които ставаха лесна плячка на умелите в лова на ръце, риболовци. Преди
*** Нещо не беше наред! Всъщност нищо не беше наред! Лентата около гърлото на жена ми и без това беше доста стегната, а Здравко още по-силно затягаше примката и продължаваше зверски да я ебе. Дишаше ли въобще жена ми? Гръдният ѝ кош май не се повдигаше, а очите ѝ бяха сякаш оцъклени. Дадох си сме
I. - Мела, искам да ми помогнеш. Не забравяй, че днес ще кастрираме брат ти! – провикна се Диана. Не искаше дъщеря ѝ да се измъкне, преди да са свършени домакинските задължения. Мела беше отговорно момиче, но си оставаше на седемнадесет и копнееше да се забавлява. Повечето семейства прехвърля
Усещаше се затруднението, което опитващият се от външната страна на входната вратата изпитва, докато вкара ключа в ключалката. Леко превъртане и последвалото тихо затваряне на вратата ясно показваше, че никой не трябва да усети това проникване. Не ме интересуваше, стоях замислен пред запушения с
Малко след 13 часа, поосвежени и дремнали, младите хора се насочиха към ресторанта. В брошурата с правилата на хотела прочетоха, че закуската е на блок маса, а обяда и вечерята се сервират по избор от меню. С влизането, Марин забеляза свободна маса с четири места и поведе останалите към нея. Настани
Три седмици по-късно Амадок пристигна, за разлика от обичайното си жизнерадостно настроение, имаше угрижен вид. Седна при Аврелий и Евридика и като изпи предложената му чаша гъсто вино започна: – Събра се съветът на племената, обсъждахме въпроса с нашия... –Амадок се запъна и като стрелна с очи
- Общата воля! – изграчи графът и стресна лежащите пред балконската врата кучета. – Че те и сега са подчинени на една обща воля! Тази на краля! Или в моето графство – на моята! Кой ще определи, коя е тази обща воля? Нима няма пак отделни индивиди да решават?! - Точно така! – съгласи се баронеса Ет
Историята е вдъхновена от истинска случка. Това е разширена версия на едно кратко експозе което написах за предизвикателство в една друга платформа (не уеб сайт). Посвещава се на истинската „П“.
– Липсва ти Рим. Беше се облегнала на лакът, късаше едри, напращели от сок гроздови зърна и ги ядеше с явна наслада. Какво да ѝ отговори? Щеше да му се присмее, като започне да ѝ обяснява за правите павирани улици, величествените сгради с мраморни колонади, фонтаните и реда. Наоколо всичко беш
Марина и Стела не помнеха от кога се познават. Бяха родени в една и съща година в един и същи блок в семейства поддържащи топли приятелски отношения. На практика се познаваха от зачеването им. След завършването на гимназията и двете бяха приети в Технически университет София, специалност моден дизай
В ресторанта на отела Бай Тасю и Байовица Цура се настаниха на маса в десния ъгъл, но преди това Байо хубаво обиколи около сички маси, за да провери гледката към гьола. Беше си наумил следващото думкане да е там. Пътьом, ей така за спорта или по навик се отърка в едно младо дупе, на идна жена, дето
– Амадок ти се възхищава. Само ако го чуеш как приказва за борбата ви в колесницата, всеки път добавя нов детайл. Кълна се в Залмоксис, следващия път в разказа му ще има харпии, които са ви грабнали с все конете и са ви понесли във въздуха! – Евридика се засмя звънко, но тонът и веднага стана сериоз
Бай Тасю (Атанас) не биваше толко дърт, а работеше бригадир във ВеиКа-то у Вълчи дол и даваше работа на мангалите. Че ония му викаха “Бай Тасю”. Байовица Цура (Цветанка) беше засукана, от съседно село, ама не обичаше сикиша. Сигур щото до оргазъм не беше стигала. Тя от Вълчи дол по-далеко не беше од
От малък мечтая да ме задави голям мъжествен кур. Беше тъмно, нощна София. Той ме заговори искайки огънче. Тъкмо запалих цигарата му, когато ме хвана за кура и го размачка. Възбудих се. Усетих удоболствие по цялото тяло. Мъжкарят вкара ръка под тениската ми и започна да извива зърната ми - сладка бо
– Не мислите, че ще Ви отровя, нали? — извитите и вежди се надигнаха насмешливо. – Ако иска, можех да Ви убия докато спите. Гай Аврелий кисело кимна и като подуши още веднъж течността в чашата я надигна. Вкусът на напитката беше тръпчив и много свеж, като че ли магия потече по вените на центурион
Боян изпсува на ум за пореден път и продължи да се оглежда, но никой не идваше да прибере папката. Покрай него минаваха забързани чиновници, а портиерът равнодушно повтаряше единствения си отговор, “Ще трябва да изчакате още пет минути”. Не му оставаше нищо друго, освен да чака, да се върти и да си
Цигареният дим бавно се диплеше във въздуха, а студеният под предизвикваше остро мравучкане под босите ми стъпала. Стоях гола със сведен поглед, като провинила се ученичка пред масата. -Лягай.- изкомандва строго. Усетих как твърдата повърхност пое меката ми женственост. Грубо разтвор
© 2026Еротични разкази. Всички права запазени.