Силният звук на телефона прекъсна монотонния шум в проектантския офис на инж. Наско Леков. Беше петък преди обед, един от онези хладни, но слънчеви октомврийски дни.

 – Г-н Леков, кемперът Ви е готов! Може да го вземете от шоурума ни! – изчурулика гласът отсреща.

 Наско затвори телефона и за миг се облегна на стола си с дълбока, момчешка усмивка. Наградата от международния конкурс за неговата земетръсоустойчива конструкция на основи най-накрая бе материализирана. Беше спечелил солидна сума, но вместо да инвестира в акции или недвижими имоти, той реши да купи свобода. Чисто нов, немски офроуд кемпер Mercedes-Hymer 4x4, конструиран да оцелява навсякъде.

 В ранното съботно утро Наско вече пътуваше. Хладилникът беше зареден догоре, а крайната цел на първото му тестово пътуване бяха Хайдушки поляни в Родопите. Шофирането на огромната машина му носеше непознато досега спокойствие и удоволствие. След прохода Рожен, точно там, където голямото българско знаме се вееше гордо на вятъра, покрай него с отривист рев премина моторист с черен кожен екип и черен шлем. Наско го изгледа през прозореца и се усмихна под мустак: „Явно не съм единственият луд, който търси самотата в планината в този сезон.“

 Около обяд обаче Родопите решиха да покажат характера си. Точно когато асфалтът свърши и започна каменистият макадам към платото, небето се срина. Започна да вали студен есенен дъжд и гъста мъгла обви вековните борове. Младият инженер прецени риска, машината имаше двойно задвижване, но да се бори с калта и страничните наклони в непозната гора при първо каране беше неразумно. Наско отби встрани от пътя на една равна  поляна в близост до борова гора.

 Дъждът се засилваше, трополейки по покрива на кемпера. Наско реши да излезе за момент, за да провери дали времето ще му позволи да спусне електрическата тента и да запали външното барбекю. Щеше му се  да си приготви пържоли от телешко бон филе отвън на „жива“ жар.

 Той отвори тежката изолирана врата и пристъпи на прага. Студеният вятър го шибна в лицето. Погледна в сивата мъгла към близките дървета и закова поглед на едно място. Там, под импровизирано, треперещо от вятъра найлоново платнище, седеше мотористът, който го беше изпреварил на Рожен. Моторът му беше подпрян на скала, а фигурата в черен кожен комбинезон видимо трепереше от студ.

 Наско не се замисли. Спусна се през мократа трева, приближи се до дърветата и извика през шума на бурята:

 - Хей, приятел! Ела на сухо в кемпера! Сам съм и ще ми е приятно в тази пустош да споделя глътка вино с жив човек!

Моторист се изправи, постоя така секунда, сякаш се колебаеше, но все пак тръгна към поканилия го мъж.

  На стълбите пред отворената врата мотористът се спря, бавно свали тежкия шлем и отдолу, на едри вълни върху черната кожа на якето, се разпиля гъста руса коса. Две блестящи, дълбоки сини очи го погледнаха изпод мокрите мигли. Беше млада, изключително красива жена.

Взаимното смущение моментално изпълни купето. Наско усети как гърлото му пресъхва от неочакваната ѝ, дива красота, а  момичето  се зашемети от безупречната чистота, в която попадаше: кожени седалки, ухание на ново дърво и мека LED светлина. Тя огледа калните си ботуши, мокрия си екип и свенливо попита:
 – Имате  ли външна чешма?

 Наско примигна, сякаш се събуждаше, и на лицето му се появи голяма, топла усмивка. Без да каже дума, той се протегна покрай нея към кухненския бокс, извади чиста хавлиена кърпа и се наведе. В тясното пространство на коридора той коленичи пред нея на пода. Внимателно хвана единия ѝ глезен и с няколко бързи движения избърса калта от тежкия рокерски ботуш, а после направи същото и с другия.

 Момичето затаи дъх, усещайки близостта на широките му рамене и сигурните му ръце. Наско се изправи с едно плавно движение, отвори за секунда вратата, хвърли калната кърпа навън в дъжда  върху стъпалата и я погледна право в очите:

 -  Наско, приятно ми е!

  - Елена!

 Момчето извади  от шкафчето до вратата чифт нови пантофи, още не разопаковани и ги подаде на момичето. Той посочи към задната част на кемпера.

– Там в дъното, зад вратата, е банята. Ако желаеш, можеш да се стоплиш с душ! Има предостатъчно гореща вода. Вземи си раницата и си имай своя миг спокойствие. Никой няма да те безпокои.

 Докато момичето се чудеше, как да постъпи, Наско извади  две чаши , бутилка истинско, тежко мерло от сърцето на Тракия и блокче черен шоколад. Той наля от тъмночервената течност и ѝ я подаде:

 – Вземи, това ще сгрее кръвта ти, докато си поемеш дъх.

 Елена пое чашата с  разтреперани от студа пръсти, отпи бавна, глътка и в очите ѝ се появи деликатна женска свенливост. Тя взе раницата и шлема си и тихо отиде към банята. Вратата се затвори с плътно щракване, а след малко се чу успокояващият шум на течаща гореща вода.

 Наско остана сам. Докато я чакаше, времето навън се промени драстично. Рязкото застудяване превърна есенния дъжд в едри, гъсти снежинки, които започнаха да трупат бързо на парцали, покривайки всичко с дебел бял килим. Смрачаваше се бързо, а температура падаше все повече.  

 Вратата на банята се отвори и отвътре излезе облак от топла, ухаеща на чист сапун пара. Елена пристъпи в така наречения хол, изглеждайки съвсем различно. Беше свалила кожената си броня. Косата ѝ падаше на свободни вълни около раменете ѝ, а тя беше облякла само една семпла памучна тениска, стигаща до средата на бедрата ѝ, която откриваше дългите ѝ, порозовели от водата крака.

Тя спря до масата и каза с леко притеснен, но достоен тон:

 – Само час и си тръгвам! Благодаря за топлината!

Наско, който седеше на дивана с чаша вино, вдигна очи. Погледът му бавно се плъзна по фината линия на бедрата ѝ и спря на сините ѝ очи. Той се усмихна спокойно:

– Както искаш, стига да имаш зимни гуми и вериги!

Посочи с чашата си към прозореца. Елена извърна глава натам и затаи дъх. Навън вече всичко беше бяло. Снегът бързо затрупваше черния път и мотора ѝ. Беше ясно, че Родопите ги бяха откъснали от света за тази вечер.

Тя се обърна бавно към него, а тениската леко се поклати около бедрата ѝ.

 – Изглежда... ще трябва да ми отделиш малко повече от час, Наско!

  Тя си  беше момиче с характер и не искаше да остава длъжна. Затова го погледна с лека, предизвикателна усмивка:

– Какви продукти имаш в този дворец, Наско? Нека поне ти направя вечеря за благодарност, че ме спаси!

 Преди той да успее да отговори, Елена забеляза малкото дистанционно на масата. Взе го, пусна големия смарт телевизор на стената, прехвърли няколко пъти и на екрана се появи горяща, камина. Уютният звук от  пукащите в огъня дърва и меката, оранжева светлина от пламъците моментално заляха купето, хвърляйки топли отблясъци по голите ѝ крака.

 – Имам домашно телешко бон филе от едно малко родопско село, пресни манатарки, пармезан и билки – усмихна се Наско. – Кухнята е твоя, шеф готвач!

 Кухненският бокс беше тесен. Докато Елена режеше манатарките и богатият аромат на гора се смесваше с уханието на мерло, телата им неизбежно се докосваха при всяко движение. Когато Наско се протегна, за да ѝ подаде зехтина, коремът му се притисна меко в гърба ѝ. Елена не се дръпна, леко се усмихна, а лицето ѝ бе вълшебно красиво в  оранжевата светлина от „камината“. Но те бяха  съвсем отскоро познати и въпреки  зараждащата се химията, между тях имаше свенливост и респект.

 Вечеряха бавно, потънали в един от онези дълги, истински разговори, които се случват само сред тишината на планината:

 - Какво правиш тук, лудо момиче? – Попита Наско.

- Студентка съм последна година в Аграрния университет, Пловдив. Като стана агроном, ще обикалям с мотор гори и поля, та това днес може да мине за студентско упражнение!

 Прекрасна усмивка разкри красиви, перлени прекрасно подредени зъби, а повдигната ръка с чаша  и широкия ръкав на тениската откриха пред погледа на младежа нежната плът на част от младата гръд на момичето. Елена забеляза искрите в погледа на младия мъж, повдигна крака си и стъпи със стъпало върху седалката на която седеше. Тениската ѝ се вдигна малко, но достатъчно за да разкрие част от дъното на снежнобелите ѝ бикини. Наско преглътна и не успя да скрие от нея жадния си поглед, на което момичето едва доловимо се усмихна.

 Времето премина в дълбока нощ. Бутилката беше празна. От шоколада бе останало последно парченце, а от деликатесите сготвени от Елена нямаше и следа. Навън снегът вече беше натрупал повече от половин метър, изолирайки ги напълно от света в техния топъл, луксозен дом.

 Наско се изправи бавно, за да подготви местата за сън. Той отиде до големия гардероб в задната част, погледна я през рамо и я попита с благ, спокоен глас:

– Елена, кое легло си избираш – предното падащо или голямата спалня отзад?

Той отвори шкафа и започна да вади чисти, ухаещи на свежест чаршафи.

В този момент Елена , подреждаща посудата в съдомиялната се изправи тихо. С голите си крака тя пристъпи по топлия под и се приближи до него в тесния коридор. Наско усети присъствието ѝ и се обърна с чаршафите в ръце. Тя вдигна ръка, пръстите ѝ бяха топли от виното, и деликатно, но сигурно докосна неговата ръка, спирайки движението му.

Сините ѝ очи блеснаха в полумрака на спалното помещение, а гласът ѝ беше

тих, чист и изпълнен с дълбоко привличане:

– Не е нужно да застиламе две легла!

 Наско остана без думи. За да прикрие смущението си, заоглежда кемпера, сякаш го проверяваше преди сън. На масата самотно лежеше  последното парченце шоколад. Елена забеляза, че Наско всеки момент, ще посегне към него, грабна  го бързо и го лапна! Наско  изумен, но без злоба , през смях  подвиква:

  - Сега вече си изпроси наказание!

 Елена скочи със смях и побягна  към спалнята, гонена от момчето. Наско я настигна и събори на леглото. Започна се лудо, наелектризиращо боричкане, в което свенливостта от последните часове избухна в чиста, необуздана страст.

Тела им се преплетоха върху мекия матрак в задната част на кемпера. Елена се смееше с онзи чист, предизвикателен смях на момиче, което обича риска, докато Наско се опитваше да улови ръцете ѝ. В полумрака на спалнята, осветявана само от далечните оранжеви отблясъци на дигиталната камина, тънката памучна тениска на Елена се извърна и се плъзна нагоре по тялото ѝ.

 Когато Наско най-накрая я притисна под себе си, смехът ѝ секна изведнъж. Лицата им се оказаха на сантиметри едно от друго, а тежкото им, учестено дишане се смеси в тишината на купето. В сините ѝ очи, съвсем близо до неговите, вече нямаше шега , а само див, парещ огън, който чакаше само една искра, за да изпепели всичко наоколо. Той усети вкуса на черния шоколад по устните ѝ, преди още да я е целунал.

– Спечели... – промълви тя с пресекнал, нисък глас. – Изпълни заканата си, Наско!  Накажи ме!

- Всичко се случи толкова бързо, Елена, а те желая така безумно, сякаш цял живот съм те мечтал!

- Бързо, но си мина през всички етапи! Видяхме се на пътя. Срещнахме се на първа среща  в гората. Вечеряхме заедно. Ползвах банята ти. И сега, ако извадиш от някъде презервативи, щастието , ще е пълно!

 Наско се усмихна, пресегна се до близкото шкафче, извади кутийка презервативи, тубичка вазелин и ги показа на момичето. Елена прихна в откровен смях:

 - Значи, мръснико си подготвен и ако моториста не е момиче!?

 - За друго е, но няма да споря с теб.

 Устните му намериха нейните в една, дълбока целувка, която започна, като нежно укротяване, но бързо прерасна в диво доказване на силите. Ръцете му се плъзнаха под памучната тениска, улавяйки топлата, нежна кожа на кръста ѝ, а Елена изви тяло нагоре, обвивайки дългите си крака около бедрата му с неочаквана сила.

 Всичкото напрежение, трупано от момента, в който тя свали шлема в мъглата, сега се взриви. Тениската бе съблечена с едно плавно, нетърпеливо движение и хвърлена някъде в тъмното. Тела им, неговото широко и силно и нейното, изящно, стегнато и все още ухаещо на луксозен сапун, се сляха в едно цяло под тежките завивки. Наско се наведе съвсем близо до нея, вдъхна аромата ѝ и го задържа за няколко секунди. Устните му докоснаха челото, очите, страните и устните на момичето, а пръстите на ръцете му, четяха тялото, като Брайлово писмо. Момчето искаше да я усети с всичките си сетива, да ѝ се наслади с цялата си същност. Елена, сякаш разбрала желанието му бе затворила очи, предала се изцяло на момчето! Наско се повдигна високо над Елена и жадно я пое с поглед!  Пред очите му се разкриха две прекрасни малко над средните по размер гърди с малки ареоли и щръкнали от желание зърна. Бяха леко раздалечени, сякаш им се искаше да гледат в различни посоки, но стегнатостта на младото и явно тренирано моминско тяло не им позволяваше безкрайни своеволия. Младия мъж не издържа на порива, зарови лице в тази сладост и бясно зацелува, заоблизва страните, а зърната смукаше с цялата си жажда. Елена изохка звучно, стисна го с бедрата си и повдигна максимално таза си притискайки се силно към набъбналия до пръсване пенис на момчето. Наско се смъкна надолу по стегнатия корем не спирайки с целувките. Жажда му бе неутолима. Желаеше я все по силно и се страхуваше, че проникне ли, ще свърши на мига.  Елена го усети с женската си интуиция, обърна го по гръб, седна на лицето му и се заигра с ръка и устни с полуделия по нея член. Пред очите на Младежа се разкри красива вагина с оросени от капчици влага добре оформени големи устни. Наско я разтвори с пръсти и проникна в нея с езика си. Засмукваше устните, откри клитора и го заоблизва с леко засмукване. Пръстите му проникваха все по-дълбоко, устните му  я изпиваха ненаситно. Елена го беше поела също в устните си, държейки с едната ръка ствола а с другата галеше топките. Наско беше объркан! Двете различни устни на Елена му даряваха такова удоволствие, че не знаеше върху коя да се съсредоточи. Това му даде ценно време в което усети, как момичето стисна с бедра главата му и затрептя с цялото си тяло. Само след миг, Наско свърши и му трябваше минута за да разбере, че от семето му нямаше и капка по чаршафите.

 Елена легна върху него с лице към неговото. Покри го с тялото си сякаш бе ушита по поръчка луксозна завивка за момчето. Отпусна глава на гърдите му и остави тишината да им говори. След няколко минути повдигна глава, усмихна се и каза:

 - Май нещастието не е толкова лошо!?

 - Елена, като говориш, тялото ти потрепва и ме събужда отново!

 - Ами, ако запея?

 Не се наложи, Наско бе отново готов за подвизи. Елена извади презерватив, седна на бедрата на момчето и го разви върху вече очакващия я пенис. Разтвори с пръстите вагината си и го пое с несподавен ясен вик. Това съвсем подлуди младежа. Усещаше се под нея , като див жребец, дарен с най-красивия дар на природата. Ръцете му поеха красивите гърди и почти до границата на грубостта ги замачка. Елена го яздеше размахвайки глава и удряйки лицето му с върховете на косите си. Отпусна се назад, подпря ръце на момчешките глезени и  предостави разпъната си вагина от Насковия пенис на погледа на младежа. Ток удари Наско. Виждаше покритата ѝ с влага вагина, разпъната от неговото мъжество, прекрасните люлеещи се във всички посоки гърди и красивото ѝ лице с устни издаващи несподавени звуци на страст и удоволствие! Елена постави пръстите си на клитора, затърка настървено, измъкна се за секунди и струя течност опръска лицето на момчето. Наско я натисна и проникна отново в нея. Не искаше да спира искаше да види това пак и пак. След третия скуирт, Елена се отпусна върху любовника си. Целуна го, почти стигайки до гърлото му с език, пресегна се между телата им, повдигна се и измъкна презерватива.

 - Моля те, внимавай!

 Пое го отново и с въртеливи движения на таза, докара младия мъж до звездите. Наско успя да излезе на време. Прегърна я силно, потърси устните ѝ и се сля с тях.

 - Май поизцапахме, Наско!?

 - Ще се учудиш, но имам и пералня. – усмихна се младежът.

 - Аз пък на мотора си имам сушилня.

 - Да бе!

 - Ами да те повозя по магистралата със 180 км/час и ще видиш, колко бързо , ще изсъхнеш, само времето да позволява.

 Наско се засмя с глас. Това момиче освен, че беше красиво беше и умно.

 - Имаш ли приятел, Елена?

 - Не, Наско, те пречат на учението! А ти?

 - Имам двама, ама не правя такива неща с тях!

 Елена се засмя, но не каза нищо. Обърна се с гръб към момчето и си даде вид, че заспива. Не след дълго усети, че прегърналия я младеж отново е готов за подвизи. В главата „дяволчето“ й заговори и през смях каза:

 - Да бе, не правиш?! А за какво ти е вазелина?

 - Добре де, ще ти кажа за да заспиш спокойно. Взимаш тубичката, изстискваш на средния пръст и показалеца и намазваш.

 Докато обясняваше с думи Наско изстиска вазелин на пръстите си , мушна ръка под завивката и както момичешкото дупе бе обърната към него намаза дупчицата. Елена се изпъна, като струна, но момчето не спря. Натисна с пръст и дупето бавно го пое. Елена изсъска:

 - Ах, мръсник!!!

 Но Наско не я чу и вече я обработваше с втори пръст. Извади ръката си, изстиска още от мазилото и  вече обработи момичешкото дупе от вътре. Елена стисна зъби. Трябваше да си  признае, че тези действия не и бяха неприятни.

Наско я прегърна, притисна до себе си. Вдигна крака ѝ над себе си, потъна с пръсти във вагината ѝ и я подпря отзад с пениса си. Елена го усещаше готов да проникне в нея през отвор в който никога не е прониквано. Любопитството надделя и тя се остави „в ръцете“ на любовника си. Усещаше, как пениса му си проправя път в нея, но дразненето на клитора ѝ с пръсти я подлудяваше и  притъпяваше всяко усещане за болка, превръщаща го в усещане за  изпълване и неимоверна възбуда. С почуда усети младежките топки опрени в дупето ѝ. „Нима го беше поела целия?!“ Наско се задвижи ритмично, не спирайки да гали клитора и да прониква с пръсти във вагината на момичето. Елена загали гърдите си, задвижи таза срещу тласъците на момчето. Пъшкането и бе почти вик. Не знаеше къде е , знаеше само, че е пълна и щастлива!  Скуиртва отново, но този път оргазма и бе друг, неизпитван до сега, разтърсващ и държащ я почти цяла минута. Секунди след нея, Наско усетил дивата ѝ възбуда я напълни треперещ и не вярващ на цялото щастие, което имаше в този миг.

 Това беше дива, зашеметяваща любовна нощ, в която нямаше място за бързане, а за бавно, сетивно изследване. Всеки допир на дланите му по бедрата ѝ оставяше невидими следи, а нейните нокти се забиваха в раменете му при всяко по-дълбоко движение. Елена се оказа точно такава в любовта, каквато беше и на мотора – смела, дива, даваща всичко от себе си, без остатък. Стените на луксозния кемпер леко се люлееха под напора на тяхната страст, докато отвън Родопите потъваха в ледената прегръдка на едрия сняг.

 Когато умората и пълното блаженство най-накрая ги настигнаха в ранните часове на нощта, те останаха слети. Елена беше отпуснала глава на широките му гърди, а Наско усещаше тихото ѝ, спокойно дишане и меката руса коса, разпиляна по рамото му. Завити до брадичката, те заспаха в най-топлия и сигурен приют на света, докато виелицата навън заравяше пътищата под почти метър  сняг.

 Сутринта дойде с тишина, каквато само дебелият, натрупал сняг може да създаде. Слънцето изгря рязко, пробивайки през планинските облаци, и заля Хайдушките поляни с ослепителна, искряща белота. Светлината се прокрадна през панорамния прозорец и оцвети спалното помещение в меки, златни нюанси.

Наско отвори очи. Кемперът беше потънал в абсолютен мир, а дизеловата печка едва доловимо мъркаше, поддържайки уютна топлина.

Събудиха се с лице едно до друго. Разстоянието между тях беше изчезнало, а в утринната светлина сините очи на Елена изглеждаха невероятно дълбоки и чисти, лишени от всякаква предишна отбранителност. Тя го погледна, устните ѝ се извиха в деликатна, сънена усмивка, а гласът ѝ прозвуча като тих, топъл шепот в утринната тишина:

– Дали ще намерим мотора ми?

Наско я погледна, прокара бавно пръсти през разпиляната ѝ руса коса на възглавницата, придърпа я още по-близо до гърдите си и отвърна с усмивка, в която имаше пълно, безгрижно блаженство:

– На кой ли му пука!

Той я целуна нежно, а навън Родопите блестяха, затрупани под дебелия сняг, пазейки тайната на техния спасителен остров.