Всичко се случи толкова бързо, че едва имах време да осъзная как от студент на свободна практика, който брои стотинките за кафе, изведнъж се събудих в къща с чисто нов паркет и хол, в който можеше да се играе футбол.
Баща ми направи лудия си пробив през есента. Фирмата му спечели международен договор и колосалната премия, придружена от шестцифрена заплата. Това преобърна живота ни за седмица. Първата му мисъл обаче не беше за нова кола. Беше за майка ми. Искаше да я облекчи от абсолютно всичко, от пазаруването и готвенето до чистенето и вечното търчане след работа.
Така в плановете му се появи идеята за професионално управление на домакинството.
– Наех жена чрез специализирана агенция – обяви той една вечер. – Казва се Мария, филипинка е. Има над трийсет години опит в чужбина и у нас. Заплатата, която ѝ предложих, се равнява на месечното възнаграждение на старши инженер-конструктор. За тези пари тя ще движи цялото ни домакинство всеки ден. Единственият ѝ почивен ден ще бъде четвъртък. Искам пълен професионализъм, когато се приберем вечер, къщата трябва да блести, хладилникът да е зареден до горе, а вечерята да е топла на масата. Нашата единствена задача да е да си сипем по един коктейл и да почиваме.
И Мария наистина се оказа машина. Тя работи първите две седмици и аз толкова свикнах с присъствието ѝ, че я приемах просто като част от интериора, като телевизора или климатика. Тя минаваше напълно невидима, тиха като сянка, вършеше колосалния обем от работа с хирургическа прецизност и изчезваше точно преди нашите да се приберат, оставяйки ухание на лукс и съвършено приготвена храна.
Всичко се промени в една сряда вечерта. Мария се обади на баща ми, цялата разтреперана. Беше пипнала някакъв жесток грип с висока треска, а лекарят ѝ беше предписал антибиотици и поне една седмица строго домашно лечение на легло. Мария беше в паника, че ще изгуби тази златна работа и доверието на баща ми. Настояваше, че няма да остави домакинството без надзор дори за ден и че в четвъртък, нейния принципно почивен ден , ще изпрати заместник. Баща ми се съгласи.
На следващата сутрин, бях останал вкъщи да уча за междинен изпит по икономика. Нашите излязоха рано за работа, а аз изпил кафето си , разтворих учебника.
Когато звънецът иззвъня в девет и отворих вратата по чорапи и домашен панталон, ченето ми буквално падна. Устата ми зяпна на място.
На прага, хванала здраво дръжката на огромна пластмасова кофа, пълна с препарати, стоеше девойка, която изглеждаше като излязла от списание за екзотични дестинации. Беше облечена в обикновена, чиста бяла тениска и тесни дънки, които подчертаваха крехката ѝ фигура на бутиково миньонче. Правата ѝ като коприна, наситено черна коса падаше свободно покрай лице с нежна, златисто-медена кожа, онзи специфичен топъл тен, характерен за островите. Имаше бадемови, тъмни очи с деликатен азиатски силует, които ме погледнаха с леко притеснение, а устните ѝ се разтеглиха в плаха, но невероятно красива усмивка. Беше изящна, сигурно нямаше и 45 килограма, и изглеждаше точно на моите години. Максимум на двайсет.
– Здравейте... – започна тя на леко развален, но изключително симпатичен български с мек акцент. – Аз... аз съм Ноеми. Дъщерята на Мария. Майка ми е много болна, но не искаше да ви остави без помощ днес. Моля, не ме връщайте, аз знам всичко за вашата къща. Майка ме е научила как да приготвя и сготвя всичко точно както го обичате.
Гледах я в продължение на няколко секунди, напълно забравил за икономиката. Вълната от чиста, младежка и екзотична енергия, която влезе с нея през вратата, веднага наелектризира хладното антре.
– О, няма никакъв проблем – измънках аз, като усетих как пулсът ми се ускорява рязко. Притесних се, че я оставям да носи тежката кофа, и бързо я взех от ръката ѝ. Пръстите ни се засякоха за миг.
– Влизай, Ноеми. Аз съм Алекс.
Тя въздъхна с облекчение, събу малките си бели маратонки и влезе тихо, а аз затворих вратата, усещайки, че този ден щеше да бъде всичко друго, но не и скучен.
Около единадесет часа Ноеми вече дирижираше къщата с шеметно темпо, точно като майка си. Беше пуснала пералня, беше почистила хола и вече подреждаше продуктите за вечерята в кухнята. Направих две кафета и отидох при нея.
– Хей, време за почивка – усмихнах се аз и ѝ подадох чашата. – Трябва да презаредиш батериите.
Тя се стресна леко, побърза да остави ножа и се поклони леко с глава. Взе чашата с две ръце, показвайки дълбок респект.
– Благодаря, господине. Много сте мил! – каза тя тихо и сведе поглед.
– О, моля ти се, какъв господин? – разсмях се аз и направих крачка към нея, умишлено скъсявайки разстоянието. – Аз съм Алекс. Просто Алекс, разбрахме ли се?
Ноеми ме погледна плахо под мигли, а по бузите ѝ изби лека, очарователна руменина.
– Добре... Алекс – измънка тя, като устните ѝ се разтеглиха в едва забележима усмивка. Бяхме толкова близо, че усетих лекия, чист аромат на кожата ѝ, който ме подлудяваше. Кръвта ми нахлу в слепоочията, а след това и много по-надолу. Пожелах я толкова силно, че коленете ми омекнаха.
– Кажи ми, Ноеми, и ти ли си в бизнеса на майка ти? – попитах, докато погледът ми неволно се плъзгаше по устните ѝ.
Момичето свали чашата от устните си и ме погледна изненадано, а след това в очите ѝ блесна гордост.
– О, не – поклати тя глава, а копринената ѝ опашка се люшна на раменете ѝ. – Аз уча право в университета. Искам да стана адвокат. Но не можех да оставя майка ми... тя разчита много на тази работа, парите за моето следване идват оттук. Затова я замествам, докато оздравее. Ще идвам всеки ден тази седмица, за да не усетите липсата ѝ.
Думите ѝ направо ме заковаха. Бъдеща юристка! Тази крехка, екзотична красавица всъщност беше умна, борбена и лоялна до болка. Това я направи сто пъти по-привлекателна в очите ми. Вече бях напълно заслепен от нея.
– Значи колежка – усмихнах се аз, правейки още една малка крачка напред, така че раменете ни почти се докоснаха. – Аз уча икономика. Излиза, че тази седмица ще имаме доста теми за обсъждане, колежке... извън домакинството. Тъй като майка ти получава сериозна заплата, а ти имаш тонове работа по списък... днес аз ще бъда твоят помощник. Наемате ме безплатно.
Тя ме погледна стъписано, но в очите ѝ изплува онази дяволита, интелигентна искра.
– Ти ли? Алекс, ти си домакинът тук, не можеш да готвиш с мен...
– О, мога – стъпих още по-близо, усещайки как въздухът между нас моментално се сгъстява до максимум. Виждах как малките ѝ гърди се повдигат ускорено под тениската. – Влизаме в кухнята заедно. Ти ще командваш, аз ще изпълнявам. Искам да свършим всичко по-бързо, за да ни остане време за нас. Как ти звучи?
Ноеми ме погледна под мигли, улавяйки скрития, наелектризиращ подтекст в думите ми. Бузите ѝ пламнаха, но тя не направи нито крачка назад. Капанът беше заложен.
– Добре, колега – каза тя тихо, а гласът ѝ пречупи последната дистанция между нас. – Да видим как се справяш с икономиката в кухнята.



В петък Ноеми пристигна по-усмихната, а аз веднага се включих в пазаруването и подготовката на продуктите за вечерята. Докато кълцахме зеленчуците рамо до рамо в кухнята, ръцете ни се засичаха уж случайно, а разговорите за лекциите по право и икономика бързо прераснаха в дръзки, тихи флиртове.
В събота напрежението вече беше станало почти физическо, изтласквайки всякакви професионални условности на заден план. Аз умишлено ѝ помагах да подреди високите рафтове, заставайки плътно зад гърба ѝ, а Ноеми не само че не се дръпна, но умишлено се облегна назад за миг, усещайки топлината на тялото ми и учестеното ми дишане в косата си.
В неделя вечерта всичко си дойде на мястото. Към седем часа ключът в ключалката изщрака и родителите ми влязоха в антрето, видимо изтощени от тежката работна седмица. Още преди да свалят палтата си, аз излязох в коридора, застанах пред тях и с широка усмивка целунах майка ми по бузата, жест, който леко я изненада и накара умореното ѝ лице веднага да светне.
– Татко, мамо – започнах аз, като гласът ми звучеше сериозно и с уважение. – Ноеми тъкмо приключи с всичко и вечерята е готова на масата. Искам да ви помоля нещо. Тя работи невероятно здраво тези дни, а освен това е студентка по право и мисля, че ще стане блестящ адвокат. Тъй като днес е неделя, бихте ли се съгласили тя да остане и да вечеря заедно с нас? Като наш гост.
Майка ми и баща ми се спогледаха за миг, а Ноеми зяпна сякаш, ще каже нещо. Не и бях споменал за такъв сценарии и тя нямаше подготвена реакция. Баща ми се усмихна топло. Те помнеха много добре откъде бяха тръгнали и как доскоро самите те брояха стотинките преди лудия пробив. Веднага прегърнаха идеята. Влязоха в трапезарията и приеха Ноеми не като домашна помощница, а като младо, умно момиче. Предразположиха я, разпитваха я за университета и я накараха да се почувства напълно уютно и равностойна в нашия нов, луксозен свят. Ноеми едва сдържаше сълзите си от вълнение, а погледът, който хвърляше към мен през масата, вече преливаше от чиста благодарност и нещо много по-дълбоко.

Така се стигна до понеделник сутринта.
Въздухът в къщата направо пращеше от електричество, а аз буквално горях от желание, без за миг да мога да си избия от главата златисто-медената ѝ кожа. Нашите излязоха рано, а Ноеми отключи вратата малко след девет. Този път тя не носеше кофата с препарати. Влезе тихо, остави чантата си в антрето и дойде право в стаята ми, където я чаках.
Ноеми ме погледна с блеснали, бадемови очи, прекрачи прага и затвори вратата зад гърба си с тихо, категорично щракване. Тя беше взела своето решение.


Щракването на бравата отекна в тишината на като зловещ и същевременно спасителен сигнал. Останахме насаме, а сърцето ми започна да бие в гърлото. Замръзнах на място. Въпреки цялото ми перчене през седмицата, в този момент бях просто едно 19-годишно момче, което все още трескаво пресмяташе какви са шансовете му и дали не е прекалил с флирта.
Ноеми обаче не се колебаеше. Тя се обърна бавно с гръб към вратата, а в бадемовите ѝ очи вече нямаше и следа от притеснение , само една дълбока, топла и непоколебима увереност. Снощната вечеря беше счупила и последната ѝ бариера. Тя беше взела своето решение и нямаше намерение да чака.
Пред смаяния ми поглед, без да откъсва очи от моите, тя вдигна бавно ръце нагоре. Пръстите ѝ уловиха долния край на тъмносиния потник и го плъзнаха нагоре през главата ѝ, разпилявайки копринената си черна коса по раменете. Дъхът ми буквално секна. Под него нямаше сутиен. Златисто-медената ѝ кожа блестеше на сутрешната светлина, а малките ѝ, перфектно обли и стегнати гърди с тъмни, нежни ареоли се повдигаха ускорено от вълнение.
Устата ми падна, а тя се усмихна едва забележимо с онази дяволита усмивка на бъдещ адвокат, който знае, че вече е спечелил делото. Ръцете ѝ се спуснаха надолу към хълбоците. С две бързи движения тя разкопча дънковите панталонки и ги остави да се свлекат на пода заедно с фините ѝ бикини.
Тя пристъпи боса по хладния под, разкривайки цялата си изящна, миньонска и бленувана от мен красота. Дългите ѝ, перфектно изваяни крака и стегнатото ѝ коремче ме накараха да преглътна на сухо. Беше съвършена. Изкушение с цвят на млечен шоколад, пред което коленете ми омекнаха.
– Е, Алекс... – прошепна тя тихо, пристъпвайки плътно до мен и поставяйки малките си, топли длани върху бушуващите ми гърди. – Все още ли искаш да ми бъдеш безплатен помощник?
Всичкото ми момчешко притеснение изчезна, стопено от непоносимата топлина, която се излъчваше от тялото ѝ. Притеглих я силно към себе си, улавяйки устните ѝ в дива, гладна целувка, а дългите ѝ крака веднага се обвиха около кръста ми, пренасяйки ни в нашия собствен, споделен свят, където икономиката и правото нямаха никакво значение. Езиците ни се докосва плахо, а устните изгаряха в дълга, умопомрачителна целувка. Ноеми се отдръпна, сякаш искаше да ни даде секунди за поемане на въздух и промълви:
-Легни и не мърдай, Алекс! Остави ме да те направя щастлив!
Не можех да не се подчиня. С бързи движения махнах всичко останало по мен и легнах по гръб оставяйки се изцяло „в ръцете“ на това същество излязло сякаш от приказките. Ноеми слезе с устните по врата, по гърдите ми. Ръката ѝ обхвана топките ми и леко ги повдигна, което предизвика луда възбуда и малко страх в мен. Устните ѝ скоро бяха на главичка на пениса ми. Тя го обви с пръстите на другата си ръка мина с езика по главичката наслаждаваща се на лудата ми възбуда. Пое го в устните си , вдигна се , огледа го, сякаш преценяваше, дали ѝ е по мярка и отново го пое дълбоко до гърлото си. Протегнах ръка и погалих дупето ѝ. Тя се завъртя, към мен, прекрачи ме и с насечени шепот ме насърчи:
-Гледай ме! Докосвай ме! Знам, че азиатките са ви интересни!
Само не се разсейвай много! – Усмихна се и продължи заниманието си.
Вагината ѝ беше обградена от началото на бедрата в прекрасен луфт. Пубиса сякаш по къс, а устните плътни и почти закриващ извора на влагата ѝ. „ Дали е толкова плитка, колкото говорят?“ помислих си. Погалих я с пръсти и тя изохка тихичко. Разтворих я нежно и влагата ѝ се разля по пръстите ми. Потънах в нея и разбрах, че не искам да я галя, а да я имам веднага!
-Ноеми, искам те!
Ноеми се обърна, целуна ме , и сама го нагласи така, че потънах в нея. Сякаш усетих дъно, но момичето с нежни тласъци, сякаш се отваряше за мен още и още, го пое. Задвижи се лудо, контролирайки мен и проникването. Гърдите и докосваха лицето ми, а аз загубих разсъдък. Топлина, нежност, страст и ненаситно желание сякаш играеха ръгби в съзнанието ми. Грабнах с ръце нежната ѝ талия и я притисках към мен с безумно желание. Лоното ѝ затрептя и предизвика вулкан от сперма в мен. Може би минаха минути в които бяхме безмълвни , прегърнати, притискайки се лудо.
-Всичко е в теб, скъпа!
-Знам, проблема е мой!
Ноеми се отпусна и легна с гръб към мен притискайки тялото в моето. Прегърнах е с ръце на коремчето и гърдите ѝ. Нямаше нужда да говорим, да гледаме или плануваме. В този миг имахме вселената! След броени минути, Ноеми усети с дупето си нарастващата ми твърдост.
-Нима мога още да съм Ви полезна, господине?
-А всичко ли би направила?
-Ами, да речем, че ДА!
-Това е свързано с вашето възпитание и традиции?
Ноеми се засмя с глас, обърна се към мен , целуна ме и каза:
-Ние вярваме в „Aruga“. То създава потребност да доставим пълно удоволствие, щастие и наслада на любимия, но изискваме същото от него.
Ще си готов ли, Алекс?
-Не зная, но зная, че ще ме научиш, Ноеми!
Вече настоятелно я подпирах в дупето и не се сдържах:
-Може ли там?
-Може, но нека аз.
Ноеми легна по корем, повдигна тази си, проникна в пръсти във вагината си и ги извади омазани със соковете на страстта ни. Постави единия си пръст на дупето, натисна и сфинктера ѝ леко подаде на натиска. После последва още един пръст. Когато се задвижиха свободно, тя ме повика. Главичката ми влезе без много трудности. Ноеми се изпъна и стисна зъби. С леко натискане с ръка на моето дупе ми подсказа да настоявам. Натиснах още и тя ме пое. Топлината и теснотата спряха кръвообращението и мозъка ми вече не работеше. Бях само инстинкт и страст. Ноеми мастурбираше. От вагината и пръскаха капчици от старата и новата ѝ страст. В този момент истински разбрах, каква е разликата, между еякулация и оргазъм. Бях на пода до леглото, без да знам , как съм се озовал там, а от леглото ме гледаше усмихната красивата главица на Ноеми.
-Добре ли си, Алекс!
-Щастлив съм, Ноеми!