– Димитрова, прати твоя сол ташак до Дондуков. – завърши съвещанието Василев. – Моя пезевенк от сутринта не мога да го намеря. Да го предаде лично!
Подаде папката на Габриела и закри събранието. Надигна се тежко и се смръщи от болката в ставите. Трябваше да позвъни на един телефон по непро
Град София
Бул. Христо Ботев
Булевардът поемаше потока от забързаните и вглъбени в собственото си съществуване човешки единици. Динамиката на столицата отдавна не ме вълнуваше. Тук съм за малко. Преди да вляза в магазина погледът ми се плъзва по еротичното бельо изложено на витрината. Мисълт
Към края на деня Габриела вече не умираше от срам и неудобство заради липсата на бельо под дрехите си. Макар това да не беше съвсем точно, дългите чорапи, жартиерите, корсетът си бяха бельо, само дето липсваха бикини и сутиен. След обяда тя се скри в тоалетната и внимателно изтегли от още разхлабени
Ханс беше дошъл да учи в България. Досадно, но евтино. И ето, че предстоеше второто му упражнение по химия в университета. Миналата седмица се надърви и втрещи като видя асистентката си – млада милфка, със сочно дупе, приятни гърди, срамежливо изражение… и очила. Това беше абсолютния му фетиш.
Ха
– Не, не и не! Абсурд! Никога няма да облека... това! – станалото пурпурно лице на Габриела заплашваше да премине в мораво. – Да не съм някоя уличница!? Гарова проститутка?
Боян вдигна умиротворително ръце:
– Уверявам Ви, другарко Димитрова, че това е качество, каквото нито една гарова прост
Дръж враговете си още по-близо
Десетина минути Габриела остана на бюрото, мъчейки се да събере мислите си. Болката в коленете я накара да се надигне, намръщи се и погледът ѝ падна върху локвата сперма, изтекла между краката ѝ. Внимателно стъпи на мокета и вдиша дълбоко няколко пъти. Така! Беше и
Случва се така, че понякога госпожа Съдба си прави с нас шеги, а друг път ни прави неочаквани подаръци. Боян все още не можеше да повярва, каква възможност му се предоставяше. Беше напълно сигурен, че това е тя и че не го е познала. Годините я бяха направил само още по-привлекателна. Някогашните и о
Тя вилнееше из стаята, като природно бедствие.
- Закъснях!
Наблюдаваше я и се опитваше да се сети от кое анимационно филмче е изскочила.
- Имам механика при Трендафилов. Ще имам отсъствие! – гласът ѝ влизаше на скорост.
Определено му прилича на нещо малко и диво. Може би на мишката Джери… не, п
Погледът на Маргарита се плъзгаше по идиличната синева на Средиземно море от десет хиляди метра височина. Жената нетърпеливо се взираше през илюминатора, търсейки пръснатите в морската шир острови и мъчейки се да зърне африканския бряг. С мъжа си се бяха спрели на Египет, като компромисен вариант. “
Салим с мъка отвори очи. Петелът сякаш кукуригаше направо в ушите му. “Ще те сготвя, птицо проклета! Нямаш търпение да се развидили и да подгониш кокошките! Ще те сготвя и ще те сменя с някой петел - гьотверен!” Такива мисли изпълваха главата на Салим, но и беше благодарен. Време бе за ставане. Цар
- ЗАСАДАААА!!! ЗАСАДАААА!!! ТОВА БЕШЕ ЗАСАДА?! Засада ли беше?
Щеше да види ако малкото, палаво чудо не подскачаше като пружинка пред екрана.
Застана зад нея хвана ръцете ѝ и я целуна по щурата главица.
- Ако още веднъж извикаш така и ми застанеш пред екрана ще...- заплахата му остана да виси във
I.
Галя беше на 17 години, леко пълничко, вечно засмяно и слънчево момиче. Без да е дебела, просто дупето и си беше като маминото, големи бузки и пълни бедра. Но Галя спортуваше и плътта ѝ не беше мазна и отпусната, а тънкото ѝ кръстче създаваше изкусителни извивки с чувствения ѝ ханш. Момч
Автор milenaslave
Естествено закъснях за работа. Мислех си да си взема болнични, но нямаше как – имах важна среща. Бях в окаяно състояние – недоспала, едва ходеща и с ужасните синьо-червени белези от камшика по кожата. Между бедрата си чувствах само пулсираща болка. Единствено ледения душ у
Автор milenaslave
Винаги съм била мазохистка. Много по-късно разбрах значението на тази дума.
Винаги съм била робиня. Още в училище когато бяхме в тийнейджърска възраст харесвах да ме доминират. Първо от съученичките ми, а по-късно и съучениците ми. Когато момчетата ме затискаха в ъгъла
Има и такива дни, в които всичко сякаш тръгва с главата надолу, а накрая се оказва, че всяка една дребничка спънка е водила към... доста мокри и намачкани чаршафи.
***
Сутринта Анелия се събуди от телефонен звън. Още не се беше протегнала да вдигне и усети какво ще е – мястото в леглото до нея
- Мила, сигурна ли си че го искаш?
Топлите очи на Емо я гледаха напрегнато. Марто също се беше спрял пред таксито и чакаше отговора ѝ.
- Да... – чу се сякаш насън.
Насън мина последната година от живота ѝ – тежка, мъчителна връзка с човек, който ѝ отне не само радостта, а и желанието за интимност
Тази история е преразказана през погледа на мой приятел, който в моменти на откровение беше споделил спомени за една свалка. Ако успея да напиша втората част, тя ще бъде през погледа на Маги…
А… и за да няма шокирани, потресени и възмутени от факта, че в болниците има и друг, паралелен на работата
Със съпруга ми сме кумове вече 5 години. Поддържаме близки отношения с кумците ни Ели и Митко – виждаме се на хапване и пийване поне веднъж в месеца, по празниците. Винаги ни е вървяла приказката, но напоследък нещо не се получаваше настроението. Мъжът ми ме бъзикна, че кумеца ме заглеждал и сигурно
- Такъв тъпак, можеш ли да си представиш, значи за цигари и треволяци пари има, а да прекара два дена с мен, няма! – Маги вреше и кипеше бясна в автобуса към Копривките, а до нея стоеше приятелката ѝ Мая, която само клатеше глава и цъкаше неодобрително.
Рейсът беше пълен с колегите им, които отивах
Скучно ти е, наляла си си питие, ровиш разсеяно в телефона. Отпиваш глътка, две. Месенджъра изпищява, поглеждаш, нов досадник, но по-различен. Нахален, но различен от другите ухажори. Заинтригувана си, отпиваш и ровиш в него, разлистваш го внимателно. Топлина се разлива по теб, чувстваш как те обхва
© 2026Еротични разкази. Всички права запазени.