Аз и Ангел бяхме заедно от три години. Бяхме ученици – неопитни, влюбени тийнейджъри, които заедно започнаха сексуалния си живот. Той беше всичко за мен. Голямата ми любов. Човекът, с когото тогава виждах бъдещето си и на когото се доверявах напълно. Беше и най-добрият ми приятел.

Но любовта понякога се огъва по странен начин. Особено когато си още млад.

Двамата заедно разучавахме света на секса и еротиката. Ангел се възбуждаше от голото ми тяло, искаше да се показвам, да бъда разкрепостена. Започна да се възбужда и когато флиртувам, колкото и невинно да беше на тези години. Това се затвърди със Стефан – приятел от компанията. Ангел не ме караше. Не настояваше. За него това чувство също беше ново и непознато – едновременно го искаше и се страхуваше. Намеците му бяха леки, почти неусетни. Разрешение, ако аз сама поискам. Пространство, ако аз реша да отида по-далеч. И аз прекрачих границата. Три срещи със Стефан. Ангел се възбуждаше, когато му разказвах. А аз… аз ставах все по-уверена. Все повече приемах онова усещане, което сами бяхме допуснали да се настани между нас.

Приятелите ни разбраха, че "изневерявам" на Ангел и двамата прекратихме вичко.

После дойде Виктор. Мой приятел от квартала, пет години по-голям. Този път Ангел беше по-смел. И този път гледаше. Тайно. Но отблизо.

Лежах гола на леглото, с още влажна следа между бедрата си и обмислях как се стигна дотук. Ангел беше голямата ми любов. А аз вече бях нещо друго. Нещо, което той създаде, но аз не спрях.

Виктор се облече и излезе тихо през верандата, аз останах да лежа върху смачканите чаршафи. Дъхът ми все още беше неравен. Тялото ми беше се предало напълно, дори когато умът ми още се опитваше да навакса.

Сърцето ми биеше силно, но вече не от възбуда. Беше нещо по-тежко – смес от вина, празнота и странно, почти болезнено удовлетворение. Като че ли нещо в мен беше подхранено, а друго – счупено.

Вратата се отвори отново. Влезе Ангел. Не каза нищо. Само застана до леглото и ме погледна. Аз не помръднах. Лежах по гръб с разтворени крака. Усещах как въздухът докосва още влажната ми плът. Гърдите ми се надигаха и спадаха тежко с всяко вдишване. В полумрака очите му бяха тъмни и нечетливи.

– Гледа ли? – прошепнах.

Той кимна. Гласът му беше дрезгав.

– Да.

Мълчанието се проточи. После той седна на ръба на леглото. Ръката му докосна бедрото ми – нежно, почти плахо, сякаш докосваше нещо чуждо. Нещо, което вече не беше само негово.

– Как беше? – попита ме тихо.

Обърнах се настрани, с гръб към него. Гласът ми излезе по-слаб, отколкото очаквах.

– Ами… хубаво. Но… това не бях аз.

Ангел преглътна. Пръстите му се плъзнаха нагоре по хълбока ми, спряха на кръста.

– Искаш ли да поговорим… сега?

Обърнах се, приближих лицето си до неговото. Целунах го дълго, бавно, с език, който все още носеше вкуса на чуждия кур. После се обърнах отново.

– Изморена съм. Искам да спя.

На сутринта Ангел се събуди пръв. Аз все още спях, или поне се преструвах. Той започна да ме докосва с ръце – внимателно, адски нежно, сякаш искаше да заличи следите от снощи. Разтворих си краката, макар очите ми да бяха още затворени. Но в ума си все още виждах възбудения член на Виктор, начина, по който ме чукаше, шума от пъшкането. Когато Ангел свърши, го стиснах силно и за първи път от месеци се разплаках – тихо, без ридания, просто сълзи, които се стичаха към слепоочията. Не знаех дали плача от вина, от облекчение или от нещо трето, което още нямаше име.

На закуска въздухът между нас беше тежък. Виктор се държеше нормално – усмихнат, приятелски, сякаш нищо не се беше случило. Аз го избягвах с поглед, бях сложила тъмните си очила. Ангел пушеше повече от обикновено и говореше по-малко. Когато двамата останахме сами за момент край басейна, му казах:

– Не искам повече такива неща. Остава ни малко време преди да заминеш. Искам теб.

Ангел кимна. Прегърна ме отзад и опря брадичка в рамото ми. Усещах топлината му и се чудех дали това е любов, или просто страх да не ме загуби.

Лятото премина без нови изпълнения. Нито Стефан, нито Виктор, нито някой друг. Ангел и аз прекарвахме почти всяка свободна минута заедно. Сексът ни стана по-чест, по-дълъг, по-жаден. Знаехме, че времето ни заедно изтича. Почти се пренесох у тях. Ангел ме чукаше всяка сутрин преди ставане, правехме го на всевъзможни места през деня, а вечер се гушкахме преди да заспим.

Ходихме на море, ходихме и на планина. Сексът ни беше смесица от любов и диво ебане. Отдавах се напълно – яздех го, коленичех пред него, оставях го да ме върти както си поиска. Понякога, когато ме държеше за косата и го натискаше дълбоко в устата ми, се сещах за Стефан и Виктор и се подмокрях още повече. Но не казвах нищо. Просто го гледах и му позволявах да прави с мен каквото пожелае. Част от мен се срамуваше, а друга плуваше вече в свои води.

В края на август Ангел замина да учи в Англия.

Изпратих го на летището. Целувахме се дълго пред терминала. Той ми прошепна „Обичам те“ и аз отвърнах същото, но гласът ми трепереше. Когато самолетът излетя, се прибрах вкъщи, заключих се в стаята и се разплаках. Раздялата ни трябваше да е временна. Планирахме да замина при него като завърша. Въпреки това усещах тревожно чувство, че това е краят. Не само на лятото. На всичко.

Без Ангел не бях същата. Затворих се. Ходех само на училище и на тренировки по тенис. Отказвах покани за купони. Все по-рядко отговарях на съобщения от приятелките си. Вечер четях книги или гледах романтични филми, докато телефонът ми вибрираше със съобщения от Ангел.

Той ми пишеше почти всеки ден. Но тонът му се променяше. Все по-малко говореше, че му липсвам, за спомените ни, за бъдещето. Най-често пишеше:

„Съблечи се и ми се покажи на камерата. Искам да ти видя дупето.“

„Надигни си блузката и се снимай по цици.“

„Представи си, че съм там и те чукам. Говори ми мръсно.“

Слушах го и изпълнявах. Включвах камерата, свалях си дрехите, позирах гола, докато той мастурбираше отсреща. Аз не стигах до оргазми, просто чаках той да свърши и после се чувствах празна. Когато се опитвах да му кажа, че ми липсва по друг начин – да ми говори нежно, да ми каже, че ме обича без всичките перверзии – той отвръщаше:

„Разбира се, че те обичам и ми липсваш много. Но ми липсва и сексът. Ти си моята малка курвичка, нали?“

Веднъж дори добави:

„Разкажи ми отново как го прави със Стефан, искам отново да го чуя от теб, подробно.“

Замръзнах. Не отговорих веднага. После написах:

„Не искам. Искам теб. Нормалният теб.“

Последва спор. Кратък, остър. Ангел ме обвини, че съм станала скучна. Аз – че той мисли само за мръсотии. Скарахме се и приключихме разговора.

На следващия ден пак се чухме. Той отново беше нежен и романтичен. Успокоих се. Докато се гледахме на камерите, станах да затворя вратата на балкона и пуснах щорите.

– Извинявай, тук слагат изолация на блока, още малко и ще влязат в къщи…

– На твоя балкон?

– Леко встрани, но от сутринта един майстор зяпа към стаята ми.

Ангел замлъкна. Очите му се притвориха дяволито.

– Излез да си простреш прането.

– Какво пране? Не съм пускала пералня.

– Бельо. Прашки, дантелените и онези миниатюрните дето са като въженца. Извади няколко от гардероба.

– Искаш да закача сухо бельо на простора?

– Да. Айде. Ще е забавно. За тръпката.

Не го разбирах, но не ми се спореше пак. Грабнах няколко чифта бикини и понечих да изляза на балкона, но гледащият ме от монитора Ангел ме спря.

– Чакай. Не така. Съблечи се.

Винаги, когато не бях съгласна с нещо, Ангел много настойчиво успяваше да ме накара да стане на неговата. Така беше и сега. За да му угодя, или по-скоро да прекратя досадното врънкане, отворих вратата на балкона и пристъпих навън.

Погледът ми срещна този на висящия с въжета до балкона ми около 30-годишен работник. Настръхнах. Сърцето ми започна да бие зачестено. Обърнах се и започнах да закачам бельото, което носех в ръце. Бях гола. Е, само по прашки. Мъжът се наслаждаваше на неочакваната изненада, но не каза нищо. Кожата ми още беше с бронзов тен от лятото, а дупето по-светло, с разлика от бански, която прашките не прикриваха. Като закачих и последния чифт, се обърнах. Разходих се из балкона, сякаш търсех нещо, за още по-голямо удоволствие на работника. Белите ми цици, пораснали още в последните месеци, контрастираха на тъмната ми кожа.

Краткото дефиле приключи и затворих вратата на балкона след себе си. Ангел лъскаше надървения си хуй пред лаптопа, станал свидетел на голото ми шоу и вече мислеше каква нова щуротия да съчини. Аз седях на леглото и усещах как сърцето ми все още бие лудо. Част от мен беше ужасена. Другата… трепереше от възбуда.

Междувременно се появи Иво.

Беше от випуска ми – тих, висок, с меки кафяви очи и винаги прилично облечен. Подозирах, че ме харесва отдавна. Бях го виждала да ме гледа по коридорите, понякога ми държеше вратата, усмихваше ми се по особен начин. Но той никога не се осмели да ме заговори, освен едното „здрасти“. Беше ми приятно да усещам някако внимание, но нищо повече. Сега, след като Ангел го нямаше, Иво започна да се приближава по-смело. Не натрапчиво. Озоваваше се до мен в междучасията. Предлагаше ми кафе. Питаше как съм.

Отначало бях сдържана. После започнах да му обръщам повече внимание. Приех покана да се прибираме заедно след училище. После за кафе. Иво никога не ме докосваше. Не говореше за секс и перверзии. Не ме гледаше с онзи мръснишки поглед, който познавах от Ангел или Стефан. Просто беше… там. Топъл. Сигурен. Грижовен.

С всеки изминал ден усещах как нещо в мен се размества. Когато Ангел ми пишеше „покажи ми дупето си“, все повече се дразнех. А когато Иво ми даваше якето си под дъжда и ми казваше „внимавай да не настинеш“, нещо в гърдите ми се стопляше.

Един следобед, седнали на пейка, Иво ме погледна и каза тихо:

– Влюбен съм в теб, Мая. Отдавна. Знам, че си имаш приятел, затова мълчах. Но… вече не мога. Не искам да те притискам. Ще чакам колкото трябва. Колкото и време да отнеме.

Не отговорих. Просто го прегърнах. Скрих лице в рамото му и усетих как сълзите ми намокрят якето му. Прибрах се у дома усмихната и щастлива. Като влязох вкъщи баща ми ми подаде една кутия:

– Дойде пратка за теб.

– Какво е?

– Мая, от толкова парцалки вече забравяш какво си си поръчвала…

Отидох си в стаята и отворих кутията. Шокът бе пълен, когато видях черно еротично бельо и няколко секс играчки. Стреснах се и затворих кутията. Скрих я в гардероба по най-бързия начин. Взех си телефона и прочетох съобщение от Ангел: „Харесва ли ти подаръка, палавнице?“

На другия ден, останала сама, отново извадих кутията. Черното бельо беше еротично боди. Имаше и разширител за дупе, украсен със светещи камъчета в края, малък метален вибратор и тубичка лубрикант. Бях ядосана на Ангел – как можа да изпрати подобни неща и под носа на родителите ми? Пренебрежително върнах нещата в кутията. Любопитството ми обаче надделя. Влязох в интернет, за да проверя какво точно представляват тези играчки. Облякох си бодито и видях, че отдолу има отвор. Колко практично. Гърдите ми също излизаха на показ през две дупки от липсващи там чашки. Използвайки лубриканта, бавно поставих плъгчето в дупето си, натиснах го до толкова, че от него останаха да се виждат само шарените блещукащи камъчета. Допрях металния вибратор до клитора си и извиках от удоволствие.

От монитора отново ме гледаше доволната физиономия на Ангел.

Бях раздвоена. Заплетена. В едното ухо – гласът на Ангел, който ме искаше перверзна, възбудена и разголена. В другото – тихата сигурност на Иво, който ми предлагаше нещо, което отдавна бях забравила: да бъда обичана и подкрепяна. Това съвпадна и с дилемата относно личностното ми развитие след като завърша. Вариантът да замина за Англия при Ангел бе рискован и изискваше финансова подкрепа от родителите ми. Оставането в България все повече ме блазнеше. Бях избрала подходящ университет и специалност, а това отваряше вратичка и за отношенията ми с Иво.

И точно тогава съдбата отново ме плесна по дупето.

Беше случайно – в дискотеката. Бях изпила вече няколко чаши. Той ме видя, усмихна се с онази стара арогантна усмивка и каза:

– Как си, Майче? Забравихме се с теб. Ела да пием по един шот на бара.

Трябваше да откажа. Трябваше да кажа, че съм заета, че съм с приятели, че вече не съм същата. Вместо това кимнах.

Не се спряхме на бара, а просто продължихме. В тоалетните всичко се случи много бързо, без много приказки. Стефан ме вкара в мъжката, наведе ме и аз се надупих. Хвана ме силно с двете си ръце. Смъкна ми дънките, отмести прашката. Не ме целуна. Не ме помилва. Просто ми разтвори краката и влезе в мен с едно мощно движение. Изпъшках силно – от болка и удоволствие едновременно. Той започна да ме чука рязко, ритмично, държейки ме за дупето. Без думи. Само дишане и пляскане на голите ни тела. Усещах как дупето ми се тресе от всеки негов тласък. Когато усети, че ще свърши, Стефан ме обърна и аз коленичих с изплезен език. Спермата му се изля в устата ми. Преглътнах, избърсах се. Оправих се и злязохме пред завистливите погледи на неколцина момчета. Беше ме срам и гледах в земята. Стефан ме изпрати без никаква емоция – чао, чао.

Танцувайки с приятелките ми, усещах вкуса на сперма. Чувствах се употребена. Мръсна. Но – да, по някакъв странен начин това ми беше липсвало.

Не казах нищо на Ангел, още повече на Иво, с когото все повече се държахме като двойка. Липсваха само интимностите. А аз въртях трима. Не можех да се позная.

Месец по-късно Стефан ми писа. Беше събота вечер, а аз на домашен купон със съученици. Не трябваше да ме убеждава дълго. Отидох у тях. Този път имахме повече време. Бяхме на леглото в спалнята. Той отново ме чука диво, първично, грубо. Сменяхме пози. Сценарият беше същият. Целта – ясна и за двамата. После се облякох и си тръгнах.

Дойде месец декември. Прибирането за Коледа на Ангел наближаваше, а с това се покачваше и напрежението в мен.

При едно от редовните ни излизания Иво ме целуна за първи път. Вечеряхме заедно, подари ми роза. Беше нежно и топло. Отвърнах на целувката му с желание. Иво продължаваше да не бърза и да не ме притиска. Чакаше си момента.

Тази непредвидена романтична ситуация ни позабави, а аз имах и друга уговорка. Казах на Иво да не ме изпраща до нас.

– Ще ходя до една приятелка.

– Добре, ще те закарам.

– Недей. Няма смисъл да се разкарваш. Ще си хвана такси.

– Настоявам.

Иво ме закара където му казах, целуна ме по бузата и ми каза: „Ще те чакам да избереш мен, колкото ти е нужно!“ Усмихнах се. Бях спокойна и щастлива.

Докато се качвах нагоре с асансьора, знаех, че много бързо трябва да се абстрахирам от случилото се преди малко.

Стефан отвори вратата и ме поздрави. Влязох уверено, сякаш влизах в собствения си дом. В хола бързо се съблякох, коленичих пред него и му го налапах. Мисълта за Иво вече се изпаряваше. След малко лежах на една възглавница, с повдигнато нагоре дупе. Курът на Стефан влизаше бавно, но дълбоко в ануса ми. Поемах го пъшкайки и стенейки като опитна любовница. После си тръгнах, отново. Без много думи. Без прегръдки. Прибрах се с роза в ръка и ебано дупе.

След поредната доза перверзни въпроси, казах на Ангел за срещата със Стефан.

– Видяхме се, изчукахме се. Бързо. Грубо. Както винаги.

Ангел се възбуди. Поиска подробности. Дадох му ги. За другите две срещи си замълчах. И все повече му се дразнех като ме разпитваше. Исках да ми каже, че му липсвам, че ме обича, че страда. Вместо това пишеше:

„Искам да си представя как те е чукал. Опиши ми.“

Отговорих остро:

„Стига вече с тези глупости. Искам да ми говориш като на гадже, не като на курва.“

Той се кротна. За два дни. После пак започна.

Дойде Коледа. Ангел се върна.

Отказах да се видим у тях. Срещнахме се в кафене. Бях напрегната до скъсване. Готова да му кажа за Иво, за чувствата си, за това, че вече не искам така. И за плановете си да остана да уча в България. Но той ме изпревари.

– Майче, трябва да ти кажа нещо. Намерих ни квартира в Англия – каза въодушевено. – Малко жилище с две стаи и кухня. Ще го получа след два месеца. За сам човек е скъпо, но за двама е ок. Ще я плащам сам няколко месеца докато дойдеш, но важното е, че ще си имаме наш си дом.

Погледнах го. Нещо в мен се счупи и едновременно освободи.

– Аз няма да идвам.

– Как така? Защо? Нали го говорихме? – Ангел пребледня.

– Оставам да уча тук.

– Не разбирам. Ами ние? Нашите планове?

– Искам да се разделим.

Разплаках се. Станах. Гласът ми трепереше.

– Ти си много специален човек за мен и аз винаги ще те обичам. Но нищо вече не е същото.

Ангел не бе очаквал това. Очите му също се насълзиха. В шока си и незнаейки как да реагира, изтърси:

– Хайде поне да го направим. За последно. Знаеш ли колко ми липсваше?

– Липсва ти курвата, в която ме превърна. Гаджето отдавна го изгуби.

Излязох. Разплакана – силно, безконтролно.

После се обадих на Иво.

Той дойде. Прегърна ме. Не ме разпитва. Само каза:

– Дай си време. Аз съм тук.

На Нова година с Иво официално станахне гаджета. Целуна ме отново точно в полунощ, докато гледахме новогодишната заря – нежно, бавно, сякаш се страхуваше да не ме счупи.

Сексът с него беше различен. Събличаше ме внимателно. Целуваше всяка част от тялото ми. Влизаше в мен бавно, гледайки ме в очите. Казваше ми „хубава си“, „обичам те“, „не бързай“. Отдавах се с цялото си тяло, но и с нещо повече – със сърцето си. Оргазмите ми бяха по-дълги, по-тихи, по-дълбоки.

Лекичко му загатвах и за уменията в леглото на другата Мая, но той не проявяваше особен интерес. Беше романтичен и нежен, носеше ме на ръце.

Стефан спря да ме търси, което ме улесни и успокои. На Ангел все по-рядко отговарях, колкото и трудно да беше. Той страдаше, но беше твърде късно. Концентрирах се върху завършването и новата си любов.

Пролетта измина. Завърших. Дипломата беше в ръцете ми, а лятото чукаше на вратата. Беше време за почивка и консумиране на връзката ни с Иво. Той беше страхотен, добър, грижовен. Нежният романтичен секс беше красив, но и леко скучен. Дали вече не ми липсваше тръпката? Едно гласче в главата ми плашещо ми шепнеше, че не съм приключила с онази игра.

Това се потвърди, когато най-малко очаквах.

Бях поканена на рожден ден на моя приятелка. Отдавна не бях излизала вечер. Иво не беше парти натура. Предпочиташе тихите романтични вечери на дивана, което пък пасваше чудесно на ученето ми в последните месеци. Но вече усещах, че имам нужда от малко купон. Женско парти.

Следобяд преди партито бяхме с Иво у нас. Беше се лепнал за мен като пиявица. Не искаше да ходя. Казах му, че няма шанс да не отида. Излязох от банята и се оправях, докато той ме гледаше и мрънкаше.

- Защо си сложи тези прашки? Твърде провокативни са. А този сутиен прекалено много ти повдига бюста. Сложи нещо по-скромно. За кого се контиш така?

- Отивам на дискотека, там няма да ми гледат бельото.

- Именно, сложи си нормални бикини, не тези тънките.

- Прекаляваш.

За всеобщото благо обух едни невзрачни дънки и блузка, а Иво си тръгна по-спокоен. Когато се чух с една от приятелките ми, тя остро изкритикува избора ми на дрехи. След малко дойде у нас за да ми избере по-атрактивен тоалет.

По-късно двете влязохме в клуба и се отправихме към останалите момичета. Бях облечена в черна, тясна рокличка по тялото, с гол гръб, едвам прикриваща кръглото ми дупе. Високите токчета правеха краката ми още по-дълги и стегнати. А изрязаното деколте показваше немалка част от гърдите ми.

Вдигахме наздравици и се забавлявахме. Музиката беше силна, както разговорите и смехът ни. Различни момчета се пробваха да ни заговарят и свалят, което искрено ме забавляваше. Аз умело лавирах между свалките и любезно отпращах кандидатите.

Веселото ми настроение се разваляше само в моментите, в които си поглеждах телефона. Иво не спираше да ми пише - "Кога ще се прибираш?", "Не ти ли липсвам?", "Какво толкова правите в някаква си задимена дискотека?". Не бях свикнала на такава ревност и определено не ми допадаше. Оставях си телефона обратно в чантата, отпивах си от чашата и отново се впусках в купона.

Времето течеше бързо, стана късно и някои от момичетата си тръгнаха. Други искаха да продължим в друго заведение. На мен изобщо не ми се прибираше, но и не исках да слушам мрънкането на Иво, ако закъснея още. Докато обмислях, една мъжка ръка ме прегърна.

Беше Виктор – същият приятел от квартала, с когото бях правила секс лятото, пред погледа на Ангел. Не се бяхме виждали, нито чували от тогава. Той работеше в друг град.

Зарадвах се да го видя и му се метнах на врата. Когато приятелките ми напомниха, че ме чакат, Виктор предложи да остана с него и компанията му. Обеща, че ще ме изпрати до нас.

Колебаех се. Чашата ми беше празна. Виктор поръча от същото. Говореше ми тихо, убедително, почти нежно. Погледнах си телефона. Иво беше писал: „Аз си лягам. Няма да те чакам повече! Щом не съм ти важен, не се съобразявай с мен!“

Кимнах на Виктор. Оставам. Още час.

Мина час, после втори, после трети. Забавлявах се, смеех се, танцувах. Виктор не беше сам – с него бяха други приятели. Някои познавах, други не. Отдавна не се бях забавлявала така.

Тръгнахме си към три и нещо. Навън беше топло. Виктор и аз вървяхме пеша към квартала, а с нас и част от компанията. Стигайки до блока, с нас беше останал само Борис – приятел на Виктор, с когото се бях запознала същата вечер. Продължихме да си говорим на улицата докато Виктор не предложи:

– Да се качим у нас, вместо да висим тук.

Борис се съгласи, а аз си погледнах часовника и се хванах за главата. Казах, че трябва да се прибирам.

– Дали ще се прибереш в 3 или в 4 – няма голяма разлика. Хайде, отиваме у нас.

Качихме се в апартамента на Виктор. Борис и аз седнахме на два високи стола до бар-плот, разделящ кухненския бокс от стаята. Виктор застана пред нас. Разговорът весело продължи с поредното наздраве. Нямах представа колко алкохол бях изпила, не бях пияна, но замаяна и силно развеселена.

Боби, както ме помоли да го наричам, ме хареса още в дискотеката. Беше набор на Виктор и също с пет години по-голям от мен. Сподели, че е фотограф, което събуди у мен голям интерес. Говорихме си за снимки, модели,фото сесии. Виктор забеляза това. Използвайки момент на саме ме попита:

- Харесва ли ти?

Не скрих, че Боби изглежда добре и, че е много забавен, но отбелязах и, че имам нова връзка. Подсещането за Иво и за конското, което ме очакваше ме смутиха.

Ново "наздраве" с поредната глътка водка разсеяха бързо тези мисли от главата ми.

Потвърждението, че Боби ми допада, дойде и след разпалените ни разговори у тях. Докато коментирахме границата между актова фотография и еротика, Виктор мина зад гърба ми и отмести презрамките на роклята ми. Дръпна я надолу. Очите на Боби светнаха. Голите ми гърди лъснаха пред него. Големите ареоли правеха гърдите ми да изглеждат нестандартни и интересни за мъжете - както двамата констатираха по-късно. Притесних се, но не помръднах. Виктор продължи, смъквайки роклята ми до земята. Събу и тънката ми прашка, след което спокойно се върна на мястото си.

Стоях чисто гола пред Боби. Той докосна едната ми гърда, слагайки я в шепата си. Повдигна ми ръката, за да се завъртя. Погали ми дупето. Гледаше ме в очите.

- Определено те искам пред обектива си.

Поведе ме към дивана. Седнах, повдигайки и свивайки крака към себе си. Той се доближи до путката ми. Докосна я с устни и започна да ме лиже. Отпуснах глава назад и затворих очи. Виктор наблюдаваше. Съблече се и се приближи. Застана прав до нас така, че курът му се озова пред лицето ми. Отворих очи, видях го и се усмихнах:

– Здравей, липсваше ми! – казах и се засмях. След което го лапнах.

– О, вие вече се познавате? – попита учудено Борис.

– Виждали сме се. – отговори му Виктор с усмивка.

Когато и Боби си го извади, в мен окончателно се беше събудила другата Мая. Духах ту на единия, ту на другия, държейки двата хуя с ръце.

Виктор седна и ме придърпа отгоре си. Прекрачих го и си го наместих. Започнах да подскачам и да стена, като не спирах да лапам на Боби. Ролите се размениха и на свой ред Боби започна да ме чука на задна. Виктор продължи с устата ми. Усетих пръстче на ануса си. След кратко масажиране натисна и влезе. Извиках леко, когато пръстът започна да се движи. Боби легна, дръпна ме отгоре си – прекрачих го и отново го поех. Виктор ме бутна напред, за да легна върху Боби. Лицата ни толкова се доближиха, че започнахме да се целуваме. Бях се надупила, Виктор сложи лубрикант и усетих допира на члена му. Извиках докато езика на Боби беше в устата ми. Курът на Виктор беше в дупето ми.

В следващите минути, изпитах едно ново и непознато за мен чувство. Двата члена влизаха в мен почти в пълен синхрон. Не знам колко пъти свърших, но те не спираха. А когато синхронът им се нарушаваше аз крещях. Толкова силно, като никога досега.

На сутринта си взех телефона. Иво ми беше писал - усмивки, сърчица. Дълго гледах съобщението. Бях чисто гола, а до мен още спеше Боби.

– Ще звънна после. – написах. Тонът ми беше равен, почти чужд.

Срещнахме се следобед пред тях. Иво се приближи с отворени обятия. Спрях на две крачки разстояние.

– Не мога – казах. – Не заслужаваш това.

Иво пребледня.

– Какво се е случило?

Поклатих глава.

– Нищо, което искаш да знаеш. Съжалявам. Но не мога да бъда с теб.

Обърнах се и си тръгнах, преди той да успее да каже каквото и да било. Сълзите дойдоха едва когато вече бях далеч – тихи, леки, смесени с отвращение и с онова тъмно, упорито удоволствие, което ме накара да се усмихна.

Докато се отдалечавах телефона ми извибрира: "Ще те снимам ли днес?"

„Оправям се и идвам!“ - написах бързо и го пуснах в чантата.