Меките треви на Изинея, галеха голите глезени на Еселина, принцесата наследник на последния драконов дом във вселената. Лек топъл вятър, носещ аромата на свежата, събуждаща се за новия сезон природа развяваше косите и полите ѝ. Тя очакваше второто синьо слънце да се скрие зад хоризонта за да срещне отново своя любим.

Преди малко повече от три луни, владетелят на Изинея и баща на Еселина – Крал Ликон III, организира лов на цветолети, изключително трудно откриваеми птици - хамелиони.


Вечерта преди лова, Еселина трескаво се подготвяше за любимото си занимание. Провери за пети път стратолета, провери наличните семена от ликодея и тръгна да нахрани любимото си ездитно приятелче с малки крила, което умееше да прави недълги прелитания - усилона.

При изгрева на първото слънце, ловците потеглиха към зелените гори на Изинея с надежда да уловят невидимата птица въоръжени със стратолети, очила пречупващи светлината и давайки възможност да видят сенките на цветолетите.

Още с навлизането в гората, Еселина забеляза стара, обрасла до незебележимост горска пътека и насочи усилона по нея. Не след дълго мерна не една, а няколко сенки. Стретолета ѝ изстреля нежната мрежа, предпазваща от нараняване птиците.Призова усилона да ускори хода и...

Отвори очи, усещаше тъмнина и незнайно защо, абсолютна сигурност. Протегна ръце и докосна топлината на нещо живо. Живото се размърда и в убежището ѝ проникна светлина. С леко замътен поглед, Еселина различи огромно крило, което се прибра до...

Беше дракон. Дракон, приютил ранената девойка под крилото си.
- Кой си ти? – попита Еселина.
Дракона докосна с върха на крилото носа с огромните си ноздри, сякаш искаше да каже “Тихо!”.
- Но, какво… какво се случи?
Второто слънце падна зад върховете на планините и настъпи сумрак. Дракона се покри с крила. Чу се свистене, дим, лек вятър...

Димът се разсея и на мястото на дракона стоеше момък с тяло и красота, която остави Еселина без дъх. Драконовските криле се бяха обвили около тялото превърнати в красиви одежди.
- Здравей! Не се плаши! – прошепна момъка. - През деня съм дракон, нощем съм, като теб. Всички дракони сме така. Но решим ли и нощем можем да бълваме огън. – лека усмивка мина през лицето му. -Ти удари главата си в клон. Имаше тежка рана. Бях наблизо и за радост можех да се справя с раната. Усилона ти е тук до нас, вземи го и се прибери, докато баща ти не се е побъркал от притеснение!
- Как е името ти? – попита принцесата.
- Името ми дава много власт над мен. Нека остане тайна!
- А как да те намеря отново? – промълви Еселина.
- Северната ливада, Еселина, северната...
Момъкът изчезна в тъмнината.

Светлината и тъмнината, доброто и лошото съществуваха в целият свят на звезди и галактики. Не бяха оставили и Изинея без тяхното присъствие. Крал Ликон III имаше своите врагове. Той беше обичан лидер, хората ценяха чувството му за справедливост и грижата за всички обществени слоеве в кралството, но това дразнеше определени велможи, жадни за власт и богатства. Те нямаха масови привърженици и трябваше да действат подмолно. Денонощно съзаклятниците, водени от Барон Дарко, крояха планове за детронирането на краля.

Късно вечерта, Еселена бе пред портите на замъка. Посрещна я баща ѝ с прегръдка, прималял от мъка и притеснения. На сутринта, закусвайки, принцесата разказа всичко на баща си.

Привечер, Еселина се отправи към северната ливада. Мислите ѝ бяха объркани - от това, колко иска да види красивия момък – спасител, до това дали ще се появи като дракон и ще я убие.

Второто слънце потъна в меката прегръдка на ниските планини. Еселина усети силен порив на въздуха, породен от огромни крила. Дракона бе тук. Докосвайки меката трева се обви в крила, и след като изчезна последната искрица на слънцето се превърна в красивия момък, който принцесата помнеше. Тръгна към нея, а тя, без да мисли, протегна ръце и го прегърна. Лицата им се докоснаха предизвиквайки тръпки в телата им. Не говореха, гледаха се, чувстваха се, желаеха се! Еселина обви ръце около врата на момъка, притисна го и впи устни в неговите.
- Еселина, знаеш ли, какво правиш? – попита момъкът.
- Не, но ми харесва и го искам! А ти от къде знаеш името ми? – усмихна се принцесата.
- Замисляла ли си се, защо сме тук и единствено тук?! Вие някак си ни разбирате, а ние ви четем и...
- Кажи де?
- ...пазим!
- Значи, сега, ако скоча от онази скала, ти ще ме спасиш?!
- Не! Решенията са си ваши, но ако се случи нещо против вашата воля, ще помогнем.

Дните минаваха. Дракона и принцесата се виждаха всяка вечер. Еселина установи, че държи ли ръката на момъка, вижда в тъмното абсолютно всичко, до най-малката подробност. Всеки изминал ден засилваше жаждата ѝ да настъпи вечер и отново да бъдат заедно.

Бяха изминали три луни. Еселина нямаше търпение за поредната среща и тръгна по-рано.

Меките треви на Изинея галеха голите глезени на Еселина. Лек топъл вятър носещ аромата на свежата, събуждаща се за новия сезон природа, развяваше косите и полите ѝ. Тя очакваше второто синьо слънце да се скрие зад хоризонта за да срещне отново своя любим. Полегна в меката трева с разперени ръце и затвори очи очаквайки мига на залеза. Силни ръце я повдигнаха и понесоха над земята. Еселина се усмихна, отпусна ръце и нозе и се остави...

Но ръцете бяха много, бяха груби и я отнесоха в покривало. Шпионите на Барон Дарко бяха разбрали за вечерните разходки на принцесата и неуморно бяха изготвяли планове за нейното отвличане.

На следващата сутрин, Крал Ликон III, получи покана с две условия:
“Ваше Величество или Ваше бивше Величество, явете се в замъка на Барон Дарко и предайте короната или присъствайте на екзекуцията на дъщеря Ви!”

Кралят потъна в мъка. Поиска да бъде оставен сам до следващата вечер и тогава да обяви решението си.

Втория залез минаваше. Придворните съобщиха на Краля, че Дракон е пред портите на замъка. Спомняйки си разказа на дъщеря му за инцидента по време на лова, Кралят заповяда да го пуснат в замъка.

В залата влезе дракон, но със залеза се превърна в красива млада жена.
- Кралю, поклон! Изпратена съм тук от нашия Водач с молба да Ви предам следните негови думи: “Бъдете в замъка на Барон Дарко утре по пладне. Помолете най-смирено да очаква Вашето решение в полунощ и да не предприема нищо до тогава. На свечеряване, когато в залите на вражеския дворец се чуе, че са пристигнали артистите, напуснете облечен, като просяк! Носете дрипи под царските си одежди, когато тръгнете към Дарко! Няма да бъдете пазен, Дарко е уверен, че няма да навредите на дъщеря си по никакъв начин. Доверете ни се!”.
- Така да бъде! Надеждата ми е във вас! – просълзи се Кралят.

Заръката на драконите бе изпълнена. Кралят помоли за отлагане на решението му до полунощ и бе настанен в замъка на Барона.

Принцеса Еселина ридаеше тихо в килията си над залата, в която се готвеше тържество за нейната смърт или смъртта на кралството.

Малко по-рано същия ден, група пътуващи музиканти и танцьорки, поканени в замъка от Барон Дарко, бяха спрени от три дракона. Те им връчиха кесия скъпоценен метал и любезно бяха помолени тихо, без въпроси, да се върнат обратно.

Час след залеза, настана суматоха на портите. 20 танцьорки и 10 музиканта настояваха да влязат с твърдението, че са поканени от Барона, а един дрипльо напуснаха замъка в бъркотията. Дарко се разпореди артистите да бъдат пуснати и да подготвят своята програма.

Празненството започна с вълшебна музика и танцуващи в средата на залата изящни, оскъдно облечени балерини. Чашите на присъстващите щедро се пълнеха с опияняващи питиета.

В разгара на танците един музикант тайно се измъкна, използващ отнетото внимание на всички от полуголите танцьорки, и пое по стълбите към килията на принцесата. Силно развитите му сетива го насочваха в правилната посока. Усещаше аромата ѝ, чуваше ридаенето и след секунди се озова близо до нейната врата. Прикрит от сумрака с лекота отстрани пазача пред килията. Взе ключовете от колана му и отключи тежката врата.

Еселина с мъка сподави викът на изненада и радост, виждайки в рамката на вратата своя любим. Той я прегърна и целуна с жар, радост и любов.
- Еселина, трябва да те скрия! Начина е малко странен, но...
Дрехите на дракона се превърнаха отново в крила. Той ги разтвори и пред очите на принцесата се разкри красивото му мускулесто тяло. Тя закри очи смутена от гледката и го чу да казва:
- Ела, Еселина, прегърни ме, трябва да те скрия!
Принцесата се доближи до него, без да смее да отвори очи, обви ръце около кръста и усети, как крилата я покриват и нежно притискат до тялото му. Чу отново мекият му глас:
- Зелан, принцесо, Зелан е моето име!
- Зелан, винаги ли ще ме пазиш и обичаш?
- Ти си принцеса в кралството си, но и кралица на моето сърцето. Щом знаеш моето име, аз съм твой до гроб. Докато пазиш името ми в тайна, ще пазиш и нашата любов!
Странно-приятна топлина се разля по тялото на принцесата. Усещаше настръхване по кожата, желание да се притисне още по-силно в обгърналото я за първи път голо мъжко тяло. В стомаха си усещаше трептене, което накъсваше дъха ѝ. Зелан също усещаше моминското тяло. Усещаше топлината му през фината рокля, която го покриваше. Мъжкото му начало го предаде, колкото и да се владееше, твърдина опря в корема на принцесата. Тя потръпна и издаде сподавен звук. Девойката усети влага високо по бедрата си и малко се смути, но чу в главата си гласът на любимия:
- Не се притеснявай, учили са ни, че това е нормално и хубаво! Еселина, сега бъди, колкото можеш по мирна. Излизаме навън!

Минути преди полунощ, един музикант обясни на охраната на замъка, че трябва да отиде до каруците с които пристигнаха за да смени счупения си инструмент.

В това време в замъка Барон Дарко издаде заповед да се доведат Краля и принцесата и да обявят своето решение.

В настъпилата тишина прокънтя глас:
- Не си правете труда, Бароне! Кралят и дъщеря му са извън замъка, а вие заедно с вашите съзаклятници сте арестувани за измяна към Краля и поданиците му!
- Кой, кой говори, покажи се мизернико! Искам да видя, кой ще посмее да ме арестува!
Танцьорките и музикантите разпериха криле и залата се изпълни с дракони, готови да изпепелят целия замък, заедно с обитателите му. Гласът отново прозвуча:
- По разумно е да се предадете и пощадите живота на вашите придворни и сподвижници!

В своя дворец, Крал Ликон III посрещна със сълзи на радост в очите новината, че дъщеря му е спасена и скоро ще си бъде вкъщи.

Напускайки двореца на Барона, Еселина и Зелан бързо потънаха в тъмнината на близката гора. Там Зелан разтвори ръце за да освободи принцесата от прегръдката си, но Еселина не го пусна, а се притисна силно до него.
- Нека останем още малко така? – умоляващо прошепна принцесата.
Зелан склони глава към нея и потърси устните ѝ. Обви я нежно със силните си ръце и я притисна в жарка прегръдка. Еселина усети мекота в коленете си, а твърдината, подпираща долната част на корема, направо я изгаряше. Несъзнателно, водена от женския си инстинкт, принцесата повдигна единия си крак и го обви около нозете на спасителя си. Повдигна се на пръстите на другия и твърдостта се настани под корема ѝ, разпалвайки в тялото усещания и чувства не изпитвани досега. Зелан спусна ръцете си по страните на любимата си, подхвана я за дупето, повдигна я, като даде възможност на нежността ѝ и неговата твърдост да се притиснат силно. Устните им се сляха в едно, давайки възможност на езиците да се прегърнат в горещ танц. Принцесата раздвижи ханша си и се притискаше в мъжа все по-бързо и настоятелно.
- Искаш ли го, Еселина?
- Искам го повече от всичко!

Зелан взе принцесата в силните си ръце и я положи върху неприлично меката трева. Повдигна полите, спря се за миг, поемайки с наслада гледката на красивото момиче, сведе глава до ходилата и я зацелува с жажда и любов. Еселина имаше усещането, че устните на Зелан изгарят кожата ѝ с всеки допир, но без болка, а само огън топлещ душата и сърцето ѝ. Девойката усещаше как целувките се движат по нозете нагоре по тялото. Момъкът я изпиваше със засилваща се жажда. Мина по коленете, облиза вътрешността на бедрата, корема. Помоли я да седне и изхлузи роклята през главата на принцесата. Вида на голото момиче спря драконовия дъх. Зелан не можеше да се насити на красотата открила се пред погледа му. Грабна принцесата и зарови глава в гърдите ѝ. Дланите му ненаситно галеха цялото тяло на красивата му любима. Еселина се бе оставила в ръцете на спасителя си, загубила мисъл, време, ориентация. Беше тънка струна, трептяща под умело докосване на музикант – виртуоз. Усети устните му върху нежността си, върху недокосваното досега от друг местенце. Забрави да диша, дробовете спазматично поемаха въздух, а звукът на страстта помагаше за издишването. Силни мъжки пръсти я разтвориха внимателно и топъл нежен език облиза онези устни, бавно със засмукване и леко хапане само с устните на момъка. Езика му се завъртя върху топченце в началото на нежността ѝ и не след дълго Еселина се разтресе, мислейки си че умира. Зелан я притисна до себе си, даде ѝ минутка да се върне от света на екстаза, легна по гръб и я постави седнала върху бедрата му. Момичето видя, че драконовия пенис е изправен пред погледа ѝ съвсем неприкрито. Нежно го докосна с ръка, обви го с пръсти и се изненада, колко топъл и нежен на пипане е и ккаво удоволствие изпитва да го гали. Прииска ѝ се да го целуне и въпросително погледна към Зелан.
- Прави, каквото пожелаеш, любима! Аз съм твой!
Наведе се и го докосна с устни. Желанието ѝ стана още по-силно. Облиза го с езика си от главичката до началото на ствола и обратно, после го пое в устните си и засмука, искайки да усети цялата сладост на този инструмент на удоволствието. Бедрата на момъка се обливаха от неспиращия да извира от нежността на момичето сок на сладострастието. Еселина се придърпа напред, разтвори с пръсти нежността си и седна върху набъбналия до пръсване член на Зелан. Изгаряща болка я отрезви, но мина бързо и пренебрегвайки няколкото капки кръв, затанцува върху любимия си с най-страстния танц в досегашния и живот. Усещаше утробата си изпълнена, усещаше душата си изпълнена. Повдигаше се и се отпускаше върху Зелан, крещейки така, че смути заспалата гора. Тялото ѝ потръпваше със всяка фибра и когато мислише, че умира, Зелан я грабна, измъкна я от члена си и я постави с широко разтворени бедра върху устните си. Еселина в полоунес усети, как устните на любимия ѝ я изпиват. Не можеше да спре тялото си, изливаше се в него и не мислише, дали е лошо или хубаво.
След няколко минути, Зелан прошепна:
- Време е да тръгваме, моя любов!
Еселина пое лицето му в ръце, притисна устни до неговите и спусна ръка към мъжественоста му:
- Искам те още, трептя, полудявам! Искам те...
- Винаги, ще се имаме, Кралице моя!



Кралят не успя да откаже горещата молба на дъщеря си, да се омъжи за дракон и съюзът им бе благословен.

След по-малко от година се появи новият Кралски наследник, Сирон – момчето дракон.

Дарко бе заточен на далечен остров завинаги, а на последователите му бе отнето имуществото и бяха принудени да вадят хляба си с труд.