“Гайки и винтове навивам, човешка мъка аз разбивам” - пееше си Ставри от канала на автосервиза му. Монтираше капака на картера на поредния поправен от него автомобил.
- Има ли някой тук? - Чу нежно гласче монтьора. Рязко обърна глава и тресна чело в колекторните тръби на горе стоящия.
- Ооооххх, идвам! - полуизплака Ставри и тръгна към другия край на канала, да разбере кой го търси. От процепа между бетона и долната страна на ремонтирания автомобил младия мъж видя бели маратонки, стройни крака и къса пола под която се виждаха оскъдни бикини. Стана му неудобно, че наднича и каза:
- Момент, сега излизам! - Обърна се рязко и тресна глава в диференциала на колата.
- Мамка му, добре че косата ми е гъста...

Ставри бе завършил професионална гимназия преди 5 години и от тогава работеше неспирно в сервиза останал му от починалите баба и дядо. Наследството му се състоеше от три гаража с два канала и над тях жилищен етаж с хол, спалня, кухня и санитарен възел, всичко това находящо се в източен софийски квартал.
- С какво да помогна, госпожо?
- Госпожица! Ами колата ми не пали!
Ставри излезе пред сервиза, огледа се и запита:
- Ама вие с какво дойдохте?
- С влака!
- Е, аз сега влака ли да поправям? Къде е той?
- Ами..на гарата... аз такова...такси... - смути се не на шега младата дама.
- Добре, добре! Къде е колата?
- Ми ей тука, на стотина километра, някъде около Пловдив.
Ставри затвори очи, разпери ръце в страни с обърнати нагоре длани и замръзна в тази поза. Момичето го погледа десетина секунди и попита:
- Какво правите?
- Опитвам да установя телепатична връзка с автомобила Ви и да го поправя със силата на мозъка си!
- Вие ми се подигравате, а чичо Генчо каза, че само Вие , ще ми помогнете! - Нацупи се момичето.
- И от къде ме познава чичо Генчо? - Зачуди се младия мъж.
- Генчо Добрев, Вие знаете, така каза!
Генчо Добрев беше любимия преподавател на Ставри. Момчето промени ироничната си физиономия и погледна момичето с други очи.
- Той ми даде адреса Ви, каза че Ви няма телефона.
- Няма го! Аз не го давам на никой!
- Е как Ви намират клиентите? - зачуди се момичето.
- По номера на телефона ми. Преди три месеца броих хиляда шестотин и петдесет лева за този телефон и не си го давам. Той си е най - баровския в махалата.
- Ставри! - Младежът свали ръкавицата и подаде ръка.
- Деси, приятно ми е! - Пое ръката момичето.
Младежа погледна часовника си и каза:
- До 15:30 часа има петнадесет минути, тогава ще дойде клиента да си вземе колата. Трябват ми още 15 минути за душ и тръгваме. Там в ъгъла има кафе машина, вода и безалкохолно в хладилника до нея. Обслужи се докато се оправя.
Механика зави последните болтове, почисти и зачака клиента. Същия беше точен, разплати се и си тръгна доволен. Ставри се качи в жилището, взе топъл душ, позачуди се, какво да облече и реши, че трябва да бъде спретнат пред това хубаво момиче. Отвори гардероба и извади анцуга за сватби и погребения и чисто новите маратонки “Адидас”, които си купи, когато беше последна година в училище. Това бяха любимите обувки на младежа и след всяко прибиране, той ги почистваше с вниманието на нумизмат, почистващ скъпа монета. Облече се бързо и слезе при момичето.
- Хайде, тръгваме!
От малкото дворче на сградата измъкна платформа, а от третия гараж - пикап. Закачи ги и махна на момичето да се качва.
Деси се изненада много от чистотата и приятния аромат на монтьорската кола и се настани с удоволствие на седалката.
- Сега на къде? - Попита Ставри.
- Ами там около Пловдив има едно село. Името му беше нещо, като пица. Голяма пица ли, цяла пица ли?! - Чудеше се момичето.
- Аха, знам го. Цалапица! - Гордо каза младежа и я погледна победоносно.
- Да, точно!

Поеха по магистралата. Въпреки закачената платформа, пикапа возеше меко и приятно.
- Приятелят ти защо не ти помогна? - Поинтересува се Ставри.
- Разделихме се преди шест месеца. Нямам приятел. Изкарах лятото на морето, като барманка, но сезона приключи и се прибирах в София. Там около това село спрях за да извадя вода от багажника и повече не можах да запаля. Полицаите от магистралата извикаха някакъв човек, който ме дръпна до селото, после ме качи на автобус до Пловдив и от там с влак и такси до тук.
Сянка мина по красивото лице на момичето. Ставри бе чувствителен човек и се натъжи. Сложи ръка на бедрото на Деси и каза:
- Спокойно, всичко ще е наред!
В този момент се усети, че държи голото бедро на момичето и стреснато дръпна ръка.
Топлината от ръката на младия мъж премина по бедрото на Деси, докосна лоното ѝ влезе между устните на междубедрието, предизвика трепет в корема ѝ и запали огън в гърдите. От топлината, зърната ѝ се разшириха и направиха опит да пробият меката тъкан на фланелката ѝ.
Тя го погледна и изпита благодарност към този човек, който тръгна да ѝ помага без условности и пазарене. Забеля, че има красиви черти и атлетично тяло. Усмихна се леко и обърна глава към прозореца.

Последния ден от лятото вече прибираше светлината си, когато откриха автомобила. Ставри отвори капака и каза на момичето да запали. От колата се чу едно стъргане и замлъкна.
- Ясно, стартера е за смяна! - Отбеляза механика.
Издърпа с лебедка колата върху платформата и тръгнаха обратно.
Деси гледаше ръцете му. Чисти, подържани нокти. Никакви следи от масла и смазки. Да, беше и направило впечатление, че работи с ръкавици и дори при качването на автомобила, бе измъкнал от някъде една престилка с която защити от изцапване безцения си тоалет.

Тръгнаха обратно към София.
- Малко стана студено - Прошепна момичето.
- Нормално е, септември си отива. Денем топло, а сутрин и вечер хлад.
Ставри нагласи климатроника на 23 градуса и в кабината стана уютно. Настъпи тишина. Деси обви ръката на младежа с нейните ръце и отпусна глава на рамото му. Когато се събуди, вече бяха пред сервиза.
- Къде живееш? - Попита Ставри.
- В Люлин.
- Охо, на другия край! - Добре, нека приберем колата и ще те откарам.
- А не може ли тук да изчакам, докато я направиш? - Изненада го с въпрос, Деси.
Момчето се стъписа и не знаеше какво да отговори.
- Не знам, дали ще ти е удобно?!
- Че какво ми трябва, душ и завивка. Може би и ... - усмихна се дяволито момичето.
- Ще се радвам да останеш, но има и опасности!
- И с какво , ще ме уплашиш, младежо?
- Мога да ти поправям този стартер до пенсия!
Деси се почувства желана, стана ѝ хубаво и се усмихна топло на младия мъж.

Ставри спретна салатка, разбърка няколко яйца на котлона с шунка, извади от фризера ледена бутилка ракия и покани момичето за вечеря. Деси тъкмо излизаше от банята. От багажа си бе извадила дълга широка фланелка, покриваща бедрата ѝ педя над коленете. Седна на масата, а през широките ръкави се виждаха голяма част от младите ѝ гърди. Ставри преглътна , облиза устни, наля по чашка и каза:
- Извинявам се за бедната вечеря, мадам, но нямах време да сготвя! Наложи ми се спешно да пътувам до някаква си пица, малко преди Пловдив!
Момичето го дари с пленителна усмивка. Стана, обви ръце около врата му и го целуна.Меките ѝ устни доставиха истинска наслада на момчето. Панталоните му се опънаха от нарастваща възбуда. Прегърна момичето и го притисна силно към себе си. Деси обви нозе около него и увисна на врата му. Тя усещаше напрежението в панталона му и започна да търка таза си с бавни настоятелни движения. Ставри подпъхна ръка и освободи жадния за ласки член. Сега оголен, разбра, че момичето е без бельо. Вагината ѝ го посрещна мокро и топло. Ставри седна на дивана с Деси в скута си. Тя се намести и го пое жадно. Беше толкова мокра, че се наниза без съпротивление почти до топките на момчето. Устните им се изяждаха, сякаш цял живот са бленували да бъдат слети. Без уговорки, без прелюдия младите хора свършиха заедно за броени минути.
- Аз май ...в теб! - Ставри не знаеше, каква реакция да очаква.
- Глътнах хапче в банята, не се притеснявай! - Усмихна се Деси. - А, ти Ставри, имаш ли си гадже?
- Не! Не спирам да работя, откакто завърших. Искам да понатрупам клиенти и да си купя няколко машини. После, ще мога да мисля за семейство, което да бъде осигурено.
Деси се сгуши до момчето и го целуна.
- Добър човек си ти, Ставри!
- Да хапнем, а! Яйцата истинаха.
Деси протегна ръка и го хвана за чатала.
- Много са си топли даже!
Хапнаха, подкрепиха се с ледена ракия и през банята поеха към спалнята.

Даси излезе от банята напълно гола. Помоли и Ставри да не се облича. Красотата на младите им тела озаряваха стаята.
Легни! - Изкомандва момичето.
Ставри се подчини и легна на голямата спалня по гръб. Деси коленичи пред него, постави ръцете си на глезените и бавно се плъзна към пениса му. Постепенно измести таза си върху единия му крак. Изви тяло и пое мъжкото му достойнство с уста. Ставри потръпна от допира на меките устни. Езика играещ си с главичката, му носеше наслада разливаща се по цялото тяло. Момичето го поемаше в устни и едновременно притисна вагината си в прасеца на момчето. Движеше таза и оставяше влажна диря по крака му. Ставри зарови пръсти в косите ѝ и нежно я притискаше с желание да бъде поет до топките. Деси се изправи. Задвижи таза си нагоре по тялото на момчето. Влагата ѝ оставяше пътечка там където минаваше. Стигна до над гърдите му, прехвърли крак през него, обърна се и пое хуя му отново в устата си, но този път предоставила цялата си нежност и влага на погледа и устните на младия мъж. Ставри усети непреодолимо желание да оближе тази красива путка. Докосна я с език и вкуса и аромата ѝ го надървиха до гъстите му косми в косата. Разтвори я с пръсти за да може езикът му да потъне колкото може по дълбоко. Деси течеше, потръпваше и поемаше хуя му дълбоко в гърлото. Младите хора се поемаха взаимно с устни ненаситно, незасищащо, изгарящо!
Деси протегна ръце, подпря се на коленете на момчето, плъзна се напред и се нахлузи на възбудения до пръсване, хуй. Започна езда с гръб към момчето, а той освен на райското усещане се радваше с ръце и очи на красивото ѝ стегнато дупе. Ставри не се стърпя и постави пръст на аналното отворче на Деси, натисна. Момичето изпъшка и вирна дупе. Окуражен, младежът натисна и пръста потъна до първата фаланга. Деси се изви така силно назад, че косите ѝ погалиха гърдите на пртньора ѝ. Задвижи се по силно и вече не се опитваше да сподавя стоновете си. Ставри потъна с целия си пръст и добави още един. Момичето върху него сякаш се надяваше това да се случи. Вече крещеше с пълно гърло. Ставри я повдигна със силните си ръце и постави дупето на хуя си. Деси извика, но се натисна и главичката му потъна в анала ѝ. Завъртя се върху него и вече бяха лице в лице. Момичето с разпънато дупе и зачервена вагина, предоставило всичко на погледа на момчето, момчето с хуй до топките в дупето на момичето и ръце разтварящи вагината ѝ. Загали я, потъваше с пръсти в нея, овлажнени от соковете ѝ, търкаше клитора ѝ с настървение. Деси извика и се стовари върху спасителя си в сладко безсъзнание. Ставри свърши с такава сила, че се уплаши, да не изстреля и момичето към тавана.

- Искам глътка ракия! - Помоли момичето.
- Ти да не излезеш някой прелъстил ме алкохолик!? - Попита с широко отворени очи момчето.
- Аз не вкусвах алкохол, но хуя ти от стомана, май ще ме пропие!
- Защо ме обиждаш? Какво е това стомана? Най-твърдия материал е дървото. Всеки казва “надървих го”, а не “настоманих го”!
- Добре де, дърво такова, сипи ми глътка ракия...