Елена награби двете торби с покупки от малката си кола, заключи я и се качи в асансьора. Налагаше се да поддържат две коли с мъжа си, защото той изпитваше почти панически ужас от пазаруване и най-вече от висенето на опашка. Капакът беше един случай, когато той чакаше на опашка зад една баба, която за трети път броеше дребните пари, предимно в монети, но все не ѝ достигаха 23 стотинки и отчаяно се чудеше кофичката кисело мляко ли да върне или пакета боб, защото от хляба не можеше да се откаже. Тогава Добрин (мъжът на Елена) подал на касиерката 10 лева и я помолил да даде рестото на бабата. Изненадващо бабата се разкрещяла, че тя не била някаква просякиня и че той щом можел да даде ей така 10 лева на непознат, едва ли ги е спечелил с честен труд, почнала да го кълне и т.н. Той потърсил с поглед някакво разбиране в хората наоколо, но всички го гледали с укор. От тогава не искаше да влиза в магазин. Дори да чака на паркинга отказваше.
Елена влезе в апартамента и видя допълнителен чифт обувки в коридора. Тръгна към кухнята с торбите и чу развълнувания глас на мъжа си:
- Защо ми го казваш това? Какво очакваш да направя?
За да не подслушва, влезе в кухнята… и замръзна на място. Изтърва торбите и всичко се разпиля. На масата срещу мъжа ѝ седеше любовникът ѝ.
- А, скъпа! - погледна към нея Добрин. - Чернодушев ми разправя, че ти бил любовник. Вярно ли е?
Елена виждаше, че мъжът ѝ едвам се владееше. Тя започна нервно да събира покупките от пода. Не можеше да го гледа в очите, а и нямаше думи с които да му обясни.
- Аз… Аз… Аз… Съжалявам… - гласът ѝ трепереше. - Беше само два пъти…
- Три! - намеси се другият мъж.
- С това… свирката… са три. Да.
Лицето на Добрин придоби морав до невъзможност вид.
- Щяха да са повече - продължи гостът, - но все пак сме колеги и не мога така…
- Достатъчно, Чернодушев! - прекъсна го Добрин. - Благодаря за информацията, а сега ако обичаш…
Гостът се надигна и с мънкане за честност и откритост се насочи към входната врата. Добрин затръшна вратата след него и се върна в кухнята. Жена му седеше на мястото, където допреди малко беше гостът, с наведена глава. Личеше си, че се опитваше да пропъди избиващите сълзи. В Добрин напираха десетки въпроси, но имаше ли правото да я съди. Бяха женени от около пет години, а преди почти две той спря да прави секс с нея. Нямаше желание просто, а тя все още бе атрактивна жена. В момента тя беше на 31 години и още ловеше мъжките погледи и предизвикваше техните въздишки. А Добрин едва на 36 бе загубил интерес към секса въобще, а вече бе на 38. И макар до известна степен да я оправдаваше, не я разбираше защо точно с Чернодушев - неговият некадърен заместник. Но сякаш “защо” не беше най-важният въпрос.
- Как? - едва попита той.
Елена, без да посмее да го погледне в очите, разказа за едно излизане с приятелки за по питие, на прибиране не можела да се свърже за такси, а Добрин вече би трябвало да е спял, защото било късно и изненадващо Чернодушев се появил с колата си и ѝ предложил да я закара. Тя отказвала, заради честите му сексуални намеци към нея, но накрая се качила. Като потеглили, тя разбрала, че той също е бил пил. Той пускал ръка по бедрата ѝ, въпреки нейните протести. В крайна сметка го оставила, за да не го разсейва и да катастрофират. Той използвал това и започнал да я гали по путето през бикините. Тя се възбудила, но сподавяла стоновете си. Той ѝ казал да си свали гащичките и тя го направила. Малко грубо мачкал срамните ѝ устни, но тя се била разтекла и стояла с разтворени крака. Не издържала и застенала. Тогава той отбил и спрял. Разкопчал панталона си, извадил си члена и натиснал главата ѝ към него. Тя започнала да му духа. Накрая той хванал силно главата ѝ и започнал грубо да ѝ го тика в гърлото. Тя се давела, но той не спрял, докато не се изпразнил. Очаквала той да се погрижи за възбудата ѝ, но той я закарал до у тях и само ѝ казал, че следващия път ще се погрижи за нея. Тя не мислила да има следващ път, но станало така, че веднъж Чернодушев бил дошъл при нея, като секретарка на мъжа си, да търси Добрин, но той бил заминал с Надувков - техния пряк началник при баш шефа. Тогава Чернодушев започнал да ѝ се умилква и да я опипва. Тя поддала, заради обещанието му, че този път щял да се погрижи за нея. Заключили и се отдали един на друг. Той бил груб. Щипел я до болка, удрял ѝ шамари по лицето и я наричал “послушна курва”, плюел я, а накрая се изпразнил на лицето ѝ. Мислела повече да не му дава шанс, но той станал много любезен към нея и след време тя пак поддала. И наистина в началото бил сравнително нежен, но когато влязъл в нея, започнал да я обижда, да я бие със злоба и я ръгал, все едно я изнасилва. Накрая се изпразнил в нея, въпреки протестите ѝ. Тогава тя му казала, че това е за последно между тях, а той се изсмял и ѝ отвърнал, че не само нямало да е за последно, но даже щяло да е по-често, а дори щели да включат в “игрите” им и Мазнев - другия заместник на мъжа ѝ. След като тя категорично отказала, той заплашил, че ще разкаже на мъжа ѝ, но тя презрително му се изсмяла и си отишла.
След като Елена завърши разказа си, настана тишина. Във въздуха увисна въпросът: “А ако той беше нежен любовник?” Тя плахо повдигна поглед и с изненада видя, че Добрин си бе налял голямо уиски и се бе загледал в чашата със стиснати юмруци. Очите ѝ се разшириха от ужас. Помнеше колко много ѝ струваше да го откаже от алкохола, след ежедневните му пиянски запои “против служебния стрес” както ги наричаше. Сега бе на път тя да е причината той да се завърне към порока. Предпочиташе мъжът ѝ да удари с юмруци по масата и да се разкрещи, дори да удари нея, но да не започва да пие отново. В гласa ѝ можеше да се прочете молба, отчаяние, вина - всичко:
- Недей! - едва промълви тя.
Той също я погледна. Бе бесен. Елена се чувстваше много задължена на този човек. Той бе дал възможност на някаква “селянка” от малък град да започне работа в областния, където не бе лесно да си конкурентен, особено без опит. Бе я направил своя секретарка и много скоро между тях прескочиха искри. Сватбата не закъсня. Двамата се обичаха като във филмите… докато сексът между тях постепенно умря.
Тя чувстваше, че го бе предала. Че нямаше право да поиска прошка. Че съдбата ѝ беше само една. С несигурен глас го попита:
- Да си… събера ли… багажа?
Нямаше къде да отиде. И двамата го знаеха. Добрин я погледна с презрение. Или поне тя така го разчете.
- Да! - рязко отвърна той.
Тя се надигна, олюля се и се подпря на масата. Не виждаше нищо, защото сълзите ѝ я заслепяваха. Отправи се към вратата с протегнати ръце, за да не се блъсне в нещо. Тъкмо излезе, когато чу как Добрин събори чашата на пода и ѝ извика:
- Събери и моя! Отиваме на почивка!
Докато Елена приготви багажа им, Добрин заурежда въпроса с отпуските им. Надувков - прекият му шеф, му отказа, дори го заплаши с дисциплинарно уволнение, ако не се подчини, защото знаеше, че и двамата му заместници - Чернодушев и Мазнев, бяха некадърници и не можеха да различат тухла от бетонобъркачка, но бяха назначени от самият него по роднинска линия, въпреки протестите на техническия ръководител Добрин Костадинов. Последният помоли за помощ доверен човек от бригадата. Работниците го обичаха, защото Добрин беше единственият шеф, който с удоволствие сменяше костюма с работни дрехи и наравно с тях зидаше, лееше бетон, мажеше, помагаше в разтоварването и всичко друго, без да се притеснява, че се цапа.
След като получи уверение, че работниците ще се справят без него за кратко, той се обади и на главния шеф. Обясни му, че спешно се нуждае от кратка почивка. След като големият шеф бе уверен, че Костадинов се е погрижил работата да се върши както трябва в негово отсъствие, му разреши да отсъства, въпреки неодобрението на Надувков.
Пътуваха с големия им SUV натоварени предостатъчно за плануваната двуседмична почивка, когато светна резервата на колата.
- Пишка ми се! - изведнъж каза Елена.
Не се виждаше бензиностанция наблизо и Добрин спря на отбивка, а жена му се шмугна в храстите да се облекчи. Няколко пъти отминаваха бензиностанции и чак после се сещаха, че трябваше да заредят гориво.
Пристигнаха в хотела и се нанесоха. Беше приятно място, тихо и уютно. Още в първите дни Елена се възползва от спа възможностите. Добрин отказа по причина, че за него е спа, когато има възможност да се наспи.
Елена бе решена да изкупи вината си и опита да накара мъжа си да се пробва с проститутка, но той отказа с думите:
- Да, бе! Ще плащам на някаква, която единственото, което ще прави е да не ми пречи, докато я чукам….ако евентуално успея.
Отминаха темата с усмивка. Елена с полуразрешение от Добрин започна да флиртува с разни мъже и да им позволява да я опипват в стремежа си да “запали” интереса на мъжа си към нея. Не успяваше. Дори Добрин се замисли дали няма да е по-честно спрямо нея да ѝ позволи да прави секс с друг мъж. Трябваше ли да я наказва да е сексуално неудовлетворена, заради това, че той не можеше да го вдигне?
Междувременно Елена се възползва от различните масажи на мястото, но най-много ѝ харесаха тези на дребна азиатка, която разчиташе на умело пипане и притискане, с помощта на омайно ароматни масла. Екзотичното момиче усети, че Елена се възбуждаше буквално от всяко докосване и се заговориха за сексуалната ѝ неудовлетвореност. В крайна сметка азиатката успя да уговори Елена да навие мъжа си за екзотичен масаж.
Добрин дремеше, когато Елена му “дуднеше” за прекрасните и умели ръце на екзотичната “магьосница”. Добрин се съгласи на един масаж, само и само Елена да млъкне и да го остави да си довърши дрямката.

***

Азиатката умело движеше ръце по здравото мъжко тяло:
- Господине, целият сте на буци! Много стрес имате натрупан!
Добрин много добре знаеше колко бе стресиран, беше излишно да спори. Момичето пипаше нежно и сякаш с магия изтегляше умората и стреса от него. Опияняващите аромати приятно го замайваха. Лееше се тиха екзотична музика, която допълнително го отпускаше. Говореха или по-скоро Добрин споделяше това, което му тежеше. Азиатката беше добър събеседник. Почти като психолог умело насочваше разговора така, че Добрин изливаше всичко, което му тегнеше.
Затова не бе чудно, че мъжът на Елена си записа пак час за масаж. На втория път тялото му беше като тесто в ръцете на специалистката. Неусетно мислите му се насочиха към това какво ли крие под този тънък халат, кимоно или каквото беше там тази шарения, слабата и гъвкава азиатка. Очите му дебнеха шанс да зърнат голо под тънкия плат. Имаше такава грация в движенията ѝ, че Добрин се изкуши да плъзне ръка под дрехата ѝ. Знаеше, че няма да си го позволи, но се размечта момичето да предлага масажи с щастлив край. “Какво ми става? - чудеше се той. - Никога не съм искал да изневеря на Елена.” Момичето, без да предполага мислите на Добрин, продължаваше професионалните си действия и поддържаше разговора. Накрая изглежда неволно кимоното-халат леко се разтвори и Добрин за миг видя слабите ѝ бедра почти до чатала и може би щеше да види и едната ѝ цицка, ако азиатката бързо не се бе загърнала. Извини се и го изпрати, усмихвайки се любезно и леко засрамено.
На третия път Добрин нямаше търпение да завърши масажът на жена му, за да усети отново нежните, малки ръчички на екзотичното момиче. С нетърпение влезе и легна на масата. Всичко в малкия салон го караше да се пренася в едно по-добро място. Нямаше проблеми, нямаше грижи, нямаше тревоги. Всичко беше… нирвана. Да, ако имаше реално такова състояние, то той беше в него. Гальовните, нежни ръчички по тялото му, екзотичните аромати и нежната музика, която се лееше сякаш отвсякъде, го караха да витае безплътно наоколо. Когато най-после масажистката го накара да легне по гръб, Добрин използваше всеки момент да дебне азиатката да покаже малко плът. Но сякаш тя знаеше това и старателно се прикриваше. Когато ръцете ѝ бяха около корема или по бедрата му, той трепваше и едва се удържаше да не повдигне таза си. Може би ако тя го погалеше ТАМ, то щеше да се събуди и…
- Господине?
- Да? - сепна се Добрин.
- Не ми отговорихте дали желаете още нещо.
“Да. Искам ръцете ти по малкото ми приятелче, което да галиш, а после да поемеш с малките си устни…” - мислеше си Добрин, но само тихо изстена. Азиатката го разбра, огледа се и му каза:
- Не предлагам такива услуги, господине, но ако съпругата Ви присъства, мога да Ви предложа нещо малко по-горещо от досега, разбира се с доплащане. Няма да има хепи енд, да знаете предварително!
Добрин се съгласи и отново легна по корем. Елена седна така, че да може мъжът ѝ да я вижда. Азиатката съблече дрехата си и остана само по фини бикини. Омаза тялото си отпред с едно от нейните ароматни масажни масла и се качи на масажната маса. Започна бавно да плъзга тялото си по Добрин. По краката, по задника, по гърба и обратно. Мъжът усещаше навирените, малки зърна на момичето и прехапа устна. Но не само с гърдите си го докосваше тя, а с цялото си тяло. Когато каза на Добрин да се обърне и да легне по гръб, той нямаше търпение да я усети вече отпред. Тя не се бави и плъзна тялото си по неговите пръсти на краката, по стъпалата, по прасците, по бедрата. Много бавно и внимателно се приплъзна по-нагоре и се задържа около гърдите му. Малките ѝ екзотични и стегнати гърдички бяха с доста твърди зърна и нежно “подраскваха” кожата на Добрин. Той я гледаше като хипнотизиран, но тя не поглеждаше към него. Изглеждаше, че просто си върши работата, но страстта, с която го правеше и усещането от действията ѝ развълнуваха силно мъжа под нея. Искаше му се “да ѝ върне услугата” и да плъзне ръце по нейното тяло. Той дишаше бързо. Погледна настрани към жена си. Елена мастурбираше! Бе разтворила крака срещу него и безсрамно се галеше по котето, докато го гледаше в очите. Тя дори премрежваше поглед и забързваше действията си. Докато азиатските цицки се плъзгаха по неговите гърди, Елена бе извадила една си гръд и потриваше зърното с един пръст. Хвана го и го дръпна напред, усука го леко и го пусна. Пак го затърка. Пръстът ѝ по клитора бързаше. Елена дишаше тежко без да прекъсва контакта с очи.
- Скъпи! - изстена тя и прехапа устна.
В това време масажистката слезе от Добрин и се облече. Мъжът, без да откъсва поглед от жена си, бръкна в портфейла си и остави няколко банкноти, поне двойно на поисканата от масажистката сума. Награби жена си и както бяха по халати, хукнаха към асансьора. Докато се изкачваха до техния етаж, се целуваха бурно. Влетяха в стаята и халатите литнаха нанякъде. Добрин тръшна жена си по гръб и обсипа тялото ѝ с целувки. Награби гърдите ѝ и започна да смуче бурно зърната ѝ.
- Хапи ги! - каза му Елена.
Добрин започна да ги захапва леко и да ги дърпа със зъбите си така, че като се изплъзваха, се отъркваха грубо в тях. Елена се извиваше и стенеше. Добрин галеше бързо нежната плът на най-интимното ѝ и се убеди, че тя течеше обилно, приплъзна се надолу, за да усети отново вкуса ѝ, но жена му го спря:
- Искам те в мен! - на молбата ѝ не можеше да се откаже. - Представи си, че чукаш азиатското момиче!
- Бих изчукал азиатката, ако настояваш, но сега искам теб!
Добрин застана на колене и надигна жена си почти като на поза мост. Започна да я люби животински. Елена беше като подивяла под него. Гърдите ѝ бурно се люлееха пред погледа му. Тя викаше в екстаз и извиваше с ръце чаршафа под нея. Ситни капчици пот покриваха тялото ѝ и я правеха още по-секси. Добрин нахлуваше в нея с груба мощ. Като животно, което се опитва да я разкъса. Впил мощни лапи в ханша ѝ я придръпваше към себе си и се набиваше безмилостно до дъно. Елена го настървяваше допълнително:
- Да! Да! Още! Чукай ме!
Едри капки пот капеха от него, но той с див ентусиазъм продължаваше бясното родео. Усети, че заради дългото въздържание скоро ще свърши, но в същото време Елена извика силно и се изви. Цялото ѝ тяло трептеше. Бедрата ѝ го стискаха силно сякаш цяла вечност.
Когато се отпусна, погледна към мъжа си и му протегна ръка. Той я дръпна към себе си и се сляха в гореща прегръдка. Елена внезапно го блъсна по гръб и се намести по-добре върху него. Задвижи таза си кръгообразно. Гледаше мъжа си палаво и ръмжеше игриво. Драскаше с нокти гърдите на Добрин, а той галеше бедрата ѝ. Елена се изви назад и се подпря с ръце на краката му. Започна да се надига и спуска по твърдия ствол на мъжа си. Той се наслаждаваше на грациозните ѝ движения и на страхотното усещане да е в нея. Добрин плъзна ръка по едното ѝ бедро, погали корема ѝ, след което с палец подразни клитора ѝ. Елена изръмжа нетърпеливо и се задвижи по-бързо. Тя беше като на панорама пред него - гола и адски гореща. Тя се повдигаше и спускаше все по-бързо по горещия кол. Гърдите ѝ предизвикателно се люлееха. Неспособен да ги докопа, Добрин задраска с нокти бедрата на жена си. Тя подивя и започна луди осморки върху мъжа си. Той дразнеше клитора ѝ все по-бързо. Елена изръмжа като ранен звяр, хвана ръцете на мъжа си и ги затисна със своите към възглавницата. Тазът и беснееше с невъзможна скорост върху Добрин. Гърдите ѝ бурно се блъскаха в лицето му и той гонеше с уста зърната ѝ. Лижеше ги, засмукваше ги, хапеше ги, а Елена все по-високо виеше. Добрин впи нокти в задника ѝ и с няколко мощни надигания на таза си докара жена си до нов връх. Експлозивен! За да не крещи, тя впи зъби във врата му. С ръмжене и с неконтролирана сила, тя почти проби кожата му.
Измина минута или две, в които тя се освестяваше от оргазма си, когато сред розовата мъгла изплуваха думите на мъжа ѝ:
- Ти си мечта за всеки мъж - толкова секси, толкова ненаситна и толкова лесно достигаш до оргазъм!
- Ти пак ли не свърши? - едва тогава се осъзна тя.
Елена се надигна и застана на четири крака.
- Чукай ме като звяр! Накажи своята мръсница като ѝ пръснеш ненаситната путка!
Добрин не можеше да познае жена си, но се надигна и със спортна злоба се наби до дъно. Задвижи се енергично.
- Да! Да! Бъди лош!
Добрин стовари тежък шамар по задника ѝ.
- Дааааа! Още!
Добрин шамареше предизвикателното ѝ дупе, а между шамарите нахлуваше целият в нея. Плясък - тласък - плясък - тласък като някакъв странен еротичен ритуал, а Елена все по-шумно и настойчиво го нахъсваше. Мъжът ѝ я награби силно за косата и така зверски я задърпа на мощни тласъци, все едно бе решил или да я скалпира, или да разбие матката ѝ. Гърдите ѝ бясно се движеха. Зърната ѝ се триеха в чаршафа и усилваха допълнително върховната ѝ възбуда.
- Ааааа, скъпииии…
Сякаш не секс, а екзекуция! Още няколко тласъка с все цялата си злоба и инерция на тялото си и Добрин с рев свършваше дълбоко в жена си, която бе заровила лице във възглавницата и крещеше с пълно гърло. Неспособен да понесе изтощението, Добрин рухна върху жена си. Замаян не усещаше бурната реакция на тялото ѝ от поредния оргазъм. Едва когато се търколи до нея, Елена успя да се раздвижи.
Добрин лежеше безсилно по гръб. Елена го бе прекрачила с единия си крак и чертаеше с пръст по гърдите му някакви фигурки.
- Трябва да си вземем дрехите от азиатката - напомни Добрин.
- И да я изчукаш за благодарност, че събуди звяра в теб.
Добрин се изсмя.
- Не бих отказал, но имам съмнението, че ще ми е много трудно да задоволя дори само теб.
- Ооо, справи се чудесно! - похвали го тя и погали инструмента на мъжа си. - Бъди спокоен! За днес ти давам почивка, но утре…
Добрин замачка дупето ѝ с една ръка и се сляха в целувка.

***

В крайна сметка времето им за почивка изтече, натовариха багажа и потеглиха. Добрин си отбеляза мислено да спре на първата бензиностанция, но телефонът на жена му звънна и го разсея. Нейна колежка, която ѝ беше най-близкото до приятелка, я попита дали е вярно това, което разправял Чернодушев, че Елена била послушната му курва. Елена разказа как той я бил взел от онзи купон и почнал да я опипва. В стремежа си да отблъсне ръцете му, неволно го докоснала по чатала и той свършил в гащите си. Двете се посмяха заедно. Елена знаеше, че приятелката ѝ щеше да се погрижи за репутацията на Чернодушев. Добрин хвана ръката на жена си и ѝ се усмихна. Тя отвърна на усмивката и го целуна.
Малко след това звънна и главният шеф на Добрин. Бил отишъл на внезапна проверка на обекта и се оказало, че въпреки опитите на Надувков да саботира работата, работниците се справяли блестящо. Каза, че мисли да назначи работника, който заместваше Добрин на неговото място, ако приеме мястото на Надувков. Добрин зяпна изненадващо и отговори, че ще си помисли и ще му отговори на следващия ден.
От километър и нещо разни коли им присвятваха дълги-къси, но Добрин мислеше само как колата може да угасне във всеки момент, заради липса на гориво. Затова се изненада, когато иззад един завой ги спря Пътна полиция.
- Добър ден! Главен инспектор Ангелов. Моля вашите и документите на колата!
След като се увери, че документално всичко е наред, полицаят съобщи причината за спирането им:
- Знаете ли, господине, че автомобилът Ви е технически неизправен?
- Моля? - шашна се Добрин. - Как така?
- Късата светлина на десния Ви фар не работи.
- А! Не знаех. Ама… май нямам резервна крушка.
- В следващото населено място след магазина по главната улица питайте за Дъгуйбъта. Идете и си купете! Препоръчвам Ви да не продължавате така, защото по-нататък има други колеги от областния град и при тях няма прошка.
Пожела им приятен път и им върна документите. Благодариха и продължиха.
Отминаха това което явно беше центърът и се оглеждаха за някой, когото да питат за човека със странния прякор. Видяха един с “моряшка” походка, но прецениха, че е ненадежден и попитаха жена, която копаеше в градината си:
- Извинете, търсим Дъгуйбъта!
- Ей оня нехранимайко е! - посочи тя този с нестабилната походка, когото бяха отминали. - Малко са ни пияниците тук, че и тоя преселец…
Изчакаха го:
- Извинете, вие ли сте Дъгуйбъта?
- Аз съм, дъ-гуй-бъ! ‘Що?
Разказаха за крушката за късите.
- Ня’ате грижи, дъ-гуй-бъ.
Къщата му бе наблизо. Отвън на пейка дремеше старец.
- Тате, добре ли си, дъ-гуй-бъ?
- Да, дъ-и’ъ. - отвърна немощно старецът и в двамата съпрузи не остана съмнение откъде произлизаше странният навик на сина му.
- Искаш ли да ти помогна да се прибереш, дъ-гуй-бъ?
- Не, дъ-и’ъ.
- Яде ли, дъ-гуй-бъ?
- Забрайх, дъ-и’ъ. Ай, после ша ям, дъ-и’ъ.
- Ху’у, дъ-гуй-бъ.
Дъгуйбъта ги въведе в една стаичка, която изглеждаше като след обиск. Изрови една крушка и дори сам им я постави. Постепенно им осигури допълнителни чистачки, течност за тях, няколко резервни крушки и още сума неща. Неусетно Добрин напълни едва ли не половин багажник за смешно малко пари.
- А защо не си отворите официален магазин? - попита Елена. - Ако повече хора знаят, че продавате толкова евтино, ще имате мноооого клиенти.
- Заради шибаните данъчни, дъ-гуй-бъ! Само гле’ат да изгорят душиците на сиромасите, дъ-гуй-бъ.
Добрин тактично си замълча и предпочете да не обяснява как се издържа една държава.
Дъгуйбъта продължи:
- Кат’ не им плащам такси, наеми и усигуровки, мо’а д’си позволя ху’ави цени, дъ-гуй-бъ. Тъй и вий доволни и аз доволен, дъ-гуй-бъ. Нъл’ тъй?
За това спор нямаше. Разделиха се по живо по здраво.
В края на населеното място имаше бензиностанция на популярна верига. Добрин се плесна по челото:
- Ей, щях да забравя да заредя, бе, дъ-гуй-бъ!
Двамата избухнаха в смях.