Тази сутрин имаше облаци, може би Розовопръстата Еос ги беше помолила да я скрият, от срам заради това, което направих снощи. А аз размишлявах, мъчеше ме труден въпрос. Как се обръщаш към племенника, на когото си бърсала дупето, след като миналата вечер е издърпал от задника ти един метър дилдо. Покрито с това, което има на един метър дълбоко в задника ти. 

Снощи просто избягах. След като ме развърза от кръста на Свети Андрей, краката ми поддадоха. Той ме хвана и ми помогна да се изправя, а аз го бутнах и се запрепъвах нагоре по стълбата. Не защото случилото се беше унизително, болезнено и абсолютно нередно и недопустимо. Защото ако бях останала още секунда, щях да се обърна и да го целуна по устата, която миришеше на мен. 

Избягах нагоре, в банята, там се самосварих под вода, толкова гореща, че не мога да се начудя как още имам кожа. Търках се до болка и въпреки това не можех да отмия срамното, извратено удоволствие, което бях получила. Не беше просто нещото, което влезе в задника ми. Удоволствието да нямаш избор, да си напълно безпомощно, в ръцете на един млад изследовател. 

Какво трябваше да му кажа тази сутрин? 
Извинявай, че ти пиках в лицето. 

Благодаря, че не се дръпна. 

Съжалявам за изцапаната играчка. 

Какво ще изпробваме днес?! 

— Топли са, от фурната! 

Милинки. 

Пак беше успял да стане преди мен и да отиде до фурната. За момент трябваше да се уверя, че онова снощи не съм го сънувала. Не, пулсирането в ануса и дълбоко в сигмоидното ми черво си бяха там. А до вчера дори не знаех, че имам сигмоидно черво! 

Седна срещу мен така, и протегна мазната хартия. Парата се виеше между нас и миришеше на масло. Понеже не знаех какво да кажа си взех милинка. Коричката изхруска и устата ми се напълни с онзи солен вкус на прясно изпечени милинки, който нямаше нищо общо с другия солен вкус от вчера. 

— Лельо, още топли са. Баба Елена каза, че може да ни заделя мляко, ако искаме. 

Баба Елена. Селската фурна. Нормалният свят, в който една жена на почти четиридесет сяда на чардака и яде милинка, без да знае как да започне разговор с племенника си, който вчера я беше вързал за Хикс образен кръст. После си направихме лудо 69, докато той пъхаше... Насилих се да не мисля къде и какво пъхаше, докато не си изям милинката. 

– Лельо, препоръчаха ми някаква хижа, на няколко часа път. Имало чудна гледка от там. В момента там нямало никой. 

Милинки. Хижа. Може би на истина бях извратена лунатичка и си бях измислила всичко. Може би дори и мазето. Ето, племенникът ми седи срещу мен и приказва ентусиазирано за редки видове птици, като запален орнитолог. Със сигурност не би го правил, ако снощи беше мушкал метър силикон в гъза ми. Да, това беше. Бях в някакъв закъснял шок от изневярата на мъжа ми и си въобразявах разни неща. Уф, добре, че не казах нищо! 

– Лельо, аз вчера не се отвратих изобщо. То си беше напълно нормална телесна реакция, дори си я има описана там... в записките на старите стопани. 

Толкова с историята с психозата ми. Преди да се усетя устата ми отговори: 

– Това е част от проблема, че не си се отвратил! 

Той сбърчи вежди: 

– Че защо, както казах, то си е нормална телесна реакция. – вдигна рамене и загриза следващата милинка. – Обаче видях, че ти... ммхм, май се притесни? Аз измих всичко, и дилдото, и около кръста... 

Разсмях се почти истерично. Е, да. Попритесних се, особено, като се изпиках в лицето ти, а после потече надолу и по моето. 

– Но ти не се притеснявай! Има си много лесно решение и то всъщност е част от описа, който правим. Значи, ако те промием... защото, то си ги има всички ония комплекти за клизма, едновременно ще премахнем... причината за притеснението ти и ще ги изпробваме, нали? 

Слушах го и кимах, защото не можех да се сетя за нищо друго. Че то си беше съвсем логично, изпробваме, значи уредите за клизма, описваме ги. Може би дори ги сравняваме по функционалност. И готово, повече няма от какво да се притеснявам! 

Знаех, че трябва да се държа, като възрастна, като отговорен човек, да му откажа твърдо, да съберем всичко от проклетото мазе и да го запалим в двора. И... не можах. Вместо това живо си представих как, тук особено се зарадва на находчивостта си, едновременно ще изпробваме и гинекологичния стол. Ами да, толкова ще бъде практично. 

Няма защо дори да го споменаваме, но “работното” облекло си се подразбираше. Добре, че грижовните стопани бяха оставили такива запаси от бельо. 

Милинките бяха чудесни. 

Този път не можах да го изгоня, за да се облека сама. Ако облека изобщо подобаваше на събличането на дрехите ми и замяната им с нов корсет, този път кремав и чифт чорапи в тон. Когато го помолих да излезе, той каза, че така никога няма да разбере как точно се слагат. А това може да бъде полезно знание, нали? 

Нали. 

Нямаше смисъл от прашка. И без това не скриваше почти нищо, пък и щяхме да я махнем още в началото. Този път чорапите бяха със силиконова лента, която се залепя за бедрото. Седнах на удобен, облицован с мек плюш, стол. Мишо коленичи пред мен и под наставленията ми прилежно ми обу чорапите. 

Той взе единия чорап и го заразглежда с любопитство, пръстите му опипваха гладката фина материя. После опита да го хване за силикона и да го наденена крака ми. 

– От пръстите – казах.  – Събираш го на хармоника. Не като чорап за туризъм. 

Той кимна със сериозността на второкурсник, попаднал на изпит без конспект. Пръстите му бяха големи. Започна да набира чорапа и го набра криво. Фината, като паяжина, материя се усука още в дланта му, силиконът се залепи сам за себе си и се получи възел. 

Аз седях на плюшения стол с вече свален халат, само по още не затегнат корсет. Гледах племенника си как се бори с чорап, моя чорап, под наставленията ми. Преди години му връзвах връзките на маратонките с точно този тон и после го карах да опита отново сам. 

— Дай тука. 

Не му го взех. Само наведох стъпалото. Той улови глезена ми неумело, прекалено високо. Дланта му беше топла и леко влажна. Палецът легна там, където можеше да напипа пулса ми, толкова добре, колкото и на китката. Пулсът ми веднага задумка, сякаш искаше да бъде напипан! 

Тръпката тръгна нагоре по прасеца, накара бедрата ми да се раздалечат и минавайки през слабините ми, се настани тежко в корема. Никой мъж не беше правил за мен нещо толкова просто и едновременно интимно. Да ми обуе чорапите. Усещах аромата на косата му. 

Чорапът най-сетне седна на стъпалото, както трябва. Вече по-уверено започна да плъзга нежната материя нагоре по прасеца ми, като стигна до коляното, пръстите му докоснаха сгъвката зад коляното. Изсъсках възбудата си и тялото ми се стегна, като струна. 

– Лельо, отпусни се. 

– Лесно ти е да го кажеш! 

Вдигнах крак, за да му дам възможност да опъне чорапа нагоре по бедрото. В момента, в който го направих, си дадох сметка, че му давам пълна видимост и между краката си. Бяхме решили, че прашките са излишни за промивката, нали? 

Срамните ми устни се разтвориха, като хищно цвете пред погледа му. 

Пусна силиконовата лента и тя се лепна за бедрото ми. Плътта преля отвъд ръба на дантелата, като домашен хляб от формичката. Не свърших, но беше много близко усещане. Не просто от докосването на ръцете му, а защото го правеше точно той. Не господин Просто Изпробваме Матрака, не случаен любовник, а момчето, на което някога см обувала и показвала как да си връзва маратонките. 

– Сега другия крак. – гласът ми излезе дрезгав. – Вече знаеш как. 

Знаеше, учеше се много бързо. Подадох му стъпало и го опънах в шпиц. Внимателно подравни дантелените ръбове на двата чорапа, беше много подредено момче и обичаше симетрията. Предстоеше ми да разбера колко точно по-късно. 

– Можеш да отбележиш, операторът успя да се справи от първия път. Почти без помощ. 

Ухили се щастлив. 

– Обувки няма да ти трябват на стола. Но пък не е практично да си боса, докато стигнеш до там. Нали? 

Нали. 

Обу ми токчетата и после стана и ми подаде ръка, за да се изправя. Истински кавалер. Завъртях се с преднамерена театралност, полюшвайки ханша си. Големият ми задник се разтресе подканящо. Той хвана връзките на корсета и затегна, изкарвайки ми въздуха. Гърдите ми изхвръкнаха напред, а седалището ми назад. Опрях се в чатала му и усетих твърдостта в панталона му. 

– Ъ-ъ-ъ, лельо... извинявай. 

– Няма... нищо. – трудно се дишаше с корсет. – Естествена реакция нали? 

Дръпна още и зърната ми почти се показаха над ръба. Сто на сто щяха да изскочат по-късно. Записа си нещо в бележника, много прилежно момче. Циците на леля не се побират в корсета? Грамадният ѝ задник предизвиква ерекция? Не го попитах. 

Държа ме за ръка, докато слизахме по стълбите, да не би да се пребия с проклетите токчета. Водеше ме към луксозен гинекологичен стол, за да ми направи клизма. Чат, чат, чат, луксозните обувки отчетливо чаткаха с всяка крачка към стола. 

Подпрях се на него и си събух обувките, после ми помогна да се кача на стола. Беше си истински трон от кожа и хромиран метал. Точно толкова меко, колкото да бъде удобен, без да потъваш в него. Сложих стъпала в стремената и се разкрачих безсрамно. Путката ми лъщеше предателски. Той прелистваше съсредоточено ръководството и тихо си мърмореше. 

– За процедурата... да се изтегли лост две в позиция три... – столът се раздвижи, повдигайки таза ми и давайки възможно най-добър достъп до отвора на дупето ми. – Аха, точно така! Сега да затегнем тук... 

– И за това ли трябва да стягаш китките и глезените ми, да не би да побягна нанякъде, с шланг, втъкнат в... 

– Ами, така пише. Щом има каиши, значи трябва да се затегнат и обектът да се фиксира. Да не се нараниш, знам ли. Пише да се закопчаят, независимо от съгласието. 

Сви рамене, на лицето му беше изписана самата грижовност и зачака. Оставих се да ме закопчае. Независимо от съгласието. Експериментално се опитах да помръдна, никакъв шанс. Човекът проектирал стола си е знаел работата, пълен комфорт и пълна загуба на свободата за обекта. 

– Лельо, няма смисъл да изпробваме с крушата. Много е елементарна, то си е ясно как работи. Пък и колко много пъти трябва да се пълни и влива с нея. 

Колко много пъти, а?! Не бях посветена в плановете, какво количество е предвидил за почистването на червата на леля си. 

– Виж как се работи с онзи, с балончетата до накрайника. 

– Аха, с двете еднолитрови торби! Добре се сети! 

Е как, леля ако не се сети... 

Оказа се, че накрайника и едното балонче трябва да се въведат в мен анално, а другото балонче да остане отвън. Като се надуят, блокираха ануса и ме ефективно ме запушваха, да не би да започна да изпускам нещо неконтролируемо. За всичко бяха помислили хората. Ти просто си лежи в стола и се наслаждавай. Как племенникът ти се кани да напълни гъза ти с два литра вода. Колко беше два литра? 

Имаше си и метална стойка, на която да провеси торбите с вода. Топла, като за първи път без нищо, чиста. Аха, като за първи път, значи. Вече мажеше накрайника с нещо гъсто, желеобразно. Остави го настрана, гребна още от бурканчето и се наведе между разтворените ми крака. Усетих пръстите му на аналния си отвор. 

Изсъсках от хладното докосване. 

– Лельо, отпусни се. 

– Кажи го още веднъж днес и ще те ритна! – после добавих. – Ако можех. 

Той се ухили виновно и продължи да маже около ануса ми, субстанцията ме загря бързо и мускулът се отпусна под пръстите му. Той усети, до сега масажираше само отвън, кръгообразно, сега започна да натиска и пръстите му се плъзнаха в мен почти без съпротива. Усещах се разтеглена отзад, но без болка, единствено с приятно напрежение в аналния пръстен. 

Притворих очи и се отдадох на усещането. Търпеливо и грижливо пръстите му продължаваха да работят в дупето ми, вкарвайки още от желе подобната субстанция. Простенах тихо: 

– Мишо, колко са? 

– Пръстите ли? – не дочака отговора ми. – Три, боли ли? 

Три. Имах три мъжки пръста в задника си и не ме болеше, трябваше да си прехапя езика, за да не кажа “още”. Беше си страшничко, една порядъчна жена би трябвало поне да се затрудни да поеме три пръста там, където се предполага да не влиза нищо. Обаче порядъчната жена остана някъде в града, вярвайки, че мъжът ѝ проверява качеството на матрака. 

Извади пръстите си от мен и допря накрайника до вече отпуснатия ми анус, натисна леко и го плъзна навътре. Анусът се сети да окаже бегла съпротива едва на балончето, но и то лесно го преодоля. Приех го в тялото си с унизителна лекота. 

– Лельо, сега ще надуя балончетата. 

Само кимнах и той започна. Първото натискане на крушката беше почти нищо. Меко разтваряне някъде навътре. Второто вече усетих. Балончето набъбна зад аналния пръстен, намери си място и се заклещи там с учтива окончателност. Третото ме накара да поема рязко въздух, усетих как се раздува и натиска ануса ми отвътре, вече твърдо голямо, за да излезе нормално.. 

Външното балонче се наду върху вече опънатия ръб на аналния ми отвор. Притисна го отвън, събра го, и го сплеска с вътрешното балонче. Анален сандвич. Усетих се запушена, не като метафора. Буквално, пълна с чуждо тяло, без право да се отпусна и облекча. Тялото ми трепна и каишите на глезените и китките учтиво ми напомниха, че от тук нататък съм “обекта”. 

– Запиши си, обектът е херметизиран. 

Ухили ми се. 

– Ето, лельо, пускам. 

Завъртя нещо и след секунда усетих вибрация в наврения в задника ми шланг. После водата нахлу в ректума ми. Чувах тихо бълбукане вътре в себе си. Топлината се разливаше, първо в ректума. Когато го изпълни, усетих тежест, разпъване и болка. Вече щях да извикам да спре, когато водата намери път, както вчера беше намерило път дилдото. Вече не се вливаше в задника ми, струята продължаваше много по-дълбоко, в корема ми. 

– О. О-о-оххх! 

Той бързо погледна в ръководството си и ръката му се озова на корема ми. 

– Ето, лельо, сега ще помогна да се разнесе равномерно. 

Какво добро момче, винаги готов да помогне на леля си! 

– Мишо... мисля... мисля, че няма да мога да издържа! 

– Няма причина да не можеш, физиологично си напълно пригодна. 

– Пригодна! – въпреки всичко се разсмях, после стиснах зъби. – Ами ако емоционално не съм... пригодна. 

Челото му се сбърчи, после се проясни. 

– Може би за това са каишите на ръцете и краката! 

Колко досетливо! Ръцете му обаче продължаваха да разтриват корема ми и той вече не се опитваше да се свие панически. Вместо това течността се разливаше в червата ми, с топло, ласкаво настъпление. Надигнах глава, за да погледна и зениците ми се разшириха. Коремът ми се издуваше! Бавно, едва забележимо още, но определено се издуваше и закръгляше! Ръбът на корсета вече се впиваше в овала. Мишо забеляза и побърза да разкопчае корсета отпред. 

– Лельо, влиза! 

– Благодаря за репортажа! 

Спазмът дойде без покана. Дебелото черво се сви около чуждото езеро и се опита да го върне. Балончето каза не. Позивът да се изходя ме удари толкова рязко, че за миг се извих срещу ремъците и кожата на стола проскърца. 

После водата намери път още навътре в мен и почувствах облекчение. Спазмите минаваха на вълни, остри, после тъпи, после пак остри. 

– Боже… – не беше молитва. 

Подуването на корема ми беше станало съвсем видимо. Плавна дъга, като на бременна в третия месец. Пъпът ми, който след две раждания беше леко хлътнал, сега започна да изпъква. 

– Литър и двеста! 

– Оух, това да не ти е бензиностанция! 

Тялото ми вече крещеше за освобождаване на течността, исках да се изходя, както не бях искала нищо друго на този свят!  

– Не мога. 

Сълза излезе откъм слепоочието и се свлече към ухото. Не плачех от умиление. Плачех, защото тялото искаше да се изпразни пред племенника ми и не му даваха. 

– Ако пуснеш цялата вода – казах бавно, – ще се спукам. 

– Няма да се спукаш. 

– Откъде знаеш? 

– Защото предишните собственици са предвидили втора торба. Хората не купуват втора торба, ако няма да я ползват. 

Не може да се спори с логиката, нали? Иронията беше толкова гадна, че се засмях. Смехът раздвижи водата вътре. Смехът беше грешка. От гърлото ми излезе звук, който не беше нито стон, нито плач, нито дума. Той, като прилежен студент запрелиства тетрадката. 

– При неспокойствие се прилага външен масаж на корема и… чакай… перинеална стимулация за отпускане на сфинктера. 

Погледнах го. 

– Перине... Преведи го на български. 

Ушите му пламнаха. Не достатъчно, за да затвори тетрадката, там си имаше и картинка. 

– Да те докосна отпред. За да не се свиваш. 

Ръката му легна първо върху опънатия ми корем, над корсета, където кожата беше твърда и чужда. После се спусна. Пръстите му минаха по мокрите срамни устни, внимателно, както сутринта беше подравнявал дантелата на чорапите. Напипа клитора ми, който кой знае защо, вече беше с големината на цяла галактика и го заразтрива. Той отговори с гнусна готовност. Всяко обикаляне пращаше тръпка назад, към балончето, и балончето я връщаше напред като ехо. Водата вътре се плискаше при всяко потрепване на тялото ми. 

– Лельо, ако крампите са твърде силни, може да се проведе и вагинална стимулация. Имаме много дилда, но и с.. подръчни средства... 

Не беше нужно да обяснява, подръчното средство заплашваше да му скъса панталона. Кимнах и изхриптях: 

– Няма време за дилда, давай с подръчни средства. Оу-у-у-хххх... 

Подръчното средство беше горещо. По-горещо от водата вътре в мен. Главичката се опря във входа и за секунда двата свята се срещнаха, студената желеобразна следа около ануса и живата плът отпред. Тази плът нямаше нужда от ръководства, знаеше си работата от стотици хиляди години. 

– Бавно... 

Влезе. Не веднага целия, колкото да разтвори долните ми устни и да се настани след входа. Вътрешностите ми нямаха къде да отстъпят. Ректумът беше езеро, вагината беше станала още по-тясна, а между двете стоеше само онази тънка стена, която имах чувството, че всеки момент ще поддаде. Сега я масажираше. С подръчното средство. 

Не, не ме ебеше, докато ми правеше клизма, просто ме масажираше, както и да го каза преди малко. Нали? 

С всяко навлизане водата се изместваше.  

Чувах я едновременно с ушите и с цялото си тяло, с корема си. Бълбукаше неприлично и се местеше в завоите на места, за които се опитвах да не мисля. Клиторът ми беше набъбнал до болка, имах чувството, че ще се пръсне. 

– Не, не... 

– Лельо? 

– Не... да... не излизай!!! 

Той послушно се задвижи отново. Тласкаше огромния ми корем и натискаше в мен точки, за които не знаех и които никога не са били предвидени да бъдат натискани, когато в червата ти има два литра вода. Торбите висяха празни на закачалката. Усетих как подръчното средство набъбна, стана още по-твърдо. 

– Лельо... 

– Не излизай! 

Семето му беше горещо, нахлу в матката ми, изпълвайки и последното свободно пространство в мен. Краката ми се тресяха в кожените белезници, анусът ми отчаяно се опитваше да изхвърли чудовищното напрежение. А аз свършвах, пълна с клизма и нанизана на кура на племенника си. Затворих очи, показвайки среден пръст на съвестта си и закрещях цинизми, които дори не знаех, че... знаех. 

– Мишо, разкопчай ме... моля... моля те... и извади това нещо от задника ми! 

Наистина му се молех. Той се измъкна от мен, влагалището ми не искаше да го пусне. Усетих как спермата му протече навън. Спермата му... Какъв ден беше днес?! 

Паникьосаните ми мисли се прекъснаха от разхлабването на балончетата в задника ми. Ох, най-после, ще мога да... паниката ме сграбчи! Не, не, не , не пред него! Задърпах се в каишите на стола. 

– Лельо, лельо, спокойно, успокой се! 

Явно беше разбрал какво бърборех несвързано. 

– Тук си има шахта на пода, сигурно точно за това. 

Естествено, че ще има шахта на пода! Едва ли съм първата, която ще клекне над нея... той ми помогна да стана, с балончето все още задържащо напиращото отвътре. 

– Когато спусна външното, още ще държи вътрешното – обясни методично. – После вътрешното. После накрайникът. После… Ще тръгне. 

– Знам как работят червата, Мишо. Ползвам ги от тридесет и осем години. 

Помогна ми да клекна над решетката. Първото балонче изсъска. Външната топка омекна. Накрайникът се раздвижи с милиметър. 

– Сега. 

Вътрешното се изпусна. Момент на облекчение в ануса ми. 

За една секунда нищо. 

После светът се отвори надолу. Не излезе, като струя, а като шуртящ, пръскащ на всички страни фонтан. Анусът ми изстреля омразния накрайник и след него тръгна всичко останало. Срамът беше отстъпил на отчаяното желание да се освободя от издуващото ме напрежение. 

Не можех да го спра, дори и да исках. Не можех да бъда прилична, разтворих колене и го оставих да тече от задника ми, наслаждавайки се на неимоверното облекчение. Коремът ми спадаше, а аз се усмихвах. 

Миризмата се надигна, докато изпразвах червата си пред момчето на сестрата на мъжа си. Тялото ми вече изхвърляше водата и всичко останало на тласъци, изпомпвайки дълбоко. Не разбрах, кога ръката му е попаднала между краката ми, но приех със стон. Оргазмът беше по-слаб от облекчението. 

– Срамота. – казах го тихо. 

Просто така, не знаех за какво точно. За клизмата пред него. За оплесканите от пръските чорапи. За двата оргазма, които получих от племенника си. Този път не избягах нагоре, качих се бавно, докато от задника ми продължаваше да капе. 

Следва