ГЛАВА ТРЕТА

На следващата сутрин не ми се наложи да изхвърлям кошчето. Люба дойде облечена в неустоим строг тоалет, подбран с вкус, състоящ се от права тъмносиня пола до коляното и късо дамско сако с голямо деколте. Чорапите ѝ изглеждаха кристални и многократно по-фини на дневна светлина, а че тя беше с чорапи нямаше и съмнение. Даже, ако човек се вгледаше по-внимателно, можеше да забележи как се открояваха дори жартиерите ѝ върху плата на полата. Вторият фактурист започна да се върти около нея като досадна муха и не спираше да бърбори всякакви тъпотии на всеослушание, изпълнени с недвусмислени намеци. Изпратих го в склада със строго конкретна задача, за да го дистанцирам от Люба, тъй като я поставяше в неудобно положение пред клиентите, които не бяха никак малко тази сутрин. Не след дълго го заварих пак при нея, при положение, че приемната вече беше пълна с хора. Нагонът го беше подпрял в брадичката до степен „трескав ентусиазъм“ и пълно абстрахиране от реалната действителност.
Не можахме да поговорим с Люба по нашите си афери, тъй като интересът, който тя предизвикваше върху околните не ѝ позволяваше да остане и за миг сама. Дори трудно можехме да си пишехме „SMS“-си, но все пак успяхме да реализираме един два кратки чата, единият от които горе-долу бе следният:

АЗ: „Люба, днес си фантастична! С нетърпение очаквам 18,00 часа!“
ЛЮБА: „Благодаря! Нали знаеш, че това го правя за теб!“
АЗ: „Аз ти Благодаря! Впечатлен съм! Ако имаш представа как те желая точно сега...“
ЛЮБА: „И аз!“
АЗ: „Нищо не отговори за довечера?“
ЛЮБА: „Точно се чудех как да ти го кажа, без да не те разочаровам. Довечера съм на зъболекар.“
АЗ: „Не думай! Сега я втасах! Принуждаваш ме довечера да опъна жената, но по този начин ще я изненадам и тя ще започне да подозира, че нещо не е наред.“
ЛЮБА: „Смей да го направиш! Ще измисля нещо, за да те държа в плен на любовта ми!“
АЗ: „Любовта е много опасна опция при женените хора! Внимавай!“
ЛЮБА: „Искам да поговорим за това! Държа на този разговор! Моля те, обещай ми!“
АЗ: „ Добре. Ще говорим, когато сме насаме. Значи утре.“
ЛЮБА: „Утре е събота. Ще се наложи да изтърпим до понеделник. Искаш ли да отидем някъде другаде в понеделник?“
АЗ: „Сега си еба мамата! Исках да видя как ти стоят чорапите днес, но явно ще се размина с това.“
ЛЮБА: „Няма! Ще ти дам знак, бъди готов. Мислиш ли, че при компресора всичко е наред?“
АЗ: „Не съм сигурен. Ще проверя! Хитрушата ми!“

В ранния следобед се „срещнахме“ тайно при компресора. Тя пожела да ми направи минет, за да ми демонстрира колко е напреднала в гълтането. Споделих ѝ, че ако имаше легло в помещението, можеше да практикуваме „69“ през работно време. Люба изрази нескрит интерес към въпросната поза. Обещах, че при първа възможност ще пробваме въпросното съчетание.
Съботата и неделята минаха за мен хем неусетно, защото все пак си бяха почивни дни, но и някак си тегаво, тъй като се хващах, че мисля за нея с тръпка и копнеж. Не трябваше да допускам чувствата да се вселят в мен, защото нещата щяха да загрубеят за всички засегнати в тази история. А-бе, какво ставаше с мен? Та, аз не съм такъв човек!

Най-сетне бе понеделник. Не зная дали някой друг е чакал с толкова трепет първия ден от работната седмица. Обръснах се старателно, в това число и макарите, понеже Люба прояви нескрит интерес, прокарвайки език по тях в компресорното и то съвсем по собствена инициатива. Обилно се облях с афтършейв, а жена ми сключи застрашително вежди, но нищо не каза. Метнах се на колата и полетях към бачкането, лек като перце. Там тягостната сивота на работната атмосфера, особено наситена през сутрините на всеки един понеделник, започна постепенно да се сгъстява и да обсебва злокобно персонала, но не и мен. Колегите пиеха мълчаливо кафе с вида на зомбирани лешояди, всеки кацнал на своята суха вейка от нескрито отегчение. Дори мераклията-фактурист също бе подозрително тих. С напредването на часовника, отброяващ последните минутки преди стартирането на новата работна седмица, в мен започна бавно да се просмуква някакво мрачно предчувствие, изтласквайки постепенно еуфоричните ми надежди, защото Люба нещо се бавеше. Сред талазите от цигарен дим и уханието на кафе във фоайето започна да се прокрадва и едно едва доловимо напрежение от делови характер, под формата на подхвърлени случайни реплики от сорта на: „Днес трябва да се достави от еди-къде си това“, „Абе, поръчахме ли на еди-кой си онова...“. Звъннаха и първите нетърпеливи телефони. Трите счетоводителки надменно се понесоха нагоре по етажите с достолепието на дирижабли. В мига, когато обемистия задник и на последната от тях се скри от погледите на простолюдието, монотонното бучене, предизвикано от все още сдържаните разговори на работническата класа, незабавно ескалира до нивата на поносима глъчка, тъй като едно Счетоводство винаги държи в респект подопечни си служители по причини от съвсем понятно естество, а именно от информационно-интригантски характер и финансова зависимост. Малко преди 9,00 часа най-сетне се появи и Люба в цветна лятна рокля на флорални мотиви и грейнала сияйна усмивка на лицето, а токчета ѝ зачаткаха бодро по гранитогреса с онзи респектиращ такт, който наложи една безкомпромисна тишина, също както диригентската пръчица, почукваща настойчиво по нотния пулт на диригента, слага край на какафонията при разсвирването на оркестъра. Всички погледи се насочиха към нея, досущ като прожекторите в цирка, фокусиращи конферансието. Сърцето ми заби лудо, а от унинието ми не остана и следа. Мераклията също се оживи и пръв разцепи тишината с някаква тъпотия, изречена на висок тон, за да бъде чута от новодошлата. Това ме подсети, че не бях пуснал озвучителната система и веднага я включих, за да разбия досадната тишина, която на всичко отгоре бе и идеален фон за глупостите на Фактуриста. Време беше да се отворят и вратите за клиентите. Работният ден започваше.

Люба успя да внесе значително доза свежест в работната обстановка. Тя отново бе обект на всеобщо внимание. За Мераклията няма да споменавам, тъй като в случая думите не са достатъчни, за да се пресъздаде неговото свръхактивно поведение по въпроса. Постепенно работата ни погълна, а задачите за решаване никак не бяха малко. Следобеда натоварването както винаги поспадна и тогава си позволих да се завъртя около нея, за да разменим но някоя дума. Успяхме да се уточним след работа да се чакаме на паркинга към близкия хипермаркет, а от там в една от колите (най-често в моята) и да се отвеем на някъде. Аз нямах никаква конкретна идея къде точно да отидем, тъй като нищо не можеше да изкристализира в тиквата ми. Опитах се да обмисля няколко варианта, но не можах да се спра на нито един. Реших, че май ще е най-добре да импровизираме, когато бъдем заедно. Така и стана. Съвсем изненадващо обаче тя имаше идея, която се оказа доста ефективна. И как нямаше да е ефективна, след като по късно разбрах, че това упражнение е било успешно проигравано безброй пъти преди време.
Отидохме в един хотел из покрайнините на града, където се предлагаха почасово така наречените „стаи за почивка“. На всеки му е ясно какъв точно контингент от клиентите могат да се интересуват от подобен вид услуги. Демек – с повечето от посетите бяхме от един дол дренки. Помислих си, че без затруднение бихме могли да си спретнем едно „суинг-парти“. Споделих тази своя мисъл с Луба, а тя ме изгледа учудено, но не отговори. Както и да е.

Стайте се оказаха доста по-спретнати и чисти, от колкото очаквах. Прегърнах я и я целунах. Казах ѝ:
- Този път няма да бързаме.
- Не, няма. – съгласи се тя.
- Ще отскоча до банята за секунда. – съобщих намеренията си аз.
- Върви, че после съм и аз. Нали спомена нещо за „69“. – ме подсети тя.

Съблякох се и си взех бърз душ. Банята не беше кой знае какво, но хавлийте изглеждаха безупречни, въпреки съмненията ми, базирани на вероятните им начини на употреба в подобен хотел. С неохота се позабърках с едната от тях, навих си я около кръста и се измъкнах. Люба вече беше само по бели дантелени сутиен и бикини на високите си токчета. Демек, просто се беше изхлузила то роклята си. Влезе на свой ред в банята, в ръка с голяма рекламна торба на хипермаркета, от който си пазаруваше редовно.
- Ти да не би да отиваш на пазар? – пошегувах се аз.
- Не, нося си хавлия от вкъщи. – законтри ме тя на свой ред, което потвърди тезата за редовните ѝ посещения в хотела.
- Егати, същото си го помислих! – признах аз се взрях отново в хавлията, търсейки разни петна.
- Като казах „хавлия“, би ли ми подал твоята! – провикна се тя от банята.
- За какво ти е? Нали си носиш в торбата! Да не би да си решила да ми правиш магия, обаче съм длъжен да ти напомня, че подобен род заклинания се правят посредством лични вещи на жертвата, а тази е собственост на хотела. – отбелязах мъдро аз.
- Ще разбереш, многознайко такъв! Давай хавлията веднага, защото предпочитам да се избърша с нея, надявайки се да си отнесъл повечето микроби и бактерии от нея.

Подадох ѝ я и останах само по инструмент, т.е. – в работно състояние. Тя се позабави повечко от необходимото. Викам си: „Може би си слага топчетата или се маже с разни еротични мазила.“. Тогава ми хрумна идеята, че е по-добре небрежно да сложа някъде на видно място дилдото, което ѝ бях купил от секс-шопа онази вечер, вместо да ѝ го връчвам по късно. Извадих до от геоложката си чантата, която носех по онези времена неотлъчно със себе си, разопаковах го и го метнах на леглото. Не ми хареса. Огледах се и ми проблесна друга гениална идея, изправих го на шкафчето пред огледалото. Коя жена няма да се спре първо пред огледалото след душ.

Люба излезе най-сетне от банята, отново с плика в пъка, но вместо с белите си сутиен и бикини, се появи в черен прозрачен корсет с жартиери и черни чорапи. Гръм и мълнии! Сякаш наблюдавах представление на илюзионист, в което дамата влиза в магическия сандък в бели одежди, разбирай банята и излиза в черен вечерен тоалет! Тя изглеждаше повече от фантастично! Ако я бях снимал в този ѝ вид, можех спокойно да продам снимката за корицата на „Плейбой“ и то на добри пари. Тъмнокестенявата ѝ чуплива коса се спускаше свободно до раменете ѝ. Безупречното ѝ гъвкаво тяло съблазнително се поклащаше на високите токчета. Забелязах, че лентичката на венериния ѝ хълм и значително по тясна от предния път и създаваше една илюзия за много дълга цепка. Това ме взриви, а онзи приятел, който до сега висеше надолу с главата, се надигна – вероятно за да погледа шоуто и той с едното си око.
- Ле-ле-е! Коя е тази бамбина! Неустоима си, Скъпа! – възкликнах аз.
- Благодаря! Нали каза, че няма да бързаме и реших да го направим както трябва. Моля те, да не ме наричаш „скъпа“, защото така се обръща мъжът ми към мен и ми създаваш известно притеснение! – отвърна тя.
- Добре, извинявай! Ще те наричам по име. Люба, ти да не би да се изкъпа с обувките! Да бяхме си взели поне по едни налъми. – не се стърпях да я избъзикам.
- Простак! Не стига, че съм се наконтила заради него, ами ще се бъзика с мен! – не без известна доза раздразнение отвърна тя.
- Ама тези чорапи не са от онези, които ти...
- Не, не са! Тези си ги купих сама в събота и то специално за теб, заедно с корсета! Няма да ти казвам колко се изръсих. Ако знаех, че така ще реагираш, хич и нямаше да си губя нито времето, нито парите! – прекъсна ме тя, докато си решеше косата пред огледалото.
- Е-е-е, извинявай! Пошегувах се. – смотолевих аз.
- Я! Виж, някой си е забравил вибратора! – възкликна тя.
- Наистина ли? Дай да видя. Гледай ти! Чудесно, тъкмо ще го пробваме дали ще ти пасне. – продължих с шегите, защото не можех да се сдържа.
- Ама ти наистина си голям простак! Как така ще си го пъхам това! – негодуваше тя.
- Нали за това е направено. Ти нямаш ли си подобно у дома? – поинтересувах се аз.
- Не, нямам. Кой да ми го купи? Моят освен да ме ревнува и да ме лиже чат-пат, друго не се сеща. Инак знае да се мъкне по комшиите, за да им върши разни услуги и после да къркат до среднощ. А ако не, събират се у нас. – критично отвърна тя.
- Ами другите ти... Ухажори, да ги наречем? Такава жена като теб не е останала на сухо. – директно я забих аз.
- Другите гледат само как да си напъхат онази работа. Единствено в предишната фирма, в която работех, Шефът ми правеше подаръци. – призна тя.
- Да, стават такива работи. Ние човеците сме алчни егоисти. С това чудо обаче можем да симулираме тройка. Какво мислиш? – върнах темата към дилдото аз.
- Това няма и да го пипна дори! Кой знае каква проститутка го е ползвала. – не се предаваше тя.
- Ако е само за това, то аз ще го измия хубаво със сапун, а може да отида до рецепцията да ги помоля за малко кореселин. – настоявах съвсем убедително аз.
- Не! – отсече намръщено тя.
- Добре де, това е все едно да се чукаш с чужд мъж, например както с мен. Ти си нямаш и представа в каква путка съм си го набутвал преди това, пък си го набиваш с удоволствие, нали? – държах я на къс повод аз.
- Идиот! Това няма нищо общо с другото! И ако продължаваш да настояваш и да философстваш изобщо няма да се чукаме!
- Идеално! Поне се изкъпахме. Я ми подай дънките и да се омитаме. Ще говоря с оня гъз на рецепция да ми върне половината пари. – импровизирах аз.
- Ама ти сериозно ли? – погледна ме тя с широко ококорени и невярващи очи.
- Е, добре де, пошегувах се. Вибраторът е специално за теб. Направих си труда да ти го купя. – свалих картите си аз.
- Лъжеш! – погледна ме невярващо тя.
- Ето тук е опаковката. Ако не го искаш, ще го подаря утре на счетоводителката.
- Идиот! Ти няма ли да престанеш за се бъзикаш с мен? Не виждаш ли, че се връзвам, ама пък и ти така убедително ги плещиш, че би заблудил и детектора на лъжата. – възнегодува тя.
- Извинявай, Сладурче! Малко шега никога не е излишна. А пък да имаш подръка такъв шаран като теб и да не го изкудошиш поне веднъж, си е чисто престъпление. – оправдах се аз.
- Това е друго. Искаш да го пробваме ли? Тройка казваш. – свали гарда и тя.
- Тройка я! Ще пробваме с него и ако ти хареса, можем да си намерим и трети ебач. – подхвърлих небрежно аз.
- Става. – отвърна тя.
- Става какво – да го пробваме или да си намерим трети! – поинтересувах се аз.
- И двете. Ще пробваме и двата варианта. – усмихна се най-сетне тя.
- Я лягай тук, за да те полижа, че ми се струваш нещо променена там долу! – изкомандвах аз.
- Да, нали ти обещах постепенно да си я обръсна изцяло. – каза тя и седна до мен на леглото.
- Мммм, колко е хубава така! – възторжено възкликнах и я повалих по гръб, разтваряйки широко нозете ѝ.

Ухаеше страхотно. Беше се погрижила за пусито си. Заорах я с език, наслаждавайки се на всяка нейна извивка, но най вече на клитора. Засмуках го отново като за френска целувка, въртейки език около него. Този път беше повече от фантастично, след като го нямаше досадното окосмяване. Лизах я така, докато не ме заболя врата, а тя започна да се извива, скимтейки на леглото. После просто се поизправих и примъкнах наред към нея, като едновременно с това наместих изваяните ѝ крака в черна коприна на раменете си. Прицелех го на око по направление на разтворената ѝ цепка и той сам си влезе, без съпротива. Подклатих я първоначално на ситен бод, наслаждавайки се, както на самото усещане на горещото ѝ влагалище, така и на гледката към хубавото ѝ личице. Едновременно с това галех неустоимите ѝ бедра във фините чорапи. Постепенно увеличавах дълбочината на проникване, но имах някакво странно усещане, сякаш нещо ме боцваше в дъното на всяко мое вкарване до макарите. Може би си въобразявах.
- Люба, ти си невероятна! Прекрасна си! Обожавам освободеното ти поведение, а ебането с теб е без аналог! Благодаря ти! Сега ще те чукам до припадък! Готова ли си за това?
- Да-а-а. Готова съм и го желая! Плюс това вече можеш да се празниш в мен, защото съм със спирала. Онази вечер за това... – не довърши тя, защото я подкарах още по диво при тази новина.
- Така ли? Значи това ме боцка по главичката. – загрях аз.
- Сигурно е това. В петък, когато ти казах, че съм на... – пак недовърши тя.
- Ле-ле-е, колко си хлъзгава и еластична! – едва не изкрещях аз, когато я заблъсках яростно.
- Кажи, че ме обичаш! Моля те, кажи го! – зашепна тя като в несвяст.
- А ти? – запитах я на свой ред аз, пуфтейки като локомотив, за да избегна отговора.
- Да! Обичам те! – извика и тя, без да се замисли.

Трамбовах методично ненаситната ѝ путка, а тя така се разшляпа в соковете си, че на чаршафа под дупето ѝ вече имаше мокро петно. Помислих си, че тези от хотела ще трябва да изваряват спалното бельо след всяка двойка прелюбодейци. Предполагах, че Люба бе вече на прага на своя оргазъм и исках да се изпразня в синхрон в нея. Реших да я стимулирам допълнително по някакъв начин като усещане, за да я взривя. Внимателно спуснах краката ѝ от раменете си и я притиснах мисионерската между себе си и матрака на леглото. Тя мигновено поднесе устничките си към мен. Възползвах се от дълбоката целувката, но не пропуснах да размачкам и циците ѝ с едната си ръка през тюлената материя на корсета. Тя развъртя бясно дупето си, заключи краката си около кръста ми, придърпвайки ме плътно към себе си, в стремежа си да се възползва и от последния сантиметър. Задиша учестено, захапа езика ми, а вагината ѝ се стегна около кура ми и само след миг запулсира ритмично в дълга серия от мощни спазми само. Разтресох се и аз в своето божествено облекчение.

Люба лежеше без сили на широкото двойно легло, така както си беше разчекната от акта. Нейната отпусната и все още зейнала путка лъщеше обляна в собствения си сос, а спермата ми бавно се стичаше на тънка провлечена струйка от входа но влагалището ѝ към дупето. Тя сякаш бе изпаднала в някакво безпаметно състояние, от което не можеше да се измъкне. Попитах я как е. Тя едва доловимо смотолеви, че е добре.
- Ще продължим ли или за днес ти стига? – продължих с въпросите аз.
- Не зная, може би да. Прегърни ме, моля те! – смънка тя.

Легнах странично до нея, подпъхнах едната си ръка под вратлето ѝ, а с другата я обгърнах. Тя ме погледна с тъжния си поглед на ранена кошута. Не устоях, придърпах я, притиснах я към себе си и я целунах отново. Целувката се оказа пак неочаквано дълга. Паралелно с нея плъзнах дланта си по финия корсет, докато не стигнах нежната ѝ кожа над венериния ѝ хълм. Тя сякаш леко го повдигна и така привлече вниманието ми, за да забележа с края на периферното си зрение как си доразтвори краката в очакване. Нямаше какво повече да се двоумя. Хванах я с цяла шепа за мократа путка. Тя беше повече от разкошна – хлъзгава, отпусната и съблазнително разтворена. Притиснах средния си пръст по протежение на цепката ѝ, която нетърпеливо го пое. Люба въздъхна тежко. „О-о-о, та ти си готова за нова атака!“ – помислих си. Прекъснах продължителната целувка, за да я попитам следното, но изобщо не се интересувах от отговора ѝ, защото го знаех:
- Ще продължаваме, нали?
- Ще можеш ли? Искам да кажа, веднага. Нали обикновено почивате след първия? – отвърна тя, този път малко по уверено.
- Аз нали си имам помощник. Ти забрави ли, че сме двама и сега ще ти се изредим.
- Ще ме подкарате на караминьол като курва, така ли? – запита тя, а в очите ѝ просветнаха искрици.
- Точно така!
- Но трябва да зная, че ме обичаш, за да мога да му се пусна и на другия! – отново ме върна към онзи свой въпрос с пресипнал глас Люба, чийто отговор упорито отлагах.
-Само когато знаеш, че те обичам ли можеш да се чукаш и с друг? – задълбах темата аз.
- Да-а! Когато ме обичаш мога да бъда курва! Искам да бъда твоята курва! – шепнеше ми тя.
- Така ли сте го правили преди, когато са ти се изредили онези типове? – стрелях в тъмното аз.
- Да-а! – призна тя.
- Добре, ще ми разкажеш някой друг път! Когато ти прецениш, нали? – казах аз и станах, за да взема дилдото, което бе с една идея по-голям размер от нормалния.

Пъхнах с лекота сравнително тънката му глава до началото на ствола, който се разширяваше значително назад. Тя шумно вдиша в очакване. Внимателно увеличих натискът, а изкуствения член потъна плавно повече от една трета в нея. Люба още по-шумно издиша и изпъшка. Извадих го малко и отново атакувах, повтаряйки тази операция няколко пъти. Колежката раздвижи ханша си по добре познатия ми вече начин. Това бе ясен знак, че го иска целия. Подпуках я здраво, като ѝ го набивах все по-дълбоко, докато накрая не успях да ѝ го натикам до капачката в жадната путка. Люба не само стенеше, но вече започна да вие като вълчица, отначало в ниските октави, но постепенно вдигна честотите и когато стигна до нивата на сопраното, забелязах, че от възбудата анусът ѝ също се бе отпуснал и леко поразтворил. Докато я нанизвах на изкуствения член с едната си ръка, с другата нежно погалих дупето ѝ. Тя не реагира, което ме насърчи да доразмажа стеклите се телесни секрети около бленувания отвор. Люба не показа по никакъв начин, че ѝ е неприятно и аз внимателно развъртях по настойчиво пръста си, докато той не потъна плавно до първата фаланга. Бях като в транс от неочакваното развитие, а сърцето ми биеше лудо. Възбудата се завръщаше с пълна сила у мен и тъкмо когато си надявах да я предразположа за анален секс, тя стисна дупето си и избухна в поредната си кулминация.

Сякаш ме обзе някакво егоистично разочарование, породено от мисълта, че ако продължа в този дух да стимулирам в нея все по-разтърсващи облекчителни наслади, ще се наложи накрая да си дялна една чекия, за да се освободя и аз от напрежението. Гушнах я отново, защото не исках да се чувства изоставена, докато отшумяваха емоциите в нея.

Когато Люба се посъвзе и се изправи, за да се отбие до банята, забелязах, че очите ѝ са зачервени. На вратата тя се извърна към мен и запита:
- Да свалям ли чорапите или ще се смените пак с помощника ти, за да ме довършиш ти?
- Нищо няма да сваляш! Ние не сме свършили и мислим да те чукаме на почивки, защото ти си една разгонена курва! – отвърнах ѝ аз.
- Добре, но трябва все пак и да се прибираме по домовете си по някое време. Казала съм на моя, че съм на семинар от работата, за да не ми звъни през 5 минути. – съгласи се условно тя.
- Хайде подмии си ебливата путчица и ела да я полижа на „69“! Забрави ли какво желание изрази там сред прахоляка в компресорното?
- Идвам!

Накарах Люба да легне върху мен за реализация на въпросната поза. Заоблизвах отново прекрасното ѝ пуси, а тя засмука настървено моят меч, който веднага се донадърви до пръсване. Чух я, че му се израдва, изказвайки съжаление, че както се бил напърчил, с удоволствие би му се насладила в разгонената си путка. Моментално ѝ набутах дилдото над половината, без да прекъсвам лизането на клитора. Този неочакван за нея ход изтръгна един спонтанен вик „О, майко!“, след което отново налапа кура ми и повече не го изпусна от уста. Няма да влизам в подробности, тъй като сюжетът е повече от ясен. Тя просто пощуря с един голям кур в пичока си, втори в устата и като за капак един шавлив език по клитора си. Само ще спомена, че от време-навреме Люба ближеше ташаците ми, като правеше неуспешни опити дори да ги налапа. По едно време реших да я довърша, като ѝ го набия в путката, то тя настоя да продължим така, защото усещането било божествено, а и сега имала огромното желание да се наслади на вкуса на спермата ми. Накрая отново свършихме заедно!

Докато я връщах към колата ѝ, направихме кратък разбор. Тя призна, че онази вечер изобщо не е била на зъболекар, а си е била записала час при гинеколог за поставяне на спирала. Не ѝ било за първи път, просто си била дала малко почивка, но в изневиделица съм се появил аз и съм променил пановете ѝ. Гинекологът бил очарован от чорапите ѝ, защото тя не ги била свалила при процедурата. Каза, че било много практично така и ми била много благодарна, че съм я открехнал в тази насока. Според нея докторът се бил доста повъзбудил, защото този път я опипвал много по-нежно и бил изключително внимателен при първоначалният преглед, който се оказал значително по-продължителен и изненадващо приятен. Нещо повече, сторило ѝ се, че той сякаш съвсем целенасочено се заигравал с клитора ѝ. Бил я успокоил да не се притеснява от това, което прави, понеже искал да я предразположи максимално за процедурата, тъй като Люба била отказала упойка.
- Егати! Все си мислех, че всички мъже гинеколози са педали! Как така ще те опипва и ще се възбужда, та това е в противовес с лекарската етика! Е, успя ли поне и теб да възбуди? – поинтересувах се аз.
- Да. – тихичко изрече тя.
- Оп-а-а! И-и?
- Какво „и“?
- Хубаво ли ти беше, докато те опипваше тоя? – поинтересувах се, негодувайки аз.
- Да. – отвърна тя и ме погледна изпитателно.
- Ей, курве, я ми кажи какви сте ги вършили и колко време те е „предразполагал“ тоя чукундур? Наебахте ли се? Ти стигна ли до оргазъм? – директно я запитах, а от ушите ми навярно бяха изфучали две струйки дим от гняв, защото тя ме погледна с нескрито учудване.
- Да.
- Да? Какво „да“? Той изчука ли те? Вкара ли си онази работа, докато си била разчекната на стола? – зарових случая аз..
- Не, само с пръсти успя да ме накара да свърша, нали трябва все пак да ме опипа преди да ми сложи спиралата. Плюс това той каза, че след оргазъм ставало много по лесно. – призна тя.
- Е да, разбира се, че това си е рутинна процедура при преглед на гинеколог и особено при поставяне на спирала, защото оргазмът си е част от самата процедура! Ние сме правени у дупе! Не се ли усещаш, че малко сте попрекрачили границите. Въпросът е ти как така успя да стигнеш до оргазъм? – продължих да ровя аз.
- Успокой се, нямаше нищо общо с нормалните оргазми, просто почувствах едно леко облекчение след първоначалното ми притеснение, докато той ми галеше клитора и ме опипваше с пръсти. И беше с ръкавици, за ти кажа, за да не си помислиш нещо. – залъга ме тя, защото доколкото вече познавам темперамента ѝ, не ще да е било баш така.
- Мамка му! Остана да те е опипвал и без ръкавици! – изрекох по инерция аз и ми се прииска да си запаля цигара, въпреки че не пуша.
- Хайде стига си се впечатлявал! Нищо не е станало. На него просто му харесаха чорапите ми, които ти ми подари. Ти да не би да ревнуваш? А искаше да правим тройка. – каза спокойно тя.
- Ами да, май ревнувам! Как няма да му харесат при такава хубава жена! – признах аз.
- Как ще ме пробуташ на друг да ме чука, след като ще ме ревнуваш? – настоя тя.
- Това е друго. Нали и аз ще съм в играта. Мамка му, ти не разбираш! – не ми се влизаше в полемиката.
- Глупчо! Та аз не го обичам, какво като ми е доставил известно удоволствие! Стига си се дразнил! – каза тя и ме хвана за кура през дънките.
- Люба, какво правиш, ще катастрофираме! Ама си страшно на курве! Ако знаеш колко съм щастлив, че ми показа циците си там в компресорното! Щом си толкова палава ще ти организирам такава тройка, че после няма и да помислиш за друг секс! Ако знаеш само колко... – възкликнах аз и недовърших последната фраза.
- Продължи, де! Кажи го! Имам нужда от това, не разбираш ли? – върна ме тя на онази недовършена тема от хотела.
- Ако знаеш само... колко съм влюбен в теб! – изрекох аз заветните слова, като обаче си дадох сметка, че след тази вечер май не бях много далеч от истината.
- Колко щях да се радвам, ако беше истина! Нищо де, и така е добре. И аз те обичам!
- И сега след като вече знаеш, че те обичам имаш ли желание за по-разчупен секс, но с реален трети участник? – нарочно подхвърлих темата, за да тествам онова нейно твърдение, че непременно трябва да е сигурна в чувствата ми, за да се пусне и на друг.
- Хареса ми. Предполагам, че с още един, но истински втори член, ще е още по-вълнуващо. – призна тя.
- Тогава да търсим трети играч. Какъв предпочиташ да е? – продължавах да я подхлъзвам умишлено и паралелно с това се дразнех на себе си.
- Нямам представа, не съм мислела. – отвърна тя.
- Освен да поканим мъжа ти. – измайтапих я за пореден път аз.
- Той е сухар. Плюс това е ревнив, нали съм ти казвала. – дори не беше забелязала шегата.
- Познат или непознат? С голям кур ли да е, въпреки, че нямам идея как бих го подбрал по този показател? Може би трябва ти да си го избереш? – продължих аз.
- Може би непознат ще е по-добре, но така пък рискуваме да се окаже някой злобен извратеняк. Какъв друг би се навил да участва в оргия с двойка непознати, освен ако нещо не е с всичкия си! – предвиди тя.
- Да, права си. Значи ще трябва да е някой познат, но да е стабилен и коректен. И аз съм стигнал до този извод, но по един друг проект. Да започвам ли да търся? – не се предавах аз.
- Ти сериозно ли? Какъв друг проект имаш предвид? – поинтересува се тя леко озадачена.
- А-а, имах предвид една стара идея за тройка, но с една друга дама. – отвърнах завоалирано аз.
- Ха така! Ало, Моралиста – иска ти се тройка с две жени, така ли? Виж го ти, прави се на недостъпен, а той бил напълно извратен! – реагира тя.
- Чакай, чакай! Не ме разбра, планирах да направим тройка с още един мъж, но на друга дама. Извинявай, изразих се двусмислено! – оправдах се аз.
- О-о-о, друга дама, значи! Излиза, че не само аз съм прелюбодейка! Защо тогава се правиш на такъв моралист? И коя е тази друга дама, ако смея да попитам? Много си бил потаен, Шефе! – подпъна ме тя.
- Оп-а-а, май още някой ревнува! Имах предвид жена ми. Просто ми се върти тази бомбастична идея в съзнанието от известно време. Люба, при нас започна да става доста еднообразно семейното ни съжителство, както вероятно се случва и при други двойки. Децата поотраснаха, ние застаряваме, работата ни е обсебила почти изцяло, а проблемите си се трупат, но все по-малко от тях се решават своевременно. Исках да разчупя рутината, защото ако така продължаваме, най-малкото ще спрем да си говорим у дома. Другият изход от сивото ежедневие е този, по който ние с теб в момента вървим, но той крие огромни рискове. Ето за това се правя на моралист. Онази вечер в склада ми бе изключително приятно, даже изпитах тръпка, която никога до сега не бях усещал. След това ми хрумна, че можем с теб да реализираме тази моя идея за групов секс, като си представим, че сме семейство, но после никой на никого нищо няма да натяква у дома. За това ти купих вибратора, за да те накарам да усетиш предимството на два кура в секса и така да те запаля за начинанието. Какво мислиш ти по този въпрос?
- Сигурна съм, че знаеш отговора. Не веднъж ти подхвърлям, че мъжът ми все по-малко се интересува от мен като жена. Не искам да кажа, че не го бива като мъж – напротив! В редките случай, когато правим секс, той буквално ме разкоства, но после следва дълга пауза. Всяка вечер се събират у дома с неговите приятели от махалата. Остави това, ами аз съм длъжна да се въртя около тях, за да им принасям салати и мезета. На всичко отгоре има един, който ме изпива с поглед и все гледа да се отърка у мен. Моят също го е забелязал, но не предприема никакви мерки по случая. Даже ми се струва, че нарочно се опитва да ме набута в ръцете му. Сега, ти като ми спомена за идеята ти за тройка с жена ти, веднага ми проблесна, че май и аз съм в същата ситуация. – откровено заяви тя.
- Трябва да внимаваме с чувствата. Мисля, че между мен и теб трябва да става дума само за секс, съгласна ли си? – рискувах аз.
- При мен винаги така са приключвали нещата, когато започне да става въпрос само за секс. Добре, ето ще ти споделя – от няколко години насам имам непрекъснато любовници. С всеки тръпката е много голяма в началото, но постепенно угасва. След това идва следващата тръпка. Рано или късно настъпва онова разочарование, което ме кара да си направя извода, че в къщи човекът, когото съм наранила със забежките си, е по-достоен, въпреки всичките му кусури и недостатъци.
- Ле-ле-е! Наранила си го, казваш. Значи предусеща за изневерите ти? – възкликнах аз.
- Винаги разбира по някакъв начин, я от телефона ми, я от компютъра, знам ли. Никога обаче не ми е правил скандали, с изключение на един път. Той е по-възрастен от мен с повече от пет години. – отвърна тя.
- Ей, ама наистина си голяма курветина, Люба! Човекът те обича и всичко ти прощава, а ти де-ли-де му слагаш рога. Засрами се! Ама и аз също съм за бой, защото те подкокоросвам за какви ли не перверзии! Той няма как да не ни е усетил вече. – осъзнах аз.
- Мисля, че още не се е усъмнил. Е да, курва съм! Харесвам да съм курва! Казах ти, утре ще чукна четиридесет и вероятно вече никой няма и да се сети да ме погледне, камо ли да ме изчука. За това сега ще се чукам с когото си поискам!
- Знаеш ли, че най-истинските и най-хубави жени са курвите! Другите са мърморещи повлекани! Да се върнем на въпроса - да започвам ли да търся трети, щом толкова ти се ебе? – вулгарно я пришпорих аз.
- Ще си помисля до утре и ще ти дам окончателен отговор на този въпрос. – каза Люба и слезе от колата, тъй като от доста време вече бяхме пристигнали на паркинга при супера.


август 2026 Спиро Киров