Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше около двадесет и пет годишно, със стройно телосложение. Косата му бе гъста и чуплива, прораснала след последното подстригване през миналата пролет. Крайщата на кичурите ѝ бяха придобили златист оттенък от слънцето. Сякаш цялата свежест на младостта се бе фокусирала в това селско момче.
Младежът вършеше всякаква неквалифицирана работа, която можеше да се намери в селото. Беше останал сам самичък в този враждебен и груб свят, в който човек все по-трудно оцеляваше. На всичко отгоре и самото село бе започнало да натрапва усещането за една вече необратима пустош. Баща му отдавна се беше запилял безвъзвратно нейде по широкия свят, а майка му се спомина преди две-три години и сега тежестта по поддръжката на наследствения имот се стовари на неукрепналите плещи на това обикновено момче.
Както казахме, селото се беше обезлюдило през годините на безкраен преход, а преобладаващата част от малкото останали жители бяха на преклонна възраст. Слаб лъч надежда проблесна след прокарването на магистралата, чрез която времето за достъп до Столицата се съкрати значително и благодарение на това обстоятелство, някои от наследниците се захванаха с преустройството на старите си запустели къщи във вили. В околността се разчу, че дори някакви чужденци купували селските къщи и се настанявали в тях, но това за сега си беше само слух.
Тя бе от онези жени, след който не можеш да не се извърнеш, за да я огледаш и изпратиш с поглед. Изглеждаше около тридесет и пет годишна, но ако се съобразим с постиженията на съвременната козметика и финансовите възможности на мъжа ѝ вероятно цифрата щеше да нарасне.
Хайде сега! Като кажем тридесет и пет, значи тридесет и пет!
Да се върнем на нея. Имаше хубаво тяло. Лицето и бе с правилни черти, обрамчено от тъмна, почти черна дълга коса. Устните бяха сочни и съблазнителни! Хм... Обаче, очите! Ах тези очи, лазурно сини и дълбоки очи! Сякаш можеш да се удавиш в тях. Кристалният им блясък засенчваше едва забележимата мрежа от фини бръчици в ъгълчетата на клепачите. Невероятна жена!
Нещо бе привлякло нейното вниманието към това селско момче. При всяка възможност отправяше погледи към него. Жилавото му тяло съчетаваше усещането за непокорност и свобода, присъщи на хлапаците, но отмерените и съсредоточени движения в работата му предполагаха една непоколебимост, въпреки възрастта му. А, тя го наблюдаваше ли наблюдаваше, наслаждавайки се на пластиката в движенията му.
Наближаваше пладне и слънцето заприжуря. Въздухът потрепери в жарка мараня. Момчето хвърли ризката си на един провиснал клон на близката ябълка и продължи с търнокопа. Всеки мускул релефно се открояваше по стройното му тяло. Сега то изглеждаше замайващо реално и съвършено. Тя не можеше да откъсне очи от него. Намери си някаква работа, която ѝ осигури оправданието за честите ѝ преминавания непосредствено в обсега на погледа му. Крадешком го поглеждаше, но нищо в поведението на младежа не подсказваше, че е успяла да привлече вниманието му. Нямаше го обичайният ефект от предизвикан интерес, с който тя бе така свикнала. Загложди я онова едва доловимо съмнение в непреходността на собствената си привлекателност. Нима въздействието на женствената ѝ неустоимост върху мъжките възприятия бе започнало да губи силата си с годините? Нима отсега-нататък по нея щяха да се заглеждат само застаряващи мераклии, всички до един приковани в своята нерешителност към жените си? Нима времето на нейната хубост се топеше, досущ както бучката лед в чашата с мастика на Бай Димо, който още лани затвори кръчмицата си и се прибра при децата в София! Дали би могла да разпали и сега страстите в една такава дива младост, открито тържествуваща в това селско момче? Това бе някакво непознато предизвикателство, което влезе в натрапчив спор с ранимата ѝ женственост.
Дали все още? Нима вече не е? Ще може ли все пак? Все едни такива изпепеляващи въпроси я запробождаха накъде там, под луксозният сутиен, чийто чашки наподобяваха по-скоро с размерите си на бейзболни шапки.
Тръгна към него и някак съвсем без да иска, разкопча горното копче на роклята си.
- Става много горещо. Ще взема да си облека нещо по леко. Искаш ли да ти донеса нещо студено за пиене? - небрежно попита тя.
- Ъ-ъ-ъ... Може вода, студена вода. - отвърна то, като отбягваше срещата със сините очи.
- Има студена сода или кока-кола. Искаш ли?
- Може. – смънка момчето.
- Какво може? Вода, сода или кола? Или може би възнамеряваш да си ги смесиш, а? - усмихна му се тя.
- Добре, кола. - смотолеви младежът.
Жената тръгна към къщата, като поклащаше съблазнително ханша си. Сипа студената напитка във висока стъклена чаша и я понесе, ала нещо я спря пред вратата на спалнята. Дали да не пробва, само за да се увери, разбира се? Защо пък да не опита, ей така – за да докажеше на себе си...
Остави чашата и влезе решително в стаята. Съблече лятната рокля и се огледа в голямото огледало. Пипалата на съмнението бяха проникнали вече дълбоко в нейното женско самочувствие. Вгледа се критично в отражението си. Тялото ѝ беше като изваяно, въпреки изгарящите я притеснения. Не беше нито слаба, нито прекалено пухкава. Извивките бяха все така съблазнителни и неустоими! Но защо това селско момче не ги забелязваше? Може би в неговите очи това изящно тяло не изглеждаше толкова свежо? Решението беше взето! Сутиенът падна на леглото. Тя нахлузи една тясна тениска в синьо, подчертаващ лазурния блясък в погледа ѝ. Едрите ѝ гърди издуха гордо тънката материя, а зърната похотливо се откроиха под напора на онзи трепет, който започна да се трансформира в едва доловима възбуда. Ефектът беше поразителен! Хукна доволна към чашата с кола, която вероятно вече се стопляше и за малко да излезе на двора по прашки, но в последния миг се опомни и се напъха в тесни сини шорти.
Младежът работеше все така съсредоточено. Тя приближи към него. Но какво ставаше? Нима тези зърна, които щяха да пробият фланелката, можеха да останат незабелязани? Усещаше поклащанията на бюста си при всяка своя крачка и добре знаеше въздействието на гледката в похотливото съзнание на мъжете. Но защо сега не се получаваше?
- Нося ти студеното питие. Искаш ли да се подкрепиш с нещо? - попита тя, по-скоро за да маркира присъствието си.
Чак сега той я погледна за миг и пак започна да шари с очи навсякъде другаде. Но защо ръката му, която пое чашата, сякаш потрепна? Може би е от усилената физическа работа - помисли си тя. Или може би просто си въобразяваше? Та, той съвсем съзнателно отбягваше погледа ѝ! Възможно ли бе този малък хитрец да я беше наблюдавал тайно? Какво означаваше това всъщност? Какво го караше да се прикрива? Да, трябваше да разбере на какво се дължи това демонстративно безразличие! Трябваше да го провокира.
- Ела на сянка под лозата, за да си изпиеш питието, че тук на този пек ще слънчасаш. - подкани го тя.
Младежът я стрелна отново смутено с очи и с един скок се озова горе до нея. И тогава тя забеляза нещо интересно. Защо ли бермудите му се бяга поиздули доста неестествено отпред! Нима това се дължеше на съдържанието да джобовете му? Ама, чакайте малко, джобовете обикновено провисват надолу, когато са така пълни, а неговите, сякаш напук на гравитацията, бяха провиснали нагоре. Ами ако е точно така, но всъщност е обратното? Ще кажете, как хем е така, но е и обратното? Ами много просто – спокойно можем да допуснем, че съдържанието, предизвикало хълмистия релеф на бермудите на хлапака, изобщо не се подчинява на гравитацията и въпреки това се е насочило точно обратното - надолу към джобовете и за да сме точни, трябва да поясним, че всъщност това съдържание се бе насочило само към единия джоб, очевидно приковано от ограниченото пространство. Всъщност, ако това е онова, за което тя вече си мислеше, то очевидно ставаше въпрос за едно съдържание със завидни размери! А, защо тогава беше насочено малко в страни към джоба, а не по вертикалата в крачола, както понякога съпругът ѝ си го пускаше? Дамата се смути от собствените си предположения, а онази едва доловима възбуда престана да пърха с пеперудените си крилца в зоната под пъпа ѝ и се концентрира директно около клитора ѝ! Ах, този малък хитрец!

Вечерта настъпваше с живителна прохлада и покой. Природата отмаряше от горещините на летния ден. Сенките запълзяха загадъчно все по-надалеч. Вечерницата самотно проблесна под светлеещия все още небосвод. Под асмата грееше обикновена електрическа крушка, монтирана специално за подобни събития, която осветяваше уютно една маса, но концентрираше и рояк комари около себе си. Съпругът беше заел централна позиция и разпалено обясняваше на момчето нещо, свързано с новите технологии. И той, също като онези, за които споменахме в началото, се беше захванал да инвестира в преобразяването на старата селска къща в шикозна вила. Да, ама за една вила, шикозна или не, в днешно време и трябва баня и то не някаква импровизация в бившия кокошарник, а истинска вътрешна баня, с всичките му там удобства. Това добре, защото във всяка селска къща може да се намери подходящо помещение, което сравнително лесно може да бъде преустроено в съответното санитаро–хигиенно съоръжение. Проблемът на въпросните селски къщи се състой основно в липсата на каквато и да била канализация за отходните води, чиято направа изисква бая усилия и средства. Точно този проблем лежеше на дневен ред, във връзка с който Момчето блъскаше с кирката по цял ден по жегата. А инак банята вече беше напълно готова.
Жената седеше и следеше вяло разговора. Ако нещо дотрябваше на трапезата, тя веднага се ангажираше с доставката му от кухнята. А-бе, нали ви казах – като в стара селска къща, която обаче щеше да се превърне в шикозна вила. Добре, че захладня, та се наложи да облече по плътна жилетка отгоре, защото инак младежът щеше да цъкли очи цяла вечер пред синята ѝ тениска, която сега вече не бе синя и още по малко същата.
- Скъпа, какво се умълча? Само ние говорим. Сигурно ти досаждаме с нашите теми? - обърна се към нея Съпругът.
- Малко ми е притеснено за утре, защото ще трябва да отида до София. Имам среща в издателството с някакви спонсори, които са проявили интерес към последния ми роман. - отвърна тя.
Беше завършила медицина, но практикува професията твърде кратко в една болница, която закриха скоропостижно, поради неефективност. Не си направи труда да си търси друга подобна позиция, защото мъжът ѝ имаше добри финансови възможности. Сега си запълваше свободното време, като пишеше романтични любовни истории и се опитваше да ги издава, а това – последното беше почти невъзможно в настоящата ситуация.
- Идеално! Можеш ли да вземеш и Младежа с теб, хем той да си свърши някаква работа по държавните институции, хем да купите едни непредвидени фитинги за канализацията. Тъкмо така ще ме отмените да не ходя аз по железарийте, защото утре и без това ми е натоварено. - ентусиазира се Съпругът.
- Добре! Така няма да съм сама, че движението в София е ад! Ще дойдеш ли? - обърна тя се към момчето.
- Да, ще дойда и ако може да ме закараш до данъчното, за да... - съгласи се то и заобяснява за ангажиментите си.
- Добре! Ще тръгнем в десет, за да имаме достатъчно време! - отсече тя.

Утринните часове се изнизваха безмилостно бързо. Наближаваше десет, а тя още не беше избрала с какво ще се облече. Двоумеше се между стила на строгия професионализъм или веселата закачливост на ефирната лятна фриволност. Въпреки, че изходът от срещата не беше от фатално значение, все пак не бе желателно да се появи в неподходящ тоалет.
Какво иронично противоречие! За да успее да си гарантира положителни резултати тя трябваше без желание да впечатли разни мастити бизнесмени със съмнителен морал и похотливите мераци. На противоположния полюс в случая бе едно обикновеното селско момче, което очевидно разпалваше нейните желания, фантазии и страсти, но тази невинна младост не беше в състояние да допринесе нищо, към онази комерсиална прагматичност, от което тя в момента се нуждаеше! Защо в този объркан свят нашите стремежи винаги се разминават с възможностите ни!
Строг делови костюм или палава лятна рокля? А защо пък не... Идеята, която и хрумна, я накара дяволито да се усмихне.

Момчето се показа зад ъгъла на селската улица точно в десет. Беше се издокарал семпло, но спретнато - в светъл панталон и още по светла ризка с къс ръкав. Излъчваше ведрост и безгрижие! Тя излезе от къщата и поклащайки се на високите си токове и се запъти към колата. В мига в който я фиксира, безгрижното изражение на лицето му се стопи. Опули се с широко отворени очи, а ченето му висна, досущ като на препариран пеликан. Този път тя със задоволство отбеляза предизвиканата промяна в състоянието му и възтържествува вътрешно! Провокацията действаше!
Беше в строг делови костюм, състоящ се от пола и сако. Десенът му беше нещо неопределено между светло бежаво и много мек оранж. Останалите аксесоари, както и копринената блуза, бяха в два тона по-тъмен и наситен цвят. Косата ѝ бе вплетена в съвършена прическа, откриваща отзад нежната кожа на тила и спускаща се отпред в плътен тъмен бритон над сините очи. Отвори вратата на колата и седна на шофьорската седалка.
- Хайде, че ще закъснеем! Качвай се! - подкани го тя.
Младежът седна непохватно в колата. Продължаваше да зяпа с отворена уста, но сега пък не откъсваше поглед от изящните ѝ колене, които проблясваха със стъкления блясък на стегнатата коприна върху тях. При сядането си полата ѝ се бе вдигнала малко повече, за да разкрие и съвсем малка част от бедрата ѝ.
През целия път почти не разговаряха. Тя се беше замислила над предстоящата среща, но от време -навреме му хвърляше по някой и друг любопитен поглед. Младежът отново упорито отбягваше срещата с неустоимите сини очи, но за сметка на това не преставаше да наблюдава тайно краката ѝ, а и не само. Какво ли си мислеше той в тези моменти, се питаше тя. Дали пък нямаше някаква връзка между отказът му от среща със сините очи и онази негова подутина там долу...
Навлязоха в прашната и задръстена Столица. Остави го в близост до въпросната институция, където той имаше някакъв свой ангажимент. Уговориха се след около час и половина да се чакат на близкия паркинг и този от тях, който пристигне пръв, да изчака другият. После на излизане от града щяха да минат през някой от големите строителни хипер-маркети, за да осигурят необходимите водопроводни части.
Срещата се проточи повече от предвиденото, но за сметка на това се оказа изключително плодотворна. Дамата беше въодушевена, защото бе успяла да убеди спонсорите във възвръщаемостта на инвестицията. Демек – щяха да спонсорират издаването на въпросния роман. Облаците на душевните терзания се разсеяха над нея и тя се почувства щастлива. Младежът сигурно беше изпаднал в нервно отчаяние от закъснението. Ами ако се беше опитал да се прибере сам? Ледени тръпки преминаха по гърба ѝ. Опитваше се да се придвижва възможно най-бързо. Съзря го да пристъпва нервно на паркинга в жегата, а в погледът му се четеше уплаха. Не си беше тръгнал. Щом я видя, още от далеч той се усмихна широко и притича към колата. Скочи вътре и тресна вратата, сякаш искаше да се скрие и час по-скоро да напусне тази лудница.

Пътуваха по магистралата. Бяха накупили и водопроводните щуротии, с което всички запланувани ангажименти за днес бяха изпълнени. Момчето пак съзерцаваше скришом нейните крака. Тя му разказваше надълго и нашироко за срещата. Този път полата се беше вдигнала повечко и вече откриваше доста голяма част съвършените ѝ бедра, почти до средата. А тя добре умееше да показва точно толкова, колкото искаше. Някой беше налапал въдицата, май...
- Ама, кажи нещо! Само аз говоря! Да не ми се сърдиш за закъснението? - подкачи го тя.
- А, не. Ама се поуплаших! Помислих, да не си тръгнала на някой банкет с ония. Викам си, тия баровци само като я видят и ще я замъкнат в някоя механа! - учудващо дълга тирада за него произнесе той.
- Я-я-а, ама той можел и да говори! - иронизира го тя и малко ядосано допълни - Какво искаш да кажеш? Аз да не съм някаква... Празноглавка! На такава ли ти приличам?
- Не, не исках това да кажа. Исках да кажа, че си... Ъ-ъ-ъ, много си хубава и понеже, книгата, де та... - не можа да довърши защото тя го пресече.
- А-ха, книгата! Какво книгата? И не е книга, а роман! Според теб заради един роман мога да си позволя какво ли не! Благодаря ти за откровеността! - прекъсна го Дамата видимо раздразнена.
- Не, не исках това да кажа! Много си хубава и всички ще искат да са с тебе. - отвърна сконфузено младежът.
- Да, бе! Всички, включително и ти! Най-вече ти и то не за друго, а защото за малко да хартисаш в София! Защото и ти, както другите само търсите изгодата! А иначе, като те гледам как ме отбягваш и дори не ми говориш... Единствено дето зяпаш цял ден в краката ми. - понацупи се тя.
- А-ми-и, защото са много хубави! - смънка той.
- Престраши се най-после, а? От сутринта ме наблюдаваш. Казваш, харесва ти гледката, така ли? - попита закачливо тя.
- Много! Изглеждат толкова гладки и интересни! - отвърна по-смело Момчето.
- Това е от чорапите. Нямаше как да съм с боси крака на такава среща, въпреки тази жега. Щеше да бъде признак на лош вкус и неуважение. За съжаление мнението на баровците, както ги нарече ти преди малко, е много важно за мен. Но, да ги оставим тях. Ето виж, наистина са много хубави и фини, нали! Много се чудих сутринта при избора. - запретна полата си тя почти до края на бедрото си.
Да, това бяха невероятно фини копринени чорапи в бронзов цвят, които стигаха почти да края на нейните дълги бедра, опънати от нежните жартиери. Това беше дяволитата идея, озарила я сутринта в колебанието ѝ при избора на тоалет - да комбинира строгия тон на деловия костюм, с еротично излъчване на класическото дамско бельо, пък да видим. Младежът беше отново онемял и вероятно спекъл при изненадващата гледка.
- Харесват ли ти, кажи де? Какво пак си глътна граматиките! Искаш ли да ги пипнеш, за да усетиш колко са фини? – опита се дяволито да разчупи напрежението Тя.
- Д-да! Много са красиви! Наистина ли, такова... Да-а-... - заеквайки не довърши младежът.
- Какво такова? Искаш ли да ги пипнеш или не? – усмихна му се Тя насърчително.
- Не-е, искам да ги пипна. – смотолеви объркано той.
- Искаш или не искаш? – потърси потвърждение Тя.
- Искам!
- Но бъди внимателен, че ще ми пуснеш бримки! – погледна го в очите Тя.
Момчето се приведе към нея, доколкото му позволи предпазния колан и едва доловимо я докосна по коляното умишлено само с треперещите си пръсти, защото добре осъзнаваше колко му бяха загрубели ръцете от работата. Плъзна ги несигурно нагоре, наслаждавайки се на комбинацията от съвършенството на прекрасните форми и фината материя. Когато наближи края на чорапа спря неуверено и сякаш застина в очакване. Тя не издържа повече на напрежението, породено от неговата нерешителност и принудително му премести ръката малко по нагоре, но от към вътрешната страна на бедрото си. Усети върху чувствителната си кожа грубите мазолите по дланта му. От тази непосредствената близост влажната ѝ вагина потръпна в очакване.
- Хайде, докосни я, де! За всичко ли трябва да те карам! Не искаш ли да видиш колко съм мокра? – насърчи го Тя.
Младежът се окопити и раздвижи пръсти, докосвайки фините гащички. Постепенно набра смелост и започна настойчиво да гали прасковката ѝ. Учудващо, но като истински познавач засили натиска на едно точно определено място, вследствие на което материята поддаде, а тя простена , раздвижвайки таза си.
- Хей, внимавай! Ще катастрофираме! Искаш да ме подлудиш ли! - закачливо изрече тя.
- И аз от вчера съм като побъркан! Не съм спал нощес. – отвърна хлапакът.
- Защо? Аз ли съм причината? - попита Тя с престорена изненада.
- Ами ти, с тази блузка вчера! Сега също. Не съм на себе си, а и започна да ме боли!
- Какво те боли? – този път наистина се изненада дамата.
- Там долу. Само ти си ми пред очите и... - не довърши отново младежът
- Какво и?
- Какво и! Какво и! Предървих се, ето това е! И вчера, и сега! - прямо отсече той.
- Ама, как така те боли? Наистина ли? Много ли те боли? – сега пък Тя беше учудената.
- Наистина, много. – призна Той с леко преувеличение.
- Трябва да те види лекар. Защо не каза по-рано?
- Ми, ти нали си лекар? – самоуверено я репликира Той.
- Да, но не практикувам! Къде точно те боли? Ако много те боли, означава че може да си получил някакво възпаление. Искаш ли да го погледна? - настоя притеснено дамата.
Спряха на първата възможна усамотена отбивка. Тя откопча предпазните колани и го погледна подканващо. Той неохотно разкопча панталона и го смъкна до коленете си. Гледката надхвърли и най-смелите ѝ мечти. Членът му беше възбуден и огромен, някак несъразмерен със слабичкото му телосложение. Тя онемя! Не подвластно на себе си го докосна внимателно с ръка. Но, какво е това, почти не можеше да го обхване!
„Или наистина е силно възпален и се е подул или е страхотен екземпляр!“ – помисли си тя.
Спомни си, че в медицинските журнали има описани случаи, където особено при по-млади мъже семеотделянето може чувствително да се повиши след силна възбуда. Ако не последва същинско изпразване, организмът не може да усвои своевременно голямото количество семенна течност и може да се получи задържане и възпаление, но на тестисите.
- Къде те боли? Тестисите, нали?
- Ъ-ъ-ъ... Да!
Тя погледна и леко ги докосна. Нямаше съмнение, той май наистина имаше проблем със задържането.
- Трябва да еякулираш и ще си като нов. Снощи защо не отиде при твоето момиче, за да облекчиш възбудата си? – поинтересува се Тя.
- Нямам момиче! Къде ти в село момичета! Всичките се изпожениха.
- Как така нямаш момиче? Можеше и сам да се оправиш, нали си бил в казармата. Трябва да се изпразниш някак, в противен случай трябва да отидем на лекар! – загрижено констатира тя.
- Ама ти нали ти си лекар? Помогни ми! Моля те! – настоятелно и някак си съвсем непринудено привидно свития хлапак с един замах елиминира всички останали варианти.
- Добре, но никому нито дума за това! Обещай ми! – съгласи се Тя някак с облекчение.
- Обещавам! – най-сетне я погледна смело в сините очи Той.
Тя се пресегна за чантата си и измъкна пакетче салфетки, като отдели една в ръката си. Подаде му останалите, с молбата да има готовност. Той категорично заяви, че е напълно готов, очевидно неразбиращ точно за какво. Възбудата я завладяваше отчайващо и необратимо. Без да отрони и дума започна да го масажира нежно със свободната си ръка. Големият му кур се напрегна до пръсване и сякаш стана още по-огромен. Ръката ѝ го заобхожда изследователски по цялата му дължина, с традиционните за целта движения. Искаше ѝ се да го засмуче, но се чудеше как ли би го възприел хлапакът, а и не беше сигурна, че трябва да поеме спермата му, без да се увери с състоянието ѝ след дългото му задържане. Страстта я заливаше лавинообразно, разгаряйки неустоим копнеж в слабините ѝ. Искаше поне само да го докосне с устни. Желаеше това до полуда! Наведе се към него и го целуна. Прокара езичето си около цепката му на върха, като не преставаше да го масажира с ръка. Разтвори устни и плахо пое част от огромната му глава. Засмука го, опитвайки се да си представи какво ли усещане можеше да ѝ причини този огромен фалос във вагината ѝ. Понечи да го погълне още по-дълбоко и тъкмо когато си помисли, че е успяла да го налапа достатъчно, когато той се разтресе! Отдръпна се навреме, за да позволи на първите гъсти и плътни струи безпрепятствено да достигнат предното стъкло на колата. Оплескаха и таблото, но той не преставаше да изхвърля сперма в огромни количества. Тя побърза да подложи приготвената предварително салфетка с другата си ръка, но обилното семеотделяне почти веднага преодоля препятствието и нектарът му започна да се стича към панталоните му и седалката. Трябваше да се направи нещо, защото бяха на път да изцапат всичко, а Той си стискаше пакетчето и не предприемаше нищо. Стори ѝ се визуално, че семенната течност вече беше значително по-бистра и не така гъста, което спомогна възбудата ѝ да надделее над опасенията и тя се наведе, за да го налапа повторно, поемайки ненаситно последните тласъци дъхав сок. Продължи да го смуче, въпреки че той беше свършил. Съжаляваше, че не ще може да му се порадва по-дълго и не преставаше да го опознава с език. Учудващо, но той си оставаше твърд! Наслаждаваше му се, в очакване на облекчителното му отпускане.
- Страхотна си! Обаче мен още ме боли! - изпъшка момчето, изпивайки я с очи. Нямаше и следа от предишната стеснителност.
- Не може да бъде! Как така още те боли! Отиваме в болница! – отсече притеснено Тя.
- Не, не! Излъгах те, не ме боли, но ми се иска още. – призна сконфузно хитрият хлапак.
- Сигурен ли си? Искам да кажа, че не те боли. – запита Тя.
- Сигурен съм! Сигурен съм, че го искам пак! Обаче този път искам такова... Да се...- не доизказа с пресъхнала уста Той.
- Какво искаш този път? Ей, че си, непрекъснато трябва да те подканвам! Искаш да се чукаме ли? Казвай всичко без недомлъвки, моля те! Май вече няма връщане назад! Искам да те помоля да запазиш в тайна това, което правим! Закълни се, защото нещата може да станат много неприятни за мен, ако се разчуе! Иначе нищо няма да правим повече! - каза тя непреклонно, докато още го масажираше с ръка.
- Заклевам се! На никого няма да кажа! Искам да се чукаме, моля те! Не съм го правил много отдавна. След войниклъка ходех с едно момиче и ако знаеш само какви неща правехме с нея, обаче тя се оказа голяма курва. Ожени се за братовчед ми, защото той има пари! От тогава не съм пипал жена. Не искам да го правя сам, защото винаги се сещам за нея, а и старшината от казармата ни каза, че от чекии се оглупява. - призна младежът.
- Какво искаш да кажеш? Опитваш се да ме метнеш, че до сега си бил само с едно момиче ли? И от тогава дори не се празниш редовно? Ама, че си глупчо! Не зная какви сте ги вършили с това момиче, но ти заявявам категорично, че този старшина ви е излъгал, за да не цапате чаршафите вероятно.
- Да!
- И таз добра! Тази отбивка е много открита и някой може да познае колата. Ще задържиш ли ерекцията си до следващия разклон, за да потърсим по закътано място?
- Кое да задържа? – придаде си учуден вид Той.
- Ерекцията! Ех, как само ме пързаляш, хитрец такъв! Да задържиш надървен големия си кур, докато на открием по удобно място, където да ме опънеш, Дявол такъв! – отвърза цветистия си език Тя.
- Ще задържа, ако ми позволиш да те галя по путката по пътя. Моля те!
- Забърши стъклото и таблото на колата с кърпичките, че спермата ти ще се спече от слънцето и после няма чистена! Ако не стигнат, виж в жабката трябва да има от онези, мокрите. Дай една и на мен. И гледай да не ги използваш всичките, защото тепърва ще ни трябват!
Тя избърса ръцете си от лепкавия нектар и смъкна снежнобелите копринени бикини, предвидливо обути върху жартиерите, оставайки само по чорапи. Вдигна високо полата си нагоре, като внимаваше да не я мачка безкрайно много, разкривайки старателно поддържаната си праскова. Потегляйки му каза:
- Така добре ли е? И моля те, вдигни си панталона, защото не мога да откъсна поглед от него и не мога да следя пътя така.
Трудно намериха усамотено място при една от следващите отбивки. По пътя той не спираше да я гали по горещата и влажна женственост. Оказа се доста опитен, защото Тя вече беше пред експлозия. Желанията в нея бушуваха и не и даваха покой. Едва успя да паркира. Съблече полата и сакото и разкопча копринената блуза до край. Дантеленият сутиен придаваше загадъчност на гърдите ѝ с прозиращите отдолу тъмни кръгове на ореолите. Седна странично на задната седалка и вдигна високо изваяните си крака, опирайки колене на страничните колони на вратата. Сочната вагина се разтвори съблазнително, защото отдавна бе в тръпнеща готовност.
- Трябва да си много нежен и внимателен, защото ако ме опънеш грубо на големия си кур много ще ме заболи! Моля те да проникваш бавно и не така дълбоко, поне в началото, за да успея да се отпусна и да се нагодя към него. Ако ти дойде пак, ще се празниш само в мен, защото иначе ще ме оплескаш и мен цялата! Не се панирай, със спирала съм, въпреки че ти с твойте количества можеш да заплодиш цял град. Ще ти кажа кога можеш да бъдеш по-активен, ако не ме боли. Хайде Жребецо, ела и ми го вкарай в топлата путка, но внимавай да не ми я разпориш! – прикани го Тя.
Той се доближи със стърчащия си жезъл към нея и допря главата му до разцъфналата ѝ орхидея. Тя го хвана, за да си го насочи нетърпеливо към зейналия влажен отвор. Не го изпускаше от захвата с ръката си, като се надяваше, че така ще може да контролира дълбочината на проникване, докато самата тя не се разтвореше достатъчно. Момчето обгърна съвършените ѝ бедра с ръце и леко придърпа таза ѝ към себе си, като по този начин я наниза плавно на копието си. Тя не се противопостави, застинала в очакване на насладата след толкова трепет. Огромният му пенис разпъна до край все още стегнатия ѝ процеп на входа и бавно навлезе във влажното, но чувствително по еластичното влагалище. Ръката ѝ го стисна, за да му подскаже, че засега тази дълбочина е достатъчна.
- Не бързай, моля те! Ще ти кажа кога. Бъди нежен с мен! Мноооо-го е хубаво...О-о-о! - простена тя.
Младежът започна внимателно да се движи в нея на къси амплитуди. Стегнатото влагалището го обгръщаше плътно и сякаш припукваше по изпъкналите му вени. При всяко ново потъване дълбочината едва забележимо нарастваше.
Изведнъж тя се изпъна като струна назад, изстена сподавено и запулсира в първия си оргазъм. Насладата се разля по цялото и тяло, разпалвайки още по-неустоими похотливи желания. Силните спазми на отприщения емоционален взрив изплискаха порой от сладки сокове, който се разтекоха покрай инструмента на хлапака. Ръката ѝ, с която се предпазваше от нежелани дълбоки прониквания, се отпусна и го освободи. Кристално сините очи се премрежиха в ресните на дългите мигли. Едва изрече:
- Хайде, твоя съм!
Тласъците ставаха все по-дълбоки и силни. Тя изпадна в безкраен екстаз! Изсипа гърдите си над сутиена и му ги поднесе. Младежът ги зацелува страстно, като редуваше ту едната, ту другата. Връхлетя я серия нови кулминации, като всеки следващ емоционален пик беше все по-разтърсващ.
Какво се случваше всъщност? До къде можеше да еволюира една почти невинна провокация? Случайна ли беше тази авантюра? Нима трябваше толкова да чака, за да открие перфектния си сексуален партньор? Защо до сега не беше изпитвала подобни урагани от облекчителна наслада? Защо точно това обикновено селско момче я накара да се слее с блажената безкрайност на вселената? Тя ли бе създадена за него или той бе пригоден към нея? Кой кого, всъщност привлече? Нейната провокация към това обикновено момче не се ли оказа твърде провокативна за самата нея? А всъщност не я ли провокира той с непукизма си?
Въпросите, който заизмъчваха съзнанието и трябваше да изчакат по-подходящи времена за намиране на свойте отговори.
Серията от оргазми не стихваше, а за облекчение и дума не можеше да става още! Тя ставаше все по ненаситна! Като се замислеше, доколкото това бе възможно в този момент, май и тя не беше се чукала с мъжа си от бая време. В този момент младежът също се разтресе в нея, но тя го обхвана с крака, за да не го изпусне да излезе. Двамата потънаха в безвремието, наслаждавайки се един на друг, вглъбени в сладкото единение на своите две вселени! Младостта бе неуморима и нямаше нужда от почивка. Нещо повече, за него това бяха първите мигове на удовлетворение след твърде дългата почивка.
Проникванията вече бяха пълни и докрай, а тласъците – мощни и продължителни. Тя го поемаше целия в горящата си вагина с клокочещи звуци, предизвикани от коктейла на флуидите им. Добре че полата не беше останала на нея, защото щеше да бъде мокра, както седалката в този момент. Изведнъж огромният немирник се измъкна и изплесна, отърквайки се във възбудения ѝ клитор. Тя притрепери и го хвана с намерението да го върне бързо в себе си, но младежът прихвана нейната ръка и го донасочи по надолу. Почувства го там отзад, където беше убедена, че няма да може да го поеме. Прониза я страх от болката, но и неустоим копнеж.
- Не! Само там не! Много е голям, иначе можеше да пробваме! Вкарай ми го пак в путката! Нали усети как тя стана точно като за твоя кур! Така никой до сега не ме е ебал! - промълви тя.
 Искам да пробвам всичко с теб! Искам да те изчукам и отзад! Там ще го усетиш още по добре. – беше непоколебим Той.
- И аз, но... Ще ме разпориш! Това ли искаш, бе мръсник? Пък и вероятно после ще ми трябва много вода, ако не ми потрябва първо хирург! Ама ти май не си толкова неопитен, за какъвто се представяш!
Той го притисна още по силно към нея. Тя не се отмести. Защо не можеше да му се противопостави! Защо самата тя не беше така решителна в отказа си, въпреки страха от болката!
- Слушай, ще стане опасно! Моля те! И трябва да бъдеш изключително нежен! Не искам да бързаш веднага да ми го навреш целия! И тук не е най-подходящото място за анален... О-о-о, не-е-е! Чакай, чакай... - не довърши Тя, защото той навлезе решително, улеснен от стичащите се от вагината ѝ сокове.
Усещането беше неописуемо и за двамата. Тя почувства изпълващото му проникване дори в утробата си през преградата. Първоначалната болка бързо преля в екстаз и отприщи нова серия от кулминационни контракции. Удоволствието бе някак различно, но все така разтърсващо. Не можеше да повярва, че го бе поела и там толкова лесно! Огромният член се плъзгаше много плавно и бавно в нея, до мига на своето изригване в нескончаеми пулсации, Тя изгуби съзнание при последния си мощен оргазъм...


Прибраха се привечер. Бяха успели да почистят всички следи, след като се посъвзеха от преживяното. Във въздуха се носеше някакво непринудено спокойствие. Денят беше изключително успешен. Съпругът ги чакаше на масата под асмата. Тя побърза да отиде в импровизираната баня за да се освежи след този изтощителния ден. Съблече хубавия тоалет, като обърна особено внимание на фините чорапи. Разпъна ги внимателно, за да се отпусне нежната материя и грижливо ги прибра на мястото им. Надяваше се да изпита пак ефекта им в някоя нова провокация в следващите дни.. Погледна към синята блузка, която си беше още върху раклата и се усмихна. Да, провокация... Какво успя да провокира тази провокация! Усмихна се и облече блузката, естествено – без сутиен. Напъха се и в тесните шорти, но този път без копринените си гащички. Като ще е провокация, да е провокация докрай.
Седна при тях и си сипа едно малко уйски с много лед. Не пиеше твърд алкохол, но сега имаше нужда от него. Още усещаше изпълващата топлина в себе си.
Тръпки я полазиха, когато чу мъжа си да казва:
- Утре ще трябва да се справите без мен с тръбопровода, защото съм на тежко съвещание, което сигурно ще се проточи до късно. Само внимавайте да не стане някоя беля! Искам да ви нахвърлям някои инструкции. Скъпа, ще се наложи да помогнеш на младежа да извърши монтажа. За целта, си облечи нещо подходящо. Ще започнете сглобяването на тръбопровода първо отпред, като имам предвид по посока на водоотлива, демек от банята към отточната яма. Та, слушайте ме сега внимателно и двамата:
Първо: Насочвате го внимателно и го вкарвате докрай в отвора на предната муфа. Повтарям – трябва да го вкарате докрай отпред, за да осигурите необходимото разстояние, за да можете да го вкарате после и отзад. Скъпа, ти ще го насочваш и ще помагаш, за да го вкарате максимално навътре. Само след като го пъхнете докрай отпред, ще можете да го накарате да влезе и отзад, защото инак ще дойде дълъг за отзад.
Второ: Най трудното е отзад, защото там трябва да влезе в по-тясната отходна муфа на компенсатора. Няма да прибързвате да го натиската насила, че ще спукате муфата. Скъпа, ти пак ще имаш ангажимента внимателно да го насочиш, за да може младежът да го набута без да бърза, позволявайки на уплътнителния пръстен на муфата да се разтегне достатъчно и да осигури качествена сглобка. А, между другото, за да не рискувате отзад с муфата, използвайте някаква смазка. Ще влезе много по-лесно и ще свършите по-бързо.
Трето: След като свършите с монажа на тръбата и отпред и отзад и след като се убедите, че няма никакви увреждания, както по муфите, така и по тръбата, може да пробвате новата баня, но не едновременно, разбира се. И няма да бързате да заравяте изкопа още утре, защото трябва а се провери за евентуални течове.!
Тя хвърли на младежа един предизвикателен поглед и дяволито му се усмихна със сините си очи, сякаш го питаше: “Чу ли добре какво трябва да правим утре?”.
А той пак се беше опулил по онзи своя си начин и не можеше да проумее на къде биеше този чуден инструктаж. Дали Съпругът ѝ не беше надушил нещо и сега ги провокираше, за да се издадат?
Ех, тези провокации!



София Спиро Киров