- И повече откази не приемам! Стига си се оправдавал с тази твоя работа, че не сме се виждали от по-миналата зима. Последния път ние бяхме у вас, сега е ваш ред! Казвай за кога да го планираме? - сърдито нареждаше приятелят ми в телефонната слушалка.
Прав беше, да му се не види! Погълнати от проблемите на своето битие, не забелязвахме как се отронваха дните, а с тях се изнизваше и по-приятната част от престоя ни на този свят. Това нямаше да е чак толкова зле, ако не се броеше обстоятелството, че с отшумяването на славните времена, изпълнени със студентски лудории, безвъзвратно губехме и порива в сърцата си. Вглъбени в себе си и своите проблеми неусетно се разделяхме с хлапашкия си устрем към дръзка самоувереност, а усещането ни за вечност и безвремие започна да се пропуква, разкривайки една малко по тленна перспектива. Прав беше!
- Добре, нека да бъде тази събота, защото отложим ли го във времето, считай начинанието за архивирано. - съгласих се аз.
- Така да бъде! Е-е-е, трябваше да ти се накарам, за да вземеш да кандисаш! - възтържествува той.
- Хайде сега, нали виждаш в какви времена живеем! Всеки гледа да се спасява по някакъв начин. Както и да е... Каква програма ще спретнем, за да знаем какво да носим и как да се подготвим? - опитах се да поохладя ликуващия му тон.
- Ще си направим каквото ни скимне, ей така – напук на душманите! Вие какво предпочитате? Пържолки, нещо по завързано или някое агнешко крилце, а може и телешки фенер. Хи хи хи! Какво избираш? – подхвана ентусиазирано инициативата той.
Беше есен и времето се скапваше с всеки скъсяващ се ден. Някак ми се стори неподходящо през този сезон на зеленчуковото изобилие да злоупотребяваме със свинска скара или агнешко печено. Може би тъгата по отминаващото лято насаждаше у мен една есенна меланхолия, чужда към разточителство и пищност. Нали ви казах, поривът не беше същият...
- Какво ще кажеш за нещо рибешко и много салати? Така хем ще ни върви аперитивът, хем ще подпием жените с бялото вино! - злорадо предложих аз.
- Браво, бе! Как не се сетих! Баджанакът ходил на риба по язовирите и е надомъкнал едни шарани и разни, там дребосъци и прочие. И без това се оплака, че му се бил напълнил фризера, та балдъзата само му мърморела, че няма къде да смести зарзавата, заради неговите риби. - предложи моят приятел, който по една случайност ми беше и съименник.
- Идеално! Аз ще взема зеленчука, виното и ще отскоча до някой от специализираните магазини да потърся и някаква хубава водка. Помислете с Твоята какво още ще трябва, за да не пропуснем нещо. Мисля в съботния следобед ти я пратя моята Ани (това е жена ми) малко по-рано, за да помага на жена ти в кухнята, докато аз обикалям за водката и виното. – предложих предвидливо аз.

Кръстили са я Ани, защото когато навремето моята бъдеща съпруга тръгнала да се ражда, тъстът и тъщата се скарали при избора на името ѝ. Накрая, когато тя вече се пръкнала, взели компромисното решение да определят поне началната му буква (на името, разбира се) по някакъв случаен принцип. Сетили се за онази детска игра на филми, при която един казва „А“ и започва да реди на ум азбуката, а друг казва „стоп“. Е, така и станало - тъщата казала „А“ от прозорецът на родилния дом, а тъстът веднага я стопирал от долу на тротоара, защото много бързал, понеже в мазето на блока го чакали онзи дългият от първия етаж и този със синия Москвич от вход „В“. Ще питате, какво пък толкова спешно трябвало се върши в тези мазета. Ами, сещайте се, де – нали все някой трябвало да почерпи за прираста на населението в блока.

- А-а, не! Тази няма да я бъде! Абсурд е да оставим жените да съсипят рибата! Не, не и не! В пет часа ви чакам, ама рибата ще си я правим ние с теб! Плюс това нали ги знаеш какви са те, ще почнат да мрънкат, че ще си изпръскат тоалетите с олиото, че все ни слугуват и неща все от този сорт! Дай да им предложим този път ние да домакинстваме, а те вместо да фучат и ни броят чашките, да се поиздокарат малко по-секси, че одъртяхме бе, Адаш! Да пооплакнем око и ние.
Пак беше прав Адашът. И за слугуването, и за одъртяването... Преди години се изпоженихме скоропостижно в рамките на една година, а жените ни си паснаха бързо в характерите, защото и двете не си падаха по превземките. Моята е малко по-възрастна от неговата, но в онези времена изглеждаше по-отракана и секси, което го караше да я заглежда при съвместните мероприятия и сбирки. И както обикновено се случва в подобни заплетени ситуации, неговата пък стрелкаше мен с такива изкушаващи погледи, че вероятно съм придобивал онова тъпашко изражение, характерно за вечните мераклии в областта на тънката част. Бети, така се казва жена му, е малко по-висока от Ани и може да те влуди с дългите си крака. Тя е с кестенява чуплива коса и големи лешникови очи, досущ като на сърна! Има чипо носле, което сякаш придърпва нагоре сочните ѝ устни, нали можете да си представите! Красавица и половина!
Нея пък са я кръстили Бети, защото и нейният баща също заковал броенето на буквата „А“, поради абсолютно същото нетърпение, породено от съвсем същото неотложно мероприятие по почерпката. То обаче не се провело в мазето, а в помещението за детските колички, точно до портиерната долу във входа, понеже тяхната кооперация е по нова. Та, спрял и той броенето на „А“, както казахме и хукнал с дамаджаната по стълбите към партера. Добре, ама жена му се сетила, че ние вече ангажирахме въпросното „А“ за моята бъдеща жена, та ѝ се наложило да спази клаузите на задължителния регламент и служебно да избере следващата свободна буква от азбуката, която в конкретния случай е „ Б“.
Ето сега, така си и мислех, че все някой ще попита: „Ама защо ще трябва къркат из разни там мазета или портиерни, като може горе у дома (та, нали жените им са в родилното по това време). В краен случай подобно мероприятие може да бъде проведено и в кварталната кръчма?“.
Веднага отговарям – у дома не можело, защото и в двете жилища свекървите са се били вече развихрили, за да подготвят обстановката по посрещането на новородените обитатели и те не биха допуснали каквито и да било запивки, съпътствани от песни, танци и цигари! В кръчмата също било доста рисковано, защото по онова време на подобни неформални мероприятия на обществени места се гледаше като морално разложение чрез пиянство, водещо до отклонение от социалистическия морал и възможност за появата на негативно отношение към труда, вследствие на алкохола.
Надявам се, че вече ви е ясно защо. Но да видим какво ще стане по-нататък.

Така, след като уточнихме произхода на имената на жените, нека обърнем малко внимание и на техните физически характеристики. Тялото на моята Ани, е все така сексапилно и изкусително. Някъде ви бях споменал за нейните неустоими крака, чийто тънки и изящни глезени, комбинирани с високи токове, можеха да отприщят нецензурни фрагменти от видения в мъжките фантазии. Най-запленяващи, обаче са нейните пъстри очи, излъчващи пастелна топлина и искрици от изумрудени отблясъци.
За още по-невероятно дългите крака Бети вече споменах, както и за очите ѝ на сърна. Пропуснах обаче да отбележа, че тя притежаваше и един разкошен бюст, чийто обеми не пречеха на зърната им да стърчат предизвикателно, малко нагоре и в страни, сякаш се сърдеха едно на друго. Мисля, че точно този бюст впримчи Адаша в брачния хомот, тъй като той си падаше малко цицоман. За останалите детайли, по-натам...
И така, сведох до знанието на жена ми за задължителните изисквания, по отношение на облеклото, а тя реагира така:
- Какво е казал твоят приятел? А-ха-а-а! Я ги виж ти двамата, решили и готово! Ще отида както намеря за добре, защото искам да ми е удобно и ако продължаваш да настояваш, ще си ходиш сам! Решили били! Ама как така вие решавате с какво да се облечем ние! Ами ако ние пък решим, че вие ще трябва се разхождате цяла вечер само по едно лозово листо отпред? Заслужавате с Бети да се намъкнем в провисналите си анцузи и да видим тогава колко секси ще бъдем! Ама хайде, само защото сте постъпили кавалерски този път и не ни прецакахте да се пържим цяла вечер в кухнята, заедно със смотаните ви риби, докато вие се наливате с алкохол, мога да се смиля над вас! Ти представяш ли си как щяхме да се въртим около тигана с олиото по вечерни тоалети и високи токове, докато не се покрием целите с мазни петна! Я чакай да се обадя на Бети и да се разберем по женски... - ей, пак излезе прав в прогнозите си Адашът.
Какво се бяха уточнили и наговорили двете, тогава не разбрах. В събота жена ми се наконти в една права светла дънкова пола - малко над коляното, с цепка отпред и тясно черно поло от много фина материя, с ръкави до лактите. Върху полото бе облякла едно изрязано дънково елече, в комплект с полата. Така се били разбрали с Бети – подхвърли ми тя през рамо, когато ме забеляза, че я съзерцавам при обличането. Най предизвикателно, обаче беше бельото ѝ, състоящо се от комплект сутиен – тип “балконет”, прашки и жартиери, изработени от фина черна дантела. За последния щрих от тоалета ѝ, естествено, че отговорен бях изцяло аз, понеже ѝ го бях подарил след една командировка в Западна Европа. Чудех се какво да купя за армаган и обикалях по магазините из центъра на Мюнхен в последния ден. Беше изложен на един манекен във витрината на луксозен магазин за дамско бельо. Щом го съзрях, взех решението незабавно и смело нахлух през вратата. Е-е, после този кураж се поохлади и премина в обилно потене, предизвикано от нескопосаните ми опити да обясня на консултант-продавачката конкретния размер, нали се сещате как един мъж може да обясни някои характеристики при покупката на сутиен за любимата жена. Добре, че въпросният сутиен беше силно изрязан и това допускаше известна свобода в избора. Някак си се справих! Изпотяването се оказа съвсем нищожно, в сравнение с ледения душ, излял се върху мен при плащането на сметката! Сега никой вече не може да ме обвини, че съм твърде икономичен в подаръците си!
Аз също се намъкнах в дънки и яке, та да бъда в унисон. Жена ми се беше качила на високи токове и се придвижваше като на кокили. Глезените и изглеждаха още по изящни в черните найлонови чорапи. Започнах да съжалявам, че трябваше да тръгваме!
Пристигнахме в уречения час. Масата в хола беше заредена с всякакви ядки и мезелъци. Проблясващите чаши и бутилки примамливо напомняха за себе си.
Бети бе ослепителна в тясната си червена рокля без ръкави и висока импозантна яка, преминаваща в прихлупващи се дълбоки ревери. Безкрайните и крака бяха опаковани също в черна коприна и окомплектовани с червени обувки на висок ток. При всяка нейна крачка гърдите ѝ се разлюляваха в паралелни хоризонтални поклащания, раздвижвайки реверите. Ама, как така не бях забелязал досега тези едри гърди! Нещо ми убягваше по случая!
Дамите се разположиха в хола, както си беше по план, а ние се оттеглихме в кухнята, защото ни чакаше работа.
- Казах ли ти, че момичетата са намислили нещо! - попита ме Адашът – Моята вчера цял ден се занимаваше с тоалета си. Ходи по магазините да си търси тава-онова. Ама, като гледам и Ани, също изглежда много секси! Да знаеш, че са намислили нещо!
- Да, и на мен ми се струва така. И за това и аз съм им подготвил един сюрприз, та ще има да се чудят! Ще изчакаме и ще анализираме обстановката в движение! - отвърнах му аз.
- Бети е разбрала от Ани, че си падаш по хубави крака и се е постарала, ще видиш! - ентусиазира се той.
- Хм! Я гледай ти...
Захванахме се с готвенето, сипахме си по питие и се впуснахме в приказки. А истинските приятели могат да разговарят безкрайно дълго и то на всякакви теми - без ограничения. От време-навреме носехме в хола по нещичко от готовите специалитети, хем момичетата да оценят старанието ни, хем да имат възможност да демонстрират своето превъзходство във висините на кулинарното изкуство, чрез неизбежната градивна критика. Криво-ляво, поприключихме с приготовлението на ястията.

В хола бе настанала веселба. Явно виното си показваше вироглавството. Седнахме и ние и се захванахме да наваксваме. След засищането на стомасите си, постепенно преминахме към по-одухотворени занимания. Ще каже човек, че сме гладували с месеци, но нали знаете в какво се състои празника на българина. Слушахме хубава музика и леко поддържахме градуса, обсъждайки всичко злободневно, от политика – до футбол. Адашът се беше понаскърцал и се хилеше на всяка глупост, която ръсех. Постепенно темите ставаха все по непринудени и разкрепостени. От алкохола ли или от еротичната провокативност на обсъжданата тематика, сякаш стана по-задушно и горещо. Моята си съблече дънковия елек, оставайки по прилепналото поло. Гърдите и се открояваха неустоимо, с настръхналите си зърната през тънката материя. Сутиенът, както казах, беше от тези, които имаха функцията само да повдигат съдържанието, посредством напълно изрязаните си отгоре чашки, разкривайки почти целите гърди, включително и зърната. На Адаша му се ококориха очите и придобиха очертанията на палачинки. Жена ми забеляза провокирания интерес и ме погледна със закачлив поглед. Усмихнах ѝ се окуражително и сведох подканващ поглед към цепката на полата отпред, която се бе отворила и разкриваше бедрото на преметнатият крак върху крак. Фините черни чорапи придаваха загадъчна гладкост и съвършенство. Тя разбра намека ми и се размести, за да си вземе цигара, откривайки небрежно част от по-тъмната ивица в горния край на чорапите си. Невероятна гледка! Чувах пулса в ушите си. Приятелят ми притихна и сновеше с поглед от краката на жена ми, до изпъкналите зърна на гърдите ѝ. Бети се обади, усетила на къде духа вятърът:
- Скъпа, казах ти да си поръчаш моят размер чорапи, но ти, не. Ако ме беше послушала, нямаше сега да ти се виждат жартиерите, когато сядаш. Ето виж мойте до къде са. - каза тя и вдигна роклята си от едната страна нагоре, почти до края на бедрото.
Не мога да ви опиша въздействието на изваяните форми в примамлива черна коприна! Принудих се да прикрия с ръце подуващите ми се дънки! Същите черни чорапи като на моята Ани, очевидно доставени по една и съща поръчка от виртуалните търговски вериги в глобалната информационна мрежа. Двете отдавна се бяха възползвали от съвременните технологии и заедно си пазаруваха разни тоалети и дамски аксесоари. Спектакълът с чорапите, явно бе част от предварителна уговорка.
- Не, големи ще са ми. - отвърна моята прелестна съпруга и леко придърпа полата си нагоре, разкривайки краят на чорапа си – Виж тези са си точно на мястото.
- Вие сте били страхотни мадами! - възкликнах аз.
- Нали заради вас сме се издокарали така! Ани ми каза, че си падаш по хубавите крака, а на моят глупчо само цици са му в главата! Заради теб сме с чорапи и жартиери, а за него сме със секси сутиени. Нали това искахте? - закачливо ми погледна Бети.
- Съкровище мое, щом е такава работата, показвайте веднага какво сте подготвили за мен! Ани не е ли без сутиен, виж как зърната ѝ се опитват да пробият полото! - изцепи се моят приятел вече без задръжки, вероятно придобил кураж от алкохола.
- Не, за твое сведение съм със сутиен, който ми подариха чак от Мюнхен! - отвърна жена ми и ме погледна със загадъчна усмивка.
- Скъпа, я му покажи на Адаша да види, защото пак не вярва. - подканих я аз.
Тя вдигна свенливо полото и показа стегнатите си гърди, предизвикателно повдигнати от сутиена. Зърната стърчаха гордо над изрязаната дантелена чашка.
- О-у-у, страхотен сутиен! Ани, имаш много хубави цици! Искам да ги погаля и целуна! - продължи смело приятелят ми – Бети, ти защо нямаш такъв сутиен?
- Знаеш много добре защо! С мойте или по-точно, с твоите обеми какво очакваш! Но, виж с какъв съм сега. - влезе в ритъм и Бети и отвори реверите широко.
Гърдите и бяха чувствително по-големи, от това - което имах като спомен, стегнати в черен сутиен от напълно прозрачна тънка материя от микрофибър, който подобно на този на жена ми, бе с по-плътна дантела отдолу. Аз пощръклях! Пот изби по челото ми. Дънките ми така ме стягаха, че не можех да седя нормално.
- Страхотни гърди! А-ма, как не съм ги забелязал до сега. Прав е Адашът, като казва, че само в краката на жените зяпам, щом не съм обърнал внимание на този разкошен бюст! Бети, ти да не би да пиеш прекалено много боза? - зачудих се аз на глас.
- А-бе Адаш, нали сме били заедно на море. Какво се правиш на паднал от Марс! Виждал си гърдите ѝ преди. Обаче съвременната пластична хирургия е голяма работа! Ако ме беше послушала Бети, сега можеше да са още по-големи! А где е нашата изненада за дамите? - смигна ми той
- А, да... Направо се отнесох при тези чудеса, които ни показват момичетата! Нося ви по един скромен подарък, но ще го пробвате веднага! - заканих им се аз.
- Само ако не трябва да се събличаме! - предвидливо се обади жена ми.
- Защо пък не? - закачливо добави Бети – Казвай какво сте намислили! Веднага!!!
Станах и извадих от якето си две луксозно опаковани кутийки, които бях купил специално за случая. Поднесох ги и зачаках реакцията. Те ахнаха от изненада, защото направиха грешни предположения, в посока към разни там пръстени или обеци. Бети се справи първа с опаковката и измъкна от кутийката чифт вагинални топчета от кибер-кожа. Спогледаха се и прихнаха в смях.
- Вие това ли сте измислили? И искате сега да ги пробваме? Пред вас? Не сте ли малко нахални, момчета? Ами ако се възбудим? Ще стане опасно! - ококори се моята Ани.
- Я да ги оставим и да видим могат ли да доиграят играта, която сами започнаха! - предизвикателно се намеси Бети.
- Защо ли имам предчувствието, че те ще загубят тази игра и то по техните правила! - добави жена ми.
- Вижте момичета, това е само едно забавление и никой не трябва да се чувства принуждаван да върши каквото и да било! Ще правим само това, което ни харесва и не притеснява никого. Предлагам да не се стига до крайности, защото аз много обичам моята Ани и не искам тя да бъде наранена! Вие ще прецените до къде могат да стигнат еротичните ни фантазии. Предлагам да приемем следното основно правило: Всичко е само за удоволствие и ще се прави само това, което се харесва и от четиримата! - предложих аз.
- Добре, ще ги пробваме, но само толкова! Ани, искаш ли? - прие инициативата Бети и ми хвърли изгарящ поглед.
- Добре, става! - каза моето съкровище и се надигна.
- Къде тръгна, тук ще си ги сложим! Нека видим реакцията на противниковия отбор - смело отвърна Бети.
- Нека не разчитаме прекалено на фабричната хигиена на тези дрънкулки, все пак! - предвидливо каза жена ми и изпи виното си до дъно – Ще ми трябва кураж!
Върнаха си и седнаха срещу нас на дивана. Бети ме погледна загадъчно и без да сваля поглед от мен запретна роклята високо, разкривайки гладката си прасковка. Не вярвах на очите си - тя беше без гащички! Невероятна е тази Бети! Разтвори влажния си процеп с пръстчета и допря едно от топчетата. Няма да описвам въздействието на гледката! Разтърка го нагоре-надолу около клитора, а после и малко по надолу. Когато се увери, че топчето е на точното място, го натисна и то потъна плавно в нея, придърпвайки другото след себе си. Щом и второто се скри, отвън остана само контролното шнурче.
Ани повтори ритуала с полата и... О небеса! Тя също вече бе без дантелените си прашки. Тези момичета знаеха ли какво правят с нас!
След приключване на процедурата, нашите съпруги си оправиха полите, кикотейки се закачливо и заеха строги делови пози, придавайки си вид на праведни монахини. Ние с Адашът зяпахме с виснали ченета!
- Сега доволни ли сте? - попита жена ми и си лепна едно строго изражение на лицето. Моят приятел бе замлъкнал, досущ като рибите в чиниите пред нас. Аз също се бях вцепенил и не знаех какво да предприема, а те си седяха съвсем невинно на канапето с пуританския си вид. Из атмосферата в хола се натрупа толкова напрежение, та всеки момент очаквах да проблесне със свистене някоя мълния около полилея!
- Наздраве! Какво се умълчахме? - опитах се да разчупя ситуацията.
- Хайде да танцуваме! - предложи тази хитруша Бети.
- Хайде, тъкмо топчетата няма да са в покой и ще изпълнят функциите си. - не пропуснах да отбележа аз.
Бети се отправи към аудио-апаратурата и пусна един убийствен блус на Джо Лин Търнър от албум на Рейнбоу. Аз поканих жена ми и я притиснах плътно до мен. Тя се гушна и се потопихме в тъжния ритъм на песента. Прошепнах в ухото и:
- Браво на вас! Обичам те безкрайно! Радвам се, че откликнахте на щуравите ни фантазии! Искам да се отпуснеш и да се наслаждаваш на хубавата вечер. Отдай се на удоволствието и помни, че обичам само теб! Искам да ти е много хубаво! Възбудена ли си?
- И аз те обичам! Да, започвам да се възбуждам! Моля те, внимавай с Бети! И тя е възбудена, а обекта на нейните желанията си ти! Нали знаеш, че ние ги усещаме тези неща. - отвърна ми тихичко тя.
- Спокойно! - категорично отсякох и погледнах към другата танцуваща двойка.
Моят приятел бе вмъкнал ръка под реверите на Бети и яростно я опипваше. Тя ме следеше с премрежен поглед. Да, май наистина ги усещат тези неща жените...
- Правило номер две: Само по време на танц партньорите могат да се докосват взаимно! - уведомих останалите танцьори и плъзнах ръка по бюста на Ани по примера на Адаша. Зърната ѝ се втвърдиха мигновено и надигнаха тънката материя. Тя се притисна още по-силно към мен.
- Смяна на партньорите! - провикна се Адашът и ме избута безапелационно.
Подхванах Бети и се понесохме в блуса. Тя също се притисна към мен и съвсем целенасочено се отъркваше под ритъма на танца във вдървената ми мъжественост. Отпусна глава на рамото ми и ми прошепна:
- Желая те неистово! Искам да го усетя!
И таз добра! Стана тя, каквато стана! Бети хвана ръката ми и я насочи в пазвата си. Гърдите и бяха неустоими! Усетих твърдите им зърната през тънката материя. Напъхах пръстите си отгоре в сутиена и натискайки го подврях под едната пленница, за да я освободя. Тънката материя се подви и сутиенът придоби формата досущ, като този на Ани. Освободих и втората красавица! Страхотна гледка! Заиграх се със зърната в пазвата на Бети.
И Адашът не си губеше времето. Беше вдигнал полото на жена ми и целуваше жадно нейните зърна. Тя ме хвърляше объркани погледи. Кимнах за да я насърча и да прогоня притесненията ѝ. Какво пък толкова, та това са само цици. Тя се усмихна свенливо и сведе поглед, приемайки играта.
В този момент Бети плъзна ръка по члена ми през дънките и ме погледна предизвикателно с лешниковите си очи, сякаш ми казваше: “Ти измисли правилата и сега се позовавам на тях”. Ловко свали ципа ми и бръкна в цепката, но не можа да извади вироглавеца, защото той се беше запънал в материята на панталоните ми като рейка на палатка. Наложи се да разкопчае и копчето. Обхвана го и започна да го масажира нежно. Стъписах се и се сковах! Тъкмо навреме, защото песента свърши и аз погрешно реших, че нещата ще приключат до тук, но... Паузата беше твърде кратка. Втори блус стартира почти веднага. Ах тази хитруша, явно бе програмирала листата с песни предварително. Продължихме танцът.
Опитвах се възможно най-дълго да се позиционираме така, че втората двойка да не може да вижда къде си е напъхала ръката моята партньорка по танци. Тя очевидно не мислеше като мен, защото без затруднение освободи напълно моят немирник, като не спираше да го стимулира все по-настървено. Погледнах жена ми. Адашът бе пуснал ръка през цепката на полата ѝ и вероятно бе напипал пъпчицата на удоволствието, защото тя се бе отпуснала на рамото му с премрежени очи. Да, и моят приятел беше в настъпление.
Бети впи очи в мен и простена:
- Не издържам повече! Искам го! И тези твой топчета ме подлудяват!
Преди да се опомня и асимилирам смисъла на думите ѝ, тя се свлече в краката ми, разтваряйки широко съвършените си бедра, запретвайки роклята високо! Засмука го жадно, без да обръща никакво внимание на обстановката около нас. Поемаше го все по-дълбоко в гърлото си и ненаситно го обследваше с устни, което очевидно и доставяше огромна наслада! Бети явно е била на ръба на пропастта, защото не мина много време и тя полетя в нея, налапвайки до корена моя жезъл, а със свободната си ръка бавно издърпа топчетата, които се измъкнаха с пльокане, провлачвайки след себе си нишчица седефен еликсир, стичащ се обилно от пулсиращата ѝ путка! Бети застина в това положение, а на фона на музиката отекна облекчителен стон.
Гръм и мълнии!!! Всички бяхме онемяли. Ани ме зяпаше с широко отворени очи. Аз бях замръзнал неподвижен, с кур дълбоко в гърлото на Бети. Чак, когато талазите на нейният оргазъм затихнаха, тя с неохота освободи моят палавник от устните си. Той щръкна недовършен и изоставен пред лицето ѝ. Тя ме погледна и каза:
- Извини ме, но бях на края и загубих контрол! Тези топчета са удивителни! Благодаря ти! Не се притеснявай, вечерта тепърва започва, а и аз те искам надървен, защото имам още планове за теб! - опита се да се оправдае Бети, съзнавайки, че очевидно бе прибързала.
- А и ти, също не си мисли че съм свършила! Тепърва започвам! - обърна се тя към Адаша и му се нахвърли.
- Чакай, за да сме квит, не трябва ли аз да го подготвя? - запита моята Ани и ме стрелна с очи, изпълнени с ревност и желание за възмездие.
- Да, но внимавай да не си изстреля патроните, защото тогава ще го отнесе мъжът ти. Ще трябва да ни оправи и двете! - похотливо се усмихна Бети.
- Да си гледате работата! Аз съм предприел мерки и съм се подсигурил чрез специален стимулант. - каза приятелят ми и извади своята наточена любовна сабя от панталоните си без покана. Бети го избута до дивана, принуждавайки го да седне. Обхвана стърчащия му пенис, обхождайки го по цялата дължина, сякаш за да провери дали е напълно изправен и готов за действие, преди да го предостави на Ани.
- Хайде скъпа, ела и лапни хуя на моя коцкар, за да не ми мрънка после, а и аз да не се чувствам като крадла! - подкани я Бети.
Жена ми пристъпи неуверено, но не се поколеба да го поеме в устните си. Започна да го смуче и въпреки, че дълбочината на поемане не беше същата, като при мен и Бети, очевидно не ѝ беше неприятно. Сега пък мен ме загложди ревността. Жена му се бе излегнала странично отгоре му и бе впила устни в неговите. Едновременно го галеше по корема около основата на жезъла му, като се спускаше и до топките му. Ани се бе привела над скута му, приседнала от другата му страна, с разтворени колене. Така, както му се наслаждаваше орално, плъзна свободната си бъка по бедрото си и когато достигна края на чорапа, неуверено застина там. Знаех какво би направела, ако бяхме само двамата. Доближих се и насърчително я погалих по ръката, леко, насочвайки я към целта. Тя не се възпротиви и плахо започна да гали горящото си пуси. Времето сякаш спря. Само аз не участвах във водовъртежа от плът и страст, но пък бях привилегирован да съзерцавам красотата на взаимното отдаване.
Изведнъж моят приятел изръмжа и забели очи, хвърляйки се в онази бездна от наслада, в която преди малко бе изпаднала и Бети. Ани бавно ме погледна с онзи премрежен поглед, докато жадно преглъщаше струйките от гъстия сок на Адаша. Когато пое и последната капчица, тя с видимо усилие откъсна устни от кура му, който все още се виждаше да потръпва. Докоснах моята съпруга по рамото и без думи се разбрахме, че е най-добре да се омитаме. Поне за сега!
Таксито се движеше със скърцане и пращене по софийските улици, сякаш бе набързо сковано от тополови летви. С жена ми бяхме на задната седалка и мълчаливо се поклащахме, следвайки неравностите на пътя. Аз я гушнах и притиснах до себе си. Тя се облегна на мен и прошепна тихичко:
- Сега доволен ли си? Стана точно това, което искаше. Аз те предупредих! Казах ли ти? Усетих я аз, че е намислила нещо! Как ти го налапа само и то целия! Хареса ли ти? - прошепна тя.
- Да, определено! И на теб май не ти беше толкова неприятно? Да не говорим, че пръстите му добре ти бяха обработили клитора, докато танцувахте! - не пропуснах да я зачекна аз.
- Така значи, не отклонявай въпроса ми! Много ли ти хареса? Щяхте ли да се изчукате, ако бяхте сами?
- Ще продължим разговора вкъщи! - отвърнах аз и прекратих темата, защото разпадащото се возило все някак се бе добрало да нас.
Децата си бяха легнали и ние тихичко се промъкнахме в хола. На никой не му се спеше. Имаше висящи въпроси за изясняване.
- Какво ще стане сега? Притеснявам се за нас и за тях! И да знаеш, направих го напук на вас с Бети! - подхвана разговора Ани.
- Какво да стане? Да става каквото ще! Той галеше ли клиторчето ти, докато танцувахте – галеше го. Ти изгълта ли му спермата после докрай – изгълта я. - продължавах да атакувам аз.
- Да, той успял да се добере лесно до вагината ми през цепката на полата. Първо ме галеше по клитора, но после започна да си играе с топчетата, като ту измъкваше едното, ту ми го напъхаше отново. Направо си ме чукаше с тях и да ти кажа честно, много ми хареса! Като видях как Бети ти е налапала целия кур направо се влудих. Изгълтах му спермата, защото нали ти така си ме учил, а и тогава още не знаех, че Бети не е изпила твоята. Ти самият каза да се насладя на удоволствията? Аз ти се доверих, че това е само безобидна игра, която ти харесваш! Мисля, че сега нямаш никакво право да се сърдиш! - очите и се насълзиха.
- Да, така беше! Всичко ще е наред, ако няма чувства! - съгласих се донякъде аз.
- Естествено, че има чувства, но между мен и теб! Обичам те, въпреки странните ти сексуални желания понякога! Успя да ме подведеш, че този флирт ще ти достави удоволствие, а сега... Ти защо допусна да се стигне до там, щом ще ме ревнуваш?
- Да, права си! Може би трябваше да се отдръпнем, но не посмях, защото аз измислих играта! Адашът само подхвърли идеята за облеклото ви.- признах аз.
- Тя отдавна те дебне, виждам аз! Нали няма да се влюбиш в нея? - попита ме моята Принцеса.
- А ти, въпросът се отнася и до теб, защото Адашът също отдавна се облизва покрай теб? - не се предавах аз.
- Я стига! Това няма никакво значение! Мислех, че ти доставя удоволствие, когато ме харесват другите мъже! Изгуби играта, която сам започна. Сега ще разрушим всичко между нас! - сведе тъжен поглед тя.
- Хайде стига с тези глупости! Нали ни беше хубаво! Всеки обича да бъде обект на желания. Това бе само игра от еротични закачки и наслади и нищо повече! Аз обичам само теб!
- И аз и не искам да те загубя! Може би не трябваше въобще... - търсеше отговорите все още тя – Дано поне те да не се изпокарат сега! Как мислиш, ще се стигне ли до срив в отношенията им?
- Не ми се вярва, защото Адашът не веднъж ми е подхвърлял идеята за четворка, но човек никога не знае какво може да се случи. – отвърнах аз неуверено.
Телефонът на Ани звънна. Беше Бети. Изтръпнах от лоши предчувствия! Представих си батални сцени и какви ли не простотии. Но нали все пак ги оставихме, уж отдадени един на друг. Жена ми вдигна и се оттегли към кухнята за да си осигури усамотение при разговора. Сърцето ми щеше да се пръсне!
След като приключиха, което ми се стори цяла вечност, тя дойде с грейнала усмивка, която ме поуспокои. Съдържанието на разговора бе приблизително следното:
Бети се била нахвърлила на Адаша и го употребила сексуално. След като се позадоволила и частично успокоила, я нападнали притесненията за нас. Той също се тревожел дали не е прекалил. Престрашили се да се обадят. Ани ѝ споделила, че ние пък се тревожим за тях. Бети ѝ отвърнала, че няма проблеми, защото Адашът имал афинитет към отворена връзка и потвърдила думите ми, относно неговите мераци по жена ми. Плюс това Бети намекнала, че той не за първи път я е споделял с приятели. Така стигнали да извода, че никой не е наранен и на никого не са му хрумвали погрешни изводи от случилото се. След тава се разбрали да се чуем утре, защото сега Бети имала още какво да получава от Адаша, понеже той бил все още боеспособен, благодарение на превантивно изгълтаните стимуланти и не бил за изпускане.
Ани седна на креслото в хола срещу мен, погледна ме право в очите с онзи изумрудени блясък, който предвещаваше винаги някаква решителност. Без да откъсва очи от мен тя разтвори прелестните си бедра, разкривайки своята разкошна прасковка, от която все още се подаваше едно тънко шнурче. Леко го издърпа и измъкна от себе си топчетата, обилно окъпани в соковете ѝ. Май и тя бе успяла да полети в бездната.
- Мисля, че Бети е права. Тази вечер още не е свършила, а доколкото забелях и ти също не можа! Да, май само ти не можа да се възползваш докрай в собствената си игра, както казах в самото начало. Махнах топчетата не защото са ми е неприятни, а за да ти освободя поле за действие, за да не останеш капо тази вечер. Ако все още ме обичаш и желаеш, разбира се! Утре ще обменим информация с нашите приятели, а и трябва да се уговорим кога да се видим пак!
Да, още я обичах! И си мисля, че я обичах много повече от вчера!


Спиро Киров