Таксито спря пред блока. Тя плати на любопитния шофьор и слезе, като умишлено позволи на полата си да се вдигне повече от нормалното, за да разкрие съвършените ѝ бедра. Нека да я наречем госпожа Енева, не защото това бе фамилията на нейния съпруг, а защото искаме да бъдем дискретни към тази изтънчена дама. Нещо повече - самото фамилно име „Еневи” не е базирано, да речем на достолепието на някой си Дядо ви Еньо, заемащ функцията на дънер под короната на съответното родословно дърво, а е генерирана от неопределеността на параметричната променлива “N” в математиката, демек – явява се напълно измислена от автора.
Ама, я не се разсейвайте! Като чухте за математика и веднага наострихте уши. Спокойно, по-нататък ще има още параметрични променливи. Да се върнем към сюжета.
Та, госпожа Енева се качи в асансьора и натисна бутона за своя етаж. „Дано децата да не са се върнали още от училище“ – мислеше си тя в този момент, тъй като имаше нужда от малко усамотение. Все още усещаше гъделичкащата похот в себе си, въпреки изтощителни сексуални упражнения през този следобяд, до които в крайна сметка се достигна след бушуването на толкова противоречиви емоции! Чувстваше се предадена и унизена, но и мъничко виновна, защото за първи път бе изневерила на съпруга си и то не с някакъв си конспиративен любовник, а с двама напълно непознати мъже.
Да, децата ги нямаше още. Искаше ѝ се да се потопи във ваната, отдавайки си на илюзията, че така бе отмила от себе си всичките си терзания. Свали си мантото, блузата и полата, оставайки по черен дантелен сутиен и жартиери, придържащи фините черни чорапи, на единият от които се бе проточила безкрайна бримка отзад. Оскъдните бикини от комплекта липсваха, защото останаха някъде в онази квартира. Погледна се в голямото огледало. Отражението излъчваше доста еротична съблазън, нищо чудно, че таксиметровият шофьор така жадно я облизваше с поглед. Очевидно следобедната ѝ авантюра по никакъв начин не можеше да бъде завоалирана в дискретност.
В този миг на вратата се звънна. Тя се напъха бързо в пеньоара си и се втурна да отвори. Не погледна през шпионката, защото беше убедена, че са децата. Изненадата беше неописуема, когато срещу себе си съзря господин Енев.
- Ти... Защо си идваш сега? Искам да кажа, нали утре, такова... – заекна тя.
- Ха, да си пръждосвам, ако преча. Ти да не би да си с любовник? – изсмя се той.
- Вече не съм. Хайде влизай, де! Ама, нали трябваше да се прибереш утре? – недоумяваше тя.
- Провалиха ми се някои от срещите и реших да се прибера още днес. Ти какво, може би осуетявам нещо от плановете ти с това мое прибиране? – попита той вече не толкова весело.
- Не! – отсече тя, като се чудеше дали да предприеме директна атака или стратегически да поизчака.
- О-о, ти си с чорапогащник под пеньоара си! Да не излизаш някъде?
Тя се обърна и се опита да се плъзне като сянка покрай него, в опит да се добере до спалнята, надявайки се там да успее да прикрие своевременно останалите подробности от тоалета си. Уви, съдбата бе решила друго.
- Имаш огромна бримка на единия си крак отзад. – отбеляза господин Енев и я хвана настойчиво за лакътя. Леко я придърпа за целувка, обръщайки я към себе си и нежно я обхвана в прегръдка около ханша. Тя изтръпна. Трябваше да предприеме нещо, защото той вече я притискаше страстно към себе си, докосвайки с устни меката извивка на шията зад ухото и плъзгайки свободната си ръка по изпъкналото ѝ дупе. В този миг господин Енев застина, поглеждайки я от упор в очите.
- Но какво е това? Та ти си с жартиери? Какво става тук? – попита с хриптящ глас той и разтвори пеньоара с отривисто движение – И си без бикини? Къде си била или може би се стягаш да отидеш? Ако се гласиш да излизаш, по-добре си смени чорапите, че с тази бримка приличаш на проститутка на повикване.
Ето това вече преля чашата и сложи край на двоумението на госпожа Енева, относно тактиката ѝ. Явно атаката беше вярното решение и дали не се беше забавила фатално със своето колебание.
- А ти къде беше? Командировка, нали? Ама нали ти определяш командировките, защото ти си Шефът! И къде точно се беше командировал този път? Може би в онази квартира, за да се въргаляш с тази... Уличница! Ама, нещо май са ви се объркали плановете, защото са ви надушили! Провалили му се били срещите... Я не ставай смешен, а се изправи като мъж и си признай всичко! И на нея си подарил същия вибратор, за да си играе пред теб ли? Е, по добра ли е от мен в леглото? Я кажи от колко време я чукаш? А после бил много изморен... За това ли не се сещаш за мен напоследък? – разфуча се госпожа Енева и зареди втория пълнител с въпроси в словесната си картечница.
- Но какво става, за Бога! – с искрено недоумение попита съпругът.
- Какво става ли? Ти ми кажи, долен любовчия такъв! Защо така внезапно ти се провалиха срещите, бе лъжец! Командировка бил. Нещо много зачестиха тези командировки! – масираният огън засилваше интензитета си и до къде щеше да се стигне с тази канонада, не бе ясно.
- Но, какво става тук, по дяволите? – повтори той въпроса си, но този път със значително по-високо ниво на децибелите, като намеси и другата страна от Теологията.

А какво ставаше наистина...



Всичко започна преди няколко месеца. Господин Енев се бе вглъбил в професионалната си кариера, заемайки отговорен пост в една голяма интернационална компания. Това лоялно себеотдаване отвори неизбежната пролука в семейните им отношения. Госпожа Енева започна да изпитва първоначално едва доловима нотка на самота, която в последствие се трансформира в натрапчивото усещане за отчуждение и непотребност. Дали не си втълпяваше нещо или той наистина бе много зает, особено след повишението му. Нима бе възможно до такава степен да бъде обсебен единствено от работата си. Постепенно интимните контакти между тях се разредиха във времето до безкрайност, а сексуалната неудовлетвореност дозаклини в съзнанието на госпожа Енева прозаичното съмнение за още по-прозаичната любовна авантюра на съпруга си с някоя от секретарките му. Като следствие на горното, тя започна да се облича по-женствено и предизвикателно, с надеждата да разпали отново жаравата от онези времена, та било то и с цената на провокираната ревност. Резултатът обаче не бе така ефектен, а от тук терзанията на Енева се засилиха стократно! И точно в този период се появи симпатичният непознат с червената роза. Той я пресрещна един ден пред входа на тузарската кооперация, където живееха Еневи и съвсем непринудено подхвърли:
- Здравейте хубава Госпожо! Тук ли живеете? – небрежно попита той.
- Да! А Вас какво Ви засяга? – малко грубо му отвърна тя, леко изплашена.
- Живея в този район отскоро и Ви забелязах случайно в кварталния магазин! Искам да Ви поднеса моите почитания и да Ви кажа, че сте невероятна жена! Моля приемете това цвете в знак на дълбоко уважение, без какъвто и да е ангажимент! Не се притеснявайте, няма да Ви досаждам. Тръгвам си, довиждане! – каза толкова непринудено той и се отдалечи.
Тя дълго обмисля тази странна случка. Нищо необичайно обаче не се случи повече. Постепенно монотонното ежедневие си влезе в руслото на времето. Госпожа Енева се потопи в своите семейни терзания и домашни ангажименти. Междувременно обаче тя не спря да подлага на всевъзможни изпитания и тестове съпружеската обязаност на господин Енев, на които той се проваляше постоянно, абсолютно неподозиращ и вглъбен в своите проблеми.
И така до осми март.
На този прекрасен дамски празник госпожа Енева откри един голям плик в пощенската кутия. Първоначално не му обърна особено внимание и качи цялата кореспонденция в къщи. Изхвърли обичайните рекламни брошури и отвори въпросния плик. Ахна от изненада. Вътре бе пъхнат чифт луксозни класически дамски чорапи. Нима мъжът ѝ най сетне се бе сетил за нея и за празника ѝ! На плика не бе отразено нищичко. Сигурно е намислил някаква изненада за вечерта и това вероятно бе знак за дрес-кода и характера на мероприятието – помисли си тя и усети импулсивното свиване в слабините си. Разлепи опаковката и внимателно извади прозрачните като черна паяжина чорапи. Тогава изпадна и онази визитката. Име и телефонен номер:

„Емо Емов
Телефон - 08885------„

Вие се досещате, че и тези имена не се базират на неоспоримата действителност, а дължат генезиса си на другата параметрична променлива „М” – също от математиката. Нали ви казах, ще има още параметрични променливи.

На гърба на въпросната визитка бе добавено с равен ситен почерк:

„ Честит празник, Прелестна Госпожо! Вашата неустоима красота трябва винаги да бъде адмирирана! И за да не бъда досаден с присъствието си, както при предишната ни среща, си позволих да Ви изпратя дистанционно един скромен подарък. Бих се радвал някой ден да мога да видя как би Ви стояло съдържанието му на стройната Ви фигура! Хиляди извинения за моето нахалство!”

Ако кажем, че госпожа Енева бе учудена, ще излъжем. Тя бе шокирана! Да, нямаше съмнение, че това бе дело на онзи непознат с червената роза. Противоречиви емоции изпълниха съзнанието и - недоумение, любопитство, страх, възмущение и... Да, леката възбуда бе вече съвсем осезаема. Значи не бе съпругът ѝ! Илюзиите за еротична вечеря на свещи в изискан ресторант с любимия човек се пръснаха на хиляди парченца, досущ както разбитото огледало на Ледената кралица! Е, поне можеше да поразсее притесненията си, относно преходността на своята привлекателност, която тя смяташе като причина за охладнелите чувства на съпруга си. Мисълта за симпатичния непознат и неговата дръзка галантност провокира нещо да затрепти дълбоко в нея. Реши да изпробва неочаквания подарък. Беше както винаги сама у дома, защото децата бяха на училище. Наистина чорапите бяха невероятни. Сладостните тръпки се разляха на талази и предизвикаха похотливо очакване под венериния ѝ хълм. Тя внимателно напъха пръстите на елегантното си краче в ефирната материя. Колебливо заизпъва деликатната коприна нагоре по изтънчения си глезен, обвивайки заобленото коляно и още по-нагоре по изящното бедро, достигайки почти до нежната му извивка към нейната женственост. Неволно плъзна ръка по гладката като стъкло повърхност, сякаш да се увери в нивото си на повишена чувствителност. Представи си, че всъщност това не е нейната ръка, а ръката на нейния съпруг или не, това е ръката на приносителя на тези чорапи. Какво ли би усетила тя, ако тази длан бе негова, а какво ли би усетил той при този допир? Трябваше да овладее нарастващата си възбуда, но очевидно границата на обратимост вече бе премината. Мисълта за дръзката постъпка на симпатичния непознат, неговата почти нахална настойчивост и интимния характер на неочаквания подарък разбудиха у нея един позабравен трепет. Остави се на течението и се отдаде на разгарящата се страст и неустоим копнеж за плътска наслада. Нямаше време дори да смъкне бикините си, защото първата заявка за кулминация към блажено освобождаване от така дълго трупаното сексуално напрежение беше на лице. Едва успя да подпъхне ръка под тях, за да си помогне с треперещите си пръстчета. Докосна влажната си орхидея, погали разтворилите се и набъбнали в очакване устнички, разнесе обилно стичащият се божествен нектар към наелектризирания клитор и още щом нежно го размачка с кръгообразни въртеливи движения, вселената експлодира в едно диво блаженство, което разпъна времето в безкрайна серия от бавно затихващи вторични облекчителни спазми, някъде дълбоко във вагината ѝ.
Вечерта тя не спомена нищо на съпруга си за неочаквания подарък, а още по-малко за предизвиканата от него сладка заигравка. За жалост семейство Еневи не отидоха на ресторант, защото господин Енев пак закъсня. Добре все пак, че се бе сетил за букет и някакъв семпъл подарък. Не е необходимо да споменаваме, че госпожа Енева бе огорчена и леко ядосана, тъй като таеше съвсем други очаквания.
Ежедневието отново се провлече като мътна река. Настъпи май. Времето бе приказно и пролетта носеше със себе си полъх на любов и страст. Този ведър повей подтикваше нашата героиня да се чувства отчайващо женствена. Съпругът ѝ бе все по-погълнат от работата си, а тя все по самотна в своите подозрения. При подготовката на летния си гардероб, госпожа Енева случайно се натъкна на „онези“ чорапи. Мигновено ѝ хрумна палавата идея за един еротичен уикенд. Това щеше да бъде поредният тест на целомъдрието и верността на господин Енев. След вечерята в един четвъртък от началото на май тя подхвърли следната предизвикателна реплика към съпруга си:
- Скъпи, искаш ли в събота да отидем някъде, но само двамата? Ще оставим децата на нашите. Например да отидем в някой романтичен град. Ще си наемем хотел и ще се позабавляваме! – попита го закачливо тя.
- Съкровище, с най-голямо удоволствие, но... Тъкмо щях да ти кажа, че ще съм в командировка до края на седмицата. Тръгвам утре рано и не зная кога ще се върна. Да го отложим за следващия уикенд? – някак конфузно отби предложението той.
Всички илюзии бяха попарени, досущ като напикани бегонии!
В петък събитията се развиха изключително непредсказуемо и драматично. След като господин Енев замина за поредната си командировка, а децата излязоха за училище, госпожа Енева нервно подхвана домакинските си задължения. Бе ядосана, защото се чувстваше отчайващо пренебрегната и отхвърлена. Та той за пореден предпочете работата си. В крайна сметка, вече на кого му пукаше дали служебните му задължения доминираха пред семейните такива или не! Дори и наистина той да си имаше и любовница, а госпожа Енева вече бе абсолютно сигурна в това, то той нямаше никакво право да я пренебрегва така грубо! А една жена е способна на чудеса от безумие и непредсказуемост, когато се чувства отхвърлена!
Изведнъж се сети за визитката. Понечи да се обади, но сега пък я налегнаха угризения. Спомни си за трепета, предизвикан от онези чорапи при първото им докосване. Е, мисълта за непознатия и неговата дръзка демонстрация на симпатии също не бе за пренебрегване. Все пак нали някой очевидно я харесваше и вероятно желаеше. Бе си купила страхотен комплект дантелено черно бельо, с което мислеше да се издокара за съботата, ама нейсе.
„Никой не знае какво губи, докато си мисли, че печели (госпожа Енева визираше съпруга си в този „никой“) и какво може да спечели някой друг, докато първият губи.(в образа на „другия“ тя оприличаваше себе си)“ – това си помисли Енева и взе смелото решението. Какво пък толкова, ще се обади на онзи самонадеян симпатяга и най-много да пофлиртува с него, поне да си поосвежи женското самочувствие.

- Ало! Здравейте господин Емов! Аз съм Енева. Ако се сещате... – подхвана разговора възможно най-делово тя, но бе прекъсната от събеседника си.
- Здравейте госпожо Енева! Каква изненада! Как сте! На какво дължа тази чест? – отекна гласът му непринудено в слушалката.
- Реших да Ви благодаря за Вашият, малко неприличния подарък, макар и със закъснение. Знаете навярно, че подобен жест може да се тълкува по твърде деликатен начин и то…
- О-о, не го възприемайте така, моля! – прекъсна я за втори път той – Да, действително подаръкът е от малко по-интимен характер, но ако погледнем случая от друг ъгъл, навярно няма да Ви се стори толкова деликатна цялата ситуация. Вижте, жена ми държи магазин за бельо, така че аз възприемам въпросният артикул като стока, която имам подръка в изобилие. Да, вярно е, че тази стока ще подчертае прелестта на Вашите изящни крака, но съгласете се – сутиен или бикини биха били далеч по гротескни като подарък!
- Голям хитрец сте! Убедихте ме. Благодаря, но все пак, нямаше нужда! – отвърна тя.
- Е, не е така! Мисля, че биха Ви стояли чудесно! Ще предизвиквате трепет в мъжките сърца, а това не е малко! Прекрасна дама, като Вас, трябва да носи радост на всички ценители, защото противното ще бъде престъпление срещу природата! – продължи с ласкателното си настъпление Емов.
- О, благодаря! Да, наистина са много хубави! – съгласи се Енева.
- Какво ще кажете някой път да ми демонстрирате Вашите съвършени крака в тях, да речем в съвсем непринудена среща на кафе, някъде в центъра или където Вие пожелаете? Пак повтарям – съвсем неангажиращо, просто като добри приятели и нищо повече! – наистина бе много дързък.
- Защо пък не! Има сделка! Да отидем да пием кафе някъде в някое хубаво заведение, където има маси навън, за да се насладим на хубавото време. – поде инициативата тя.
- Дадено! Имам предвид едно кокетно заведение с приказна тераса. Кога ще ме ощастливите с компанията на Вашата неустоимост? – в гласа на Емов се долавяше хриптене.
- Голям ласкател сте! Какво ще кажете за сега. Децата са на училище. Но Вие навярно сте зает и нямате тази възможност. – продължи та.
- Ами да! Чудесно! Разбира се, че мога! Идвам да Ви взема с колата. Дайте ми четиридесет минути…
- Чакайте, чакайте! На мен ще ми трябват повече от четиридесет минути. След около час и половина, но ще се възползваме от услугите на обществения транспорт! – прекъсна го Енева.
- Добре! След час и половина ще Ви чакам пред Вашата кооперация с такси! – отсече Емов и затвори.

Тя излезе от входа на кооперацията в ослепителен костюм, състоящ се от елегантна пола до коляното и манто в мек пастелен бледозелен цвят. Отдолу бе с нежна черна блуза, която бе в тон с чантата и обувките. Високите тънки токове зачаткаха отмерено по тротоара. Всички мъже на улицата извърнаха погледи към нея. Часовниците спряха, трамваите също. Даже градските врабчета застинаха във въздуха съвсем неподвижни. А тя бе наистина забележителна дама, със стройно телосложение и меки изваяни форми. Тъмната и коса се спускаше свободно до раменете на непринудени вълни. Строгостта на правилните линии на лицето се омекотяваше от едва забележимото чипо носле и сочните, добре оформени устни, който караха мъжките фантазии да активират точно определени картини, досещате се какви. На този фон пъстрите очи придаваха загадъчност, чрез свойте нюанси от безкрайна пастелна дълбочина и игриви отблясъци, сякаш нашепващи за тайнствени сладострастни намерения.
Госпожа Енева потъна в спрелия наблизо таксиметров автомобил и изчезна като феерично видение. Улицата възвърна стария си прашлясал и забързан вид. Трамваите иззвъняха със звънците си, затвориха вратите с трясък и потеглиха по релсите си, а врабчетата полетяха след таксито.
Емо Емов се опита с присъщата си отривиста непринуденост да поведе някакъв разговор, но този път инициативата нещо му се изплъзваше. Обаянието на неговата спътница, парфюмът ѝ и скъсеното разстояние помежду им така го стиснаха здраво за гърлото, че го оставиха без дъх. Без дъх не, ами и направо без глас. Едва успя да изфъфли на шофьора адреса на избраното заведение. То наистина се оказа кокетно и ведро. Имаше приятна светла тераса, откриваща приятна панорама към добре озеленено междусградно пространство. Седнаха на ефектни кресла от някакъв материал, наподобяваш тръстика. Изящните колене на госпожа Енева, опаковани в блестящата прозрачна черна коприна, се подаваха съблазнително над стъкления плот на ниската масичка. Емов не отделяше поглед от тях. Тя бе забелязала предизвикания интерес и ги държеше плътно долепени едно до друго, съгласно етикета.
- Вие сте ослепителна! За малко да припадна в таксито! Не мога да си събера мислите. А, да... Какво ще пием? – доста неуверено подхвана той.
- Благодаря! Аз бих предпочела капучино и натурален сок. А Вие? – отвърна тя.
- На мен ще ми е необходимо нещо доста по-силно, за да укротя аритмията си в момента, но все още е твърде рано. Ще Ви правя компания с един зелен чай или може би чай от мента на първо време, пък после ще видим. – неубедително добави Емо.
- Чудесно! Вие с какво се занимавате всъщност? – попита Енева.
- В момента с нищо съществено. Помагам на жена ми при доставките и поръчките в магазина. Аз съм машинен инженер по професия, но за сега няма свободни позиции, които бих предпочел. Преди време продадох изгодно наследствен апартамент в центъра, парите от който вложих в бизнеса на жена ми. Предпочитам тя да е ангажирана по някакъв начин, защото... Навярно по-късно ще стане дума и за това. А Вие? – попита той.
- А пък аз съм обикновена домакиня. Занимавам се с децата. Мъжът ми печели добре, но е много зает. Ето и сега е в командировка. Ще се върне сигурно чак в неделя. Завърших биология в Университета, но така и не стигнах до реализация. Да не говорим за това, моля! – тъжно заключи тя и се облегна назад, премятайки небрежно крак върху крак, вече извън изискванията на етикета, за който споменахме.
- Да, нека говорим за друго. Вие сте удивителна! Имате неустоимо излъчване! Не съм се излъгал в прогнозите си! – той си възвръщаше увереността.
- Благодаря за комплиментите, но не мислите ли, че така ме поставяте в малко неловко положение с тези Ваши ласкателства! Нали казахте, че срещата е без ангажименти, само като приятели. – тактично се опита да го скастри Енева.
- О, да. Извинете ме! Наистина попрекалих, но какво да направя, след като просто не мога да се въздържа. Пък и ми се струва, че сте уважила желанието ми, относно тоалета Ви. – заоправдава се той.
- Ако визирате чорапите, да. С тях съм и признавам, че са много хубави, за което Ви благодаря! – тя се усмихна непринудено.
- Радвам се, че Ви харесват! Не е необходимо да споменавам, че Ви стоят чудесно! Това впрочем и сама сте го установила, най-малкото в погледите на мъжете, предполагам. Знаете ли, нося Ви още нещо дребно, което пак е от асортимента на магазина на жена ми. Естествено, че не са бикини, както Ви споменах и преди, най малкото защото няма да мога да видя как Ви стоят. – Емов очевидно бе възвърнал своята увереност.
- Пак ли чорапи? – усмихна се госпожа Енева.
- Този път ги поръчах специално за Вас. Нали Ви казах, че аз се занимавам с доставките. Това са класически шикозни чорапи с ръбове. Моля да ги приемете, тъкмо така ще мога да си оставя вратичка за още една среща! – усмихна ѝ се угоднически Емов. – Апропо, ако повдигнете съвсем малко полата си ще мога да видя тъмния край на чорапите Ви, моля!
Госпожа Енева замени усмивката си с един многозначителен, но строг поглед и без да отговаря на нахалното предложение се протегна за чантата си, която бе позиционирана на съседното кресло, откъдето измъкна стилни слънчеви очила. При това движение полата ѝ наистина се повдигна с една идея, разкривайки почти цялата външна част на съвършеното ѝ бедро, но нищо повече. Очите ѝ потънаха в загадъчност зад непроницаемата бариера на очилата.
- Не ставайте циничен! Ами ако не приема този път подаръка Ви? – попита тя предизвикателно – Мисля, че ситуацията става твърде ангажираща вече, не мислите ли?
- Може е така да е. Вие сте изключителна дама и аз се прекланям пред Вашата красота! Не бих отрекъл, че ще бъда безкрайно щастлив, ако поне мога да Ви виждам от време-навреме! – призна той неочаквано
- „Поне”... „От време-навреме”... Какво искате да кажете? Та вие май откровено се опивате да ме сваляте .– дяволито подхвърли тя.
- Да, права сте! Не мога да се концентрирам във Ваше присъствие! Вижте, аз трябва да Ви призная нещо! Моля да ме изслушате и да не ме прекъсвате! Дълго се двоумях дали изобщо да зачеквам тази тема, но сега съм убеден, че съм длъжен да бъда искрен с Вас! Аз не Ви срещнах съвсем случайно. Търсех Госпожа Енева, но намерих Вас. Ще кажете – как така, та то е едно и също, но не е! Госпожа Енева е съпругата на един не съвсем случаен мъж в моята история, докато Вие се оказахте нещо различно и неотразимо! Искам да кажа, че търсех госпожа Енева по съвсем различен проблем, но се натъкнах на Вас и от тогава не съм съвсем наясно със себе си! Да, зная че звучи инфантилно, но... По дяволите! Пак се оплетох. Вижте прекрасна госпожо Енева, мисля, че се влюбвам във Вас, въпреки, че...
- Моля! Не! Не Ви разбирам наистина! Нека да си изясним ситуацията! Искате да кажете, че Вие съвсем целенасочено сте ме издирвал, защото сте предполагал, че ще се влюбите в мен? Не мислите ли, че това звучи твърде несвързано и незряло? А, и да Ви кажа – позакъснял сте. Както вие сте женен, така и аз съм омъжена! За какво влюбване може да става въпрос изобщо, та ние да не сме на по осемнадесет! Или Вие може би сте от онези извратеняци, които преследват жените, подмамват ги с разни подаръчета и ласкателства, за да правят разни мръсотии с тях, а после ги удушават! – недоумяваше тя.
- Да, не... Такова... Леле, каква каша стана! По добре да го карам направо. Ами вижте, проблемът е, че Вашият съпрлуг и жена ми имат интимна връзка от известно време насам. Тогава реших да Ви намеря и...
- Я чакайте! Това да не е някакъв шантаж? Или не, това е „Скрита камера“! Вие кой сте, всъщност? – прекъсна го безцеремонно тя и се наведе над масичката, слагайки край на съблазнителната гледка към бедрата си.
- Не, не е шантаж, нито е „Скита камера“. За съжаление е истина. Мъжът Ви има любовна авантюра с жена ми! Той е директор в една мега-компания, нали така? Има служебен автомобил и.... - Емов описа подробно някои детайли от житието и битието на неверния съпруг.
- И Вие решихте да ме употребите като оръжие в своето отмъщение? – запита нервно Енева, след като го изслуша недоумяващо. – Чудя се обаче, защо още Ви слушам!
- Да, очевидно не трябваше да Ви казвам. Сгреших и се извинявам! Ако не бях обсебен от Вашата обаятелност със сигурност щях да Ви използвам като оръжие за отмъщение - както сама се изразихте! Щях да Ви сервирам информацията за изневерите на съпруга Ви по възможно най-фрапиращия начин, за да вгорча живота му чрез Вашата ревност. Обаче още щом Ви зърнах, нещо в мен се скъса и аз изоставих първоначалните си планове. Не мога да си обясня защо господин Енев е допуснал да изневерява на такава прелестна съпруга!
- Да, да! Тези суперлативи оставете за жена си! Чорапи ще ми подарява... Ама и аз съм една патица! – нервно изсъска Енева и понечи да става.
- Не си тръгвайте! Те навярно сега са заедно. Когато казахте, че мъжът Ви днес е заминал, веднага ми просветна нещо. Имам ключ от любовното им гнезденце. Наели са една мансарда в една нова кооперация. – изстреля на посоки Емов.
Тя се закова права пред масата. Фините чорапи бяха образували няколко едва забележими гънки на коленете след внезапното изправяне.
- И какво предлагате? Да отидем и ние и да си направим четворка?!? Вие наистина сте извратен! Вече съм сигурна, че искате да ме примамите и после да ме изнасилите! Или може би сте някой некрофил и първо ще ме убиете по особено жесток начин! А-а-а, не! Май ще повикам полиция. – разфуча се тя.
- Ама Вие, какво? Да не искате да кажете, че съм сериен убиец! И таз добра! Никога не съм бил насилник през живота си! Вижте, имам и снимки на Вашия мъж и жена ми. Но щом се страхувате от мен, моля така да бъде. Ще си тръгна и никога повече няма да ме видите! Съжалявам, че Ви изплаших! Довиждане! – каза тъжно Емов и стана да си ходи.
- Впрочем, защо мислите че те сега са там? Как ли би реагирал съпругът ми, ако се изтресем на вратата? Далеч ли е? Как го нарекохте – мансардата? – стартира типичния си картечен стил на задаване на въпроси бясната Енева, а тонът ѝ не търпеше противоречия.
- Не е съвсем близо, но можем да вземем такси. Ако не са там, то всеки момент ще довтасат. Или може би Вашият съпруг е там и я чака, защото жена ми беше в магазина, но ме предупреди, че щяла да затвори по-рано, под предлог, че има час за зъболекар. А и щом се оказа, че мъжът Ви е в командировка, пъзелът съвсем се подреди, не мислите ли? – отвърна той.
- Всъщност, защо пък не! Може и да сте прав. Да тръгваме! - изкомандва тя.
Мансардата се оказа съвсем компактна боксониера с всичко необходимо. Това бе по-скоро студентска квартира, състояща се от просторна всекидневна с бокс и баня с тоалетна. Основното обзавеждане се свеждаше до модерен диван, който лесно се преутройваше на широка спалня, едно кресло и две табуретки в съшия стил. Раздвижената библиотека и един малък гардероб придаваха известно бохемско излъчване. Подредено и чисто. И съвсем празно! Нямаше никой. Емов отключи направо вратата, без да звъни, като се надяваше вътре да завари поне един обитател. Пристъпиха несигурно в чуждото жилище, като на всеки от тях се натрапваше чувството за неканеност. Застанаха пред дивана и се спогледаха гузно. Ситуацията бе доста неприятна. Госпожа Енева разчупи зловещата тишина.
- Ама Вие как се сдобихте с тези ключове, всъщност? – червейчето на съмнението се бе загнездило дълбоко в съзнанието на госпожа Енева и прояждаше параноични тунели в него.
- Извадих дубликати на два от ключове от ключодържателя на жена ми, които ми се сториха напълно непознати, докато тя беше в банята. Естествено рискувах, защото това можеха да бъдат всякакви ключове. – отвърна Емов.
- А как решихте, че изобщо тази квартира съществува? – любопитстваше тя, като не криеше съмненията си.
- Нека да седнем! Историята е следната... – поде Емов и седна на дивана – Жена ми започна да се облича много елегантно и предизвикателно. Изцяло смени стила на тоалетите си и най вече на бельото. Започна да ходи редовно на козметик и прочие. Закъсняваше поне един ден в седмицата. Провеждаше доста странни разговори по телефона си, изпълнени с много недомлъвки. Един ден отидох до магазина в края на работното време, когато тя не ме очакваше. Беше затворено. Вечерта закъсня почти до полунощ. Оправда се с някаква позната, която имала подобен бизнес, но била фалирала и предложила останалата стока на безценица, та ходили до някакъв склад и се наложило да опишат артикулите. Не била чула телефона си. Да, ама аз вече се бях осъмнил. Започнах да се застоявам в кафенето срещу магазина всеки следобяд. Един ден пристигна един костюмар със скъп автомобил, а тя затвори магазина и се качи при него. Аз се метнах на едно такси, за да ги проследя, ама ги изпуснах. Чак на третия път успях да ги проследя до тук и то с помощта на един специален приятел, защото губех твърде много време с хващането на такситата. Те потънаха във входа, а аз след тях. Успях да видя на светлинното табло на кой етаж спря асансьорът. Зачаках отпред. Междувременно се опитах да звънна на жена си, но тя не ми вдигна. После каза, че е била на маникюристка. След около два часа се изнизаха и отпрашиха нанякъде. Едвам хванах такси, но се забавих точно колкото отново да ги изпусна. На другия ден се обадих на същия приятел, който бе завършил фотография, но работеше към една агенция за проследяване на хонорар. Той свърши останалото. Успя да ги проследи и да направи снимки в момента, когато мъжът Ви паркирал колата във Вашия гараж и се прибрал у вас, като по този начин стигнахме и до Вашия съпруг. От там – насетне горе-долу Ви е ясно развитието. Интересното е, че когато реших да де свържа с Вас, си бях съставил един въображаем профил на някаква повлекана с ролки на главата и аромат на запръжка. Изтръпнах, когато Ви зърнах за пръв път!
- И решихте да ми подарите розата! – добави Енева и приседна на креслото.
- Не! Розата дойде по-късно. Както Ви казах, бях решил да Ви информирам за ситуацията, искам да кажа – да информирам въображаемата повлекана за изневерите на съпруга си, чрез което да инициирам ревност и последващи семейни скандали. Вие се оказахте очарователна дама и аз зациклих в сценария си за отмъщение! Не можех да повярвам, че той може да Ви замени с друга, та дори това да е моята невярна съпруга. Започнах непрекъснато да си мисля за Вас. Редуваха се ревност по жена ми и копнеж по Вас. Тогава ми блесна идеята за розата. – Емов си умълча.
- Казвате, че Вашият приятел ги е заснел? Искам да видя снимките – тя бе непримирима.
- Разбира се! Ще Ви ги пратя на мейла. Или може да се обадя на Кръстев, това е моят специален приятел - детектив. – ентусиазира се Емов.
Ето пак... Досещате ли се за произхода на името на въпросния папарак. Да, точно така - и тази фамилия е измислена, но този път не става дума за константи, а за неизвестната математическа величина „Х” , която фактически се изобразява с кръстче. Та, ако един щракач, занимаващ се със сърфиране сред мръсното бельо на хората, не можем да завоалираме в анонимността на неизвестната „Х”, то кого другиго! Ама, пак се разсейвате нещо! Марш обратно към тематиката на настоящия разказ и да не съм ви видял повече да се заплесвате по математиката!

- Да, не е лошо да му се обадите и да го помолите да дойде, за да бъде и евентуален свидетел. – каза тя, като си помисли, че така може би ще рискува по-малко, в случай, че Емов наистина се окаже някой извратеняк.
Кръстев каза, че не може да дойде точно на момента, защото имал ангажимент, но пък за сметка на това бил наблизо и щял да довтаса веднага, след като се освободи - накъде до час.
- Само че, до тогава да не вземат да кацнат нашите влюбени птички, че свидетелят ще се окаже излишен. Чувствам се като крадец! Какво ли има в този гардероб? Ще надзърна – Емов ставаше нетърпелив.
Той се надигна и отвори въпросния гардероб. Какво имаше вътре ли? Бельо. От всички разновидности, било то спално или персонално такова. И нещо по-различно – един вибратор с внушителни размери!
- Я виж ти! – Емов го извади с два пръста. – И в къщи има подобен. Вие какво мислите? – обърна се той към нея.
- Да, типично в негов стил, имам предвид съпруга ми! И на мен ми подари. Обожава да ме гледа, докато... – не довърши тя.
- О-о-о! Наистина ли? Харесва ли Ви да го правите пред него? И аз не бих се отказал от удоволствието да Ви съзерцавам в подобен момент! Какво не бих дал да Ви видя в такава фаза! Какво мислите? – подсмихна се Емов.
- Не ставайте нахален! Какво Ви кара да допускате, че мога да се разчекна срещу вас и да се изчукам с вибратора на жена Ви! А и точно тук, където Вашата съпруга се е задоволявала пред погледа на Моя мъж! Не! Каква глупачка съм само! Чорапи ще обувам даже, а то каква била работата. Бил се захласнал по мен!?! Вятър и мъгла! – Енева бе нервна.
- Но това е самата истина! Аз наистина Ви харесвам и наистина мисля, че се влюбвам във Вас! Добре, да речем, че влюбването е малко пресилено, тъй като е за младежите, а аз просто Ви желая сексуално, тъй като ми въздействате по един особен начин! Съжалявам, че Ви забърках в тази доста неприятна история, но нямах сили да бъда повече мълчалив свидетел на забежките на жена си! В крайна сметка Вие рано или късно щяхте да разберете. Съжалявам също така, че Ви разочаровах! - каза Емов и хвърли вибратора на масичката.
Да, тя бе разочарована и огорчена. Чувстваше една ледена празнина в сърцето си. Съмненията около верността на съпруга ѝ току що се бяха потвърдили, а трепета от очаквания флирт със симпатичния непознат се изпари, оставяйки след себе си горчивото усещането за цинизъм и предателство. В този миг тя ненавиждаше всички индивиди от силния пол! Нейният съпруг бе предпочел жената на галантния и доста нахален Емов, който пък от своя страна бе готов на всичко, за да си я запази. А къде бе тя в цялата тази история! Една кукла, с която Емов би желал да се изгаври, за да натрие носа на съпруга ѝ и да компенсира накърненото си его. Употребена и ненужна! Да, точно така се чувстваше. Не, тя не беше само разочарована и огорчена! Тя беше бясна!!! И тогава реши да ги накаже, като ги накара да се почувстват и те унизени.
„Тези самозабравили се самци, които така дивашки се бореха за една пачавра! В крайна сметка, защо всички мъже се стремяха към тази пачавра? Всъщност защо да е пачавра, та тя също е жена, но една друга жена! А защо и аз да не бъде като тази жена? Защо аз да не бъде тя! Да, защо да не бъде аз, та дори и в ролята на курва! Какво мога повече да загубя? Защо изобщо трябва да губя? Жената на Емов, след като постъпва като курва, какво губи – ами нищо, дори има възможността да избира между два кура, поне! Ама, че съм путка заспала!“ – ето такива мисли се завъртяха в хубавата главица на госпожа Енева.
Ядът я предизвикваше да бъде вулгарна, поне в мислите си за сега. Някаква бунтарска непримиримост взе да взима връх у нея. А не можеше ли все пак да спечели от тази тъпа ситуация?
- Повярвах Ви! Как ли пък не! И Вие сте като всички останали! Влюбвал се бил в мен. Ама, всъщност не – не се бил влюбвал, ами само искал да ме изчука, за да си го върне на жена си, която пък се чука с моя мъж! – каза иронично Енева.
- Сега пък Вие ставате цинична. За мен действително сте много красива и неустоима! Да, желая Ви, точно тук и сега! Желая Ви от мита, в който Ви зърнах! Искам за правя секс с Вас, луд и дивашки секс, но и нежен и дълбок! Искате ли да Ви го докажа?– погледна я в очите той, стоейки прав до нея.
- Кое по-точно ще ми докажете? Че ме предпочитате пред Вашата съпруга? Та нали заради нея сме в тази конфузна ситуация. Не ставайте смешен, а си признайте, че искате да ме изчукате само за да си отмъстите за нараненото Ви самочувствие! И така да е, как ще ми докажете, че ме предпочитате пред жена си? С цветя и подаръци? А, да – новите чорапи, които са поръчани специално за мен. – иронията сякаш се примеси и с известна доза гняв.
- Като Ви накарам да бъдете щастлива в моите обятия! Ще Ви доведа до висините на екстаза! Давате ли си сметка колко Ви желая точно сега! Но Вие можете и сама да се уверите! – промълви Емов почти шептейки и сведе поглед към издутината на панталона си.
- О-о-о, така ли? Покажете ми, моля! Да видим колко сте готов да ме предпочете пред жена си! – нахакано го подкани тя.
Емов нямаше нужда от повече покани и на мига разкопча панталона си, оставяйки го да се смъкне и открие разпънатите като палатка боксерки.
- Я виж ти! Ама Вие наистина ли! – смутено смотолеви тя.
Той смъкна и боксерките, гледайки я право в очите, възползвайки се от моментното ѝ смущение. Членът му бе възбуден и вироглаво стърчеше напред към нея. Моравата му глава бе досущ като презряла ягода, а от цепчицата отпред проблясваше закачлива сълзичка. Енева се бе вцепенила от нестандартния елемент в ситуацията, но също така бе запленена от гледката. Инструментът на Емов не беше по-голям от този на съпругът ѝ, но главата му бе сякаш по изострена отпред. Сърцето ѝ заби лудо.
- Какви ги вършите! Какво искате да постигнете с тази ваша дързост! Искате да ме изчукате, това вече го разбрахме. Ще трябва да ме предразположите, като ме убедите, че наистина желаете мен, а не отмъщението! Трябва да съм сигурна, че този кур е напърчен специално за мен, за да успеете да ме възбудите! А може би сте се подготвил предвидливо, като сте се нагълтал с виагра? Хм... Интересно! Ами ако пък се съглася, да се възползвам от надървеното Ви състояние? Внимавайте, защото ако успеете да ме разпалите, ще се наложи наистина да ме направите щастлива и то много щастлива! Ще се поизмъчите, уверявам Ви, защото аз не съм нито толкова лесна, нито толкова скромна в това отношение, а и заради Вашата съпруга не съм виждала кур от доста време. – тя започна не само да мисли вулгарно, но и да се изразява в този стил, защото в този момент точно това ѝ харесваше.
Възбудата ѝ започна да надделява над притесненията. Някак си идеята за отмъщение завладя и нея. Искаше да бъде курва, като онази, която предпочитаха всички. Сетивата ѝ се изостриха и тя неволно протегна ръка към стърчащия инструмент на дръзкия рогоносец. Докосна го неуверено. Нежно го обхвана и обходи по дължината му, за да се увери в готовността му. При това ѝ действие вените му изпъкнаха и той се напрегна чувствително, вследствие на което Емов изсумтя или по-точно изръмжа. Тя продължи с фрикцийте, като от време-навреме го стискаше нежно. Първоначално се зачуди дали да не го изпразни набързо на ръка, а след това да го наблюдава как ще се смухлюзи физически и психически, но после слабините ѝ напълно оправдаха наименованието си и я предадоха. Един гъделичкащ копнеж се разнесе из всичките ѝ нервни клетки и накрая се концентрира около чувствителното ѝ клиторче. Усети топлината, предизвикана от обилната влага, подмокрила бикините ѝ. Искаше ѝ се да докосне този напращял член с език. Изненадващо за самата себе си, тя се приведе и го целуна по ягодовата главичка. В мига, в който го докосна с устните си, внезапно я обзе пък неистовото желание и да го налапа. Не можа да устои на изкушението, а и вече и не искаше. Обхвана го нежно с устни, усещайки го как се донапряга като див звяр. Изгаряща похот обсеби сетивата ѝ, разпалвайки неутолим копнеж във вагината ѝ. Представи си как в този миг съпругът и влиза и ги сгащва в абсурдната ситуация. Тази мисъл отприщи непознати до сега тръпки и мръсни фантазии. Някаква изпепеляваща ненаситност я подтикваше да поглъща този едър фалос все по-дълбоко в гърлото си. Този път тя бе странно различна и непозната, дори за себе си.
- Невероятна сте! Нали това не е сън! Ще експлодирам! – промълви той с пресъхнала уста.
- Опитах се да Ви намекна, че започнем ли, ще трябва да стигнем до общо удовлетворение! – едва успя да се откъсне от съблазнителния палавник тя. - Нещата обаче придобиха неочакван и за мен характер! При мен няма да е лесно! Трябва доста да се потрудите! Мислете му! Не приемам откази! Ако се изпразните, това изобщо не означава, че сме свършили! Май не сте пил никаква виагра. М-м-м, колко е хубав тази кур! Искам го! Искам го и в моята путка, така че се стягайте! – каза тя ставайки от креслото.
Свали мантото си и седна да дивана. Емов не чака изрична покана и седна до нея с панталони около глезените си. Обгърна я с едната си ръка и я придърпа към себе си. Устните му потърсиха нейните, а другата му ръка се плъзна по съвършените бедра. Полата се вдигна над тъмния край на чорапите, изпънати от нежните черни жартиери. Тя обхвана отново твърдия му член и се наведе, за да го засмуче отново страстно. Той се приведе зад нея и повдигна единия и крак върху дивана, в следствие на което полата се вдигна още, разкривайки прелестната дантела на бикините. Докосна ги, прокарвайки пръст по бленуваната цепка. Изгаряше от желание да докосне клиторчето и пъхна ръка под деликатната материя. Тя надигна ханша си и отривисто ги смъкна, захвърляйки ги някъде в ъгъла. Нейната изцяло гладка прасковка се бе разпукнала в трепетното очакване. Емов плъзна ръка, разнасяйки стичащите се там соковете. Тя изстена и широко разтвори бедра. Той се усука зад гърба ѝ, опитвайки се да импровизира в поза 69. Дамата предусети намеренията му и го обкрачи, като се стремеше да не изпуска палавият немирник от устните си. Езикът му се стрелна в розовата ѝ цепка, потапяики се в сладкото ѝ ухание. Тя простена и го погълна почти целия, после бавно го изхлузи от гърлото си, докато устните и достигнаха широката периферия на главата му и тогава силно го засмука, докарвайки го до ръба на кулминацията. Усети мига и бясно заусуква езичето си около процепа, откъдето всеки миг щеше да избликне на талази гъстият му нектар. Членът му се втвърди до пръсване и веднага след това се разтресе в конвулсии.

Той бе по риза на дивана, все още с панталони около глезените, когато тя се върна от банята, оправяйки полата си.
- Какво ще правим сега? Успяхте да ме възбудите, но не и да ме изчукате. Вие обаче достигнахте до своето удовлетворение, благодарение на мен! Стана точно това, което Ви предупредих. Може би наистина ще трябва да се възползувам от вибратора, ако имате презервативи, разбира се. Колко време имаме, докато дойде този... фотографът? – изстреля тя няколко бързи въпроси в неин стил.
- Имам два презерватива. Мисля, че разполагаме и с почти половин час. Е, в краен случай можем да направим тройка! – отвърна Емов.
- Вие пък! Няма да крия, че отключихте в мен неподозирани страсти днес, но все пак. Въпреки, че човек като даже „А“, ще трябва да стигне и до „Я“. Като си помисля, подобна идея в този момент не ми е съвсем неприятна. Но какво пък би си помислил Вашият приятел? Нали щяхме да хващаме прелюбодейците, а сега ние се озовахме на тяхно място! А ако нашите половинки точно сега довтасат и вместо ние тях - те ни изловят? Не стига, че сме нахлули, едва ли не чрез взлом в чужда собственост, ами остава да ни заварят в секс-оргия. – отвърна тя.
- Нямах предвид моя приятел, а вибратора като трети участник. Идеята Ви е добра, обаче! А и той си пада по такива неща, та нали е човек на изкуството, а те са доста освободени. За жалост сте права за обстановката тук. Искате ли да се преместим в някой хотел наблизо? – Емов бе неузнаваем.
- Не, не намирам идеята Ви за добра! За мен ще бъде твърде неловко в хотелска стая, а да не говорим, че възбудата ми ще отшуми, докато се преместим. А и какво би си помислил Вашия приятел! По добре ще е да го изчакаме тук. Ще заключим вратата и ще оставим ключа в ключалката. Няма да се събличаме изцяло, за да не бъдем съвсем изненадани. Ако все още имате желанието да ме изчукате, разбира се. Но дори и вече да го нямате, предупредих Ви, че ще Ви се наложи да ми върнете жеста, като ме оправите с език или мажете да напъхате в путката ми вибратора на жена си. А защо не и двете. – цинично , но и някак си делово заяви тя.
- Разбира се, че Ви желая! Елате при мен и да продължим започнатото. – каза Емов.
Тя взе вибратора от масичката и му го подаде.
- Сложете му един презерватив. Нали щяхме да правим тройка. – добави тя със загадъчна усмивка и отиде да заключи вратата.
- Вие сте фантастична! – изръмжа той.
Дамата разкопча блузата си, седна на дивана и вдигна високо полата си. Предизвикателно разтвори с пръстчета тръпнещата си вагина. Емов приклекна срещу нея и страстно я заобхожда с език. Тя простена и размачка гърдите си, освобождавайки ги над дантеления сутиен. Той плъзна вибратора по влажната ѝ цепка и нежно го притисна под клиторчето. Огромната му глава плавно се вмъкна в тесния процеп. Нов, но по-дълбок стон се освободи след дълго жадуваното проникване. Сладострастни талази заприиждаха като порой, който повлече всичко след себе си. Тя пое инициативата и продължи сама да контролира играчката с едната си ръка, а с другата потърси оръжието на своя партньор, подсказвайки му недвусмислено за намеренията си. Засмука го за пореден път и той започна да възстановява своята боеспособност. Госпожа Енева наистина бе неузнаваема! Онова за тихите води май ще излезе съвсем вярно. Непознати нови усещания взривиха сетивата ѝ, след като влагалището ѝ беше разпънато до пръсване от този огромен изкуствен член, а тя в това време се наслаждаваше орано на вече втвърдяващия се за втори път пенис на Емов. Нейната фантазия се развихри и отключи една неконтролирана похот, на която тя се отдаде безропотно, за да достигне до дългоочакваното удовлетворение, експлодирайки в първия си оргазъм.
Напрежението привидно отшумяваше в нея, но не и възбудата. Палавникът в устните и бе възстановил напълно размерите и твърдостта си.
- О-а-а, този хубав и голям кур за мен ли е? Искам го в путката! Къде е другия презерватив?– прошепна закачливо тя.
Емов обхвана неустоимите и бедра и напористо я наниза на своята обезопасена мъжественост. Вагината ѝ бе изключително влажна и еластична, благодарение на вибратора, който сега си почиваше до тях. Животинската страст, обзела и двамата, дълбоките тласъци, предизвикващи онези характерни клокочещи звуци при методичното проникване на здрав кур в добре разработена пичка, собствените им стенания и опасността в самата необичайна и непозната обстановка отприщиха в нея нова серия от почти припокриващи се във времето леки и кратки кулминации, които постепенно увеличаваха своя интензитет, достигайки висините на дълбок екстаза, доближаващ се до загуба на съзнание.
Изведнъж някакъв телефон иззвъня, сякаш някъде в чужд сън. Тя първоначално не можа да отрази досадното смущение, тъй като бе във вихъра на колосален оргазъм. В нея се бе отключила някаква скрита демонична енергия в нея, която не можеше да бъде обуздана така лесно. Звънна се и на вратата. Емов се стресна и се закова неподвижен, за да се ориентира, но така пък успя отчетливо да усети нейните спазми около члена си.
- Не трябваше да заключвам! – простена тя с премрежен поглед, бавно идвайки на себе си.
- Ами ако са те? – изстреля опасението си Емов.
- Какво от това. Точно сега ли трябваше! Не можем да спрем точно сега! Не още!!! По дяволите! Не отваряйте! – тя бе като бушуващ ураган, който не искаше да утихва.
Пак звънна телефонът на Емов. Той бързо скочи, изхлузвайки пишокът си като глист от горещата ѝ все още пулсираща вагина и намери досадната джаджа от джоба на сакото си, което бе небрежно преметнато на облегалката на креслото.
- Спокойно! Кръстев е. Той е на вратата. – каза той, след проведения светкавичен разговор. – Да му отворим ли или да продължим?
Дамата си опитваше до пооправи мислите си и придърпа инстинктивно измачканата си пола.
- Да продължим, но как? Ами какво ще прави Вашият приятел? Трябва да го разкарате или да го накарате да почака някъде. Освен ако не искате да ни гледа или да го включим по някакъв начин. Имате ли му доверие? Добре, Вие решавате! – каза тя под въздействието на неотшумяващата възбуда.
- Да го включим, въпреки че донякъде ще ревнувам! Но от друга страна – изживяването си заслужава, особено с дама ката Вас! – той се отправи по боксерки и разкопчана риза към входната врата.
- Добре, но ситуацията е много деликатна. Вие ще водите играта! Бъдете тактичен, моля! И не забравяйте за презервативите! – подхвърли тя след него.
Кръстев беше набит на външен вид, от онзи тип небрежни бараби, които не държат на префърцунените изгъзици. Носеше дънки и рокерско кожено яке с много ципове навсякъде. Бе със сравнително дълга черна къдрава коса, която преминаваше в свободна брада. Ако някой му нахлузеше едно расо, то той би могъл спокойно да изкара някоя и друга пара от доверчивите миряни около кварталната църква.
Емов му връчи ключовете и му нареди да заключи отвън и докато не намери презервативи от някоя близка аптека, да не се връща. Бе му нахвърлил набързо ситуацията, в която фотографът прие с охота да участвува.
Щом останаха сами те се нахвърлиха отново един към друг като диви животни. Тоя я притисна страстно към себе си и я повали на дивана, намествайки се между краката и. Проникна грубо в нея и започна да я шпори отново с твърдия си боздуган. Впи устни в нейните и проникна с език. Тя потдаваше безропотно, опиянена в страстта си. Тази по-груба игра и мисълта за предстоящата оргия очевидно ѝ харесваше.
Кръстев влезе и се стъписа от гледката. Запристъпва смутено към тях, сякаш всеки момент би се извърнал и побягнал презглава назад.
- Хайде, ще се включваш ли или ще гледаш! – изръмжа Емов без да спира с тласъците.
Енева стенеше тихичко в такт с поклащанията и безсрамно гледаше към новодошлия. Папаракът бързо се окопити. Той изпиваше с поглед полуголата дама и без да я изпуска от очи започна да се съблича.
- Не се събличайте, моля! Такива са условията. Не мога да Ви обясня сега. – промълви на пресекулки тя.
Фотографът остана по яке и смъкна дънките си барабар с бельото. Неговата мъжественост изглеждаше неестествено голяма за отпуснатата си все още форма и предначертаваше колосални очаквания. Енева не пропусна тази подробност и усети нова жар в утробата си. Тя протегна ръка към него и той пристъпи към дивана. Обхвана го и го придърпа без свян, за да го засмуче ненаситно. Той се втвърди почти мигновено, а огромната му глава изпълни цялата ѝ уста. Усещането бе неописуемо! Една дълбоко скрита нейна фантазия се реализираше с шеметен успех. Само дето основният участник не бе съпругът ѝ, а един напълно непознат симпатяга.
- Да се разменим, братле! – продума Кръстев.
Емо с видимо нежелание се отдели от прелестната мадама и отстъпи място на папарака. Той притисна масивния си член, също вече опакован в презерватива и безапелационно го разтърка по разтворената и олитавена да краен предел вулва на Енева. Тя услужливо се разкрачи за да го улесни. Брадатия я наниза внимателно и подкара бавно. Тя се изви от удоволствие и се остави на насладата от усещането за тотална пълнота. Кръстев обхвана изящните ѝ бедра, проблясващи във фината коприна и ги качи на раменете си, оставяйки една огромна бримка на единия чорап от безбройните си ципове. Това отключи в нея още повече мръсни и похотливи фантазии.
- Искам ви и двамата в мен! Едновременно! Да, искате ли да ви кажа къде точно? В путката и в дупето ми! И искам да си говорим мърсотии! Моля ви да бъдете внимателни, поне в началото! Мисля, че видях в гардероба лубрикант. Емо, потърсете го и се включете, моля! – задъхано изрече тя, като така демонстрира предпочитанията си в разпределението на ролите, очевидно взела под внимание особеностите на двата пениса.
Фотографът се изправи със стърчащ огромен кур, лъщящ от сокове. Тя стана и го накара да се излегне по гръб, обкрачи го и го възседна, нанизвайки се на мъжествеността му. Полата и се бе навила около кръста, разкривайки дантеления колан с жартиери. Наведе се и впи устни в неговите, усещайки боцкането на брадата му. При тази поза дупето и лъсна съблазнително към Емо. От огромната възбуда и тръпката от очакваното анусът ѝ бе видимо отпуснат, приел формата на съблазнителна фунийка. Емо намери въпросния лубрикант и нежно размаза гела около примамливия отвор. Тя простена окуражително и забави движенията на ханша си. Емов натисна и вкара пръст. Там тя бе значително по-стегната. Той раздвижи пръста си в тясното ѝ дупе плавно и нежно. Стенанията се усилиха и минаха в по-висока октава. Втори пръст се притисна към първия и застина в очакване да бъде допуснат. Тя отривисто се натисна назад и помогна на проникването чу. Стенания изпълниха стаята. Емов усети движенията на папарака през тънката преграда. След като се убеди, че я е разширил достатъчно, размени пръстите си с твърдия си член и проникна плътно в хлъзгавото и тясно отверстие. Заклати я бавно, но постепенно ускори ритъма и дълбочината. Тя полудя и се отдаде на шеметното удоволствие от поредната кулминация. Пулсиращата ѝ наслада премина като мълния през всяка нейна клетка и се взриви в нескончаеми спазми на мускулатурата ѝ в зоната на интервенция, които мигновено пренесоха стихията на пожара и на останалите участници...

Госпожа Енева си поръча такси по телефона и криво-ляво пооправи измачканите си дрехи. Нарочно остави бикините си там като знак за отмъщение. След като задоволи дълго сдържаната си страст, която бе преминала в неутолима похот, тя се почувства като в безтегловност. Взе от папарака една флаш-памет със снимките на неверния си съпруг и напусна мансардата.

Тя все още усещаше гъделичкащата похот в себе си, въпреки изтощителни сексуални упражнения през този следобяд, до които в крайна сметка се достигна след бушуването на толкова противоречиви емоции! Чувстваше се предадена и унизена, но и мъничко виновна, защото за първи път бе изневерила на съпруга си и то не с някакъв си конспиративен любовник, а с двама напълно непознати мъже.
Това май вече го казахме някъде. Как ли би се чувствала сега, ако по-важният, от тези двама любовници бе съпругът и? Той би ли се съгласил да я сподели с друг, за да сбъдне една съкровена фантазия, която всяка жена таи дълбоко в себе си. Ако го бяха направили може би той не би потърсил ласките на жената на Емов? Дали пък вината не беше в нея, когато остави своя съпруг на кариерата си.

Енева стоеше объркана пред него и не знаеше от къде да започне. Тогава реши да му разкрие всичко, което знаеше - пък да става каквото ще.
- Включи си компютъра и ще ти покажа нещо. – каза тя смирено.
- Защо? Попитах те какво става тук, по-дяволита! – почти изкрещя той.
- Включи и всичко ще разбереш! – едва прошепна тя.
Енев извади лаптопа от чантата си и го постави на масата в хола. Екранът му просветна почти веднага. Тя му подаде флашката безмълвно. Зареди се папка с много снимки. На първата отворена се виждаше служебният автомобил на нейния съпруг на някаква улица, а вътре ясно се открояваше съблазнителна блондинка.
- Ама тя била руса! Ти нали не харесваше руси жени, бе лъжец такъв! – яростно изсъска тя.
- Какво е това? Чакай малко! Какви са тези снимки? – видно недоумяваше той.
- И още питаш! Дай нататък! – настоятелно отсече тя.
На втората снимка русата дама слизаше от колата, съблазнително разголила бедра под късата си пола. „И все пак Папаракът си е абсолютен похотливец” – помисли си тя.
На третата снимка... Но какво е това? На третата снимка се виждаше шофьорът на нейния съпруг, отварящ услужливо вратата на същата тази блондинка, точно пред входа на мансардата.
- Та това е шофьорът ми! И какво прави с моята кола и това момиче! Това не е жена му! Я чакай малко! – каза възбудено той и заотваря бързо следващите снимки.
На всичките бяха заснети въпросната блондинка и шофьорът. Енева гледаше пребледняла като платно с широко отворени очи.
- Не може да бъде! Ама той е с твоята кола! Но къде си ти тогава! Какво направих, Господи! – заекващо недоумяваше Енева.
- Ето защо непрекъснато му се налагаше уж да върши разни лични работи със служебната ми кола. Шефе, може ли да ползвам колата за това? Шефе, може ли да ползвам колата за онова? Един път посрещал балдъзата на летището, друг път щял да кара абитуриенти. Ама, я чакай малко. А ти какво ще ми кажеш в свое оправдание? Ти какви си ги забъркала? – повиши тон господин Енев.

В този момент децата се прибраха с глъчка в къщи.
- Татко, татко, ти си се върнал по-рано! Ще отидем ли утре на цирк? Ще има и мотори, които се въртят в метално кълбо, без да се блъскат! Много яко!– извика по големия син.
- Няма да ходим на никакъв цирк! Искам в зоопарка, тате! – изписука настоятелно по-малката дъщеричка.
- Чакайте, чакайте! Ще отидем и на цирк, и в зоопарка, но сега трябва да сте послушни, защото ще дойде баба ви, а ние с мама ще отидем на ресторант. – каза строго господин Енев. – Хайде, приготви се скъпа по-бързо, аз ще се обадя на майка ти, за да видя защо се бави.
- Ама, аз... Токова! Нали... – заекна тя от изненада.
- Хайде, хайде по бързо се оправяй и да тръгваме! И виж да си смениш чорапите, защото имаш бримка на единия отзад. – каза и той и намигна дяволито.
- Нямам други подобни. Ще си облека панталон. Или не... Може би имам едни нови, но те навярно няма да са съвсем подходящи за случая? – неуверено подхвърли тя.
- Защо да не са подходящи? – недоумяваше Енев.
- Ами те са едни такива, с ръбове отзад и може би са прекалено ангажиращи. – неуверено смънка тя.
- О-о-о! Разбира се че са подходящи! Ще отидем в скъп изискан ресторант, така че... – не довърши той.
- Мамо, мамо, какви са тези чорапи с ръбове? И аз искам чорапи с ръбове, мамо! – засуети се малката дъщеричка.
- Ще имаш разбира се, но когато пораснеш, Принцесо моя! – каза Татко и я гушна.


Ресторантът бе наистина изискан. Бяха в усамотено сепаре, на маса с тежка копринена покривка. Енева бе в ослепителна черна вечерна рокля. Тънките високи токове придаваха финес на стройната и фигура. Да не говорим за ефектните ръбовете на ефирните копринени чорапи отзад, придаващи феерична симетрия и неустоймост на съвършените извивки. Всички мъже в ресторанта мечтаеха да притежават тази фантастична дама.
- Кажи ми сега какво стана днес и защо беше така облечена! Наистина ли ми изневери? – попита той с хриптящ глас.
- Да, наистина ти изневерих, но то беше като отмъщение и акт на отчаяние! Ти отдавна ме пренебрегваш и аз много страдам. Особено след като се появи и този непознат... - тя заразказва своята невероятна история с монотонен глас, досущ като последна изповед. Не спести нищо, но не навлезе и в детайли. Наблегна на своята самота през последните месеци, като не позволи това да прозвучи като упрек.
- Това е всичко. Не мога да върна времето назад. Съжалявам! – каза съкрушено тя. - Сега сигурно ме мразиш, но разбери ме! Нямах друг избор! Аз бях сигурна, че си ме предал, защото отдавна не ме обичаш. Да, знам че ще кажеш – „защо не ми се обади и попита?”. Не, не го направих! Виновна съм и заслужавам да си понеса последствията! Лошото е, че те обичам още повече, особено след днес! Постъпи както считаш за разумно, но искам да не нараняваме децата. Ако искаш - намери си друга и аз няма да ви преча. Ще изпълнявам ролята на предана съпруга за пред децата, докато те пораснат или докато ти не ме изгониш. Ти решаваш! Да, не мога да върна времето назад, въпреки , че не съм сигурна дали го искам! – тя бе съкрушена.
- Какво искаш да кажеш с това, дали наистина го искаш? – запита той.
- Бих искала ти да беше днес с мен! Даже си го представях! Не знам дали ме разбираш. Усещането в подобна ситуация е невероятно за всяка жена. Ние обичаме да сме обект на почит и желания. Сигурно ще е неописуемо, ако го изпитваш с любимия човек. Но да не говорим за това сега! – сведе поглед пълен със сълзи тя.
- Хубаво ли ти бе с двама? – попита я той.
- Да, но с теб щеше да е съвсем различно! Как не се сетихме по-рано! – една сълза се отрони.
- Обичаш ли ме наистина?
- Да и то много повече, нали ти казах! – и втора се търколи.
- И не изпитваш никакви чувства към онези двамата?
- Не, разбира се! Това бе отмъщение! – извади кърпичката си от чантичката.
- И ще ме обичаш завинаги?
- Да, така мисля! Завинаги! Независимо какво ще стане с нас.
- И ще обичаш само мен, дори и ако си намерим подходящ партньор за тройка?
- Ти какво... Ще ми се надсмиваш ли? – тя го погледна с изумрудените си очи, окъпани в сълзи.
- Не, разбира се! Обичам те и никъде няма да те пусна да ходиш! И аз съм не по-малко виновен. От днес нататък ще ти обръщам толкова много внимание, колкото ти не ще можеш да понесеш. Това ще ти е наказанието! Защо не си ми казала, че искаш да опиташ с двама? – каза нежно господин Енев.
- Не мислех, че ще ме разбереш!
- Хайде да се прибираме, но не в къщи. Да отидем на хотел. Или за днес нямаш сили вече? – дяволито попита той – И си помисли кой би предпочела за партньор. Дали да не поканим твоят ухажор-рогоносец? Какво мислиш?

Гледай ти, каква щуротия щеше да стане. За малко да сринем всичко в семейните отношения на фамилия Еневи! Една фамилия със съвсем измислено име, но струва ми се – с не така измислени ежедневни проблеми. Една фамилия, която се бори със стихийте и капризите на времето, опитвайки се без да се комерсиализира, да надделее в хищническото себедоказване сред джунглата на глобалния свят и същевременно се стреми да запази прозаичните и простички нещица, като обич, семейство и вярност. Нима в ежедневното самоизяждане в името на парите, ние си продадохме и душите! За малко щеше да стане една... Мътна и кървава, ви казвам! И то защо? Благодарение на една грешка. Една нищо и никаква грешчица. Съвсем нищожна грешка...

Спиро Киров