АМА, АЗ НЕ СЪМ ТАКЪВ!
Една новела, свързана със специфичните моменти в отношенията между хората, продиктувани от тяхната слабохарактерна компонента. И тъй като стана дума за лично моята слабохарактерна компонента, която се оказа практически твърде обемиста, та въпросната новела доста се проточи и прие размерите на цяло новелище, което наложи разсичането му на отделни глави.

ПЪРВА ГЛАВА

Работех в една частна фирма, която разполагаше с около петдесетина човека персонал. Имахме си всичко, което е необходимо за подобна юридико-икономическа структура – ръководство, финансов отдел, търговски отдел, складова база, ремонтна работилница, кафе, охрана и прочие. Към складовата база назначиха като втори фактурист, една нова колежка на моята възраст, а тя – моята възраст по онова време гравитираше около цифрата 36. Новата колежка беше изключително симпатична и бързо привлече вниманието на мъжкото съсловие от фирмата. На всичко отгоре умееше да се облича в стил, който подчертаваше нейния сексапил. Подробностите около тоалетите ѝ ще спестя за момента, за да не се отклонявам от съществената нишка на тази история, а тя горе-долу се сучеше така:
Аз се дразнех от въпросната нова колежка, защото същата тази свободна позиция я бях уговорил вече с един приятел, чиято съпруга бе безработна от няколко години и дори му бях гарантирал мястото за нея. В последния момент обаче, Собственикът на фирмата, с който също уж бях съгласувал работата, се отметна и назначи изненадващо другата дама. На всеки му е ясно как стават подобни „непредвидени“ рокади, вследствие на прищевките на властимащите, така че не мисля да се впускам в анализ на решението на Боса. За мое голямо съжаление въпросната щатна длъжност беше под мой директен контрол и съответно на мен се падна честта и неудоволствието да се заема с процеса по адаптацията на Новата към работната среда. Лошото е, че в подобни ситуации негативната нагласа на обучаващия си личи от километри. Както и да е.
Колежката навлезе учудващо бързо в материята и пое почти изцяло досадното фактуриране и обслужване на касата, като по този начин освободи до голяма степен ангажиментите на другия фактурист (който беше мъж) и така ми отвори възможност да го пренасоча частично за запълване на дупките в останалите звена от работния процес. Междувременно мъжете от фирмата започнаха осезателно по-често да посещават кафенето, което беше в непосредствена близост до касата по разбираеми причини. Даже по-нахалните от тях заставаха директно откъм страната за клиентите, консумирайки напитките си и дълго си бъбреха с въпросната касиерка, което ме принуждаваше час по час да влизам в ролята на пъдарин. Нагонвах ги понякога и по-грубовато, тъй като пречеха на клиентите и създаваха едно неприятно усещане за липса на контрол и трудова дисциплина. Вторият фактурист също се усукваше упорито около Новата, но той поне имаше достъп откъм вътрешната страна на приемната, както и непоклатимо основание за това, понеже служебните му задължения го изискваха.
Измина неусетно почти година. Моето първоначално раздразнение към Натрапницата понамаля, защото тя се оказа добър и стриктен работник, но все пак си остана под езика ми една тънка горчива нишка. Флиртовете на част от персонала с нея си продължаваха с все същия интензивен характер, но сякаш бяха станали чувствително по-смели от етична гледна точка, въпреки че тя беше омъжена. Подхвърляха се на всеослушание какви ли не недвусмислени намеци, може би защото Новата не се дразнеше от това, а отвръщаше на мераклиите винаги закачливо с някоя подобаваща и пиперлива шега. Да, ама така пък си навлече омразата на дамското съсловие. А-бе, чиста проба фирмен битовизъм.
Един ден, в промеждутъка около обяд, когато клиентите бяха значително по-малко, няколко от колегите бяха застъпили Новата на къс пас, понеже тя беше дошла с една впита блузка, която очертаваше съблазнителния ѝ бюст. На мен отдавна ми беше писнало да им слушам тъпотиите и още повече постоянно да ги разгонвам, къде тактично, къде по-директно. Този път обаче съвсем се отвратих от плоските им шеги със строга сексуална насоченост към бюста ѝ и след неколкократните ми забележки, подхвърлих следното:
- Люба, защо не вземеш да покажеш най-накрая тези твой цици, които така силно вълнуват колегите, та белким най-сетне съберат достатъчно материал, за да се разкарат от тук и отидат до кенефа за да си отмаат по една юнашка сабя! – ще я наречем Люба, защото и без това привличаше повсеместна любов, а и не само.
Тя ме изгледа първоначално малко учудено с големите си шоколадови очи, вероятно защото точно от мен не очакваше подобна реплика. Не отвърна на грубата ми провокация, която бе насочена повече към колегите, отколкото към нея, но съвсем изненадващо за мен се поусмихна.
Дните си вървяха като низ от стара броеница, докато веднъж от компресорното отделение се чу силен гръм, последван от продължително свистене. Скочих и хукнах натам, защото работата във фирмата зависеше до голяма степен от пневмо-енергията. Чух как Люба изкрещя зад мен да внимавам. Отключих въпросното помещение, а вътре се стелеше непрогледна мъгла от прахоляк и водни пари от конденза. Успях да дръпна шалтера на таблото, защото чувах как компресорът продължава да лумка някъде из непрогледната мараня. Постепенно шумът и свистенето стихнаха, а пушилката се поразсея. Оказа се, че е гръмнала гъвкавата антивибрационна връзка към ресиверния балон за високо налягане. По малкият дявол, но трябваше да се реагира бързо, защото без сгъстен въздух щяхме да спрем до голяма степен работа. Домъкнах инструменти и се заех да демонтирам дефектиралия маркуч. Чух глас зад мен, който да си призная малко ме сепна, тъй като в това помещението можехме за влизаме само аз и Шефът на механиците:
- Всичко наред ли е? Какво гръмна така? Да не си пострадал! Я да те видя! – беше Люба.
- Нищо ми няма, не се безпокой! Дребна работа, но ще ни забави. – отвърнах аз.
- Леле, колко си прашен! И косата ти е станала една такава, почти бяла от прахоляка. Ела да те огледам хубаво, че се притеснявам! – настоя тя.
- Е, добре! Ето, виж ме – нищо ми няма. – подчиних се с известна досада аз.
- Уфф... Уплаши ме! Радвам се, че си добре! Ако се видиш само в огледалото!
- Нямам огледало тук. – отрязах я аз.
Успяхме да доставим необходипия маркуч за високо налягане за по-малко от седмица. Моментално се втурнах да го монтирам. Компресорното помещение беше в подземния етаж, съгласно изискванията за шум и взривобезопастност, поради наличието на съдове под високо налягане. За целта то бе задължително оборудвано с масивна метална врата, демек сериозно изолирано. Както си бачках чух шум зад мен. Обръщам се и що да видя – Люба застанала на вратата и ме гледа с големите си очи.
- Сам ли си? – попита ме тя и се озърна във всички посоки конспиративно.
- Да. – отвърнах аз, а тя влезе без покана и затвори, не без усилие, тежката врата зад себе си.
Тъкмо щях да я попитам какво толкова спешно се е случило, за да се домъкне чак тук да ме търси, когато тя ме изпревари и каза:
- Нали искаше да видиш циците ми? Ето... – каза тя и без да се церемони си вдигна блузката, откривайки луксозен дантелен сутиен.
- Ле-лее... – успях да кажа само аз.
- Хайде, свали ми сутиена, какво чакаш! Нали искаш да ги видиш. – подкани ме тя.
- Не мога, мамка му! – казах ѝ аз и показах омазаните ми с машинно масло ръце.
Тя се усмихна и разкопча сутиена си, след което го надигна, барабар с блузката си. Пред невярващите ми очи се изсипаха чифт стегнати цици, не много големи, но страхотни по форма. Точно такива, каквито трябва да са! Най-запленяващи обаче бяха ореолите им – големи и сякаш леко подпухнали. Моята известна резервираност към Колежката неусетно се изпари. Не успях да се сдържа и инстинктивно я доближих, но понеже нямаше как да ги размачкам с мръсните си ръце, приклекнах и директно ги разцелувах. Засмуках едното ѝ зърно, което мигновено се втвърди като лешник. После се прехвърлих и на другото, за да не би да го обидя, като го пренебрегна. Тя задиша тежко и прошепна:
- Защо всички в тази фирма се опитват да ме набутат в леглото си, а само ти изобщо не ми обръщаш внимание? Само ти – този, когото пък аз бих искала да вкарам в моето легло!
- Ле-лее! – за втори път възкликнах аз, защото ми се изгуби останалият словоред, но след като се поокопитих добавих – В твоето легло ли? Тройка с мъжа ти ли ще правим?
- Не, разбира се! Той е ревнив, въпреки че очевидно съм му доста поомръзнала! Това за леглото беше клише, разбира се, знаеш какво искам да кажа. – отвърна тихичко тя, а аз се заех отново с невероятните ѝ гърди, търсейки трескаво зърната ѝ с устни.

Нямахме време да отида до горе, за да измия ръцете си и поради тази причина беше немислимо да я награбя още там в компресорното. От друга страна, необичайно дългото ни отсъствие и на двамата щеше да породи съмнения в колегите. Не без значение бе и фактът, че не бях сигурен дали изобщо исках да правим каквото и да било с нея. Та нали на нея всички и се натискаха! Реших да я отпратя тактично, но за собствена изненада казах:
- Довечера можеш ли да се забавиш след другите и да ме изчакаш в склада?
- Да. – отвърна тя и започна да си оправя сутиена.

Беше пролет. Времето беше слънчево, но динамично. Люба беше както винаги със стилна делова пола и бежов чорапогащник. Тайно се надявах това да бяха чорапи, защото подобна мисъл ме влудяваше, а и така щеше да се улесни значително задачата ми, ако се стигнеше до секс. Представях си как щях да ѝ запретна полата и да я надупя между стелажите. Тази идея не ми даваше мира, защото успоредно с неочаквания ми сексуален апетит към нея, в мен се зароди и е една натрапчива жажда за отмъщение, чрез животинско обладаване. Успях дори дискретно да се информирам за спецификата на бельото ѝ през редките моменти, когато оставахме насаме, но отговорът ѝ по отношение на варианта „чорапи“ бе отрицателен. Тя все пак ме окуражи, като отбеляза, че това не е кой знае каква пречка, но щяла да го има предвид за в бъдеще. За в бъдеще... Викам си: „Тая какво си въобразява, че ще си спретнем дълъг романс за прелюбодейци, играейки си на влюбени гълъбчета ли? Най-много да ѝ отпоря един кур и чао!“
Целият следобяд обаче се дървех, само от мисълта за възможностите на прашния склад. После идваха моментите на терзания, които ме принуждаваха да премислям всички вероятни последствие от подобна забежка. Аз също бях женен и ми стана кофти. Даже по едно време дадох "задна" и се замислих дали да не взема да избягам преждевременно от работа под някакъв скалъпен предлог. Когато обаче минавах покрай Люба и срещах предизвикателния ѝ поглед, изпълнен с нескрита похот и страст, тръпката в слабините ми ставаше още по-непоносимо настоятелна, подтикваща ме към онази хлапашка самоувереност, при която всичко ми бе до колене – както морето, така и други части от тялото ми.
Работният ден най-сетне приключи. Всички се втурнаха да се прибират. Аз си намерих някаква работа в халето, което беше вече опустяло, за да изчакам навалицата да се разотиде. В 19,00 часа щеше да застъпи нощната охрана, която за разлика от дневната, беше въоръжена и дублирана по численост, така че беше желателно до тогава и ние с Люба да сме се приключили с играта на „Чичо Доктор“ и да сме се омели от обекта. Направих един обход, за да се уверя, че основният персонал го няма и влязох в склада през товарната рампа. Люба седеше на бюрото за прием да стоката и ме чакаше. Заключих вратата зад себе си, а след това предвидливо проверих и останалите два входа. Бюрото беше отрупано със складови разписки и документи. Помислих си, че ако ще а опъвам там, ще се наложи да губим време, за да ги преместваме внимателно, тъй като в противен случай утре цял ден щях да ги сортирам и подреждам. Вариантът „задна прашка“ между рафтовете си оставаше най-надежден в представите ми.
Приближих се до нея и ѝ подадох ръка като за танц. Тя отвърна на жеста. Ръчичката ѝ беше мъничка, топла и нежна, като на дете. Придърпах я, принуждавайки я да се изправи от стола, и я гушнах като за начало. Мацката имаше нормално телосложение и беше висока някъде около рамото ми. Имаше дълга и чуплива кестенява коса и създаваше едно усещане за порцеланова кукла. Нещо ме прихвана, подхванах я под мишниците и я вдигнах на ръце над главата си почти до тавана, както щангистите изтласкват своите щанги. Тя се уплаши първоначално, но после се засмя и рече:
- Ти си луд! За малко да ме удариш в тавана.
- Няма страшно, той на 4,00 метра, пък и нали те държа. Плюс това наистина планирам да те ударя, но по друг начин и на едно друго място. – заканих се шеговито аз.
- Къде искаш да ме удариш? – предизвикателно се поинтересува тя.
- Ето тук! – отвърнах аз и вдигнах полата ѝ, разкривайки прекрасните ѝ бедра, опаковани в лъскавата коприна.
- Чакай, ще ме изпомачкаш цялата и после ще се наложи да обяснявам на моя как са ме блъскали на опашката в хипермаркета, където и без това ще трябва да ходя след малко. Впрочем, аз така и смятам да се оправдая за закъснението си, де - с пазаруването. – каза хитрата Люба и сръчно се освободи от полата и блузката си.
- О-о-о, но ти си с гащички под чорапогащника! – констатирах аз.
- Махни ги, ако ти пречат, но измисли как да стане това без да ме събличаш напълно гола! – насърчи ме тя, но и ме поозадачи с нейната задачка-закачка.
- Ето за това ти казах, че с чорапи е по-удобно. – не пропуснах да отбележа, без да си давам зор да вникна в казаното от нея.
- Не съм носила досега. – призна тя.
- Супер е! Много е секси и е изключително практично! – вещо отбелязах аз.
- Така ли? Жена ти носи ли чорапи? Купи ми тогава и на мен и ще ги нося за теб, тук в работата. – закачливо предложи тя.
- Дадено! Ще ти направя един малък подарък. – съгласих се аз и понечих да смъкна чорапогащника.

Тя не се възпротиви и дори започна да ми съдейства, само че аз прибързах и не пропуснах откриващата ми се възможност да си напъхам ръката под дантелата на оскъдните гащички, изгарящ от нетърпение да напипам сливката ѝ. С учудване установих, че е обраснала, което вече беше съвсем демоде при дамите, така да се каже.
- О-о-о, но ти си и „хайри“ на всичко отгоре! – възкликнах аз, а си помислих: „Тая да не би да е от задръстените или просто ѝ хлопа дъската, щом хем така открито ми се сваля, а пък е обраснала като стърнище!“.
- Не разбрах това харесва ли ти или ме предпочиташ бръсната? – запита ме изненадващо тя вместо отговор.
- Ще ти кажа след минутка. – отговорих и затърсих със средния си пръст бленуваната ѝ цепка.

Сливата ѝ се оказа невероятно влажна и гореща, сякаш ме бе очаквала с нетърпение. Проникнах дълбоко в нея и то без никаква съпротива. На мига ръката ми бе обилно обляна с хлъзгава мъзга, което ме подлуди и инстинктивно ме подтикна да набутам малко грубичко и втори пръст – така, като си бяхме прави. Дамата изстена, притвори очи и стисна силно малко над китката ръката ми, с която прониквах във възбудената ѝ вагина. Помислих си, че ще се опита да я издърпа от гащите си, но за мое учудване тя я натисна надолу към себе си. Раздвижих смело и ритмично пръстите си в нея, като при всяко свое движение навътре ги разтварях все повече и повече, докато постепенно не се отвори място и за трети пръст. Тя застена още по-силно в такт с атаките ми и дори усетих как започна да се олюлява лекичко. Очевидно вървеше към кулминация, което ми подсказа, че сега му бе времето да напъхам следващия пръст. Паралелно с това ускорих темпото, стремейки се да прониквам все по-дълбоко, доколкото ми позволяваше позата. Досадните гащички спъваха операцията дори повече от ританките. Тъкмо се чудех дали да не взема да рискувам и да я разопаковам напълно, без да се интересувам от мнението ѝ, когато тя едва промълви:
- Казах ти да ги махнеш!

Тази втора покана ми дойде в повече. Съмненията ми, че Колежката е малко „тра-ла-ла“ се засилиха чувствително, което от своя страна поохлади ентусиазма ми. Предположението ми, относно психическото състояние на Люба, навърза логически някои епизоди от тази малко притеснителна история. Отново съжалих, че се подведох и позволих да се оплета в подобна авантюра. Най-лошото беше, че флиртът отдавна беше в напреднала фаза, ако изобщо вече можеше да се говори за флирт. Някак си не вървеше да дезертирам още в началото на очертаващото се сражение. Сега беше моментът да се заям с нея, изисквайки обяснение как точно я вижда тази работа с освобождаването само от гащичките и след като тя се провали с отговора, да я отблъсна мотивирано. Така щях да имам поне някакво основание да се откажа с достойнство. После ми мина през ума, че вместо до ѝ слушам глупостите и да се мотая с разни гащички и трудно сваляеми чорапогащници, просто мога на мига да я надупя на задна прашка и да ѝ го отпоря в горещата вагина, без каквито и да било увертюри! Тъкмо се канех да протестирам с аргумента, че това е абсолютно невъзможно от технологична гледна точка, тъй като първо ще се наложи да се свали тъпия чорапогащник, а пък за тази цел ще трябва да събуваме и обувките, което очевидно тя не искаше, когато зърнах канцеларската ножица, стърчаща в моливника на бюрото. Изобщо не се поколебах. С неохота измъкнах ръката си от горещата ѝ пичка, надявайки се, че съвсем скоро пак ще мога да възстановя позицията си и безапелационно досмъкнах чорапогащника до средата на бедрата. Сетне с едната ръка грабнах ножицата, а с другата разпънах бикините ѝ максимално към мен до степен, че вероятно са бяха врязали отзад между полукълбата на дупето ѝ и с едно рязко и твърде рисковано движение срязах дъното им. Сега вече можех с огромно облекчение да ги изсуля чак на пода през чорапогащника. Тя тихичко изрече:
- Най-сетне! Не ги хвърляй в коша, защото вероятно ще ни трябват!
- Сядай на проклетото бюро върху тъпите разписки! – изкомандвах я аз, като набързо се опитах да освободя достатъчно място поне за дупето ѝ, размествайки част от купчините листове хартия, формат А4.
Тя се подчини безропотно и седна на ръба на плота. Смъкнах досадния чорапогащник, но този път чак до глезените, за да мога да вдигна високо бедрата ѝ с максимално разтворени колене. Коленичих пред нея и се гмурнах с главата напред в отворилото се пространство. Реших, че е по-добре да не рискувам повече с по-задълбочените действия, а да ѝ ударя като за начало една пилотна „шпакла“ и ако нещо пак се обърка, да спрем до тук. При тази нейна странна непредсказуемост май си беше по-добре да не „дърпам дявола за опашката“. Плюс това на нея ѝ беше необходимо още съвсем мъничко до експлозията и вероятно това щеше да я засити. А-бе, хвана си ме шубето, да си призная!
Неустоимата вагина на Люба зейна в очакване точно пред погледа ми, обляна от обилния нектар, който бях успял допълнително да размажа околовръст, дори по окосмяването над клитора ѝ. Сега забелязах, че големите ѝ срамни устни са грижливо епилирани, но само по най-изпъкналата си част и от вътрешната им страна откъм цепката, а в зоните им встрани към сгъвките на бедрата си бяха окосмени, но подстригани под формата на две ивици, сливащи се непосредствено над клитора. Нагоре растителността си беше съвсем натурална и гъста. Пуснах ѝ един език, а тя сякаш пощуря. Завъртях го около клитора, който беше доста голям и набъбнал. Засмуках го страстно, както при френска целувка, обаче пък навлязох с устните си в гъсталака. Абстрахирах се и я заорах безпощадно с език. Тя откачи, заскимтя като ранено кутре и не след дълго се разтрепери в оргазъма си.
Изправих се и докато тя продължаваше да потръпва в последните си отшумяващи конвулсии, така както си беше с вирнатите във въздуха бедра и събраните в примката на чорапогащника глезени, нежно я подхванах под коленете, за да ѝ помогнах да се изправи на крака. Тя се подчиняваше безмълвно и гледаше някак отнесено. Почувствах се като крадец, гушнах я много внимателно, сякаш беше от стъкло и я целунах по устните. Тя не си дръпна, но и не откликна на целувката. Погалих я с обратната страна на пръстите си по бузката. Люба сведе очи, облягайки се странично на рамото ми. Помислих, че ще заплаче и ми стана гадно, че се възползвах от нейната странност. Предположих, че може би не беше случайно мъжът ѝ да се тревожи толкова за нея и евентуалните ѝ спонтанни действия. Реших да я заговоря, за да се опитам да я поразсея, в случай, че я бяха налегнали угризения след екстаза.
- Имаш невероятен клитор, Колежке! Сякаш е създаден само за смучене. Хубаво ли ти беше? – изрекох делово на глас тази тъпотия, но си мислех „Добре, че не се подведох да я опъна директно, че каквато е шантава, ще вземе да се измъчва от чувството за вина и да се разкае пред ревнивия си мъж. После иди се оправяй...“.
- Да. – едва чуто отрони тя.
- Ето, видя ли, че можем да си доставим удоволствие и без да изневеряваме на половинките си. Че това си е чисто и просто една целувка и нищо повече. Много се радвам, че ти е било хубаво! Обаче тази твоя растителност малко пречи. Нали ме попита как те предпочитам, ето казах ти. – казах поучително аз, с надеждата да разсея черните мисли в инак хубавата ѝ главица.
- Е, да! Прав си, като целувка си беше, но не смяташ ли, че тази целувка все пак е с малко по-интимен характер, защото не е съвсем безобидна, както да речем би била една приятелска целувка по бузките? Технически погледнато си е целувка от типа „уста в уста“, не мислиш ли? – изненада ме тя с тази своя асоциация, като дори се престраши да ме погледне в очите.
- Е, голяма работа. Това си е съвсем нормално, нали и нашите партийни ръководители до скоро точно така се целуваха по летищата при официални посрещания и изпращания. – продължих аз своята теза за невинност.
- В този ред на мисли и според твоята логика какво излиза, ти сега посрещаш ли ме или ме изпращаш? Вероятно си ме посрещнал с целувката по устните ми, но по онези устни „там долу“ и си ме изпратил сега накрая с втората целувка, но по горните ми устни. – жегна ме тя, но ме учуди как с лекота напипа тайния ми план.
- А-а-а, не си права! Първия път просто те целунах съвсем приятелски по устничките ти, та било то и по онези „там долу“. Аз какво съм виновен, че вие жените имате малко повечко устни! Приеми, че съм ги объркал. Не смяташ ли обаче, че щеше да е доста по-неморално, ако вместо да те целуна по устните „там долу“, те бях целунал по бузите, но също „там долу“. Не си права, че по бузките винаги е безобидно. А що се отнася до втората целувка, то тя изобщо не се брои, тъй като ти не откликна на нея. – заключих с известна доза нескопосан майтап накрая аз.
- Искаш да кажеш, че си се опитал да ме отпратиш по логиката на партийните ти другари, но аз не съм се съгласила, така ли? – продължи да ме учудва тя с логическите си заключения.
- Не съм казал такова нещо! По дяволите! Искам да кажа, че нищо чак толкова лошо не сме направили, за да се тормозиш. Успокой се и гледай напред. Всичко е наред, Люба! – свалих част от картите си аз.
- Най-накрая ме нарече по име тази вечер. Благодаря ти! Изобщо не се притеснявам, че нещо се е случило, а точно обратното. Не искам да гледам напред, защото не виждам това, което ми се иска да видя! Разбираш ли ме? – отвърна тя.
- Нищо не разбрах. Помислих си, че съжаляваш за това, което направихме и ми се прииска да те успокоя. Дори по едно време си въобразих, че ще се разплачеш. – признах директно аз.

В този момент тя се хвърли на врата ми и поднесе устните си. Нямах избор и я целунах, но този път беше както трябва – страстно, продължително и с проникване. Сетне тя каза, задъхвайки се:
- Виж сега какво ще ти кажа. Аз съм жена, която няма да остави нещата на половина! Много ясно си давам сметка, че не съм на двадесет и моето време тече по-бързо. Казах ти, че не виждам това, което искам да видя в бъдещето. Знаеш ли какво искам да видя, не се ли досещаш? Ще ти го кажа, но малко по-късно. Просто искам да се изчукам с теб! Искам го от доста дълго време и дори ти го показах там при компресора. Ако не си го разбрал, ето казвам ти го директно и то в прав текст този път. Щом го искам, значи няма да съжалявам. Днес нарочно се направих на девственица и не ти направих свирка за увертюра, както вие мъжете обичате, защото се опасявах, че какъвто си незаинтересован към мен, ще се изпразниш и всичко ще приключи. Ето това е част от онова, което не искам да виждам в бъдещето, ако ме разбираш. И да, преди малко наистина щях да се разплача, но по съвсем други причини. Сега искам да се изчукаме, но няма да се празниш в мен, защото не съм подготвена. Можеш ли да ми гарантираш това? – направо ме шашардиса тя.
- Моля? Кое... Мога! Ама... – запецнах и запелтечих аз, но тя ме пресече.
- Събувай дънките и сядай на стола! Не се мотай повече, че времето тече! Сядай бе, кретен! Не ме ли разбра – искам да се изчукам с теб. Сама ще ти се нанижа на кура, че ако чакам на теб ще си остана ненаебана! – изкомандва ме тя този път, като ми демонстрира, че може да бъде и цинична, освен логична.
- Това добре, обаче така къде ще се изпразня? Как ще успея да те пазя при тази поза? – започнах бавно за загрявам какво точно иска тя, но все още не схващах в детайли плана ѝ, а онова опасение около нейните странности отново проблесна като мълния в съзнанието ми.
- Ще ме предупредиш навреме, за да се отместя и да взема съответните мерки, за да не се омажеш. За това ти казах да си събуеш дънките. Хайде, сваляй ги за да си поиграя малко с него! – настоя тя.

Свалих ги. Бях надървен, но не до пръсване, защото тези мой съмнения и дългите дебати ме пообъркаха. Да не говорим, че и аз си имах своите угризенията, защото обичам жена си, въпреки, че с удоволствие бих я споделил с някой коректен ортак в подходящ момент. Тази фикс идея ме бе обзела от известно време, вероятно защото и ние, както и при Люба, се бяхме оженили твърде млади и това сякаш ни беше ограбило донякъде, потискайки поривите на младостта ни. При нас с жена ми рутината вече се опитваше да се намести трайно в отношенията ни, а по късно разбрах, че и при Люба тази сивота на ежедневието отдавна се бе впила по между им. Имахме нужда от разнообразие, за да се опитаме да освежим онзи малко позабравен копнеж, който караше сърцата ни да трептят, а кръвта ни да кипи във вените. „Дяволите да го вземат, ама аз не съм такъв!“ – изкрещях в мислите си аз и се оставих на течението.
Седнах на стола и разклатих демонстративно с ръка меча си, за да ѝ подскажа, че щом настоява тя да води играта, ще ѝ се наложи да се погрижи за боеспособността му. Разбра ме и веднага се зае със задачата. Замасажира го енергично и щом усети, че той започна да се напряга и заизвива като лък в ръката ѝ, се наведе и го налапа без пледоарии. Стараеше се момичето, не беше никак зле, но все пак имаше какво още да се наваксва. Задръстена ли бе тя или просто никой не я беше предразположил към някой по-атрактивни похвати в секса. Тепърва ми предстоеше да разбера.
- Люба, ще го изпразниш, ако продължаваш в същия дух! Нали това не ти е целта. Я по-добре се надупи да те опъна на задна прашка! – казах ѝ аз, придържайки се към първоначалната си идея.
- Не! – отсече тя със заповеден тон, който не търпеше възражение, изправи се и седна в скута ми странично, като едновременно с това си свали и сутиена. Хубавите ѝ гърди с големите си ореоли се изсипаха точно пред погледа ми.

Изглеждаше, че тази процедура беше доста добре отработена (по-късно разбрах от нея, че така го правели в колата с някакъв предишен любовник), защото кура ми се оказа съвсем целенасочено между бедрата ѝ, отърквайки се по влажната ѝ путка. Усещането беше невероятно! Сякаш бях в нея, но не съвсем. Всичко в секса е копнеж, отдаване и игра на въображението! Палавата колежка леко се поразкрачи, хвана с малката си ръчичка възбудения ми до краен предел кур, направи му едно-две движения като при чекия, сякаш за да се увери в готовността му, след което се понадигна, намествайки напращялата му глава точно в предверието си, а после просто се отпусна и се наниза на него. Не бях изпитвал подобно нещо до този момент. Сетивата ми окончателно експлодираха, когато Люба развъртя таза си така, че принуди инструмента ми да обходи всички кътчета на разкошното ѝ влагалище. Мога да се закълна, че съвсем ясно усещах всяка гънка и дори как главата му се отъркваше около шийката на матката. Точно когато ушите ми забучаха като Ниагарския водопад, тя смени тактиката, като понадигна таза си и започна да ме „язди“, набивайки се ритмично до край на надървения ми чеп. Когато ненаситната ѝ путка го поемеше целия, тя ловко свиваше бедра, стремейки се допълнително да го стегне като в примка и без да го отпуска се изхлузваше плавно нагоре по него, сякаш се опитваше да го опипва чрез вагината си, а щом стигнеше до горе, отново се разкрачваше, за да се наниже рязко и до откат. Заредуваха се серия „езда“, със серия въртене на ханша, като с тези постоянни смени на тактиката тя до голяма степен контролираше натрупването на различните усещания в мен, помагайки ми донякъде да задържам нивото на възбудата си. Аз пък се опитах да вляза в такт с нея, но тя ме смъмри и ме застави да не шавам, а просто да се наслаждавам. Позволих си да наруша до известна степен тази нейна заповед, смучейки от време-навреме настървено зърната на циците ѝ, които неустоимо се люлееха пред очите ми. С неистови усилия все още успявах да задържам еякулацията си, защото си бях поставил за цел да я изчакам да достигне до своето блаженство. Оказа се, че ако Люба имаше какво да учи още при минетите, то жена ми очевидно бе доста изостанала в техническо отношение при чукането, което доказваше, че не бях толкова добър учител, колкото си въобразявах. В края на едно от поредните дълбоки прониквания тя застина в скута ми, като този път не пое нагоре за нова атака, а силно се притисна към мен, завъртайки съвсем бавно таза си, сякаш се стремеше да намести пръта ми на точно определено място дълбоко в себе. В този миг я чух как тя изкрещя: „О, Господи!“ и усетих първите ѝ конвулсии. Стиснах зъби, както и всички останали мускули, които все още бяха под мой контрол, за да се опитам да ѝ осигуря достатъчно време за удовлетворителната наслада от оргазма, който я връхлиташе като товарен влак. Тази работа, обаче не ми се отдаде съвсем, тъй като сетивата ми бяха до такава степен изострени и подвластни на въображението ми, че сякаш реалността се разми и трансформира в една вълшебна илюзия. Изкрещях на свой ред, че свършвам и аз. Люба мигновено се изправи и вместо да се донаслади на кулминацията, хвана оръжието ми с едната си ръка, а с другата го покри с нищожните си гащички, които предвидливо била стискала през цялото време. Започнах да стрелям дълга серия от порции сперма, допълнително стимулиран от фрикциите, които тя настървено му правеше. Не искам да се хваля, но по онова време хвърлях първите си струйки на повече от метър, а и количеството не беше никак малко. Не бяха редки случаите, при които оплисквах лицето и косата на момичето, когато го вадех, за да се изпразня на коремчето ѝ. Даже един път бях уцелил една мадама в окото. От тогава ги крах да си слагат моторджийски очила при секс. Шегувам се. За очилата, разбира се, но не и за останалото.
Както и да е. Та, подложи му тя разкъсаната тъничка дантелка, като се надяваше така да овладее положението, но тук се оказа неподготвена. Спермата заизбликва на талази през рехавата материя и се стече по ръката ѝ. Люба се опита да реагира на непредвидените обстоятелства, като го стисна силно за гушата, сякаш така щеше да спре процеса на изтичането. Това нейно малко наивно решение ми напомни как ние стискаме маркуча при претакането на зелето. Тя възкликна от изненада:
- О-ле-ле, колко много сперма!

Казах ѝ да се дръпне, за да мога да се доизпразня върху плота на бюрото или на подовата мозайка, тъй като в противен случай се очертаваше да оплескам и тапицерията на стола. Тя не ме разбра или по-точно не разбра каква точно бе идеята ми, защото ме погледна учудено, продължавайки безрезултатно да го стиска. Помислих да я избъзикам, че ако го прегъне ще има по-голям успех, но нямаше време нито за шеги, нито за обяснения и се наложи просто да ѝ извикам:
- Лапай го!

По подобен начин преди години жена ми съвсем изненадващо ме спаси от резил в скъпата лодка на наши приятели, докато ми правеше чекия, та се подсетих за тази последна възможност. После се оказа, че Люба изобщо не е имала намерение да поема в устата си спермата ми, но острият ми тон я е сащисал, заставяйки я безапелационно да се подчини. В следствие на горното тя мигновено налапа пулсиращият ми фалос, доизсмуквайки и последната капчица, но без да гълта. Когато свърших ме погледна въпросително със стиснати устни. Отговорих ѝ на майтап да го изплюе в гащичките си, които така и така си беше приготвила за тази цел. Тя първоначално се намръщи, но после схвана шегата и за малко да се задави, докато се опитваше да потисне смеха си. Викам ѝ:
- Плюй го в кошчето, то и без това е пълно с боклуци и хартии и до утре ще е изсъхнало, а аз ще имам грижата още сутринта да го изхвърля в контейнера.

Люба моментално изпълни заръката, защото алтернативите бяха само две - или да се изплюе на пода, или да го глътне. При първия вариант ситуацията се доусложняваше, тъй като предполагаше последващо чистене, а в склада нямаше чешма и вода.
- Голяма тъпотия стана така! Вместо да се насладиш на оргазма си докрай, ти взе та го секна, за да се бориш с моето изпразване! Остави това, ами дори се наложи да правиш неприятни за теб неща, като например да лапаш курове и сперма, която после пък после трябваше да плюеш в разни кошчета за боклук. Ама и аз съм един тъпак! Вместо да се чудя днес цял следобяд как да утрепя времето, можеше да отскоча до аптеката! Има къде-къде по лесни и ефикасни начини. Следващия път с презерватив! – отсякох аз.
- Така, първо мразя презервативи. Второ, не ти ли беше хубаво? Трето, откъде можех да предположа, че ще има толкова материал. – отвърна тя в своя защита.
- Хареса ми, разбира се! То се видя на практика. Яд ме е само, че можех да се изпразня в невероятната ти вагина, наслаждавайки се на спазмите от бурния ти оргазъм, ако бях с презерватив. Инак защо да влача тези големи ташаци постоянно с мен, ако не се възползвам да облея обилно отвътре такава разкошна путка, като твоята! – отвърнах шегувито аз, след като вече се бях освободил от напрежението.
- Наистина са ти доста големи. Забелязах го и можех да предположа, ама на – не се сетих. А що се отнася до празненето, обожавам да се празнят в мен и предполагам, че с теб усещането ще бъде невероятно. Ще го имам предвид, щом казваш, че ще има „друг път“, стига да не се отметнеш.
- Няма да се отметна! Кой би се отказал да се наслади на уникалната путка на такава готина мадама! – заявих категорично аз, въпреки че само преди час бях на друго мнение.
- Не е толкова уникална. Родила е две момчета и вече е доста широчка, но пък умея да си я ползвам и то с удоволствие! Няма да крия, че с теб ми е особено приятно! И да ти призная, глътнах част от спермата ти, точно след като щях за малко да се задавя, а пък после ме напуши смях. Не ми беше съвсем неприятно, да ти кажа – призна тя.
- О-о-о, благодаря за комплиментите! На мен също ми беше изключително приятно!

Люба си пооправи тоалета, като обу чорапогащника си на голо, което ме подлуди наново, но нямахме време за трети тур. Тя се измъкна през рампата, а от там директно скочи в колата си и изхвърча на пазар. Аз изчаках известно време и се изсулих по същия начин, даже също отидох на пазар, но за някои по-интересни покупки.


август 2026 Спиро Киров