Една Седмица


ПРЕДИСЛОВИЕ
Преди словото... Преди словото няма нищо – нали така се казва в Библията. В тази история, обаче има доста приказки за изприказване преди словото. Така, нека да видим колко всъщност са те:
Първо: Историята е напълно реална, защото се случи наистина в рамките на една седмица през онази далечна 1986-та година. Всички епизоди в нея са действителни и като цяло почти няма никакви художествени измислици, ако изобщо допуснем, че може да има нещо художествено в самите измислици. Обаче, ако приемем последното твърдение за абсолютна истина, следва, че всъщност самите епизоди са чиста измислица, тъй като в тях не се наблюдава нищо, което да притежава каквато и да било художествена стойност. Дяволска работа!
Второ: Имената на момичетата умишлено са променени, защото и те (момичетата), също като самата история, са напълно реални и не бих допуснал, благодарение на моето празноумно бръщолевене, някоя от тях да се почувства разпозната и засегната по какъвто и да било начин.
Трето: Диалозите единствено не са пресъздадени в автентичния си вид, тъй като са се поизкривили от завъртулките на времето. Наложи се да бъдат генерирани наново, но смисълът им е напълно запазен, или поне така си въобразявам. И нека да поясним още от сега – като казвам „генерирани“, нямам предвид чрез изкуствен интелект, въпреки че въпросната история може и да звучи твърде изкуствено, но в никакъв случай няма претенцийте да притежава дори и квант интелектуален заряд, поради капацитета на автора. Дори някой реплики са спестени, именно поради куртоазията на същия този автор, понеже били твърде неудобни за него, разбирате ли. Хайде сега, иди ми - дойди ми... Като заключение - тъй като не може да съществува изкуствен неинтелект, то следователно въпросната пряка реч е скалъпена по спомен от един напълно естествен илитерат.
Четвърто: Този пасквил стана доста дълъг като за разказ, защото самата история не е никак кратка, въпреки че се разви в рамките само на една седмица, но пък е разделен на нещо като глави, за да може да не отегчава читателите, осигурявайки им възможността да си го четат на пресекулки.
Пето: Хайде стига толкова дърдорене „преди словото“, защото самото слово, както казахме, никак не е малко и поради тази му характеристика малцина биха си причинили дискомфорта да го дочетат до край.


УВОД
Бяха минали няколко месеца, откакто се бях уволнил от армията. По онова време всички имахме договори по разпределение от средното си образование, с изключение на приетите във Висшите Учебни Заведения. Аз не можах да кандидатствам за студент от казармата (каквато ми беше хитрата идея, за да си осигуря допълнителна отпуска), защото Командирът на батальона ме беше квалифицирал като непоправим издънкаджия и не ме пусна, въпреки, че нямаше право да ме спира. Времената обаче бяха такива, че нямаше на кого да се оплачеш, ако не разполагаш с яки връзки. Нямах такива и като доказателство за това мога да посоча, че именно поради тази причина бях разпределен да служа в Трета армия.
Както и да е. Бях вече в цивилизацията и работех по разпределение като шофьор на тежък камион, превозващ инертни материали. Работата беше много, а заплатата твърде малка за новак, като мен. Въпреки, че живеех все още при нашите, парите изобщо не ми стигаха, дори само за цигарите, камо ли да остане нещо за дискотеки и барове. Тогава все още нямаше клубове. А, и как да ми стигнат, след като едни дънки на черно вървяха около 60,00 лева, което представляваше половината ми заплата. Беше се запролетило и аз се мотаех с приятели, предимно из квартала след работа, като основно се занимавахме с търсене, слушане и записване на нова музика, която беше супер дефицит по онова време. Имах даже и едно постоянно гадже, което щеше да бъде абитуриентка същата тази пролет или инак погледнато - тя си беше все още ученичка, но поне бе прехвърлила „прокурорска възраст“ за мое щастие, тъй като завършваше четвърти курс. Това донякъде ме устройваше, защото по-големите мадами бяха вече доста отракани и си искаха своето – тази вечер в „Кристал“, утре в „Севастопол“, а съботата в „Ню Отани“... Няма нужда да споменавам, че заплатата ми едва ли щеше да стигне само за едно, от изброените рандевута и после – скучни вечери у дома. Тази, малката я водех на кино, на кафе, ходехме по изложби, после по някоя друга мелба, а когато имах свободен терен я водех в къщи, за да тренирам креватна гимнастика. А мацката ставаше и то доста за тези работи, защото имаше разкошни данни, а пък натурата ѝ беше огнена като вулкан. Когато се случеше нашите да отсъстват два-три дни, веднага заформях купони, на които събирах цялата махала. Няма как да не се похваля, че мойте купони бяха най-реномираните за времето си, тъй като винаги се слушаше най-новата музика. На едно такова неформално събиране Мира доведе една нейна приятелка и съученичка, която се оказа, че живее в квартала, точно отсреща през булеварда – демек комшийка. Мира е измисленото име на моята мадама, защото нали вече казахме, че историята е твърди истинска, за да бъде пресъздадена съвсем реално и по този начин някой да вземе да разпознае мен или останалите дейсвуващи лица в нея. Всъщност, по-надолу не участват само лицата на героите, но са засегнати и някои други части от телата им, ама това са подробности.
Та, приятелката на Мира беше симпатично слабичко момиче с почти руса права коса, сини очи и очилца с телени рамки. Общо взето това забелязах тогава, защото тя беше с дълга дънкова пола и широка ризка, запретната дълбоко в полата – такава беше модата. Въпреки широката ѝ ризка, беше повече от ясно, че тя не притежаваше кой знае какви геометрични характеристики под нея, както да речем бибероните на моето момиче. С това научният ми и светски интерес към нея спадна чувствително, поставяйки я в графата „Нищо особено“.
Минаха се десетина дни и случайно я засякох в близката градинка. Заговорихме се, а тя една такава, не спира да чурулика. Едвам смогвах да вмъкна по някоя простотия, под формата на дебелашка шега, на която тя автоматично отвръщаше със звънлив смях. Ще я наречем Кейт, като предварително декларирам, че това име също е измислено, за разлика от момичето. Тя си е все така хубава, даже по моя преценка е станала доста по-симпатична с годините, тъй като чат-пат я виждам из квартала.
Поговорихме си малко за туй-онуй, тя се смя от сърце на тъпотийте ми, а накрая си разменихме домашните телефони и толкоз.


СЪБОТА
Една скучна събота, когато бях останал сам в къщи, понеже нашите се бяха заели да стягат една стара наследствена къща в Центъра и всяка свободна минута се хвърляше на обекта, реших да звънна на Кейт. Защо ли! Ето защо - едва бях успял, под някакъв измислен претекст, да се измъкна от ангарията на строителния обект и да си осигуря малко безметежно бездействие, когато съвсем неочаквано ми доскуча зверски, защото никой от тайфата не откликна на мойте апели, оправдавайки се със всякакви измислени ангажименти. Най-съществената причина обаче за моето самотно униние бе съвсем друга, а именно непредвиденото заминаване на Мира с техните за вилата им. Познато нали, нещо като в онази история с излъганата камила от лъжливото овчарче, което за трети път вече чупело стомничките за вода и пак не се досещало да отскочи до Хоремаг-а за шише ракия . А-бе, не беше точно така, но смисълът е същият.
И така, набрах номера на Кейт и в слушалката се чу познатият сигнал „свободно“. Тъкмо щях да затворя, защото започнах да се разколебавам в перспективата на идеята си, когато линията изпращя и се чу звънливия глас на Кейт.
- Да, моля!
- Добър ден! Търся Кейт. – за всеки случай поясних аз, правейки се на търнокоп.
- На телефона. Колко време трябваше да те чакам, за да се престрашиш и да ми звъннеш? – директно ме атакува тя, очевидно разпознала гласа ми, което доста ме учуди.
- Аз, такова... А-бе, отдавна се каня, ама нали знаеш тази моя работа с гадния камион... – заоправдавах се аз.
- Спокойно, няма да те изям, нито смятам да те открадна, защото нали си гадже на най-добрата ми приятелка. Просто ми омръзна от това учене за държавния изпит. А и покрай скапания бал всички са пощурели, обикаляйки нескончаемо из безброй магазини и шивашки ателиета. Човек няма с кой едно кафе да изпие. Искаш ли да се поразходим в градинката, че нещо започнах да зациклям? – чуруликаше тя в слушалката в своя си стил, далечен на куртоазия и догми.
- Защо не. Обаче те искам с онази пола! Много ти отива! – пуснах ѝ една „четка“ аз, тъй като свободното ѝ държание и лекотата на самото общуване незнайно защо ме подтикнаха към флирт, а и да си призная – изобщо не ми пукаше каква реакция бих провокирал у нея с моето нахалство.
- Дънковата ли? Това да ти е проблема. – учудващо отвърна тя.

Ето такива момичета харесвам. Прями и директни, без излишни превземки, барикадирали се с блокираща недостъпност. Мислех да се поразходим и да пием по нещо в една сладкарница наблизо, където сервираха и бира. Нали трябваше все пак да се измъкна от скуката и аз. Така и стана. Кейт се появи на уговореното място точно навреме. Беше с дънковата пола, която беше малко под коленете ѝ, а отгоре с дънково якенце, очевидно в комплект с полата и още по очевидно от „Кореком“. А-бе, онази ми работа веднага се разшава в тесните ми дънки, защото момичето беше стройно и изглеждаше доста секси. Почти русата ѝ коса беше хваната отзад някак си с шноли и стърчеше нагоре като на врабче, а отпред бритонът ѝ стигаше почти до очилцата. Апатичната ми предварителна настройка към тази непредвидена среща, сякаш се поизпари и усетих как дълбоко в мен се зароди едно спонтанно желание да ѝ се нахвърля още там на улицата. Вместо това ѝ задържах ръката по-дълго от обичайното за едно здрависване и изтърсих:
- Ле-лее! Много си хубава!
- Да бе, цялата хубост в мен се е събрала! – заскромничи тя, но бузките ѝ поруменяха.
- Как така не съм те забелязал по-рано в махалата, не за нещо друго, а просто за да не се мъкна до „Младост“, когато изпращам Мира! – пуснах поредната си нескопосана шега.
- Само заради това ли? Хубавото е, че поне си откровен. – отвърна тя.
- Е, не само заради това, разбира се. Нали ти казах вече – много си хубава! – казах аз непоколебимо, сякаш чрез този ми комплимент си бях осигурил правото да дрънкам всевъзможни тъпотии.
- И понеже съм толкова хубава, та съм си все сама. Всички от курса са си хванали гаджета, прави се секс на поразия, а аз... Впрочем, ти много добре знаеш това. – изненада ме тя.
„Оп-а-а, тая май е в течение на някои работи, щом подхожда толкова директно и очевидно някой си е споделял разни пикантерии.“ - помислих си аз, насочвайки съмненията си към Мира.
- Какво да знам? Нещо не схванах намека. – донякъде си беше и така.
- Ами, Мирето ми е споменавала какви нещица си вършите вие с нея. Тя извади късмет с такъв батко, като теб. Предполагам, че и на теб ти е разказала за моя проблем. – каза тя и сведе лазурния си поглед към тротоара.
„Ето на, знаех си, че нещо са ми скроили тези двете с Мира!“ – помислих си аз, но казах:
- Нищо не ми е казвала. Какво трябва да ми е казала? – полюбопитствах аз.
- Ще ти кажа някой друг път, въпреки че съм сигурна, че си запознат. – отвърна тя.

Сменихме темата, защото очевидно тя стана изведнъж съвсем неприятна на Кейт, а и на мен ми трябваше малко време, за да обмисля съмненията си. Говорихме, разхождахме се, седнахме на една пейка, а мен все ме теглеше към флирт, ей така – съвсем нарочно, за да я провокирам и принудя да се издъни, отваряйки ми възможност да успея да разбера кой и какво толкова знае за мен. Някак си се заплених повечко от заформящата се интрига, а и тази слабичка Кейт, незнайно защо започна все повече ми харесва, може би заради своята непринуденост, та било то и фалшива. Да не говорим за сините ѝ очи, в които спокойно можех да се удавя, но същевременно с това, те сякаш постоянно ме сканираха като ренген. Реших да я подбъзикна:
- Кейт, тази пола не е ли много дълга за днешните модни тенденции? Другия път ще си нося една ножица и набързо ще я адаптирам в тон със съвременните линии.
- Баща ми я купи от „Кореком“ и съм убедена, че именно заради дължината я е избрал. Той все ми прави забележки за облеклото. Не е нужно да я режеш, защото аз просто мога да дойда с друга пола. Другият път, разбира се, ако има такъв. – натърти тя последното изречение и ме погледна от упор в очите.
- Е-ха-а! Как не се сетих по-рано, че може би имаш и къси поли! Нищо, другият път. От теб зависи това. – върнах ѝ жеста аз.
- О-о, много бих се радвала! Обаче не схванах какво имаш предвид, като казваш, че от мен зависи – дали, че изобщо ще има друг път или да бъда с къса пола! – отвърна тя с усмивка.
- И двете! Ех, как ме е яд! Можеше да уточня, че бих предпочел полата да е къса. А сега, няма ли някаква възможност поне малко да я понадигнеш? Много бих се радвал да мога да ти видя поне коленете! – признах си аз, но от друга страна исках да тествам тази нейна непринуденост.
- Мога да опитам да задоволя донякъде любопитството ти, щом е толкова важно за теб. – отвърна тя и се изправи.

Кейт смело запретна полата си по-нагоре по тънката си талийка, така че коланчето ѝ се озова малко под бюста ѝ. При тази процедура забелязах, че под якето е с тясна блузка и без сутиен, а зърната ѝ стърчаха предизвикателно през опънатата материя. Гърдите ѝ ми се сториха доста съблазнителни, въпреки че не притежаваха размера на балоните на Мира. Тя седна отново на пейката до мен и дозапретна още малко полата си нагоре, за да открие хубавите си колене, обути в светлосив чорапогащник. Възбудих се още повече, както от гледката, така и от лекотата, с която тя изпълняваше мойте прищевки.
- Така доволен ли си? – запита тя.
Доволен бях и още как! Доволен и малко озадачен, но и доста шокиран, а най-вече заинтригуван! Продължих с провокацийте:
- О-о-о, това дали не са чорапи? – поинтересувах се аз, въпреки че бях сигурен, че не са, тъй като по онова време момичетата носеха само тъпите чорапогащи. Чорапите бяха привилегия за по отраканите и недостъпните какички, за които споменах преди.
- Не, не са. Ти с чорапи ли предпочиташе да съм? Ама, ти нищо не казваш за тези свой желания, а после задаваш въпроси. Нали си пожела само полата. – изчурулика тя с една загадъчна усмивка.
- Да, права си. Очевидно не съм съобразил доста неща! Все пак ми се струва, че щеше да бъде малко нахално от моя страна, не мислиш ли? Да не говорим, че отговорът на този въпрос ми е предварително известен, понеже вие пиклите не носите чорапи, а само ританки. – демонстрирах ѝ колко бях вещ по въпроса аз.
- Така ли? Мирето за това ли си купи чорапи миналата седмица, но не можа да си намери подходящи жартиери, защото по магазините имало само бабешки. И защо си мислиш, че аз нямам? – контрира ме съвсем изненадващо тя.
- Дяволите да ме вземат! Мира си е купила? Не знаех. Как ли е разбрала? Не съм ѝ казвал, че предпочитам чорапи, мамка му! Съвсем други неща я научих аз... – възкликнах и недовърших мисълта си, защото тя каза:
- Да, зная. – изтресе тя.
- Какво знаеш? Ама вие двете май нещо много си споделяте! Какво толкова знаеш по случая? – възнегодувах аз, но също така се и притесних, сякаш ме бяха изловили гол да подправям Дневник на курса в Учителската стая.

Отделно ме стресира и предположението, че този мой флирт с Кейт вероятно няма да остане скрит от знанието на Мира. За мой ужас Кейт добави:
- Какво толкова, като знам? То и майка ѝ знае. – изтресе тя.

Това ми дойде вече не в повече, а директно ликвидира изцяло моята почти хулиганска самоувереност. Изглежда трябваше да дръпна ръчната. Харесвах много Мира и според мен бях влюбен в нея, но това като че ли си беше едно младежко увлечение в онези времена, когато не само че бяхме неразумно млади, но дори и в България вече се усещаше сексуалната революция. Просто се харесвахме, чукахме се на поразия, ходехме по купони и дискотеки, но никой не държеше сметка на другия, тъй като изобщо и дума не можеше да става за сериозно обвързване, а още по малко за вечна вярност и сватбени церемонии. Знаех, че около Мира се въртят разни типове, но не правех въпрос от това. Аз също се шляех с мойте приятели, слушахме музика, сваляхме всички възможни мацки, пиехме, доколкото ми го позволяваше професията и се забавлявахме, без да давам обяснения никому.
Сега с тази малката, тъкмо усетих някаква особена тръпка и всичко започна да се сгромолясва. Защо ли ми трябваше да се обаждам! Предположих, че се очертават едни скандали от сорта: „Тя ми е приятелка, как посмя!“. Ще има цупене и като резултат на което ще се наложи да си търся ново гадже, защото вероятно и Кейт ще се отдръпне от мен, когато Мира се разфучи. Всъщност, аз изобщо не бях сигурен дали Кейт не играеше някаква роля в момента. На всичко отгоре и майката на Мира знаела! „Какво пък тя знае, мамка му!“ – казах си на ум аз и ме налегнаха още по-мрачни мисли, в които се бях потопил доста дълбоко, докато звънливият глас на Кейт не ме извади от унеса:
- Е-хоо! Тук ли си? Ти да не се уплаши? Какво като майка ѝ знае за вас? Нали ако не си ти, ще е някой друг. Изглеждаше ми по смел. – сега бе нейн ред да се избъзика с мен.
- Какво? Майка ѝ какво точно знае? Ебаси мамата! Сега я втасахме! И как е разбрала? – поинтересувах се аз, а по гърба ми запълзяха ледени тарантули.

Представих си как би реагирала майката на едно момиче на 19, когато е узнала, че някакъв дангалак на 22 я плющи като за световно и я кара да прави разни перверзии. Нямаше да се учудя, ако някоя вечер цъфнеха с баща ѝ на входната врата у дома и да заформят гнусни разправии с нашите. За подобен филм ми беше разказал наскоро един приятел от тайфата, който пък чукаше една друга пикла, чийто баща беше партиен функционер от голямото добрутро. Стана една драма, не ти е работа. Сватбата все още висеше над него, като тежка прокоба. Той посърна и престана да излиза из квартала. Мани, мани...
- Ле-ле-е! Ама ти не знаеше ли, че Мира си споделя някои неща с майка си? Шубето те хвана, признай си! Не се притеснявай толкова, разбрала е само, че си я накарал да носи чорапогащници на голо и оттам е предположила, че правите секс, защото ѝ е изнесла една дълга лекция за противозачатъчните.
- Очевидно Мира си споделя много неща и то с доста народ! Мамка му! Егати късмета извадих, ама така е, когато се занимавам с пикли! – възнегодувах аз.
- Хайде престани вече! Нищо не е станало. Голяма работа, че майка ѝ знае. И моята знае, че... Е, това е друга тема. Само те моля, да не вземеш сега да вдигнеш скандал на Мира, че ще ме поставиш в кофти ситуация! Ако може този разговор да си остане само между нас, става ли? – тя ме изненада за пореден път.
- Естествено, че ще си остане между нас, но това зависи изцяло от теб – нали вие си споделяте всичко! – отсякох аз.
- Ние не, само Мира. – поясни Кейт.
- Да, бе! Нали ти току що каза, че и твоята майка също знае нещо! Ти пък какво си споделила с нея? Я да чуем, че нещо започвам да се шашкам! – не се оставях аз.
- Нищо особено. Мой се проблеми. Понеже сте толкова некадърни вие мъжете! – отвърна тя с половин уста.
- За мен ли пак става въпрос? – ушите ми забучаха чак от напрежение.
- Не, разбира се. Казах ти, мой си неща.
- Добре, слава Богу! Стресна ме, мамка му! Един приятел наскоро пострада в подобна ситуация, ама това е друга тема. Тази пък Мира, защо ѝ е притрябвало да казва на майка си за чорапогащника! – не се предавах аз.
- Не е казвала, а просто е забравила, че е само по чорапогащник и се съблякла пред нея. Голяма работа. Просто от там е започнал разговора по темата. Ти да не мислиш, че само Мира ходи по чорапогащник на голо под полата си, още повече когато тази пола е по-дълга? – отвърна ми Кейт и онези дяволити искри отново проблеснаха в очите ѝ.
- Какво искаш да кажеш? Ти също ли така ходиш? Не може да бъде! Я стига! Сега нали си с по-дълга пола... Такова, де! – заекнах аз.
- Да! Защото знаех, че ти харесва. Виж, не си мисли, че съм очаквала нещо да се случи между нас с теб, просто ми беше приятно да го направя. Плюс това между нас с теб със сигурност нищо няма да се получи. – отвърна ми тя.
- Защо? Заради Мира ли? – любопитствах аз и нещо се издразних.
- Не! Причината е съвсем друга. Добре, ще ти кажа за проблема си, но обещаваш да си траеш! Обещаваш ли?
- А-бе, аз за обещаване - обещавам, но ако е нещо, което може да те злепостави, по-добре да не го знам, защото както сте свикнали да си споделяте насам-натам, да не излезе после, че аз съм бил в ролята на клюкарката. – отвърнах аз.
- Добре, няма да ти казвам нищо. Понеже ме попита защо не може да има нищо между нас. – оправда се тя и сведе очи.

Имах усещането, че нещо не е наред, защото ми се стори, че тя като че ли все пак държеше да сподели с мен за своя проблем. Хвана ме яд на себе си, че бях такова дърво. Може би пък момичето да търси някаква помощ, викам си. Сигурно за това е толкова откровена с мен, а аз си въобразявам какви ли не параноични сценарии. Може би някой тъпанар от махалата я тормози и тя да се надява да намери подкрепа в мое лице. Ех, мамка му!
- Добре де, постъпих като шимпанзе. Я, по-добре казвай за какво става въпрос, Кейт! Като сме тръгнали да казваме „А“, да стигнем и до „Я“! Няма да кажа на никого, не само че обещавам, но се и заклевам! – казах аз, но малко като след дъжд-качулка.
- Сигурен ли си! О’Кей, виж сега, проблемът е доста деликатен и касае лично само мен. Пробвах с няколко момчета, но нищо не се получава. Даже на един купон си харесах един пич, който го раздаваше много отворен и се усамотихме в другата стая, но нищо не стана. Той се спече здраво и се наложи аз да го успокоявам, че проблемът е у мен. Тогава той каза, че имал идея да извика още двама негови приятели на помощ, които според него били много опитни. Беше ми странно, но се навих, защото бях възбудена, а и исках да опитам на всяка цена, може би за да докажа на себе си, че не съм някой изрод, който дори не може да прави секс! Разбери ме правилно, не искам да съм различна! Нищо не излезе, обаче. Накрая направих свирки на половината купон, а другата половина ми се разсърди. Бях сигурна, че Мира ти го е казала това. – призна тя.
- Какво, какво? Баси! Нищо не разбрах, защото нищо не ми е казвала Мира! Давай по-ясно – какво не може да стане? Кои са тези копелета? Я ми ги дай, за да им кажа аз! Не се обвинявай за нищо, чу ли! Нищо не се е случило! – бях силно заинтригуван и ядосан аз, защото първоначално не схванах съществото на проблема, но пък се поуспокоих до голяма степен, по отношение на предварителните си съмнения за някаква конспирация с Мира.
- Ех, ама и ти! Не е това, за което си помисли. Не става въпрос за опит за изнасилване, а точно обратното. Не се ли сещаш! Не могат да ми го вкарат, защото вероятно съм нещо сбъркана - или съм много тясна там долу, или хименът ми е много по-здрав от обикновено. Сигурно ще си остана завинаги девствена и май ще е най-добре да постъпя в Княжевския манастир! Споделих с майка ми и тя ме завлече на гинеколог. От тогава и тя знае за проблема ми. Знае също така, че съм много нервна понякога, защото искам да се изчукам. Това е нормално, не смяташ ли, тъй като дори и при мен бушуват хормоните! – каза Кейт с голяма доза тъга и известно колебание до къде може да се разкрива пред мен.

Бях като гръмнат. Не знаех какво да кажа. Никога не можех да допусна, че момичетата могат да имат подобни проблеми. Ние момчетата си мислим, че те са винаги готови за секс, стига само да си разтворят краката, но незнайно защо никога не го желаят. Ако понякога успеем да ги навием или по някакъв начин да ги принудим да ни разрешат, то ще е само под формата на саможертва от тяхна страна. От тук се е зародила максимата, че всяко момиче, което се чука по свое желание е курва, която няма нито акъл, нито морал. Ние пък обратното, когато плющиме наред мадамите, автоматично се превръщаме в бабаити и страховити герои. Да, ама за да сме такива юнаци, нали все някоя мацка ще трябва да ни позволи да я онождаме, следователно – ние, великите герои, си имаме работа само с курви! Що за простотия е това! Сякаш момичетата нямат право да изпитват желание за секс. Значи ние можем да афишираме открито нивото на нагона си, а те дори не трябва и да мислят това! Момичетата не могат ли да копнеят за освобождаване на натрупаното си сексуално напрежение? При тази ненормална ситуация как би се осъществило демографското развитие на човечеството? После се замислих, че всъщност при нас момчетата наистина се случват повечето от засечките. Сега, от пиедестала на годините, мога да заявя категорично, че всичките мой връстници, които имаха някакви първоначални проблеми в секса, всичките до един си останаха дърти ергени. Познавам доста някогашни пъпчиви пубери, които лъскаха интензивно и настървено порасналите си вече бастуни, но поради липсата на комуникативност с момичетата, си останаха на ръкоделие цял живот. И да си признаем, процентът на самотниците не е никак малък. Давам си сметка, че тази аномалия се дължи до голяма степен именно на робуването на подобни закостенели догми, което пък е функция на липсата на сексуално образование. Сексът е доста деликатна работа по принцип, поради простата причина, че се върши от двама, на които им се налага да вплетат в обща нишка своите различия на характерите си, но за жалост предварително им е втълпена една постулатна неравностойност в интимните им правомощия. Та, ние не можем да преодолеем егото си, срама си, егоизма си и не на последно място - глупостта си, за да сме успешни в секса, а от там и успешни като човеци. Мамка му!
- Добре де, защо не си помогнеш сама. Вие нали си галите клиторчетата и така се удовлетворявате, както ние си подръпваме пишките, докато не се изцъкаме на някой чаршаф? – предложих вече съвсем открито аз.
- Правя го от време–навреме, но не е същото, защото аз искам истински секс! Всички момичета в курса се хвалят какъв кеф било, само аз си мълча като пукел. – сподели тя.
- Ама, как така не могат да ти го вкарат? Да не им омекват пишките? А-бе, ти с какви типове се движиш, мамка му! – откликнах аз.
- Напротив, не им омекват. Просто не могат да си ги пъхнат, защото още при началния етап от проникването започва адски да ме боли, а тази болка инстинктивно ме принуждава да се дърпам. Е да, имах един случай, при който на него му спадна, щом като разбра, че съм девствена.
- Това са глупости! Егати некадърниците! Докторът какво каза, да не би да ти се е сраснала орхидейката там долу? – вещо подпитах аз уж на майтап, без да си давам сметка, че мога да я засегна.
- Ти пък! Пепел ти на устата! Каза, че всичко си ми е наред, но вероятно съм все още много тясна и трябвало да се подходи много деликатно. Каза да не се избързва. Така го каза, че сякаш съм със забавено развитие. – отвърна тя и сините ѝ очи се насълзиха.
- Е, тогава всичко е наред! Нямаш ядове. Ще стане! – казах убедено аз.
- Защо си толкова сигурен? – поинтересува се тя.
- Защото има един човек, който може със сигурност да свърши тази работа. – категоричен бях аз.
- И кой е този човек, ако смея да попитам? Хайде, дай го де!
- Точно до теб е! Обаче... – не довърших.
- Да, бе! Я не си го причинявай. После да се налага и теб да успокоявам. Какво „обаче“? Не ме желаеш, нали? – погледна ме тъжно със сините си очи, в които този път нямаше искрици.
- Моля? Я не говори глупости! Не съм я желаел! Даже мисля, че дори си личи. Но трябва да знаеш, че това е голяма отговорност. После ще стане сложно и не зная дали ще се справим с последствията, защото има вероятност някой от нас много да страда. – философски заключих аз, а тя погледна към чатала ми, за да провери дали наистина ми личи.
- Същото казва и майка ми. Вие да не сте се наговорили? Добре, ще помисля върху идеята ти и ще те осведомя за решението си. Хайде да отидем да пием кафе! – каза Кейт и се изправи, скривайки съблазнителните си колена от погледа ми.
- Отиваме, само че на мен не ми върши работа вече кафето. Ще жулна една-две бири. – отсякох аз.

Сладкарницата имаше и маси отпред на тротоара. Седнахме отвън. Кейт пиеше кафе с кола, а аз „Столично специално“. Масите бяха от онези, направените от арматурно желязо, наподобяващи някакви флорални орнаменти и нескопосано завинтен пластмасов плот. Бирата ме поотпусна и простотията ми, която от куртоазия наричах „чувство за хумор“, започна да се завръща. Между другото подхвърлих на Кейт, че вече сме се разбирали полата да бъде над коленете, за да мога да съзерцавам прекрасните ѝ крака. Тя не се нацупи, за разлика от другите момичета, а само каза едно „Оф-ф-ф...“ и веднага изпълни обещаното. Коленете ѝ блестяха в лъскавата материя на пролетното слънце. Споделих ѝ, че се чудя къде точно да седна – до нея ли, за да ѝ пусна ръка или срещу нея, за да се опитам да надзърна, за да се уверя дали отдолу е наистина така, както си я представям. Тя се усмихваше непрекъснато и се смееше звънко на глупостите ми. След като издумках и втората бира, вече бях започнал да се освестявам от шока. Признах, че няма да откажа и една водка, но в сладкарницата не се сервираше твърд алкохол. Тогава моята събеседничка ми спомена, че всъщност точно сега тя е сама у тях, защото баща й бил командировка в чужбина, а майка щяла да ходи на гости у някакви семейни приятели. Загрях, че дънковото костюмче се връзваше логически с командировките на баща ѝ зад граница, ама се сетих, също така и за онзи мой приятел, който имаше неприятности с подобен мастит големец.
- Хайде да отидем у нас и ще те черпя една водка. – предложи ми тя.
- Да бе, да! За да се върне майка ти и да ме гръмне с пушката на баща ти. – отвърнах аз.
- Ей, ама ти наистина си бил голям пъзльо! Нали ти казах, че майка ми е много готина, сам ще видиш!
- Не искам да виждам! – не се предавах аз.

Тя обаче постъпи доста подло с мен, като ме склони насилствено по следния начин:
- Хайде, не се прави на толкова недостъпен! Плюс това имам новата плоча на "Джудас", ама твоя си работа, след като не искаш.
- Какво? Новата тава на Джудас? Шегуваш се! – казах и мигновено станах.
- Къде скочи така като ужилен? Плочата няма да ти избяга. Нали искаше да видиш какво имам под полата си, въпреки, че вече ти споменах? Седни да си допия колата и гледай внимателно, за да не задаваш после въпроси. – каза делово тя.

Естествено, че седнах веднага, а тя поразтвори леко неустоимите си крака срещу мен, докато допиваше напитката си. Беше невероятна! Гледаше ме предизвикателно със сините си очи, сякаш за да ме подготви за това, което следваше. При ставането си Кейт небрежно се разкрачи, повдигайки единия си крак така, че уж за да то прехвърли над декоративната извивка на железните орнаменти в основа на краката на масата, принуждавайки полата ѝ да се вдигна максимално. Фантастичната панорама, която се разкри, ме вцепени и за малко да се парализирам. Сладураната извърши това свое движение толкова плавно и с такъв непринуден финес, осигурявайки ми достатъчно време, за да успея да видя и най-малките подробности. Мога да се обзаложа, че чорапогащникът ѝ бе вече подмокрен около шева, който съвпада с цепката да прасковката ѝ, защото сивото там бе по-тъмно. Успях да видя също така, че тя наистина нямаше гащички, но не забелязах характерното окосмяването в тази зона. По онова време нито една мадама у нас не си бръснеше интимната зона. Бяхме виждали епилирани нектаринки само при някои по-модерни германки по нуди плажовете на морето или в порно-филмите, които гледахме със захлас на видео-касетофоните от типа “VHS”. За пореден път бях шокиран, защото си въобразих разни неща, които после се опровергаха до известна степен. Въпросът обаче беше, всъщност кой с кого флиртуваше в момента?
Апартаментът им беше стандартен като размер, но обзаведен с много вкус за времето. Личеше си, че парите играят здраво тук. В хола имаше скъпа стерео уредба, която мигновено привлече вниманието ми. Почувствах се като цървул, не че нямах подобно стерео у дома, напротив - даже моето беше дори по-добро по показатели, тъй като това си ми е мания и до днес, но всичко у тях беше от “Кореком“. Заразглеждах плочите и някак си забравих къде съм. Имаше албуми и изпълнители, за които само бях чувал. Гласът на Кейт зад мен ме стресна:
- Водката с какво ще я пиеш?
- А-а? Водка ли? А, да – с лед. – отвърнах, сякаш сега се събуждах аз.
- Водката се пие студена, а уйскито се пие с лед. – поясни тя и тогава забелязах, че е без якето, а циците ѝ стърчаха, откроявайки се отчетливо през тънката материя.
- Ъ-хъ... – успях интелигентно да отвърна аз.

Нещо емоцийте ми дойдоха повечко за тази събота. Тя остави подноса на масичката и се зае да пусне въпросната плоча. Не се сдържах и я хванах за циците из отзад, веднага щом се наведе над грамофона. Тя не реагира, намести спокойно вилката над първото парче на плочата и спусна лостчето, след което бавно се обърна към мен, погледна ме в упор, както тя добре умее и каза:
- Нали чу какво ти казах там на пейката? Ще обмисля идеята ти и ще те уведомя за решението си. Не бързай, за да не пострада някой, както каза ти самият.
- Невероятна си! Побъркваш ме! Къде си била до сега, по дяволите!

Седнахме около масата и слушахме музика. Аз кърках чиста водка, а тя си бъкаше коктейли с тоник и още някакъв вносен ликьор, който тогава така и не разбрах какъв беше. Бях си наложил да не се поддавам на идеите на долната си глава, защото усещах как олеквам пред нея. След "Джудас" пуснахме нещо друго, което ме беше заинтригувало. Времето си течеше, а аз се наслаждавах, както на хубавата музика, така и на очарователната си домакиня, особено на тези малки, но страхотни цици, които се открояваха толкова съблазнително през блузката. Понеже бяхме понадули децибелите, та не бяхме чули отварянето на външната врата, както и нахлуването на майката на Кейт в хола. Аз се стреснах за пореден път, Кейт просто стана и я прегърна, сетне намали музиката и непринудено ме представи. Дамата бе невероятно фина и ерудирана. Запознахме се, разменяйки задължителните любезности по етикет за случая и тя се изнесе на някъде, за да не ни притеснява. Ето на кого се бе метнала тази малката – помислих си аз. Страхотна дама! Нещо ме загложди. Съботен следобед, а аз се бях намърдал в един чужд хол, слушах хубава музика и си пиех водка. Стана ми неудобно и споделих с Кейт, че е по добре да си вървя. Тя ми хвърли един дълъг лазурен поглед през очилцата си и изказа остро несъгласие с моето решение. Аз обаче се надигнах, за да се измъкна. Тогава тя изтърси следното:
- Искаш ли да узнаеш за решението ми? Ще ти го кажа, но само ако останеш още малко. Ако си тръгнеш, никога няма да разбереш какво мисля по случая.
- Добре, нека ти обясня нещо! Ситуацията е твърде конфузна за мен. Къркаме си в хола, а майка ти си седи оттатък сама. Ти си с прилепнала блузка, която повече подчертава хубавите ти цици, отколкото да ги прикрива, а аз се облизвам като котарак около теб. Трябва човек да е сляп и тъп, за да не разбере какво става тук. Не мислиш ли, че ще ми дойде твърде много още една разсърдена майка, негативно настроена спрямо мен. – оправдах се аз.
- Имаш право, но донякъде, защото аз също мога да си поканя гости, нали? Плюс това ние нищо не правим. Добре де, ще си наметна нещо, за да не те притеснява това и ако искаш, дори ще поканя майка ми при нас за малко. Така става ли?
- Става. – отвърнах аз.

Тя отиде да се преоблече и се върна по копринен халат, горе-долу с дължината на полата. Под него очевидно и за моя радост си бе останала по чорапогащника, но за зоната на бюста ѝ нищо не можех да предположа, поне за сега. Попита ме, така дали ме устройва и отиде да покани майка си при нас. Майка ѝ се оказа и изключително интелигентна и твърде модерна като разбирания. Слушаше нашата музика и дори си сипа водка. Темите за разговор с нея бяха неограничени. Тя също бе стройна като Кейт и доста запазена, а-бе – хващаше окото, дори и на пикльо, като мен. По едно време ми се стори, че Кейт ме гледа някак си по-особено. Това привлече вниманието ми и ме накара да си дам сметка, че всъщност аз разговарям почти изцяло само с майка ѝ. Започнах да следя реакцийте на малката Сладуранка и имаше защо, тъй като забелязах, че тя бе разхлабила халата си, уж случайно в зоната на реверите и когато се наведе над мен, за да ми досипе питие в чашата, видях през открехналата се пролука едната ѝ прелестна гърда. От това разстояние със сигурност можех дори да засмуча зърното ѝ, ако се бях понавел по-малко и от педя.
„Значи под халата си тя бе само по чорапогащник, и нищо друго.“ – констатирах с вълнение аз.
Не след дълго пък, докато Кейт си придаваше съвсем небрежен вид, седейки на фотьойла, същият този пеньоар напълно случайно и някак си от самосебе си се свлече от едната страна, оголвайки изваяното ѝ бедро почти до извивката там горе. Започнах да се потя, а и алкохолът взе да буйства в мен. Трябваше да се измъквам от положението, защото работата отиваше на зле. Очевидно Кейт беше решила или да ме довърши, или просто се гавреше с мен. Тъкмо се чудех се как да се изсуля по по-елегантен начин, когато телефонът звънна. Оказа се, че обаждането е за майката и тя се обърна към дъщеря си:
- Кети, (така ѝ казваха техните) прехвърли, моля те, разговора в кухнята, за да не ви преча тук!

Телефонният апарат също беше вносен и имаше допълнителни функции за връзка с втори апарат. Така и стана. Останахме сами. Казах на Симпатягата, че е време да си тръгвам, защото се понапих и не искам да досаждам и още по малко да се излагам. Тя обаче отвърна следното:
- Нарочно ли го правиш това? За да ме дразниш, нали?
- За какво говориш, Кейт? – попитах аз.
- Ти май забрави, че и аз съм тук. Захласваш се с майка ми, сякаш аз не съществувам! Може би ако не бях тук щеше... – недовърши тя.
- Добре, хайде да излезем малко навън, за да ми се освежи кратуната и да се доуточним. Очевидно нещо те притеснява, а и плюс това ти трябваше да ми кажеш онова нещо, нали? - предложих аз.
- Изчакай ме да се облека. Държиш ли на същата пола? – попита строго делово тя.
- Не. Облечи се както ще ти е по-удобно.
- Май нямаш претенции вече? – подхвърли неслучайно тя.
- Напротив! Бих предпочел да си по-къса пола, ама не ми се иска да рискуваме пред майка ти. Също така не бих отказал да си и с жартиери, ама тогава вече скандалът ни е в кърпа вързан, нали? – измайтапих се аз.

Тя ме погледна с онзи свой изпитваш поглед и излезе от хола.
Разхождахме се безцелно. От дума, на дума разбрах, че Кейт била започнала да ревнува от майка си, защото съм ѝ бил обръщал особено голямо внимание. Очевидно тя бе развила някакъв комплекс за малоценност след онези неуспешни опити с непохватните момчета. Ясно разбирах колко ранима и откровена, но и колко хубава и нежна бе тази Кейт! Даже се зачудих дали тази нейна прямота не ѝ носи негативи, защото и тогава хората бяха отявлени егоисти, но системата ги принуждаваше да се прикриват под фалшивите си маски. Този път Кейт се беше нагласила с едно костюмче от модната колекция „Студио Ве“, състоящо се от къса сива пола, малко над коляното и съответното якенце с разни щамповани надписи по тях. Беше още по-неустоима и аз си дадох сметка, че започвам да се влюбвам до уши. Не я разпитвах повече за настроението ѝ, а се опитвах да отклоня мислите ѝ към други теми. Сетих се какво ми беше казала тя за онзи купон и реших да експериментирам в тази насока. Уж случайно подхвърлих:
- И какво казваш, направи свирки на половината купон? Било е невероятно изживяване за пичовете!
- Това ли се присети сега? Да, направих го. Бях гола и много възбудена от алкохола, както ти казах, въпреки че ми бяха причинили доста болка при опитите. Единия от тези, които уж бяха много опитни, заяви че щом съм такава смотана девственица, ще трябва да им направя по една свирка, за да съм била смъкнела напрежението в топките им. Нямах нищо против, защото поне свирки мога да правя без проблем. Започнах от него, но когато той свърши, взе та отиде при другите, за да извика на всеослушание пред всички, че „оттатък има една курва, която ще прави свирки наред“. – призна тя.
- Ле-лее! Какъв тъпанар! Колко се изредиха? – поинтересувах се аз.
- Е, не бяха чак толкова. Тези тримата и още двама се престрашиха. Повечето от момичетата обаче се нацупиха и си тръгнаха, барабар с гаджетата си.
- Е-хаа! Браво на теб! Как успя да се справиш? – продължавах с въпросите.
- Общо взето бързо свършваха, защото зная как да ги обработя. Аз обичам френската любов и не виждам нищо нередно в това. Като не мога да се чукам, поне в минетите да съм добра. – отвърна Кейт и се усмихна.
- Е, добре де, никой ли от тях не сети, че може да ти полиже сливката, докато им духаш?
- Не. Ти пък! Тези специално си бяха просто едни хлапета от курса, които могат само да се перчат. Доста свирки съм направила, дори и на по-големи момчета, но интересното е, че на мен никой не ми е правил орална любов. – призна тя.
- Не може да бъде! Егати смотаняците! – изнегодувах аз.
- Какво очакваш, сред като вие мъжете предпочитате само да се фукате – тази ми духа снощи, онази ми прави минет, ама иначе е голям срам за вас, ако и вие отвърнете на жеста.
- Да, наистина си попадала само на нещастници. Всъщност, те са си просто едни неопитни самохвалковци. Може ли един неудобен въпрос?
- Може. Тези до сега удобни ли бяха? – закотви ме тя.
- Спермата, такова... Къде... - недовърших аз.
- Изгълтах я. Това притеснява ли те?
- Не, естествено! Напротив! Хайде да отидем у нас, за да ти върна жеста и заради другите! Мисля, че нашите ще се върнат доста по-късно. Изгарям от желание да те полижа, ако нямаш нищо против, разбира е. Да ти кажа ли и още нещо – започвам да се влюбвам в теб, Кейт и това никак не е на добре!
- И аз ще ти кажа нещо – решението ми е да се пробвам и с теб, но ако пак нищо не се получи, това ще е за последно! Не го приемай като нещо ангажиращо, както и като предизвикателство, защото проблемът очевидно е в мен. – каза спокойно тя.

Гръм и мълнии! Егати деня!
- Добре, да вървим! Благодаря за решението ти! Искам да си спокойна и никой да не бърза за никъде. Моля те да се отпуснеш и да ми имаш пълно доверие. Ще се опитам да те отведа в Рая, колкото пъти искаш, а после да става каквото ще! Искам само да ти е хубаво!

У дома нямаше никой. Времето напредваше и навън започна да се смрачава. Поканих я в моята стая, която беше изцяло облепена с плакати на рок-групи и доста по-семпло обзаведена от нейната. Тръгнах да вадя нещо от барчето на нашите, но Кейт отказа. Пуснах тиха музика и я прегърнах. Тя трепереше като зайче. Заведох я до леглото и тя послушно седна. Разкопчах ѝ якето и го свалих. Отдолу беше с нещо като ризка, която беше загащена в полата, както на онзи мой купон. Разкопчах я с треперещи ръце, но нямаше как да я съблека, без да я скъсам, ако не елиминирах преди това и самата пола. Тя стана и без излишни церемонии свали и двете, оставайки само по чорапогащника. Тялото ѝ беше съвършено! Имаше лек луфт между бедрата, а дупето и бе навирено с формата на дюля. Пак я прегърнах и потърсих устните ѝ. Тя ме чакаше. Твърдеше, че може да прави свирки, но се оказа, че изобщо не можеше да се целува. Какво се беше случило на това симпатично момиче, почти на двадесет, което беше така пренебрегнато в интимно отношение! Показах ѝ как стават нещата с целувките, докато с едната си ръка я хванах за сливата през чорапогащника. Потърсих цепката, за да погаля клиторчето. Тя не се възпротиви, само задиша учестено през нос, защото продължителната целувка я задушаваше, а може би и не само това. В един момент се отдръпна от мен с разкривени очила, заявявайки, че не издържа повече и свали чорапогащника. Аз си бях все още с дънките и якето. Бързо се освободих от последното, но нямах време за губене с панталона. Метнах я по гръб на леглото и се спуснах между краката ѝ. Тогава отблизо установих, че вагината ѝ не е обръсната, а е покрита с много нежни, рехави и съвсем къси руси косъмчета, които не успяваха изобщо да я прикрият. После разбрах от нея, че си ги подстригвала с ножицата, за да не стават много дълги. Погалих я по продължение на бленуваната падинка между устничките. Тя ме стисна с бедра, защото инстинктивно очакваше нещо неприятно. Казах ѝ да се отпусне и да се наслаждава на усещането. Вдигнах краката ѝ почти вертикално на буквата „V“ и обхванах с цели длани двете полукълба на дупето ѝ, така че палците ми да сочат към невероятната ѝ путка, наподобяваща напращяла кайсия. Докоснах гънките на големите ѝ срамни устни и много внимателно ги придърпах настрани, разтваряйки най-нежната розова женственост, която бях виждал до този момент. Малките ѝ устнички, които бяха невероятно фини и нежни, увенчани най-отгоре с мъничка качулчица, криеща в себе си още по-мъничка пъпчца, сами си се разпукнаха като нетърпеливо пролетно цвете. В дъното по между им се разкри един лъщящ от влага химен, който ми се стори малко деформиран и сякаш поразкъсан. Погалих я по клитора, а тя отново затрептя. Лизнах го едва осезаемо с върха на езика си и вдишах невероятния аромат на нейната разгаряща се страст. Целунах го и го засмуках, като във френска целувка. Сетне развъртях език около него, в резултат на което Кейт изпъшка силно и продължително. Постепенно разширих периметъра си на действие, като от време-навреме се плъзгах надолу в падинката, а после отново се връщах на клиторчето, което вече смело се подаваше изпод качулчицата си, тъй като бе осезателно понабъбнало. Зачестих с набезите си към входа на влагалището ѝ. Тя чувствително се поотпусна и спря да трепери. Надявах се вече да се наслаждава на стимулациите ми. Най-важното сега беше да успея да я насърча в копнежа ѝ към върховна наслада. Кейт започна да диша по-учестено, от което със задоволство и трепет установих, че наистина успявам да я водя към кулминация. Ускорих темпото, като все повече наблягах на бленувания вход към рая, опитвайки се да я чукам с език, напъхвайки върхът му все по-дълбоко през тясното отворче на недоразкъсания химен. Тя пощуря. Изви се на дъга, разтресе се цялата и се разплака. Спрях с атаката и я гушнах. Вече бях сигурен – обичах я!
Щом се поуспокои ми призна, че когато сама се галела изобщо не ѝ е било толкова хубаво. Дори и когато се опитвала да си напъха пръстче, пак не изпитвала подобно удоволствие. Бях абсолютно сигурен, че Кейт бе блокирана от някаква психологическа бариера, породена от страха към болката, която ѝ бяха причинили нейните неопитни съученици. На свой ред я попитах, дали не е забелязала да кърви някой път след неуспешните си опити. Тя се замисли и се сети, че някакъв приятел на братовчед ѝ, който имал доста голямо кересте, я бил натиснал изключително напористо и грубо, за да ѝ го набие на всяка цена, но тя вече не искала, понеже я боляло зверски. Добре, че онзи се бил изпразнил преждевременно, та се разминало с последствията. Казах ѝ, че най-вероятно тогава този грубиян почти е успял да я дефлорира, защото девствената ѝ ципа е прокъсана. Тя ме погледна втрещено и каза, че в действителност на сутринта гащичките ѝ били изцапани с кръв, но тя го отдала на това, че вече било време за цикъла. Попитах я дали иска да продължа с езиковата си шпакловка или за днес ѝ стига. Кейт колебливо заяви, че не би отказала още малко орална любов, защото ѝ била доставила невероятно удоволствие, но била сигурна, че няма да може да стигне до втори оргазъм, защото когато мастурбирала, едва стигала само до един. Заявих да не бъде чак толкова сигурна и се захванах с довършване на упражнението по задоволяване на благородни девици, повтаряйки цялата процедура наново. Този път нещата бяха значително по-сполучливи, понеже тя вече не се страхуваше. Няма да описвам подробностите, но само ще кажа, че вторият оргазъм я връхлетя като товарен влак, тъй като беше в пъти по-интензивен. Един мит беше развенчан. Тя отново се разплака, но този път доста време не можа да дойде на себе си. Чак когато се поокопити каза:
- Господи, това е невероятно! Никога не съм си и представяла, че може да е толкова хубаво! Обичам те!
- Моля? Кейт, внимавай какво говориш, защото това са сериозни неща! – скастрих я аз.
- Не ми ли вярваш? Ти си толкова нежен! – промълви тя.
- Искаш ли още? – попитах аз.
- За сега не. Сега искам да го полапам, може ли? – попита тя.

Чак сега се усетих, че всъщност съм още по дънки и тениска. Свалих всичко, а шпагата ми щръкна вироглаво косо нагоре към нея. Тя се опули и възкликна:
- Оле-ле-е! Ти това чудо ли се въобразяваш, че можеш да ми вкараш?
- Къде, Кейт? Къде мислиш, че си въобразявам да ти го вкарам това чудо? Отговори ми, де! Отговори точно и ясно какво е това чудо и къде искам да ти го вкарам! Правила си свирки на петима тъпаци наведнъж, изгълтала си спермата им до последната капчица, а две думи на кръст не можеш да кажеш. Кажи го! – настоявах аз.
- Добре. Този голям кур ли мислиш, че ще успееш да вкараш в моята малка пичка, без да ме заболи? Ще ме боли – не, ами ще вия от болка. То и на братовчед ми му е голям, ама няма чак такава голяма глава. – призна тя.
- На братовчед ти ли? Ти и с него ли си опитвала?
- Не, той искаше само орална любов. Тогава именно се пуснах на онзи негов приятел, който после се опита да ме изнасили.
- Ама, ти си опасна! Извъртяла си минет на братовчед си и си се опитала да се изчукаш с приятеля му! Браво, ето такива момичета обичам! – избръщолевих аз.
- Сигурен ли си? Сега пък ти го кажи! Кажи ми го това последното, но ми го кажи с чувство и както трябва! – върна ми топката тя.
- Кейт, обичам те!
- О-о, толкова хубаво звучи, но не ме ли лъжеш, Принце мой? Я, ела по насам, за да ти покажа какво се казва минет, пък после ще спорим кой кого обича и кой се опитва да послъгва! Искам да ти кажа, че вече не ми пука дали ще мога да се излупам или не, след като ти ме правиш толкова щастлива орално! – призна тя.

Такава свирка ми извъртя, че ми изтръпнаха петите чак.
Докато я изпращах навън вече се беше стъмнило. Тя се беше гушнала в мен като врабче. Не ѝ се говореше. Разбирах я. Пред блока я целунах по устните, без да ѝ пускам език, но тя сама разтвори свойте устни и ме предизвика. Очилата ѝ отново се наклониха на една страна, а може би и дори се бяха изкривили. Преди да потъне във входа ѝ казах:
- Ако си се отказала от предстоящото начинание, ще те разбера и няма за какво да се сърдя. Щом те притеснява размерът ми, не е казано, че непременно трябва аз да ти бъда за сефте. Та, ти нали вече си го играла това хоро с приятеля на братовчед ти. Може би е по-добре да си намериш някой с по-малка пишка или поне по-тънъка, за да успееш да преодолееш и този си страх. Нали видя, че един комплекс вече падна и можеш за изпитваш повече от един оргазъм.
- Аз ли се отказвам или ти? И защо не допуснеш, че този път може би пък аз настоявам да си точно ти? – контрира ме тя.
- Добре, Кейт! Да се уточним за последно! Ще се излупаме ли с теб или ще го караме само на орална любов?
- Ще се излупаме, Принце мой! – твърдо отговори тя.
- Добре Принцесо, утре е неделя и нашите пак ще ходят да бъхтят на онази стара къща в Центъра. Ще се опитат да ме завлекат и мен, но смятам да се измъкна някак, което означава, че ще имаме достатъчно време. Искаш ли да ти звънна, когато теренът е чист? – делово подхванах проблемът аз.
-Ще чакам да се обадиш. – отвърна многозначително тя.
- Апропо, видя ли, че ако беше с чорапи можеше да ти се наслаждавам с език и без да се събличаш. Я си помисли колко възможности ни се отварят така. Може да те лижа почти навсякъде из града. Ето сега, например и във входа можеше да свърша тази работа.
- Ле-ле-е! Това ще е невероятно вълнуващо и секси! Може и да имам нещо предвид. За утре дори! – отвърна тя и се загуби в тъмния вход на блока.

По-късно същата вечер видях от улицата, че холът у дома свети, което автоматично означаваше, че дъртите се бяха прибрали. От уличния телефон на трамвайната спирка се обадих на един колега и го помолих да звънне в къщи, да ме потърси и след като не ме намери, да помоли да ми предадат, че утре Шефът ни вика извънредно на работа.


НЕДЕЛЯ
В неделя сутринта станах рано като за работа. Не беше лесно. Измих се набързо и тръгнах да излизам. Майка ми доста се зачуди, защото не си бях взел задължителния сутрешен душ, нито пък разбра защо не пожелах да закусвам. Не ѝ отговорих, тъй като не си бях подготвил дежурна лъжа за случая. Какви жертви е готов да направи мъжът само за единия секс! Отидох до най-близкото кафене и започнах да пафкам цигарка след цигарка, броейки минутките. Трябваше да се прибера не по рано от 10,00 часа, защото рискувах да ги заваря още в къщи и тогава всичко отиваше по дяволите.
Работата вървеше по план като никога. Прибрах се, взех си пропуснатия душ и се парфюмирах обилно. Оправих си стаята криво-ляво и звъннах на Кейт. Вдигна майка ѝ и каза, че: „Кети не иска да говори с никого, защото е много разстроена!“.
„Сега я втасахме! Нещо трябва да е станало снощи!“ - помислих си аз и започнах да гадая наум.
Реших да рискувам и попитах какво се е случило. Майката отвърна, че щерка ѝ още от сутринта я предупредила, че чака някакво важно обаждане, но след въпросното обаждане изведнъж се разстроила и се затворила в стаята си. После дамата се поинтересува: „А кой я търси?“, демек кой съм всъщност аз, изваждайки ме от анонимността на телефонната връзка. Наложи се да се представя, като допълнително поясних, че всъщност аз съм онзи хубостник от вчера. Тя сякаш се зарадва и каза:
- А, Вие ли сте! Здравейте! Бихте ли изчакали минутка, защото имам усещането, че Кети ще иска да разговаря с Вас! – учтива и перфектна, както винаги.

След малко с слушалката чух гласът на Кейт:
- Мислех, че няма да се обадиш.
- Това пък защо? – учудих се аз.
- Защото нали ще се виждате с Мира днес, за това! – натъртено отвърна тя.
- Моля? Виж ти и аз да не знам! Каква Мира си сънувала, няма такова нещо. – запротестирах аз.
- Не ме лъжи, защото тя преди малко ми се обади и каза, че ще идва до вас.
- Хубава работа! Аз направих чудеса от героизъм, за да съм с теб, а ти Мира, та Мира! Я се стегни бързо, защото нямаме време за губене! Чакам те у нас, така хем ще разбереш на място дали ще идва Мира. – скастрих я аз.
- Няма ли да те хване шубето, че Мира ще ти спретне един мега скандал, когато ни завари у вас? Все още ли си сигурен, че искаш да дойда? – попита плахо тя.
- И още как! Не се мотай повече. Чакам те! – отсякох и затворих.

Дойде само след около половин час – добре, че живеем съвсем близо. Сякаш се беше разхубавила за тази една нощ, въпреки, че очите ѝ бяха още подпухнали! Беше с дънковия комплект, обаче глезените ѝ бяха опаковани в друг цвят. Имах сварено кафе. Също така бях купил кола и някакви бонбони, докато се мотаех сутринта из улиците. Добре, че дори в онези години някои сладкарници отваряха по-рано в неделя. Какво ти рано, след като часът вече наближаваше единадесет. Седнахме около бюрото ми, което точно в този период не се използваше по предназначение. Помогнах ѝ да си свали якето и останах учуден, че този път Кейт бе със сутиен под фината си блузка. Викам си – „Тази работа не отива на добре. Какво, по дяволите, се е случило снощи!“. А и Кейт бе една такава – особена. Не беше така весела, нито пък чуруликаше, а за звънкият смях след всяка моя изречена простотия и дума не можеше да става. Помислих си, че може би се е разколебала да се превърне в жена точно с мен. Може би снощи с нещо съм я засегнал, без да се усетя? Или вероятно съм я наранил по някакъв начин с дебелашкото си поведение? Тя сигурно се е почувствала обидена и сигурно е споделила всичко на Мира по телефона. Е, в такъв случай поне е ясно, че по-зле не може и да стане! Добре тогава:
- Виж сега, Кейт – виждам, че нещо те мъчи. Ако е за чукането, в случай че си размислила и си променила решението си, още снощи ти казах да не се притесняваш. Знаеш, че това не е задължително. Не се е свършил светът я, така че – всичко е наред! Можеш да споделиш с мен какво те тормози, ако смяташ, че мога да помогна по някакъв начин! – казах ѝ аз.

Тя ме погледна с онзи свой продължителен поглед и каза:
- Помислих си същото за теб, защото се забави с обаждането.
- Какво си помисли, че съм се отказал? Я не ставай смешна! Кой нормален мъж ще се откаже да опъне такава готина мадама! Ама, ти наистина си се движела само сред някакви заспали типове! – констатирах аз.
-Казах на майка ми. – смънка тя, забила поглед в мокета.
- Какво? Какво си казала? Ново „пет“! – не можех да повярвам на ушите си.
- Тази сутрин я помолих да ми подари един нейн неизползван комплект луксозно бельо, което баща ми ѝ бе донесъл от чужбина, понеже нали ти бях обещала. Ние с нея носим един размер. Тя естествено попита за какво ми е и поясни, че този тип бельо е строго ангажиращ. Опитах се да я метна, че просто сега така е модерно, а и нали за бала. Тя обаче не се върза, понеже не е от вчера, ами директно ми заби въпроса, дали ще го носа за теб. Убедена съм, че още вчера е предусетила нещо, защото снощи ми спомена, че съм се била върнала много различна и ми изчете един дълъг морал. След това ме попита дали вече съм успяла да го направя с теб. Казах ѝ, че си много внимателен и нежен към мен, но нищо в тази насока не сме правили. – разказа ми тя.
- Тогава какво чак толкова си ѝ казала, че ми изкара ангелите? – поинтересувах се аз.
- Ами, това е в общи линии. Казах ти, тя просто усеща всичко. Нея не можеш да я излъжеш.
- Егати! С теб изобщо не може да се скучае! От вчера изживях толкова емоции, колкото до сега през целия си живот не бях изпитвал. В крайна сметка нали си тук, значи тя все пак не се е опитала да те спре? Така ли е?
- Не, не се опита, въпреки че тя е съвсем наясно, че сме намислили нещо за днес, защото започна да ми дава наставления от доста интимен характер. И можеш ли да представиш, след като ми изчете това конско, взе че ми донесе бельото, но ме предупреди, че ако смятам да излизам днес с него, ще трябва да е с дългата пола, защото в противен случай чорапите щели да се виждат. Излъгах я, че още нямам чорапи и поради тази причина не съм планувала за днес да го обличам. Тя ми подаде и два чифта от нейните и добави, че ако наистина съм смятала да бъда с него на бала, е хубаво да го пробвам предварително, защото нямало по-неприятно изживяване на официални сбития от неудобно бельо и обувки. Не пропусна да ми намекне: „И внимавай да не го оплескаш с приятеля ти още от сега!“, както и да ми направи забележка за сутиена вчера. Вика – „Добре, че се сети да си сложиш после пеньоара, защото ме беше поставила в доста неудобно положение пред момчето.“, демек пред теб. Само ако знаеше, че ти си ме подсетил да се преоблека, но тя и без това те харесва. Нали видя какво стана, когато се обади сутринта. – най-сетне започна отново да чурулика тя.
- За това ли си със сутиен днес? – запитах аз.
- Донякъде да, но пък и той е доста... как да кажа, фин да речем. – отвърна мацето и се усмихна дяволито, а онези искрици заблестяха отново в лазурния ѝ поглед.
- Я да го видим този твой фин сутиен! – веднага я провокирах аз.

Без да сваля предизвикателната си усмивка от лицето, Кейт стана от стола и този път първо си свали предвидливо очилцата. Сетне разкопча блузката си, след това и ципа на полата и чак тогава съблече и двете, оставайки по снежнобял, почти прозрачен, дантелен корсет с жартиери и бикини от същия вид и страхотни найлонови чорапи с карамелен цвят. Аз онемях и ако някой ми беше измерил кръвното налягане в този момент, най-вероятно щеше да извика Бърза помощ. Кейт изглеждаше като фото-модел от скъпо модно списание. Не можех да повярвам! Чух се да казвам:
- Къде си била до сега, мамка му!

Сетне се стреснах от казаното от самия мен и за оправдание, също на себе си, добавих мъдрото пояснение:
- Всъщност, по-добре е, че те срещам сега, защото ако това бе станало преди казармата, щях вече да съм умрял от мъка по теб!

Звънливият ѝ смях изпълни стаята, провокиран от нескопосаните ми откровения. Малката хитруша отлично бе забелязала мащабите на шока, предизвикан у мен и видимо придоби една увереност. Седна, но този път не на стола, а направо на леглото.
- Искам да започнем първо като вчера! Нали каза, че няма да бързаме! Ще имаме ли достатъчно време? – прошепна ми тя и без да ме изпуска от поглед, докато си махаше и дантелените гащички, предвидливо обути върху жартиерите, за да може да се свалят самостоятелно.
- Имаме всичкото време на света, Красавице моя! Откъде научи този трик с гащичките върху жартиерите? – попитах я аз и врътнах ключа на стаята, защото не исках да рискувам.
- Мама ме светна, нали ти казах, че тя е най-готина майка на света! – повтори Кейт.

В ушите ми бучаха вече ураганите. Разтворих широко изваяните ѝ крака, опаковани във фината материя, като не пропуснах да им се насладя, стриктно внимавайки да не пусна някоя бримка. Повторих познатата ни процедура от предния ден, но с треперещи пръсти и език. Като цяло някак си внимавах как я докосвам, защото се опасявах да не би да я нараня или счупя, сякаш беше порцеланова кукла. Успях да я накарам отново само с език да свърши пак два пъти, но този път голяма част от заслугата вече бе и нейна, понеже доста по-бързо успя да стигне до кулминацийте, но пък не пропусна отново да пролее и по някоя друга сълза в края на всяка една от тях. Можех да се обзаложа, че междувременно бе грижливо доподстригала прелестната си прасковка. Когато след втория си оргазъм се съвзе, ми прошепна, че вече е готова да се захванем със съществената част от упражнението. Е, и аз бях готов и то от доста отдавна, въпреки моментната ми проява на слабост. Смъкнах с едно-две бързи движения всички дрехи от мен, оставайки само по стърчащ меч. Тя пак облещи очи и сякаш започна да се разкандърдисва. Не ми е толкова голям, но в нейните очи очевидно беше. Намърдах се между перфектните ѝ дълги крака, след което се пресегнах, за да подвия съвсем внимателно дантелените чашки на сутиена, разкривайки хубавите ѝ цици. Бях си разработил един трик, за да съм сигурен, че ще уцелвам мишените от раз, тъй като по онова време си имах работа все с млади и неопитни момичета. В какво се състоеше работата ли? Много просто, когато лягах върху момичето, балансирах тежестта си, подпирайки се основно с глава към леглото, докато едновременно с това за прикритие целувах меката извивката в основата на вратлето ѝ. По този начин освобождавах ръцете си, за да можех да ги подпъхна под дупето ѝ и с пръстите си да разтворя максимално устничките, разкривайки входа към към влагалището. Така спокойно можех да наместя върха на копието си точно в целта. Резултатът винаги беше безпогрешен и обикновено след прецизното си прицелване, директно нанизвах жертвата си. Сега обаче се налагаше да сменя тактиката и щом допрях главата му до горещото ѝ предверие, задържах ситуацията като на "стоп-кадър" в стартова позиция. Измъкнах внимателно ръцете си изпод нея, пренасочвайки поетапно тежестта си върху лактите. Тогава ѝ казах следното, защото я усетих, че отново започна да потръпва при всяко мое докосване:
- Мислех да ползвам презерватив, но после се разколебах, защото допуснах, че е твърде вероятно самата му материя да провокира в теб допълнителни неприятни усещания. Не мога да си позволя подобни рискове точно сега! Ще бъда изключително внимателен и ще те пазя, сещаш се какво имам предвид. Бъди сигурна в това и се отпусни, без абсолютно никакви притеснения, Съкровище мое! Само ще ти кажа, че за сега не мисля да предприемам нищо повече от това, което сме постигнали до момента. Надявам се да не те боли, нали? Просто ще се наслаждаваме на допира си един с друг. Ще те предупредя, ако изобщо преценя, че мога да се пробвам да ти го пъхна в тясното пиче. Така става ли?

Тя ме гледаше право в очите от упор, сякаш се опитваше да разбере дали нещо не я будалкам. Аз я целунах по сочните устни. Намерих езика ѝ и се заиграх с него. Изместих тежестта си само върху единия си лакът, за да осигуря свобода на другата си ръка, с която започнах да я галя по настръхналите гърди. Усещането беше неописуемо, тъй като те пружинираха при всяко мое докосване! Така се надявах да отклоня вниманието ѝ от очакваното проникване. Паралелно с това едва забележимо, но никак не случайно, увеличих натиска там долу. Тя не реагира и даже не потръпна, което бе добър знак. Започнах да стимулирам допълнително зърната ѝ, които и без това бяха станали твърди като лешници. Кейт започна да се задъха отново от страстната ми целувка. Пренасочих устните си отново върху меката част на вратлето, там някъде под ухото ѝ. При това мое ново тактическо препозициониране добавих още малко напор отдолу на фронта. Плувналото ѝ в сладострастна роса нежно цвете започна да поддава едва забележимо, тъй като възбудата ѝ от етюда не само не отшумяваше, но и очевидно ескалираше, вследствие от новите ми стимулации, които постоянно редувах. Това ме насърчи да стартирам и едни едва забележими и много плавни наченки на тласъци. Тя моментално застена от удоволствие. Не спирах с движенията, като с всеки тласък усещах как прониквам все по навътре в нея. Попитах я дали ѝ е хубаво. Тя едва успя да прошепне едно кратко „Да“ между тихите си стенания. Главата на моят немирник вече беше почти изцяло навлязла в тесния маншон на входа, което си беше най-трудната част от задачата, ако вземем под внимание спецификата на оръжието ми. Казах ѝ:
- В теб съм, Любов моя!
- Какво? Как така си в мен? – учуди се тя.
- Не го ли усещаш?
- Усещам само, че ми е много хубаво, но не те усещам в мен. – отвърна тя.
- Хубаво ти е, защото съм на входа, което означава, че съм почти вътре. Сега ще продължим така, без да бързаме, нали?
- Да-а!

Не спирах нито за миг с възвратно-постъпателните си движения, дори докато разговарях с нея, като едва забележимо напредвах. Вагината ѝ се отпускаше все повече и повече, докато изведнъж моят вироглавец не се плъзна с лекота до половината, щом главата му успя да премине през тесния проход. Кейт забели очи и едва изрече: „О да, вече го усещам! Господи, колко е хубаво...“. Горещата ѝ утроба почти веднага се стегна около твърдия ми таран и запулсира ритмично. Очевидно само мисълта, че съм успял да проникна в нея, бе повече от достатъчна, за да инициира експлозията на първия ѝ оргазъм от стандартен характер. Вече не издържах и аз. Раздвижих се доста по-смело в нея, като постепенно ѝ го вкарах целия. Тя продължи да се тресе в екстаза си на така жадуваното удовлетворение. Постепенно конвулсийте ѝ затихнаха, но аз не спирах да я помпам методично в приятно поотпусналата ѝ се утроба. Не след дълго усетих отново как мускулатурата на влагалището ѝ силно се стегна около моя натрапник, за да запулсира в нова серия, принуждавайки я да крещи от удоволствие. Вторият ѝ оргазъм настъпи почти веднага след първия, но интензитетът му беше в пъти по-висок от предходния. Това момиче наистина бе изстрадало доста и сега сякаш си наваксваше. Няколко дни по-късно вече щеше да ги реди по десетина кулминации на сеанс. Тя е просто невероятна!
Но, да се върнем към онзи първи път.Трябваше да я пазя и щом усетих, че ми идва, бързо го извадих, за да го изпразня на коремчето ѝ, точно на границата на рехавото ѝ окосмяването. Същевременно много внимавах да не оплескам разкошния корсет, както прозорливата ѝ майка я беше предупредила. Вече нямах никакви съмнения, че тя наистина много добре знаеше какви ги вършим с дъщеря ѝ.
- Банята е след кухнята в ляво. Изчакай само да проверя дали все още сме сами. – казах аз, след като тя дойде на себе си.

Когато се върна я попитах:
- Добре ли си, Кейт? Всичко наред ли е?
- Не, не е наред! – отвърна тя.
- Защо, Съкровище мое? Нараних ли те с нещо? Боли ли те? – притесних се аз.
- Глупчо! Всъщност да, боли ме! Сърцето ме боли! Обичам те!
- Искаш ли още секс, Любов моя, за да се опитам да излекувам нараненото ти сърчице? – запитах а аз.
- Искам, разбира се, но трябва да си пак така нежен, моля те! Ако, обаче ме заболи, ще спрем, нали? Нали няма да ме подкарваш по-грубо, защото аз може и да съм вече курва, но ми е все още първи път? Но всъщност, ти дали ще можеш веднага, Принце мой? – засипа ме тя с молби и въпроси тя.
- Това, дали ще мога да го вдигна пак веднага, зависи само от теб, Кейт. Щом казваш, че си курва, значи добре знаеш какво да направиш, пък и нали твърдиш, че владееш оралната любов до съвършенство! За останалото не бери грижа! – влезнах в тона ѝ аз.
- Чак сега ли го разбра това? Да, курва съм и вече мога да се шибам на поразия!
- Надявам се да не се похвалиш довечера на Мама, че вече се чукаш като за световно?
- Напротив, ще ѝ кажа! Ще ѝ кажа, че най-накрая съм го направила и то благодарение на теб! Ще ѝ кажа, че много си харесал бельото. Също така ще ѝ кажа, че много те обичам!
- Я, ела тук, Курве такова! Лапай този кур, за да не говориш глупости и докато не го надървиш така, че да те спукам от ебане, никакво спиране! – цинизмът ни беше завладял и двамата.
- Добре, но само посмей после да не ме спукаш от ебане! – отвърна тя.
- Ще го направя и още как, но ако действително споделиш с майка си за това, такъв групов секс ще ти организирам, че свят ще ти се завие! – заканих ѝ се аз.
- Нека ти кажа нещо, майка ми също е притеснена за моите проблеми, по простата причина, че ми е майка и се тревожи за мен. Ще бъде много тъпо от моя страна, ако не я осведомя, не мислиш ли? Тя ще се зарадва, вярвай ми! А що се отнася за груповия секс, може да го направим, но само ако се закълнеш, че после няма да ме намразиш и ще ме обичаш вечно, дори и след като се чукам с други мъже пред теб!

Заклех се!


ПОНЕДЕЛНИК
В понеделник се върнах доста късно от работа, защото очевидно предизвиках съдбата с лъжата си от неделята и Шефът наистина ни накара да работим извънредно. Тогава се асфалтираше бул. „Стамболийски“ и бяха изтървани пусковите срокове, както винаги. Извозвахме паветата, барабар с подложния пясък, а товарителниците ни бяха предварително разписани, с цел да не се бавим. Карахме ги до баластриерата на „Враждебна“, а от там товарехме баластра и хайде отново на „Стамболийски“. По тогавашните правилници и закони нямахме право да шофираме повече от 12 часа, а аз въртях волана в този ден повече от 14 часа, което ще рече, че се прибрах към 22,00 часа у дома. Майка ми се учуди, че съм мръсен като бетонджия, защото не бе допуснала, че може да съм на бачкане до толкова късно, а си мислела, че съм се замъкнал пак някъде с приятели. Бях гладен като вълк и седнах, както си бях мръсен на масата. Докато гълтах изстиналата вечеря, Дъртият ме осведоми, че цяла вечер телефонът не спрял да звъни и все мен ме били търсели. Първоначално бил женски глас, а после просто затваряли. Досетих се кой може да е, но часът беше твърде напреднал и аз се подвоумях дали е удачно да връщам обаждане. Надделя положителният отговор, защото се поставих на мястото на отсрещната страна от телефонната линия. Реших да звънна и да изчакам не повече от три сигнала свободно. Още на първия Кейт вдигна:
- Да, моля!
- Кейт?!?
- Аз съм. Къде изчезна, бе дръвник! Нали обеща да се обадиш!
- Обещах, ама в камиона нямам телефон.
- Престани да се правиш на интересен! А улични телефони няма ли за теб?
- Всичките, покрай които минавах, бяха заети – даже имаше и опашки от недоволни граждани. – реших да внеса малко шега в разговора, за да се поразведри обстановката.
- Ти май ще се окажеш и невероятен лъжец, освен че си пъзльо! – тя очевидно беше бясна.
- Виж сега, Шефът ни помоли да работим извънредно и нямаше как да търся телефонна кабина, която да е на подходящо място за спиране на камион, понеже маршрутът ми беше основно в Центъра. Извинявай, че не намерих начин да ти звънна! Ако знаех, че ще си толкова кисела от това, щях дори телеграма тип „светкавица“ да ти пратя от някой пощенски клон или може би от Централната поща.
- Непоправим си! А, аз се бях притеснила да не се е случило нещо с теб! И друго си помислих, сещаш се много добре какво. – призна тя.
- Я стига глупости! Просто не съобразих, че толкова ще те засегна, ако не смогна да ти се обадя. Впрочем, звънях ти през деня, някъде към обяд, но никой не вдигна. Зная, че няма да ми повярваш, но това няма никакво значение вече. – смотолевих аз.
- По обяд действително бях до техникума. – призна тя.
- Ето, поне за това не можеш да ме сядеш. Защо не звънна на Мира, за да провериш дали не съм бил с нея през това време? Нали точно това подозираш! – подразних я малко грубиянски аз.
- Обадих се... – смънка тя.
- И тя понеже тя не ти вдигна, та си помисли какво ли не. – продължавах с дебелащината си аз.
- Не позна, вдигна ми. – призна отново тя.
- Ето на! Слава Богу! – отдъхнах си аз донякъде.
- Хайде да се видим за десетина минути някъде навън, ако имаш възможност! Тъкмо ще изпушиш една цигара, става ли? – попита тя.
- Става, но първо искам да ти напомня, че минава 10 часа вечерта! Вземам душ, защото имам пясък дори и в ушите си и идвам да те взема от вашия вход. Няма да мърдаш никъде сама, ясно ли е!

На двадесетата минута бях пред техния блок с мокра коса, която тогава беше дълга и къдрава. Добре, че времето ставаше все по-топло. Тя не закъсня. Беше с дънки, за пояснение на по-любопитните читатели. Директно ми се хвърли на врата. Гушнах я и я целунах, а тя си разтвори устничките в очакване. Щом премина първата вълна от интимност, не пропусна да ме подкара:
- Знаеш ли какъв си! Караш ме да се тревожа и да страдам по теб! Ако това е любовта, защо всички казват, че е приятно изживяване, след като на мен ми носи толкова мъка!
- Защото любовта е и страдание! Особено когато обичаш някого повече от себе си. Истинско щастие е, когато такива силни чувства са споделени и от двамата. Тогава животът тече в розово и нещата се случват от самосебе си. Въпреки това, обаче нали виждаш, че и в такива случай пак някой страда сегиз-тогиз. – голям философ се извъдих аз.
- Какво искаш да кажеш! – бях сигурен, че в този момент ме бе пронизала с онзи свой изпитателен поглед, който не търпеше никакви лъжи, въпреки че не го виждах, понеже бе доста тъмно между блоковете.
- Как какво, опитвам се да ти кажа, че любовта понякога причинява и болка. – направих се на перде аз.
- Не, не – стори ми се, че друго намекна или просто си говореше по инерция. – не ме оставяше тя!
- Първо ти ми кажи как си? Всичко наред ли е? Боли ли го пиченцето на Батко? – поинтересувах се аз.
- Добре съм. Благодаря, че си се загрижил! Не ме боли... Пиченцето на Батко, както цветисто се изрази, но сутринта имах кърваво петно на превръзката, която си бях сложила превантивно.
- Супер! Браво на теб! Мисля обаче, че трябва все пак да се въздържим ден-два от секс, ей така, за всеки случай. – добавих аз.
- Така, първо няма за какво чак толкова да се въздържаме и второ, ти не ми отговори на въпроса от преди малко. – настоя тя.
- Добре де, обичам те повече от себе си! – признах аз на един дъх.

Тя отново се хвърли на врата ми, но този път усетих как сълзите ѝ намокриха бузата ми. Прегърнах я толкова силно, че вероятно ѝ спрях дишането. Реших да я поразсея и я попитах, като бях сигурен в отрицателния ѝ отговор:
-Е-е, каза ли на майка ти каква курва си станала от снощи?
- Казах ѝ. – смотолеви тя, подсмърчайки.
- Браво, бе! Надявах се здравият разум да надделее, обаче явно съм се лъгал! Сега вече тройката с някой непознат ти е в кърпа вързана, защото такова беше условието! – реагирах аз, уж на шега, но онази ледена тръпка отново запълзя по гръбначния ми стълб.
- Добре. – съгласи се тя и добави – Но това означава също така, че ще ме обичаш вечно, защото ти дори се закле!
- Първо трябва да те свикнем да се чукаш с презервативи, защото никакъв секс без предпазни мерки с непознати и случайни типове вече не ти е разрешен! До сега било, каквото било! Ясно ли е? – императивно заявих аз, но този път не съвсем на шега.
- Добре. – повтори тя.
- Като казвам "секс", имам предвид и свирките с непочнати. Тях също ще правиш с презерватив, защото инак няма да те целувам повече! – продължих с наставленията си аз.
- Добре. – отново повтори тя.
- А искаш ли да ни направиш сега по една минет с един приятел, който ни чака ей там на онази пейка? – нарочно я подхлъзнах този път.
- Добре. – за четвърти път каза тя.
-А-бе момиченце, ти думичката „не“ не я ли знаеш? – скастрих я аз.
- Щом съм с теб мога да правя всичко, което си поискаш от мен! – простичко и ясно ме затапи тя.
- Благодаря ти за доверието, но не мислиш ли, че може и да пострадаш? – не се оставях аз.
- Щом ти си го поискал, значи по-добре е да страдам! – отвърна саможертвено тя.
- А-а-а, така ли било? Тогава защо се беше напушила тази вечер, а? Не допусна ли, че може би съм искал да страдаш. – продължих с провокацийте.
- Защото мислех, че няма да те видя! Казах, че не ми пука дали ще страдам, ако го поискаш, но не съм казала, че няма да страдам, ако не те виждам. Сега пък ти нищо не си разбрал. – звучеше доста логично казаното от нея.
- Добре, успокой се! При теб ще съм при всяка възможна минута. Кажи сега, как реагира Мама? – отклоних отново темата аз.
- Каза, че била убедена, че ще се случи именно вчера. Пък и да ти призная, точно тя ме подсети да си сложа превръзката снощи. После пак не пропусна да ми напомни да внимавам и да не бързам, защото ме чака университет. – отвърна Кейт откровено.

Виж ти, не се бях замислил над тези въпроси. Да, наистина тя е умно момиче и ще е грехота, ако не следва. Много тъжно би било един такъв нехранимайко като мен, да я забремени и по този начин да я обвърже, лишавайки я от възможност за престижно образование и хубава професия. Аз също мислех да кандидатствам тази година, както всъщност и стана. Тогава си дадох сметката, че тази връзка започва да излиза извън контрол. Ако зарежех Кейт, щях да ѝ причиня безкрайно много болка. После Бог знае на какъв идиот щеше попадне, каквато си е доверчива и сексуално разкрепостена. Ако пък останех с нея, трябваше да поема изцяло отговорността за нейното развитие, реализация, а защо не и за нейното щастие, което ме задължаваше коренно да си преосмисля, както поведението, така и плановете за живота ми. Мира беше най-малкият ми проблем, тъй като там връзката ни беше повече от свободна и тотално неангажираща, в сравнение с това, което ставаше сега с Кейт. Кой би предположил до преди три дни, че толкова скоростно ще ми се обърне живота. От друга страна – бяхме толкова млади, особено тя, което означаваше, че всичко можеше отново да се прекатури надолу с главата, също толкова светкавично, както стана през последните два дни. Основният въпрос беше дали да остана с нея и да поема отговорността за всичките му последствия от това или да избягам, като някой дришльо, зарязвайки я да си страда сама. Всъщност, кой беше по-добрият вариант за нея? Дали да се обвърже твърде рано с идиот като мен и да пропусне толкова неща от живота или да изтърпи една любовна мъка и след това шапка на тояга. Тя е хубавка и ако се барне от тук - от там, ще разбие много мъжки сърца. Тази дилема ме стисна за гушата и не ми даваше покой. Дори усетих как ме обля гореща пот по челото и гърба.
- Е-хоо! Пак не си тук. Какво искаш да ми демонстрираш на пук сега – че може да си с мен физически, само и само за да не страдам, но духом да си някъде другаде? Пълен си с всякакви тарикатлъци, освен, че си и абсолютен лъжец и голям пъзльо! – сякаш ме извади от дълбоката тиня тя.
- Нещо се замислих. – смънках аз.
- Какво те притесни пък теб сега? – поинтересува се тя.
- Нека го обмисля добре и ще те осведомя. – сега пък аз я поставих в шах, въпреки че отношенията ни бяха понапреднали за подобни тактически постановки.
- Дано да не е нещо кофти, че не искам и да си помислям какво може да ми се наложи да преживявам, точно сега, когато съм най-щастлива! – сякаш ми разгада мислите тя.
- Не се шашкай, Съкровище мое! Замислих се над думите на майка ти относно следването ти. Тя е права, трябва да се внимава много. Ще поговорим за тези неща, но изчакай да анализирам някои подробности! Предлагам да го обсъдим след 5 години, когато завършим с висшето си образование. – не се стърпях да се пошегувам, тъй като подобен удобен момент за майтап не е за пропускане.
- Моля? Ама, ти сериозно ли? Да не сте се наговорили с майка ми, докато бях в банята? Виж какво, накрая наистина ще ти се разсърдя, независимо от това, колко много те обичам! – тя беше ядосана съвсем не на шега след този мой бъзик.
- Извинявай, пошегувах се! Ти да не си си загубила чувството за хумор, бе момиче? А, така хубаво се смееше само до онзи ден. Сега сериозно – ще помисля върху проблема и ти обещавам, че още утре ще обсъдим и анализираме вариантите. – опитах се да я успокоя аз.
- Значи утре ще се видим, така ли? Гледай само да не е като днес! – предупреди ме тя.
- С тази моя работа човек дори гаджето си не може да опъва редовно, мамка му! – целомъдрено констатирах аз.
- Сетих се, защо някой път не ме вземеш с този твой камион и да ме повозиш, докато си бачкаш? Ще си намерим някое затънтено място и аз ще ти се пусна да ме изчукаш, като някоя курва на автостоп! Ще бъде много секси, не мислиш ли? – изфантазира тя по своя си, все още детски стил.
- Сладурче, този камион е повече прашен и мръсен отвътре, отколкото отвън, защото превозвам с него инертни материали, демек пясък, чакъл и други всякакви прахоляци. Като добавим, че отвсякъде тече масло, а дизелов пушиляк излиза дори от арматурното табло, вероятно можеш да си представиш каква романтика е. Забрави за какъвто и да било секс в кабината му. Аз го карам само с работни дрехи, които трябва да се перат всяка седмица. Тази идея отпада, но пък ти ме светна за една друга възможност. Мога да опитам да си наглася графика на курсовете така, че в удобно и за двама ни време, да съм в къщи през деня, за да ти спретна един бърз секс. Какво мислиш?
- Звучи интересно! Ще го пробваме. – съгласи се тя.
- Хайде да те прибирам, че утре сигурно си на даскало. – предложих аз.
- Добре, но първо искам да ти го посмуча тук между блоковете, щом няма да се чукаме днес. Вълнуващо е, нали! Всъщност, къде е онзи твой приятел от пейката? Хайде, извикай го за да ви посмуча куповете! – изстреля тя съвсем неочаквано идеята си.
- Какво? А-а, онзи ли? Чакай, ей сега ще му свирна да дойде. – казах аз и се озовах между редовете на едно небрано лозе, но се сетих навреме и добавих: - Ама, ти имаш ли презервативи сега в себе си, защото аз нямам? Е, ако нямаш, може и на голо да му го лапаш, обаче край с целувките!
- Глупчо! Много добре зная, че няма никакъв приятел там на пейката, защото там изобщо няма пейка. – отвърна победоносно тя.
- Кейт, търсиш си белята, май! За наказание наистина ще ти се наложи да ми извъртиш една яка свирка! – заканих се аз.
- С удоволствие! Обаче, знаеш ли какво? Нали ти ми пусна мухата за входа онзи ден. Хайде да ме прибереш до там, че ме е страх сама! Плюс това, така ще съм по-спокойна, че утре няма да се сещаш за Мира, след като ти изсмуча всичката сперма от топките ти, мръсник такъв! Хайде с мен във входа! – изкомандори ме тя.


ВТОРНИК
Прибрах се по-рано от предния ден, някъде около 19,00 часа. Този път се бяхме чули през деня с Кейт, тъй като предпочетох да избегна излишното търкане и сърдене. Да си призная - това не бе главната причина за обаждането ми, а просто цял ден мислех само за нея. Едно на ръка, че размишлявах върху вчерашните варианти за развитие на връзката ни, но на всичко отгоре ми беше страшно мъчно за нея и исках да я видя час по-скоро. Нямах търпение да чуя звънливият и глас, да я предизвикам да ме погледне дълго и изпитателно със сините си очи или да се насладя на игривите искрици в тях, когато се усмихва. Какво ставаше с мен, по дяволите!
Времето беше лошо и валеше. Нямаше къде да отидем вечерта, освен в някое тъпо заведение. Тя предложи да отидем на кино, обаче нямахме билети. Каза, че в близкото кино давали някакъв тъп филм, а за хубавите едва ли ще си намерим свободни места от 20,00 часа. Тогава загрях, че всъщност на нас ни трябва точно кино с възможно най-скучния филм на света, защото ние не отиваме заради него, а и тъпите филми привличат много по-малко зрители. Успяхме да се класираме за прожекцията от 20,00 часа за филма в близкото кино. Кейт ме попита по телефона преди да се срещнем как бих предпочел да се облече, а аз ѝ отвърнах да не си и помисля за хубавото си бельо, защото наистина ще го унищожим до бала, а пък и то е за по представителни случай. После добавих, ей така – само за да я дразня и държа в кондиция:
- Хайде остави бала, ама като го съсипем сега, с какво ще те пусна на някой непознат, когато правим тройка? Нали трябва да му спреш дишането, както ме ошашави мен!
- Ах, как не сетих, че това бельо ще е подходящо и за подобни случаи! Добре, ще го пазя за този твой непознат, но при това положение ти ще трябва така внимателно да го подбереш, че да ми допадне още от първия път! – веднага ми влезе в тона тя.
- Глупости, ти нали си курва от цели два дни и няма да му търсиш много-много кусури! Всъщност, права си - разбира се, че ще бъде внимателно подбран и то така, че да се влюбиш в него от пръв поглед и по този начин ще можем да разделим ядовете ти на половина, когато не ти се обаждам. – продължих с провокацийте аз.
- Ама ти какво? Не стига, че си просто един пъзлив тарикат, който лъже безобразно, но се оказва, че на всичкото отгоре си и един прикрит коравосърдечен дебил, който не можа да разбере, че го обичам! Не можеш ли да проумееш, че мога да се изчукам с всеки който ми кажеш, но никога няма да си отворя сърцето за друг! – каза тя на по-висок тон в телефонната слушалка, очевидно вече не съвсем малко ядосана.
- По-тихо, бе момиче! Ще те чуе Маман какви ги плещиш и дълбоко ще я разочароваш! – продължих да я дразня аз.
- Нека да ме чуе, за да разбере с какъв дръвник съм се хванала, а не само да ми говори суперлативи за теб! – върна ми топката тя.
- Слушай какво, ще се разправяме и то много сериозно, но като се видим! Ще ти покажа аз на теб кой е дръвник и дали този дръвник няма да ти нашари дупето с една твърда дървена тояжка! Гледай да не ми се домъкнеш с дънките и този път, че ще си взема ножиците и ще ти ги прорежа където трябва! – заканих ѝ се люто аз.
- Не, смятах да дойда с една къса пола и чорапогащник, но ако мислиш да ми го режеш и него „ там където трябва“, то по добре аз да си я свърша тази работа предварително, защото ако чакам на теб, ще трябва да останем и за прожекцията от 22,00 часа! – опасна е тази Кейт!

Филмът беше толкова тъп, че салонът бе полупразен. Това обстоятелство автоматично ни даде шанс за по-богат избор на места. Ние, разбира се, си взехме билети за възможно най-задните редове, но на отстояние поне два реда от последния, който винаги бе зает точно от такива като нас. Някой да не си помисли, че по онова време само ние бяхме стигнали до идеята за натискане в кината! Кейт беше много секси с някаква тъмна, леко разкроена пола до коляното и черно кожено яке. Беше си накъдрила косата с маша и изглеждаше страхотно. Всички момчетии, а и по-дъртите пергиши, похотливо я опипваха с поглед във фоайето на киното, докато се суетяхме на касата за билетите. Дори чак на мен ми стана неприятно от нахалното им зяпане със зинали усти, досущ като пеликани на припек, но пък инак бях много горд. Едвам изчаках да мине кинопрегледът (застаряващите граждани като мен, знаят за какво става въпрос, а за тези, които не знаят – има интернет). Щом започна филмът, което означаваше, че не се очаква повече зрители да заемат местата си, огледах обстановката около нас и със задоволство установих, че почти отвсякъде е свободно, с изключение на една двойка през пет-шест седалки на нашия ред от дясно. Веднага прегърнах моята Кейт, а тя само това чакаше и се отпусна на рамото ми. Чудех се как да пусна далечната си ръка под полата ѝ, така че да успея да достигна онова място, без да привличам вниманието на околните с навеждането си към нея. Изгарях от любопитство какво е намислила този път. Тогава я усетих, че ме е изпреварила и ми рови около ципа на дънките. В кината по онова време не можеше дори да се шепне и всичко трябваше да се прави строго мълчаливо, защото в противен случай все се намираше по някой отговорен гражданин, който да ти направи забележка на висок тон. Тъкмо щях да я попитам „Чий го дириш ти при ципа ми?“, когато предположих, че вероятно диреше „моя“. Разкопчах си услужливо копчето и смъкнах въпросния цип. Дръпнах и боксерките , за да ѝ дам поле за действие. Тя мигновено си пъхна ръката в дюкяна ми и както си се беше сгушила на рамото ми прошепна съвсем тихичко в ухото:
- А ти защо не сети поне да махнеш тъпите си боксерки? Аз мога да бъда без, а ти не! - дъхът и пареше!

Започна до си играе с него, надърви го и го задърпа, сякаш беше някакъв бурен, стремейки се да го извади целия навън. Повдигнах таза си, за да я улесня, но нали лявата ми ръка беше върху раменете ѝ, та разполагах само с дясната. Трябваше някак си да се опитам да смъкна досадните си панталони поне малко. Викам си – „Ще ги подръпна първо от тук, после от там, със свободната си ръка, пък дано успея!“. Така и направих, но в момента, в който тръгнах да ги смъквам от дясно, тя се приведе, оказвайки ми пълно съдействие и то в абсолютен синхрон. Сигурен съм, че дори да можехме да си говорим, нямаше да можем да координираме така прецизно действията си, за да постигнем толкова добър резултат. Моят вироглавец мигновено щръкна в пълен размер и сякаш се донадигна, за да може и той да гледа тъпия филм с едното си око. Кейт само това чакаше и на секундата го замасажира по традиционния за целта начин. Не мога да опиша какво бе усещането, когато любимото ми момиче прави чудеса с възбудения ми до пръсване пенис, лъснал на свобода насред киното. То да беше само това... Не след дълго тя залегна, без какъвто и да било свян в скута ми и незабавно загубих образ и картина, но не и звук, защото се усетих как измучах! Този път моето Курве се опита да ми приложи „дълбоко гърло“, което си мислех, че все пак не владее, въпреки хвалбите си. Оказа се, че аз просто не съм в течение за още много умения, които моята малка Кейт притежаваше. Впрочем, „Дълбокото гърло“ не бе най-удачният вариант за практикуване в кината, понеже почти винаги се налага на дамата, да издава едни твърде характерни гърлени звуци, при опитите си да налапа цялата близалка. Кейт обаче се справяше почти безшумно. Наслаждавах се безметежно на невероятното удоволствие, което ми доставяше малката Палавница, до момента, в който не усетих, че ще гръмна. Тогава я издърпах нежно за рамото, принуждавайки я да остави за малко любимата си играчка, но този път не я гушнах, а директно пъхнах освободената си лява ръка под полата ѝ. Стремях се много-много да не се навеждам, за да не привличам вниманието на околните зрители, въпреки, че на тях със сигурност вече им бе ясно какво вършехме. Кейт сякаш само това чакаше и на свой ред надигна таза си, набирайки полата си чак до горе на кръста. В тъмното едва успях да видя, че е с някакви тъмни изрязани бикини върху чорапогащника. Тя ги смъкна ловко и ми ги подаде свити на топка в ръката ми, прошепвайки едва доловимо:
- Твой са, прибери си ги!

Прибрах се ги в джоба на якето си и плъзнах наново ръка по бедрото ѝ. С изненада открих, че на чорапогащника му липсваше по-плътното парче отдолу на дъното.
„Ах, тази хитруша! Ето защо е била с бикини върху чорапогащника.“ – помислих си и веднага затърсих клиторчето с пръсти. Кейт предвидливо се смъкна напред на седалката, повдигайки широко разтворените си бедра до упор на колене в облегалката от предния ред. Разтърках средния си пръст по протежение на влажната ѝ цепка, разнасяйки слузестия секрет към клитора, за да мога да му обърна специално внимание. Усетих как тазът ѝ се понесе в леки кръговидни движения, докато си играех с него. После небрежно подхлъзнах пръста си малко по-долу, плъзгайки го в горещия ѝ отвор, а тя шумно си пое въздух и се закова за миг в очакване. Беше гореща и тръпнеща от възбуда. Раздвижих се в нея, принуждавайки я да изпъшка доста силно, като този път вече привлече вниманието на половината киносалон. Нейният стон ме окуражи да експериментирам, като включа и показалеца си в играта. Тя го пое без какъвто и да било протест и пълна готовност за плътска отдаденост. Започнах да я чукам интензивно с ръка, а тя тихичко промрънка и застена, течейки като планински поток, чиято обилната влага заклокочи между пръстите ми. Беше божествена! Почувствах как започна да потръпва, в началото едва забележимо, а сетне доста по-силно, което недвусмислено ми подсказа, че тя вече се носеше във вихъра на насладата. Щом първата кулминационна вълна попремина, аз бавно измъкнах ръката си, за да присъединя и безименния си пръст към другите два. Събрах ги в сноп и внимателно опитах да ги плъзна във все още тръпнещата ѝ от копнеж похотливост. Имах готовност веднага да прекратя интервенцията, в случай че усетя и най-слабия сигнал за болка или нежелание от нейна страна. Нищо подобно обаче не се случи, а за моя радост физиологията на моята Кейт бе започнала да функционира абсолютно нормално в способността си да се напасва бързо към новите предизвикателства. Подкарах я отново методично, а тя самоотвержено се потопи в новите талази на страстта. След няколко минутни застена много по-шумно от първия път, което със сигурност привлече вниманието вече и на останалата част от киносалона. Когато кулминацията я погълна изцяло в стихията си, се уплаших, че моята Кейт може да припадне. За целта бавно освободих свръхчувствителната ѝ в този момент женственост, за да ѝ дам възможност спокойно да си се наслади на отшумяващото напрежение, без да предизвиквам нови негови пориви. Хванах я окуражително за ръка, а тя ме стисна силно и продължително.
Когато бурята в нея позатихна, прошепнах в ухото ѝ, че е време да се омитаме от киното. Тя изобщо не се помая и веднага си оправи полата. Изнесохме се колкото се може по безшумно от салона и с удоволствие вдишахме свежия и хладен въздух на дъждовната вечер. Прегърнах я, защо в противен случай нещо в мен сякаш щеше да избухне. Не исках да я пускам. Тя навири муцунка за целувцица. Голяма грешка от нейна страна! Награбих я животински, както никога до сега не бях притискал момиче. Щях да ѝ изтръгна палавото езиче от страст. Бях готов да я нядупя още там на улицата пред киното и да я обладая директно и грубо, без да ми пука от никой. Тя се подчиняваше безропотно на всички мой атаки. Значи не е излъгала, когато ми каза, че мога да правя с нея каквото си поискам! А какво исках аз? Исках я самата нея и то неистово!
Какво ставаше с мен, мамка му! Наложи се да се самозаставя да се върна в реалността, тъй като в противен случай щях да полудея. Успях с неистови усилия да се поуспокоя донякъде, отпускайки прегръдката си. Сега пък аз я погледнах директно в очите от упор. Тя се обади нерешително:
- Добре ли си? Всичко наред ли е, Глупчо?
- Не! Нищо не е наред, по дяволите! – изругах искрено аз.
- Защо, Любов моя? Какво те мъчи? – попита толкова смирено тя, че дори ме учуди.
- Безкрайно те обичам! Никога не съм допускал, че мога да го докарам до тук! Смятах се за много по-корав и дебелокож, а се оказах толкова слаб и хрисим пред теб! Не мога да дишам без теб, Кейт! – думите сами излизаха от устата ми, неподвластни на контрол.
- И при мен е така, Принце мой! – отвърна тя в моя стил.
- Къде беше до сега, Кейт! – едва изрекох аз и сълзите ми потекоха, без да мога да ги спра.
- Не питай! Важното е, че все пак ме намери! Принце мой, това от дъжда ли е, който се стича от очите ти! Аз съм тук, Любов моя, до теб съм и винаги ще бъда до теб! – каза с толкова отпаднал глас моето прекрасно момиче.

Тръгнахме си бавно под чадъра. Тя се бе гушнала в мен по обичайния си начин. Мълчахме. Аз определено мълчах, защото имах адски много неща за казване. Не исках да започвам разговора, който неизбежно предстоеше. Спряхме пред входа на техния блок. Кейт също мълчеше, но за нея не знаех защо, може би поради същата причина. Бръкнах си в джоба за цигарите и напипах бикините ѝ. Извадих ги и ги развях в кръг около пръста. Тя не се сдържа и каза:
- Непоправим си! И си голям дечко, въпреки че си голям на ръст! Защо ги въртиш така сега? – едва, едва се усмихна тя.
- Няма ли да ти трябват и за утре? – попитах я аз.
- Ще има ли и утре? – запита на свой ред тя.
- Ти как мислиш? – казах аз.
-А ти как мислиш? – каза тя.
- Не зная как мисля, но зная че нещо става с мен от няколко дни! Зная, че няма да мога да се храня, ако не те виждам! Зная, че не мога да дишам, както ти казах там пред киното! – прошепнах аз.
- И аз. – прошепна тя.
- Тогава какво? – попитах аз.
- Тогава какво? – попита тя.
- Тогава те обичам! – казах аз.
- И аз. – простичко повтори тя.
- Искаш ли си кюлотите, Кейт? – подходих вече по-делово аз.
- Не, имам си и други. Нали ти ги подарих. Ако не ти трябват, хвърли ги в кофата! – отвърна прямо тя.
- Утре къде ще се видим? – попитах аз.
- Ти не се изпразни. – отговори ми тя.
- Мога да те надупя във входа още сега и да ти разпоря ненаситната путка! Ти си в подходящ костюм. – отбелязах аз
- А къде ще се изпразниш? – поинтересува се тя.
- Ами не знам. По пода. Глупости! Права си, мамка му! Ще си направя една „ножка“ в банята, като се прибера. – добавих мъдро, но и провокативно аз.
- Я не ми се прави на интересен и влизай във входа, но внимавай да не вдигаш много шум, за да довърша започнатото от киното! – изкомандва ме тя.


СРЯДА
Диспечерите редуваха бригадите със соловите машини (това са самосвалите без ремаркета) и понеже беше въведен денонощен график за „Стамболийски“, та се падаше през ден да съм в центъра, но едната от смените беше нощна. Демек, когато бях дневна смяна на „Стамболийски“ се прибирах към 21,00 часа, на следващия ден бях по друго направление и се прибирах нормално, а на третия ден бях нощна, пак на Стамболийски“. Това ме устройваше страхотно, защото преди и след нощна бях свободен и можех да чукам Кейт по цял ден у дома. В тази сряда обаче ми се падаше да съм първа смяна от новия график на „Стамболийски“. Бях се уговорил снощи да се чуем с Кейт по телефона през деня, тъй като не предполагах, че ще има нови правила в работата. Трябваше да намеря начин да ѝ звънна, въпреки неудобния маршрут, който всъщност беше от „Враждебна“ по „Ботевградско шосе“ до „Подуене“, от там „Сточна гара“, после „Сливница“ и накрая най-често по „Ботев“ до крайната точка. По онова време на „Ботевкрадско“ никъде нямаше улични телефони, защото беше пущинак. Същата обстановка се наблюдаваше и по „Генерал Николаев“ (тогава „Цвятко Радойнов“). На „Сливница“ имаше телефони, обаче иди и спри, ако можеш с големия камион, да те видим! На „Ботев“ същата работа. Накрая ми писна и при поредния курс от „Сливница“ се отклоних от маршрута надясно по „Мария Луиза“ (тогава „Г. Димитров“ – едвам го написах това име), на Гарата свих на ляво по „Ботев“ и там вече по онова време можеше да се спре, а телефони колкото щеш – кеф ти около градинката „Шмит“, кеф ти малко по надолу до „Плод и зеленчук“ –а.
- Кейт! едвам намерих телефон. Как си, Съкровище? – изстрелях аз в металната слушалка, веднага щом тя ми вдигна.
- Добре, благодаря! А ти? – отвърна тя.
- Добре съм, но това не е важно сега. Важното е, че довечера пак ще съм до късно. Хубавото, обаче е, че след два-три дни ще съм нощна и ще можем ще бъдем заедно през деня! Какво ще кажеш, страхотно, а? – казах на един дъх аз.
- Значи довечера няма да се видим, така ли? – запита някак си вяло тя.
- Не зная, ще направя всичко възможно. Ако не, ще се видим пак за малко като онзи ден.
- Баща ми се прибира днес с някакъв извънреден полет ден по-рано. Няма как да се измъкна в десет часа, без да ми е отвъртял някой шамар. – сюрпризира ме тя.
- Шамар, ама само да е посмял! Ще се срещне с мен после! – реагирах първосигнално аз.
- Глупчо, така е думата! Той няма никога да ме удари, но ще ми мърмори, което е по-лошо и от шамар. – отвърна тя.
- Мамка му! Поне може ли да се чуем по телефона, когато се прибера? – примирих се аз.
- Пробвай. – каза тя вяло и приключихме разговора.

Няма да описвам как се чувствах до вечерта. Даже ми се губят цели курсове от спомените, тъй като съм ги изкормувал машинално, погълнат от мисълта по Кейт. Вечерта говорихме по телефона, но тя очевидно не смееше да се отпусне, когато баща ѝ си беше у дома. Някакъв камък ми притисна сърцето и не ми даваше да дишам от мъка. За втори път провокирах съдбата и казаното пред киното взе та се сбъдна.


ЧЕТВЪРТЪК
Този ден бях на свободен график, т.е. – имах правото на известно творчество при съчетаването на курсовете, за да се намалят до минимум празните километри от дневния пробег на машината. Вариантите бяха много, защото обектите из София бяха доста, както и три-четири кариери и баластриери, от където имахме право да товарим. Бях си направил няколко варианта, тъй като не исках да се провалям за планирана среща с Кейт, просто защото нямаше да мога да издържа още един ден без да я видя.
Не беше изминала и седмица, а животът ми се обърна на 180 градуса. Да оставим това, ами аз сам не можех вече да се позная. Ако в миналия четвъртък някой ми беше казал, че ще треперя като лист за едно момиче, щях да го заплюя! Само до преди дни редувах мадамите като тениските си, без да влагам нито грам чувства, въпреки че си въобразявах, че се влюбвам във всяка следваща. Единствено Мира се задържа повечко от всички останали, може би защото тя беше малко по-властна от другите, а и аз ѝ позволявах да ме подръпва за ушите в желаната от нея посока. Чак сега си дадох сметка колко мъка бях донесъл на повечето от момичетата, през които бях преминал като валяк. Ако само половината от тях бяха изпитали наполовина от горчилката, която в момента ме тровеше, то аз бях за линчуване! Очевидно Съдбата ми даваше урок.
Обадих се на Кейт, за да я информирам, че възнамерявам някъде около обяд да съм у дома. Добре, че тя не ходеше вече редовно на училище, защото в противен случай щях да получа сърдечен пристъп. Тя ми каза с половин уста да се обадя, когато се прибера, но нищо не гарантирала. Изтръпнах! Нещо пак се случваше. Страховете ми панически се засилиха. Само ако някой ми беше подхвърлил миналия четвъртък, че... Мамка му!
Паркирах тъпия камион в квартала между блоковете, както си беше натоварен до зъби с пясък от „Чепинци“, а водата от промиването му все още се стичаше през някоя и друга пролука от легена. Прибрах се и звъннах, като на два пъти обърках номера. Защо ли! Кейт вдигна, но ми се стори не така бързо, както друг път. Да, нещо ставаше, мамка му! На въпроса ми, дали ще дойде до вкъщи, ми отговори следното:
- Добре, ще дойда, но за малко. Искаш ли да съм с пола или вече не ти пука?
- Не ме интересува как ще си, искам да те видя, защото ще умра! – казах задъхано аз.
- Това май доста честичко го казваш. – подхвърли ми тя.
- Да, права си. Нещо ми става напоследък и дори аз не се познавам вече. Не трябва да ти го повтарям постоянно, защото ще ти втръсне и... – недовърших аз с ясното съзнание, че в любовта беше валидна максимата „Гониш ли, ще ти бягат. Бягаш ли, ще те гонят.“.
- Невъзможен си! Нищо не разбираш! Ще поговорим, когато дойда. – каза сухо тя.

Скочих на мига в банята, набързо се изкъпах от прахоляка, изсипах си половин шише одеколон върху себе си и се напъхах в едни къси панталони, защото времето си беше вече почти лятно. Захванах се с варенето на кафето, когато тя звънна на вратата. Още с влизане я награбих, но тя някак си не отвръщаше на мойте ласки. Страхът ми започна да се изражда в гняв, както обикновено става при някои човешки индивиди. Отблъснах я малко по-грубо и твърдо заявих, че искам да говорим и то съвсем сериозно, но ако тя смята, че сега не е готова за подобен разговор, ще го отложим за когато може, но няма да допусна да ми се лигави повече, защото при мен нещата са станали доста сериозни и болезнени. Тя ме погледна някак учудено и запита:
- Защо, нещо случило ли се е?
- Случило се е! А при теб! При теб също май има нови неща! – не се стърпях аз.
- Добре, ще говорим, но имаш ли ТИ достатъчно време за това или искаш сега само да се изчукаме. Ще поговорим може би някой друг път. – отговори някак странно тя.
- Изобщо няма да се чукаме, Кейт! Няма да се чукаме, докато не си изясним някои неща! – казах аз с известна нотка злоба.
- Забрави ли, че именно ти каза, че сериозния разговор ще то водим след 5 години, когато...
- Кейт! – прекъснах я аз почти крещейки.

Тя се стъписа, защото не очакваше точно това от мен. Погледна ме с онзи свой продължителен и изпитателен поглед, което ми даде малко надежда, че не всичко е загубено. Заведох я в моята стая и затворих за всеки случай вратата.
- Кафе, кола или нещо друго? – попитах машинално аз.
- Не, благодаря! – отвърна машинално тя.
- Добре! Кейт, хайде да сложим всички карти на масата, оп-а – извинявай, на бюрото! Мисля, че така е най-добре и за двама ни, за да видим кой на къде тегли. По-добре да се разберем човешки и всеки по своя път. Става ли или ще продължим да се провокираме един друг? – предложих аз, но сам не знаех какъв вариант от възможните два да избера.
- Добре. – добре познатото ми „добре“ влезе отново в играта.
- Така, започвам аз. Наистина те провокирах с разни тъпи шеги и въпроси, защото си бях въобразил, че сте ми скроили някакъв номер с твоята приятелка. Ако съм те обидил, извинявай! После, да – възползвах се от твоето комплексирано състояние и те изчуках, но го направих наистина с много желание и чувство. Признавам, че ми беше супер гот, за което ти благодаря! Е, да – също така и невероятните свирки във входа и в киното, а и не само. Благодаря ти, Кейт! Истината е, че аз до такава степен междувременно съм се влюбил в теб, че не мога да мисля за друго! От твоя страна усещам обаче известно отдръпване, което ме стиска за гърлото и искам да разбера какво става, за да си хващам пътя увреме!
- Знаеш ли, когато сме заедно съм убедена, че не ме лъжеш, но после всичко се изпарява някак си. – каза тя.
- Така, я казвай за какво става дума, мамка му! Така и така работата отива на зле! – изкомандвах я аз.
- Тогава трябва да избираш, но веднъж за винаги, между мен и Мира, но може би и между мен и още куп мадами, които въртиш тайно! Не искам да те деля нито с нея, нито с която и да е от другите ти фльорци, защото аз за разлика от теб, никога не съм изявявала желание за тройка с теб и още някоя. Така, че избирай! – каза тя.
- Това пък какво беше? С Мира нещата приключиха още през тази събота. Да, вярно, че не съм говорил с нея по въпроса, но и това предстои. Исках обаче първо да проведем с теб онзи разговор за следването и бъдещето ти. – учудих аз на къде биеше тя.
- Искаш да ми кажеш, че не сте говорили с Мира и не сте обсъждали разни неща? Искаш да ми кажеш, че нямаш паралелно с това и друго момиче, за което тя знае и също не иска да те дели? – троснато ме атакува тя.
- С Мира ли да сме говорили? Не, не сме! Нали ти казах, че избягвам умишлено разговора си с нея.
- Лъжеш! – не се предаваше тя.
- Кейт, какво има? Въпросът е ВИЕ какво сте си говорили с Мира, защото от всичко това разбирам, че между вас е имало разговор? – притиснах я аз, натъртвайки на „вие“.
- Мира каза, че винаги си имал много гаджета зад гърба ѝ, но сега те е била хванала с някаква мадама, с която отношенията ви били сериозни. Решила е да не се предава без бой и да се бори за теб, дори си е намислила план да се изчука с теб, когато е в овулация и да те излъже, че пие хапчета. По този начин си е направила сметката да те върже. – изплю камъчето тя.
- Ха-ха-ха... Не се притеснявай! Няма да ѝ излезне сметката, защото няма как да ме придума за тази работа. – отвърнах аз.
- А другите мадами? – търсеше още отговори тя.
- Да, имал съм забежки, докато си бях втълпил, че съм влюбен в нея. Това обаче е минало, Кейт. Това е минало от тази събота и ми се иска да остане минало за винаги! – отговорих аз.
- Как така си си втълпил, че си бил влюбен, след като всички знаеха колко се обичате вие двамата? – недоумяваше тя.
- Кейт, Кейт... Ето, че и ти нищо не си разбрала! Та, аз до тази събота не знаех дори какво е да си влюбен! Какво ти казах пред киното онази вечер – не мога да дишам без теб! Ти какво, мислиш си, че това са празни приказки ли? Не, Кейт, не са!
- Добре, а другата мадама, с която те е хванала? Коя е тя или ще кажеш, че и такава няма? – съмненията я глождеха все още.
- Има, Кейт! Има за добро или лошо, има! Има друга мадама и тази мадама си ти, Кейт! – казах аз и за малко пак да ревна като момиче.
- Ама как! Нещо не се връзва! Тя защо е толкова сигурна и даже каза, че знае коя е?
- Тя също предусеща, Кейт. Тези неща се усещат. Ти сама каза за майка ти как е прозряла всичко, а аз не ти повярвах тогава. Сега го изпитах на гърба си. От два дни място не си намирам, без да разбера защо, а то ето какво било. Също така, не бива да забравяш, че Мира е много властна и тя няма да се предаде лесно, както сама ти го е казала. Тя е свикнала всички решения да са нейни. Сега досещаш ли се как стоят нещата? Тя е предусетила, че моят интерес към нея се изпарява доста бързичко и е споделила с теб, но е сбъркала човека. Споделила е, защото и на нея не и лесно в този момент, вече я разбирам, Кейт. Когато тя се чукаше зад гърба ми с разни типове, аз се правех, че не забелязвам, защото не ми пукаше. От друга гледна точка - за да го прави това означава, че и на нея не ѝ е пукало за мен. Когато, обаче се е усъмнила, че ме губи безвъзвратно, в нея е проговорило силното ѝ чувство за собственост и егоцентризъм. Това е цялата работа. Ще говоря с нея. – казах в заключение аз.
- Това звучи донякъде логично. Излиза, че съм пълна глупачка! Ще приемеш ли извиненията ми? – попита ме.
- Имам ли избор! – отвърнах аз.
- В какъв смисъл? – заинтригува се тя.
- Ами, след като не мога да дишам без теб! Това май го бях казвал вече на някоя от многото ми мадама, но на коя ли беше? – измайтапих се аз.
- Все същия дръвник си, да знаеш! Попитах те просто и ясно, можеш ли да ми простиш, Чукундур такъв? – повтори въпроса си Кейт и се хвърли на врата ми.
- От курви не се обиждам! – върнах ѝ жеста аз.
- Обаче, нали си знаеш, че си лъжец! Как тогава ще ме пуснеш на друг за тройка, след като казваш, че не можеш да дишаш без мен?
- Този път ще има да вземаш! Вникни внимателно в смисъла на казаното! Казах ти, че не мога да дишам без теб, което означава, че ако присъствам, когато този непознат ти пори сливката, ще мога да си дишам съвсем спокойно, защото ще съм близо до теб! – законтрих я аз.
- О, да! Освен това, че си дръвник, лъжец, пъзльо и чукундур, се оказва, че си и страшен наглец! Хайде да се чукаме! – предложи делово тя.
- Хайде но този път набързо, че камионът е на задната улица. Събличай се и лягай! Оп-а-а, чак сега забелязах, че си с дънките! Я чакай, да ида да си взема аз ножицата! – заканих се аз.
- Да и то нарочно, за да те нараня, защото бях сигурна , че ще ме зарежеш, понеже постоянно се криеш зад работата си. – призна Кейт.
- Щом е така, ще се възползвам от облеклото ти. Сега ще те опъна набързо, а после се качваш с мен в мръсния камион, за да отидем да разтоварим и да го приберем в гаража. Така тъкмо сама ще се увериш къде точно се крия от теб. След това тръгваме по аптеките, за да си избереш презервативи, въпреки, че нещо напоследък май са дефицит. После, ако остане време, може да обсъдим следването ти и респективно бъдещето ти с мен или липсата на такова. Накрая ще те изпатя до вас и може би да ти разреша да ми извъртиш вечерната си свирка във входа. Не забравяй, че ми дължиш още една за вчера, да знаеш! Достатъчно ясен ли бях, Кейт? Гледам, че се ослушваш нещо. Какво чакаш, събличай се и лягай, че времето лети и ще затворят аптеките!


ПЕТЪК
Този петък бях почивка, тъй като от 20,00 часа щях да бъда нощна смяна. Предния ден с Кейт обиколихме доста аптеки в издирване на заветните презервативи. Наистина бяха започнали да стават дефицитна стока, но все пак успяхме да намерим два вида, едните от които бяха сухи, напудрени само с някакъв прах, подобен на талк. По-старите момчета ще се сетят за тези боклуци, въпреки че те имаха и една допълнителна функция като бонус, състояща се в задържащия ефект от значителното притъпяване на сетивността, дължащ се основно на невероятната им дебелина. Купихме и стандартни, въпреки, че и те си бяха като вътрешна гума на трактор, но все пак бяха чувствително по фини и модерно лубрикирани. Кейт се държа учудващо зряло в аптеките, въпреки че поне на две места я попитаха дали има навършени 18 години.
Уговорихме се да се видим някъде по обяд, защото тя имала някаква работа в техникума сутринта. Естествено срещата щеше да се проведе в моята стая. Аз се бях заинатил да се наспя до късно, за да компенсирам предстоящото нощно безсъние. Напук на всичко се събудих като за дневна смяна и край със спането. Едвам дочаках Кейт да дойде към обяд. Награбих я, както обикновено, още от вратата. Тя беше с някаква къса рокличка и голи крачета, защото времето отиваше към края на май. Разхвърлях я още в движение и я метнах на леглото. Приложих ѝ всички познати от мен подготвителни практики, като почнем от дългите френски целувки, преминем през смучене на зърната и стигнем до лизане и ръчна обработка на сладката ѝ сочна путка. Тя запраска оргазъм след оргазъм, още докато се заплесвах с несериозните увертюри. По едно време се притесних, че както сме я подкарали, Кейт ще вземе да се насити и задоволи, още преди да сме пробвали презервативите. Поради тези си опасения се наложи припряно да пристъпих към монтажа на въпросния предпазител, предизвиквайки в нея жив интерес и доста усмивки, наблюдавайки затрудненията ми с нахлузването му върху надървения ми до пръсване жезъл. След като някак си все пак се справих, въпреки присмехулното отношение на моята Палавница, се захванах с позната ни вече операция по разтварянето на малката ѝ мишенка и прецизното прицелване на зареденото ми оръжие, но този път изобщо не се подмотавах, а плавно и необратимо я промуших с него. Бях я подгрял повече от достатъчно, но въпреки това се стремях да съм изключително внимателен в началото. Тя каза, че не намира кой знае каква разлика, въпреки че предпочитала контакта на лигавица в лигавица. Ама, много започна да ги разбира тази Кейт, бе! Така си мислеше тя, но само до едно време. Подпуках я мисионерската и тя започна на генерира сериозен звуков фон, състоящ се основно от пъшкания, стенания, въздишки и чат-пат по някое възклицание. Вагината ѝ беше вече достатъчно разработена, което я правеше изключително приятна като усещане при сношението, а горещият ѝ темперамент превръщаше самият полов акт в едно неописуемо изживяване като цяло! Както си я трамбовах на дълбоки тласъци, без каквото и да било предупреждение ѝ го набих до край и задържах така позицията. Повдигнах единия ѝ крак възможно най високо и се подврях под него, като по този начин ѝ минах съвсем ненадейно в гръб. Тя се досети на къде бие работата и предвидливо се извъртя, заставайки в „партер“. През цялото време на тази сложна маневра внимавахме и двамата да не допуснем разпадането на сглобката помежду ни. За пръв път щях да я разоравам на „задна прашка“.
Първоначално внимателно се раздвижих в нея, защото не знаех как ще го приеме и дали ъгълът е подходящ. Налагаше се да се опипа подробно почвата и най-вече дъното, преди яростната атака, която ѝ бях замислил. За целта го поизвадих почти до половината, за да си осигуря необходимото поле за действие. От тази си позиция го плъзнах съвсем бавно и максимално навътре в нея, маркирайки лимита на проникване при новата поза. Когато я изпълних докрай, тя измуча от удоволствие и се изви на дъга назад и лице към тавана. Повторих отново уводната операция, за да се уверя, че всичко е наред, а след това я заплющях юнашки. Тя се загърчи като глист на рибарска кура № 6 и закрещя всякакви нецензурни фрази, от които дори мен ме хвана срам! Това обаче бе нищо, в сравнение с екстаза, който я връхлетя при моето изпразване дълбоко в нея. Аз също пощурях от блаженството, когато усетих как амплитудата на нейните конвулсийте сякаш влязоха в резонанс с пулсацийте на семеотделянето ми! Поклатих я още известно време, доколкото тътена от експлозията ѝ не започна да отшумява и чак тогава го извадих, понеже се притеснявах да не се прокъса презерватива. Тогава, когато бях на 22, можех да навръзвам по два тура на еякулация, без да допусна междинно омекване.
След като демонтирах ненужното вече оборудване и позамих гордостта си, а Кейт се освежи и поохлади своята ненаситница, тя сподели с мен:
- Това последното беше невероятно! Искам вече да се празниш само в мен!
- А къде останаха минетите? – сякаш с тъга запитах аз.
- Те ще са за входа и киното! – отсече вещо тя.
- Съгласих се! Също така много се радвам, че приемаш толкова добре презервативите! – подкрепих идеята ѝ аз.
- Защо, за да ме споделяш без угризения с друг ли, Мръснико? – заяде ме тя.
- Ами да, разбира се!
- А кога ще пробваме да свършиш в мен без презерватив? – полюбопитства тя.
- Когато решим да си направим бебе, Принцесо моя. Да не съм чул обаче, че плланираш да гълташ от онези хапчета против забременяване, защото четох някъде, че са ужасно вредни! Ясно ли е? - не на майтап я поскастрих аз.
- Да си направим тогава! – заяви тя убедително.
- Какво, хапчета ли? – излигавих се яз.
- Не бе, Чукундур! Бебе да си направим! – сяде ме тя.
- Браво, бе! Баща ти ще е най-щастлив от тази работа. – иронизирах я аз.
- Аз ще говоря с него. – тя сякаш бе непреклонна.
- Кейт, очевидно трябва да проведем, онзи разговор, който беше отложен за след 5 години. Искам да кандидатстваш висше и да го завършиш. Аз също мисля да се пробвам. На мен обаче тази работа не ми пречи, защото при теб се очертава да дондуркаш бебета, както си го подкарала. Какво мислиш по въпроса?
- Аз ще си гледам бебето, а ти ще си ходиш на лекции. – заяви твърдо тя.
- Не Кейт, ти си умно момиче и трябва да си завършиш образованието, което заслужаваш. Точно това ме мъчеше зверски онзи ден, защото ясно осъзнах, че ако искам да си добре, ще трябва да те оставя намира. При тази мисъл ми става лошо, Кейт! Така се влюбих в теб, че не се виждам как мога да съществувам далеч от теб, но за твое добро е да се разделим и да я изстрадаме тази раздяла. – свалих си картите аз.
- Ти сериозно ли го мислиш това? Ами да – как не се сетих по-рано! Ти просто искаш да се отървеш от мен, като влезеш смело и самоотвержено в ролята на Многострадалната Геновева, нали! Освен, че си дръвник, лъжец, страхливец и наглец, си и мръсник, така да знаеш! Как не те е срам! Добре, няма да преча повече на бъдещите ти планове, като те задължавам да се виждаш с мен! – разфуча се тя.
- Кейт, ти не слушаш изобщо какво ти говоря! Казах ти, че това го мисля единствено за твое добро. Също така съм ти казвал, че не мога без теб, защото те обичам повече от всичко на света! Това не можеш ли да го вденеш най-сетне, Кейт? – започна да ми става адски гадно.
- А ти не можеш ли да вденеш, че може би и аз те обичам толкова много, а най-вероятно и повече от теб! Не разбираш ли, че всичко мога да направя за теб! Дори мога да се изчукам с друг пред теб, само защото ти така искаш. За какво ми е висше образование, след като няма да имам теб? Плюс това, Далновидни ми Отворко, не допускаш ли, че дори и да ме зарежеш, аз ще си намеря друг, с който да се чукам на поразия и пак ще забременея, защото нали съм курва вече от почти една седмица! До есента знаеш ли каква обиграна кучка мога да стана и пак да не завърша, но ти няма и да разбереш, защото няма да си до мен. Ето над това се замисли, Гадателю! – звучеше убедително та.
- Мамка му, Кейт! Така ме поставяш в никаквата роля, на още по-никаквата Многострадална Геновева, а директно ме хвърляш за храна на лъвовете. Права си, че ако не съм аз, друг ще е. Дори и това ми го каза преди, но беше във връзка с Мира. В такъв случай не ми оставяш никакъв друг изход, с изключение на един - да те държа изкъсо, за да не правиш глупости, докато не завършим, пък после каквото сабя покаже! За целта предлагам следния план за действие, а именно:
Първо. Да се стегнеш и да влезеш да учиш в Университета;
Второ. Никакво забременяване до завършването ти, независимо кой ще ти опъва жартиерите;
Трето. Ако с времето разбереш, че има по-достоен от мен, да ми го кажеш на време, без да увърташ и да ми се криеш;
- А ти къде ще си в цялата тази работа? – прекъсна ме тя.
- Винаги до теб, когато е възможно. Ще ти помагам доколкото мога. Имай предвид, че студентският живот е много по различен от даскалото и ще те принуди да си смениш приоритетите. Кейт, та ти си толкова млада, да не кажа малка! Животът е пред теб, а ти искаш да се обвържеш с един... Как го каза преди малко - дръвник, лъжец, страхливец, наглец и мръсник. Ще срещнеш нови хора, ще бъдещ в коренно различна среда. За това ти предлагам да обещаеш да спазваш плана поне докато все още искаш да си с мен или до завършването ти. – започнах да се повтарям и зациклям като надраскан копакт диск аз.
- И тарикат. – подхвърли тя.
- Какво?
- Пропусна да си признаеш, че си и тарикат. Виж се само как си го измислил! – поясни тя.
- Как съм го измислил? Какво пак не ти ойдисва? Просто искам да си хванеш живота в ръце. Ще ти помагам, да речем по физика, математика, химия, но не ме търси в литературата и биологията. В замяна на това ще правим секс, а аз ще те обичам безкрайно! Толкова е просто! – обобщих аз.
- Как не се бях сетила по-рано, че нещата са изключително прости! Единственото опростяване при нашата връзка го виждам във факта, че няма да ходиш на работа и ще можем да сме повече време заедно. – добави тя.
- Ами ако запиша задочно? – контрирах яз.
- Ето и за това не се бях сетила! Ама, как можах да пропусна този шанс, който ти се отваря! През деня да си до късно на работа, после да се криеш, под предтекст, че учиш за изпити. Да, най-вече си тарикатче! В такъв случай и аз имам няколко условия, и тогава ще си помисля дали да изпълня твоят план:
Първо. Да се постараеш и теб да те приемат, но за редовен студент;
Второ. Да престанеш да ми се криеш;
Трето. Баща ми е купил една гарсониера, която до няколко месеца ще бъде завършена, в която ще можем да живеем;
Четвърто. Мога да си сложа спирала и тогава хем ще можем да се чукаме, както аз искам, хем ще мога да ти слагам рога, както ти искаш;
- Доколкото съм запознат има негласно правило да не се слагат спирали на млади и несемейни пикли. – констатирах аз.
- Не се притеснявай за това, баща ми ще го уреди, а и какво ни пречи да се разпишем в Рай-съвета, нали е само един подпис и готово. – не се предаваше тя.
- Кейт, нито един от изброените от теб варианти не те освобождава от задължението ти да не се чукаш с други тъпкачи без презерватив! И не забравяй, че не мога да дишам без теб, което автоматилно те задължава да го правиш така, че и аз да присъствам! А, ако разбера, че си извъртяла свирка без презерватив на някой колега от потока под банките от голямата Аула, да знаеш, че ще забравиш за целувките си с мен! Ясно ли е?


ПОСЛЕСЛОВ
След словото ли... След словото няма нищо – това пък го казвам аз! Щом няма слово, значи и нас ни няма. Нищо!
Тази история обаче не свършва до тук. Кейт записа и завърши Университета, а аз един от техническите ВУЗ-ове и то редовно. Няма да описвам колко трудно ни беше, защото стипендийте бяха твърде малки и бяха обвързани с успеха, което ще рече по разбираеми причини, че можехме да разчиташ на тях едва след Първи курс. Да, ама нека не забравяме, че и годината бе 1986, което означава, че само след около три години предстояха така наречените „промени“. След това стипендии йок, както се казва.
Започнахме с Кейт една огнена връзка, чиято искра припламна и се разгоря до колосални размери в рамките само на една седмица.
Една седмица!
Някой ще попита: „А Кейт, какво прави тя сега?“. Какво прави ли? Ами, както казах в началото - тя си е все така хубава, даже по моя преценка е станала доста по-симпатична с годините, тъй като чат-пат я виждам из квартала, а може би и малко по-често, но на някои други места.
А каква седмица беше само!

Май 2026 Спиро Киров