Туба вино преди развиделяване


Минаваше три през нощта на 31 декември срещу Първи януари, демек течаха първите часове от Новата година. Тъкмо веселата вече бе отшумяла в нашата вила, където празнувахме с жена ми и още две приятелски семейства. И понеже въпросната сграда не е някакъв палат, а съвсем обикновена двуетажна къщичка, с всекидневна и обща кухня на първия етаж и две самостоятелни спални горе, плюс баня и кенеф, та се наложи по съвсем разбираеми причини ние да спим долу.
На времето тъстът ми беше успял да закупи на безценица парцела от около 280 квадрата, по силата на някакво постановление за пустеещите региони. Условието било да се започне монолитен строеж в рамките на две години, в противен случай – чао на имотчето. Той бе успял да издигне груб строеж до ниво бетонна плоча между етажите, та се наложи с общи усилия да я довършваме. Междувременно, докато вървяха цитираните по-горе довършителни дейности, синът ми се роди и дори успя да поотрасне, а въпросната вила все си оставаше в задоволително недовършен вид. Добре, че детето вече навлизаше във възраст, на която вече спокойно можеше да го оставяме на бабите за малките ни забежки, като тази. Общо взето това бе първото по значително мероприятие в новата придобивка от недвижим характер.
Двете семейства току що се бяха оттеглили след бурните танци и веселби за почивка по стаите си горе. Ние, като домакини, чак сега можеше да помислим за отмора. Аз обаче бях малко поразгонен, поради факта че моята половинка бе доста секси облечена за случая, разбира се не и без моя намеса, а и защото бяхме сами от много време насам и то в подобна празнична обстановка. Да не говорим, че и едната от мадамите също се бе издокарала твърде предизвикателно за вечерта, което допълнително наля масло в огъня на сексуалните ми фантазии. Като добавим и неоспоримия факт, че веднага щом гостите ни се прибраха в покоите си, отгоре се започна едно скърцане и пъшкане... То, от камък да си – на желязо ще ти стане!
Моята благоверна съпруга се бе наконтила със сравнително къса дънкова пола и черни чорапи с жартиери отдолу. Последният щрих естествено бе по мое настояване. Отгоре бе само по едно стегнато тъмносиньо поло без сутиен. По онези времена тя изключително рядко слагаше сутиен, а и това си беше модерно. Циците ѝ са класически среден размер, но формите им са умопомрачителни. Постоянно напърчените им зърна стърчаха предизвикателно строго напред, с една идея леко раздвоени в страни. Цяла вечер тези зърна ярко се открояваха през фината материя на полото и дразнеха част от аудиторията, но най-вече мен. Именно поради тези подробности от тоалета ѝ, се беше наложило почти постоянно да мяткам дърва в печката, за да не допусна тя да се простуди.
Започнах да я задявам и да се увъртам около нея, защото ми се чукаше настойчиво, но тя си беше сипала поредното бяло вино и се лигавеше с него. Очевидно не ѝ се спеше, а и как да ѝ се спи, след като от съседната вила купонът течеше с пълна сила, тъй като от там се носеше яка дандания. Жена ми каза, че отдавна си мечтаела да си даде подобна свобода, тъй като грижите по детето я ограничаваха драстично по това направление. Нямаше как, трябваше да уважа това нейно дълго бленувано желание. Седнах до нея на дивана, който само преди минута мислех вече да разпъна и съвсем между другото ѝ пуснах ръка по гладкото като стъкло краче. Тя се усмихна и така ми даде да разбера, че не ѝ е неприятно. Тази нейн жест ми бе напълно достатъчен като насърчение и аз предприех по смели действия. Понаграбих я и щом достигнах голата плът на бедрата ѝ над чорапите, плъзнах длан стратегически към вътрешната им страна. Тя поразтвори прекрасните си крачета, като дори качи едното на масата. Погалих прасковката ѝ през дантелените гащички. Затърсих клитора през материята, за да го размачкам стимулиращо. Тя раздвижи таза си и произнесе едно „Мммм...“, което активира моето нахалство да подпъхна пръсти под бикините ѝ. Усетих обилната влага по гладко обръснатата ѝ вагина. Бесовете в мен заизскачаха като бълхи от умряла лисица и замъглиха изцяло представата ми за заобикалящата ни действителност. Задърпах като невменяем дъното на досадните гащички и вероятно съм придобил физиономията не разгонен глиган с течащи лиги, когато я чух да казва:
- Искам да ме лижеш!
Жена ми повдигна дупето си, освобождавайки достатъчно пространство, за да бъдат смъкнати досадните бикини, които предвидливо бяха обути върху жартиерите. Нямаше повече време за губене! Нахвърлих се и зарових език между обилно оросените ѝ устнички. Усетих онзи сладък вкус на силна възбуда и секс. Обиколих клиторчето, което беше вече набъбнало до размерите на грахово зърно. Засмуках го и го стиснах лекичко със зъби, опъвайки го към мен. Рязко го освободих от хватката и на секундата набутах максимално езика си в горещата ѝ путка. Развъртях го в нея, а тя започна да скимти и стене.
В тази миг се чу някаква глъчка отвън, а външният звънец, който тези дни бях поставил специално за гостите на портата откъм улицата, изпиука. Сепнах се, а жена ми ме погледна с широко отворени очи и още по-широко отворени бедра, проблясващи в лъскавата коприна на чорапите.
- Какво е това? – учудено запита тя.
- Звънецът, мамка му! Защо ли го монтирах! – съжалих аз.
- Кой може да е по това време? – продължи тя с въпросите си.
- Пощальонът. – пошегувах се повече от неуместно аз.
- Я не се занасяй, ами иди виж кой е! – изкомандва ме тя, оправяйки полата си.
- Отивам. Вероятно са комшийте, гледам че музиката от там секна, та си мисля да не са тръкнали да ни сурвакат. – продължих да иронизирам ситуацията аз.
- Е, точно сега ли намериха! Тъкмо ми идваше! – негодуваше моята съпруга.
- Чакай, може и за добро да е. Нали знаеш какво казва Мечо Пух... – недоизказах аз, докато си намъквах якето.
Наистина бяха съседите или по-точно част от гостите им. Всъщност, оказа се че и там са се събрали наследниците на собствениците и понеже бяха по-млади от нас и все още студенти, та купонясваха яко. След като част от компанията им също била изпозаспала, трима от все още активните участници решили да ни погостуват. То, алкохолът си седи мирно само в дамаджаните. Нямаше как, поканих ги да влязат. Единият от тях мъкнеше една пластмасова туба с мелнишко вино. Помислих си, че ако трябва да я довършим, ще ни се наложи и утре да осъмваме. Разположиха се около кухненската маса, която си беше отрупана все още с мезета и чинии, някои от тях празни, някои полудоядени. Скочих да поразтребя, а жена ми си седеше на дивана в ъгъла и гледаше с негодувание. Донесох чисти чаши и прибори. Те сипаха от виното и моментално запяха онази песен, в която се наблягаше на рефрена „скръшете ги чашите“. Изтръпнах! Викам си – „Тия сега, ако почнат и да чупят посюдата, ще стане страшно.“.
В това време на вратата откъм стълбището се подаде рошавата глава на единия от нашите спящи гости. Очевидно бе обезпокоен от глъчката долу. Отдъхнах си, защото възприех неговото присъствие като потенциално подкрепление при евентуални пиянски безредици. Набрах смелост и помолих новодошлите да бъдат по тихи, тъй като горе спят хора. Те обаче се оказаха добри момчета, само дето първоначално демонстрираха малко по-бурен темперамент, благодарение на повечкото погълнат алкохол, особено при двама от тях.
Седнахме всички около масата и се разговорихме. Само жена ми си седеше разочарована на дивана в страни. Отидох при нея, за да се опитам да я приобщя към новосформираната компания. Тя отказа, но продължаваше да си посръбва от бялото вино. Подхвърли ми тихичко, че била настроена за малко по-друг вид забавления и ме стрелна укорително с един смразяващ поглед. Отвърнах ѝ, че все още нищо не е загубено и не е изключено и това да стане, стига ТЯ да има достатъчно желание. Веждите ѝ се повдигнаха леко, като така физиономията ѝ придоби леко озадачен характер. Нейното любопитно изражение истински ме заинтригува и добавих следното, преди да се отправя към масата с останалите: „Ако искаш, за първо време да не афишираме, че сме женени, пък да видим какво ще стане. А и ти можеш да ни ощастливиш, като си повдигнеш малко полата, докато си седиш така на канапето...“
Представих я на самопоканилите се момчета по име, без да уточнявам, че ми е съпруга. Те я поздравиха вяло и продължиха да бърборят и да си къркат. Двамата, които бяха дръпнали с по някоя и друга дистанция, заформиха спор за правомерността на някаква дузпа, отсъдена от съдията, който по „дефолт“ бил педераст. Моят приятел изпафка една цигарка и след като видя, че работата отива на осъмване, се оттегли повторно към горния етаж. Погледнах към моята изгора и не забелязах кой знае каква промяна в ситуацията около нея, с изключение на това, че бе преметнала крак върху крак, демонстрирайки фините си чорапи. Беше се заметнала с някаква жилетка, което ми напомни, че съм позабравил за печката. Скочих и я надумках максимално. Единият от спорещите междувременно позатихна с аргументите си и започна да клюма настойчиво. Другият го подкачаше до едно време чрез язвителни подхвърляния, надявайки се да го разгневи и по този начин да го активира отново, но когато клюмащият започна и да хълца без спир, стана ясно, че активният процес и при него бе приключил. Чак сега забелязах, че третият гост участва твърде вяло, както в спора и разговорите на масата, така и в пиенето. Интересът му очевидно бе насочен другаде. Започнах да го наблюдавам дискретно и успях да локализирам, че посоката на вниманието му е насочена към дивана. И как нямаше да не е така, сред като моята Принцеса не само, че бе преметнала крак върху крак, но този път и полата й се бе вдигнала достатъчно, за да открие тъмния маншет на чорапа ѝ, разпънат нейде нагоре под полата от клипса на жартиерите. Помислих си: „Ах, какво разгонено курве си ми ти, Скъпа!“ и гаврътнах чашата си с вино. Усмихнах ѝ се, за да ѝ покажа, че оценявам нейната похотлива изпълнителност и същевременно да я насърча за по смели инициативи. Тя също ме удостои с поглед, в които се четеше една хлапашка самоувереност. Сякаш ми казваше „Нали това искаше? Ето ти го и да знаеш, че никак не ми е неприятно да ме зяпат!“. Онази възбуда, която ме гонеше преди да нахълтат младежите, пропълзя отново към члена ми, който веднага надигна глава.
Не след дълго по трезвият от двамата опоненти в спора заяви, че приятелят му се е натряскал и ще трябва да го заведат до леглото, защото в противен случай ще се трупяса на масата и няма да могат да го помръднат. Третият, този който съзерцаваше бедрата на жена ми, направи една физиономия на неприкрита досада, примесена с неприязън и отсече:
- Е, на него това си му е коронен номер. Няма спирка щом има алкохол! Ама и ти с тази туба...
- Нямаше как да се натресем където и да било с голи ръце, особено на Нова година. – заоправдава се другият с леко удебелен език.
Тъкмо си помислих, че гостите ще се ометат и ние с жена ми ще довършим започнатото, когато Мераклията по жена ми изкомандва:
- Хайде, закарай го да спи, а аз ще отсипя малко вино на домакините и ще ти донеса тубата.
- А, няма нужда, моля Ви! Виното наистина е много хубаво, но нека си го пиете с удоволствие и утре, пардон – днес. – възпротивих се аз.
- А-а-а, и дума да не става! Ще ни обидите! Вие ни приехте да ви досаждаме и това е най-малкото, което можем да сторим като реабилитация. – не се предаваше той.
Спорещите се помъкнаха в някаква странна танцова стъпка, наподобяваща валс, но с елементи на „Па дьо Дьо“, като единият от тях на всеки трети такт изпъваше крак на страни в стила на мазурката. Както и да е, успяха да се измъкнат към стълбището, повличайки със себе си рехавата елха от скрина, след което се спънаха в обувките на гостите, залитайки с глави към входната врата на къшата. Успях да ги задържа в последния момент. Отворих въпросната врата и стратегически застанах отвън, за да ги подпра, когато залитнат. Залитнаха. Подпрях ги. Сетне по пътеката беше по лесно, защото тя е широка и равна, покрита с тротоарни плочи. Задминах ги по трасето, за да им отворя портата на двора и тъкмо, когато си мислех, че съм успял в тежката задача по изпращането, когато с периферното си зрение мернах една сянка да се шмугва в туята, растяща точно преди изхода. Погледнах към пътеката назад, а там нямаше и следа от двамата. Естествено бяха се омотали около стъблото на въпросния иглолистен храст. Хайде сега пак зор - първо да ги разплета, после да изправя единия, който смятах за по трезв, после другият и тъкмо когато да ги чифтосам отново в захвата на тангото, когато първият се строполи в цветната леха от другата страна на пътеката. Викам си, поне да имаше сняг, а то сега ще се увъртят в тази кал, като прасета.
Криво-ляво успях да ги промуша през портата и то не без уменията ми на изкусен Лоцман от Суецкия канал. След това по улицата бе значително по-лесно и тъкмо когато достигнахме пътната врата на съседната вила, единият от тях се откопча от хватката с приятеля си и уверено се насочи на зиг-заг към оградата да пикае. Е-е-е, писна ми! Както беше тръгнало, нямаше да мога да ги доставя по предназначение, а с оглед на влошаващото им се състояние, очевидно се налагаше да ги домъкна някак си дори до леглата им, които си нямах и представа къде точно бяха позиционирани. Да не говорим, че в тази вила никога не бях влизал, а и нямах желание за това. Оставих ги и бързо се прибрах, за да прехвърля непосилната за мен задача на третия член от колектива им, комуто се падаше и правото, и задължението по прибирането на своите приятели по леглата им.
Нападна ме леко нервно раздразнение, поради предстоящата неприятна ситуация по оповестяването на събитията отвън. Влезнах във всекидневната и какво да видя – нашето момче си бъбри весело с жена ми, лепнало си онази сладникава усмивка на професионален коцкар, нехаейки за мойте перипетии покрай аверите му. Гледам, и на физиономията на моята половинка цъфнала подобна безгрижна усмивка, а очите ѝ едни такива, изпълнени с блясъка на кокетка. Позата ѝ все същата - крак върху крак, полата все така вдигнатата, разкриваща по-голямата част от бедрото ѝ. В първия момент нервното настроение ескалира в мен, но после си викам, защо ли да не видим до къде ще стигне смелостта и на трима ни. Седнах до нея, опитвайки се да си придам безгрижния вид на човек, който не се интересува от развитието на събитията в хола по време на отсъствието му. Усетих как хлапакът промени ловко дискутираната тема в движение, а аз се направих на бастун, като затърсих несъществуващата си чаша на масичката пред канапето, сякаш бях забравил, че последно пиех вино на кухненската такава. В суетнята забелязах гащичките на жена ми в единия ъгъл на дивана – там, където ги бях захвърлил, веднага щом бях успях да се отърва от тях преди нашествието на съседите. Реших до импровизирам.
- Я, някоя от нашите дами си е забравила този интимен елемент от бельото си. – казах небрежно аз и ги развъртях като кречетало около средния си пръст.
Жена ми ме погледна със смачкана усмивка. Дали пък не осрах работата, ама като си казал „А“, трябва да кажеш и „Я“.
- Колежке, да не би да са твой, а? Не ми казвайте, че прекъснах нещо! – нямаше как, трябваше да се играе „ва банк“.
Тя ме стрелна с онзи поглед, който не ми обещаваше нищо добро. Младият мераклия се опули, предусещайки неприятностите, които се задаваха от небраното лозе в което се беше насадил и то на пачи яйца. Реших да отпусна юздите, а и нали онези двамата вероятно вече се търкаляха някъде из калта около оградата. Обърнах се към госта:
- Приятел, имам лоша новина за теб и се чудех как да ти я сервирам.
- На мен? Ама как... Какво се е случило? – позаекна гузно той, пребледнял като платно, ама не като чаршаф - да речем, защото чаршафите вече са цветни, а като платното на кино екран.
- Да, за теб. Трябва да се погрижиш за твойте приятели и то веднага, защото едвам успях да ги изпроводя до вашата дворна порта и там им изтървах конците. Единият тръгна да пикае, а другият хвана на някъде. Нямаше как да ги въведа в къщата, защото не е редно, а и аз не познавам разположението вътре. Ще се наложи да отскочиш и набързо да ги хоризонтираш по леглата, а ние с колежката обещаваме да те изчакаме тук и да продължим да си къркаме, ако няма да ви преча, разбира се. Нали Скъпа? – за малко да се издам аз с това обръщение.
- Да, ще те изчакаме, разбира се. – потвърди тя и му се усмихна като доказателство на намеренията си.
Щом младежът изхвърча навън, за да си прибере антуража, жена ми ме подкара:
- Какви ги вършиш? Какво означава това! Какво искаше да кажеш с това, да не ни пречиш?
- Не се ядосвай, че ще ти мине възбудата и Малкият трябва доста да се потруди, докато те разпали отново. – избъзиках я аз.
- Така ли мислиш! Аз съм си възбудена и сега, ако те интересува. Каква ти е целта с тези твой намеци? Искаш да се възползваш от това, че съм си подпийнала и да ме предизвикаш да се навия на тройка, така ли? – не се предаваше тя.
- Да, искам да видя дали можеш да го изчукаш пред мен. Ако ще ми слагаш рога, то нека да е пред мен, а не докато се опитвам да прибера онези двамата по леглата.
- Искаш ли да се изчукам с него? Сигурен ли си? После обаче да не съм чула и намек за ревност! А ти? Само ще гледаш ли или ще се включиш? – дяволито попита тя.
- Ще се включа, разбира се! – отсякох аз.
- Ако той се върне, обаче. – добави тя.
- Ако се върне. Надявам се да си по-разкрепостена и да го активираш бързичко, че времето върви. Да не стане така, че когато нашите гости слязат за кафе, да ни заварят на калъп. А ако той не се върне, ще си продължим започнатото! – изказах мнението си аз.
- Ще се наложи да се постараеш за двама в такъв случай, не мислиш ли? – закачливо подхвърли тя с онзи дяволит поглед.
- Не ме дразни, че ще ти разпоря путето, Колежке!
- Ще ти дам аз на тебе една колежка...

Студентчето се върна без да се бави. Успял да ги завлече до някакъв диван и ги завил с каквото намерил. Очевидно доста е бързал. Сипах от тяхното вино на мен и на него, а на жена ми от бялото, което беше последното от бутилката. Тя каза, че вече не ѝ се пие и смята да изпуши една цигара и да ходела да си ляга. Интересно къде можеше да си легне, ама това Младежът не го знаеше. Той се направи на галантен, опонирайки я:
- Ама как така ще си лягаш и ще ни оставиш сами, без да ти е гадно, че ще ни лишиш от възможността да се наслаждаваме на твоето присъствие?
- Да, ще трябва и ние да се напием като неговите приятели, ако ни изоставиш, Колежке. Друго си е, когато в компанията има хубава мадама. – влезнах в тона му и аз.
- Радвам се, че така мислите за мен, обаче става много късно и не мисля да осъмвам с вас, защото сутринта доста работа ме чака, тъй като мъжът ми ще дойте рано да ме вземе. Ще ви правя компания още малко и след това предлагам да си лягате и вие. – добави тя.
- Заедно ли ни предлагаш да си легнем! – зачекнах я аз.
- Не, разбира се! Като споменавам лягане имам предвид, че смятам да се наспя, а не това, за което вие си мислите. – отвърна на удара тя.
- Добре, така да бъде. Ще си легнем всеки в неговото си легло, но преди това може ли да ни покажеш края на чорапите си, като преди малко? – продължих с атаката аз.
- Виждали ли са се? Ле-ле-е, хвана ме срам! Толкова ли ви е интересно това? – сякаш наистина се притесни тя.
- Да, много! Моля те, покажи ни ги!– побърза да потвърди Мераклията.
- Добре, показвам ви ги и след това допивате чашите и си лягаме.
Тя не изчака втора покана и запретна полата си от външната страна на едното си бедро, откривайки го изцяло. Ортакът ми по мадама се опули. Моята палавница обаче не спря до тук, а смени наклона на подбедриците си на другата страна и запретна полата си и от там, за да покаже и двете си крачета. Гледката беше зашеметяваща. Аз се одървих на макс, а за него не знам. Седнах плътно до нея и отново ѝ пуснах ръка по чорапа от коляното нагоре.
- Ама, чакай малко! Ти каза, че искате само да ви покажа, за да видите чорапите ми. Не сме се разбирали да пипате! – възпротиви се тя, без да се дърпа.
- Добре, може ли да пипаме? – този път се направих директно на търнокоп.
- Но само по чорапите и внимавайте да не ми пуснете бримки. – съгласи се тя.
- Хайде Приятел, нали я чу какво каза тя – може и да пипаме. Нали няма да откажеш да докоснеш тези невероятни чорапи? Сядай от другата страна на Колежката и този крак е за мен, а другият си е твой. – изкомандвах аз.
Той приседна плахо от другата ѝ страна и посегна, сякаш жена ми е порцеланова кукла. Докосна крака ѝ малко над коляното с трепереща ръка. Полата ѝ беше набрана нагоре над чорапите, но все още закриваше целта на упражнението, а и бедрата ѝ бяха прилепнали едно до друго. Аз придърпах крака ѝ от към мен, като така я подканих да се поразкрачи. Тя не се възпротиви. Плъзнах ръката си максимално нагоре по бедрото ѝ, като по този начин целях уж случайно да доповдигна полата, елиминирайки прикритието на вагината ѝ. Младежът спря за миг всички действия и се закова, понеже видя какво се крие там. Аз се обадих:
- О-о-о, голо путе ли виждам тук? Ето на кого били гащичките! За кого си ги свалила, ах ти Палавнице?
- За теб. – едва прошепна тя.
- За мен ли или за Него? – играех ролята на изненадан от развитието на ситуацията, докато съм бил отвън.
- Първоначално беше за теб, но сега... И за двамата.
- Ммм, каква хубава путка имаш и колко хубаво е епилирана! Винаги ли ти е така гладичка или си се подготвила само за Новата година? – продължавах с въпросите, защото знаех, че това я възбужда.
- Винаги ми е такава. Така се чувствам много секси. – шепнеше тя.
- Твоят мъж така ли ти я харесва?
- Да-а...
- Сигурно защото обича да ти лиже хубавото путе, за това ли?
- Да-а... – отвърна тя почти стенейки вече.
- А ти харесваш ли той да ти лиже путето?
- Да-а... – отново простена жена ми.
- Само него ли харесваш да ти лиже путето или може и друг?
- Не-е...
- Какво не? Не харесваш други да ти лижат сочната путка ли?
- Харесвам и други да ми я лижат.
- Къде обичаш да те лижат? Кажи ясно да те разберем!
- По... путката.
- Къде точно обичаш най-много да те лижат по путката?
- По клитора.
- Ще си разтвориш ли путката, за да ни покажеш този клитор?
-Да-а...
Тя си разтвори подмокрените устнички с показалеца и средния пръст на дясната си ръка, демонстрирайки изящният си виненочервен маникюр. Аз я насърчих за по активни действия така:
- О-ох, какво сочно путе! Ама така не виждаме добре. Разтвори я хубаво тази невероятна путка!
Този път се включи и другата ѝ ръка и моята съпруга си разтвори широко вагината, разкривайки, както розовото си клиторче, което вече надничаше плахо изпод качулчицата си, така и входа към рая, малко по-долу, откъдето се бе проточила седефена капчица слузест секрет. Младежът гледаше шашардисан. Да си призная тази игра и мен ме подпали и така ме възбуди, че ми пресъхна устата.
- Искаш ли и ние да те полижем? – продължих аз с въпросите.
- Искам.
- Добре тогава, разтвори си хубаво прелестните крачета и кажи кой да е пръв! – вече и ушите ми забучаха.
- Искам той да ме почне. – прошепна едва чуто тя.
- Хайде Приятел, скачай! Дамата те иска теб. – подканих го аз.
Той се премести на колене пред нея и я заобработва с език. Погледнах я, за да се опитам да разбера как се чувства тя. Беше затворила очи и без съмнение се наслаждаваше на палавия език на младежа. Това ми беше достатъчно като доказателство, че ѝ е хубаво! Аз обаче пощръклях! Устата ми продължаваше да съхне зверски. Този път възбудата ми беше неописуемо силна и съвсем различна като усещания. Имах чувството, че мозъкът ми работи на свръх обороти и в този момент нямаше невъзможни неща за мен. Отпих от виното, но вкусът му ми се стори твърде трапчив и неподходящ. Желаех я неистово! Станах, разкопчах си дънките и го извадих, натопорчен като щафета салам. Главата му беше огромна и морава, та даже и почти кърваво червена. Вените му сякаш щяха да експлодират всеки момент, дори се притесних от вида им. Застанах на колене на дивана до нея, така както си бях със смъкнатите панталони и ѝ го подадох към лицето. Тя не реагира, защото се наслаждаваше със затворени очи на шумното мляскане на студента. Докоснах нежно главата му до устните ѝ, с което първоначално я сепнах, но щом го видя го налапа на мига. Налапа го не, ами така го засмука, като никога до сега. Тя е доста добра в минетите, защото харесва да лапа пишки, но този път нещата бяха в пъти по-добри. Поемаше го дълбоко навътре, което не е съвсем характерно за жена ми. Тя прави чудеса с езика си, докато го смуче ненаситно, но този път надмина себе си. Май и за нея сега нямаше невъзможни неща. Започнах да губя представа за действителността, докато не я усетих, че се задъхва от прииждащата буря в нея. Извадих члена си от устата на моята курветина, защото можеше да се задуши и тя изквича в екстаза си. Изчаках да затихне кулминацията в нея, но и аз самият имах нужда от пауза, защото също бях пред експлозия. Студентът обаче беше набрал обороти и доста звучно и яростно обработваше путката ѝ. Тя се обади приглушено:
- Скъпи, ще ме подлудиш! Искам да ме чукаш вече, ако си готов! – това „Скъпи“ този път не се отнасяше за мен, а за ортака.
„На ти сега отворени връзки, та чак пък и „Скъпи“ – помислих си! И няма ли да поиска да е с презерватив, въпреки, че пие хапчета. Ами ако този малкият ни натресе някакви шпинги – знаеш ли го на какви курветини бръмчи из Студентски град! Младежът се изправи и ме погледна, сякаш ме питаше дали няма да пожелая да я полижа и аз, преди да ѝ го е набил. Жена ми се обади отново:
- Ако ще ме чукате ме почвайте, защото скоро хората ще слязат за кафе!
- Права си, Колежке! Я се обърни за задна прашка към студента, а аз да ти го подам пак в устата! – дадох разпореждане аз.
Моята палава съпруга си запретна високо полата и застана партер на дивана, надупвйки се към по-младия си ебач, който още ни си беше извадил инструмента. Аз ѝ подадох моя и тя го лапна. Онзи отзад се суетеше.
- Хайде, ще я чукаш ли тази курва или да я почвам аз? – подканих го.
- Ама, искам той да ме чука! – заинати се жена ми, вероятно за да ми натрие носа от разговора ни от преди малко.
Той сякаш се спече. Лесно е да лижеш хубава путка, ама далеч по сложно е да я изчукаш и то качествено. Малкият очевидно се притесняваше.
- Хайде, вади го този твой кур и я почвай! Ако си се спекъл, няма страшно – тя ще се погрижи за него. Нали знаеш, че жените ги ползват такива, каквито си ги направят. Вади го, вади го, не се мотай! А така, по смело, няма да ти вадим зъб, я. Не се притеснявай. Оп-а-а! Не е зле! Ама ти не си го надървил, бе младеж! Смъквай панталона и го разклати, та да му дойде акълът в главата. Колежке, я се погрижи да надървиш този срамежлив млад кур! – продължих с напътствията аз.
Жена ми направи една отегчителна физиономия и отново седна на дивана. Погледна го, но очевидно ѝ хареса парчето на младежа, което изглеждаше доста дълго за отпуснатото си състояние, но даваше заявки за нещо мащабно в работно положение.
- Я да види Кака този хубав член защо така се е притеснил. Иска ли момчето да изчука Кака? Ако иска, Кака ще се погрижи той да стане твърд и гоолям! Не му обръщай внимание на този грубиян, дето само знае да командва. Да си командва така у тях, така му кажи! Той не знае ли, че в секса нищо не се прави под команда и никога не се бърза, защото така провалите са сигурни. – каза насърчително тя на студентчето, като не пропусна да метне някой друг камък в моята градинка.
- Май се предървих и преди малко едвам се сдържах да не се изпразня, докато ти лижех невероятната пичка. – оправда се той.
Моето палаво курве започна да му го масажира провисналата патка и същевременно с другата си ръка му придържаше топките, като и лекичко ги мачкаше. Веднага усети наченките на втвърдяване и моментално започна да му прави бърза чекия. Той инстинктивно се приведе в кръста и почти веднага извика едно „А-а-а...“ , а тя моментално му го налапа, поемайки изцяло спермата му. Моята съпруга обожава вкусът на мъжкото мляко и винаги го е гълтала. Когато бяхме още гаджета ми прилагаше един страхотен трик - при минет изсмукваше всичко и така без да спира не позволяваше на кура ми да омекне. Умееше да върти езичето си около главичката му, като от време навреме стрелкаше върха му в цепчицата, сякаш за де се увери , че е оползотворена и последните капчици сперма. Сега прилагаше същата тази техника и при Младежа. Хитрушата ми тя! Направила си е добре сметката, че хлапакът е пред експлозия, което гарантираше, че той щеше да се изпразни в нея още с вкарването. При втори тур обаче, той със сигурност щеше да издържи значително по-дълго, както и стана.
Аз се почувствах излишен и предложих, негодувайки:
- Ама така, докато ви чакам да си правите орална любов един на друг, ще ми спадне и на мен! Колежке, можеш ли да се надупиш към мен, за де занимавам и аз с нещо!
Моето похотливо момиче послушно смени позата си, заставайки партер с дупето си към мен, като се стараеше да не го изпуска пишока на младежа от устните си. Набързо изрече следното по мой адрес и без да губи и секунда му го засмука отново:
- А ти Отворко, понеже винаги много говориш, можеш да ме полижеш, докато подготвям кура на този жребец, за да ми разпори путката след малко!
- О-о, я виж ти какъв цветист език имала нашата интелектуалка! Няма да те лижа изобщо, а директно ще ти начешам първо аз загорялата пичка. – казах на пук, минах ѝ отзад, подхванах я за хълбоците, понаместих го криво-ляво някъде под клитора и го набутах от раз до откат в обилно олигавената ѝ путка.
Тя се изви на дъга и измуча с пишока на младежа между устните си. Задържах моя дебелак за няколко секунди вкаран до дъно, за да ѝ се напасне влагалището, след рязкото ми проникване. Сетне плавно го изтеглих около една трета в тактическо изчакване. Подкарах я на бавни и дълбоки тласъци. Беше невероятна, сякаш не беше моята жена, а някоя съвсем непозната и разкошна мадама. Усещах как нежната и все още стегната плът около входа на влагалището ѝ се нахлузва по члена ми, като с всяко ново проникване се отпускаше все повече и повече, докато не стана хлъзгава и мека като памук. Някои казват – абе, собствената жена върши работа по необходимост, но не доставя удоволствие. Други говорят – как така ще чукам жената, та тя е майка на децата ми, на която познавам и кътните зъби. Трети строго спазват философската максима, че прочетен вестник не се препрочита. Аз пък ще кажа, че жената е една цяла вселена, която трябва постоянно да изследваш, за да се любуваш на нейните невероятни скрити съкровища.
Започнах да вадя целия си хуй и после да ѝ го забивам в широката путка, като кол в къртичина, вследствие на което в утробата ѝ се компресираше доста въздух, който излизаше с характерно пръцкане в края на всяко мое пълно проникване. Тя запъшка в същия такт и ако някой слушаше зад вратата, щеше навярно да си помисли, че някакви деца си играят на парен влак.
Моята палавница очевидно беше изкарала най-малко още един оргазъм, докато я помпах хамалски на хайдушкото чеверме. Усетих я, че отново се понесе към поредната си кулминация. Аз също бях на път, което за сега бе нежелателно. Погледах колегата с надеждата вече да се е одървил достатъчно, за да ме отмени. Не исках да се празня, защото после идваше меланхолията, която щеше за ме принуди да ги оставя сами да се довършват, но в случая нямаше къде да се приютя. Младежът гледаше оцъклено, което донякъде бе добър знак. Нямаше как, трябваше да попитам.
- Колежке, инструментът на моята бодра смяна готов ли е за действие, че нещо ми се стегна кръстът и трябва да си почина? – безогледно излъгах аз.
- Ммм... Мисля, че е напълно готов. Ще се смените ли? – на свой ред попита тя.
- И още как! Та той още не ти го е начукал, а без тази работа няма да го пуснем да си ходи, нали така? – остроумничех аз.
- Да и се надявам, че след като се е изпразнил веднъж, ще бъде много по-активен. – провлечено потвърди тя.
Хлапакът се изправи и що да видя – един бая дълъг, но тънък хуй с малка главичка, идеален за анални упражнения.
- Ехаа, Колежке, ти този път удари джакпота! С Младежа правим най-мечтаната комбинация за тройка с двама мъже и самотна дама – единия дебел с голяма глава, а другия тънък и дълъг! Като гледам, ако той реши да ти го напне в дупето, може и сливиците да ти извади. – измайтапих ги аз.
- Нали знаеш, че не обичам отзад. – издъни се тя.
- Да вярно, че ми спомена такова нещо. А твоят не те ли помпа отзад? – опитах се да туширам изцепката ѝ.
- Много му се иска, ама понеже му е дебел като твоя, та за това не му давам отзад. Впрочем той днес ще дойде и ще ви запозная с него. – я виж ти, та тя можела и да блъфира.
- А-а, без тия! Яз че избегам. – обърнах на шопски аз.
Младежът стърчеше като пън и слушаше глупостите ни. Прищпорих го.
- Хайде бе, Колега! Набий го на това курве в мазната путка и да бегаме, че кут’дойде мъжо ѝ че ни утепе!
Тя ме погледна с режещия си поглед и измърмори, докато се обръщаше с дупето си към него:
- Ще ти дам аз на теб едно курве...
Студентчето ѝ го вкара без проблем, след като моят разширител ѝ беше направил путката като попски ръкав. Започна да я клати ритмично, а аз ѝ вдигнах полото, за да извадя на показ циците ѝ. Никой до сега не се сети за тях, а те не заслужаваха подобно пренебрежение. Направих знак на ортака да я хване за тях и той веднага изпълни заръката ми. Изглежда му хареса, защото ускори темпото, мачкайки хубавите гърди на жена ми, като палачинки. И да не повярва човек – тя започна да забелва очи, първоначално скимтейки леко в такт. Онзи отзад я заблъска като животно, а тя започна на надава вой. В един момент така закрещя, че се притесних да не събудим спящите. Да, това сякаш не беше моята съпруга, а една съвсем различна жена, както по физически, така и по темперамент. Накрая тя забръщолеви на висок тон разни несвързани възклицания и единични и откъсачни фрази, като:
- О, да! Оууу... На-чу-кай ми го-о-о... Да-а-а... О, майко-о-о... Дай - дай... По бър-зо-о-о...
И така, докато в един момент не обърна съвсем очите, прехапа устните си и се свлече по корем на дивана.
Не бях виждал подобно нещо досега при жена, дори и по филмите. Размерът нямал значение ли! Има и още как! Виж го този младеж как успя да ѝ размести хубаво карантийте с дългата си щека и как бързичко я докара до припадък. А аз какво – само дето я разшляпах като ланска джапанка и накрая дори не можах и да ѝ запуша плътно путката с моя дебел чеп, за да не изпуска компресия.
До тук добре, ама ние с колегата си останахме със стърчащи пишоци и пълни дисаги. Ами сега! Щеше да е голям резил, ако при такава мадама по гол гъз, ние да лъскаме бастуни. Щом се поосвести малко моето курвенце, я почнах:
- Слушай какво, Колежке! Трябва да се понапънеш още малко и да ни изпразниш. Предлагам ти сополанкото да те опъне внимателно отзад, докато ти си нахлузваш хубавата путчица на кура ми. Аз лягам на дивана по гръб, ти върху мен, а той зад теб. Какво ще кажеш?
- Това ли измисли твоята развинтена фантазия? Помниш ли, когато ме опънахте така с онзи твой приятел, та ме боля задника цяла седмица? Сега обаче, да си призная, наистина членът на момчето е по-подходящ... От твоя имам предвид, защото ти ми го вкара тогава отзад и то без да ме питаш! Добре, ще пробваме, обаче искам да сте внимателни, особено ти, Малкият!

Направихме го! Разкътихме я. Тя почти припадна за втори път и каза, че не е изживявала подобно нещо. Напълнихме я със сперма като еклер.
Младежът пръв посети банята, тъй като трябваше да си ходи, защото го излъгах, че мъжът ѝ може да дойде и по рано, защото в 6,00 му свършва нощната смяна. Тя събираше сили на канапето. Попитах я:
- Как си, Скъпа? Как беше?
- Страхотно изживяване! Добре се справяте двамата и наистина си пасвате като възможности. Дали да не го повторим това още един път поне в София? Какво мислиш, Скъпи? – виж я ти нея.
- С удоволствие! – отвърнах аз, защото отдавна се чудех откъде и как да намеря подходящ трети участник за по постоянно, а и ако успеех да намеря такъв, не знаех дали тя ще го хареса. Сега всичко си беше на мястото.
- Да му вземеш телефона! Разчитам на твоята комбинативност, за да го навиеш. – изкомандва моята курветина.
После влезе тя в банята. Когато останахме насаме с малкият, той пък ме попита, докато се обличаше:
- Вие и преди ли сте правили тройки с нея, щото тя нали каза, че я болял гъзът цяла седмица?
- А-а ми! Тройка, глупости! Лъже курвето, сигурно с мъжа си са правили какви ли не простотии. Виж я, че като стигне до оргазъм, постоянно припада. Бог знае какво ѝ се върти из хубавата главица, когато обърне белтъците. Нимфоманка такава! Аз само я чукам тайно от време - навреме. Я си дай телефона, ако искаш пак някой път да я опънем тази парантия. Тя е навита, гарантирам ти. И да не си забравиш тубата, ей!

Февруари 2026г. Спиро Киров