Приземи се на пода с котешко изящество и бързо се огледа. Високо в косата му започваше стар белег и разсичаше лицето му чак до устните. Счупен нос, плеяда дребни стари белези и липсваща част от ухото, стърчащата в безпорядък коса още повече затвърждаваха илюзията за стар уличен котарак. Проскубан, нашарен от битки, но лукав. И чаровен. Заради зелените очи, които святкаха пакостливо и придаваха на набразденото му лице хлапашки вид.

Обирите на богаташки къщи бяха рискови. Не толкова заради алармите и ключалките, както му беше казал някога един стар майстор на занаята, те са там не за да те спрат, а за да те забавят. Нямаше достатъчно надеждна ключалка, която да не може да отключи. Нито достатъчно надеждна аларма, която да не може да заобиколи. Не, проблемът с къщите на богатите беше, че може да те спипат след това и съвсем да не те пратят в дранголника. Щяха да те свитнат и на никой нямаше да му пука, защото те са богати, а ти си дребен престъпник.

Отчасти Дантес избра къщата точно заради това. Цял живот в гърлото му клокочеше ненавист към тези родени в охолство. Тези, които ако изобщо го забележеха, свиваха устни в погнуса. Имаше нещо робинхудовско в това да ги ограбиш. Е, нямаше да даде ограбеното на бедните, но пък следваше завета на Ленин. Граби награбеното. Нали така ги бяха учили много отдавна в интерната.

За момент съзнанието му се зарея назад към интерната, но бързо тръсна рошавата си глава. Не беше хубаво да се мечтае на работното място!

Огледа се в сумрака. Не беше парвенюшка работа! Бяха се нароили след идването на “демокрацията”, кичозни къщи на хора, които за първи път виждат пари. Не, това тук беше подредено с вкус. С онзи изчистен стил, който свидетелстваше за висока класа, а не за новобогаташи.

Добре, че нямаше да ги срещне, те бяха от най-омразните му! Дантес беше проучил внимателно, омагьосвайки с разбойническия си чар прислужницата. Домакините щяха да празнуват станалия модерен Свети Валентин. Е, той пък щеше да ги облекчи от и без друго прекомерното им богатство.

Дантес се подсмихна, белегът му опъна лицето и оголи кучешкия му зъб, придавайки му комично хищен вид на анимационен герой. Започна внимателно, не тарашеше, като някой аматьор. Оглеждаше, рядко пипаше нещо и още по-рядко го прибираше в раницата си. Тъкмо беше изчистил една стая и прекосяваше коридора към следващата и тихо подсмъркване го накара да се извърти със светкавичен рефлекс, едновременно с това изваждайки пистолета.

Издрасканата цев на стария Макаров се блещеше грозно две разширени от ужас очи. Дантес тихо изпсува:

– Еби му майката.

Жената седеше с изправен гръб, което само караше внушителния ѝ бюст да изпъкне още повече. Не беше красавица. Поне не и според стандарта, налаган от модните списания. Как манекенките от кориците им не умираха от гладна смърт си оставаше загадка за Дантес. Пък може и да умираха, кой знае?

За жената пред него нямаше такава опасност. Имаше си всичко, където трябва. Голите ѝ рамене бяха обли, а бялата ѝ кожа блестеше с мекото сияние на скъпоценна перла. Страните ѝ бяха пълнички и както щеше да разбере по-късно, имаха трапчинки, когато се засмееше. Най-поразително обаче бяха очите ѝ. Е, след циците, разбира се!

Очите ѝ бяха лешникови, дълбоки, като кладенци. От ония, в които знаеш че ще паднеш и ще се удавиш, но продължаваш да се надвесваш. Сега блестяха от сълзи и все повече и повече се разширяваха от ужас.

Също както и устата ѝ, която оформяше едно “О” и силните ѝ дробове се готвеха да го превърнат във вик за помощ.

С два скока Дантес се озова до нея и с лапата си запуши устата ѝ.

– Млък! Млък!!!

– Мфхмхмфм!

– Ще те пусна, но извикаш ли, ще те пречукам, като куче!

Жената дишаше тежко, а погледът ѝ сменяше нюанса си от страх към гняв. Накрая кимна.

– Какво правиш тук?

– Господине, това е въпрос, който логиката и доброто възпитание диктуват да задам аз!

Щеше да добави и закона, но това едва ли бе е уместно...

– Не трябваше ли да сте със съпруга си на ресторант извън града?

– Да... трябваше... А Вие откъде знаете?!

Дантес не чу въпроса. Тръшна се със стон на съседния диван.

– Откъде ми дойде на главата... – изгледа я подозрително. – Мъжът ти го няма, нали?

Беше си логично, ако дамата вместо да се смее с чаша шампанско в ресторанта, циври сама в хола, мъжът ѝ едва ли е наблизо. Тя потвърди със завъртане на глава и грижливо приготвените ѝ букли я удариха по страните.

Какво да я прави? Видя го. А лице, като неговото, не се забравяше. Ако я очистеше светът щеше да му се види тесен. Обир можеше и да се размине, но убийство - абсурд. Дори тъпанари, като фантетата, щяха да стигнат до прислужницата. А от там и до него. Шах и мат! Докато трескаво се мъчеше да намери изход, дамата се прокашля:

– Извинете, но не искам да ме сметнете за лоша домакиня. Позволете ми да Ви предложа нещо за пиене. И без това обстановката е, как да се изразя, неловка.

– Неловка. – тъпо повтори Дантес. – И представа си нямаш. Давай, само без номера!

Тя стана и се наведе да извади бутилки от барчето. Задникът ѝ опъна полата, която геройски се удържа. Бедрата ѝ увеличиха натиска над бедната одежда прелъстително, а под материята на полата се очертаха едва забележими линии, които можеха да бъдат само жартиери.

– Уиски? – жената въпросително вдигна бутилка с кехлибарена течност. – Мъжът ми го предпочита, точно в момента нямам нищо против някой да му го изпие всичкото.

– Не съм виждал такова, ще да е нещо тузарско.

– Не питайте!

Течността се лееше в чашата, като разтопена мед.

– А лед има ли наблизо?

Домакинята вдигна поглед ужасено.

– Но моля Ви! Да се слага лед на такова питие е чисто престъпление.

След миг се разхили от сърце, на него му отне малко време да вдене шегата. Изчака я да налее на себе си чаша вино и вдигна уискито си за тост. После го изля в гърлото си на една исполинска глътка. Изчака малко и примлясна доволно.

– Ухааа, бива си го! Още усещам как се спуща надолу, трябва да е стигнало до...

Дантес се посмути, а домакинята прихна:

– Какво ли не бих дала да видя физиономията на мъжа си, ако можеше види как гаврътнахте на екс една средна месечна заплата за страната!

Наля му отново и този път отпиха и двамата.

– Омъжих се по заповед на татко. – обясняваше час по-късно тя. – Той беше генерал, а бащата на мъжа ми министър. Династичен брак. Предполагам, че го обичах. Или поне опитах.

– Наистина опитах. – добави тъжно. – Само че за него бракът си беше сделка и продължение на рода. А за кеф се ползваха любовниците.

– Ъ-ъ-ъ, вие имахте ли... такова, не исках да ви обиждам!

– Любовник ли? Разбира се, че не! – тя изкриви лице в подигравателна гримаса. – Само мъжете могат да имат любовници, жените - не! Би ме убил... въпреки, че не ме обича, все пак ме притежава. Децата не дават друг да си играе с играчките им. Но разкажете ми нещо за Вас, как така се казвате Дантес? Майка Ви навярно се е увличала по френската литература.

– Не знам. – сви рамене той. – не я помня. Лепнаха ми го в интерната. Понеже можех да се измъкна по всяко време. Така се казвал някакъв пандизчия, който се измъкнал от затвор на един остров.

Тя учтиво вдигна вежди.

– Какво стана, избягахте ли от интерната?

– А, не! Тоест аз си бягах, но се връщах. Обаче ме изгониха. Имах си гадже.

– Момчета и момичета в един интернат ли са? – учуди се тя.

– Кой е казал, че беше момиче? – засмя се при спомена. – Ама приличаше. И се обличаше с рокличка.

Разнежен надигна чашата за пореден път. Ръката ѝ се стрелна, като нападаща усойница и грабна оставения на масата Макаров.

Дантес примигна.

– Браво на вас. – поклати глава. – Замаяхте ме с благи приказки и скъпо уиски и...

– А Вие смятахте, че любезно ще си говорим, докато преценявате дали да очистите единствения свидетел?!

– Знаете как се държи патлак.

– Дъщеря съм на генерал.

Гледаше го с надменна гордост. Както винаги, аристокрацията надвиваше плебея.

– Сега ще извикаме полиция. – продължи тя с равен глас. – Мирувайте и няма да пострадате.

Дантес се изсмя.

– Няма да пострадам ли?! Мъжът ви ще ме натика в най-мръсната дупка! Знаете ли какво се случва с белязани пандизчии?

Жегна я вина. Дантес присви злобно очи и още повече заприлича на зъл уличен котарак.

– На вас разбира се не ви пука. Цял живот всичко ви е идвало на готово. Трябвало е само да бъдете послушно момиче.

Страните ѝ поруменяха.

– Ако си мислите, че е лесно, дълбоко се лъжете! А ако си мислите, че е приятно, не знаете какво говорите!

– И кое беше трудно? Да се усмихвате мило? И сигурно е много неприятно всяко лято да си печете гъза в Гърция!

Гръдта ѝ се надигна гневно, но той не ѝ даде възможност да отговори.

– И какво ще ми направите, а? Ще ме гръмнете? Поне ще стане бързо! Там, където ще ме прати мъжа ви няма да е така милостиво.

Дантес я изгледа замислено.

– Според мен няма да ме гръмнете. Не само защото цял живот сте била доброто момиче. Можела сте да избягате. От баща си. От мъжа си. Но не, тука сте си. Това е едната причина, по която няма да ме гръмнете. Липсва ви кураж за такова нещо.

Тя мълчеше, а кокалчетата ѝ побеляха от стискане на оръжието.

– Няма да ме гръмнете, защото дълбоко в себе си искате нещо друго.

Мъжът се изправи бавно и внимателно протегна ръка към пистолета. Точно както котарак, който се прокрадва към плячката си.

– Дайте ми го. – гласът му беше се превърнал в тихо мъркане. – Внимавайте, да не направите някоя глупост...

Пръстите му докоснаха цевта с предпазливостта на сапьор, обезвреждащ мини в езерце с човекоядни пирани.

– Позволете ми... да го...

Докосна я по пръстите и тя потръпна. Ръката му беше гореща, почти пареща. Плъзна се гальовно, а после светкавично натика пръст между ударника и пистолета.

– Няма да стреляте с него. – отбелязваше факт. – Не ви стиска да ме гръмнете. Просто ми го дайте.

Изви оръжието нагоре, все още предпазливо и бавно и с един хлип тя отпусна ръце. Тъкмо се канеше да потъне в самосъжаление, когато гласът му достигна до нея.

– Знам какво искате, знам, че го искате, дори и вие да не знаете. Да сключим сделка. Ако ви дам отмъщение и удоволствие, което дори не подозирате, че съществува, ще ми обещаете ли, че няма да ме предадете?

– К... к-каакво искате да кажете?

Лицето му беше на един дъх разстояние от нейното.

– Мисля, че много добре знаете... – устните му се допряха до нейните. – какво искам да кажа.

Тя затвори очи а дъхът му опари кожата ѝ и устните му зашепнаха в ухото ѝ.

– Не ви стиска да ме гръмнете, но мисля, че ще ви стиска да отмъстите на мъжа си с мен.



Дантес я привлече към себе си с внезапна животинска сила, ръцете му се впиха в кръста ѝ, докато устните му се сблъскаха с нейните. Целувката започна грубо, властно. Тя отвърна плахо в началото, езикът ѝ се докосна до неговия колебливо, но после стана по-смела. Устните ѝ се разтвориха по-широко, езикът ѝ се преплете с неговия в яростен танц. Зъбите ѝ леко го захапаха, докато ръцете ѝ се вкопчиха в раменете му, а ноктите ѝ се забиха в плътта му през тъканта на ризата.

Тя стенеше в устата му, тялото ѝ се притискаше към неговото, усещайки твърдостта му, която растеше срещу бедрата ѝ. Това караше моралните ѝ задръжки да се топят, и да искат още от тази забранена свобода. С ниско, гърлено ръмжене той разкъса ризата ѝ. Пръстите му се впиха в скъпия плат и го разцепиха с един рязък жест, копчетата се разлетяха по пода като изстреляни куршуми, оголвайки големите ѝ, тежки гърди.

Дантес полу съдра, полу разкопча сутиена ѝ циците се залюляха тежко, тъмните ѝ зърна набъбнаха от възбуда и студения въздух пред очите му. Дантес се нахвърли върху тях с глад, граничещ с ярост, устните му обхванаха едното, смучейки го жадно, езикът му обикаляше зърното в кръгове, докато зъбите му го хапеха леко, после по-силно, оставяйки леки, червени следи върху меката, бяла кожа.

Болката прониза тялото ѝ като електрически импулс, смесвайки се с вълна от удоволствие, което я накара да извие гръб и да изстене високо.

– О, боже милостиви!

Гласът ѝ трепереше, ръцете ѝ се впиха в косата му, дърпайки го по-близо, искайки още от тази сладка мъка. Той премина към другата гръд, хапейки по-силно, зъбите му се забиха в плътта точно толкова, колкото да я накара да се тресе, смучейки я толкова интензивно, че тя усещаше как кръвта пулсира в зърното, а между краката ѝ се разливаше топла влага, която я караше да се чувства уязвима и жадна.

Рязко, без предупреждение, той я завъртя с лице към масата. Ръцете му я хванаха за бедрата и я обърнаха с властна сила, която я накара да ахне от изненада. Дланта му се плъзна между плешките ѝ, широка и гореща, и я притисна напред неумолимо, принуждавайки тялото ѝ да се наведе над дървения плот. Гърдите ѝ се размазаха върху студената, груба повърхност. Тежките им форми се сплескаха, зърната се търкаха в дървото с всяко тежко дъхване, изпращайки искри на болка и наслада през цялото ѝ тяло. Тя усещаше как зърната ѝ се втвърдяват още повече от триенето, как кожата ѝ настръхва, а бедрата ѝ се разтварят леко инстинктивно, излагайки я напълно на милостта му. Грубо свали полата ѝ, а бикините направо съдра с един замах.

Той се наведе над нея, тялото му се притисна към гърба ѝ, усещайки топлината ѝ, и устните му докоснаха врата ѝ. Целувше я леко в началото, после по-силно, зъбите му леко я захапаха, оставяйки леки следи, докато спускаше надолу по гръбнака ѝ. Езикът му проследяваше всяка извивка на гръбначния стълб, бавно, мъчително бавно, като разтопен мед, който се стича по кожата ѝ, каращ я да се извива и да стене тихо, молейки за повече.







Когато достигна задника ѝ, ръцете му го разтвориха широко. Грубите му длани се впиха дълбоко в меката, сочна плът. Пръстите му потънаха дълбоко, създавайки трапчинки в кожата с почти болезнена сила. Хладният въздух облъхна най-интимното ѝ място, стегнатият тъмен пръстен на ануса ѝ се сви инстинктивно от внезапната уязвимост под погледа му. Под него гладко избръснатите ѝ срамни устни се виждаха подпухнали и лъщящи, капки от соковете ѝ вече се стичаха по вътрешната страна на бедрата.



Чувството за уязвимост накара стомахът ѝ да се свие. Разтворена така широко, с лице притиснато в масата, а задникът ѝ високо вирнат, беше напълно разкрита пред него.

“Той вижда всичко... ануса ми, лабиите ми... изложена съм, като парче месо!” - мисълта усили възбудата ѝ в пъти. Тя затвори очи, предавайки се на срама. Лигата ѝ покапа по масата.

Горещият му дъх облъхна ръба на аналната ѝ халка. Топъл и дразнещ, накара чувствителните нерви да потреперят и пръстите на ръцете и краката ѝ да се свият болезнено.



Дантес се гмурна без капка колебание, езикът му се притисна плътно и широко към тръпнещия ѝ анус. Облизва го нагоре с дълго, умишлено бавно движение. Започна от перинеума и се проточи чак над трептящия заден отвор. Горещата влага на устата му контрастираше с хладния въздух и изпращаше електрически вълни право през гръбнака ѝ и караше путката ѝ да тече.

Тя изахка високо, пръстите ѝ се впиха в дървото с побелели кокалчета, докато усещането се натрупваше слой по слой. Мръсно, да, напълно извратено и далеч отвъд всичко, което бе изпитвала в студените, механични нощи с мъжа си, но удоволствието я връхлетя мигновено и неудържимо. Извършването на нещо толкова забранено и скандално я накара почти да изгуби съзнание.



Той започна бавно, езикът му обикаляше стегнатия анален пръстен с твърд, настоятелен натиск, очертавайки набраздените ръбчета. После върхът му се стрелна към центъра, пробвайки леко съпротивата ѝ. Соковете ѝ и слюнката му правеха лизането гладко. Опитваше я, тежък, мускусен вкус, се смеси с леката соленост на кожата ѝ, и той изръмжа ниско срещу нея. Вибрацията премина през ануса ѝ и я накара бедрата ѝ да се разтреперят.

“Езикът му... ще влезе в задника ми! Ще си вкара езика в гъза ми!” Думите сякаш бяха горяха с диво обвинение в съзнанието ѝ.

Подтикнат от реакцията на тялото ѝ, той натисна върха на езика си вътре, пробивайки стегнатия мускул с мокър звук. Чукаше отвора ѝ с къси, настоятелни тласъци, които разтягаха ръба около нахлуващия език. Всяко проникване я караше да се гърчи напред, анусът ѝ се свиваше рефлекторно около езика му, не знаейки зали иска да го задържи по-дълбоко или да го изтласка, докато вълни от удоволствие я разтрисаха. Усещаше как слюнката му се смеси с влагата ѝ и се стича надолу, покривайки срамните ѝ устни, а похотливите смучещи звуци изпълниха стаята, неприлични над лудото биене на сърцето ѝ.



Изведнъж остър шамар се стовари върху дясната ѝ буза, плясъкът отекна като изстрел, дланта му се удари в меката плът, разливайки вълни по бутовете ѝ. Болката разцъфна в гореща вълна, която я накара да изпищи и да извие гръб. Болката изостри всичко, превръщайки лизането на ануса ѝ в симфония от мръсотия. Устата му поглъщаше ануса ѝ като че ли е чудно лакомство, третирайки я не като изисканата, послушна съпруга, а като разгонена курва.



Дантес издърпа езика си за кратко, само за да оближе по-надолу, устните му засмукаха перинеума ѝ, преди да се върне нагоре, да обиколи отвора отново и да се забие обратно с нова сила, чукайки задника ѝ с език, докато едната му ръка се протегна отдолу и грубо защипа клитора ѝ. Двойната атака я накара да захлипа в масата, тялото ѝ жица под напрежение; анусът разтегнат и езиково чукан, путката пулсираща под пръстите му, шамарите я държаха на ръба.



Дантес се изправи решително зад нея. Тялото му беше твърдо и горещо, притисна се плътно към гърба ѝ, мускулите му се напрягаха срещу меката ѝ кожа, а ръцете му все още държаха бузите ѝ разтворени широко, пръстите му се впиха още по-дълбоко в сочната плът, оставяйки червени следи, карайки я да потрепери неконтролируемо от очакване и лек страх.

Тя чу рязкото, метално съскане на ципа му, звук, който отекна в тихата стая като мълния. И после усещането за нещо голямо, горещо и пулсиращо, което се плъзна между бедрата ѝ. Отърка се бавно в подпухналите, мокри срамни устни, оставяйки лепкава следа от предсеменна течност. Тя се смеси с нейните сокове и се стичаше бавно по вътрешната страна на бедрата ѝ. Членът му беше дебел, жилест, с вени, които пулсираха под кожата. Гланата му беше набъбнала, лъщяща, изглеждаше ужасяващо голяма. В сравнение с деликатната ѝ женственост изглеждаше заплашително, като че готов да я разкъса.



Той не бързаше, наслаждавайки се на нетърпението ѝ. Първо плъзна главата бавно нагоре-надолу по цепката ѝ, търкайки я в набъбналия ѝ клитор с лек, дразнещ натиск. Накара я да се гърчи напред към масата и да моли с пресипнал глас:

– Моля те... влез... вкарай го...

Всяко триене изпращаше искри през тялото ѝ, клиторът ѝ пулсираше болезнено, а путката ѝ се свиваше празна, копнееща да бъде запълнена. После, с едно бавно, мъчително движение, той натисна напред. Главата се плъзна в нея, разтягайки срамните ѝ устни широко, пълнейки я сантиметър по сантиметър. Стените ѝ се разтваряха около дебелината му, свивайки се рефлекторно, опитвайки се да го задържат.

“О, Боже... толкова е голям... разтяга ме до болка, пълни ме до пръсване, усещам всяка вена, всяко пулсиране... никога не съм се чувствала толкова обладана, толкова... жива.”

Тя изстена дълбоко, гърбът ѝ се изви, а той изръмжа ниско, животински, усещайки колко е мокра, стегната и гореща. Соковете ѝ се стичаха обилно по дължината му и капеха по топките му. С един внезапен, безмилостен тласък той се заби докрай, удряйки дъното ѝ с глух удар, карайки я да изпищи високо, смесица от остра болка и чист, разтърсващ екстаз, който я накара да види звезди.



След това започна да я чука бавно в началото, излизайки почти докрай, оставяйки я празна и трепереща, после навлизайки обратно с бавен, мокър, похотлив плясък. Кожата им се пляскаше една в друга с всеки тласък, звуците изпълваха стаята, влажни, животински и неприлични. Ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото ѝ, хващайки тежките ѝ гърди отдолу, стискайки ги грубо, пръстите му се впиха в меката плът, защипвайки зърната ѝ и ги задърпаха силно.

Тя се заизвива, бедрата ѝ се блъскаха в неговите с отчаяна нужда, нанизвайки се до дъно на кура му. Той усети, че е готова и ускори темпото. Тласъците му станаха яростни, безмилостни, членът му се забиваше дълбоко в путката ѝ отново и отново, удряйки онова чувствително място вътре, което я караше да вижда звезди, да хлипа и да вика несвързано с прекъснати, задавени стонове. Всяко движение мачкаше клитора ѝ в грубата повърхност на масата, триенето я докарваше до ръба, тялото ѝ трепереше неконтролируемо, соковете ѝ се стичаха обилно по краката ѝ, цапайки красивата дантела на чорапите ѝ.

Тя усети как чуждото твърдо тяло в нея пулсира, издува се и след това започна да я изпълва с гореща, гъста течност. Свършваше в нея без предпазни средства, спермата му заливаше беззащитната ѝ утроба. Тя изпищя от мисълта за чудовищния риск и се замята в безумен оргазъм.

Когато се свести, лежеше по гръб на масата, а между краката ѝ се беше образувала локва от неговата сперма и нейните сокове. Дантес се хилеше доволно и надигаше бутилката уиски, за голяма глътка.

– Почина ли си?

– Аз... това беше...

– Чакай, сега започваме. Защо не се преместим на някое по-удобно място?

Брачното легло беше широко, със скъпи сатенени чаршафи. И чакащо да бъде поругано от прелюбодейците. Накара я да легне по гръб и да си разтвори краката. Така не само беше по-интимно, но и се чувстваше още по-беззащитна. Дантес се наслади на гледката. Щедрите ѝ форми се преливаха в изкусителни гънки. Жартиерите ѝ опъваха чорапите по краката ѝ, едновременно скривайки и излагайки на показ краката ѝ. Лентата на дантелата се беше впила в бедрото, почти изчезвайки в позата със свити и разтворени крака.

– Хвани си дупето и го разтвори.

Тя хвана полукълбата на задника си и изпълни дрезгавото искане на Дантес. Смътно се досещаше, какво ще ѝ направи, но все още не си позволяваше да приеме подобна скандална мръсотия. Дантес взе от тоалетката ѝ кутийка с крем за ръце и преднамерено бавно я отвори. Загреба щедро от него и като спусна ръка между големите бузи на задника ѝ, започна да го размазва по вече отпуснатия от лизането анус. Тя отвори уста в безгласен протест и завъртя глава, но той продължи. Единият му пръст направи кръг по аналната ѝ халка, а после се притисна навътре. Премина противящия се мускул и остана така, чувствайки конвулсивните контракции. После се плъзна още малко, усещайки горещите, кадифено нежни стени на интимните ѝ мръсни кътчета.

Завъртя пръста си бавно, опипвайки чувствителната повърхност на ректума ѝ. Очите ѝ се обърнаха назад и тя опъна още повече бутовете си, в желанието си да му се предложи.

След сякаш цяла вечност той издърпа пръст от задника ѝ и се намести между широко разтворените ѝ крака. Хвана ги под сгъвките на коленете и тя потръпна от докосването на нежното място, през ефирната тъкан на чорапите. Дантес натисна краката ѝ, така че коленете ѝ почти опряха в раменете и членът му сам се опря в тръпнещия заден отвор.

Курът му лъщящ и подгизнал от нея, пулсираше във въздуха. Плъзна главата нагоре към ануса ѝ, стегнатият розов пръстен трептеше, подготвен, но все още ужасяващо тесен. Тя замръзна, усещайки горещия, лепкав натиск срещу забраненото място.

– Не... там... моля те, не... – най-сетне намери сили да говори, макар и напразно. – Там... не, там е мръсно!

Гласът ѝ се прекъсна в дълбок стон, когато той натисна бавно. Главата се плъзна вътре, разтягайки аналната ѝ халка до огромно напрежение, което се превърна в болка. Жената проскимтя жалостиво, но Дантес продължи и накрая преодоля съпротивляващият се анален мускул. Изведнъж я прониза режеща болка, тя писна и той застина. Болката отшумя почти веднага и се превърна в тъмна, пареща, всепоглъщаща наслада.

“О, мамка му... влиза в задника ми... вкарва си члена в гъза ми! Толкова е дебел, разкъсва ме на две, усещам как ме разтяга! Ще ме осакати! Ще започна да се изпускам!” Колкото по-ужасяващи ставаха мислите ѝ, толкова повече се увеличаваше възбудата ѝ. Путката ѝ буквално бликаше от сокове.



Той спря за миг, оставяйки я да се приспособи към пълнотата, към усещането да бъде разтегната така широко, после се заби по-дълбоко. Превземаше я сантиметър по сантиметър, бавно, безмилостно. Влизаше там, където дори мъжът ѝ не беше влизал, докато не се озова целият вътре. Топките му се удариха в мокрите ѝ срамни устни с лек плясък. Тя издаде дълбоко стенание, едновременно облекчение и нетърпеливо желание.

Тялото ѝ се превърна в съд за горещия му, корав член. Анусът ѝ се пулсираше с ударите на сърцето ѝ около безмилостния ствол, който я беше разчекнал отзад. Дантес се почувства, като хванат в горещо менгеме, стискаше го колкото силно, толкова и нежно. Той изръмжа дълбоко от наслада, едва сдържайки се да не я замушка грубо. Погледна я и прочете в очите ѝ амалгама от безкрайна похот и отнемана невинност.

Започна да се движи, бавни, дълбоки тласъци в началото. Даваха ѝ възможност да усеща пълненето, разпалвайки нерви, които никога не бе знаела, че съществуват. Беше напълно във властта на този пронизал я в дупето орган. Всяко излизане я оставяше празна и копнееща отново да усети как я оформя по твърдия си ствол.

Ръката му се протегна отдолу, пръстите му намериха подпухналия ѝ клитор, триейки го грубо, кръгово, безпощадно, карайки я да се свие около члена му още по-стегнато, правейки го да изръмжи по-силно от чиста наслада.



Темпото се ускори отново. Чукаше задника ѝ грубо, смесвайки в тялото ѝ болка, удоволствие и чувство за невероятно изпълване. Тя губеше представа за действителността, не можеше да определи дали изпитва болка или най-голямото удоволствие в живота си. Хлипаше, викаше, тялото ѝ се тресеше в мощни вълни от оргазъм, който я връхлетя като лятна буря. Сфинктерът ѝ се свиваше около члена му френетично, и той не издържа. Изръмжа ниско и заплашително и се наби в нея до топките. Мощни откоси сперма полетяха дълбоко в нея, обливайки червата ѝ с горещите си струи.

Излезе от задника ѝ внимателно, само за да види как грубо разтегнатия анален пръстен конвулсивно, но безуспешно се опитва да се свие. Вместо това от него изхвръкна с неприличен звук кафяво оцветена сперма, а после протече още една.

Дантес държеше огледало, за да може тя с ужас и нарастваща възбуда да огледа последствията. После ѝ каза плана си. Сърцето ѝ биеше лудо, докато връзваше ръцете и краката ѝ за четирите ъгъла на кревата.

– Мога ли да ти се доверя?

– Честна дума. А аз на теб?



***



Когато прислужницата дойде, завари господарката на дома гола, като се изключат дългите ѝ чорапи, и коланът със жартиерите. Вързана за леглото. Мъжът ѝ лежеше в локва кръв на пода, прострелян в главата.

Полицията щеше да търси извършител, описанието на когото нямаше никаква прилика с Дантес.

Зеленият му пронизващ поглед остана само за нея в сърцето ѝ.