АМА, АЗ НЕ СЪМ ТАКЪВ!

Втора глава - лукова, ни не и курова.

В първата глава ставаше въпрос за една засукана колежка, която много добре знае какво иска от живота и най-вече от мъжете.



На сутринта както обикновено пристигнах пръв, тъй като само аз можех да деактивирам алармата в склада и приемното помещение. Изхвърлих кошчето и оставих една пазарска найлонова торбичка за Люба в шкафчето си, защото тогава все още нямах ключ от нейното. Моето не се заключваше, но никой не смееше да рови в него. Вечерта бях успял да купя няколко чифта класически найлонови чорапи за жартиери, един комплект дантелено бельо, съдържащ въпросните жартиери и едни вагинални топки, плюс лубрикант. Не ми беше никак трудно с определянето на размера, тъй като Люба притежава абсолютно същите характеристики на телосложението си, като на жена ми. Дори и циците им бяха с един размер, но жена ми няма ореолите на Люба, което пък не е от значение при избора на бельо. Чорапите и комлектчето взех от добре познат ми магазин за бельо, от където редовно правех подаръци на моята половинка, а другите неща съответно от един секс-шоп. Е, там малко се поспекох, ама тръпката, че пак ще мушкам сладката прасковка на Колежката ми даваше кураж.
През деня Люба ми се усмихваше по странен начин. При всяка възможност ме докосваше дискретно, така че да не видят останалите. Например, когато ѝ подавах - да речем печата за фактурите, първо ми докосваше пръстите, преди да го вземе или пък когато се случеше да мине покрай мен винаги успяваше да се допре и да се отърка. Издебнах когато бяхме само двамата и я помолих да остави шкафчето си за минутка отключено, защото имам нещо за нея. Тя ме погледна учудено, но после очевидно се досети за какво става дума и ми подаде ключовете. Хвърли ми една дяволита усмивка и ми каза да ги задържа за сега у мен. Преместих дискретно подаръците в нейното шкафче и след около час ѝ върнах ключовете. Не след дълго получих SMS, който от своя страна предизвика импровизиран чат, коренно различен в техническо отношение със сегашните, поради възможности на интернета и удобството на интерактивните екрани на телефоните ни. На онези стари „GSM“–апарати всяка буква се избираше чрез комбинация от точно определен брой натискания на даден бутон, а щом объркаш се появява друга буква и хайде от начало. Твърде досадно, а и отнемаше доста време.

ЛЮБА: „Ти си луд! Благодаря ти много, трогната съм! Няма да мога да обуя веднага чорапи, защото са с различен цвят от чорапогащника ми и ще направи впечатление на колегите, пък и не съм сигурна, че жартиерите ще ми станат. Без да се обиждаш, нали?“
АЗ: „Всичко е наред, не се притеснявай! Жалко, че нямаше как да предвидя с какъв чорапогащник ще бъдеш днес. Сложи си поне топките.“
ЛЮБА: „Точно това щях да те попитам, въпреки, че се досещам. Какви са тези топчета?“
АЗ: „Вагинални топки. Пъхни си ги в разкошното путе и ще им се кефиш цял ден, особено когато се движиш.“
ЛЮБА: „Сигурен ли си, че така се прави? Да не стане някой гаф?“
АЗ: „Ти пък. Най-много да изпаднеш в оргазъм, докато прибираш парите на някой клиент.“
ЛЮБА: „О-ле-ле! Ще бъде голям резил! Едва ли ще изпадна в оргазъм при тези обстоятелства, но топчетата да не изпаднат от мен, ако се възбудя като вчера. По добре да ги изпробвам довечера.“
АЗ: „ Няма да изпаднат, защото - първо, не си толкова широка, колкото си си втълпила и второ - нали си с бикини и чорапогащник.“
ЛЮБА: „Не съм с бикини! Нали не ги харесваш!“
АЗ: „Ле-лее! Отивай в кенефа и ги слагай ВЕДНАГА!“
ЛЮБА: „Ще видим.“

Откачих от вълнение и трепет! Моментално се надървих и се наложи да наместя вироглавеца си по вертикалата нагоре в слиповете си, за да не издува издайнически дънките ми около ципа. Другият вариант бе някак си да го изкълча надолу и да го пусна по единия си крачол, който за нещастие не беше достатъчно широк, съгласно модата по онези времена, а и тогава щях да изглеждам като крадец на чадъри от ЦУМ, който пунтира походка с дървен крак към изхода. Като казах „да го изкълча някак си“ се сетих за онзи пенсионер, който се похвалил на набора си, докато чакали на опашката за пенсиите, че напоследък бил много заякнал в ръцете, защото едно време не можел дори да го огъне, а сега без проблеми можел да си го върже на фльонга.
Дотук добре, обаче трябваше да се заема с нещо по-динамично като занимание, за да отклоня мислите си. Сега разбрах защо интимните отношения на работното място не бяха за предпочитане – така нито можеш да се изчукаш като хората, нито да работиш продуктивно. Вършех нещата машинално, а мислите ми летяха все към Люба. Държах телефона си в ръка, включен само на вибрации, но въпреки това го поглеждах с нетърпение всяка минута. Нищо не се случваше. Ушите ми забучаха. Минах с проучвателна цел през далечния край на приемната, за да не я притеснявам. Тя разпечатваше фактура на някакъв клиент. Направих се, че отивам за кафе, въпреки, че точно в този момент кръвното ми налягане едва ли е имало нужда от това. После тръгнах обратно към халето, като от там мислех да се прехвърля в склада през директната врата отзад. На излизане от фоайето пак хвърлих едно око към касата. Забелязах, че тя вече работеше с друг клиент. На вратата към халето се сблъсках с втория фактурист, който ме информира с особен ентусиазъм, че Люба току що му била звъннала и го била помолила да я смени за малко и както той сам се изрази:
- Абе, тая Люба е много секси днес! Нарочно така се е облякла, за да ме дразни, защото знае, че си падам по нея! Сигурно ще ходи до кенефа, за да си драпа оная работа, сякаш не ги знам аз жените какви ги вършат. Ама Шефе, що не вземеш ти да застанеш за малко на касата, а аз да я причакам в женския кенеф и да и начешам хубаво крастата? – той си беше доста цапнат през устата.
- Колега, не се занасяй с колежката, защото не е редно на работното място! – скастрих го аз, но си дадох ясна сметка, че за скастряне не беше той, а аз.

Най-сетне усетих характерното бръмчене в ръката си. С огромно нетърпение погледнах, даже едвам отключих телефона, защото пръстите ми така се разтрепериха, че не уцелвах дребните бутони в правилната комбинация. Съобщението беше кротко и ясно, а отговорите му се оказаха изключително трудни и пълни с грешки, които се наложи да поправям многократно:

ЛЮБА: „В мен са!“
АЗ: „Браво! Ти си невероятна! Как е усещането?“
ЛЮБА: „Не е зле. Ще ти пиша след малко.“
АЗ: „Добре. Довечера искам да ми покажеш как ще ги извадиш!“

Люба не писа доста време, защото като за късмет точно този ден имаше много клиенти. Аз се въртях чат-пат около нея, тя ми се усмихваше похотливо, като така доразпалваше пожара в мен. Нямах търпение да свърши работният ден. По едно време получих един самотен SMS със следния текст:

ЛЮБА: „Имам много работа и не мога да пиша. Не зная дали от тях или само от мисълта, че са в мен, се чувствам възбудена. След работа ще те чакам в склада.“

Полудях! Треска ме затресе. Как съм издържал до 18,00 часа само аз си зная. Повтори се горе-долу същата процедура от предната вечер, но с тази разлика, че вече не ми минаваше и през ум идеята да избягам. Желаех я зверски! Изпратих и последният колега и с трепет влетях в склада. Люба пак ме чакаше на бюрото, но този път бумагите бяха наредени на две купчини в края му. Замислих се, защо не се бях сетил аз да я свърша тази работа, докато нетърпеливо чаках да приключи работния ден. Тя се изправи и аз ѝ се нахвърлих. Награбих я и я целунах страстно където сварех, като успоредно с това я хванах за дупето. Изтръпнах, защото през тънката материя на полата напипах жартиерите! Отдръпнах се от нея и забелязах, че е с тъмно кафявите чорапи, а през деня бе със светло бежов чорапогащник.
- Люба, ти си с чорапи! И жартиерите! Ще припадна! – сърцето ми биеше лудо.
- Да. – скромно отвърна тя.
- Как успя? – не разбирах аз.
- Първо реших да пробвам жартиерите в тоалетната още следобяда, защото нямах търпение да разбера дали ще ми станат. Заслужаваш похвала – точно по мярка са ми! Тогава реших да импровизирам и да остана с тях върху чорапогащника. Когато останах тук сама, за да те изчакам, много лесно го замених с чорапите. – отвърна съвсем непринудено тя.
- Браво! Страхотна си! Дай да видя! – трескаво я помолих аз.

Тя вдигна полата си. Гледката беше фантастична! Чорапите и жартиерите ѝ стояха перфектно и неустоимо. Беше абсолютно готова за употреба, тъй като нямаше бикини. Понечих да я награбя отново, като този път не мислех така лесно да я пусна. Тя предусети намеренията ми, отдръпна се от мен и започна превантивно да си съблича полата, без да ме изпуска от поглед. После седна на освободеното бюро, облегна се назад на лакти и си вдигна предизвикателно краката, запъвайки токовете на обувките си в ръба на плота. Путката ѝ лъщеше някак по-различно и неустоимо, с леко разтворени устни, между които се подаваше шнурчето на топките. Наистина щях да припадна, най-вече когато фиксирах, че на всичко отгоре тя беше почти изцяло епилирана, с изключение на една сравнително тънка лента само отгоре в продължение на цепката.
- И си я обръснала! – не се сдържах.
- Да, защото ти каза, че така ти харесва повече. – отвърна простичко тя.
- Люба, ти си уникална! – възкликнах аз.
- Ще си я обръсна изцяло, но това трябва да стане постепенно, за да не събудя подозрението на моя ревнивец. Преди време се я бях обръснала и после цяла седмица ме разкъса от въпроси и съмнения. Не искаше и да чуе за хигиена и практичност. Искаш ли ти да извадиш топчетата или си решил да ме чукаш така, както са в мен? – попита тя.

Извадих ги много бавно, наслаждавайки се на гледката. Първото се измъкна плавно и с нежелание, а след него от влагалището ѝ се изля обилна порция седефен нектар, доизтласка като с бутало от второто. Тя каза
- Този път искам направо да ме изчукаш! Може и в тази поза, даже така май ще е най-добре! Предпочитам сега да не ме лижеш, защото съм достатъчно възбудена от твойте перверзни желания и цял следобяд теча отдолу. Нали сам видя какво количество секрет се изля от мен сега. Ще ме поставиш в твърде неудобно положение, а вероятно и на теб няма да ти е много приятно. Ако знаеш само как е подгизнал чорапогащникът ми. Няма да мога да го обуя повече и ще се наложи да се прибера с чорапите. Добре, че мъжът ми не обръща внимание на тези подробности, като теб. Искаш ли да ти направя първо минет или направо ще ме почваш, пак аз ще ти го полапам после, докато се празниш? Взела съм и салфетки този път, но се надявам да не ни трябват за друго, освен да забършем бюрото накрая и да си завия топчетата, преди да си ги прибера в чантата. Ако все пак случайно ти потрябва салфетка, ето тук са, върху купчината разписки. Когато тръгнеш да свършваш, искам само да ми кажеш навреме и да го извадиш! Нищо повече няма да вършиш. Другото е моя работа. Разбрахме ли се?

Разбирах я отлично. Нямаше да ми е никак неприятно да оближа течащата ѝ путка, но щом това я притесняваше в момента, не можех да допусна дискомфортът да погаси възбудата ѝ. Смъкнах си дънките и я подкарах на дълбоки тласъци, защото тя бе повече от готова за това. Първият ѝ оргазъм настъпи почти веднага, но за втория ми се наложи да се потрудя повечко. Голям зор видях, особено когато вагината ѝ запулсира, а аз отново се бях заставил на всяка цена да се въздържа от еякулация, докато не затихне и последният спазъм от нейната кулминация. Дължах ѝ го от предния ден! Щом най-сетне бурята у нея позатихна го извадих, въпреки инстинктивното ми желание да се пусна по пързалката на облекчението и да я напълня със сперма. Люба чевръсто свали краката си от плота и се наведе към мен, за да успее да го налапа, още преди да изстрелям и първата си струя. Този път работата бе извършена с абсолютна прецизност. После ми се похвали, че и тя като мен си била наложила нещо, но не като мин да се въздържа, а да се опита да изгълта всичко. Е, направи го. Беше перфектна и невероятна!

-Значи ти можеш да ми изпиеш соковете, а на мен не ми даде дори възможност да опитам от твойте! Голям егоист си била! – пошегувах се с нея.
-Да и започва да ми харесва. Искаш ли още да ти го полапам? – каза Люба с някакъв непознат ми досега ентусиазъм.
- Искам и още как! – отвърнах с охота.
-Сядай сега ти на бюрото! – заповяда тя.

Подчиних се, а тя седна на стола пред мен и се намести между краката ми. Засмука го. Очевидно ѝ се чукаше още. Помислих си, че сега е най-удобния момент за я зачекна за тройка.

- Ако бяхме двама мъжкари, сега докато ми го смучеш, за да го надървиш наново, ортакът щеше да те тъпче на задна прашка. Какво мислиш, а?
- М-м-м... – само измуча тя.
- Това какво ще рече, навита ли си? – направих се на ощипан аз.
- М-м-м...
- Поне да бях купил един вибратор от секс-шопа! – изразих съжаление яз.
- М-м-м...
- Дали да ти пъхна пак топчетата, какво ще кажеш? Ще ти ги слагам и вадя непрекъснато, става ли?
- Ти си ненормален! Искаш да ми вкараш нещо в путката, докато ти го лапам ли? Чакай тогаво! – каза най-сетне Люба, откъсвайки се от кура ми, който вече придобиваше известна решителност.

Тя измъкна от чантата си дезодорант и ми го подаде с думите:
- Това става ли?
- Струва ми се малко. – признах аз.
- Не ме карай да извадя лака си за коса! Не бъди алчен или просто искаш да ме разпориш, садист такъв? – подхвана ме тя.
- Лягай на бюрото с вирнати крака, за да мога да те обработвам, докато ми правиш свирка! – цинично я изкомандвах аз.
- Гледай само да не ми остане капачката вътре. – каза тя и изпълни нареждането ми.

Първоначално ѝ разтърках интензивно клитора. После ѝ напъхах два пръста като за встъпителна проверка на готовността ѝ. Беше хлъзгава и достатъчно еластична. Внимателно допрях дезодоранта и плавно го плъзнах до половината. Тя отново измуча както преди малко, понеже кура ми се бе наместил пак в устата ѝ и ограничаваше нейната свобода на словото или поне членоразделната му компонента, но този път децибелите на това мучене бяха двойно повече. Започнах да я тъпча доста динамично, а флаконът потъваше все по-дълбоко в нея, докато не се скри целият.

- Казах ти, че ми се вижда малък този дезодоранти, а ти „Гледай само да не остане капачката вътре...“! Каква ти капачка, та той целият се изгуби и сега как ще го вадим, не знам! – избъзиках я аз.
- М-м-м-м... – аргументирано ми отвърна тя.
- Мъ-мъ, ама то няма да ти помогне, защото довечера мъжът ти като те подпети, ще удари на камък или по-скоро на тенеке от дезодорант. – нещо ме заизбива на ирония.
- М-м-м-м... – изказа притеснението си тя.
- Я, по-добре се опитай да поемеш моят жезъл възможно по-дълбоко в гърлото си, за да се опитаме така да избутаме флакона от долу. – предложих иновативно аз.
- Кретен! Много ли ти е смешно! Стига си се бъзикал с мен, знаеш че имам комплекси на тази тема, защото при второто ми раждане онзи касапин ме разпори като прасе! От тогава мъжът ми само ми натяква, че нищо не усещал и постоянно ме агитира за анален секс, а мен там ме боли. – изсипа гневната си тирада тя и побърза да налапа отново моята близалка-залъгалка.
- Отзад, казваш! Това е идея. Искаш ли да пробваме някой път? – не пропуснах да тръгна по тази пътечка аз.
- М-м-м-м... – отвърна тя, но сега ми се стори, че нещо не бе много съгласна с мен.
- Тогава ще те фиствам! – заканих се на пук аз.

Измъкнах дезодоранта, който естествено че нямаше как да си остане там в нея и я заорах с пръсти. „Какви комплекси можеш да имаш по отношение на тази разкошна путка, бе Люба! Та тя е толкова гореща, хлъзгава и еластична, че можеш да правиш с нея каквото си поискаш!“ – мислех си аз, докато ѝ тъпчех с охота три пръста. Спомних си за една друга дамска пеперудка, която първоначално бе толкова стегната, че също бе създала сериозни проблеми на собственичката си, а колко зор видях и какво ми костваше да я отърва от нейните комплекси, не искам дори и да си спомня! Тази работа ми заприлича донякъде на моят случай от вчера с макарите – за какво е необходимо да ги влача постоянно с мен, след като ми се налага напоследък да изхвърлям продукта им в разни кошчета за боклук, да речем. По-добре би било да си носех само шпагата, която си е доста по-компактна, особено в транспортно състояние, а при необходимост си се разпъва до работен размер без проблеми, поне за сега. Подобна е ситуацията и при дамите с тесните цеви – за какво им е да са чак толкова тесни, след като не могат един патрон от нормален калибър да си напъхат в тях! Няма по-хубаво нещо от широката вагина – нито те стиска за гушата, опитвайки се да ти скъса препуциума при проникване, нито те стяга в кръста, докато я шпориш в галоп. И не на последно място - в широка и разработена вулва можеш да прокараш дори инициатива от по мек характер, докато през тесняците се прокарват и то бая трудно само най-твърдите идеи. Ето това може да даде едно съвсем издържано научното обяснение на политиците защо „тесните социалисти“ на Благоев са били толкова „твърди опортюнисти“, но това е предмет на друго четиво.
Ето такива философски въпроси ме бяха налегнали, докато си играех с прелестната женственост на Люба. Неусетно бях успял да си напъхам четирите пръста, свити на сноп и то почти до половината, но само до тук, тъй като по-нататък следваше дланта ми, а тя е широка като права лопата, за жалост. Следвайки горната логика, спокойно мога да си задам въпроса, за какво са ми тези големи ръце, щом една путка не мога да фиствам!
Междувременно, докато съм си се разсейвал с „празните мисли на един ИЗпразнен човек“, родили се в още по-изпразните му глави, констатирах че всъщност едната от тях, която от известно време бе в устата на Люба, вече не е толкова празна, а се бе понапращяла с по-твърди убеждения. Като следствие от тази констатация, мъжкото ми достойнство се възгордя и се изправи косо нагоре, което принуди Колежката да извива врат, за да продължи да обследва орално инструмента ми. Казах ѝ:
- Ето ти още един плюс в полза на варианта с двамата тъпкачи. Можеше да ти се изредим, завъртайки те на „хайдушко чеверме“, което щеше да е къде-къде по удобно като поза за теб. Сега обаче си мисля, че съм вече готов да ти го навървя. Искаш ли да те опъна на задна прашка?
- Добре, но ми обещай да не се опитваш да ме пробваш отзад! – съгласи се тя.

Обещах ѝ и този път свърших доста след нея, отново в хубавата ѝ устичка, като даже тя перверзно размаза част от сперма по лицето си.
Това бе горе-долу втората ни специална среща. Нека все пак не забравяме, че подобни прелюбодейци винаги са ограничени във времето.
Напуснахме склада в същия ред, като предната вечер, сетне тя отиде пак на пазар, а аз реших да отскача отново до секс-шопа, а онази мисъл от снощи отново изплува в съзнанието ми: „Абе, аз не бях такъв!“

август 2026 Спипо Киров