Кристин се хвърли отгоре му толкова силно, че едва не го събори. Марко залитна крачка назад, но вместо да падне, използва инерцията ѝ, завъртя я вихрено и я притисна към себе си. Тя изписка като момиченце и избухна в искрен, заразителен смях.

– Самолетът закъсня! – почти извика тя.

– Мислиш, че не знам ли? – усмихна се той в косите ѝ.

Тя зарови лице в гърдите му и се отърка като котка, която най-после е намерила своя човек. Марко затвори очи и вдъхна дълбоко. Ароматът на косите ѝ, познат и мил, но с някаква чужда нотка, го удари като инжекция. Шест месеца беше живял с бледото му подобие по възглавницата ѝ. Всяка следваща седмица все по-слаб, едва доловим.

Кристин подсмъркна, обърса една сълза с опакото на ръката си и го прегърна още по-силно. Стояха така дълго, сред шума на летището, говорейки си онези глупави, сладки неща, които само влюбените могат да си кажат, без да им звучи банално.

Когато най-накрая се отделиха, Марко я огледа бавно.

Беше отслабнала. Скулите ѝ се очертаваха по-остро, кожата ѝ беше станала дълбоко златисто-кафява, онзи тен, който идва само от месеци под екваториалното слънце. Представи си я как ходи полугола из джунглата, облечена само в ленена риза и къси панталони, заобиколена от голи до кръста мъже с татуировки и копия. Леко, остро трънче ревност го прободе право под ребрата.

Тя улови погледа му и наклони глава.

– Какво? – попита с онази дяволита усмивка, която той толкова добре познаваше.

– Нищо – излъга той и прокара палец по бузата ѝ. – Просто… изглеждаш различна. Дива.

Кристин се засмя тихо, но в очите ѝ проблесна палава искрица.

– И още не си чул нищо – прошепна тя и се надигна на пръсти, за да го целуне по ухото. – Чакай да стигнем вкъщи. Имам да ти показвам… неща.

Гласът ѝ беше нисък, почти гърлен. Марко усети как по гръбнака му пробягва гореща тръпка.

Куфарите пристигнаха по лентата за багажа и той хвана единия. Едва сдържа един стон и гръбнакът му изпука недоволно. Геройски струпа багажа върху количката и чак тогава измърмори:

– Ух, Крис! – с гримаса изправи гръб. – Какво има вътре, цял тотем ли?!

– Как позна? И не само, има и подарък за теб. Нямам търпение да ти разкажа всичко!

– Вярна на колониалната си природа си обрала артефактите на диваците – подразни я той.

Не му остана длъжна, знаеше че не обича думи, като диваци и го правеше нарочно:

– Искаш ли да покажа как го правят нецивилизованите?

– Охо, от опит ли знаеш?

Тя вирна високомерно нос:

– Аз съм учен!

– А аз съм писател, с изключително богато въображение!

– Мислиш, че не знам ли?!

Как му беше липсвал смехът ѝ! Ъгълчетата на устните му сами се повдигнаха нагоре, от половин година не се беше усмихвал истински. Естествено, знаеше че няма да се метнат в леглото от вратата. Тя щеше да се изкъпе, той да сложи на скарата киснатите в марината пържоли, да пийнат по чаша и после тя да оклюма, изморена от дългия полет.

В колата обаче все още я държеше адреналина.

– Темите са може би най-старата и най-дълбока система от символи в човешката култура.

– Гледал съм го по Нейшънъл Джиографик, всички си имаме животно покровител.

– Не са просто животни покровители! Изобщо не е, като детска игра в която всеки е някакво животно. Те са архетипи, които свързват човека с природата. Както в духовен, така и в съвсем практически аспект.

Съвсем директно оформят характера, според таика* тотемът си е в теб, ритуалите просто имат за цел да го изкарат на показ. Това е алегорично, разбира се. Чрез халюциногени и внушения магьосникът насочва членът на племето към тотем, който ще му отива и в момента е нужен на племето.

– Имаш предвид, че старият мошеник ти дава тотем морски орел, ако му се яде риба? – засмя се Марко. – Или мишка, ако не те харесва!

– Правиш го да звучи пошло. – въпреки привидното си негодувание Кристин се усмихна. – Самите хора имат нужда от тотем, без него те са непълни. Шаманът е, като... родител, който съветва детето, в кой университет да кандидатства!

– И как става?

– Ще ти покажа! – лицето ѝ светна. – Донесла съм една от маските им. Слагаш я и през очите ѝ тотемът ти вижда света!

Той се усмихна леко.

– Звучиш като че ли ми предлагаш да взема LSD и да си сложа дървена шапка.

Марко я остави да бъбри ентусиазирано, беше закопнял за гласа ѝ, а и знаеше колко обича да говори за изследванията си.

У дома Марко позна, че съпругата му първо ще скочи в банята. През това време той запремята пържолите на скарата, като си сръбваше от ледената бира. Ароматът на печено месо изпълни ноздрите му, отключвайки инстинкти, оформяни стотици хиляди години.

Изпитваше същото задоволство, което е изпитвал косматият индивид преди около милион години, в някоя пещера в Южна Африка. Печеше плячката си и чакаше жена си. Марко се засмя при мисълта, трябваше само да открие тотемичното си животно!



***



Два часа и две бутилки червено вино по-късно, Кристин все още не можеше да се спре да говори за работата си. Изрови от куфара маската, която искаше да му покаже.

Маската беше потресаваща. Черно дърво, излъскано от времето. В него беше издълбано лице на нещо древно и диво. Космите на Марко настръхнаха от някакво атавистично, отдавна забравено чувство. Вгледа се в грубо издялано в лице с изключително силни, почти агресивни черти.

Широки скули, тежки надочни дъги, устата отворена в хищно ухилване, разкриваща жълти неравни зъби. От двете страни и отдолу висеше гъста, сплъстена маса от тъмни влакна, пера и сухи листа, като брада на древен и пакостлив горски дух. Върху главата имаше висока, тежка конструкция от усукани влакна и пера, която правеше маската да изглежда още по-внушителна.

– Черният дух на Сепик! – Кристин преправи гласа си артистично. – Тамошният портиер към света на духовете.

Марко протегна ръка, като в последния момент се сепна. Трябваше да примигне и да тръсне глава, за да прогони от главата си някакво гласче, което се опитваше да изпищи отдавна забравено предупреждение. Сигурно виното се беше качило в главата му.

Дървото беше топло на пипане и върховете на пръстите му запулсираха щом го докоснаха. Вгледа се по-внимателно и с отвращение, което прерасна в любопитство откри, че сплъстените влакна бяха плитки човешка коса. В тях бяха втъкани черни пера.

“От петел.”

Някак си го знаеше още преди Кристин да му го каже. Маската имаше необяснима притегателна сила, въпреки стряскащото откритие. Марко се насили да си припомни, че е цивилизован човек и не страда от пещерни предразсъдъци.

За бога! Зъбите бяха истински! Някои бяха животински, от хищник, ако съдеше по дължината и остротата им. Други обаче без съмнение бяха човешки! Какво му беше говорила Кристин за магията в кости, коси и зъби?

Опита се да се съпротиви на подтика да я сложи, но ръката му сякаш сама вдигна маската към лицето му. Все едно се надвесваше над пропаст, привлечен въпреки опасността. Миризмата изпълни ноздрите му, на пръст, дърво, на нещо древно и диво.

Сложи лице в дървената форма и сетивата му за миг заглъхнаха. Като че звуците в стаята идваха някъде отвъд бучаща река. Вместо това ясно чу писъците на маймуни високо в клоните на джунглата. Уплашено животно затича по горската пътека, чуваше бясното биене на сърцето му.

Замириса му на влага, гниещи листа, слаб аромат на пушек и над всичко киселата, възбуждаща воня на обречена плячка. В слабините му се надигна тежка, гореща вълна. Нещо хищно, древно се размърда някъде дълбоко в инстинктите му.

С отчаяно усилие на волята Марко дръпна маската и беше готов да се закълне, че тя се опита да го засмуче обратно. Сърцето му биеше, като чук. Кристин го гледаше с широко отворени очи, зениците ѝ бяха огромни. Стори ѝ се, че устните му са разтеглени в същата хищна гримаса на черната маска.

– Марко… – прошепна тя, гласът ѝ трепереше.

Той я погледна с объркано. После я подуши. Онзи аромат в косите ю, който караше сърцето му да се свива от щастие. Миризмата на потното ѝ тяло, която пълнеше слабините му с желание. И някаква чужда, слаба, но без съмнение мъжка миризма!

Без да мисли Марко изръмжа гърлено и я грабна, изражението на лицето ѝ му се мярна. Уплаха. И възбуда! В него се надигна възбуда, каквато не беше усещал от години. И още нещо. Глад!

С една ръка я стисна за гърлото, не силно, но достатъчно, че да усети пръстите му да се впиват в меката плът. Кристин изхриптя, очите ѝ се разшириха от изненада и внезапна, остра възбуда. Знаеше, че дори и да иска не би могла да се измъкне, ако той не ѝ позволи.

Марко я завъртя и я блъсна грубо върху масата по корем. Бутилки и чаши полетяха и се разбиха със звън, но нито един от двамата не ги погледна. Той дръпна полата и бельото ѝ надолу с едно рязко движение, разкъсвайки тънкия плат. Кристин едва успя да си ахне, преди да усети как тежкото, горещо тяло на мъжа ѝ се притиска отзад.

Членът му беше твърд като камък, пулсиращ, по-голям от обикновено. Много по-голям! Ръмжеше нетърпеливо в ухото ѝ, докато трескаво търсеше отвора между краката ѝ.Намери го хлъзгав и пулсиращ, готов за него. Заби в нея до основата с един-единствен, брутален тласък. Кристин изкрещя, проникването беше грубо, разкъсващо. Болка и удоволствие се смесиха толкова плътно, че тя не можеше да ги различи в замътеното си съзнание.

Той не спря, като че не забелязваше и не се интересуваше. Беше толкова различен от онзи Марко, нежният съпруг, вечно загрижен да не я е наранил, дали ѝ доставя удоволствие. Започна да я чука с тежки, дълбоки, животински удари. Всеки един сякаш целеше да я разцепи, да стигне чак в матката ѝ и там да излее семето си.

Масата скърцаше и се тресеше под тях, твърдите ѝ ръбове се забавиха болезнено в бедрата на жената. Клиторът ѝ, оголен и беззащитен се търкаше грубо в дървото. В ухото ѝ мъжът и ръмжеше нещо неразбираемо.

Въпреки това тя го разбираше. Някакъв повеляващ, господарски глас и съобщаваше, че тя е негова. Законна плячка. От него зависеше дали ще я чука или разкъса. А защо не е и двете! “Твоята мокра, гореща путка е моя.” Дали го беше казал или тя си го беше въобразила?!

Едната му ръка се плъзна в косата ѝ, стисна здраво и дръпна главата ѝ назад. Другата, обвита около гърлото ѝ, стегна още, докато продължаваше да се забива в нея все по-силно, все по-дълбоко. Твърдите, гъсти косми на гърдите му дращеха голия ѝ гръб и Кристин трепереше, стенеше, почти хлипаше от наслада.

Никога не беше усещала Марко такъв. Това не беше мъжът ѝ. Това беше нещо друго, древно, гладно, безмилостно. Изпълзяло от дълбините на времето.

Зъбите му се забиха в рамото ѝ. Силно! Кожата се разкъса леко и по езика му потече солен, металически вкус. Кристин изкрещя отново, но тялото ѝ се стегна около него в мощен оргазъм, който я разтърси цялата. Продължи да я блъска през оргазма ѝ, докато тя се гърчеше и хлипаше.

Усети я как се отпуска под него, изцедена от чудовищното удоволствие, което беше изстискал от тялото ѝ. Кристин легна по очи на масата, дишайки на пресекулки. Мократа ѝ от пот коса се слепна по дървената повърхност. Жената издаваше тихички звуци, стенания без смисъл.

Тежкото дишане зад нея пареше нежната ѝ, издраскана кожа. Усети го да се отдръпва. Излезе от натъртеното ѝ влагалище и я остави празна. Страстта от дългата раздяла сигурно го беше завладяла, сега ще я гушне, ще ѝ се извини. Дали усещаше мъничко разочарование?

Нищо такова не се случи. Членът му, твърд и лъщящ от соковете ѝ се отърка веднъж по дължината на цепката ѝ, после се опря по нагоре. Докосна тесния анален отвор, място, където беше го допускала много рядко. Само при крайна възбуда, едва ли и пет пъти през целия им семеен живот.

– Марко… чакай… – прошепна тя дрезгаво, но гласът ѝ беше слаб, почти безсилен.

Не се беше подготвила, умираше от срам да не го изцапа и от страх от този нов, твърд и не търпящ възражения съпруг. Той не чака. Нито дума. Само ниско, гърлено ръмжене, което идваше някъде от дълбините на гърдите му. С едната ръка стисна силно хълбока ѝ, а с другата дръпна косата ѝ назад, извивайки гръбнака ѝ в дъга. Ритна глезените ѝ настрани, карайки я да разтвори още дупето си.

Върхът на члена му натисна силно срещу стегнатия пръстен на сфинктера ѝ. Кристин изхлипа. Усещането беше шокиращо, горещата, гладка главичка започна да разтваря тесния мускул бавно, но безмилостно. Пръстенът на ануса ѝ се опъна болезнено, горящ, сякаш щеше да се разкъса.

Тя протегна ръце и хвана полукълбата на задника си, разтвори ги в опит да облекчи чудовищното напрежение. Усети ясно как нежната, тънка кожа на тесния отвор се разтяга до краен предел около дебелината му. Паренето беше остро, почти непоносимо, като нажежена метална пръчка, която бавно си пробива път навътре.

– Ааах… твърде голям си… – изстена тя.

Марко не спря. Натисна по-силно и главичката му внезапно премина през стегнатия мускул с едно рязко, влажно пльокване. Кристин изкрещя. Усещането беше като че ли я разцепваха на две. Гореща, изгаряща пълнота изпълни задните ѝ части.

Той продължи да навлиза бавно, сантиметър по сантиметър, разтваряйки тесния канал, който никога не беше приемал толкова грубо и толкова дълбоко.

Всяко движение караше стените на ануса ѝ да се разтягат и свиват около него в конвулсивни спазми. Тя усещаше всяка вена по члена му, всяко пулсиране, всяко приплъзване. Болката беше остра, но под нея започваше да се надига нещо друго, дълбоко, забранено, почти срамно удоволствие.

Натискът вътре беше толкова силен, че сякаш стискаше цялата ѝ тазова област. Вагината ѝ се свиваше празна и пулсираща, а клиторът ѝ се търкаше грубо в ръба на масата при всяко негово движение.

Марко изръмжа доволно, когато най-накрая се заби докрай. Тежкото му тяло се притисна в меките ѝ задни части. Беше толкова дълбоко, че Кристин имаше чувството, че я изпълва чак до корема. После започна да се движи.

Отначало бавно, но тежко, с дълги, собственически тласъци, които я караха да усеща как анусът ѝ се разтваря и затваря около дебелата основа на члена му. Наслаждаваше се на удоволствието, което си беше взел без да пита. Постепенно ускоряваше. Скоро вече я чукаше в задника с мощни, животински удари.

Звукът на кожа в кожа се смесваше с мокрото, неприлично пльокане и нейните хлипове. Стаята се насити с тежката миризма на сексуална възбуда. Кристин вече не различаваше къде свършва болката и къде започва удоволствието. Всеки тласък изкарваше въздуха от дробовете ѝ. Тялото ѝ се тресеше, гърдите ѝ се търкаха грубо в масата.

Сфинктерът ѝ беше станал горещ и свръхчувствителен, всяко излизане и влизане караше нервите ѝ да експлодират. Марко се наведе още по-ниско, захапа рамото ѝ отново, точно на същото място, където вече кървеше леко, и усили темпото. Членът му се забиваше в нея като бутало, бързо, дълбоко и безмилостно.

Тежките му космати топки пляскаха в мокрите ѝ долни устни. Кристин само стенеше и хлипаше, напълно отдадена. Оргазмът ѝ започна някъде дълбоко в корема, различен, по-тъмен и колкото и невероятно да беше по-силен от предишния. Когато я удари, тя се разтресе цялата, анусът ѝ се стегна конвулсивно около члена му, сякаш се опитваше да го изстиска.

Марко изрева. Последните му тласъци станаха хаотични, брутални. Заби се максимално дълбоко и се изля в нея с дълги, горещи струи, изпълвайки задника ѝ докрай. Тя усети всяко пулсиране, всяко изригване вътре в себе си. Той остана в нея дълго време, дишайки тежко, притиснат плътно в задните ѝ части. Членът му още потрепваше вътре. Едва след минути се измъкна бавно.

Кристин изстена от внезапната празнота. От разтегнатия ѝ анус веднага започна да се стича гъста смес от неговата сперма оцветена от съдържанието на червата ѝ.

Марко се отдръпна една крачка назад и я погледна, разперена на масата, с разкъсана пола, изпохапано рамо, зачервен и леко разтворен задник, от който капеше семето му. Миришеше тежко, почти упойващо. Марко прокара палец по разтегнатия ѝ отвор, размазвайки спермата си.

Кристин простена и разтвори още по-широко задника си, отдадена на перверзното удоволствие да бъде обладана от мъжкаря. Без да може или да иска да откаже.

Със семеизпразвнето, лудостта започна да се оттича от Марко. Веднага го заля вълна на вина и разкаяние. Та беше особено силна, заради едно беснеещо гласче, което крещеше в главата му. Крещеше, че е взел това, което му се полага и че му е харесало.

Кристин усети промяната в мъжа си, чу го да прочиства гърлото си. Ей сега щеше да започне с извинението. Тя се извърна и сложи пръст на устните му.

– Беше страхотно!

Когато по-късно лежаха прегърнати и сънят ги поглъщаше, в хола маската сякаш се хилеше на призрачната лунна светлина.