КРАЛИЦАТА 2

Кралицата нямаше, дори и минимален шанс срещу империята.Тази приказка можеше да завърши щастливо и доброто да победи, защото в противен случай ще се окаже, че това не е приказка, а самата действителност. Силата на доброто и силата на злото са във вечна война, която се води от две организирани армии застанали една срещу друга в душата и ума на всеки отделен човек и по всяко време на денонощието. Злата сила привидно изглежда по-могъща, но злото, колкото и да е дълготрайно в своето жестоко безсмислие, макар и вечно, никога не е било краен победител. Защото то може само да унищожава, но не умее да създава. Доброто винаги е плод на многогодишни усилия, понякога лишения, труд, постоянство, образование, смелост и дух. Доброто носи идея за вечност, защото то е орисано да създава, а не да унищожава. Затова никога няма само добър, или само лош човек. Всеки носи по нещичко и от двете сили, в невъобразимо разнообразни и различно омешани пропорции и комбинации и е свободен да избира какво от себе си да даде на доброто, какво на злото, да постъпва така, както собствената му съвест или липсата на такава му подсказват, но и да понася последствията от всяко свое действие или бездействие. Просто трябва да открие пътечката към собственото си съществуване. Империята искаше за завладее на всяка цена малкото кралство. Реши да използва дипломатически средства като ожени сина на императора за кралицата. Той беше непоправим романтик и безкрайно обичаше морето. Беше и пилот на космически кораб.
Със сигурност пилота никога няма да стане добър рибар. За него е извън всякаква нормална, дори и леко деформирана човешка представа да замята низш биологичен вид, закачен на странно закукено съоръженийце, вързано със конец за пръчка, за да може венецът на Божиите творения – човекът, да улови друг биологичен вид. Никой не беше виждал някога пилота да убие животно или да улови риба, но пък за сметка на това за ловните и особено риболовните му умения, се носеха легенди. Императорските подлизурковци умишлено му създадоха такъв недостижим имидж.То не бяха уловени сомове, шарани, чиги, калкани, паламуди, есетри, моруни и чудовища… Всяка Нова година се издаваше поредният годишен календар с истински снимки от риболовните геройства на пилота, естествено до него и кралицата, която беше индиферентна към ловните и риболовни такъми, но пък всеки ден беше лудо влюбена Той много искаше да стане рибар, но нямаше нито лодка, нито мрежи, нито въдици, имаше само огромна усмивка и беше препълнен с любов. Кралицата му помогна да се сдобие с всичко, което така силно желае. И се ожениха, защото се трябваше, а не заради някакви обещания за бъдещето. После всеки поотделно си призна, че няма да е щастлив, ако са продължават да са кралица и съпруг. Защото за нея няма кой да се грижи с любов, а не мислейки непрекъснато за океана, вятъра и рибата. За него, защото окончателно се прощава с мечтата си да живее с въдица в ръка насред океана, на някой остров, да си лови някакви, каквито и да е рибки, вятърът да му развява косите. Пилота бяше влюбен! В морето, във всичко което цъфти напролет, разлиства се, дава плодове наесен и в риболова. Лодката му потегли към открито море. Слънцето току се показваше от източния хоризонт, духаше слаб ветрец, После Слънцето се покатери по небосклона, набра мощ, започна да пече. Накрая хвана риба. Можеше да я занесе в вкъщи на кралицата. В края на краищата в живарника се мятаха определено количество риби и пилота изглеждаше доволен. Заспа и започна да сънува. Появи се русалка. В първия миг тя се уплаши и се скри под водата, но след малко пак се показа. Тя се приближи до спящия пилот и го целуна по челото. Кожата й бе прозрачна а гласът й бе толкова нежен, че никой не можеше да му устои! Само дето очите й бяха винаги тъжни. Гмурна се във вълните, прегърна пилота и заплува към брега. Седна на една скала без да откъсва очи от него! Струваше й се, че от небето падат звезди. Целият този блясък се отразяваше в морската вода като в огледало.Тогава тя целуна пилота по челото и погали мократа му коса. Дъщерята на морето доплува до плитчините и положи пилота върху мъхеста скала. Искаше й се да остане с него завинаги. Той не знаше нищо за това небесно красиво и младо създание. Отиваше в едно лазурно море сред пъстрите малки притегателни вълни, за да се топне и изкъпе. Да потъне в обятията им. Да се отдаде изцяло на красивите усещания.
Двамата се прегърнаха Устните й го благославяха с нежна усмивка. Тя искаше да му достави удоволствие. Да го приласкае и задържи завинаги. Дали ще е само в съня му. Той никога не беше познавал жена, която да остане толкова близо до интимните му мисли. Ръцете му продължиха да я галят. От косата надолу до опашката и обратно. Целуна и облиза жадно двете й гърди. Замисли да ги стисне силно, за да види дали това може да събуди някаква страст в нея. Но не, трябваше да запази нежния си подход. И той не беше разочарован. Първо чу лекото й ахване. Видя лицето й с леко отворена уста. Тя се визбуждаше, докато ръцете й посягаха да погали. Наведе и изви тялото си, за да може да целуне красивото му достойнство. Жадно го ближеше, опипваше и смучеше. Пръстите й стиснаха нежно топките му. Той се наслаждаваше на усещанията и не искаше това да свършва. Движенията му станаха дълги и бавни и тя не изглеждаше нищо против забавянето на темпото. Преди той да успее да направи или каже нещо, тя го беше стиснала нежно с устни, без да прекъсва контакта им, и седеше над него, поемайки огромната му ерекция, за която пилота знаеше, че не е далеч от спукването. Свърши сякаш това бе огромна приливна вълна. Тя се отдели от голямото му сърце и русалката разбра това. Но тя знаеше и друго.
Той беше избран за император. Императора има придобита вечна и наследствена императорска власт над другите Има земи с човешки и животински материал от всякакъв вид. Те нямаха правото да мислят, а са задължително поданици, които винаги да го боготворят, да му падат в краката, той да си ги обезглавява или обезкаквото си реши, а те, поданиците, да изпадат в още по-голям екстаз, да му дават парите си, имота си, живота си, неотклонно го следват като сянка, която следва своята светлина. Слънцето винаги изгрява откъм двореца му. Там стражи изпълняват императорската заповед, без да мислят. Мозъкът им, и без това не е нито много, нито от някакво особено качество. Има и тайни служби създадени от жена. Доказано е, че човек винаги умира по-приятно, ако го убие жена. Един ден императора ще има жена, но няма да е тя. Тя няма да застане на пътя му. Ще го обича и помни. Върна го на неговата лодка.
Обърна се, отправила прощален поглед към своя любим и скочи в бурните вълни.