Въздухът носеше мирис на прах и пролетен дъжд. В далечината се чуваше приглушен шум от автомобили.

Мъжът вървеше бавно към сградата.
Външно тя не се отличаваше с нищо.
Сива фасада със затъмнени прозорци без никакви табели.

Хората минаваха покрай нея, без да подозират, че зад тази тишина съществува място, където контролът не се губи, а се изгражда.

Клубът не приемаше случайни посетители. Покана се отправяше само след препоръка от господар с потвърден статут трето ниво.
Тук не идваха тези, които търсят игра,
прага прекрачваха онези, които искаха да разберат границите си… и да ги преминат под безопасно наблюдение.
Правилата бяха ясни, йерархията още по-ясна.

Собственикът наблюдаваше двата силуета зад матовото стъкло. След секунди вратата се отвори без предупреждение и той влезе в "работилницата".

Всичко беше подредено с болезнена прецизност. Метал и кожа се допълваха в тиха хармония, а инструкторите бяха заети да разглеждат масивен инструмент.

- Нямате ли достатъчно спекулуми?! - сухо попита шефът им.

- Този е за кобили. - спокойно му отговори Филип.

- Ще ти трябва още един и за Нел.

Погледът на собственика се задържа върху служителите му. Тук те бяха сред малкото, на които се поверяваше обучение.

Филип излъчваше тиха сигурност, която караше другите да се съобразяват, преди още да са разбрали защо.

Нел беше другото лице на същата система.
Тя разпознаваше подчинението.
При нея се обучаваха хора, които не бяха сигурни дали могат да се предадат… или дали изобщо трябва.

Собственикът остави папката на масата.

- Имате нова задача. Семейна двойка. Препоръчани са. - погледът му се плъзна между тях. - Всичко, което ви трябва, е вътре.

Филип пое папката, не бързаше.
Първата страница беше кратка, само две имена, възраст, снимка.

- Той е водещият. - каза инструкторът тихо, без да вдига поглед. - Но не е достатъчно уверен. - пръстът му спря върху страницата. - Тя е по-решителна.

Нел бавно се приближи и задържа погледа си върху снимките.
Ъгълчето на устните ѝ леко се изкриви.

- Какъв е проблемът? – попита Филип, без да я поглежда.

- Няма проблем. Просто поредната двойка, която не знае какво търси.

- Да припомням ли каква е вашата работа Анелия? - студено попита собственика.

- Не. - кратко отговори Нел. - Мога ли да проуча двойката по-задълбочено?

- Можеш.

Нел взе папката и се отправи към кабинета си.

Филип продължи да разглежда механизма на спекулума, без да реагира, на присъствието зад гърба си.

- Да очаквам ли проблеми с Анелия?

- Не. - отговори инструктора и продължи работата си.

Нел бавно затвори вратата зад себе си.
Настани се.
Премести химикалката си с милиметър,после още веднъж, за нея всичко трябваше да бъде поставено на точното си място.

Първата страница не ѝ беше достатъчна, тя продължи да прелиства напред.
Върна се обратно и задържа погледа си върху снимката.
Фокусираше се върху разстоянието между лицата, а не върху самите лица.

Пръстът ѝ проследи ръба на страницата.
Изглади го, макар че нямаше какво да се изглажда.
Отбеляза нещо, после още едно и отново се върна да поправи първото.

Четеше бавно изпитваше ужас, че може да пропусне нещо важно.
Дишането ѝ се изравни, а тревожността бавно я напусна.
Когато стигна до края, не затвори папката.
Върна се в началото.

Тя протегна ръка към лаптопа. Екранът светна без звук.
Няколко прозореца се отвориха един след друг. Не ги търсеше, защото знаеше къде са. Имената от папката се появиха отново, но този път в друга форма, сред
еегистри и архиви.
Усмивката ѝ се появи едва тогава, когато откри несъответствие.

Отвори нов прозорец след него и още един,
времето се разтваряше в повторения.

- Трябва ти въздух. - гласът на Филип я извади от състоянието ѝ.

Той застана зад нея и бавно отпусна ръцете си върху раменете ѝ.
Пръстите му усетиха как напрежението в нея не изчезва, а се подчинява на допира му.

– Нел? - екранът привлече вниманието му. - Незаконно е това което правиш. - гласът на Филип беше тих, но безкомпромисен. - Разходи кучето.

Тя не се обърна веднага.
Погледът ѝ остана върху екрана още няколко секунди. После ръката ѝ спря върху мишката и я пусна.

Обсесивните ѝ мисли я бяха напуснали в момента, в който получи задача си. Мястото им заеха разсъждения какво да облече и какъв инструмент да избере?

Тя пое дълбоко въздух, и напусна стаята, за да се отправи към съблекалнята.

На всяко едно помещение, което се намираше в bdsm зоната на Клуба, беше старателно отнето усещането за уют.
Бялата светлина се отразяваше в огледалата без рамки и металните повърхности.

Като прилежна ученичка тя се съблече и прибра дрехите си. Взе лишената от козметичен лукс опаковка на Vividress. С помощта на дозатора изсипа малко количество. Преди да нанесе силиконовия филм, тя го разнесе между дланите.

Бавно започна да обмазва тънкия си глезен. Продължаваше по цялата дължина на крака си и бързо го вкара в латексовия крачол. Нанасяше от продукта върху раменете и вътрешната част на бедрата.

За момент се изкуши да се заиграе с гърдите си, но фокусът да изпълни задача си я атакува.

С повдигането на ципа Нел скри своята естетика, за да се превърне във функция.

Погледна към рафтовете и избра високи ботуши от черен лак. Тежката и дебела подметка даваше твърда опора на движенията ѝ. Обувките не бяха отделен елемент, те просто завършваха линията.

Тя се погледна в огледалото и въздъхна разочаровано.
Завърнала се беше след седмици в Берлин, където посети семинари с известни ментори.
Присъствала беше на спираща дъха от възбуда bdsm театри и партита.
Заредена със знания, практически умения и нови инструменти които обновяваха впечатляващата колекция на Клуба. Нел беше готова да работи неуморно и отдадено за да вдигне нивото още по-високо.

Вместо това трябваше да разхожда кучето. Въздъхна и си каза че все някой трябва да върши и тази работа.

Затвори очи за няколко секунди и напусна съблекалнята.
Прекоси дългия коридор без в походката ѝ да се долавя капка колебание.
Прочете поставения на вратата инструктаж и влезе в друга "работилница".

Отключи металната решетка и даде команда

-Соник! - спокойно извика тя. - Ела тук.

В краката ѝ се хвърли гол мъж с кожена кучешка маска. Върху малкия му пенис, беше поставена клетка, а в гъза му черен разширител с дълга опашка. Човешкото куче се мяташе и подскачаше радостно около нея. Докато тя му поставяше нашийника и късия повод. Соник завираше муцуната си между краката ѝ и облизваше черния латекс

- Лошо куче! Много лошо куче! - ударът с палката по голия задник на Соник го накара да скимти жално.

Нел го удари още няколко пъти, докато върху кожата му ме се появиха зачервявания.

-Тръгвай! - строго му нареди.

Соник лазеше на четири крака пред нея. Дърпаше я на там където той иска да отиде.
Инструкторът хвана здраво кожената каишка на повода и с контролирано движение я завъртя около китката си. Пое си въздух и я издърпа. Усещаше напрежението не само върху ръката си, но и върху поведението си.

Не го виждаше, но знаеше, че Филип я наблюдава и отбелязва всяко отклонение от поставената задача.

- Спри помияр такъв! - думите ѝ прерязаха пространството, но съществото с кучешка маска не се подчини.

Тя безкомпромисно натисна копчето на малкото дистанционно и изпрати електрически импулс върху нашийника. Соник се сви на кълбо, като истинско куче. Скимтеше жално, но не получи обгрижване, когато се съвзе бавно лазеше до нея в посоката в която тя го водеше.

Нел разхождаше създанието, което не можеше да се определи какво точно е. Хвърляше му пръчка, а то тромова я гонеше и с обожание поставяш в краката ѝ.

Към тях се присъедини възрастна дама облечена в строг черен костюм и обувки на висок ток. Служителката подаде повода и напусна помещението.

Няколко часа по късно в банковата ѝ сметка беше преведен бонус за добре свършената работа.

Нел се върна в съблекалнята за да свали латексовия капан в който се намираше тялото ѝ.

Влезе в банята и се изкъпа. Докато попиваше капчиците вода от кожата, тревожните ѝ мисли отново я атакуваха.

Знаеше какво ѝ трябва за да се успокои и знаеше къде да го намери.

Пътуваше до мястото къде вече я очакваха.Изтича да четвъртия етаж и влезе без колебание в апартамента.

Съблече се гола и изчака командата със сведен поглед.
Мъжът потупа с ръка бедрото си. Тя започна съблазнително да лази на четири крака към него.

Наклони главата си напред, допря челото, бузите и брадичката си и започна да ги търка в крака на мъжа.
Той клекна и я гали зад ушите.

-Гладна ли си? - гласът му беше спокоен.

Тя поклати глава в знак на съгласие, той отвори хладилника и изсипа мляко в паничката ѝ.

-Хайде коте.

Застана срещу него така, че да може да я наблюдава. Наведе се и започна да потапя върха на езика си и бързо да го изтегля.

Когато приключи, се настани върху мъжът и продължи да се търка в него. Той галеше гърба ѝ, докато си го изваждаше.

Нел бавно го облизваше от основата, а когато стигаше до главичката с езиче я потупваше. Спускаше устенцата си около напращялия му кур.

Усещаше как мъжът се отпуска, докато тя не спираше да го поема и задържа.

Ръцете ѝ се движеха и сменяваха темпото. Устата ѝ редуване различни ласки. Наслаждаваш се на свирката, която му въртеше. Докарваше го до ръба и спираше. Изчакваше да премине желанието му да се изпразни и продължаваше да си играе с кривия му хуй. В един момент усети силната му длан на тила ѝ

Тя пое дълбоко въздух, когато той започна да я шиба злобно в устата. Вкарваше ѝ го отривисто. Толкова дълбоко, че да усеща как тя се дави и гърчи лишена от свободата да диша.

Мъжът я повдигна и постави на колене, здраво стисна и издърпа косата ѝ.

-Гледай ме в очите! - строго ѝ нареди.

Жестокото насилие над гърлото ѝ продължаваше. Той изпитваше удоволствие да гледа как деформира хранопровода ѝ. Стискаше носа ѝ, докато продължаваше да прониква. Курът му го предаде и изстреля лепкавата сперма. Но въпреки, че беше свършил не я освобождаваше от хвата си.

-Пий. - изкомандва.

Изчака още малко и, докато държеше падналия си хуй, започна да пикае в устата ѝ.

Нел се намести и жадно започна да преглъща топлата пикня. Затрудняваше се да го прави. Опитваше се да насочва течността директно в гърлото си. Но тя беше толкова много, че бързо издуваше бузите ѝ.

Въпреки това тя продължи да пие. До момент в който ѝ дойде в повече. Сви пръстите си му подаде знак да се отдръпне. Тя изплюя всичко върху кура на мъжа.

Той взе една кърпа и я хвърли върху нея и ѝ нареди да почисти.

Докато попиваше пикнята разлята по пода, робинята започна да диша равномерно за да нормализира пулса си.

- Колекционерът е платил да те гледа. Тръгвай!

Тя го последва без колебание.
Влезе в спалнята, в която освен легло имаше и огромно огледало. Екраните доминираха с присъствието си.

Нел огледа стабилната конструкция на машината и застана с гръб към нея. Приведе се, за да може мъжът да регулира ъгъла на проникване.

Накрайникът беше заменен с два пъти по - дълъг и дебел. Черен и богато оребрен.

Филип клекна до нея и повдигна брадичката ѝ за да може да я гледа в очите.

-Няма да използвам лубрикант. - спокойно ѝ обясняваше.

Той стовари тежката си ръка върху бялото ѝ дупе няколко пъти.
Хвана я здраво за кълбата и започна грубо да ги разтяга.

Аналът ѝ се съпротивляваш, като се свиваше вместо да се отпусне.

Без предварителна игра и подготовка Филип вкара два пръста и започва да ги върти.

- Разтвори си гъза. - кратко заповяда той.

Робинята стисна очи, когато усети как трети пръст безкомпромисно се присъединява към другите.

Проникването беше лишено от каквато и да е милост. Стомахът ѝ се стягаше, докато се опитваше да изтласка нарушителите.
Отпорът ѝ се наказваше с поредица от силни плесници, които пълнеха очите ѝ със сълзи.

Накрайникът беше поставен центъра на на дупката ѝ. Филип без да показва капка съчувствие наниза сухия анус на Нел върху него.

Писъците си давеше във възглавницата, докато пръстите ѝ стискаха здраво чаршафа . Той я погледна преди да включи машината. Изчака толкова колкото преценяваше, че ѝ необходимо за да свикне. Оборотите с които накрайникът се движеше, се увеличаваха през контролирани интервали.

Болката стягаше цялото ѝ тяло, докато твърдият силикон нарушаваше границите на аналното ѝ отверстие. Не помнеше колко време е продължило издевателството.

Наблюдаваше свитото си като човешка топка тялото показано от различни позиции на екраните. Лицето ѝ беше изкривено в болезнена гримаса, а сълзите се смесваха с черната спирала.

Корпусът на машината остава неподвижен, но леко завибрира, предавайки енергията на вътрешния механизъм, докато оборотите продължаваха да се увеличават.

Филип започна да дърпа зърната ѝ, постави щипки с прикрепени тежести към тях. Взе една от многото си дървени палки и без да се замисля удари Нел. Не разпределяше ударите върху двете кълба на задника ѝ, а я удряше само от едната страна.

Гледаше как нежната ѝ кожа почервенява, но продължаваше. Алармата извести, че времето е изтекло.

Нел почувства, как анусът ѝ бива освободен и неприличните звуци които излизаха от там прерязаха съзнанието ѝ, че всичко е приключило. От зърната ѝ бяха премахнати металните щипки. Тя се сви на топка и отпусна, докато плахо опитваше ръба на халката си. Виждаше как екранът пред нея следи движенията на пръстите ѝ.

Филип я повдигна и я занесе до банята. Потопи я във ваната и бавно започна да притиска гъбата напоена с топла вода към кожата ѝ.

Целуваше рамото и очите ѝ. Беше щедър на време и внимание в послегрижата към нея.

Помогна ѝ да облече приготвени халат и я остави да се отпусне в него толкова колкото ѝ беше необходимо.
Парещата болки по задника ѝ я вцепеняваше. Утре нямаше да има сили за срещата с новите посетители на Клуба, но нямаше право да отсъства.

- Не харесвам Колекционера. - думите му я откъсната от мислите ѝ. - Следващият път отказвам...

- В договора пише, че не можем да отказваме на Господар от трето ниво. - педантично го уведоми тя.

- Освен ако искането не е отправено към робиня на господар със същия ранг. - я прекъсна той.

Нел се изправи за да забие кафявите си очи в неговите, докато галеше острите черти на лицето му.

- Само още едно ниво те дели от този ранг. - челото ѝ се опря в неговото. - Трябва да се прибирам.

- Остани при мен. - не беше заповед, а молба.

-Дългът преди любовта войнико.- смирено му отговори тя.

-Ще те закарам до вас.

Мълчаливо пътуваха, от време на време той хващаше ръката ѝ за да я целуне.
Остави я пред жилищната сграда и я изчака да се скрие във входа.

Времето което прекара в асансьора ѝ беше достатъчно. Зад маската на силна и независима жена, тя умело скри същността си на робиня

- Нели?! - топлият глас на съпруга ѝ я накара да се усмихне...

Следва продължение...