ИМАНЯРИ 1

„Да се молим да ни прощават за грешките.
Това значи, че сме ги разбрали.“


До пещерата "Проходна" се вървеше по камениста пътека. Без да си даваме много зор с моя приятел Митко се отправихме натам. Имаше събор на пещерняци. Правеха се интересни катерения и спускания по скалите, скокове с бънджи и въобще адреналина беше в изобилие. Ставаше и търговия. Пещерняците като свършеха париете започваха да продават всичко за да си вземат храна, алкохол и цигари и така да си удължат престоя. Толкова им харесваше тук, че не им се тръгваше. От хълма над пещерата огледахме лагера. Палатките бяха подредени в кръг, като извън кръга имаше само две големи каравани. Караваните стояха на мястото на което обикновено спирах, когато идвах с кола. Те бяха гарирани на сянката идваща от боровата гора, а пред тях се намираше старата круша. Под крушата видях маса и блондинка раздухваща барбекю. Митко и махна с ръка и тя му отврна на поздрава.
 Как си? - я попита той, когато слязохме до лагера.
 Малко съм гладна, но иначе съм във форма.
 Весела спи ли?
 Реже пържоли. Ще хапнете ли с нас?
 С удоволствие.
 Не е зле докато ги приготвим да отидете за пиене.
 Какво да вземем?
 За вино и ракия е много топло. Най - добре вземете бира.
Пиене можеше да вземем от хижата. Това беше цял комплекс, включващ музей, хотел, ресторант, дискотека. Съоръжението беше построено направо в скалите и имаше невероятна архитектура. До него потеглихме пеша. Този път ходенето беше възнаградено от страхотна гледка. От парапета на хижата се откриваше панорамата на искарското дефиле. До коритото на реката бяха произволно разхвърляни огромни скални блокове.
 Знаеш ли легендата за "Срупаница" ? - го попитах, сочейки скалните отломки.
 He.
 Някога, когато селото се основава и добива мощ селяните повикали владиката да ги благослови. Той обаче не останал доволен от посрещането и обърнал коня да си ходи. Един от селяните забелязал това и отишыл при кмета. Казал му, че владиката проклел селото. Тогава кмета праща хора да върнат владиката. Посрещнали го вече с червени килими, почести и всичко било на ниво. Когато владиката доволен си тръгнал, се обърнал и казал: "Каквото съм клел да отиде на онзи чукар". След няколко месеца скалите се срутили и мястото го кръстили "Срупаница".
 Това от къде си го чул?
 От дядо ми.
 А как се казва онази пещера? - попита той, сочейки ми скалите в обратната посока.
 Коя по точно? Цялата местност беше карстова и се виждаха отворите на много пещери.
 Тази голямата.
 Мисля, че беше "Хайдушката дупка".
 Да не е имало в нея хайдути?
 Това вече не знам.
 Тук като че преобладава белия цвят.
Съгласих се мислено с тази констатация. Повечето скали и стария мост над реката бяха бели. За човек който не забелязва зеленината при положение, че тя е навсякъде това е простимо. Купихме общо десет бири.
 От къде познаваш пещернячките? - попитах го аз.
 Вчера се запознахме.
 Да не са от археолозите ?
 Така казват.
 Защо?
 Защото са иманяри. Не те, а мъжете им. Копаят някъде около "Бисерната зала". Весела и Светла са страхотни мацки. Ще се убедиш сам. Повечето време са "свободни". Мъжете им през деня копаят, а през нощта са пияни и бързо заспиват
 Ти затова ли толкова често идваш около "Проходната"?
 Това е основното. Обичам подобни изпълнения. Предният път пихме алкохол, пушихме трева, играхме на "фас", след това на "желязната маска"
 За пръв път чувам за тези игри.
 Не е толкова сложно. Нареждаме се в кръг около една маса с дълга покривка. Запалвам една цигара и започваме да си я подаваме в кръг като всеки дърпа по веднъж. При когото падне пепелта от цигарата изпълнява желания. Желанията обикновено са целувки. При "желязната маска" всички са голи до кръста, като един от играчите е под масата. На когото се познае по лицето, че този под масата е при него влиза на неговото място.
 Ако знае гаджето ти какви игрички вртиш ще те зареже.
 На пияна глава всичко е лесно. Тук всички се забавляват. Иманярите са ексцентрични богаташи. Жените им тук се освобождават от изисканите обноски, етикецията, вечерните рокли и обожават първичната красота. Колкото повече глупости правиш по - добре. Приемат се като екзотичен стил и смел подход.
Пържолите се оказаха хем крехки, хем хрупкави. Докато дъвчех погледа ми често скачаше към златистия тен на Весела и Светла, който се предлагаше в изобилие. Рядко на село можеха да се видят красиви и интелигентни жени освободени от пуританския кръг на висшето общество.
 С това което намират мъжете ви, когато копаят добре ли се преживява? - попитах колкото да кажа нещо.
 Не преживяваме с това - каза Светла. Мъжете обичат антиките и колекционират находките си.
 Намират ли нещо?
 Намират различни неща - монети, накити, гърнета, но рядко. Обикновено металотърсачите им реагират на стари железа. Радват се като деца когато изровят някакъв боклук. Ние сме доволни защото копаенето им повишава тонуса. Земята и чистият въздух ги зареждат с много енергия.
 На вас харесва ли ви тук?
 Харесва ми от време на време да ям месото с пръсти, да пия бира от бутилката, да спя в палатка и да слушам невероятни истории.
 Кой каквото търси го намира - засмях се аз сещайки се за игричките им.
 Емоции не липсват. Завчера влязохме с фенер в една пещера като търсихме "бисерната зала". Много пъти падахме и ставахме защото пътя беше много хлъзгав. Виж къде имам синина (показа седалищния си мускул). Върха на всичко беше когато трябваше да се провирам през един тесен понор. Пълзях по ребро, защото понора хем беше тесен, хем правеше завой. Още по интересното е, че усилията си струваха. "Бисерната зала" е наистина такава.
 Преди десетина години беше още по хубава. - казах аз. Още не бяха изпочупили част от сталактитите.
 Сега пак си я бива.
 Мъжете ви няма ли да обядват? - попита Митко.
 Когато се залисат в копане забравят да се хранят. Ще им оставим от пържолите и бирата.
 Не ви ли е страх от полиция? - попитах. Знам, че иманярството е забранено.
 Не - каза Весела. Мъжете ни имат връзки. Мен лично ме е страх повече от друго.
 От какво?
 От злия дух в златото. Обикновено златото е еквивалент на човешка кръв или човешка пот. Придобива се или след насилие или чрез експлоатация.
 Има и самородно злато - като вас - намеси се Митко.
 Не сме намирали такова - този път всички се засмяхме.
 Какво толкова - жълт метал - казах в стил Емил Боев.
 Да, но има скрита сила. За момента във времената на война е необходимо да имаш повече от него - продължи Светла.
 В последно време всички засягат темата за войната.
 Когато вляза в автобус всички гледат да седнат първи на празната седалка. Напират със зъби и нокти.
 Аз затова ходя пеш - каза Митко.
 Изхода не е в това да тръгнем всички пеша, а да се качим на свестни коли. Всичко е свързано с прогреса - материалния и духовния.
 Прогреса е нещо относително.
 Без него не може да има мир - каза Весела. Един мощен прогрес ще реши проблемите. Представете си, че на Земята се достави злато в огромно количество. Тогава то ще загуби своята стойност. Същото се отнася за храната и другите блага. Когато нещо го има в изобилие то не може да бъде самоцел.
 Ако няма жени тогава ще стана педал - така ли? - започна да се превива от смях Митко.
 Това зависи и от нас - каза Весела и го погали по бузата.
 Още е нормален - казах аз, виждайки веселите пламъчета в очите му.
 Ще видим и това - намигна му Весела.
 Днес някой продава ли нещо - въпроса зададе Митко.
 Мисля, че Пловдивчаните продават мотор.
 Какъв мотор?
 Ямаха - на една трета цена.
 И една трета ми е много - помислих наум.
- Друго нещо има ли - попитах.
 Дребни работи - спални чували, въжета, клинове, карабинери, котки, пикели.
 Нищо не разбирам.
 Това са неща необходими за катерене.
 Има ли "лебедка"? Трябва ми защото съм рибар.
 Не съм чула да продават - каза Светла. Ще ти дадем една от нашите. Имаме достатъчно. Ще отида да кажа на мъжа ми.
 Не мислех точно това - казах, опитвайки се да я спра.
 След пет - шест минути съм тук. Днес копаят наблизо.
Тя се затича и след малко се върна с мъжа си. Той имаше приятна външност и открит поглед.
 Защо ти е лебедка - попита той.
 Имам комбайн за ловене на риба, а с лебедка се вади по лесно.
 Бракониер си значи - продължи да се усмихва той.
 Всички сме грешни.
 Изчакай малко - каза той и отиде до една от караваните.
 След малко донесе една мъничка лебедка.
 Това какво ли ще издържи - бях леко разочарован.
 За рибарски цели е най доброто - издржа половин тон. Това е специална изработка.
 Няма ли да хапнеш? Има пържоли - попита Светла.
 По - късно - каза той и се забърза по пътеката.
 Защо не копаете тук отгоре - попитах Светла, От баща ми съм чувал, че до входа на "Темната дупка" някакви французи са открили цял котел със злато.
 Те следват някаква тяхна схема.
 Пие ми се вода - каза Весела и помоли Митко да я заведе до чешмата.
Митко се съгласи смигайки ми. Те се хванаха за ръка и постепенно се скриха в сянката на "Проходната".
 Защо не отидоха на по - близката чешма? - попитах и заедно с въпроса си дадох и отговор. Нейният отговор обаче беше зашеметяващ.
 Тя обича там да прави секс.
 Не я ли е страх, че ще ги видят?
 Тук всички правят така. Ти не се връзваш много с общият пейзаж. Ела да погледнеш, че нещо ми е влязло в окото.
Когато се приближих към нея тя обви ръце около врата ми и усетих горещите и устни. Вратите продължаваха да се отварят една след друга и аз навлязох в нов гостоприемен дом. Усещах силна ерекция. Реших да рискувам. Хванах леко гърдата й, а тя се притисна силно и плъзна ръка към чатала ми. Дишаше тежко и гърдите й се надигаха. Бяха големи с красиви розови стърчащи от възбуда зърна. Започнах да целувам и смуча зърната й. Тя клекна и с бавно движение разкопча ципа. Започна леко да целува набъбналия ми член през боксерките. После ги свали. Забели го и го целуна по главичката. Потръпнах. С постепенно усилващо се темпо тя започна бързо да го лапа. Поемаше го в гърлото си и обхващаше с език целия ми ствол. Беше ми толкова хубаво
Напрежението в члена ми подсказваше, че е време за друг вид действия. Светла не беше махнала все още полата си. Свалих я бързо. Започнах да целувам бедрата й. Бръкнах и в гащите. Тя изпъшка и затвори очи. Котето й беше гладко. С едната ръка я и милвах. Беше влажна и мека, зачервена и бликаше сокове. Усещах горещината вътре в нея. Тя скимтеше и пъшкаше. След като беше вече добре подмокрена, аз започнах да трия главичката на члена си по нежните и срамни устни. Вкарах го и бавно. Чувствах влажната и и мека плът около члена си. Започнах да се движа в нея, ритмично и й го вкарвах до край. Беше застанала с гръб на четири крака. Бях много възбуден и започнах да я клатя с бързи и силни тласъци. Циците й се мятаха в ритъм и викаше с отворена уста. Така продължиме петнайсетина минути. Свърших вътре. Това веднага предизвика и в нея спазмите ма мощен оргазъм. Но нито на нея, нито на мен това бе достатъчно. Спуснах ръката си до члена си и установих, че тя тече яко. Пръстите ми се намокриха с мазната и течност. Потърках с пръста си дупчицата на ануса й и после леко вкарах пръста си вътре. Така вкарах и втори пръст. Междукрачието и бе силно овлажнено а моя член смазан, затова проникването в ануса й се оказа доволно просто упражнение. Тя се надупи и леко се разкрачи. Усещаше как ануса й се разтяга. С ръка масажирах леко клитора й. Погледна ме с изражение на лицето показвашо болка и страст. След 3-4 минути тя започна да си движи дупето с удоволствие. Беше готова. Застанах зад нея. Тя разтвори бузите си. Аз насочих все още възбудения ми член към малката кафява дупка. Упрях го в ануса й и леко натиснах. Усещах как ануса й пулсираше. Малкото й отворче бавно се отпускаше и пускаше моя член все по-навътре. Тя извика. Когато го вкарах целия, започнах леко да я клатя. Светла загуби усещане за реалност. Така силно усещаше проникването, че не знаеше къде се намира. Могъщо чувство на силна болка и възбуда. Тя вече не беше на себе си от похот и страст. Усети как в нея се заражда силен оргазъм. Бликнаха сокове. Вече не издържах и избухнах повторно. Изстрелях спермата си в тясното й дупе. Миг на върховно удоволствие.
По - късно пушейки цигара се наслаждавах на съвършените и форми.
 Това беше грешка - казах аз.
 Преди малко от тебе чух, че всички сме грешни - каза тя и отново ме целуна.
 За мен това е особено завоевание - казах аз мислейки си за лебедката.
 Нищо особено - имаш ли желание всичко се нарежда. Хайде да отидем до хижата.
 Това твое желание ми допада, но парите ми свършиха.
 Желанията са по - важни за момента.
 В хижата ни чакаше изненада. От една маса ни махаха Весела и Митко.
 От кога чешмата пуска водка - попитах сочейки бутилката.
 Ако е за пускане не е проблем - закикоти се Весела. Ще играем ли на шише?
Въображението на тези жени продължи в познатия стил. Това не ме скандализираше особено. Заформи се един хубав ден. Не се развали красотата на случайного попадение и величието на мига остана живо.