Свободно.
Дали е наистина този номер.
Припукване.

Ало. Мистър Лоусън?
Да.

Звучеше леко задъхан. Или може би от южняшкия акцент.

Здравейте. Инспектор Тим де Йонге. Белгийската федерална полиция. Бих искал да ви задам ако е възможно, няколко въпроса във връзка с досието на Мегасерийния убиец.


Кажете. С какво мога да ви помогна?

Да. Имаше някакво задъхване.

В бележките си твърдите, че е възможно мрежата на Мегасерийния убиец, да е много по-широка, и че създава, тласка хора да стават и деликвенти не само с убийства? Или пък е възможно да има и други - независими, паралелно действащи. Какво точно имате предвид?

Възможно е. Бях тръгнал в тази посока, но както знаете ме пенсионираха. Знаете ли, работата ми по този случай ми донесе само присмех. Предпочитам да не се занимавам вече и името ми да не бъде свързвано с това досие. Искам да си изживея спокойно старините. Съжалявам. Най-добре не се занимавайте и вие инспектор де ъъъ...

Де Йонге. Само още нещо дребно.

Чу се изсумтяване, но Лоусън не затвори.

В полето на един от листите сте написали „Търси DEOS”. Първо помислих че имате предвид Господ, но той се пише с U. А би било наистина много подходящо име за някой, който си играе с живота на хората. Може ли да ми кажете нещо повече?


Мина много време. Съжалявам. Не си спомням почти нищо от тогава. Единственото, в което мога да Ви уверя, е че със сигурност не е свързано с убийства. Поне не физически. А и активността му е само и единствено, при вас в Европа.

Лоусън прекъсна връзката. Изхили се зловещо

С едно изключение.

Повдигна краката на полуживата колежанка, която висеше от тавана завързана единствено за циците си, станали вече морави от пристягането и започна отново да я чука безжалостно в гъза.



х х х



О, Боже!

Жилата...

Те бяха живи.



Спомни си последното им лято. Беше купил две змиорки и докато се бореше с тях в мивката на кухнята през смях й каза че едва сега разбира защо в старите VHS касети, пълни с извратено порно са използвали змиорки... Тя се засмя. И го поведе към спалнята.


На екрана се виждаше как Писалката, държейки за опашките с антислип ръкавицата си четири змиорки, триумфално се доближава до Етоал, която почти беше спряла да диша.

Дано да ги е извадил навреме от водата.

Писалката спря и започна бавно да вдига рибите над притискащата се назад в софата Етоал. Извивайки се една от змиорките се изпъна и почти я докосна. Етоал инстиктивно изпъна ръцете си, замахвайки срещу змиевидното тяло, но удари ръката на Писалката, при което две от змиорките се измъкнаха от захвата му, паднаха върху гърдите на пищящото момиче и продължавайки да се гърчат се хлъзнаха през корема и слабините й и шляпайки паднаха на пода.


Освен допирът им, Етоал усети нещо в кръста си, което мълниеносно, като вълна се разпространи в корема, гръдния кош и крайниците й.

Адреналин.

Хормонът на страха.

Атавистичния страх от змии, заложен в хората, още от времето на маймунските ни прадеди й викаше:

Бягай!

Бягай!

БЯГАЙ!

Етоал скочи, с неподозирана сила блъсна Писалката и все още пищейки изхвърча от бунгалото.

Писалката, свит в мушамата си, гледаше широко отворената врата през която избяга Етоал. Ръката му, държаща двете гърчещи се змиорки, сякаш махаше за сбогом.
Не можеше да види през камерата, но знаеше че в очите му има сълзи...

Спокойно, Писалка. Не е от теб, не си виновен ти.

Интересно дали е случайно, че точно змия е дала ябълката на познанието на Ева.

Угаси уморено монитора.





х х х

Около седмица по-късно, в ранния следобед, докато разглеждаше и сортираше на компютъра папки с имената на клиентите си, получи съобщение от Писалката.

Включи обзорния екран от всички камери при бунгалото.

Стоеше пред вратата.

Етоал.

Ръката й покорно, дори ритуално изпъната държеше току-що извадените от путката й гащички, както и торбичка, в която нещо ожесточено се мърдаше. Торбичка с логото на местния магазин за риба.

Усмихна се - На кой ли път е събрала смелост да влезе в това магазинче? Сигурно при първото влизане е избягала още веднага?

Пусни я, Писалка. Дай й най-доброто от себе си! Тя го заслужава.


Някак си унесено изгледа прелюдията им. Кунилингуса със сцепения език, вкарването на бът плуга, забиването на чадъра, фасунгата.

Когато Писалката вдигна краката й на раменете си и започна рискованата игра с чукането на сервикса, зумна образа на лицето й.

Да. Копняла си за това през всяка секунда на тази седмица. Постоянно те е глождило чувството, че ти е отнето. Отказано. А толково си го искала. Търсила си го. Искаш го.


Писалката забрави да му покаже сервикса й, но не каза нищо. Не искаше да прекъсне магията. А и със сигурност е готова.

Етоал премрежила поглед седеше почти седнала с изправен на облегалката на софата гръб. Чувството на предексплозивност в утробата й я побъркваше.


Този път Писалката доближи, хванал здраво четирите змиорки, иззад облегалката на софата. Положи свободната си ръка върху главата на Етоал и едва доловимо я погали. Особеното залепващо чувство от антислип ръкавицата я накара да трепне. Тя затвори очите си.





Писалката започна бавно да спуска извиващите се искайки да се измъкнат змиорки по едното рамо и шията на Етоал.

Прилича на Горгона Медуза така. Прекрасна е.

Свличайки се бавно надолу, усетили и те допира на тялото, змиорките се опитваха да се вмъкнат и скрият под мишниците, увиваха се около гърдите й, сякаш са речни камъни, които трябва да бъдат заобиколени. При змиевидните си движения закачаха нежно гъделичкайки щръкналите й зърна, което ги караше да сменят незабавно извивката на телата си. Изписваха вълшебните си осмици върху гладкия й корем, създавайки чувството че е близана от стотици езици. Езици? Не. Такава копринена гладкост не можеха да имат нито един пръст, език или пенис.

Писалката, извит през облегалката беше изпънал ръката си над Етоал, за да могат змиорките да достигат до слабините й, където с изнедващата си сила се промушваха търсейки убежище в свивките където започваха краката й.

Тъмната им кожа контрастираше с ефирната белотата на вътрешността на бедрата й.

Все едно е обута в някакви нереални, постоянно сменяйки десена си чорапи.

Писалката заобиколи ъгъла на софата и клекна пред разтворените й крака. Етоал отвори очи гледайки го невиждащо.

Леко повдигна ръката си, държаща змиорките, за да може да провиснат надолу и да приемат отново формата на четирижилен бич. Със свободната си ръка ги хвана малко зад хрилете и изравни главите им както стиска моливи преди да бъдат вкарани в моливника.

Опря ги във все още незатворилата се путка на Етоал и бавно започна да ги хлъзга навътре Сантиметър по сантиметър.

Притиснати една в друга и ограничени в тясното пространство змиорките полудяха.

Всеки милиметър вътре във влагалището й беше избутван и изпъван, с постояннно променящ се и различен от на съседното място натиск, причинен от триизмерната интерференция на извивките на четирите змиорки, всяка от която се опитваше да направи осморка и да се осуче, мислейки си че така ще се освободи.

Последвалите оргазми бяха толков интензивни, че Етоал почти забрави за натрупаното напрежение и незадоволеност в утробата й. Колко ли продължаваше? Час, Два, Повече? Не й беше останал глас от виковете й от безкрайния екстаз.


Поради обилното количество мъзга, колкото и силно да ги стискаше Писалката, на змиорките започна да им се отдава леко да се извъртат около оста си, което дообогати вакханалията от движения в путката на Етоал. Гръбните им перки дори и да бяха нежни и меки бяха леко оребрени и при непредсказуемите им завъртания, дразнеха също така леко грапавото петно зад отвора на уретера на Етоал.

Скуирта изненада дори Писалката, пръскайки и на тласъци шуртейки измежду телата на рибите, обливайки ръцете му и барабанейки като летен порой по полите на гумираната му мушама.

Змиорките хлътнаха още по-навътре и в предсмъртната си агония, давейки се в соковете на Етоал, започнаха панически да опитват да проникват в сервикса й, мислейки че той ще е отвор, водещ към водите на родното им Саргасово море, където им е предопределено да умрат след като се чифтосат.

Чувството за предстояща експлозия отново надвисна, малките болезнени крампи започнаха да обикалят из матката й, усилвайки се до леки контракции.

Писалката гледаше хипнотизирано с невярващ поглед. Соковете извиращи от Етоал започнаха да се смесват с малки златисти зрънца и особена белезникава течност. Змиорките се чифтосваха. Никой преди тях не беше виждал това чудо. Никой. Според учените това се случва само на огромни дълбочини в Саргасово море, недостижими за хората.

Писалката пусна змиорките. Почти разкъсвайки я, отвори мушамата си и завря хуя си измежду телата на змиорките.

Не го спря. Не можеше да ГИ спре. И да искаше.

Писалката вдигна краката на Етоал на раменете си, търсейки сервикса й, избутвайки с кура си агонизиращите риби, чийто опашки излизащи от насочената й нагоре путка висяха като водорасли при отлив.

Отне само няколко дълбоки прониквания. При последното в неконтролируемата си бяс Писалката го вкара толкова дълбоко, че Етоал се почуства нанизана по цялото протежение на сервикса си до там където извита нагоре започваше матката й.

И тогава дойде експлозията й. Контракциите и неконтролируемите спазми тръгващи от матката й, разпространявайки се през сервикса й и достигащи влагалището й, освободиха огромната сила трупана в последните месеци като трус на земетресение. Етоал застина в безмълвен вик.


Избутвайки и търсейки път между телата на змиорките и хуя на Писалката от путката й изригна като от вулкан лавата от мъзга, скуирт, маточни сокове, спермата на Писалката, хайвера и семенната течност на рибите.


Дълго ги гледа.

Етоал, дишаща на пресекулки, лежеше свлечена на софата. По движението на нежната кожа на шията й се виждаше, че пулсът й няма да се успокои скоро.

Писалката полуизлегнат до нея я бе загърнал нежно с мушамата си и вдишваше дълбоко омайващия го аромат на прогизналата софа на която лежаха.



Интуицията не го бе излъгала.

Пресегна се към телефона и се обади на някого.

Да. Потвърждавам за доставката от Суринам. Ще получите двойно ако се достави до седмица на посочения ви адрес.