Бай Спиридон, разчекнал се кат' един същинский Витрувиански човек на леглото, бавно започна да излиза от унеса на съня.

Изпъна се протяжно във влажните чаршафи и седна, като спусна косматите си крака на пода.

Настъпи нещо. Комбинезона на Спиридоница. Срита го настрани и като не успя пухтейки да намери чехлите си, зашляпа бос към кенефа.

Не уцели в началото с около десет сантиметра, пръдна, изстръска го грижовно и тръгна да търси решително бархетните си гащи, които всъщност кротко висяха от облегалката на стола.

Тази сутрин нещо му се стори по-различно. Ха! Нямаше махмурлук. И Ха! Отдолу идваше и караше ноздрите му лакомо да се разтварят, миризмата на прясно изпечена банца. Откога не е ял банца. Холистирил ли ква чума много било имало и Спиридоница не правеше, освен за Нова година. Ма и тогаз не ядеше, че да има за унуките. Ако дойдеха.

Събитията от снощи започнаха да минават пред очите му.

Таман се беше прибрал и седнал на масата, предчуствайки как ще се натъпче като не видял с мусаката на Спиридоница. Ма как я правеше, Малииий. С едни големи парчоци кайма. Устата му се напълни със слюнка и бай Спиридон примляска очаквателно.

Ръката му аха-аха беше хванала гърлото на шишето с джанковица, седящо на масата от предната вечер, когато в кухнята влетя ентусиазирано Спиридоница.

-Спиро, Спиренце. Дойде. Дойде. Ей преди малко Кина пощаджийката ми го даде.

Извади от джоба на престилката си някаква кутийка и я сложи победоносно на масата.

Пфи.. Пфизер... зачете наклонил главата си бай Спиридон – Де ги измислят сега...

-Аааа, Спиридоне! Говорихме! От две години не ти е ставал. Пайжини хванах вече. Ако беше друга досега щеше да ти е намерила баджанак.

Верно, че поне две години не се бяха мандръсали. А едно време. Ееех. Едно времееее. Кат' я хванеше – от стая, в стая - по цяла нощ я разнасяше кат ръчна пръскачка из лозе.

Спиридоница отвори кутийката и му подаде ромбоидно синьо хапченце.

-То на дъвка мяза, ма.

-Давай, давай, че май час има докато подейства. Да не ми заюснеш преди това.


Бай Спиридон изпи с гримаса хапа и протегна отново ръката си към шишето, за такъв, окуражаващ гълток.


-Сус бре, Спиридоне. Не се спираш с тая пукница! Къде я побираш?! Все едно в къртичина наливаш.

-Ам пий ми са, ма.

-Пийти са, ама мене ми се ебе! Доктора каза никакъв алкохол.

Спиридоница ядосано грабна бутилката от масата.

-И нищо мазно. Иначе не действало. Знайш ли колко струват.

Махна и паничката с джумерки.

Час по-късно, докато все още седеше, нацупено на масата и гледаше жена си, която припряно и отнесено нещо шеташе, бай Спиридон започна да усеща, че гледката на поклащайките й се кълки, карат уя му да почне да рипа и почти нежно й каза:

-Я давай да ходим горе май, ма.

Спиридоница, притича като млада булка и тръгна пред него по стълбите. Докато се качваше зад нея с неоткъсващ се от гъза й поглед, бай Спиридон осъзна. - Да бе. Тая пущина, дет мяза на сакъз верно действа.


Едва влязоха в спалнята. Спиридоница беше изхлузила още в коридорчето престилката си и сега свали и комбинезона. Спиридон се захласна по гледката на големите морни цици. Сякаш за сефте ги видеше. Вярно беше изкърмила двама комсомолеца, които сега миткосваха из Европата, но тая цица си беше все още оххх мамооооо...

Че кат я награби.

Добре, че Спиридоница успя да издърпа гащите си настрани, че инак щеше да й ги пробие с твърдата си паламарка. Пък бяха от града. От мола купувани.

Спиридон в някакъв транс дръндеше жена си, която на пресекулки едва успяваше да вика:

-Да. Да. Да..... ооох разпори ме, бе поганецо!


Посля я обърна по корем, и се започна едно здраво лашкане. Главата на Спиридоница се удряше с хлопащ звук в дървената табла на леглото, то заплашително скърцаше, циците й се люлееха като манастирски камбани и тежко припляскваха по възглавницата, а щръкналите й кат на ГАЗ-ка винтилите зърна задираха по чаршафа. От разлигаванета й минджа се чуваха попръцквания и джвакане. Спиридон шамареше в несвяст белите обли полукълба на гъза й. Ах тоз голям тезгях. Врещенето на Спиридоница и хриптенето на бай Спиридон допълваха тази симфония от звуци, които изпълниха спалнята им почти до сабалям.

После, когато животинската бесовица свърши, докато лежеше положила нежно главата си на побелялата му потна гръд, Спиридоница все още задъхана каза:

-Помниш ли Трифон?

-Е помня го как? ТрифУЙ Тракториста? Имаше косми и между пръстите на ръцете чак, завалийката?

-Не го долюбваш ти, щото имаше по-голям хуй от твоя.

-Верно че кат на магаре му беше. Винаги ти се чудех къде намираш толкоз място да ти го вкара.

-То гъз дъно няма, Спиридоне.


Преди години, таман се бяха взели, една вечер, Спиридон се прибра ночаквано рано дома, щото се бяха скарали с председателя на кооперацията. Все още вбесен, с размах отвори вратата и що да види. Излегнат на миндеря, Трифон, тракторист в кооперацията, беше подхванал Спиридоница, която седеше отгоре му с гръб към него, докато той подържаше краката й нагоре, а магарешкия му хуй ореше дълбоко в гъза й.

И в този миг се случи необяснимо чудо. Противно на всякакви социални правила и очаквания, условности на времето, обществото, образованието, средата и географската ширина, вместо да се развика, сбие и направи жена си и любовника й на дармадан, с подранил с деситилетия либерализъм, Спиридон си го извади и го надрънди в путката на жена си, разтворена почти колко зиналата й от изненада и уплах уста.

Къмто година я плющяха така орташката, ставаха на маскари, чак тръгнаха приказки из селото. Но Трифон само отзад, Спиридон отпред. Все пак нали – либерализъм, либерализъм ама чуждо не искаха да отглеждат.

После Трифон се запиля някъде из града. Повече не се появи.
Налегнаха ги и житейските неща – децата, къщата, работата... И така въглена, който пламтеше, и разгаряше нередната им тройна похот биде покрит и задушен от пепелта на грижите и ежедневието.

Досега.

-Спиридоне, бе. Искам кат' преди. Трябва да ти намерим ортак.

Бай Спиридон хлъцна.

-Как тъй ортак, ма?


-Ам, Спиридоне, колко още имаме да живеем, бе Спиридонеее!?



Дори тази мисъл за ортака и фактът, че слизайки надолу, ритна малкия пръст на босия си крак в ъгъла на бюфета, не успяха да притъпят апетита му и след като спря да псува и вие от болка, бай Спиридон бавно и методично омете цялата тава баница, под нежно гледащия го поглед на Спиридоница.

Докато блажено придъвкваше последното парче се замисли колко е напреднала нАуката. Еееей ако го имаше туй хапче навремето... Дядо Му Харалампи, мир на праха му, голям коцкар беше завалията. Ако имаше тогаз тоз сакъз синия, Спиридон щеше да има още поне десет чичовци.
Бах таз нАука!


х х х


Кънчо се беше излегнал дерибейски по гръб, правейки 69 с изгората си. От време на време надигаше таза си, за да я накара да го поеме по-навътре. Правеше с езика си пеперудени движения и кръгове около клитора, както беше чел в оная книжка. Показалеца му леко масажираше анала. Гаджето му си падаше малко залюхана, ама това явно й харесваше, дори понякога, ако имаше лубрикант, а не само слюнка, му даваше и да си вкара пръста там. И дотам. А Кънчо искаше като по филмите.

Този път той се беше подготвил. Дали е време? Това ще я влуди и после сама ще иска да я чука отзад. Протегна се към нощното шкафче и отвори чекмеджето. Опипвайки с една ръка намери шишенцето анален лубрикант и изцърца малко в шепата си. Сложи в нея и малкия бът плуг, който тайно беше поръчал от Тему. Хубаво го омаза и насочи върха му към дупката. В началото изгората му не разбра, че това не е пръста му, дори леко пристенваше. Когато осъзна, че нещо не е наред, вече беше късно, защото Кънчо, точно както не трябва да се прави и го донатика, преодолявайки със сила съпротивлението на сфинктера й.

Момичето побесняло скочи и заврещя:

-Оууу! Аааа! Какво е това?! Простак! Изрод! Махай го! Махай го! Ааа!

Опитвайки се сама да обхване външния пръстен, за да го издърпа, успя да натисне бутончето. То имаше и вибрация. Тему!

Каката се търкаляше по леглото, ръчкайки с маникюра си в неуспешни опити да измъкне вибриращата играчка като единственото, което успяваше е да променя вибрациите към все по-интензивни и неравномерни.

-Ааа! Спри го! Махни го! Спри го! Простак! Извратеняк! Спри го!


Кънчо излезе от първоначалното вцепенение.

Има и дистанционно. В кутийката. Бързо! Извъртайки се той се надвеси от ръба на леглото трескаво бъркайки в отвореното чекмедже. Ето го. Ето го!

-Аааа! Спри го! Мръсник!

Търкаляйки се и махайки с крака в опит да се освободи от вибриращия нашественик, каката изрита Кънчо в ташаците и във все още неомекналия хуй.

Бооооолкааата.... Ах... Боооолкаата...

Изтърва кутийката.

Мислейки, че ще си изкърти зъбите от стискане се събра, но докато се протягаше да я търси, опипвайки пода, се хлъзна от леглото и с главата си нацели ръба на отвореното чекмедже. В този момент парализиран от болката и от спуканата вежда и от пулсиращите ташаци, все пак с облекчение напипа кутийката и извади с треперещи пръсти малкото елипсовидно дистанционно. Натисна копчето. Нищо.

-Оууу! Аааа! Спри го! Ще се наакам бе простак!


Кънчо натискаше и натискаше уплашено без да осъзнава, че копчето не работи, защото не беше издърпал малкото целофанче, което изолираше батерията му.

Докато той седеше на пода, натискайки безрезултатно дистанционното, гаджето му се беше претъркулило с дупето си към него и в момент на безнадежден, но изненадващо силен спазъм, успя да изстреля бът плугчето от анала си. Играчката описвайки правилна балистична траектория уцели Кънчо в другата вежда и падна на пода продължавайки да подскача вибрирайки.

Вече очевидно екс-гаджето му си тръгна почти незабавно с колата, а Кънчо цяла нощ обикаля из къщата прихлипвайки и самосъжалявайки се. Едва по обед събра сили, излезе и безцелно лутайки се из уличките се озова на центъра на селото.

От смесения магазин, от който предната вечер беше купил кибрит да запали свещите за романтичната вечеря, купи бутилка водка и седна на някаква пейка.


х х х


Ортак. Отде да ти намеря ортак, ма. То в село само такива изпращели като мен останаха. Тия Пфизер ли кви бяха, толкоз сакъз не могат сколасат направят за всички.

Бай Спиридон, вглъбен в мислите си вървеше накуцвайки по улицата.

Освен Мето Циганчето? Ама циганин. Не май. Хич няма и да й го споменувам.


В този момент видя на една пейка пред Читалището, седнал някакъв непознат младеж, който надигаше от време на време шише и отпиваше на кратки гълтоци. Бай Спиридон примлясна жадно. Тъй му се припи.

-Ти чие момче си бе, комсомолец?

-Не съм от тука, чичо. Къща за гости.

-Ааа Бравос. Бравос. С гадже? А? - бай Спиридон му намигна съзаклятнически:

-Дей Путито?

Кънчо тъжно въздъхна. Очите му се насълзиха.

-Е хубава работа, чичовото. Що станА? Не си топил чушката май? Не ти пусна ли?

Кънчо отново въздъхна и махна неопределено с ръка.


И в този момент, както преди много, много години с Трифон, Спиридон се остави на либералното си чувство и съвсем спонтанно каза:

-Слушай, младеж. А искаш ли да мандръсаш мойта бабичка. Не мога да и насмогвам вече, чичовото.


Избърсвайки сълзите си, вероятно мотивиран от погълнатата водка, Кънчо, неочаквано и за себе си каза нагло:

- Ам дай да я видим. Снимка имаш ли?

Спиридон му подаде телефона си.

-Я виж тука, че на тия новите хич не мога да се оправям, ама синковеца като идва по Коледа, прави снимки та все ще я има някъде.

Кънчо започна да разглежда снимките в галерията.

-Амчи тя си е жив ГИЛФ бе чичо.


Спиридон не разбра съвсем, но усети, че младежа е навит.

-Бе ГИЛФ. Мъргазница си е тя, ама какво да я правя. Обичам я. Хайде ставай да вървим дома. И ще вземем по пътя няколко пищовчета мастика от Гатю. Да станем безсмъртни, че малко ненаситница си пада...



х х х


Докато се прибираше с автобуса, Спиридоница получи смс от номера на бай Спиридон

„Кат си дойдеш, ела направо в спаляната. Имам изненада“

Едва дочака спирката на село, слезе, че като хукна към вкъщи. Тихо се вмъкна в стаята на големия син, дето сега я използваха за склад, отвори гардероба и най-изотзад изкара целофанен пакет. Знаеше че ще му дойде времето.

Малко зор беше да се натика в мрежестото костюмче, но като се погледна в огледалото, чак сама й се прищя да си посегне. Циците й прецвъкнати и повдигнати от отворите, от които излизаха, изглеждаха внушително и някак си отново млади. Бедрата й - здрави като солунски диреци, напъваха изпод мрежата, станали на баклавички. Долу – за срамотиите й също имаше отвор, вече се виждаше увеличаваща се лъскавина на омазващата й се от течащата мъзга путка.

С треперещи крака се качи горе и отвори плавно вратата на спалнята, тръпнеща, какво ли я очаква. Ох дано не е само Мето Циганчето,че Гатювица, магазинерката й беше казала, че много му миришел.


На леглото разчепил се като чорбаджия, де има поне сто овце в Балкана, бай Спиридон спеше хъркайки като разцентриран гатер. На стола в неестествено провиснала стойка, леко присвирвайки като издиша, се беше изкълчил спейки непознат младеж с цицина над едната вежда и лейкопласт на другата. Ръцете му бяха положени нежно, все едно пазейки, върху слабините му.

По пода се търкаляха празни бутилки от мастички, водка и едно от шишетата с кайсиева скоросмъртница дето Спиридон уж я пазеше само за гости.

Следва продължение.