Тим отвори врата на кабинета си бавно, внимавайки да не разлее Лате Макиатото, което всяка сутрин вземаше за Еви.

Добро утро.

Подаде й латето, гледайки я с боготворящ поглед.

Здравей Тим. Благодаря. Много си мил. Донесоха пакет за теб. На бюрото ти е.


Резултатите. Тим бързо седна и започна да отваря големия плик.

Отне му много усилия и увещания да убеди Комисаря, да му позволят да ползва изчислително време на суперкомпютъра в Зелик.

Искаше да се направят всичките възможни комбинации на думите започващи с Д, Е, О и С, на всички езици и след това ИИ да отсее тези които са релевантни с престъпна дейност.

Позволиха му само за европейските езици. Икономии. Дано не е нещо източно или африканско.


Тайно се надяваше да има един лист със само една комбинация която обяснява какво е DEOS.

Бяха поне десет. Всеки лист изпълнен с таблици с комбинации от думи. Таблица за „финансови престъпления“, „тероризъм“, „трафик на хора“... „сексуални посегателства“ Тим се изгуби.

Нареди листите на бюрото.

Ах проклет DEOS, какво си? Каква е тайната ти?

Буквите играеха пред погледа му.

Една комбинация от листа с таблицата за престъпления, свързани с наркотични вещества, започна да примигва. Като че ли се повдигна над хартията и започна да позеленява. За някаква милисекунда. Но Тим я видя. Почувства се като Нео в матрицата. Когато започна да вижда кода спускащ се пред очите му.

Но ако е това, което мисли, то тази комбинация, не би трябвало да е в тази таблица, а в друга. Но вече беше почти сигурен, че е разбрал какво е

DEOS





Х Х Х



Заради проблеми с митницата в Амстердам доставката отне девет дни. Надяваше се да стане по-бързо. Проклети еко активисти и законите приемани заради тях.

В дните докато чакаха пратката, дори не пускаше камерите от бунгалото. Знаеше какво става вътре.
Единствено на третия ден се наложи сътрудника му отговарящ за логистиката и безопастността да интервенира. Трябваше да се измъкне изпадналата в истерия Етоал от рибния магазин, където направила бурен скандал поради факта, че имали само две живи змиорки.
И да се намерят след това спешно още две.


Тази сутрин беше пристигнало.
Срещу софата беше разположен голям танк, с множество газови бутилки, маркучи и кранове. Чуваше се жужене на помпа и ромолене на вода.


Етоал, изтощена, прегърнала коленете на вдигнатите си на софата крака се беше унесла в мислите си. От все още незатворилата се путка, гъделичкайки перинеума и дупето й, се стичаше микса от соковете й, спермата на Писалката и хайвера на змиорките и попиваше в ръба на софата.

Завършеност.

Ах защо се поддаде на страха си първия път. Защо избяга. Ако не беше го сторила - сега щеше да е изпитвала това чувство седем дни повече.

Завършеност.

Срещу нея, Писалката й се усмихна сияейки. Видя, че махна антислип ръкавиците си и надяна на ръцете си други, по-дебели и гумени.

Дано навреме е намалил кислорода.

Етоал излезе от унеса си и започна да следи с интерес действията на Писалката.

Капакът на танка се отвори с лек всмукващ звук. Писалката се надвеси над мътната вода. Бръкна с ръцете си вътре, търсейки нещо. Почти веднага с победоносно изсумтяване извади улова си и се обърна към Етоал.

Тъмно сиво. По-дебело от мъжка предмишница. Дълго около 60 см. тяло обсипано с особени петна и отвори. Очите му светеха безизразно с мъртва, синя светлина. Издължена муцуна.
Изчадие от Ада. Или от картина на Йеронимус Бош.


Писалката седеше неподвижно и го държеше срещу Етоал така, че тя да може да гледа лицето на чудовището. То също я гледаше. Опашката му вяло шляпаше в гумената мушама.

Искаше да им даде време да се огледат и опознаят.

Включи микрофона.

Етоал. Това е електрическа змиорка. От реките в Южна Америка. Възрастните стигат до два метра и половина и генерират напрежение над 860 Волта.


Разбира се тази е съвсем млада и волтажът е много, много по-нисък. Сложихме във водата й и някакъв химикал, за който имам уверение, че сериозно ще свали максимума на генерираното електричество. Но...

Длъжен съм да ти го кажа. Това нещо може да убива.


Стори му се, че за момент, в очите, в прекрасните зелени очи на Етоал, се отразиха и пробляснаха изцъклените очи на рибата.

Етоал бавно раздалечи коленете си, издаде таза си напред и започна с ръцете да разтваря и без това зяпналата путка, гледайки Писалката с приканващ дори молещ се поглед.



Писалката успя да вкара впечатляваща част от рибата в Етоал. Сега само със стискането и отпсукането на ръцете си, облечени в изолационните ръкавици, успяваше да създава някакво минимално почти невидимо движение напред-назад.

При тази изпънатост от дебелото тяло на рибата, влагалището й не се нуждаеше от фрикции за да оргазмира. Имаше... и нещо...
Нещо, което никога до сега не беше изпитвала.

Електрическите змиорки се ориентират в мътните тропически реки като излъчват кратки електрически импулси, които сега гъделичкаха тъканта на влагалището й, караха всяко едно влакно от мускулите й там долу, да се свива и разпуска без никакъв синхрон с другите. Какафония от спазми.

Беше Божествено.

Змиорката започна да се движи по-мощно. Етоал чувстваше как от триенето на муцуната в сервикса започва да се натрупва познатото напрежение

Неочаквано усещане спря дъха й.

Импулсите не служеха само за ориентация. Змиорките откриваха също така и плячката си с тях. Електричеството караше мускулите на стоящите неподвижно рибки да се свиват и по създадената вибрация хищникът ги откриваше.

Усещайки зараждащите се контракции в утробата на Етоал, електрическата змиорка, увеличи силата и честота на импулсите и започна да се опитва да отвори пастта си и да засмуче жертвата скрита според нея зад сервикса.

Етоал грабна с двете си ръце, ръцете на Писалката и тресейки се започна да натиква колкото се може повече рибата в себе си. Засмукванията на змиорката й създаваше усещане, че матката й ще се обърне наобратно излизайки през сервикса, като пролапсиран анус след фистинг.

От очите на Етоал течаха сълзи.


Изведнъж се надигна от стола,почти скочи, приближавайки лицето си до монитора. Може би все пак трябваше да бъде там, а не да гледа през глупавите камери.


Етоал беше спряла да движи ръцете си и в силен гърч изпъна раменете си назад и застина в неподвижна парализа.

Можеше да се закълне, че в този момент Светът "зависна". Стори му се че видя как вълната, като от огромно ЕМР, избухнало в путката на Етоал, се разпространи през времето и пространството, карайки
всичко да спре постоянното си квантово превръщане и да застине.



Електрическият защитен шок на умиращата змиорка помете от рецепторите й за удоволствие всички нервни импулси създадени за да пренесат нагоре до мозъка екстаза. Изтръгна ги от синапсите инкорпорирайки техните честоти в своята и като цунами, несъобразяващо се с тригерите на рефлексните дъги в основата на гръбначния й стълб и предизвиквайки невъобразимо задръстване по цялата мрежа от аксони, достигна мозъка. И там стократно, хилядократно усилени от силата на електричеството на змиорката, действаща като един биоелектричен операционен усилвател им позволи да се взривят и активират във всички области, а не само тези отговарящи за оргазма.

Сингулярност.

Сингулярност на съзнанието.




Писалката сепнато пусна змиорката, която се изхлузи и падна с тежко изшляпване на мокрия под, оставяйки путката на Етоал гротесктно разчекната. Виждаше се как по лигавицата на влагалището се гонеха затихващи трептения.

Захвърлил изолационните ръкавици, Писалката седна до нея и положи главата й в скута си. Бяха като някаква странна Пиета. Писалката с мушамата си, гънките на която изглеждаха като от мрамор и малкото бяло тяло на Етоал, чието дишане едва се долавяше.

Пиета.

Изправен пред бюрото с мониторите, гледаше лицето й на екрана. Беше дори забравил да зуумне. Но лицето й....

Лицето й.

Екстазът на Св. Тереза.

Бернини със сигурност е видял нещо подобно на живо за да е могъл така да го превъплатил в скулптурата си.

Етоал.

Моя малка Етоал. Толкова любопитна. Толкова бързаща. Толкова нетърпелива. Да тръгнеш, да извървиш пътя, готова дори да пропускаш спирки, тичайки, но да стигнеш до края му и да достигнеш границата.

Пътя?

Не знам как е започнало.

Вероятно с даването на съзнание на същество ръководено от непреодолими животински нагони.

Първият оргазъм.

Още, повече, по-интензивно, по-дълго.

Drang nach Orgasmus

И хората тръгват по пътя.

Клиторен оргазъм. Вагинален. Простатен.

Още, повече, по-интензивно, по-дълго.

Мъжете изпадат рано от надпреварата. Проклети са да имат един еднопластов, еднообразен и кратък оргазъм. Мизерен в сравнение с палитрата от оргазми, които могат да изпитват жените. Опитват се да чийтват – куколдинг, суинг, умствен контрол, насилие с надеждата, че ще съизживеят екстазите на жената. Че ще й ги откраднат, присвоят. Хиляди съпрузи тласкат жените си към това, само за да установят с ужас каква сила са отприщили.


Още, повече, по-интензивно, по-дълго.

Анален оргазъм, френски сандвич. Нови по-богати усещания.

Drang nach Orgasmus

дабъл анал, дабъл вагинал, фистинг, дабъл фиситнг. Това ли е последната спирка? Границата?

Още, повече, по-интензивно, по-дълго.

Еротична асфикция, садо-мазо, зоофилия. Това ли е границата?

Още, повече, по-интензивно, по-дълго.


Някои си налагат да спрат на някоя спирка, внушавайки си че това е границата. И наистина ги е страх да я прекрачат.
Други блажено се самозалъгват, че им е добре до там, докъдето са стигнали.

Още, повече, по-интензивно, по-дълго.

На смъртния си одър умират с мисълта, че е трябвало да продължават по пътя. Ако са участвали в тройка – защо не беше в оргия, ако ги е ебало куче – защо не пробвах с кон.

Някои правят дългогодишни паузи, между спирките, но когато станат на 40, 50, 60 години нещо се случва, нещо ги сепва и те се затичват към следващата спирка, и следващата, и следващата.

И аз трябва да помагам на всеки, да не им давам да спират, да ги водя.

По пътя.

Още, повече, по-интензивно, по-дълго.


Етоал.

Толкова нетърпелива, бързаща. Още преди да се познаваме ти знаеше за проклятието.

Проклятието да изживяваш и изстрадваш борбата в теб между безкрайноста и силата на животинското и разумът, който поставя граници. Проклятието да разбираш, че нещо е недостижимо... и да продължаваш да го искаш.

Неистово.



Затова тръгна с мен.

И аз те доведох дотук.


Вече знаеш, че няма граница – границата е отвъд.

И това те прави свободна, Етоал.

Свободна от Пиеровците, от възпитанието ти, от обществото, от всички писани и неписани закони и правила, от морала, от лицемерието. От страха.


Но си и робиня.

На Бездната.

Тя ще те държи в подчинение с четирите си вериги. От тези окови никога няма да можеш се отскубнеш.

Ще те дърпат все по-надолу и надолу в нея. Ще имаш чувството, че пропадаш. Но ще го искаш, ще жадуваш, ще търсиш това чувство на летене, на полет.

Надолу.


Допамин – хормонът на наградата. Наградата на всеки един от хилядите оргазми които ще изпиташ. Наградата за всяка успешно изпълнена задача, която си измислиш – да изгълташ до капка спермата на 50 мъже в глори хол стаята, да успееш да задоволяваш с трите си дупки и две ръце едновременно осем хуя, да успееш да направиш едновремнно вагинален и анален фистинг на невинното, неопитно момиче, което си забърсала едва същата вечер в дискотеката. Наградата.


Ендорфини – обезболяващото, което тялото ти ще синтезира срещу болката. Болката, когато жилата на бича се впиват в нежната кожа на гърба ти, в бедрата ти, в безпомощно откритата ти путка. Болката от щипките смазващи зърната на циците ти дърпайки ги надолу с твърде късата верижка свързана с клипса обхванал подутия ти и горящ от болка клитор. Чувството, когато сфинктера ти се раздира, разцепва, разкъсва от неестествено огромния предмет, който смеейки се опитват да натикат в гъза ти. Болката.


Окситоцин. Хормонът на любовта и връзката. Нежно ще изпълва тялото ти когато играеш с детето си, когато го прегръщаш. Ще го усещаш и когато пръстите на ръцете на нежния и романтичен любовник ще галят ямката зад ушите ти, ще се спускат по шията, по раменете, гърдите, корема, ще правят кръгчета около пъпчето ти. Но ще го получаваш и когато цялата кожа на гърба и дупето ти се опира в потния торс на мъжа, който те чука отзад, а гърдите и корема ти се трият в смазващата прегръдка на втория, чукащ те в путката. Докосването.


Серотонин. Хормонът на спокойствието и блаженството. Ще го създаваш и натрупваш в тялото си от активността на мускулите ти, когато бясно, до изнемога яздиш поредния невярващ на късмета си младеж, когото всъщност ти ебеш с путката си. От пасивно свитите ти мускули. От напрягането им с часове, прикована в измъчваща поза, докато заклещилото се в теб куче те пълни с врящата си, рядка сперма, давайки ти блаженото чувство на завършеност. И Хармония.



Допамин, Ендорфини, Окситоцин, Серотонин.


Оковите на Бездната.




Добре дошла, Етоал!

Добре дошла в моя свят.

Добре дошла в света на

DEOS