В просторното жилище на боила Борис [бащата на хан Крум] слугуваше 22-годишна знойна гъркиня на име Ирини. Тя беше омъжена от четири години. След едно от многобройните сражения между България и Византия, родното ѝ село бе разграбено и напълно опожарено. Семейството ѝ бе доведено в България като роби.Тогава Ирини беше на десет години. След седемгодишно слугуване се откупиха от придобилия ги баща на Крум. Той си удържа думата, която им даде още в първите дни – върна им свободата, след като те му дадоха желаната плата под формата на труд.
...[пропуснат текст]

Ставрос се трудеше като ратай на нивите на великия боил, а Ирини беше част от домашната прислуга. Младите гърци бяха бездетни, заради което Ставрос кореше жена си, наричаше я „ялова“. Съпругата му беше повярвала, че проблемът е в нея и това я гнетеше. В същото време ѝ беше хубаво заради вниманието, което ѝ оказваше якият и жилав юноша Крум. Беше забелязала как погледът му жадно я обхожда. Усмихваше му се, свеждайки надолу зачервените си бузи. Когато боилският син оглеждаше пищното ѝ седалище, малкият му голям войник започваше да надига немирно глава.

Прежната година по време на лов се беше загубил за около час, докато преследваше глиган. Търсейки път, който да го изведе към ловната дружина дочу звънък смях. Младежът набързо скокна от коня си и завърза повода му за близкия дъб. След това приведен се придвижи тихо към храсталаците, откъм които долитаха привлеклите вниманието му звуци. Видя две много млади селянки, които се бяха потопили в близкото езеро и се плацикаха. Девойките видимо бяха във възраст за омъжване. Гледката го порази. Дотогава не беше виждал гола женска плът. Очите му изпиваха меките им форми. Капчиците вода, които се стичаха по изваяните им от природата и от труда тела, блестяха обагряни в златисто от слънчевите лъчи. Крум беше зачарован от гледката. За него тези момичета представляваха неземни видения. Усети как краката му омекват (противно на една друга част от тялото...). По-късно, образите им често спохождаха съновиденията му. Преди да започне да води полов живот, господарският наследник неведнъж съжаляваше, че не е събрал смелост да им се покаже и да попита дали може да се присъедини към тях. Нищо нямаше да загуби, само можеше да спечели, ако се беше осмелил... Поемането на риск не винаги осигурява успех, но способността на един мъж да поема разумни и оправдани рискове е нещо, което ние жените харесваме.

────────── 20 ──────────

Крум взе да иска от Ирини да му носи ядене и вода в неговата стая. Начинът, по който гъркинята въртеше задника си, докато напущаше помещението, още повече разпалваше апетита му за жена. Един следобед момъкът не издържа на напрежението, което надделя над чувството за срам. Скочи от леглото и застиска дирника на Ирини, давайки израз на нарасналото си желание. По онова време той още беше неопитен в тези работи, но плътта му настойчиво си търсеше своето. Прислужницата се извърна към него – развълнувана и незнаеща що да стори при този неочакван напад.
– Но господарю... – щеше да му се заобяснява, че не е редно, че е омъжена, че си има работа...,
ала младият Крум не ѝ позволи да довърши. Впи жадно устните си в нейните, хапейки ги.
– Полека, господарю – прошепна запъхтяна.

Той хвана с едната си ръка дългата ѝ кестенява коса, а с другата замачка съсците ѝ, целувайки устните вече малко по-внимателно. Държейки я за косата я забута към дървения одър. Изведнъж се спря, сещайки се, че трябва да заключи вратата на спалнята. Врътна ключа и след това с пламнал поглед се обърна към жената:

– Сваляй дрехите! – нетърпеливо ѝ нареди.
– Да, господарю! – отвърна му бързо, притеснено.

След малко и двамата останаха, така както майка ги е родила.

Крум яхна легналата по гръб Ирини и трескаво заопитва да пъхне дългия си грездей в младата ѝ тясна кукуля. След няколко потърквания на главичката в руното ѝ, Ирини го улесни. Тя хвана паламарката му и я насочи към така мечтаната от него цепка. Гъркинята вече беше започнала да се овлажнява, което улесни проникването. Крум започна да я клати грубо, държейки я за ненките. Болка се изписа по лицето ѝ, стисна зъби. Тъкмо щеше да го помоли да действа по-нежно, когато той на талази заизхвърля семето си в утробата и отпусна тялото си връз нейното.

След около десет-петнайсет минути, мечът му беше отново готов за атака.

– Моля ви господарю, по-лекичко. Причинихте ми болка – прошепна жаловито.
– Харно, Ирини – снизходително ѝ отвърна бъдещият хан, а гласът му беше пропит от нотки на доволство заради преживяното.

Той хвана здраво гъркинята за широко разтворените бедра и този път по-внимателно я заклати отново, достигайки след няколко минути до втори оргазъм. Жаждаше за още, но се притесняваше, че може да ги подирят. Затова я изпрати да се труди, а той излезе да се разходи из града. Идваше му да вика от радост. Беше станал мъж, осъществявайки тайния си копнеж.

Тогава все още Крум почти не можеше да задоволи Ирини, при все че ѝ доставяше приятни усещания. Макар и надарен беше твърде нетърпелив. Същински заек: бързо се дървеше, но и бързо се празнеше. За една нощ можеше да направи поне шест-седем „схватки“. Толкова беше стигал с Ирини.

────────── 21 ──────────

Доста лета по-късно, все по-рядко щеше да е способен на това, но пък съвкупленията щяха да продължават по-дълго и щеше да възпълва по-малкия им брой с умелост и познания...

Седмица след първия си път, Крум откри стара знахарка в покрайнините на външния град. Чрез нея той се сдоби с приспивно биле, от което Ирини свари отвара. Една вечер слугинята незабелязано я изсипа във виното на уморения Ставрос. Похъркването му я убеди, че е заспал дълбоко. След това от стаята на първия кат, където живееше с мъжа си, тихо се качи на втория, където я чакаше боилският син. Изпреварил я в събличането, момъкът едва се сдържа да не разкъса конопената ѝ риза. Просна я на леглото и се шибаха като разгонени животни до втори петли. Прости ми, драги читателю, за грубия изказ, но такава е истината. Крум пращеше от енергия, а Ирини беше полово незадоволена и същевременно запленена от личността му. Макар и ценител на нежната женска красота, той обожаваше и по-сочните бедра, дупета, бозки. В онази нощ я разцепи шест пъти за шест часа. Намекнах по-горе, че на хубавицата туй ѝ се нравеше. Дори имаше четири-пет ситуации в първата година от връзката им той да я доведе до свършек. Но в най-малко деветдесет и пет на сто от случаите, ебливият младок не съумяваше да го стори. Беше много вдълбочен в собственото си удоволствие.

Изминаха няколко седмици от нощта, в която Крум и Ирини го направиха шесткратно. Борис беше поканен на лов от Кардам. Бащата на Крума искаше той също да участва в лова и юношата привидно се съгласи. Но на следващата заран се престори на неразположен и пожела да си остане у дома. Момъкът беше чул татко си да казва на Ставрос, че утре ще го вземе със себе си, за да му прислужва и да го ползва като гончия. Заминаха преди обед и щяха да отсъстват поне два дни. Крум това и чакаше. Вечерта Ирини отиде в стаята му, както се бяха разбрали. Това беше и една от срещите, когато той я доведе до свършек, макар все още да беше нешлифован диамант. Направиха го цели седем пъти! Последните два завършиха с оргазъм и за гъркинята (вторият от които пръскащ). Ако бяхте там, щяхте да видите как тя стиска зъби, за да не се разкрещи във върховите моменти, а сладкото ѝ личице се криви от удоволствие. До ушите ви щяха да достигнат отекващите из стаята плясъци от удрянето на ташаците му в полушарията на задника ѝ. Щяхте да я чуете сподавено да подканя Крум на майчиния си език, докато той я обладава кучешката: „Ναι, κύριος Κρουμ, ναι, ναι, ναι!“ [Не, кѝриос Крум, не, не, не!] – в превод: „Да, господарю Крум, да, да, да!“

Когато човек е под влиянието на силно сексуално вълнение – особено ако е и влюбен – навремени онова, което е било задържано в него, изплува на повърхността. Той се отваря, вътрешният му свят става по-достъпен за сексуалния му партньор. Ирини никога преди това не беше се осмелявала да се обърне към някой от господарското семейство на гръцки.

────────── 22 ──────────

Двамата се разделиха по трети петли.

______________________________________________________________________________

Катя И.: Прочетохте откъс от част II на повестта ми за Крум Страшни. В блога ми, за който прилагам линк има връзки водещи към статия с бележки. Бележките обясняват различни думи и изрази (тук няма как да сложа активни препратки и затова съм ги премахнала).