Любо преглътна тежко. Повдигаше му се от мисълта, какво ще разкаже жена му и в същото време не би се отказал от разказа ѝ за нищо на света. Възбудата му се превърна в нещо повече от ерекция, стана дълбоко душевна и болезнена. Нямаше съмнение, че в онази нощ не е била само с любовника си. Любовник, който бяха избрали заедно. А с още трима съвсем непознати мъже, които си бяха взели удоволствието от нея. Изглеждаше използвана, разкъсаното ѝ бельо, напуканите устни и уморения поглед я правеха вулгарна и толкова, толкова желана!
Любо осъзна, че никога не беше обичал жена си толкова силно, колкото сега. От унеса му го извади щракване на запалка и Таня смукна дълбоко от новата цигара.
– Бях прикована за леглото. Кожените белезници стискаха китките ми здраво, но без да ми причиняват болка. Още не. Сложиха ме в полуседнало положение, с разперени настрани ръце, подпряна на възглавници, така че да мога да виждам всичко, което ще ми се случи. И разбира се те да ме виждат мен, в цялата ми безпомощност и цялата ми голота.
Знаеш ли, колко по-изложена на показ се чувствам само с чорапи и жартиери, отколкото напълно гола? Сякаш са покана, ужким скриват краката ми, а всъщност само ги подчертават. Ръцете ми бяха разперени настрани, приковани за таблата на леглото, и аз не можех да се помръдна, не можех да се прикрия, не можех да се боря.
Страхът ме удари тогава, истински. До този момент всичко ми се струваше повече или по-малко игра. Бях с Димо, знаех, че мога да му се доверя. Познавах го или поне така си мисля. А тези мъже бяха могъщи, опасни животни. Свикнали да получават, каквото поискат или да си го взимат с ефикасна бруталност. Стояха около мен и похотливите им погледи казваха, че съм тяхна плячка. Гледаха ме със снизходителна подигравка.
Бях оставена на тяхната милост и знаех, че милост няма да има. "Какво ще ми направят?", мислех си, и сърцето ми блъскаше така, че все едно ще изскочи от гърдите ми. Не можех да ги спра, дори да викам, кой щеше да ме чуе в този затънтен хотел? Или да използвам сейф уърда си. Не го направих, само защото се изплаших, че няма да го уважат. И тогава дори това крехко подобие на защита щеше да изчезне.
Или пък да се моля, те щяха само да се засмеят и нещо ми подсказваше, че така ще стане дори още по-лошо, щях да изгубя и малкото достойнство, което все още ме отличаваше от баналното парче месо. Бях тяхна, и това осъзнаване ме задушаваше, караше ме да треперя от ужас.
Плахо кръстосах крака, инстинктивно, сякаш този жалък жест можеше да ме предпази, да скрие от тях онова, което те искаха най-много. Краката ми се сключиха, бедрата ми се стиснаха, но знаех, че е безсмислено. Те можеха да ме разтворят с едно движение, да ме вземат както си искат. Фината материя на чорапите се опъна по краката ми. Усетих как дантелата се впива в бедрата.
И тогава... тогава го осъзнах напълно, Любо. До сега се бях държала като курва. Да, курва, която изневерява на мъжа си, която се чука с Димо с твоето съгласие и желание, но все пак с някаква илюзия за контрол, за избор. Но сега? Сега бях нещо по-лошо, по-долно дори и от курва. Бях проститутка, буквално. Димо ме беше дал на тях като подарък, като бонус към сделката, като нещо, което се ползва и се хвърля. Аз бях стока, парче месо, което се разменя за пари и власт. "Какво съм станала?", крещеше в главата ми някакъв ужасен от мен самата глас, "Какво съм позволила? Аз съм, съпруга, почтена жена, а сега съм тук, прикована, готова да бъда чукана от непознати за пари!"
Очите ми бяха започнали да се пълнят със сълзи, когато усетих, че бедрата ми са вече мокри. От мен буквално течеше възбуда! Имах болезнена, физическа необходимост да ме вземат, да ме унижат и да правят с мен, каквото си поискат. Аз се нуждаех да бъда използвана. Дали пък страхът и ужасът не бяха предизвикани не от тримата мъже, които всеки момент щяха да ме скъсат от чукане, а от истината, че на мен това ми харесваше!
И тогава, бавно, преднамерено бавно и приканящо, разтворих крака. Не знам защо, може би защото знаех, че съпротивата е безсмислена, може би защото дълбоко в себе си исках да се предам, да стана тази проститутка напълно. Краката ми се разтвориха, бедрата ми се разкрачиха, и путката ми се разкри пред тях. Мокра, подпухнала от желание и готова.
Те се засмяха, одобрително, като един се люшнаха към мен, но в последния момент отстъпиха и Игор се настани бавно между бедрата ми. Бяха, като глутница, която признава правото на водача пръв да качи кучката. Леглото изскърца под тежестта му. Гледаше ме в очите, искаше да види емоциите и душата ми. Неговият поглед беше студен и жесток, но това само ме караше да желая да му се отдам още повече.
Хвана ме за глезените и разтвори краката ми още по-широко. Галеше глезените ми леко с палците си, усещането беше ефирно през фината материя на чорапите. Наслаждаваше се и проточваше времето. Ухили се доволно, като видя как зърната на гърдите ми се подуват и щръкват предателски. Издаваха възбудата ми и нуждата ми да бъда чукана!
Таня погледна мъжа си, ерекцията му не можеше да скрие. Независимо от това, което би казал, тялото му го предаваше така, както нейното я беше предало вчера. Едва се сдържа да не коленичи пред него и да го облекчи с уста. Не, рано беше, трябваше да го задържи възбуден до края на срамната си история. Тя облиза напуканите си устни и продължи:
– Има нещо специално в тази поза, не мислиш ли? Да си разтворя краката за него. Това е нещо повече от съгласие, това си е покана. И той не закъсня. Членът му, извит в плавна дъга и твърд, като гранит, трябваше да бъде хванат и натиснат със сила надолу, за да опре в разлигавения ми отвор. За това той пусна краката ми, а аз сама ги качих на мускулестите му рамене.
Проникна в мен на един болезнен тласък. Беше грубо, властно и въпреки болката от коравия орган свърших в момента, в който ме наниза до край на парчето си. Членът му караше влагалището ми да се извие по неговата форма. Чукаше ме дълбоко, ритмично и топките му се пляскаха в задника ми с мокър вулгарен звук. Наведе се и доближи лице до моето.
Не очаквах, смятах, че просто ще ме чука, все едно съм инструмент за чекия. Но той искаше нещо много повече. Искаше интимността ми. И аз му я дадох. С желание! Устните ми се отвориха и приеха целувката му. Отвърнах му и когато езикът му проникна в устата ми го посрещнах с моя. Продължаваше да ме чука ритмично, спортно в путката и в същото време ме ебеше с езика си в устата ми.
Обвих устни около езика му и го засмуках, все едно животът ми зависеше от това! Свършвах и скимтях. Не знам колко пъти. Сто? Или всичко се сля в един оргазъм?
Усетих, че набира скорост, изръмжа и се надигна. Гледаше ме в очите, протегна ръка и коравата му длан легна на шията ми.
Таня вдигна брадичка и Любо видя големите, грозни синини по шията на жена си.
– Пръстите му бавно се сключваха. Искаше да осъзная, какво прави. Колкото повече стискаше, толкова по-трудно ми ставаше да си поемам въздух. Вените и артериите ми пулсираха в паника под пръстите му и вече виждах морави петна пред погледа си, стаята се размаза и мокрият плясък на чукащите се тела идваше приглушен някъде от много далече.
Пръстите му се впиваха все повече в нежната ми шия, неумолимо твърди и безмилостни. Когато накрая напълно спря достъпът ми до въздух се загърчих с отворена уста, като риба на сухо. Влагалището ми се свиваше и отпускаше около члена му. Стаята се завъртя и аз пропаднах в нещо, за което оргазъм е празна дума. Самата аз се бях превърнала в горящо удоволствие.
Свестих се увиснала на кожените белезници. Пръскаха ме с вода, а между разтворените ми крака на тласъци изтичаше спермата му. Гъста, бяла и толкова много, все едно ме беше осеменил разплоден бик!
Игор извади цигара захапа я с онази стръвна страст, която вече бях опознала. Бензиновата му запалка щракна и той смукна дълбоко, с удоволствие. Въздухът замириса на цигарен дим и петрол. Изгледа ме и ми подаде да си дръпна, докато се давех от острия вкус на тютюна го чух да казва: "Ваша очередь, джентльмены."
Файсал се усмихна, от възбуда чертите му се бяха изострили още повече. Взе кърпа и избърса старателно още бликащата от мен сперма. Не искаше да се докосва до семето на неверника. Пишката му стърчеше злобно. Тънка, но със зловещо изпъкнали под главичката сачми. Приличаше на средновековен боздуган. И Файсал нямаше намерение да влиза там, където е бил Игор.
Тънките му пръсти масажираха ануса ми. Правеше го внимателно, доставяше му удоволствие да усеща как сфинктерният ми мускул се отпуска под натиска на пръстите му. Бях достатъчно влажна дори и там, но той все пак използва някакъв крем. Беше обезболяващ, вероятно с някакъв опият, защото дупката на задника ми изтръпна и се отпусна. Дори и да опитвах да стегна аналният си пръстен, той едва се подчиняваше на тялото ми.
Вече ми беше ясно къде ще проникне арабския му кур. Щеше да ме ебе в гъза и се подсигуряваше с обезболяващия крем, да не пищя докато ме разпаря с металните си топчета. Пръстите му шаваха в задника ми, пръскайки влудяващ гъдел по тялото ми. Знаеше много добре какво прави! Беше вкарал в дупето ми три пръста и като ги изви напипа Г точката ми през тънката преграда на влагалището.
Видя как тялото ми трепна и се усмихна. Разтриваше я с бавни кръгове и аз се дърпах от белезниците, за ад се нанижа още повече на пръстите му. Мръсникът обаче нарочно не натискаше достатъчно, за да свърша, а точно толкова, колкото да ме държи на ръба. Аналният ми пръстен вече беше добре отпуснат и Файсал реши, че е време.
Хвана дългата си тънка рязана пишка и започна да търка главичката с чудовищните импланти в ануса ми. Сърцето ми се свиваше от страх, но задният ми отвор се беше отпуснал добре и го пропусна в началото без съпротива. Тогава усетих как металът опира в аналния ми пръстен. Коравите издутини по члена му се врязаха в мускула ми с груб, садистичен натиск. Дори през пелената на опиата усетих остра болка. Натискаше бавно, неумолимо, докато сачмите не се търкаха в аналния ми пръстен, студени и твърди. Виках, гърчех се, но белезниците ме държаха на място, и той проникна в мен. Вкара само главичката в задника ми и сега усещах металните топчета вътре в себе си. Той се отдръпна леко назад, без да излиза, а само да усетя как твърдите издатини се врязват в ануса ми отвътре. Дори освобождаването от това нещо в задника ми щеше да е агония!
Проникването беше безкрайно дълго. Тази тънка, дълга пишка влизаше и влизаше все по-навътре, стържейки нежните стени на ректума и червата ми с гротескното си украшение. Когато стигнеше поредната извивка на червата ми се наместваше внимателно, за да не ме разпори и да даде възможност на вътрешностите ми да се наместят около члена му.
Ако Димо не беше там не знам дали не би се подал на изкушението просто да ме изкорми с топчетата си! Скимтях от болка, но в същото време с проникването на члена му по тялото ми пълзеше някакво непознато, перверзно удоволствие. Съчетание между ужаса и усещането, че в задника ми е проникнало нещо толкова невъзможно дълбоко.
Игор ми поднесе цигара още веднъж. Този път съм сигурна, че в нея имаше не само тютюн. Главата ми олекна, болката се стопи и отстъпи място на удоволствието да бъда чукана в задника с този рязан хуй.
Но арабинът нямаше намерение да ме остави да се наслаждавам.
– Аз не съм, като останалите. Не съм варварин, който просто ще си направи кефа с теб. – от усмивката му ме побиха тръпки. – Ще ти оставя нещо за спомен. Както е редно. Мъжът трябва да направи подарък на жената, която му дала толкова голямо удоволствие.
Обърна се към Димо и той леко му кимна. После ми даде подаръка си и аз нямах други избор, освен да го приема.
Таня трепереше леко и дишането ѝ стана накъсано. Пръстите ѝ едва разкопчаваха копчетата на ризата. Тя я разтвори, отдолу беше без сутиен.
– Ето... харесва ли ти подаръка му?
Очите на Любо се бяха разширили, като бездънни ями от ужас, а устата му зееше невярващо.
– Не ти ли харесват? – гласът на жена му пресекваше от възбуда. – Аз го помолих да ми ги сложи.
Таня разтвори ризата си докрай и я остави да се смъкне от раменете и да се свлече на пода. Гърдите ѝ се разлюляха тежко, големи, налети, с тъмни ареоли, които сега бяха още по-тъмни от възбуда. Виждаха се грозни сини петна от стискане и щипане. А на зърната... на всяко едно от тях проблясваше по един дебел златен пръстен.
Не малки, деликатни обеци. Не. Това бяха масивни, тежки халки, поне сантиметър в диаметър, с малки диамантени топчета в средата. Те улавяха светлината и блестяха като малки звезди върху плътта ѝ. Зърната бяха подпухнали, зачервени, леко възпалени. Ясно личеше, че са пробити наскоро.
– Е, харесват ли ти? – прошепна тя с пресипнал глас и като обхвана гърдите си ги разклати леко. Пръстените иззвъняха тихо. – Аз го помолих да ми ги сложи. Докато ме чукаше в задника.
Любо изглеждаше така, все едно всеки момент ще получи удар. От ярост или възбуда не беше ясно.
– Както беше нанизал гъза ми на дългата си пишка, извади от захвърлената си на леглото роба малка кутийка, като за бижута, но вътре беше само игла и тези халки. Вече знаех. Исках да изкрещя от ужас, но гласът не излизаше от гърлото ми.
Членът му беше набит изцяло в мен и той не ме чукаше, а само леко се поклащаше, колкото да чувствам металните топчета около главичката му някъде дълбоко в мен. Гледаше ме в очите и пиеше ужаса ми направо от там.
"Ще приемеш ли подаръка ми?”
Само завъртях глава. Погледнах към Димо, изражението му ме уплаши. Хищно и нетърпеливо.
“Ще приемеш ли? Моля те, не ме обиждай, като ми откажеш.”
Отворих уста, за да му кажа НЕ и отвърнах:
“Да”
Не исках да казвам да и въпреки това го направих. Или може би исках?
“Искаш ли аз да ти ги сложа?”, гласът му беше станал нисък, като котешко мъркане.
Кимнах. Продължи да чака. Гърлото ми беше пресъхнало и не знам как намерих сили да прошепна. “Да, сложи ми ги.”
Игор взе бучка лед от масичката с напитки, хвана едната ми гърда и я стисна силно, за да изпъкне зърното. Бавно започна да го търка с леда, усещането беше непоносимо и извиках силно. Но скоро зърното ми изтръпна и набъбна, както никога до сега.
Файсал хвана дебелата игла и я допря до подпухналото ми зърно, гледаше ме в очите.
“Готова ли си, красавице?”
“Д-да...”
“Искаш ли го? Ако не го искаш, само ми кажи.”
Облизах устни и разбрах, че го желая. Утробата ме болеше от възбуда! Кимнах рязко.
“Да, да, искам го! Хайде, направи го!”
Иглата се притисна в зърното ми, отначало едва усетих боцкането. После натискът се усили и тя проби плътта ми. Виках от болка, а от путката ми струеше възбуда! Иглата напредваше бавно, пронизваше зърното ми, а Файсал нарочно я завърташе от време на време. Цялото ми същество беше събрано в тази малка точка чувствителна плът. После я издърпа и аз виках в агония. Избърса няколкото капки кръв и сложи халката. Усетих я как увисна тежко на гърдата ми.
После проби и другото ми зърно и постави другата халка. Хвана ги и ги опъна нагоре, докато усетих как тялото ми се отлепя от леглото и увисва на златните пръстени. Бях забравила за члена в задника си и той сега ми напомни за себе си, като започна да ме пълни със силни откоси. Тогава свърших. Мощно, болезнено, гърдите ми горяха, металните топчета ме нараняваха отвътре и аз крещях, като обезумяла от удоволствие.
Погледът на Таня беше станал трескав, докато разказваше. Любо виждаше дивата ѝ възбуда, при спомена. Тя стан и бавно се приближи до мъжа си.
Наведе се напред, гърдите ѝ увиснаха тежко точно пред лицето на мъжа ѝ. Пръстените се залюляха с тихо, мелодично подрънкване.
– Докосни ги. Виж колко са тежки. Дърпат циците ми надолу.
Любо протегна трепереща ръка и докосна единия пръстен. Беше топъл от тялото ѝ, тежък. Зърното под него беше твърдо като камък. Таня изстена тихо, когато той го дръпна леко.
– По-силно... – прошепна тя. – Както те ги дърпаха, докато ме чукаха....
Любо преглътна тежко:
– А негърът? Той... той не те ли... чука след Файсал?
Таня поклати бавно глава.
– По-добре не питай. Повярвай ми, не искаш да знаеш.
Ревнивец 9
Този разказ е част от поредицата:
Ревнивец (10 разказа)
Сериозно ли? Си стои този НАСАЖДАЩ ОМРАЗА КЪМ ЖЕНИТЕ коментар? Просто така си стои? А, забравих. Това не е пареекселанс женомразство. Това е "свобода" на словото. "Право" на мнение.
Да видим сега моят коментар ще бъде ли публикуван или моето право на мнение ще бъде, как да кажа...селективно елиминирано.
Алекс, с цялото си сърце ти пожелавам някоя наистина важна за теб жена да приключи така. В куфар. На дъното на езеро. Само тогава ще схванеш колко сияйни глупости говориш. И нито секунда по- рано. И само тогава евентуално може би ще разбереш що за ретрограден, деструктивен манипулативен лицемер си ти.
Очевидно си отгледан с много дисциплина и малко любов. При това- не безусловна любов. Ужасявам се само от мисълта, че дъщеря ми може да срещне някой такъв формен женомразец като теб. Само мисълта за това ми сваля главата. Въпреки че точно за моята дъщеря не е проблем. Или аз, или баща й ще го приключим, преди да е мигнал.
Д.Т., тази ти поредица е едната от двете, към които имам специално отношение. Другата, която всъщност ми е любимата, тайно се надявам един слънчев ден да напишеш още нещо и там...:)
Не е точно мойто всичко това. Да не кажа, че хич даже не. И точно за това смея да твърдя, че оценявам майстроството по достойнство. Нелицеприятната истина за всички видове поредици- на екран или книга- е, че в крайна сметка зациклят, доскучават, стават банални. С думи прости, провалят се. Дори поредиците на прилични писатели или режисьори.
Неясно как обаче ти си избягал от всички възможни капани. Поздравления. Пак да повторя, държа да бъда разбрана правилно- смея да кажа, че не ми липсва обективна оценка на създаденото. Ако и това да не е нещото, което бих прочела в два сутринта поради безсъние и опънати нерви примерно. Именно защото това все пак не е моята чаша кафе, те поздравявам. Щом аз го харесах и го прочетох до края...
Междудругото, имам една безумно луда приятелка. Една относително приятна французойка. Като за французойка съвсем си е ок. Въобще не я слуша главата. Докато следвахме диаметрално различните си специалности- тя се дипломира с някаква специалност за романските езици и средновековната италианска литература- бореше стреса, като пишеше средно кратки хумористични еротични епизоди с древногръцките богове. Това й било някаква страст от дете. Примерно, Персефона, омъжена за някакъв див селянин от Крит. Е такива работи. Или Зевс, спипан на местопрестъплението от нечий баща. Абе както и да е. Та тия нейни, както тя ги нарича "моментни снимки", безумно са ме забавлявали. Има талант за сатира тя, не просто за комедия.
Та понякога се чудя дали и ти няма да вземеш на напишеш нещо такова. По- весело. :)
Така съм се смяла с тия истории на Клео. Не е истина. Въпреки че тя ми посвети една от тях, тази за Персефона. Даже това не ме ядоса. Не знам защо, но си мисля, че и ти като милата ми дружка имаш неизследван скрит талант. :)
Човек трябва да може да спре. А точно от това не успяват да избягат известните писатели. За това съм решил, оше само две глави. Едната ще е чист секс, тя по право трябваше да част от тази. И другата ще е Епилог.
Колкото до твоите Шпионски игри, да. То па голямата загадка, разбираш ли, да се сетиш, че са те. Но това е жестоко готина поредица.
Знаеш ли, преди стотина години, през миналото хилядолетие една колега попадна в една...как да кажа...странна ситуация. Запознава се с някакъв страхотен тип на някакво парти, прекарват си добре, тръгват си заедно и...той не се оказва точно мъж. Почти година й отне да преодолее шока. Постоянно повтаряше: "Бе толкова ли съм тъпа, да не забележа, че не е точно мъж!?". Викам си на акъла- бе ти изпий бутилка водка за десет минути, пък се чуди защо не забелязваш едно- друго. Не й го казах, сещаш се. Беше решила да си говори с мен, така че опитвах да я слушам и да съм нещо като опора и толкова. Понякога съм се чудила как бих реагирала аз в такава ситуация. И като се познавам- по- добре да не попадам...
Много обичам сексуалните фантазии, чрез тях мога да изживея неща, които за нищо на света не бих искал да изживея :)
Искам, разбира се. И не искам наистина.
- Ама защо?!
- Колега, търси, значи все пак нещо знае!
Ето и един от любимите ми вицове на тема медицина. Вероятно го знаят всички, стар е почти колкото мен.
Аудитория. Лекция. Професор. Въпрос:
- Колеги, кое в човешкото тяло има спобността да променя обема си драстично, за кратко време, повече от три пъти от обичайния си размер?
Подсмихвания, многозначителна тишина.
Професорът:
- Ретината на окото, колеги! Всичко останало е женска алчност! :)
Да не забравяме, че през средвовековието, лекари и алхимици са събирали спермата на обесения, за предполагаемо магическите ѝ свойства.
И не се заигравайте на тема име. Да не се окажете горчиво неприятно изненадана. От името в личната ми карта. Не, не е Йорданка. Гарантирано. Уви, майка ми убедено и инатливо е направила списък с двайсет мъжки и нито едно женско име. Дала ми първото, което й хрумнало. Банално. Често срещано. Идиотско име. Което никога не съм понасяла. Което ми напомня, че мога да подам заявление в съда и да си избера друго име. Не е лоша идея.
1. Може да блокираш потребители, с които не желаеш да общуваш.
2. Можеш да гласуваш за разказите :)
Айде и трети: няма нужда коментарите ти да изчакват одобрение!
Все едно. Наистина ще опитам.
Пак благодаря. Съвсем сериозно.
неизбежно да се прикриваме. Не че няма да ни разберат, ама на откровеността ще отговорят с лицемерие и "ама как може, не те е срам"! :))))