В разказа са използвани фрагменти от пиесата "Секс, наркотици и рок енд рол" на Ерик Богожиян, както и такива от филма "Адвокат на дявола".


Лена се втурна през глава навън. Спъна се в прага и едва не се простря по лице на напуканите плочки. Възстанови равновесие и побягна през двора, клонки от неподдържаните дръвчета я шибаха през лицето, като наказание за греховната влага, лепнеща все още между краката ѝ. Какво беше извършила? Защо седя и позволи на този нагъл мъж да я докосва така? Да я докосва там!

– Какво направих? Какво направих?! – шепнеше си през сълзи Лена. – Сладки Исусе, моля те прости ми!

Преди да стигне до обраслата ограда обаче се усети и спря. Чудесно беше научила за краткия си престой в България, колко зорки са бабичките и как не пропускат нищо, ставащо на улицата. Ако изхвърчеше навън разплакана и с още разкопчано деколте, кой знае какви истории щяха да тръгнат! Лена спря, стисна книгата под мишница и с треперещи пръсти закопча злощастното копче. Пак се разтрепера, но не от студ.

Започна да си поема дълбоко въздух и да издиша бавно. Този ужасен мъж! Беше я докоснал там, където никой друг не я беше докосвал! Дори мъжа ѝ. На Никълъс и през ум не би му минало да я пипа там с ръка! И защо, за бога, защо беше толкова приятно?

Лена успокои дишането си, притисна книгите до гърдите си като щит и излезе на улицата с възможно най-нехайно изражение. Краката ѝ трепереха.

У дома мъжът ѝ четеше библията прегърбен и по потрепването на върха на носа му, можеше да познае, че води някакъв вътрешен диалог с Бог.

– Как мина скъпа, беседвахте ли? – запита я без да вдига глава. – Ще насочим ли този отклонил се агнец в божието стадо?

“Разплоден коч, може би, но агнец - в никакъв случай!”, помисли си Лена, а на глас отговори:

– Да... аз... оставих му брошурите. Той ми обеща, че ще ги прочете и ще помисли над тях.

Лъжа! Колко лесно се търкулна от устата ѝ. Първата умишлена лъжа, която казваше на мъжа си. Ето как един грях водеше до друг. Трябваше още тук да падне на колене през мъжа си, да му се изповяда и да го моли за прошка. Нали сам Мартин Лутер беше определил, че мъжът е краля и епископа в дома си? Само че не го направи.

– Чудесно! Това ще е първата ми голяма победа! Не, че онези бедни старици не си заслужават. – побърза да добави набожно Никълъс. – Но на небето се радват за разкаял се грешник, повече отколкото за сто праведници! Скоро ли ще е готова вечерята?

Пасторът, като всички лишени от повечето земни наслади протестантски свещеници, много държеше на една от малкото милостиво оставени му от Бог наслади. Лена смотолеви нещо и се шмугна в банята. Бързо смени подгизналите си от греховна влага памучни гащички, сви ги на топка и ги напъха в коша за пране, дълбоко под другите дрехи.

Под душа горещата вода едва ли не сваляше кожата от тялото ѝ, но въпреки това не успя да отмие срама. Нито пък чувството, че е мръсна и грешна.

След вечеря съпругът ѝ пристъпи към обичайните съпружески задължения. Лена лежеше по гръб, с разтворени крака и за разлика от друг път, не чакаше с учтива досада. Познатият от преди няколко часа гъдел пролази ниско в корема ѝ и в слабините. Усети как зърната на гърдите ѝ се втвърдяват, като под пръстите на Венци.

Никълъс влезе в нея учудващо лесно, хлъзна се навътре, вместо с труд да проникне в сухото влагалище на жена си. На лицето му се изписа комична изненада.

– Лена, да не си с... добре ли си?

За малко да попита дали не се е подмокрила, но навреме се спря.

– Д-да, да! Не спирай!

За първи път в живота си чуваше такава умолителна нотка в гласа на жена си. И лицето ѝ като че гореше. И очите ѝ бяха трескави. Горката! Сигурно беше настинала. Като добър и състрадателен съпруг се постара да свърши бързо, за да не я кара да се мъчи. Като видя изражението на лицето ѝ след това, се поздрави на ум, че не я беше тормозил повече от минута.

Лена лежеше с отворени очи и се опитваше да се моли. Не смееше да склопи клепачи, защото пред нея веднага изникваше небръснатата, лукаво ухилената физиономия на Венци. С цигарата в ъгълчето на устата му и насмешливите зелени очи. Погледът му беше някак хлапашки, за разлика от счупения му и зараснал накриво нос и дребни белези по лицето.

Мълвеше мислено разкаяна молитва, но съзнаваше, колко неискрена е. Между краката ѝ гореше неудовлетворена жажда и Лена с крайно усилие на волята се застави да не се докосне там.

***

През това време Венци избра карти и ги хвърли на масата.

– Две! – смукна от цигарата, наклони глава и примижа за да избегне дима.

Пешо му раздаде две нови карти, три на Марто Къртицата и една на себе си. Погледна я и изпсува:

– Ебал съм го, излизам!

– Дамите са с мен, пичове!

Венци пусна на масата тройка дами.

– Дамите винаги са с теб. – изхили се Пешо.

– Обаче... – вдигна пръст Марто. Важното е, какво ще каже попът!

И хвърли на масата три попа, деветка и асо. Доволен посегна да прибере залозите, но забеляза, че Венци отпусна и другите си две карти долу. Две валета.

– Опасявам се, че попът няма думата, когато до дамата има момчета.

Пешо се смръщи, приятелят му имаше навика да говори иносказателно, но да го вземат дяволите ако разбираше какво има пред вид в повечето случаи.

– Пичове, стига толкова, да си викнем курви. – облегна се назад Марто. – Венци плаща!

Венци стана, отиде до телефона и набра номера на една от стотиците дошли с демокрацията агенция за компаньонки. Старият телефонен апарат бръмчеше сърдито, докато мъжът въртеше ролката. На третия сигнал свободно отсреща му вдигна отегчена жена и го попита какво желае.

– Ало, три момичета за вкъщи.

***

Венци седеше на обичайното си място, арогантно опънал крака и килнал на една страна рошавата си глава, с насмешливо изражение слушаше проповедта. Никълъс обясняваше нещо за войните, с които така или иначе надуваха главите на всички по новините. Чечня, Русия, Бангладеш, сякаш на някой в тази малка, забравена и от бога страна му пукаше.

Пасторът, разбира се, се опитваше да извърти всичко в полза на религията си и накрая завърши проповедта с молитва бог да спре войните. Бабичките замърмориха след него. Не бързаха за никъде, в стаичката беше топло, а накрая щяха да им дадат и помощи. Биха слушали със същия овчи поглед и реч на председателя Мао.

Никълъс и Лена минаха да поговорят с всеки от малкото си паство и накрая се спряха пред Венци. Лена се опита да не го гледа в очите и даже някак да се прикрие зад мъжа си. Пасторът обаче я избута едва ли не пред себе си и сияещ запита:

– Вие харесало моя проповед?

Венци изсумтя.

– Ако правилно разбрах, молихте господ да спре войните? – Никълъс закима така, че главата му за малко да се откачи от раменете. – И каква ви е логиката? Бомбите са на господа играчките! Бог става сутрин в шест. Поглежда надолу и си казва: “Свят мой, какво да те правя днес? Дали да не ти тресна някое цунами, война или пък да измисля нова болест, която да натръшка ония гъзета хомосексуалистите?”

Никълъс примигваше, а Лена му шепнеше превода.

– Да се молиш за мир е в пълно противоречие с желанията на вашия бог. Нещастната планета не е познала и една година, в която някой скапан, дебел политически гъз да не облече в смрадливи униформи поредната порция млади нещастници и да не ги хвърли в поредната месомелачка. Човече, бог гледа и се кефи! Нищо не знаеш за твоя бог.

Докато превеждаше, без вулгарностите, Лена за първи път забеляза нещо друго освен насмешливо презрение в лицето на Венци. Истински гняв.

– Войни... цунами и болест, за които говори са... те са... наказание! Да, за наше грехове!

– А, много хубаво! За твоите грехове, сега се стрелят в Русия, Сърбия, Чечня!

– Грешите! – не издържа Лена. – Грешите! Бог ни обича, той ни помага да се борим с греха.

Позната усмивка се плъзна по устните на Венци.

– А какво знаете вие за греха? Изпитвала ли сте го?

Никълъс забеляза, че бабичките стават нервни и примирително вдигна длани.

– Сега няма време. Лена дойде пак и разясни ви всичко.

Лена си пое дълбоко въздух.

– Е, при това положение ще я чакам за продължим... диспута.

– Ще дойдем и двамата! – Лена стисна ръката на мъжа си за кураж. – Да, ще дойдем и двамата, нали?

Венци наклони глава и присви очи.

– Ами... хубаво. Чакам ви тази вечер.

***

На уличката с изкорубения асфалт, някога известна като Йорданка Николова, а след демокрацията Полковник Свещаров, работеха едва няколко улични лампи. Призрачната оскъдна светлина придаваше зловещ вид на старите къщи, а домът на Венци изглеждаше направо необитаем, зад гъсто обраслата ограда.

Лена знаеше, че звънецът не работи и натисна вратата с бясно биещо сърце. “Днес съм в безопасност! Бог ме изпита и ми показа пътя. Доведох мъжа си, нищо не може да ми се случи!” И въпреки това мъничко червейче я ядеше отвътре.

Прекосиха двора и Венци ги посрещна на вратата. Слава богу, този път не беше по боксерки! Беше с фланелка на Доорс, небрежно натъпкана в тесните дънки. Широките му плещи и силни бедра го правеха да изглежда още по-едър от пастора. Въпреки това не изглеждаше буца, като едва ли не комичните културисти. По-скоро будеше асоциации с диво животно, леопард, лениво гледащ плячката, но готов всеки момент да се хвърли в атака.

– Охоо, добре сте ми дошли, свети отци! – той махна с ръка навътре и направи насмешлив поклон. – Влизайте, заповядайте в скромния ми дом!

Никълъс ентусиазирано се ръкува с него, но Лена се поколеба. И с право. Още като докосна грамадната му, гореща лапа и сякаш я удари ток. Споменът за удоволствието, което беше изпитала от същите тези пръсти, накара сърцето и да забие бързо, като на птиче.

Той я погледна директно в очите, с циничния си поглед и лекичко погали опакото на дланта ѝ с върховете на пръстите си. Тя побърза да издърпа ръка.

Като влязоха Лена се изненада, стаята като че беше разтребена. Или поне толкова разтребена, колкото би я разтребил един мъж. Вестниците ги нямаше, покривката на масата беше сменена, а бирените бутилки събрани в чувал в ъгъла. На масата имаше бутилка бърбън Джим Бийм и три чаши.

– Сядайте, сядйте!

Настани Никълъс и Лена на столовете, а той се пльосна удобно в оръфания фотьойл, който сигурно е бил вече за боклука по времето на Брежнев. Венци започна да налива в чашите и Лена веднага запротестира.

– Моля ви, не! Ние сме въздържатели!

– Как? Хич ли? – двамата съпрузи гордо закимаха. – А, и таз хубава! И как проповядвате против алкохола, като никога не сте го опитвали?

– Виното подхлъзва, силен алкохол те поваля. – набожно изрецитира Никълъс.

– Така ли? Аз пък знам, че Vinum et musica laetificant cor.

Никълъс примигна неразбиращо, но Лена си спомни какво означава и преведе на мъжа си. Венци кимна:

– Да, дамата е права, Соломон. Впрочем, да продължим на английски.

– Благодаря! – на лицето на Никълъс се изписа облекчение. – Ние не пием алкохол.

– Но бог не го забранява, нали?

– Н-не, не го забранява... просто ние не пием.

– И как тогава проповядвате против него? Пасторе, зарежи тия сухи приказки, мои гости сте. Настоявам. В България много държим на гостоприемството и ще ме обидите!

Никълъс и Лена се спогледаха и след миг пасторът кимна. Какво беше тази мъничка жертва, в името на спасената душа на грешника... и повишението в църковната йерархия. И възможността да опита това изкушение под благовиден предлог.

– Само една глътка! – опита се да протестира Лена. – Това е твърде много!

– Че откъде знаете, че е много, като до сега не сте опитвали? Наздраве!

Никълъс гаврътна юнашка глътка и се закашля, с лице червено, като домат. Лена отпи предпазливо, но очите ѝ все пак се насълзиха от парливата течност. Жената се смръщи и преглътна. Почти веднага по тялото ю се разля топла тръпка. Тогава се усети, че Венци и Никълъс вече разпалено спорят.

– Правилата са нужни, за спасените на душата ни!

Венци зави от смях, като вълк.

– Олеле, нужни! Чакай да ти сипя още едно. – докато наливаше нова чаша на пастора продължи. – Този твой бог поставя правила. Може секс, но само с твоята жена. Може да воюваш, но само ако църквата е благословила армията. Можеш да чукаш жена си, но не можеш да си удариш една чекия! Бог ви казва: Гледай, но не пипай! Пипай, но не вкусвай! Вкусвай! Но не гълтай! Този ваш бог си играе с вас!

– Не е вярно. – неуверено изпелтечи Никълъс и хлъцна. – Какво щях да кажа? А, да! Всишко кажано от теб е вше грях, то вшишко е един и шъщи грях.

Лена беше кръстосала крака и усети нещо да докосва коляното ѝ. Подскочи на стола, но мъжът ѝ беше толкова увлечен да обяснява Проповедта на планината в Матея, че не забеляза нищо. Ръката на Венци хвана коляното ѝ и започна нежно да го гали.

Лена стоеше, като парализирана. Какво трябваше да направи? Да се разкрещи? Да махне ръката му? Мъжът ѝ продължаваше да набира скорост в проповедта си, макар че все по-трудно му се разбираше. Неспособна да вземе решение, тя отпи от чашата си, като да опитваше да скрие зачервяващото се лице.

Ръката тръгна нагоре по бедрото ѝ и Лена едва потисна едно стенание. “Господи, помогни ми, случва се отново!” Между краката ѝ гореше огън, замъгляващ разума и топящ градените с години морални стени. Ръката, вече под полата ѝ притисна крака ѝ. Силно и настоятелно, но нежно я принуди да разтвори крака и я докосна по вече мокрите от възбуда слабини. Така се беше унесла, че гласът на Венци я стресна.

– А, май толкова му беше! – той повдигна главата на Никълъс от масата. – Нанка, като бебе! Чакай, да му е по-удобно...

Той с лекота търкулна пастора на дивана, после с присмехулна грижовност го зави.

– Сладки сънища, свети отче! –обърна се към Лена. – А ти? И ти ли смяташ, само помисъл за греха е вече извършен грях.

Лена не посмя да отговори.

– Ако искаш да разбереш дали има разлика, ще те чакам в спалнята.

Лена остана сама, ако не броим дълбоко заспалия ѝ съпруг. Главата ѝ бучеше и в нея рикошираха противоречиви мисли и чувства. Стисна чашата и изпи на един път оставащото съдържание. Стисна очи и се закашля, но само след миг по тялото ѝ се разля непознатата до преди малко лекота.

Жената се изправи и тръгна към спалнята. Краката ѝ бяха, като налети с олово и всяка крачка беше като изкачване на Голгота. “Спри!”, крещеше в нея разума. “Обричаш душата си на гибел!”, гърмеше гневния рев на вярата ѝ. Тя обаче продължаваше, подтиквана от много по-древна и мощна повеля.

Спалнята на Венци беше просто устроена, гардероб, нощно шкафче и голямо легло, което някой беше “оправил”, като просто беше заметнал завивките отгоре. И Венци, подпрял се небрежно на гардероба.

– Съблечи се.

Очите на Лена се окръглиха и пулсът ѝ запрепуска бясно. Преди още да осъзнае какво прави, вече разкопчаваше блузата си. Свали я и я хвърли на леглото. Ръката ѝ се тресеше, като разкопча полата и я остави да се свлече в краката ѝ. Стоеше пред мъжа само по бельо, сутиен, бикини и чорапогащник.

Венци изръмжа тихо, пристъпи към нея и докосна голото ѝ закръглено рамо. Внимателно смъкна презрамката на сутиена и накара Лена да се завърти. Разкопча го и го пусна на пода до полата ѝ. Хладният въздух погали гърдите ѝ и зърнат им веднага се втвърдиха.

Усети устните му на шията си, топли и меки. Затвори очи и му се остави да я целува, езикът му се плъзна в ухото ѝ, а ръцете му се провряха под мишниците ѝ и обхванаха тежките ѝ гърди. Ръцете му стискаха едновременно, нежно, но и с премерена грубост. На Никълъс никога не му беше хрумвало да си играе с тях и сега Лена се топеше в ръцете на любовника си.

Венци смъкна чорапогащника ѝ и тя послушно вдигна първо единия, а после и другия крак, за да може да ѝ го събуе. Побутна я внимателно към леглото и с едно леко тласване я сложи да седне.

– Събуй ги.

Говореше разбира се за белите ѝ памучни гащички. Лена, вече дишайки през устата от непоносимо напрежение, се подчини като на сън. Повдигна дупе и ги изхлузи.

Седеше гола пред него. Той беше първият мъж, който я виждаше така гола и тя кръстоса инстинктивно ръце пред гърдите си. Никълъс я беше зървал гола, но никога така. На показ.

Венци се усмихна и както беше застанал пред нея свали фланелката на Доорс с едно рязко движение. Разкри мускулести гърди, покрити с гъсти, къдрави косми. През стегнатите плочки на корема му минаваше светла резка на белег. После мъжът смъкна дънките и боксерките си. Първата мисъл на Лена беше, че това не е възможно.

Венци стоеше пред нея, като мъж, който отлично знае, че няма какво да доказва.

Това, което се поклащаше тежко между краката му, просто не приличаше на нищо от този свят. Това не беше пенис, Лена беше виждала пениса на Никълъс в отпуснато състояние, сгушен в мъха на слабините му. Не, ако онова беше пенис, то органът на Венци беше нещо съвсем различно.

Голям. Не, думата беше крайно неточна. Приличаше на живо създание, все още спокойно, но заплашително. В основата беше дебело, колкото китката ѝ. лена се сети за забранени думи, с които гаменчетата наричаха членовете си, докато се кискаха и си мислеха, че никой не ги чува. Хуй. Кур. Дори тези груби цинизми звучаха безлично за този монументален звяр, вече надигащ се към лицето ѝ.

Беше крив, по-късно Лена щеше да научи, че е пречупван два пъти. От собствената си тежест висеше надолу в плавна дъга, преди още да се втвърдил. По него пълзяха дебели, тъмни вени, мощно пулсиращи под кожата. Самата му главичка беше с размерите и цвета на зряла слива и спокойно би изпълнила дланта ѝ.

Лена поклати глава невярващо, дишането ѝ беше станало плитко и накъсано. Амалгама от страх и дива похот се свиха на топка в корема ѝ. Без да го съзнава, бедрата ѝ се разтвориха и върху леглото се образува мокро петно от течащия от нея лигав секрет.

Тялото ѝ беше поело контрола над действията ѝ и Лена бавно наклони глава и бавно приближи лице към члена пред себе си. От него се излъчваше топлина. И тежък аромат, мъжки, мръсен и упойващ. Тя вдъхна, почти задавяйки се от възбуда и устата ѝ се напълни със слюнка.

Членът се надигна с едно бавно, величествено движение и докосна полу отворените ѝ устни. Вкусът почти я накара да загуби съзнание, тежък, солен, мускусен превзе сетивата ѝ, напълно изключвайки отчаяните писъци на разума.

Не беше възможно да побере повече от главичката му в устата си. Дори тя разчекна устните ѝ така, че те едва не се сцепиха в ъгълчетата си. Не оказа никаква съпротива, когато венци я натисна за раменете и тя се отпусна на колене пред него. Подпря длани за опора в мускулестите му бедра и остана така, погълната от есенцията на разгонения мъжкар.

Мъжът хвана косата ѝ, събра я на опашка и я стисна, опъвайки я болезнено назад. Задвижи се бавно и внимателно, предизвиквайки гъргорещ звук от устата на падналата на колене жена. От ъгълчетата на устата ѝ протече слюнка и покапа по брадичката ѝ.

Лена усети как от изпълнилия устата ѝ орган се отделя секрет. Инстинктивно преглътна, доколкото това беше възможно и го погълна. Ако някой ѝ беше казал, че ще седи на колене пред чужд мъж и ще поглъща изтичащия от члена му пре еякулат, все едно е манна небесна, Лена би се изсмяла отвратено. Сега обаче в нея бушуваше непознат до сега глад. Затворено в тъмницата на подсъзнанието ѝ желание, безформено и мръсно.

Чувстваше между краката си пулсиране, при което от нея изтичаше същата такава подготвителна за животинското чифтосване течност. Зърната на гърдите ѝ бяха се втвърдили болезнено, дори без да бъдат докосвани. Мъжът я държеше здраво за косата и чукаше устата ѝ с бавен ритъм.

Венци изръмжа от удоволствие, виждайки как Лена се предава. Устата ѝ беше разтегната до краен предел около ствола му, слюнката ѝ капеше по брадичката и по тежките му топки, докато тя гълташе жадно всяка капка от пре еякулата му. Той я държеше за косата здраво, като юзда на дива кобила, контролирайки всяко движение. Бавно, но настойчиво, чукаше я чак в гърлото, докато тя се давеше. От очите ѝ течаха сълзи от смесица от болка и похот.

Мъжът неочаквано издърпа члена си от устата ѝ, оставяйки я бореща се за глътка въздух. Вдигна я обратно на леглото и тя легна, подпряна на лакти, с разтворени крака. Бедрата ѝ лъщяха от изтеклата възбуда, течаща на тежки капки от нея.

Венци се надвеси над нея, едър, повече звяр, отколкото човек. Членът му се поклащаше заплашително и гърлото на Лена се сви. Нямаше съмнение какво щеше да последва. “Милостиви боже! Това... нещо няма начин да влезе в мен!” Езикът и се стрелна между устните и несъзнателно ги облиза. “Ще ме разкъса на две!” кой знае защо, тази мисъл предизвика в Лена дивашко желание това да се случи.

Венци я покри с тялото си, гледаше я в очите през цялото време. Тя усети как между краката ѝ опира нещо горещо и масивно. Знаеше какво и знаеше, че просто няма как да проникне в нея без да я повреди. въпреки това хълбоците ѝ се надигнаха, за да го посрещнат.

Лицата им бяха почти допрени, дъхът им се смесваше, накъсан, излизащ с шипене. Тогава започна да влиза в нея. Натисна бавно, настойчиво, олигавените от възбуда срамни устни го обгърнаха любовно и той опря на входа ѝ. Лена усети първо напрежение, после бавно, милиметър по милиметър твърдото тяло започна да прониква в нея.

“Влиза!”, мисълта предизвика панически страх. “Ще ме разкъса!”, както и неудържим глад. Венци гледаше как очите ѝ се разширяват, колкото повече навлизаше в нея. Устата ѝ се оформи в едно широко “О” и Лена изпъна шия назад и изви гърба с в дъга, така че гърдите ѝ щръкнаха нагоре пред лицето му. Мъжът лакомо налапа едното зърно и го засмука, карайки Лена да се замята в сладка агония.

От това влагалището ѝ се отпусна и грамадната главичка на члена му преодоля входа и разпъна вагината ѝ около себе си.

– А-ъ-нгх-х-х... о-о-оу-у! Нг-е, не... Спри! – Лена опря малките си длани в гърдите му. Нгн-е-дей... Разкъсваш ме!

– Ш-ш-ш, тихо. Тихо, всичко е наред, дишай! Успокой се, не се дърпай!

Напрежението между краката ѝ беше нечовешко, все едно я дефлорираше отново, само че десет пъти по осезаемо. Когато Никълъс беше откъснал цветето ѝ имаше моментна остра болка, по-скоро смъдене. Сега едва можеше да диша, докато в тялото ѝ продължаваше да влиза този дебел, прът от пулсираща твърда плът.

Беше напълно безпомощна и неспособна да го спре. Това не беше рутинното отдаване, изпълнение на съпружески дълг. Това беше завоевание на тялото ѝ. Цялата брутална дължина на члена бавно изчезваше, напъхвана навътре в тялото ѝ.

Както беше опряла длани в гърдите му, за да го избута, така ноктите ѝ се впиха. Зарови пръсти в косматите му гърди и заби нокти в плътта му, давайки му от своята болка. Мъжът легна отгоре ѝ с цялата си тежест, притискайки я в матрака, сякаш искаше да я смачка.

Масивното му тяло я приковаваше, косматите му потни гърди се търкаха в нейните. Зърната ѝ, твърди като камъчета и болезнено чувствителни, се триеха в него с всяко вдишване и издишване. Лена издаваше несвързани звуци и стенания, смесица на агония и екстаз.

А долу, боже милостиви, членът му я беше разпънал до скъсване. Продължаваше да се впива в нея, бавно, неумолимо, разтягайки я отвътре като никога преди. Тя усещаше всички вени по него, пулсиращи, горещи, сякаш живи – как се плъзгат по стените ѝ, разширявайки я до границата на възможното. И отвъд нея.

– Не, не! Не мога повече... прекалено е!

Стените на влагалището ѝ се гърчеха около чуждото тяло, като че се опитваха да го избутат и да се освободят от него, но всъщност го притегляха още по-навътре. Лена помисли, че навлиза в матката ѝ, избутва я и я качва чак в диафрагмата ѝ.

Очите на Лена се обърнаха, оставяйки само бялото видимо, тялото ѝ се стегна и затрепера. Вагината ѝ беше стиснала набучилия я член отчаяно и го стискаше в любовна агония. Ако оргазмът от пръстите на Венци беше по-силен от всичко изпитвано до сега, то този беше унищожителен. Започна от изпълнената ѝ до предела утроба, опря се в гръбнака ѝ и като избухна в мозъка, прати тялото ѝ в неконтролируеми конвулсии.

Тази жена не знаеше до тогава какво е възбуда и какво е свършване. Сега го разбра. Докато чудовищният орган, втъкнат в тялото ѝ пренареждаше вътрешностите ѝ и моделираше тялото ѝ около себе си, Лена изпита абсурдното удоволствие от агонията.

Членът помпащ безмилостно в нея изчукваше навън целият имагинерен, моделиран с години свят на Лена. Лъжите на религията, че това е грозно в очите на бога. И тези на мъжа ѝ, че някога изобщо я е чукал.

Жената се опомни лежаща по гръб, тялото ѝ беше потънало в пот и влагалището я болеше. Едновременно щипеше от миниатюрните разкъсвания и я болеше с една тъпа далечна болка от вътрешните натъртвания. А душата ѝ плаваше в непознатото до сега блаженство на телесното удовлетворение. Как няколко мига земно щастие пратиха по дяволите цял живот религиозни поучения...

Венци се беше подпрял на лакът до нея и я гледаше. Първичният му хищен глад се беше притъпил до доволното изражение на нахранен тигър. Никълъс не само че никога не я беше чукал така, но и никога не я беше гледал така. Удобната Лена, послушна, приготвяща вечерята, подреждаща църквата... Венци я гледаше със смес от възхищение и чувство за собственост.

– Видя ли разликата между помисъла за греха и извършения грях?

Гласът му беше дрезгав, мъркане на хищник. Лена го погледна и погали бицепса му. После ръката ѝ се спусна надолу, поколеба се от страх, какво ще напипа. После се докосна между краката.

Пое дълбоко въздух, като напипа разширеното си влагалище, вместо стегнатият, почти девичи отвор. Между краката ѝ беше лепкаво, мазно и парещо на допир. Лена вдигна ръка и погледна, пръстите ѝ бяха покрити със собствената ѝ слуз, но и с нещо плътно, бяло.

Дъхът ѝ спря. Това беше сперма. Мъжко потентно семе, не като онова, с което Никълъс цапаше бедрата ѝ. Белезникаво и рядко, а гъсто, с тежък аромат на мъж. Венци хвана ръката ѝ и нежно я поднесе към устата ѝ.

Лена се поколеба само за миг, после отвори уста и опита. Вкусът беше тежък, тръпчив и солен. Но въпреки това я накара да извади езиче и да оближе още. Поглъщайки го усети утолената си жажда да се надига отново. Мъжът над нея галеше натъртеното ѝ тяло, карайки я да скимти от болка и да се извива от желание за още.

Венци внимателно се намести между бедрата ѝ, хвана я за сгъвките под коленете и разтори краката ѝ широко. “Като курва!”, помисли си Лена. “Нали така казват, разтворила си краката за него, като долна курва!”. Членът му, отново твърд, се опря в разраненото ѝ, разтворено влагалище и тя трепна от кратката, остра болка.

После той вдигна краката ѝ, качвайки ги на мускулестите си рамене. Лена се почувства едновременно безпомощна и уютно сигурна. Членът проникна в нея бавно, забавяйки при всяко болезнено свиване на устните ѝ. Сякаш той страдаше заедно с нея, докато нечовешки дебелият му член влизаше отново във вече травмираното ѝ влагалище.

Лена изхлипа неудовлетворено, размърда се и освободи крака. Обви го около кръста му и ги заключи около кръста му, забивайки пети в мускулестия му задник. Започна да го набива сама в себе си, като при всеки тласък навътре стискаше очи от кратката болка. Изпълването обаче беше несравнимо по-силно и тя набиваше масивния му член все по-дълбоко и по-дълбоко.

Лена обви ръце около врата му и го притегли, впивайки устни в неговите. Езикът му нахлу в устата ѝ и Венци я разора дълбоко и безжалостно, като плуг. Лена завика нещо неразбираемо в устата му и се вкопчи в него с всичка сила. Свършиха заедно, сега тя не загуби съзнание, а можа да се наслади на горещата река от гъсто, плодовито семе, което той наливаше в матката ѝ.

“Значи това е греха, истинският, не онзи в намеренията.”, помисли си Лена, докато лежаха изтощени. Нямаше го очакваното чувство за вина. Нямаше го божият гняв. Само чувство за пълно удовлетворение.

***

На сутринта Никълъс се разбуди от музика, която като че набиваше пирони в главата му. Джим Морисън искаше някой да му покаже пътя към следващия бар и пътя към следващото момиче. Лена поднесе чаша горещо кафе на мъжа си. Той го прие с благодарност, докато тя загрижено му обясняваше, че след беседата е бил толкова изтощен, че е заспал на дивана. Лъжите идваха все по-лесно и по-лесно с всяка следваща.



Следва