Стоя
на барчето и пия кафе , на ум си броя левчетата в портфейла ---.
Как се докарах до тук . с някакви мижави пари в джоба . Само преди няколко месеца въртях десетки хиляди а сега си броя стотинките .
Казвам се Ганчо приятелите ми викат Ганди . Осем години бръмчах в Европа с един бус , купувах обувки и разни парцали от Полша и ги продавах в Германия и Чехия за добри пари . Къде търговиика , къде малко контрабанда но паричките се трупаха и в един момент се осъзнах че ми трябва помощник. Доста пазари обиколих и далаверата беше добра , докато един ден не спрях на един пазар в Прага. Пазара нещо подобно на нашия Димитровградски но няколко пъти по голям.
Колбинова - така се казваше пазара в Прага . Паркирах буса и разпънах сергията --------- алъш вериша тръгна като по вода . Буса се опразваше с бързи темпове . Доволно потривах ръце и се радвах на късмета си от първия ми ден на този пазар .
Срещу мен имаше неголяма каравана с разпъната пред нея палатка . От палатката се носеше апетитна миризма на козунак но доколкото виждах продавачките подмятаха едни тестени тръби пълнейки ги с някакъв крем . После разбрах че им казват ТРИДЕЛНИК.
Бутнах вратите на буса и се наредих на опашката да си купя това ароматното .
-Дайте на меня Два ............ смотолевих на руски . Продавачката се захили и ми каза .
-Бе що се излагаш , мъж канара ще ги дъвчеш тия фафлени кори ,,,,, и последва много радващ чувствата
смях . Аз я гледах оцъклен , младо момиче към 25 , добре сложена и добре изглеждаща .
- ей там в дъното продават наденици , страшно са вкусни а това си го остави за десерт . И пак се захили . Аз изобщо не очаквах някой точно тук да ми проговори на български . Обаче тя е видяла номера на буса ми и ми е гледала сеира през цялото време .
-И аз съм гладна , ако изчакаш малко съм в почивка и ще те заведа до наденичките .. Подаде ми двата Триделника , хвърлих и няколко крони и не потърсих ресто .
Пред буса имаше доста народ , но вече бяха останали само зяпачи . Сгънах сергията и заключих .
Момичето изприпка към мен хвърляйки престилката на едно въже на тентата на караваната .
Хапвахме си наденици и пържени картофи с Яна - така се казваше момичето . Говорихме си . Тя от Русе , вече трета година в Чехия . Но не беше много доволна . От дума на дума и казах че си търся продавач а аз да бръмча за стока .
Яна ме погледна втренчено и изтърси ни в клин ни в ръкав .
-Ако ме искаш аз мога още сега да тръгна с тебе ........... Това което ми каза ми подейства в първия момент като шамар . Оглеждах я и намирах че е добре изглеждаща като жена , даже радваше очите като фигура .
Цяла година бръмчах с буса а Яна продаваше на платена маса на мола до Черни мост . Изкарвахме хубави пари . Къде търговия къде малко контрабанда ......... Реших да се върна в България . Купих апартамент , еее имах да плащам още 10 год , но не бях на улицата . И пак същата търговиика , само че от Одрин и Капалъчарши . Взехме си Клетка в мола и търговииката потръгна .С Яна бяхме заедно . Работихме и споделяхме едно легло ..... но и обща банкова сметка .
Връщайки се един слънчев ден от пазара в Одрин , натоварил буса до тавана ,трябваше да платя една такса на митницата .. Де що имах пари в джоба го бях набутал в стока и само картата беше в мен .
-Няма наличност - Направо се озверих срещу банкомата . Причерня ми ....... после нерви и ядове , на стоп до града ми . Буса на паркинг на митницата ....
-Клетката в мола заключена , касата празна . Оказа се че имам и два наема да плащам . Яна я няма и в къщи .
И така , седя безработен в кафето и чакам приятел който ми каза че може да ме уреди при тях на работа .
-Ганди , извинявай че закъснях ама дръпнах още един курс да прибера някой лев отгоре . Тупна ме приятеля по рамото и седна до мен .
-Сяяяяяяяя , знам че с пътуването нямаш проблем , то не е и много ама иска и мъкнене .
Логистична фирма - зареждане на магазини . Съгласен съм на всичко ....и банката ще почне да ме притиска . От Яна ни вест ни кост ---- телефона и умрял.
-Пиши едно Си Ви и утре го донеси в фирмата ...... Поговорихме още малко и приятеля ми си тръгна небрежно плащайки сметката .
На другия ден дремя в фирмата , взеха ми документите и казаха да изчакам . Надявах се да ми дадат някакъв камион и да разнасям стока .
След двадесетина минути от една стъклена врата излиза едно пълничко момиче и ми маха .
-Ганчоооооооо , шефката те вика . и се врътна и хлътна през стъклената врата .
Прескочих стълбите и се качих на рампата която водеше към вратата . Почуках и влезнах .
Чак се изненадах от обзавеждането на този офис прекрачвайки стъклената врата . Вътре си беше красиво и скъпо .. от мебелировката , стените и таваните ....... абе , не е жалена пара за този офис .
До вратата празно бюро , малка по в страни друго зад което стоеше пълничкото момиче . Отсреща с лице към вратата и към огромния прозорец гледащ към плаца със складовете и паркираните бусове и камиони имаше голямо бюро с изправена зад него жена . Изглеждаше много шармантна от мястото на което се намирах . Покани ме да влезна и колкото я доближавах толкова по добре осъзнавах че годинките и са се отразили въпреки че явно полагаше грижи .
-Влезте , седнете там ... и ми посочи празното бюро .
-Прочетохме вашето СиВи , но за момента имаме нужда повече от дистрибутор на пласмента отколкото за шофьор на логистиката . -Виждам че сте се занимавали с търговия и се надявам ако приемете тази работа да сте полезни за фирмата ни .
Къде да мърдам като съм на зор -- парите се оказаха малко по малко от очакваното , но пък без нищо - по лошо. Приех .
Зачислиха ми една Дачия Докер 2018 та - убита от каране , дебеличкото момиче навря в ръцете ми две папки . В едната с продукти за пласиране а в другата адресите на магазини в които трябва да пробием .
Оказа се че празното бюро в офиса е за мен . В повечето време отсъствах и бръмчах по обекти с надеждата да навия някой да приеме нова стока ,,,,, въпреки че други преди мен се бяха опитвали ..
В офиса не се пушеше . Отнасяше се за мен и дебеличкото момиче -- не за шефката .
А ШЕФКАТА..........
Казваше се Клара . На 48 ,,,, Стройна , едра с широк кокал - над 175 със сигурност . Бивша волейболистка . Сравнително големи гърди - над средните . Стояха напъчени благодарение на модерните сутиени и силиконовите презрамки . Изрусена грива на малко ретро къдрици и старателно гримирано лице . Едрия и ханш беше запазил красивите си спортни линии въпреки появилите се леко бричове . Като жена си беше изкусителна хапка въпреки годините и . Доста я заглеждах в моментите в които бях в офиса и си правих отчетите . На няколко пъти дори ми се стори че шефката разтваря крака срещу мен - бюрото ми беше срещу нейното . Хващах я на моменти да ме гледа изпитателно , но никога не осъзнах точно защо .
Ще продължавам да го наричам - Дебеличкото момиче - така го възприех от първия момент и така си остана в съзнанието ми въпреки че знам името му .
- Ганди ,,,,, не се върти много пред шефката . Дебеличкото момиче опъваше цигарата а аз като кавалер и подавах огънче с запалката .
- Какво , защо.... попитах изненадан и не разбрал.
--Бе хубав мъж си , ама ако останеш тука а не се преместиш в логистиката , ........ -Ще изгориш . Дебеличкото момиче ме гледаше съвсем сериозно.
Пушихме на рампата . Аз и дебеличкото................
-Защо ми го казваш това .... попитах
- Защото е змия , анаконда ..... Ще те глътне , ще те превърти и ще те изплюе на парцал... Дръж се на дистанция ти казвам и не си чул нищо от мен . Дебеличката си хвърли фаса в пепелника и хлътна в офиса .
Дните се нижеха в работа --- аз в повечето време липсвах от офиса и взех да разбирам как да си пробутвам новите артикули на магазините . Дачията се чупеше на всеки две седмици и доста се изнервях с тоя пластмасов боклук .
Дебеличкото ме посреща на рампата с чашка кафе .
-Шефката каза да изчакам отвън , имала да ти казва нещо конфиденциално . и се захили ............
Бях направил почти половин година в фирмата .
-Влизай Ганди -- Шефката ме гледаше усмихната а и така се обръщаха вече всички към мен .
-Имам една изненада за теб , днес ще отидем до представителството на Пежо . Купихме ти Партнер - чисто нов . В два часа да си тука .............. За пръв път се усетих че зад чаровната усмивка на тази жена се крие хищнически поглед.
Ама иначе как изглеждаааааааааааааааа , мале тая как се е барнала и как хубаво ухае . Кой знае колко и струва парфюма ....... Бе беше си пичка на място въпреки годините .
В два часа спрях Дачията пред офиса - с отскок се озовах на рампата и влезнах в офиса .
Клара шефката се врътна на креслото и откачи скъпото си манто от закачалката , поглеждайки ме изпитателно ...........
Загрях.... грабнах мантото и се направих на кавалер . Клара ми благодари с усмивка .
С нейната Тойота хибрид отидохме до магазина на Пежо. Тя подписа документите , почерпиха ни кафе и бисквити и тръгнахме към фирмата . Тя напред с нейната кола аз с новата баничарка .Паркирах пред офиса , набих си ключа в джоба и тръгнах към моята кола да се връщам към къщи ..Този ден бях приключил с работата .
--Гандииииии , ти къде . извика шефката подире ми .........
- ААААААААА , не става така моето момче , тая кола трябва да се полее . -Ела с мен , остави си колата на паркинга .
Тръгнах към колата на шефката и несъзнателно погледнах към офиса където на рампата пред вратата стоеше дебеличкото момиченце и с ръка ми направи знак ------ все едно че ме коли за гушата . Врътна се и се прибра през стъклената врата.
Пътувахме с колата на шефката , излизахме от града .
- Новата придобивка трябва да се полее ......... посочи с палец към задната седалка .. Там имаше ратанова кошница и стърчащи две гърла на бутилки от шампанско . имаше и други неща но бяха опаковани .
- Къде ще ходим ... попитах шефката .
Ръката и се премести от облегалката между седалките и се плъзна по левия ми крак като настъпателно приближаваше чатала ми без да отделя поглед от пътя пред нея .
В първия момент ми стана приятно ------ а бе мъж съм , здрав прав , силен млад --- тестостерона на макс а и откакто оная избяга с парите ми жена не бях пипал .
- На хубаво място ........ Засмя се звънко .
-Нали знаеш че нова кола и нова жена трябва да се карат с газ до дупка ..... и си се смееше звънко а пред очите ми онова дебеличкото момиченце пред офиса дето ми правеше знаци с ръка че ще ме коли ...........
Погледнах към Клара ------- и си помислих .... Тая за ква се мисли . Освирепяло куче с кокал ще плаши . А ръката и вече ме обарваше по пакета ..........
Какво пък - и без друго съм на сухо толкова време - аман от чикии --- тая сама си го търсии щеси го получи .
Следва продължение ...
ШантиКлара част 1
Този разказ е част от поредицата:
ШантиКлара (2 разказа)
Още разкази от от ТОНТОН
Хазайката леля Радостина -- част 9
Пепа Зарзавата - част втора
Сладка грешка 2
Хазайката леля Радостина -- част 9
Пепа Зарзавата - част втора
Сладка грешка 2
Коментари