Д'Артанян беше намерил своето място сред мускетарите и беше вече едни от тях. Живота не беше това, което беше научил от пътуващите търговци. Но все пак беше по-различен от монотонността в Гаскония. Беше се потопил в атмосферата на Париж и заживял с неговия ритъм, похот, разврат, интриги, предателства и насилие.
Събуди се с ужасно главоболие, огледа се. Беше в странноприемница, свит на една скамейка, завит с козя кожа. Под главата му беше положена възглавница от агнешка кожа пълна с пера. Някой се беше погрижил за него. До него седнал на скамейката с подпряна глава на масата спеше Арамис. Долу под масата се въргаляше Портос. Явно Арамис беше повърнал върху него. Смърдеше ужасно. Атос липсваше. Той като един истински Граф дьо Ла Фер редовно успяваше в такава ситуация да си легне с жена в нормално легло.
На другия край до врата около една маса спяха четирима от гвардейците на кардинала. Д'Артанян си спомни защо е толкова пиян. На всички им се пиеше и решиха да не се бият, а да се надпиват. Мехура му го присви. Много му се пикаеше, ехидна усмивка пробяга по устните му. Застана зад единият гвардеец и се изпика на гъза му, като се стремеше струйката пикня да влиза в процепа между панталона и тялото му. Така изглеждаше, че той сам се е напикал.
Изплю сноп косми и си спомни, че беше лизал путката на една компаньонка, друга му лапаше хуя, докато вдигаше наздравици. Арамис изповядваше кръчмарката с хуй в устата й, и на всяко „Амин“ и го набиваше в гърлото. А Портос пиян чукаше една пълнена патка с ориз и стафиди на масата на гвардейците. Гвардейците барабаняха с извадените си парчета по масата някакъв тържествен марш. Портос периодично си вадеше хуя от патката, полепнал целия с пълнеж от нея и хранеше гвардейците, като с лъжичка.
Излезе навън да търси студена вода. Видя дъсчена барака, от която се чуваше плясък на вода. Когато влезе вътре остана приятно изненадан. Двете прислужници от странноприемницата бяха легнали на една пейка една срещу друга и мастурбираха взаимно. Едната беше дебела с голямо дупе и големи цици , а другата беше по-слаба, със средни гърди. И двете бяха с дълги черни коси, чупливи на модерни букли. Прислужниците си бяха наврели жътварски паламарки в путките и с извития им край си стържеха горния свод от вътрешната страна. Търкането там раздираше телата им от конвулсии и викове, дори не видяха неговото влизане. Лявата се изпика обилно, върху корема на другата.
Поне така видя Д'Артанян. Веднага забрави за махмурлука и извади вече наперения си хуй. Леко го подгряваше с ръка, докато се приближаваше към момичетата. Дясната го видя, надигна се и изпищя. Изплющя й звучен шамар и си навря парчето в устата й. Лявата само отвори безгласно уста. Д'Артанян бръкна в устата й, обходи я с вече загрубелите си пръсти. Момичето чинно ги засмука с неохота. Побутна дясната да легне пак по гръб, мина зад лявата и я повдигна, така че да забие глава в путката на другата. Дупето и се беше вирнало,но той проникна в нея вагинално. Путката й беше разхлопана и не му доставяше удоволствие. Напипа в джоба си нещо, извади го. Видя, че е кълка от печена дива патица. Беше я скрил от Портос, за да има нещо за закуска.
Разтърка с пръсти пачата мас по отвора, добави малко нейна слус и бавно вкара кълката в задника й. Беше я заболяло, защото захапа путката на другата, а тя на свой ред извика с цяло гърло. Раздвижи кълката вътре, като я държеше за оголения кокал. Усети я по ствола на хуя си през тънката преграда, завъртя я няколко пъти, докато намери най-добрата позиция. С кълка в задника вече се беше посвила вагиналната тръба.
При постъпателните движения, когато си вкарваше хуя, кълката се накланяше и се търкаше по пияния му хуй през тънката ципа. Това явно се беше харесало на слугинята, защото цвилеше с цяло гърло. Виковете и потъваха дълбоко в путката на другата и до ушите на Д'Артанян достигаше само вагинално ехо. Наближаваше кулминацията му, когато врата се отвори и с трясък влезе Портос. Чул писъците на дамите, се беше притекъл на помощ. Замъгления му поглед бързо се избистри и се насочи към Д'Артанян.
- Ела, ела ми, тебе търся! – гневно се отправи Портос към него.
- Ааа не! Ето ти женско!
Д'Артанян умело отскочи и така Портос се озова на негово място пред зейналата путка. Гладния му поглед фокусира кокала, който стърчеше от гъза й, хуя му вече се подаваше полуеректирал от скъсания панталон. Извади кълката и със светнал поглед я захапа. Чуваха се протестите на дебеланка, усетила студен полъх в червата, останала с празни дупки.
Портос гордо си навря парчето на мястото на кълката в отворения й анус. Неговото парче не отстъпваше по дебелина на кълката и слугинята пак викаше от кеф. Залашка я ритмично, като със задоволство си отхапваше от жилавото месце.
Д'Артанян издърпа другата, надупи я на пейката и си го пъхна в косматата й путка. Тук беше същото, съдрана от ебън путка, джвакаше от сокове и нямаше удоволствие от триене. Сексът в широка путка му беше скучен. Видя наблизо един бръснарски сапун с продълговата цилиндрична форма и го вкара бавно в дупето й. Протестите на момичето траяха кратко. Бързо прекъснаха, когато устните на другата засмукаха нейните. Д'Артанян умело въртеше сапуна в дупето й като с него пак си търкаше хуя през тънката преграда. Тялото на момичето се разтресе няколко пъти силно и леки спазми го обзеха за постоянно.
Д'Артанян се празнеше с ръмжене и гърчове. Вадеше си го почти целия и го набиваше отново и отново. Мокрия задник на прислужницата се тресеше спазмено от удоволствие, когато на вратата се показаха главите на Арамис и Атос.
Девизът на мускетарите разцепи сексуално нажежения въздух в банята „Един за всички – всички за един“. Двамата се сблъскаха на вратата кой да влезе пръв.
Атос и Арамис се приближаваха към своите приятели с вече извадени хуйове. Портос и Д'Артанян предвидливо завъртяха момичета и новодошлите мускетари потънаха между устните им.
Портос се празнеше с викове и ръмжене, пляскането му с ръце по бузите на слугинята беше, като аплодисменти в Парижкия цирк. Еякулационните му спазми вдигаха във въздуха цялото момиче нанизано само на хуя му. Тя търсеше упора с ръце подпрени на бедрата на Арамис. Задушаваше се, тъй като поглъщаше хуя му отвъд гърлото си, а краката и безпомощно ритаха във въздуха. С мощен шамар по задника Портос я изхлузи от хуя си.
Мърморейки хвана едно ведро с вода и си го изля на главата.
Арамис, след кратка молитва за опрощение на греховете им зае неговото място. Наслаждаваше на аналните й ласки. Забиваше се дълбоко в нея и уплътняваше тънката си пишка с пръсти. Така постепенно беше наврял почти цялата си ръка до китката в задника й. Вътре си барабанеше с пръсти по ствола на хуя и по стените на вагината. Слугинята движеше задника си транс с нечленоразделно мучене. Кожата й беше станала алена и ярко контрастираше на белия й гръб.
Д'Артанян последва Портос навън, тъй като вече се беше изпразнил в дебеланка.
На дебеланка Атос й биеше Графски шамари по аристократичен маниер с хуй. Беше проверил всичките й дупки. Навсякъде хлопаше, като хлапе в компаньонка. Сложи я по гръб и я ебеше между циците. Периодично и го подаваше на устните. Тя му засмукваше главата старателно, като бузите и почти се допираха една в друга, а устните и се стягаха около сладкия хуй. От време на време Атос й удряше по един шамар през путката. Така тя му налапваше хуя по-дълбоко и преминаваше гърлената преграда. Бръснарския сапун отдавна беше потънал в дебелото й черво. Неговото движение, докато се гърчеше тялото й, доставяше неописуемо удоволствие на дебеланка и тя пропищяваше предоргазмено. Атос се празнеше между циците й, когато усети топъл фонтан да облива гърба му. Дебеланка беше скуиртнала обилно, като струята се беше отразила и върнала към гърба на Атос. Изпсува гръмко,защото водата беше свършила и щеше да ходи цял ден миришещ на любовни женски секрети.
------------------------------------------------------------------------------------------
Д'Артанян вече бе срещнал любовта на живота си – красивата Констанс. Тя беше с руси къдрици, сини очи, гърдите й пърхаха, като бели гълъбчета , кожа й белоснежна, мека, топла. Дупето и беше закачливо вирнато. Когато се смееше цветя никнеха около нея. Констанс също не бе безразлична към Д'Артанян, но любовта им до този момент беше само платонична. Не му беше позволявала повече от целувки по бузата за „Лека нощ“ или „Довиждане“. Веднъж й беше видял прасците на краката – красиви, добре оформени като правени от Микеланджело.
Когато научи, че заговорниците срещу краля са отвлекли Констанс се вбеси и тръгна да я спасява. Знаеше къде са я отвели и се отправи сам към замъка на херцог дьо Валоа. След малко премеждия намери килията със затворничката.
Когато отвори килията и освети с факлата тясното помещение очите му съзряха в тъмнината силует на гола жена, окована върху масата. Гърдите й лежаха на масата, а краката й бяха стъпили на земята и вързани за тези на масата. Плахо се приближи, гняв изпълваше гърдите му. Аналния отвор беше разтворен със спекулум и на светлината се отразяваше как добре е омазан и пълнен с благовонно миро за гонене на демони. Гърдите и бяха опънати встрани, като по оста език - клитор, лява-дясна гърда се образуваше кръста на Лилит.
Ехтящ глас продъни ушите му, като от небето: „Мускетарю, спаси ме! Чукай ме веднага!“
- Констанс? Констанс, моя любов, веднага ще те спася! Къде да те чукам, любов моя? - Д'Артанян вече си вадеше хуя и го припомпваше с леки движения.
- Където ти видят очите!
Това което най-напред се заби в погледа на мускетаря, беше отворения, вирнат задник. Д'Артанян внимателно махна спекулума. Вътре лъщеше в кадифено червено, омазан в миро.
Погали отвора с пръсти, а жената леко изпъшка. Без да се мая проникна нежно в нея. Аналния мускул обви члена му в любовна хватка и мускетаря пробождаше сладострастно женската плът с кожената си шпага. Галеше с възхищение облото й дупе, разтваряше го, милваше го. Краката му трепереха от възбуда при всяко проникване, беше му горещо и се потеше. Беше толкова велико, най-накрай правеше любов със своята любима. Не, не такава трябваше да бъде любовта, но понякога съдбата си правеше шеги.
Бързо се изпразни, тъй като беше превъзбуден. Обу се и се зае да освободи своята любима. С ужас очите му срещнаха хищния поглед на Милейди дьо Уинтър:
- Браво! Ето, че вече сме си по близки! – ехидна усмивка беше застинала на лицето й.
- Ти? Ти? Къде е Констанс? – учудено заекваше момъка.
- Вече не знам, но трябва да се спасяваме! – и Милейди побягна навън, като Д'Артанян я последва.
След кратко преследване през проливен дъжд двамата бегълци се скриха в малка пещера. Запалиха си огън, който да ги топли през нощта. Милейди съблече всички мокри дрехи от себе си и остана гола до огъня. Подканяше Д'Артанян да направи същото.
- Хайде събличай се, ще изстинеш! Ще е жалко да се похаби мъж, като тебе – пресегна се и го погали по бедрото – похотливия й поглед се плъзна по раменете му, слезе към бедрата и тихо замря в скута му, където беше това, което тя искаше.
- Не! Аз съм мъж само за Констанс! - Д'Артанян вече леко потракваше със зъби от студа на мокрите дрехи.
Милейди обви ръце около лицето му и заби поглед в очите му. Отблясъците от огъня се плъзгаха и преплитаха в косите й. Пробягваха по лицето, като го правеха дяволски красиво. Дървата в огънят припукваха шумно, като екстазни стонове. Огнените езици на пламъка облизваха пространството в пещерата, затопляха го, отдръпваха се. Весели светлосенки бягаха по стените и когато се настигнеха се съвкупляваха игриво. Пъстрите й очи направо го хипнотизираха, топлината на нейните длани се разля по бузите му, пламнаха му ушите, мозъка. Погледа му се замая и премрежи. Усети нежна целувка по устните. Топъл език обходи устните му, разтвори ги и проникна по френски маниер в него. Меки нежни устни се триеха в неговите и той се отпусна в любовните ласки. Отвори очи и опиянено му съзнание видя на огнената светлина нейните руси къдрици. На Констанс къдриците, падащи по белоснежните й рамене.
– Констанс, обичам те, любов моя! – след като изрече това любовно признание се хвърли с жар в прегръдките й се отдаде на нейните любовни ласки.
Ръцете му алчно мачкаха едрите гърди, галеха нежната плът по тях. Грубата кожа на дланите му оставяше червени следи откъдето мине. Смучеше зърната й алчно и ненаситно. От един пещерен сталактит капеше вода по гърдите й. Капките се стичаха надолу и той ги поемаше с език от зърното й. Топла длан обви хуя му, който бързо се надърви. Дланта се плъзгаше умело нагоре-надолу по ствола на мъжеството му, стискаше го нежно и го отпускаше. Неусетно вече беше останал без дрехи. Тя ровеше с върха на пръстите си в косматите му гърди и мъркаше доволно. Пръстите й се провираха нежно и внимателно в буйната растителност. Пареха с нежната си топлина. Побутна я върху меката слама, която бяха разстлали около огъня и се зае да покрива тялото й със ситни целувки. Галеше я нежно, тялото й потрепваше на всяка ласка. Ръцете й се обвиваха около него и с пареща топлина му носеха наслада. Беше стиснала хълбоците му с колена и се беше разтворила за него. Обилното й вагинално сокоотделяне беше омокрило всичко под венериния хълм. Отблъсна го с ръце от себе си, за да се надигне. В този момент си качи краката на рамене му и притисна вагина към него. Мускетарския хуй се плъзна по вече мократа путка, след два-три напъна сам намери заветната дупка, пробивайки съпротивата на естественото окосмение – несресвано отдавна. Топлата вагина го погълна жадно, примлясна от удоволствие и стисна мускетарския хуй, като в любовен юмрук. Това беше най тясната путка, в която мускетаря влизаше. Краката и бавно се обвиха около врата му и го дърпаха към нея. Освободи се от тях и покри тялото й със своето, без да излиза от топлия тунел. Ритмично и бавно се движеше в нея, не искаше да свършва бързо, душата му летеше по любовните ливади като жребец. От устата и се отронваха вопли и стонове на задоволство, тялото и отговаряше на неговите ласки с потрепвания. Виеше се под него, като змия в любовен танц . Д'Артанян усети ,че ще свърши скоро и на всеки тласък с прегракнал глас и пресъхнало гърло шептеше:
– Констанс! Обичам те, Констанс! Моя любов! – звучен шамар го извади от унеса, точно в момента когато се празнеше в нея. Цялото му тяло се тресеше, забит дълбоко с премрежен поглед , когато шамарът го парна по бузата, после и по другата.
Отвори очи и видя под тялото си сияещата Милейди, която се тресеше в невероятен оргазмен екстаз. Путката й пулсираше и изцеждаше последните капки сперма от него. Тялото и гореше, а през очите й го гледаше дявола и му се усмихваше подигравателно.
- Аз също имам нужда от любов !
Тримата Мускетари - 2 Д'Артанян
„Авторът има специално предложение за атмосферата:“
Този разказ е част от поредицата:
Тримата мускетари (2 разказа)
Още разкази от от Дръзки
Бай Тасю -1
Бай Тасю - 4
Тримата мускетари част 1 "На път за Париж"
Бай Тасю -1
Бай Тасю - 4
Тримата мускетари част 1 "На път за Париж"
Коментари