Младият гасконски благородник Д'Артанян яздеше бодро коня си към Париж. От малък мечтаеше да се докаже в елитното кралско общество. Беше романтичен по душа, вярваше в кавалерството, мъжката чест и достойнство. Покрай баща си беше овладял изкуството на шпагата. Вече беше пълнолетен и родителите му не можеха да го спрат да търси късмета си по света. Пленен от разказите за Париж, разцвета на културата и изисканите обноски, жаден за нови приключения се беше отправил нататък . Минаваше близо до Орлеан когато целия потръпна от ужасна смрад на мърша. Огледа се и видя на едно самотно дърво да виси тъмен силует. Приближи се и за негов ужас видя обесен абат с вече разлагащо се тяло. След като се вдигна рояк мухи от безжизненото тяло, се оказа че дрехата му отпред в долната част е разкъсана. След като доразгони мухите, видя че хуят му беше отрязан. В задника му имаше дървен кол. Устата на абата беше запълнена със стомах от дребно животно, като съдържанието му падаше по гърдите на абата. Младият мъж дълго време повръща след тази гледка и миризма. Колкото се приближаваше към Париж, толкова блясъка, за който беше чувал се превръщаше в отвратителни гледки. Очакваше да намери в Париж едни щастливи хора с красиви дрехи, музика песни, театър. Но досега по пътя си беше срещнал само болести, глад, мизерия и бедни хора, в които беше надделяло животинското.

Смрачаваше се. Отседна в една странноприемница. Там между другото попита кръчмарката за абата, който беше подминал. На кръчмаря жената беше дебеланка с големи цици, които беше сложила на тезгяха. Зърната им бяха големи като зърна на афус / сорт грозде с едри продълговати зърна/. Наведе се към ухото му и словоохотливо и подробно се зае да му обяснява. Топлият й дъх минаваше покрай лицето му и се завихряше в ухото, като еротична ласка:
- Абата сам си беше виновен. Хората много пъти го бяха хващали да ебе кози и овце. Беше започнал да се крие в църквата, докато содомитства. Вътре вече миришеше на пръч. Блеенето на животните се чуваше като дяволски викове от ада. А той обясняваше на хората, че гони демони от гадинките. Горките животни! Много пъти сме се оплаквали на епископа, но той винаги защитаваше абата. Само след първата им среща абата стъпваше странно два дена, походката му беше много смешна и леко разкрачена. После винаги го защитаваше пред хората.

Д'Артанян беше забил поглед в големите цици и само жадно преглъщаше със сухи устни. Искаше да ги сграбчи в длани, да ги мачка като тесто, да усети тяхната топлина. Искаше да смуче зърната като си увива езика около тях, да ги опъва със стиснати зъби. Вместо това попита безизразно:
- А защо му беше отрязан хуя?
- Миналата седмица конете на полето се подплашиха, цвилеха, някои скъсаха въжетата, с които бяха вързани. Хората се вдигнаха и с фенери и вили отидоха да защитят животните си от зверове. За ужас на всички намериха един кон да ебе абата, а той проклетника богохулстваше. Абата боготвореше коня и му благодареше с молитвен напев за удоволствието, което му доставяше. Казват, че жребеца го е бил нанизал като кобила. Абата бил под жребеца и целият конски хуй бил влязъл в него. След като спасили коня от това животно, гъза му още зеел, като дяволска дупка, свивал се и се отпускал. Абата от това се бил изпразнил обилно.Излял толкова много сперма, че облеклото му било обилно напоено. Това сексуално посегателство над животните вече преляло търпението на хората и те го обесили, като го изпратили на Господ да му търси сметка за делата.
- А лайната в устата му?
- За богохулството! Ние тук сме почтени семейства. Държим на семейството и морала. Даже сме се ограничили до 2-3 любовници...наведнъж, повече не си позволяват жените. Е аз все пак имам странноприемница – леко му намигна и го щипна за бузката.

Докато му говореше, възбудено вдъхваше от свежата му миризма на чист, парфюмиран мъж. Беше пъхнала ръката си под полата и грубо мачкаше зачервения си клитор, като разлистваше космарлака над путката си. Четирите пръста на ръката и потъваха в мократа яма, свиваше ги и си стискаше срамната кост до лека болка. Гласът и с всяко изречение ставаше все по-дрезгав. Когато Д'Артанян се дръпна от бара, тя се разтресе и извъртя очи. Мирисът на мокра путка достигна до ноздрите на Д'Артанян и той възбудено си замачка кура през гащите. Особено когато със същата ръка, с която си ровеше в путката му поднесе поредната чаша. Тогава вече му причерня. Кръчмарката се завъртя и отиде към склада. Д'Артанян я последва и в тъмнината на склада й надигна полата, като надупи над едно ведро. Тя се подпря удобно с две ръце на ведрото и неубедително възмутено протестираше:
- Недей, аз не съм такава! – тихо шепнеше кръчмарката – Моят ако ни види ще ни убие и двамата! – в същото време натискаше месестия си задник в него.

Д'Артанян отдавна вече не можеше да мисли трезво. Извади си камата и я опря в гърлото й. Натисна докато пусна малко кръв. Отзвукът от допира на студения метал в топлата й шия мина по цялото й тяло, като сладострастна тръпка. Гърлото и се беше стегнало от страх, но ануса й се отпусна и топла течност потече по краката й.
- Лапай ми го и смучи! – изрева разгонения гасконец. Кръчмарката с облещени очи се свлече в краката му, като отново хленчеше:
- Моят ако те види ще ни убие и двамата! – изскимтя с пълна уста жената.
- Най- много и той да го отнесе, както съм го надървил! Нека да дойде! Ще му пръсна гъза! – и размаха шпагата си.

- Ще дойда ама друг път. Мене щял да ебе! Аз за какво имам жена? Да ебе нея! – мърмореше кръчмаря докато ги наблюдаваше през една цепнатина в стената.

Звуците от мляскането, смученето и облизването на благородническия хуй така беше възбудило кръчмарката, че тя се стараеше на най- доброто от себе си докато правеше френска любов с хуя му. Засмукваше го дълбоко, отпускаше го, удряше с език по главата. Търкаше си го по лицето. Грапавия й и алчен език стържеше по нежния благоуханен хуй, като малко теленце. Беше му обхванала ствола с две ръце и само с устни засмукваше вендузно главичката. Благородническия хуй в нея я караше да се чувства важна и това я възбуждаше допълнително. Тя си въртеше гъза от кеф и наслада, докато му го смучеше.

Един мощен тласък в устата я принуди да направи крачка назад. Беше късно! Един дървен сап се заби в отпуснатия й анал, подпомогнат от неговата мокрота и възбуда от преди. Сапът беше с оформена топка в края и тя стържеше по аналните стени, като глава на хуй. Сладострастни вълни я обливаха. Всеки неин опит да се отниже от кола преминаваше през дълбоко поглъщане на мъжествеността на Д'Артанян. Той пък контрираше нейният тласък със задоволство и ръмжене. Ебеше я в устата, като хуя му се забиваше до гърлото й. При всеки тласък я нанизваше на сапа. Сапът беше достигнал до някакво твърдо лайно в нея и тя чувстваше всеки тласък много навътре. Тласъците стигаха до диафрагмата й и получаваше леки бодежи в сърцето. Д'Артанян не знаеше за сапа в тъмнината, забит в гъза на кръчмарката. Нейните вопли и стенания ги отдаваше на своята мъжественост.

Кръчмарката нанизана на чеверме, лашкана напред-назад бързо стигна до оргазъм. През тялото и минаваха тръпките на множество оргазми, които изпълниха избата с мириса на немита путка.

Д'Артанян доволно я ебеше в устата, като хуя му се провираше до гърлото й. Скоро под въздействието на нейните ласки и техника усети, че ташаците му се свиха нагоре и забълва на откоси сперма в устата й. Сподавени гърлени звуци издаваха негово задоволство от изпразнените ташаци.

Кръчмаря и той свърши на чикия зад стената, докато гледаше през дупката как ебът жена му в устата. Той обаче забеляза забития сап в гъза на жена си и как тя присви колена когато влезе надълбоко. Очите му се бяха изцъклили от изненада. Жена му как пое този сап, той многократно превъзхождаше неговия хуй. Спермата му полетя на един изстрел към стената, през която гледаше. Доволен от изпуснатото напрежение бавно движеше ръка по ствола на тънката си пишка и се завъртя с гръб към стената. Очите му още бяха премрежени от тръпките, които преминаваха по тялото. Удоволствието от семеизхвърлянето беше помрачено от внезапна болка.

-Ааа-ааа ох-ох-ох-ох аааа – силен вик от болка се дочу из зад стената на склада. Петелът беше клъвнал кръчмаря по омекналия хуй, като го беше сбъркал с мърдащо червейче. Повтори, потрети, настървен от първоначалния неуспех.

-Това е мъжа ми! – уплашено се заозърта кръчмарката.

- Къде е? - д'Артанян размахваше кама, шпага и хуй в сумрака на склада.

Тази вечер Д'Артанян остана изпразнен само на френска любов. По тази причина пропусна възможността още преди Париж да се сдобие със срамни болести, буби и така да влезе в столицата - чешейки си мъдете.

------------------------------------------------------------------------------------------
Д'Артанян близо до Париж дочу женски писък. Мъжката му чест на закрилник и благородник проговори. Обърна коня към близката гора и там стана свидетел как двама благородници насилваха красива благородничка с неопределена възраст. Жената беше с бяло красиво лице, под русата перука се виждаше отново руса коса. чертите на лицето й бяха като на чужденка. Красива чужденка! Задника й беше с красиви бели бузи, вече зачервени от ударите по него. Гърдите и се лашкаха свободно над разкъсания корсет. Бяха едри, леко поувиснали в големи тъмни ареоли и малки зърна. Жената пищеше театрално, без да може да се определи по каква точно причина. Единият благородник удряше с цяла длан голия й задник, като на два удара си набиваше хуя навътре. Вадеше го, пак два удара на другата буза и пак в гъза. Явно беше, че си тананикаше някаква мелодия, докато се съвкупляваше с мадмоазел.

Другия по стар френски обичай, верен на вековните традиции си беше наврял хуя в устата й. Там я помпаше, като й издуваше бузите.

Д'Артанян извади шпагата и извика:
- Ей, лайнолюбец, ела да ми духаш! – и се устреми в галоп към тройката.

Мъжете се уплашиха. Имаше време да си вдигнат гащите, да се метнат на конете и да избягат. Д'Артанян победоносно се приближи към мадмоазел и вежливо се поклони.

Това беше последното, което си спомняше. Мадмоазел, ядосана и бясна, че пак я бяха прекъснали преди да свърши, го беше тряснала с един клон по главата. Опомни се на земята, по гръб, гол. Мадмоазел го яхаше, като си набиваше младия хуй в зачервена путка и ядно си мърмореше:

- На рицар ще ми се правиш! Имаш хуй като коняр! По две графини да ебеш наведнъж, а ти със шпаги ще си играеш! Смотан селянин! Сега ще ме ебеш докато имам сили! Аууу …. – тук се разтресе в пореден оргазъм.
Сръчка го в ребрата с колене, натисна си гъза в него и го обля с миризливи сокове.
След всичко, което чу и видя Д'Артанян се направи отново на припаднал и само конвулсивно и го набиваше в путката, като я гледаше през мигли. Издебна едно нейно надигане и майсторски го плъзна по мократа плът, като и го вкара в гъза. Чу се само:

- Ох! Ах! Ой! Что такой? Виж ти малък перверзник, така ли те учат на село? - удари го в гърдите с юмрук и му изкрещя в лицето:

- Чукай селянино! Разпори ми гъза! - мадмоазел яздеше в галоп младия хуй, като с две ръце си мачкаше клитора и виеше.
Леко се беше привела назад, загубила равновесие от разтърсващия оргазъм.
Д'Артанян си влезе в ролята и се зае да спаси мадмоазел от рутината на Париж.

Извади от ботуша си конския камшик и пъхна дръжката в путката й. Така продължи да я ебе в двете дупки, като през тънката ципа си търкаше хуя с дръжката. Малко му трябваше, за да свърши разтърсващо в нея. От последното му празнене бяха минали вече три дена. Оргазмените конвулсии и гърчове на Д'Артанян изхвърлиха мадмоазел от него.

Тя се претърколи до него на тревата и зарея празен поглед в небето. Двамата лежаха на хладната трева и се гледаха като диви животни, които се дебнат. Всеки искаше още, всеки искаше да е отгоре, всеки искаше да чука другия.
Някакво насекомо ужили Д'Артанян по хуя. Той извика от болка, чак му причерня.
В следващия момент беше отново яхнат като жребец от мадмоазел. Тя вече беше без корсет. В лицето му се удряха големите й топли нянки. Когато зърното им преминеше през устните му той се опитваше да го захапе, но то бързо се дърпаше от бесния ритъм, с който мадмоазел го яздеше. Хуя му вече беше изтръпнал, не го чувстваше, пареше леко. Мадмоазел изживяваше оргазъм след оргазъм набита на едрия му хуй. Събра сили и я преобърна. Извади го от нея, само за да си го погледне.
Уау! Хуя му се беше подул до размери в каквито никога не го беше виждал. Изтръпнал, твърд и дебел. Опита се да го върне отново в джвакащата путка, но мадмоазел хитро се сви и хуя му влезе в дупето й отново. Отпуснатия отвор не се съпротивляваше, напротив, той покорно си чакаше реда за анален масаж и го засмука жадно.

Младия гасконец беше всеотдаен в любовта и ритмично го набиваше до дъно и по-плитко, редуваше ги в такта на мръсна гасконска песничка. Удряше по някое шамарче на голите й гърди, които се мятаха пред очите му, докато се зачервиха. Болка го проряза в члена, изрева и се изпразни в нея. Ударът от гореща сперма в дълбините на червата и треперещия надълбоко хуй, който я беше разпънал до краен предел я разтресоха отново. Този път любвеобилно се сви и обгърна младежа с ръце и крака, нанизана на едрия му хуй.

Беше кротка като агънце и пърхаше влюбено с големите си мигли.
- Как се казвате, сир? – полюбопитства мадмоазел, за да разчупи тишината.
- Д'Артанян от Гаскония. – гордо се обяви младежа
- Какво те води в Париж? – попита с трепет и игриви пламъчета в очите.
- Искам да стана мускетар. – тук той изпъчи гърди като пуяк, а тя леко се изкиска.
– Мадмоазел ще ми каже ли нейното име?
- Ана. От Киев. Утре си заминавам вкъщи. Ще запомня Париж с теб! - нежно го погали по омекналия лигав хуй. Наведе се и го почисти с устни,засмука го, облиза го изплю го пак го всмука. Всичко това го направи с усмивка и греещ поглед, за да покаже, че добре е овладяла Парижките обноски.