Двата екипажа бяха готови много преди разсъмване, бяха навлекли своите бруня, плетени ризници и нахлупили шлемовете си. Когато преди няколко месеца Харалд им предложи да плюят на договора си с Миклагард и да си потърсят късмета в морето, те изобщо не се колебаха. Отдавна им беше дотегнал скучния дворцов живот, с напарфюмирани дрехи и досадни задължения на стража. Ето за това копнееха! Морска шир, стабилен кораб под нозете и крепост, обещаваща богата плячка. Авантюристи по природа нямаха търпение да приведат в действие безумния план на главатаря си. Харалд изчака слънцето да се покаже над хоризонта и да залее с лъчите си морската синева, превръщайки я в безкрай от огън. За отегчените стражи в Хандакас корабите легнали на огнената пътека бяха напълно незабележими.

Харалд наблегна на рулевото гребло и подвикна да скъсят такелажа, за да хванат най-добре бриза. Зад него Роло Полутрола повтори маневрата му и Окото на Йормунгандр и Нощен вой се плъзнаха по вълните гонени от вятъра. Флотата на Абу Хафс Умар ибн Шуайб ал-Галиб ги последва, шиниите като гигантско ято акули, а между тах, като хищни баракуди, се стрелкаха бързите фелуки.



Полу заспалите стражи забелязаха опасността едва когато пиратите бяха на не повече от три стадия (около 450м.). В Хандакас тревожно заби камбана и скоро по укрепленията затупуркаха сандалите на разбудените войници. През нощта веригата предпазливо беше оставена вдигната и сега византийците трескаво приготвяха лъковете си, хвърляйки нервни погледи към носещите се към тях два странни кораба. Каква ли дяволска хитрост бяха намислили пиратите?



Друнгарът на Хандакас, Фотий, изрева от кулата:



– Опъни!



Петдесет тетиви се натегнаха със скърцане. Стрелците чакаха застинали командата му. Очите им смъдяха от опитите да се целят, гледайки към блестящата от слънцето морска повърхност.



– Стреляй!



– Щитове! – изрева Харалд. – Щитове, стегнато!

Викингите мигом вдигнаха щитовете си и ги прилепиха, покривайки кораба с плътна стена от дърво и кожа. Снори Скалда застана пред Харалд, закривайки и двамата с щита си. Византийците пуснаха тетивите и стрелите им полетяха с ядно свистене към напредващите дракари. Някои се гмурнаха във водата, други се забиха в корпуса на Йормунгандр, но повечето заудряха вдигнатите щитове на викингите. Още два пъти успя Фотий да изкомандва стрелците си, преди първия дракар да се озове току върху веригата. “Нищо”, рече си друнгарят “катабалосите ще ги смелят, като увиснат на синджира!”



Ала на няколко разкрача от веригата Харалд изрева:



– Назад, всички назад!



Подготвения му екипаж се втурна към кърмата, принуждавайки кораба да вирне високо носа си, с ужасяващо украшение на всемирната змия. Веригата ги удари и дъските заскърцаха зловещо, но издържаха и дракарът застина за момент, легнал на веригата, с вирнат нос.



– Напред! Бързо!



Екипажът се втурна към носа и дракарът започна да се накланя.



– Щитове, щитове! – викаше Харалд.



Стрелите сега валяха право над главите им и току се чуваше вик на болка или смъртно стенание. Корабът се залюля на веригата, за един ужасен миг застина на място, но после се наклони напред и със скърцане премина в пристанището.



– На греблата!



Половината екипаж грабна греблата, а другата половина ги прикриваше с щитовете си. Зад тях нощен вой изпълняваше същата маневра. Ала по-малкият кораб не беше успял да набере достатъчно инерция и удари веригата доста преди средата на корпуса си и увисна безпомощно на нея. Византийците се целеха точно и намираха пролуки между щитовете, поваляйки още и още от хванатите в капан викинги.



Харалд Наблегна на рулевото гребло и извика:



– Раги, Свен! Хвърлете им въже!



Раги забърза с въже от тюленова кожа, а Свен Лудия го прикриваше с щита си. С мощен замах Раги хвърли въжето и от Нощен вой го уловиха. Един отчаян смелчак започна да го връзва около носа на кораба. Една стрела се заби в рамото му, пробивайки брунята, но той стисна зъби и продължи. Втора го удари в гърлото и той се простря на палубата плувнал в кръв, но мястото му мигом зае друг. Той успя да завърже възела и Харалд даде заповед да наблегнат на греблата. С мъка и стържене на дърво Нощен вой се прехвърли през веригата и се плъзна в пристанището. Роло Полутрола махна за благодарност и двата дракара по уговорка се насочиха всеки към една от кулите.



Фотий извика на византийците да хвърлят лъковете и да грабват щитовете си. Гарнизоните на двете кули направиха стени от щитове на кейовете и се приготвиха да посрещнат викингите. От града вече тичаха подкрепления, но имаше да изминат още дълъг път по крепостната стена, докато се притекат на помощ на бранителите. Екипажите на катабалосите бяха заредили, но не смееха да стрелят, от страх да не улучат другарите си.



Харалд майсторски извъртя кораба и той по инерция измина последните няколко разкрача, плавайки с борд към кея. Свен Лудия скочи първи и блъсна щита си в този на противника, веднага рамо до рамо с него застана Снори, а от другата му страна Бреки Трибрадия. Викингите мигом подредиха своя стена от щитове, която започна да бута византийската. Мъжете бяха така притиснати един о друг, че нямаха място да замахнат и само се зъбеха и плюеха над ръбовете на щитовете си. Само тук-там някой успяваше да размаха меч, но той срещаше облеченото с кожа дърво. Харалд се озърна, подкрепленията приближаваха и ако стигнеха на време, всичко щеше са е загубено. Той грабна брадва, озова се с един скок зад Снори и замахна. Не се целеше във византиеца, вместо това хвана ръба на щита му с брадвата си, като с кука и дръпна рязко надолу. Мъжът остана открит и Снори Скалда мигом стрелна меча си напред, пронизвайки мъжа в гърлото. Той падна с хъхрене и Свен стъпи в пролуката направена от мъртвия, нанасяйки на всички страни удари, с които искаше да оправдае името си.



Разкъсаната стена на византийците се разпадна на групи от по двама-трима души. Те бяха обградени и безмилостно съсечени. Фотий позна Харалд и с яростен вик се хвърли срещу него. Това беше подлецът опетнил дъщеря му! Харалд не го позна и отстъпи две крачки, за да замахне добре с брадвата. Фотий пое удара с щита си, хвръкнаха трески и се опита да промуши викинга ниско в слабините. Снори се спусна отстрани и заби меча си в корема на византиеца, оставяйки го да лежи в локва кръв на кея. Викингите нахлуха в отворената от към кея кула и се хванаха за механизма на веригата. За тяхно щастие лебедката беше от тази страна, защото от другата по-малобройният екипаж на Роло така и не успяваше да пробие защитата на византийците.



Докато Харалд и Снори въртяха лебедката останалите изградиха стена от щитове, за да спрат идващите подкрепления. Педя по педя веригата започна да потъва с жално скърцане. Когато изчезна напълно под водата, първите фелуки се стрелнаха в пристанището, като хищни птици. Видели, че всичко е загубено екипажите на катабалосите стреляха, разбивайки на трески малките лодки. Но след тях влетяха още и още и както беше предрекъл Харалд, византийците не можеха да презареждат толкова бързо, колкото арабите нахлуваха в пристанището.



Съпротивата беше кратка и отчаяна краят ѝ даде начало на кървавата оргия по разграбването на богатото пристанище. По щастлива случайност Харалд позна издъхващия Фотий. Той предпочете да му каже къде е Зоя, пред възможността дъщеря му да стане плячка на банда подивели араби.



Харалд остави екипажите да плячкосват начело с Роло, а той със Снори и Свен се затича към двореца. Стражите си бяха плюли на петите и ужасените обитателки на гинецея се бяха скупчили заедно. Само Зоя, стиснала решително меч, стоеше пред тях, крехка и нелепа с оръжието в ръце. Първоначално не позна покрития с кръв и прах мъж и изсъска, като дива котка срещу него. Той се разсмя от сърце.



– Дори смъртта ще е сладка от ръката Ви, бисер на Миклагард!



Зоя примигна неразбиращо, после бавно отпусна оръжието.



– Само един човек говори толкова лош гръцки.



Миг по-късно двамата се вкопчиха един в друг.





***





Разпределянето на плячката винаги е било източник на поне толкова проблеми, колкото и придобиването ѝ. Абу Хавс сви презрително устни. Неверникът беше смел, но глупав. Веднага показа, че иска жената. Сега го изнудваха, като я определиха за една пета от цялата плячка. Зоя беше красавица, но цената беше нечувана! Харалд спори разгорещено, заплашва, но накрая се предаде. Не можеше да лиши екипажите си от заслуженото. Отведоха Зоя под съкрушения му поглед, а викингите с блеснали очи отнесоха своя дял от съкровището.



Застланият на стража пред гинецея арабин се обърна от стъпките зад гърба си. Аллах, каква красавица! Мургава и гъвкава, като газела, хитонът ѝ беше паднал от едното рамо, откривайки малка твърда гърда. Зоя гледаше звездите и от гърдите ѝ се изтръгна дълбока въздишка. Драматичното страдалчество я направи още по-неустоима и пазачът заопипва подуващите се отпред шалвари. Една огромна длан го стисна за устата изотзад, а острието на кинжала потъна в гърба му. Човекът се свлече без стон.



– Забави се! – укори го Зоя, покривайки гърдите си. – Те ще дойдат с нас.



Тя махна с ръка към няколко млади жени, които бяха останали скрити в сенките на маслиновите дръвчета. Харалд се ухили:



– Нямаше нужда да се покриваш, гледката си я биваше.



Под покрова на нощта двата дракара се плъзнаха към изхода на пристанището. Снори и Свен се погрижиха веригата да бъде спусната, а пазачите ѝ да бъдат прибрани от Аллах.



Йормунгандр се плъзгаше по тихата водна повърхност. Зоя, сгушена в Харалд, го слушаше:



– Това там е бойната колесницата на Тор, теглят я два козела, Таннгниостр (Зъбоскръц) и Таннгриснир (Зъботрак)...



– Чакай, чакай! Какви козли?! Това си е голямата мечка!



– Мечка? – сбърчи вежди Харалд. – Че къде там има мечка?



– Ето, виж!



Зоя сочеше с изящната си малка ръка, а дракарът ги отнасяше все по-далече от Крит. Харалд заповяда да свият платното, като прецени, че са се отдалечили достатъчно, за да не се натъкнат на риф през нощта. Извънредните пасажери от гинецея бяха посрещнати възторжено от викингите и всеки от екипажа се напрягаше на греблата и дуеше мускули, за да привлече вниманието им. С попътен вятър късно на другия ден видяха бряг и следвани от Нощен вой акостираха на самотен плаж на Наксос. Мъжете изтеглиха дракарите на пясъка, заеха се да накладат огън, а тези с най-лош късмет останаха на стража.



Харалд и Зоя се отдалечиха зад една дюна, той постла одеяло на пясъка, двамата седнаха и взеха по рог с пиво.



– Знаеш ли кой е този остров?



Харалд сви рамене:



– Просто остров.



– Това е Наксос, на него Тезей изоставил Ариадна, след като убил минотавъра в Крит.



Харалд слушаше в захлас, мелодичният глас на Зоя му разказваше старата приказка за чудовище с тяло на човек и глава на бик. Викингът не се сдържа да направи неприлична забележка какви ли са били репродуктивните му органи, бичи или човешки. Зоя го перна с престорено негодувание.



– Е, сега ще последвам ли съдбата на Ариадна?



Лицата им вече бяха на един дъх едно от друго.



– Мога да съм и минотавъра...



– Като нищо, какъвто си космат звяр!



– И ми стига само една девица.



– Ако... не си махнеш ръката от там... – Зоя изпъшка. – Ох-х-х, ако не я махнеш... няма да има нито една девица.



Харалд беше плъзнал длан по гладката кожа на бедрото ѝ, докато тя разказваше и стигнал между краката ѝ. Сега галеше девичия отвор, а той му отвръщаше със свенливите си сълзи. С пръст откри онова малко топченце плът, което влудяваше жените и Зоя подскочи, а после стисна ръката му с бедра, шокирана от силното усещане. Така ѝ прималя, че забрави да диша. Притисна се в обятията му и устните им се намериха. Харалд не бързаше, целуваше я само с устни, а тя все повече се разпалваше, дори го захапа, неспособна да сдържи страстта си.



Той хвана лицето ѝ, задържа я и леко плъзна езика си в устата ѝ. Тя му отвърна нетърпеливо, посрещайки го със своето езиче. Мъжът, без да се откъсва от целувката, я освободи от хитона и дланите му се плъзнаха по гладката ѝ мургава кожа. Върховете на пръстите му следваха извивките на тялото ѝ, а когато тръгнаха от врата надолу по гръбнака, Зоя простена и изви гръб, като котка която иска да я погалят. Езиците им се въртяха бавно един в друг, докато неспособна повече да издържи девойката разтвори крака и се опита да го придърпа върху себе си.



Вместо това Харалд я бутна нежно да легне по гръб и зарови лице между бедрата ѝ. Брадата му я задраска по нежната кожа, а устните му намериха тръпнещия в очакване отвор. Влагата изтичаща от там му се стори по-вкусна и от най-отбраните вина в Миклагард. Езикът му се разкоди по цялата дължина на вулвата, карайки Зоя да стене тихичко и да се извива от влудяващите усещания. Харалд налапа клитора ѝ, засмука го внимателно, а после започна нежно да го шиба с върха на езика си. Девойката се замята при това сладко мъчение, зарови пръсти в косата му и го притисна с всичка сила към слабините си. Космите по брадата му я боцкаха и дращеха, а устните му сякаш искаха да извадят душата ѝ през тази греховна малка топчица плът. Харалд използва обилната влага между краката ѝ, за да обмаже пръста и. Притисна върха му в малкия кафяв отвор по-долу и той се разтвори, за да го пропусне в тялото на Зоя. Познатото усещане я накара да потръпне приятно и изследващият я отвътре пръст пръсна искри на удоволствие по гръбначния ѝ стълб. После мъжът намери през тънката преграда разделяща двете ѝ отверстия едно място, голямо колкото сестерция. То беше точно над входа на вулвата ѝ, малко и грапаво. Сега Харалд го притисна и заразтрива с бавни кръгови движения, като усили атаката си върху клитора ѝ. Удоволствието заля Зоя, като мощна вълна. Тя заскуба косата на мъжа, а тялото ѝ затрепери безконтролно.



Викингът усети кога удоволствието започна да се отича от нея, отдръпна глава и издърпа пръста си от задния ѝ отвор. Зоя лежеше безпомощна, докато се мъчеше да дойде на себе си, все още борейки се за глътка въздух. Така и не разбра кога мъжът се оказа отгоре ѝ, огромното му тяло я покриваше. Тя инстинктивно разтвори бедра и той се намести между тях. Девицата усети нещо горещо и твърдо да я притиска по още неосквернената женственост. Знаеше какво, членът на мъжа, същият който беше влизал преди в нея отзад. Сега щеше да си пробие път там, откъдето връщате нямаше. Гърлото на Зоя се сви от страх и когато нейният любим опита да я проникне членът му само се плъзна по омазаните в любовни секрети бедра. Колкото и да опитваше, внушителният му член не успяваше да влезе във възбудената, но влудяващо тясна вулва. Зоя изплака, имаше чувство, че ще се пръсне в очакване на това едновременно ужасяващо и желано проникване.



Харалд подхвана краката ѝ в сгъвките под коленете и ги вдигна, същевременно разтваряйки ги настрани. Вулвата ѝ се отвори леко, подобна на онези екзотични цветя в градините на Миклагард. Също както те бяха оросени сутрин, така и срамните устни на Зоя блестяха от влага. Мъжът, коленичил пред нея като пред олтар, опря стабилно члена си и натисна. Влезе в нея с едно плавно, не неумолимо движение. Усети как преградата на невинността ѝ се къса пред него. Зоя изви гръб и разтвори уста в безгласен писък, извитите ѝ пръсти се заровиха в пясъка, докато се бореше с агонията.



Мъжът застина, оставяйки я да привикне и когато хлипанията ѝ заглъхнаха се задвижи. С всеки тласък превземаше още от нея, изпълваше желаещото ѝ тяло и не ставаше ясно кой е завоевателя, той или тя. Болката отдавна беше отминала и Зоя се носеше по вълните на удоволствие, което и не беше подозирала, че е възможно. Сигурно така се рееха ангелите в рая!



Гъстото окосмяване на слабините му се опряха в нейните и тя с изумление разбра, че е поела цялата му мъжественост. Беше възхитително изпълнена, чувстваше го чак в диафрагмата си и едва си поемаше дъх. В един момент той спря, за да я гледа с възхита. Невежият и груб варварин беше изпаднал в благоговение пред разцъфналата под ласките му жена.



Зоя интуитивно усети, че има пълна власт над този могъщ мъж. Тя, крехката. Бутна го настрани и той легна в топлия пясък, а тя остана отгоре му. Чувстваше се, като набучена на кол, болеше, но абсурдно го искаше и ѝ доставяше удоволствие. Задвижи хълбоци, все едно яздеше кон. Заради ъгъла на проникване сега усещането беше по-различно, а чувството за контрол и власт я опияниха допълнително и тя отпусна глава назад и завика, без да се срамува от греха си. Докато отлиташе към върха на удоволствието си почувства как семето му изпълва утробата ѝ.



Двамата лежаха на плажа и си приказваха глупостите, които влюбените обикновено си приказват. Тя обви ръце около врата му и прошепна:



– Имаш ли сили да си минотавъра още веднъж?



Край


Б.А. В началото на девети век арабски сили, предвождани от Абу Хафс Умар ибн Шуайб ал-Галиб, завземат Крит, установявайки емират, който остава независим от Константинопол до 961 г. Подробности около завладяването на острова не са известни и си позволих да намеся един викинг на принципа може да е имало, може и да е нямало. По вероятно е островът да е бил превзет постепенно. Хандакас, днешен Хераклион, е бил добре укрепен, с ров към сушата. Веригата и кулите затварящи пристанището са моя измислица. По настоящем там има стар венециански форт, ни и ясно как е изглаждало през девети век. Арабите го превръщат в столица на емирата си, наричайки го Рабд ал-Хандак („Крепостта на рова“). Наргилето е анахронизъм, но хашишът е бил познат.