Димо и Мира най-сетне бяха успели да се откъснат от досадния монотонен ритъм на улегналия живот. Ставане, кафе, деца, работа, деца, вечеря, филм. Веднъж седмично секс, успокоително познат и скучно предвидим. Сексуалните фантазии бяха или изживени, или категоризирани като нереалистични. Дръзките, скандални ролеви игри постепенно залиняха и биваха разигравани само на ум, за да подпомогнат поредния акт на освобождаване на стреса. Обаче сега децата бяха достатъчно големи, за да останат при баба две седмици, а двамата съпрузи, както никога, успяха да синхронизират натоварения си график. Две седмици в южна Франция, две седмици на романтика и любов, две седмици на дегустиране на вина и плата с отбрани сирена, две седмици напълно откъснати от безмилостния валяк на ежедневието. Франция ги приветства с весело слънце, лазурно небе и малка, но чиста и уютна стая в Бордо. Първите няколко дни отлетяха в еуфорична мъгла от музеи, вино и животинска, отдавна сдържана любовна страст. Ако останеше на Димо, щяха да изкарат цялата почивка в Бордо, между похотта на квартирата и алкохолната омая на Аквитания. Мира обаче го изръчка да направят обиколка на провинцията, да опитат от редките бутикови вина на кокетните лозя. Автобусът подскачаше по хълмовете, редувайки гледки на малки градчета, безкрайни лозя и тук-таме замъци, накацали по хълмовете, като призраци на отдавна отминала епоха. В третото градче изтърваха автобуса, виновна естествено беше Мира, с типично женската си страст да разгледа всяко дюкянче и Димо направи ядна гримаса. В това забравено от бога място нямаше дори ресторант, а само някакво кафе.

- Следващият автобус е утре! – издудна мъжа, ровейки в Гугъл мапс. - А, ето, на десет километра има някакъв град с цивилизация! Айде, тъкмо да свалим малко от сирената, дето ги изплюскахме.

Възвърнал доброто си настроение, Димо се плесна доволно по оформящия се с годините корем и бодро замарширува напред.

Два часа по-късно двамата съпрузи стърчаха на прашен и самотен път, а телефоните им показваха “няма сигнал”. Мира тъкмо отваряше уста, за да започне семейния скандал, когато небето се отвори над тях. Не просто заваля, а от внезапно причернелия небосвод започна да се излива вода, като от водопад.

- Там... горе... – Димо се опитваше да надвика безумното стакато на едрите капки. - Има някаква сграда!

Приведени одве съпрузите затичаха. Борейки се да си поемат въздух се подпряха на решетките на тежка желязна порта.

- Да видим, дали граф Дракула си е у дома! – с почти истеричен смях Димо се огледа за звънец.

- Той си е в Румъния! – тупна го по рамото Мира, внезапно развеселена и ободрена от водния шок.

- Ехоооо! Екскюз ми, ей, екскюзе моа!

От замъка му отвърна басов лай и миг по късно огромен рунтав пес изскочи и заръмжа зад оградата. “Баскервилското куче!”, помисли си Димо “Като в приказката, очи, като чаени чинийки!”. Мира усети някаква вибрация на границата на слуха си и като с магия кучето млъкна и наостри уши. От замъка излезе мъж, който тъкмо сваляше свирка от устата си. Приближи се до оградата и намръщено изгледа мокрите до кости съпрузи и след кратък размисъл отвори тежката желязна порта.

- Си ву пле. – махна с ръка към замъка.

Под покрива на замъка мъжът им се представи на добър английски , като конт Бертран дез‘Ами и добави със сарказъм:

- Ако революционните варвари бяха оставили титлите на една по-цивилизована епоха, щях да съм граф. Сега съм такъв, само до оградата на замъка си. Но навярно искате да се изсушите, преди да имате съмнителното удоволствие да правите компания за вечеря на един самотен старец.

Бертран беше около шестдесет годишен, висок и слаб, с мургаво лице и типичен френски нос. Показа им стая за гости и по пътя Мира и Димо не спираха да се дивят на замъка, буквално отрупан с орнаменти, фрески, картини и статуи от различни епохи и култури. Като че луд магьосник беше отворил десетки портали във времето и пространството и откраднал парчета от реалността. Коринтски капител, римска статуя на Венера, бюст на Бонапарт, картина в стила на фламандските майстори се редуваха по широкия коридор, по-скоро наблъскани една върху друга, нежели подредени.

- Да-да, предците ми не са се свенили да си вземат, каквото им се прииска. Изсушете се и после, ако благоволите, се присъединете към бедния старец за вечеря.

Нямаха сухи дрехи и Бертран даде на Димо старомоден костюм, а за Мира бяла мъжка риза, която стигаше до коленете ѝ и можеше да мине за рокля. Вечерята се състоеше от дивеч, сирена и силно вино, което домакинът изглежда пиеше вместо вода. Учтиво ги уведоми, че няма телефон, автомобил и след такъв порой поне няколко дена калните неасфалтирани планински пътища щяха да са непроходими. Жената от селото, която идваше да чисти веднъж седмично нямаше да се появи скоро. Твърдо отказа каквото и да е заплащане за гостоприемството си, освен възможността да поговори в компания. Но утре, сега виждаше, че гостите му клюмат, изтощени от емоциите и дъжда. Пожела им лека нощ и остана с чаша в ръка пред камината и огромния пес Оноре в краката си.

През нощта дъждът продължи да вали, без първичната си ярост, но постоянно, с хипнотичен ритъм. Стаята за гости не правеше изключение и също беше склад за антики, на едната стена имаше грамаден барелеф, навярно отмъкнат от индийски храм. Мира се събуди посред нощ, в първия момент се стресна, но ритмичното чукане на дъжда и равномерното дишане на съпруга и, я успокоиха. Светна нощната лампа и се загледа във фигурите. Едва сега си даде сметка какво представляват! Като някакъв абсурден каменен комикс, рисуваха сцени на най-дива сексуална оргия. Преплетени ръце и крака караха телата да изглеждат като едно хермафродитно същество с множество крайници и полови органи. Устни смучеха чудовищно преувеличени по размер пениси, разчепена жена, носена от своите прислужници беше спускана върху огромен кур, докато тя в екстаз сплиташе език с една от слугините. Мира усети как се сгорещява, а между краката и протича влажна капка. Преглътна шумно, поглеждайки следващата сцена, върху наведена в кръста жена, се беше качил кон и я пронизваше с член, дълъг колкото тялото и. Мъже и жени я държаха здраво, а на сантиметри от разкривеното и в агония лице се поклащаше члена на мъж с царска осанка. Мира се разкрачи леко и ръката и се плъзна по малкото кичурче косми на венериния и хълм. Клиторът и вече пулсираше отчаяно да бъде докоснат, но тя умишлено го подмина и с върха на пръста погали месестите си, налети с кръв и морави от възбуда срамни устни. Жената задиша тежко, с полуотворена уста. Пред премрежения и поглед се размазваше образа на божество с хуманоидна форма и глава и крайници на слон. Под корема му се извиваше змиевиден пенис, застанал пред отворената уста на коленичила жена. Мира разтвори срамните си устни и прокара пръст по влажната гореща цепка на отвора си. Не можа да сдържи стенанието си, когато докосна пръскащия се от напрежение клитор и този първи досег взриви порой от искри в главата и. Захапа устни и задържа дъха си, за да не извика, но и за да приближи и усили оргазма си със самоналожена асфиксия. Погледът и се върна на сцената с коня, изнасилващ агонизиращата клетница. О, боже! Чак сега обърна внимание, че чудовищният член на жребеца разпаряше ануса на жената. В мига, в който Мира си представи как дебелият, колкото човешки крак пенис разпъва около себе си аналния пръстен на жената, по гръбнака и плъзна импулсът, отключващ облекчението. Тялото и се разтресе в спазъм, после застина за миг, изпънато от нечовешко напрежение и се отпусна, потрепвайки във вълните на удоволствието. Пръстите и продължаваха да разтриват клитора, а от влагалището и се изливаха обилни сокове, чак докато и последната тръпка затихна и допирът там стана непоносим. Както обикновено, оргазмът от мастурбация я оставяше празна и неудовлетворена. Зърната на гърдите продължаваха да стърчат, в желание за нещо повече от пръсти и фантазии. Фреските изобщо не помагаха да се успокои, от стената крал, седнал господарски на трона си, с изправен член, наблюдаваше застанала на ръце и колене жена. Тя покорно се подлагаше на грамаден, подобен на вълк звяр, който я беше качил и тласкаше члена си дълбоко в нея. Дишането на Мира се учести и тя се обърна по корем и навири дупе. Представи си, че е жената от барелефа и срамът я заля, усилвайки възбудата и многократно. Плъзна ръка по корема и между краката си, разтривайки подпухналата от желание плът и простена, затворила очи. Представи си, как изгаря от унижение от заповедта на господаря си, да се предложи на животното и да бъде чукана, с всеки тласък да се превръща от жена, в негова кучка, в разплодно животно. Мира подскочи и извика, когато усети в течащата си вагина да влиза твърдо, горещо тяло, а две ръце да я хващат здраво за кръста и да я нанизват на вземащия удоволствието си член. Димо изпъшка от удоволствие, когато топлото, тясно влагалище на жена му го прегърна и той направи няколко бавни тласъка, наслаждавайки се на готовността и. Мира пусна клитора си и стисна здраво чаршафа, членът на мъжа и беше значително по-твърд от обикновено и тя усещаше пулсирането на всяка негова вена, плътно стегната във вагината си. Не, сега това не беше мъжът и, зад нея я беше яхнал косматият звяр и я пронизваше дълбоко, с мощни движения на хълбоците си. Мира зави като същинска кучка от представата, че е чукана от животно, като жените от барелефа. Твърдият, като стоманен прът член джвакаше в подгизналата и утроба, мъжът и я обладаваше с дълбоки, господарски прониквания. Ръцете му се преместиха от кръста на бутовете и, стиснаха сочната, целуната от целулита но годините плът. Членът му се напрегна още, когато пръстите му потънаха в мазния пищен задник. Грубо разтвори полукълбата ѝ и с палец опипа халката на ануса. Както и очакваше, от възбудата вече се беше отпуснала. Вместо стегнат мускул, опитната плът там сега поддаваше мека на натиска на палеца му, като с всеки кръг се разтваряше още малко, докато се оформи отворена дупка. И двамата редовно го правеха в дупето и сфинктерът на Мира бързо се подготвяше за неизбежното проникване. Димо усети колко е отворена, а и беше влажна от собствените си сокове и потта на голите им тела в топлата нощ. Плъзна палец през зеещата халка и напипа коравия си член, през тънката преграда на червата. Извади кура си почти до край и започна да го гали под главичката през ректума на жена си. Тя затрепера от силното усещане и пред затворените и очи изникна представата за звяра, който я обладаваше. Готвеше се да я изчука в дупето, да я унизи напълно, като я наебе в гъза със зверския си кур. Щеше да я заклещи с грамадната пулсираща топка в основата на члена си и тя колкото и да се дърпа нямаше да може да се измъкне от приближаващата му, опозоряваща я кулминация. Вагината на Мира се стегна здраво и стисна пронизващия я член. Контракциите и го мачкаха във вълните на оргазма на скимтящата жена и Димо усети гъделичкащото усещане на неизбежно надигащото се семе. Мъжът стисна зъби, мъчейки се да удържи до края на оргазма на жена си, мушканията му станаха по-дълбоки, проточвайки оргазма и още. Когато усети, че е само на миг от изпразването си, Димо се изтръгна от мократа любовна прегръдка на утробата на Мира и едва излязъл няколко тлъсти откоса семе мазно плеснаха на сочното женско дупе. Окъпани в пот двамата се бореха за глътка въздух, думите отдавна бяха станали излишни в такъв. И докато Димо се рееше в блаженството си, Мира усети как я пробожда кинжала на срама.

След ноевия потоп светът се пробуди бляскаво освежен и готов за нов живот. Граф дез‘Ами приготви за гостите си проста, но вкусна закуска. На дървен поднос беше наредил сирене, което българите биха определили като кашкавал, грозде, черно като грях, сушено месо и бял хляб, затоплен на пара. Наред със закуската имаше и вездесъщото червено вино. Съпрузите се нахвърлиха върху храната със зверски апетит след вчерашните приключения и едва след втората чаша вино се сетиха за добрите си обноски и подеха разговор с домакина си. Графът изобщо не се обиди, напротив, развеселен гледаше гостите си, самият той едва отхапваше трохички, по-често просто помирисваше парче сирене, за това пък обръщаше чашите силно вино, без да му оказват някакъв видим ефект. Бертран разказваше увлекателно за предците си и тяхната страст към сувенирите. Спомена барелефа в спалнята за гости, Мира се изчерви до пурпурно и скри лице в чашата си, а Димо ентусиазирано заразпитва.

– О, темата за междувидовите сношения е занимавала човечеството през цялото му съществуване, барелефът във вашата спалня е от Индия и е наистина откровен. Той обаче не е единствен, погледнете тези образци от древна Елада.

Съпрузите се извърнаха към сцени, изобразяващи сатири и нимфи. Рогатите мъже с кози крака, гонеха фини нимфи, които не изглеждаше да се съпротивляват много усилено. Между косматите бедра на получовеците стърчаха, извити като саби, членовете им. Нимфите извиваха тела, опитвайки се да се изплъзнат, но в погледите им се четеше, колкото ужас от предстоящото изнасилване, толкова и похотливо нетърпение.

– Единението с природата е мистичен акт, търсене на изгубена хармония. А за някои търсено унижение в копулацията, със считан за по-низш вид. Не, не! Не ме гледайте така! Ние французите винаги сме се отнасяли с разбиране към всяко плътско желание. И ако властта не беше в ръцете на тези парвенюта, предатели... merde! Моля да ме извините, да, съвкуплението с животни си беше съвсем законно само до преди няколко години. И знаете ли, какво изтъкнаха в парламента, като довод, за да го забранят? Съгласието, моля ви се! Животните не можели да изразят съгласие! Сякаш ако на куче му се отдаде възможност да качи жена, ще вземе да изразява несъгласие!

Димо ентусиазирано заразпитва графа за този аспект на френската сексуалност, любопитен, като всеки мъж за детайли на всяка хрумнала на човешкото въображение перверзия. Мира не се обаждаше, но изобщо не оставаше безучастна, след съня и обилното хапване и пийване, тялото и откликваше на разговора и сцените по стените съвсем еднозначно. По сочните и бедра вече пълзяха едри капки сок. Жената беше без бельо, само по дългата бяла риза и лицето и пламна, като си представи, как двамата мъже могат да видят стичащата се по краката и възбуда. И още повече да се досетят на какво се дължи. Домакинът тъкмо беше стигнал до друг епизод от митичната история на Балканите. Кентаври, похищаващи жените на лапитите, заемаха своето място на стената.

– Кентавърът е манифест на необузданата страст над разума, тотален триумф на Тото над Свръх Аза. Съвсем пасващо на хедонистичната средиземноморска култура.

Мира притисна бедра, както и да не се разтече, така и да стимулира клитора си по онзи детински начин. Беше си откъснала едно едро гроздово зърно, но вместо да го яде го засмука несъзнателно, втренчена в централната фигура на барелефа. Кентавър беше сграбчил за косата гърчеща се жена и я нанизваше на конския си член. Органът, дебел и дълъг колкото човешка ръка, влизаше между краката на жената, все едно я набиваше на кол, лицето на насилваната беше разкривено в агония, очите облещени от непоносимо напрежение, а устата разтворена в безгласен писък, обречен на вечност в камъка. Със свободната си ръка кентавърът мачкаше грубо едната и гърда и гледаше жертвата си с триумфално превъзходство. Лицето на кентавъра порази и мъничко отрезви Мира. Сякаш древният скулптор беше имал за модел Димо, кентавърът и човекът си приличаха в лице, като две капки вода. „И не само в лице, и хуят на моя мъж е като конски! Нищо чудно, че някой път след аналните му оргии има реална опасност да се изпусна!“

– Мира, Мира! Добре ли си? – гласът на мъжа и я изтръгна от фантазиите и. – Пламнала си, да нямаш температура? Сигурно си настинала от вчерашния порой!

– Не, не! Нищо ми няма, само ме хвана виното. Май ще си легна, останете да си приказвате с негово височество. – успя да избъбри Мира и без да може да вдигне очи от срам излезе.

– Е, приятелю, до къде искате лично Вие да разширите кръга на сексуалния си опит, споделете с един старец! – с усмивка достойна за сатирите от стената, графът любезно наля още една чаша на Димо.

Мъжът намираше за лесно и освобождаващо да споделя скътани в килера на срама тайни, с този непознат, презиращ общите норми и морал, отшелник. Тук, откъснати от цивилизацията, сякаш нищо нямаше значение и опиянен от виното Димо сподели желанието си да види жена си обладана и унизена. Бертран се усмихваше, като човек, който знае някаква забавна своя тайна.

– Mon amie, знаете ли за какво се използват гоблените?

Димо сбърчи чело:

– За... украса на стената, за да имат с какво да се занимават жените на кръстоносците?

– За да виждаме това, което не е определено за нашите очи. – усмихна му се в отговор Бертран. – Елате, ще ви покажа един.

Двамата мъже станаха, Димо леко се олюляваше от изпитото вино и домакинът го въведе в друго помещение.

– Предците ми са били романтично обсебени от тайните проходи и следенето. Прекрасен гоблен, не намирате ли? Освен това има подобен от другата страна, във вашата стая, погледнете.

Димо се вгледа в изображението на стената, да, очите бяха хитроумно направени и можеха да се отместят, откривайки две шпионки в гоблена. Развълнуван, като ученик, който шпионира съседката през балкона, Димо се залепи на гоблена.



От другата страна Мира лежеше на хладните чаршафи и съзнанието и плуваше в опиянението на силната лозова кръв на Аквитания. В замаяната и глава и се гонеха образи на сатири, кентаври, огромни вълци, всичките подивели от похот, домогващи се до нея, за да я обладаят. Жената се беше проснала на леглото така, че краката и висяха от ръба му и тя набра дългата риза, откривайки леко нашарените с целулит бедра, избръснатите си слабини и изпъкналия, закръглен корем. Мира сви колене и постави стъпала на ръба на леглото, откривайки лъштящата от влага путка, треперещите и пръсти намериха надутия, колкото лешник, клитор и го замачкаха. Погледът и веднага се отнесе към сцената с надупената жена, обладавана от вълк или може би грамадно куче. Мира простена, влагата и протече и напои чаршафа отдолу. От другата страна на гоблена Димо несъзнателно замачка члена си през дрехите, а старият граф хищно се ухили. Жената чувстваше главата си замаяна повече, отколкото се полагаше след две чаши вино, светът като че се размиваше пред погледа и, фигурите от барелефа плуваха оживели, търсеха пролука, през която да се вмъкнат в нашия свят от вековния си каменен затвор. Мира задиша по-тежко и пръстите и заработиха още по-френетично между широко разтворените и крака. Беше прещипала големия си клитор и направо го мачкаше във ритъма, в който каменният звяр тласкаше члена си в покорно предложилата му се жена. Мастурбиращата беше толкова съсредоточена, че в първия момент изобщо не забеляза как не напълно затворената врата се отхрехна още на добре смазаните си панти. В стаята пристъпи Оноре, грамадното куче беше снишило глава, изпъвайки шия, така че от върха на потрепващия му нос, до края на опашката му се образуваше права линия. Звярът жадно пое тежкия мирис на разгонена жена и леко пристъпи напред крачка, после още една. Димо съзерцаваше с широко разтворени очи, застинал в хипнотичен транс. Беззащитната му жена, легнала в най-уязвима поза, разтворила се пред едрото животно. До него Бертран бавно облиза устни с върха на езика си, местейки поглед от разкривеното от похот лице на Димо, към отчаяно търсещата облекчение жена. Кучето продължи с дебнещата си стъпка и муцуната му допря пламналите от притока на кръв слабини на Мира. Широкият, грапав език я облиза от ануса до клитора, с едно силно, плавно движение.

– А! Аъ-ъагх. Ох! – разкрачената жена в първия момент изобщо не се запита откъде е дошло това ново усещане.

Горещият, едновременно грапав и нежен, език изпрати могъща тръпка, тя тръгна от основата на гръбнака и разтапяйки всичко по пътя си избухна в мозъка на Мира. Тазът на жената се разтресе и тя завика, потопена в сладката агония на удоволствието. Езикът на кучето избута пръстите и с дълги движения заоблизва надутите, разтворени вулгарно , срамни устни. Гъвкавият орган успяваше да мине през всяка гънка или заобленост. Вмъкваше се между сочните бузи на дупето и облизваше ануса, продължаваше през разтвореното влагалище, прониквайки в него и любовно покриваше пулсиращия клитор. Мира разтвори широко очи и се надигна на лакти, не можеше да реши дали това и се случва наистина или заради силното вино изживяваше някаква извратена, твърде реална фантазия. Кучето продължаваше жадно да лиже, не оставяйки и милиметър между краката и непомилван от горещя език.

Скритите зад гоблена мъже изпиваха с погледи перверзната сцена, Димо с широко отворени очи, зяпнал и несъзнателно мачкаше през панталона вече твърдия си член. Бертран се хилеше със сардонична усмивка, предвкусвайки унизителното удоволствие, на което щеше да бъде подложена гостенката му. О, каква наслада, да видиш как една привлекателна жена се съпротивлява на извратения акт и въпреки това изпитва от него огромно удоволствие! Мира викаше без да ѝ пука дали някой може да я чуе, без да помисли какво ще си каже мъжът ѝ, ако я види така. С широко разтворени крака, разцъфнали срамни устни и кучето, което я облизваше неуморно. Пред размътения ѝ поглед барелефите по стената се разлюляха и като да оживяха. Десетки нагли погледи гледаха срама ѝ, в нейна чест се навирваха човешки и зверски членове. Мира хвана здраво гърдите си и ги замачка безмилостно. Пръстите ѝ напипаха подутите до пръсване зърна и като ги стисна жестоко между палците и показалците си, ги задърпа, като да искаше да ги откъсне. Жената се мяташе, като обладана от зъл дух, пръстите на краката ѝ се свиха и в един последен гърч тялото ѝ се освободи от напрежението. От влагалището ѝ изригна поток, който кучето шумно зализа.

Когато удоволствието се отцеди от Мира, срамът от преживяното я връхлетя безмилостно, яростният глас на разума и цивилизацията я забичува с праведен гняв. Жената изхлипа, изрита кучето с пета, но то дори не обърна внимание на удара, а продължи все така настървено да я лиже. Тя се опита да затвори крака, но песът не ѝ позволяваше.

– О, Оноре едва сега започва, като истински джентълмен постави на първо място удоволствието на дамата... – гласът на графа беше дрезгав. – но като истински мъж, ще вземе и своето удоволствие, независимо от нейните протести!

Димо само преглътна шумно и продължи да мачка члена си. Като ексхибиционист иззад гоблена, той гледаше сцената със смесица от противоречиви емоции. Отвращение, боязън за живота на жена си, ревност (от куче?!) и възбуда, каквато не беше изпитвал до сега.

Вътре в стаята Мира се опита да се извърти и да пропълзи към средата на леглото, като подгонена плячка. В началото успя и Оноре проточи глава с дълъг оплезен език, без да може да я достигне. Жената се изправи на колене и понечи да пропълзи до другия край на леглото, да избяга по-далече от унизителното удоволствие, което беше получила. Обаче кучето се метна с един скок на леглото, тежкото му тяло разлюля опасно кревата и Мира извика уплашено. Чак сега Димо видя, че грамадното животно беше възбудено. Под корема му, излязъл от предпазващото го кожухче, се беше показал един кърваво червен член. За разлика от човешкия имаше заострен връх, изтъняваше към основата, докато изведнъж не преминеше в започнала да набъбва топка. Отвън този орган беше много по мек и нежен от човешкия, но вътре в него имаше кост. Благодарение на нея се получаваше ефект на желязна ръка в кадифена ръкавица.

Димо гледаше без да може да мръдне, омагьосан от безумно невъзможното, което се случваше. С неочаквана за размерите му пъргавина и грация кучето се изправи на задни крака, покри жената и сключи предните си лапи около кръста ѝ. Тя се задърпа панически, но нямаше сили да се откопчи от приклещилия я звяр. Той започна да клати задницата си, все по-големият ален член удари Мира няколко пъти по бедрата, отърка се в още плуващата в мъзга цепка между краката ѝ, без да може да намери целта си. Жената извика, опита да се да се извие, но кучето изръмжа раздразнено и леко я захапа за врата. Без да ѝ причинява болка или дори да я одраска, но това беше достатъчно да я накара да замре от уплаха. Животното продължи да клати задница и членът му попадна между сочните бузи на задника ѝ, тя цялата беше омазана в собствените си сокове и органът на животното се плъзна, следвайки географията на плътта ѝ. Опря в добре овлажнената халка на ануса на Мира и натисна. Потъна навътре, преодолявайки незначителната съпротива на мускула ѝ, все още отпуснат от преживения оргазъм. Анусът твърде късно усети нахлуването на натрапника и се опита да се стегне, но вече беше късно. Безпомощно се сви, в опит да го изтика навън, но кучето мощно заблъска и с няколко тласъка навлезе изцяло. Само накрая, вече твърдата, станала колкото кайсия топка, се запречи на входа. Животното стисна още по-здраво Мира с предните си лапи и здраво напъна, органът му беше лъскав от собствената си смазка и като насили ануса на жената, нахлу в задника ѝ.

Мира отвори уста в безгласен вик, заболя я, но не твърде много. За сметка на това членът на кучето беше толкова дълъг, че сякаш беше стигнал до диафрагмата ѝ. Освен това беше горещ! Телесната температура на кучето беше с два, дори три градуса по-висока от човешката и на Мира ѝ се стори, че са набутали в задника ѝ горяща факла. Тази разлика в температурата едновременно притъпи болката и я накара да се отпусне, позволявайки на животното да я проникне до дъно. Почти мигновено твърдата топка в основата на члена започна да набъбва главоломно. Изду се до размерите на мъжки юмрук и блокира всяка възможност жената да се изниже от него. Мира мише чувството, че тази пламтяща топка ще я пръсне отвътре, усещаше я тежка и болезнена, но болката беше тъпа и някак далечна. Чувството за безпомощност беше пълно, грамадният звяр я беше обладал по най-срамен начин и заклещил, правейки измъкването ѝ невъзможно. Същевременно топлината и тежестта в нея и доставяха удоволствие, което ни беше и подозирала, че е възможно. Кучето заръга мощно, членът му се провираше вътре в нея, превземаше червата ѝ, а грамадната пулсираща топка разпъваше ректума ѝ. мира се предаде и затвори очи, вълната на удоволствието започна да се надига и тя прискимтя.

Също като кучка, молеща за още.

И кучето и го даде. Изпълваше задника ѝ, блъскаше я с мощните си тласъци, членът му като че нарасна още и изведнъж започна да се празни в нея. Струите му бяха, като вряща лава, която изпълни червата ѝ. Мира стисна чаршафа с юмруци и навири задник, като че да се наниже още на члена му. Завика, когато горещото му семе я изпълваше, беше толкова много, че ѝ се строи, че издува корема ѝ. Беше препълнена, главата ѝ се замая и тя напълно се предаде на похотта си, която я понесе към поредния връх.

Като свърши, кучето се укроти, близна я благодарно по врата и тя потръпна, после животното слезе от нея, но двамата останаха свързани, защото топката в основата на члена му ги държеше заклещени заедно. Осигуряваше семето в нея, да не изтече, а да проникне възможно най-навътре. Минутите течаха, членът в нея пулсираше и Мира простена мъченически. Протегна ръка и намери слабините си, разтърка плувналата в мъзга цепка между краката си. Кучето от време на време пробваше, дали могат да се разделят, но топката м основата на члена му все още беше твърде голяма, за да премине през ануса на жената, без да го разкъса.

Димо гледаше с широко разтворени очи, без да мига, как заклещената анално Мира мастурбира. Нима мижеше да има по-долно падение?! Беше извадил члена си и свършил, но въпреки това не изгуби ерекцията си и продължи да лъска надървения си до болка член. Графът му хвърли един поглед, усмихна се доволно и се върна към по-интересната гледка в стаята.

Мира бавно търкаше клитора си, при всяко дръпване от страна на кучето, топката в задника ѝ напъваше ануса отвътре и жената извикваше сподавено, а ръката ѝ забързваше плавните си, въртеливи движения. Чувството за изпълване беше неописуемо, едновременно непоносимо напрежение и сладко удоволствие. Фините косъмчета по тялото ѝ настръхнаха, предвестявайки унизителното ѝ удоволствие. При поредното дръпване тя се беше отпуснала, а анусът ѝ вече уморен се предаде окончателно и кучето излезе от нея. Тя изкрещя и тялото ѝ се сви в чудовищен гърч, ръката и стисна жестоко слабините, изцеждайки от тях още един насилствен оргазъм.

Пред Димо се откри гротескната гледка на надупената му жена. Кучето беше скочило на пода и се занимаваше със себе си, та нищо не пречеше на зрелището. Разкошните полукълба на дупето на Мира откриваха помежду си широко разтворения кратер на ануса ѝ. Аналният пръстен представляваше набъбнал тъмно кафяв обръч, зееща дупка, която откриваше вътрешността на ректума. От конвулсиите на тялото ѝ от отворената дупка на задника и започна да се излива огромно количество белезникава течност, потече по бедрата ѝ, изпръска на пода. Мира се захлупи по очи на леглото, нито имаше сили, нито искаше да се изправи.

Бертран сложи ръка на рамото на Димо и каза тихо:

– Има чисти чаршафи в стаята до вашата . Ако бях на ваше място, щях да отида да я прегърна.

Димо го послуша.



***