Студентка съм в Музикалната академия и съм на 22 г. По принцип не си падам по груповите изпълнения, достатъчен ми е само един мъж, но да е качествен. Затова и ми трябват пари – за хубави дрехи, че не само с природните си дадености да привличам мъжете. Ето защо започнах да давам частни уроци по пиано в къщи. Вече имам няколко ученика и ученички, но любимци са ми Панчо и Митко – 15-годишни, много забавни, талантливи… Освен това живеят в моя вход. Те винаги идват двамата на урок. Така беше и преди няколко седмици. Страшна жега. На кого му се занимава с нещо сериозно в 3ч. след обяд?! Момчетата дойдоха, понесли почти цяла каса изстудена бира със себе си. Като ги видях и изненадващо и за себе си, и за тях ги разцелувах. Заради бирата. Не знам те как разтълкуваха целувките ми, но след втората бира станаха още по-смели от друг път. На мен пък ми бе станало още по-горещо. Всичките дрехи по мен бяха бяло памучно бюстие и бели шорти, обути на голо. Бях плувнала в пот, така че почти всичко си ми прозираше. Не знам на момчетата как въздействах, но аз самата като се погледнех и се възбуждах. На третата бира без да се усетя съм плъзнала ръка между бедрата си и дори съм започнала да се пипам. Когато се усетих, вече бе късно за всякаква насрещна реакция.
- Ама, како Нели, това вече си е чиста провокация. Ще вземем и ние с Митака да си ги извадим и да си правим чекии пред тебе и… и ще видиш тогава.
- Абе аз направо си го вадя. Ха, тя ще се бара тука срещу нас, пък ние само да си се дървим – че къде дават тъй?
- Мдаа, ние мъже ли сме тука или лукови глави?
- Момчета, вие се напихте. Абе, хей, прибирайте си веднага пишките!
- Ей, че кеф да си праснеш една чекийка така… охаа…
- Тъй я, няма само тя да се бара.
Момчетата най-нагло започнаха да мастурбират пред мен, а аз като последна глупачка не се усещах да спра да се пипам по катеричката. Е, нямаше как да го изтълкуват по друг начин, освен като покана.
- Митак, тя ни предизвиква. Атака!
- Дръж я за циците, аз я хващам отдолу.
- Помоощ, изнасилват ме! Ох, Митко, гъделичкаш ме бе… Не ми дърпай така шортите, ще ги скъсаш.
- Ами ти що си още с тях, ние как се пипаме на голо? Я се събувай веднага!
- Ау, как командваш учителката си, не те ли е срам?
- Митак, ама циците й са страхотни бе! Мм, изяждам ги като нищо и двете наведнъж… Скивай к`ви готини зърна има.
- Ох, ама вие наистина не се шегувате… Мм, Митко, кой те е учил да правиш такива хубави шпакли? Ох, с тоя език си невероятен.
- Една леличка ме научи. Харесва ти, а? А ти на мене ще ми направиш ли едно минетче, съвсеем мъничко?
- Мм, дай си пишката насам и няма нужда да е малко минетче.
- Панчо, дърпай се от тука, че ще ми духат… Пускай й циците бе!
- Момчета, не се карайте, има за всички.
Надупих се, налапах парчето на Митко, а Панчо така си го заби в мен, че без малко да отхапя на Митко оная му работа. В същото време на вратата се позвъни – съвсем бях забравила, че по това време имам урок с Драго – 18-годишен кандидат-студент. Много обещаващ талант. А и доста голям пакет имаше. Аз продължавах да се работя с момчетата, докато в същото време Драго влязъл, видял ни какво правим и…
- Охоо, гледай как хлапетиите са нагънали кака си! Здрасти, Нели, друг вид уроци, а, учиш ги на едно друго?
- Мм, те са си научени. Ох, Митко, много ти е вкусен, но не си го пъхай чак в гърлото ми.
- А тъй, Митак, дай й да се разбере на тая лоша учителка, давай, Панчо, скъсай й сливата, да види друг път ще ви тормози ли по солфеж.
- Абе, кретен, какво командващ като регулировчик на кръстовище? Имам още една дупка за запълване. Включваш ли се или не?
- Оох, на батя! В дупенцето ли да те боцна, а?
- Ти на мене ще ми викаш кака Нели, щото съм по-голяма от тебе. Да, давай отзад, че отдавна не съм го правила там и ще вземе да ми замине разработката.
- Ама и аз искам отзад, никога не съм го правил там.
- Млъквай бе, грездей, малък си още. А лягай по гръб, че да те яхва момичето… А така… Нели, готова ли си?
Нели: Само леко, ей, да внимаваш… Ааах… Аа, да, да… Аа! Леко бе!
Драго: Ама суха си бе.
Митко: Ебати как ме ухапа. Леко бе, Драго, що мъчиш жената? Като не ще да я работиш отзад…
- Млъкни бе, искам да го направи… Ох, давай… Давай… Аа! Олеле, влезе ли най-после.
- Мм, наистина си изгубила разработката си, тясна си, тясна-аауу, ебати кефа!
- Нели, ще ми го лапнеш ли пак?
- Мм, дай ми го, че ми се смуче биберонче… Ох, какъв красавец… Ти няма ли да се празниш вече бе?
- Не, не още, ама малко ми остава. Оох…
- Аз… аз ще се празня обаче… Аа! Како Нели, може ли в тебе?
- Нее, идиот такъв, да не си посмял! Драго, дръпни се за малко, че ми се пие сперма.
- Нее, никъде не се дърпам, намествай се така.
Избутах Драго назад и той продължи да ме работи в дупето, докато в същото време сметанката на Панчо бликна като миниатюрно гейзерче и ме опръска по лицето, но аз веднага му го налапах и всичко си изпих. Мм, много вкусно беше. Митко ме гледаше и си държеше пишката. Не го мъчих много, Драго ме бутна напред и без много зор се нанизах на Митака.
- Ауу, ебати жегата! Ох, Драго, не ръгай така бе, блъскаш ме по ташаците… ох… Аа, Нели, да знаеш, че съвсем скоро пак ще пиеш сперма. Ох… Оо, не мога повече…
- Задръж малко, моля ти се, че и на мен ми идва… Ох… Митенце, нали ще се стискаш още мъничко? Аах… Аа…
- Абе стискам аз, стискам, ама… Ооо… скачай, скачай бързо, че… Леле, ебати как ми го засмука! Ох… Ооо! Леле, как гълташ! Ама ти си… ти си невероятна бе!
- Ами мене… мене какво ще ме правиш? Щото… аз… аз вече… аа… Мамка му, не си мисли, че всеки път свършвам толкова бързо, ама…
- Не се обяснявай бе. Ти можеш да свършиш в дупето ми… Хайде, празниш ли се, че ми се иска да те усетя… О, да, това… това ли е?
- Да бе, да, това е… е това е! Ааах… …
След като Драго ми напълни дупето със спермата си, отидох до банята. Когато се върнах, момчетата седяха на пода около пианото голи-голенички и си поркаха биричка. Реших да им изнеса малко представление. Взех една бира и си пъхнах гърлото във влагалището. Легнах на дивана и усетих как студената газирана течност се излива в мен. От това ми стана толкова готино, че направо изкрейзих. Започнах да мачкам гърдите си, лудо замастурбирах и едва не си раздрах клитора, а момчетата като ме видяха какво правя веднага ми се притекоха на помощ. Започнаха да се редуват кой да излива бира в путенцето ми и да я пие после, докато аз духам на останалите. Мм, много готин урок се получи. От време на време пак го правим по същия начин – така де, нали момчетата и без това си плащат като за съвсем редовен урок по пиано и солфеж.
Наздраве!
По това време майка ми ме водеше при брата на баба ми, да ме преглежда дали не съм болен. Той имаше много голям апартамент в района на Руски паметник и частен рентген в къщи. Такива неща — житейски и емоционални.
Да, аз исках да свиря, но не мога. Имам много остър слух, харесвам музиката, но даже и с нота не мога да изсвиря нещо. Иначе харесвам пианото, въпреки че нямам дълги пръсти. Даже на един приятел, на пианото на сестра му, бях написал на листчета и залепил на клавишите първите тактове на „Тръгнал кос“. Цифрите бяха последователността, в която трябва да натискам клавишите.
Ама те и другите момчета се катереха, и тях ги биеха — но при всеки технологията е различна: един с чехли, други с каиш, мен — с шамари.
Да, съпругата ми има много твърд характер — неслучайно ръководи над триста мъже. Даже някога на шега я наричат „центуриона“. Тя има някакъв комплекс за закрила. Не знам дали съм ти казвал как, на един тиймбилдинг, на комплимент, в характерния ѝ стил отговаря:
„Аз не претендирам да съм дама. Не мога да се лигавя и превземам. Не мога да бъда очарователно безпомощна. Аз съм ръководител. Вземам крайни решения, които отстоявам. Уважавам хората, с които работя.“
Е, може да не е съвсем точно, но такъв ѝ е смисълът.
Та тя ми бере „гайлето“. А колкото до това да ме ликвидира — не ѝ е липсвало желание, но когато потече по-изобилно кръв, се хвърли да я спира и да ме целува. Абе, не съм цвете за мирисане…
Казвал съм ти колко шамари съм изял, когато живеехме на ъгъла на Шипка и Клемент Готвалд, точно срещу входа на ВА. Не знам за какъв дявол се пъхахме в онези канали, които функционират само при дъжд — все се надлъгвахме какви страшни неща има вътре, а то клечки, някоя монета, зеленясъл патрон, джобни ножчета, топчета за игра и най-вече — плъхове. Е, след това — бой и лекция за заразните болести.
За първи път се замислих за смъртта — но някак отвлечено и имагинерно — когато от съседен блок едно момиче от съседен клас, красиво като капка, почина от левкемия. Просто не го разбирахме — как едно толкова младо момиче вече го няма. Не го осъзнавахме в дълбочина — как няма да я виждаме. Някаква странна тъга…
И не съм пън — да го знаеш. Исках да ме харесва някое момиче, ама къде ти
Е, поне някои бяха горе-долу възпитани, а не като онези с джапанките, дето са сложили обикновено ВТ в кутия от KENT, притисната с ластика на банските. Като не вързват една дума даже на руски, се забавляват повече един с друг, отколкото с момичетата. Жалка работа. Винаги движат най-малко по двойки, че даже и тройки.
Както съм ти казвал, бях скромно момче. Не парадирах, не посягах пръв, дори като ме гледаха в очите. А пропо — ако не греша — Георги Илиев беше „пипнал“ дъщеря на някакъв полковник от ЩАЗИ, и то групово. Да, добре че поживя след това. Някой друг може и да не беше...Ама ти твоите гларуси да не си ги срещал по Созопол, Приморско, Китен и т.н.? По принцип повече почивахме на север от Варна, както съм ти казвал Първото момиче, което целунах, беше лятото преди казармата. Или по-точно — тя ме целуна. Аз се вцепених.Беше чехкинче,много по навътре в нещата, добре ,че с моята целувка не й избих зъбите и добре, че не паднах на задник отвълнение и шокаЗнаеш, че съм срамежлив или поне бях. Иначе беше нежна, русичка, с лунички по нослето. Спомням си, че миришеше на слънцезащитен крем и морска сол.След уволнението вече бях малко по-смел, но пак не прекалявах. Внимателен бях. Отнасях се с уважение. Извинявах се, ако съм ги притеснил. Понякога ги молех да ми пазят дрехите, докато поплувам. Плахо ги поканвах за питие вечерта в някое зеведение. Някои се съгласяваха, от първият ,други — не, но винаги го имаше онова особено усещане, че си на изчакване.Понякога се случваше върху онези водни колела знаеш ги, с малка площадка отпред пред педалите. Вечерно време ги изтегляха на брега, хладно, тъмно, но морето шепне до самия лакът... Друг път — в хотела, ако момичето собствена стая или приятелката й беше на изчакване . Не бързах, не напирах. Просто се случваше и на срамежливец като мен.
И не че бях нещо особено — момче, като момче е вярно не много високо, но досто атлетично.. Но може би именно това ги умиляваше. Както каза една жена, приблизително на годините на майка ви преди казармата,просто попита дали нещо тренирам.Когато и казах ,че тренирам ,тя някак самодоволно каза ,че така е и предполагала ,защо съм имал много хубаво тяло, на момче ,но не е още и мъж и около мен сигурно е пълно с момичета.Егати психоложката, е тя не беше психоложка , а ако не греша химичка .Та тя беше толкова далеч от истината ,колкото Земята е далеч от Андромеда
Имали сме много различен подход към свалките, аз си бях нахалник :)
Комична е ситуацията и за палавата учителка, която не се сдържа да се побара пред младежите, а и за тях, че не чакат дълго друга покана. В политкоректен вариант, тя първо ще им поиска личните карти преди да се съблече. После ще иска съгласие да й го начукат. А пълнолетният младеж на 18 пък ще я пита официално дали може и той да се включи. Ще спрат всички камери из апартамента заради неприкосновеност на интимния живот. Ще подпишат споразумение с учителката да не влизат в никакви по-нататъчно задълбочени интимни отношения и след 25 г. никой от тях съответно няма да стане президент на Франция :))))
сексуален аспект, възпитание.
което си отгледала ти в последствие, заедно със съпруга ти. Така че това дете е имало в живота си не двама, а четирима изключителни
родители.
В България често се коментира на каква възраст една жена трябва да стане майка. Но никой не коментира лимит за възрастта на бащите. Нрави, нали? Но от биологична гледна точка, след 45 г и в двата случая, рисковете за генетични аномалии се увеличават в пъти.
Ето ти една прекрасна, естествена, красива и атлетична жена, шампионка, Ивет Лалова. За
първи път да не чувам “тая колко късно стана
майка, хвана последния влак” и т.н. Но само
защото е прекрасната Ивет Лалова. Нищо, че и за нея завистливи лелички измислиха други
простотии. Разбра ме, нали?
Да, права си, че в България чичаци със шкембе и голо теме, имат някакви изисквания за топ
модел до себе си. Гледаш го прилича на гъз, а
се разхожда под ръка с 20 год. “перфектно
кифле” Защото евентуално “имали пари”. И
какво от това? Кифлето, дето му се натиска за
парите, не осъзнава, че те, положението му и
колите му и апартаментите му не се предават
по полов път. Днес ще ги показва на нея, утре
на някоя друга. Двоен стандарт, да. Защото
много жени не знаят да изискват. Само се
питат какво се очаква от тях и как да угаждат
на мъжете.
Да, до 30 ако не си станала майка, си някоя дива кариеристка. Ако ти се случи след 35, си направо някакво изкопаемо. Когато си свикнала на друг манталитет и се върнеш на тоя, ефектът машина на времето те удря с пълна сила. Но не в положителния смисъл.
Разбира се, има и доста хора, вече не малцинство, пътували и живяли по други места, които не мислят така. Един от
плюсовете на свободното движение. Разчупва стереотипите и отваря съзнанието.
Естествено, остават представители на “тъмния балкански субект”, които още вярват, че жената е стока с етикет на годност и
предназначена за консумация на “капризния мъж”.
Да, разбира се че всеки трябва да реши дали и
кога да има деца. И все пак, в името и на
тяхното добруване, да не се излиза извън рамките на природните закони.
Пазарът е високо конкурентен. Та чак ми напомня едно старо заглавие на филм: "Тя танцува само едно лято". Не заради фабулата — заради заглавието. Лятото, в което се разиграва "търговията". Или размяната — кой както иска да го нарече.
Мисля, че вече съм споменавал за онзи бизнесмен с двата апартамента и с момиче във всеки от тях. Или за онези момиченца, които се самоорганизираха в нещо като временна "комуна" — проституционна, да не си кривим душата. Временна, но с добра логистика.
Както се казва — „всекиму своето“, а който както иска, така да го разбира.
Температурно, поне, положението е малко по-поносимо. За другото — всичко е вече продукт на социалния аспект на пазарно ориентираната, неолиберална икономика. Всичко е стока, всичко е на тезгяха. Не се търсят чувства като обич, вярност, саможертва. Те само размазват стройната картина на съвременния неолиберализъм и прилежащия му феминизъм.
Но и това ще мине. Защото всичко минава — и танцът, и лятото, и пазарът.
я има). А ако и обноски и визия не може да
предложи, тогава не знам какви жени и по
каква причина им връзват на такива мъже. Наистина, мистерия. Затова заключвам, че стедностатистическата българка, която в много отношения е повече от тия примери, които са доста много, не умее да изисква, подценява се, няма необходимото самочувствие и в крайна сметка се задоволява с нещо много под нейното ниво, само и само да има мъж до себе си и да роди “навреме”. Както се вижда, и фенинизмът, и западното влияние, не са променили много този манталитет.
Коментарът ми е абсолютно хумористичен и с лековата закачка, както лековат е разказът, който права си, не впечатлява с нищо особено.
А публична тайна е, че и Бриджит, и Мелания са булки за прикритие на реалните вкусове на мъжете си. Макрон е скрит гей. А Тръмп обича момичета в тийн възраст, редовно си бил поръчвал такива проститутки. Организирал конкурси мис Тийн не знам кой щат, само за да влезе да опипва тия момичета зад кулисите
Еднакво смешни са ми и двамата, с маскировката си за пред хората.
А Тръмп явно е толкова гнусен и в очите на съпругата си, че тя публично избягва да го държи за ръка.
И до сега не мога да забравя,онова гедерейско момиче ,което с хрипкам и прекъсващ шепот произнася: „Йезус Кристос“Това е споменът. Истинският.Никога нищо насила.Искам да усещам топлината и аромата на нейното тяло, гъвкавостта му, мекотата и твърдостта — всяко на мястото си. Както го е измислила природата. Както го е съгласувала любовта. Никога, никога нищо на сила и против волята на жената
Торбалане, ако има предварително предупреждение ,нещо от сорта, " вече не те обичам" -става, иначе лошо и за двамата. Тя има също две баби едната нещо като Султана, а другата е с род от Копривщица.Просто имаше други модели за следване, а е и стеснителна
Как се постига балансът в едно семейство, всяко семейство си знае най-добре. Отвън нещата винаги изглеждат по един начин, отвътре са други. Като максимата: “на теория едно, на практика друго, а в живота съвсем различно”.
коктейлите по плажа и вечер ще ги събират по заведения. Ха да видим кой ще има повече време за разврат :)) И тъй като ония са на 14 и 17 съответно, в твоя разказ ще изебат местните навред :))))
Какво се криеш, довършваш се в банята, примерно.
Като в оная реклама: какво те спира?
За жена която заявява, че чупи пръсти и пребива мъже, участвала във военни операции, пилотирала всичко което може да се пилотира. Забравих колко езика казахте, че владеете. Олимпиади. Медали. И вас ви "смазва" някаква класация🤦♀️ Разочаровате ме Оперна
Получава се един парадокс, коментиращите искат едно, а масовият читател друго. На авторите ориентир им е видимото мнение на първите. Резултатът е, че накрая започва да пишем за все по-тесен кръг. Години наред се опитвам да подтикна безгласните да се обадят и да кажат кое им харесва и кое не. Те обаче не си дават труда дори да напишат едно "яко" и за това накря получават дедовия. Авторите пък се чудят защо разказите, в които са вложили 20 часа писане се четат в пъти по-малко от "Как изчуках мама през лятната ваканция" (разказ в 400 думи).
В планината е супер готино за ебане. Чист въздух, сетивата ти се отварят, душата ти се освобождава. Имам желание за ебане в заслон "Кончето" 😊