Слухът за невероятния успех на Йоана сред учениците се разнесе бързо и още на
следващия ден се появиха почти всички уж присъстващи, а де факто- неприсъстващи.
Някои от учителките роптаеха срещу това, други бяха любопитни да видят наистина как
щеше да се отнесе младата даскалка, но всички бяха еднакви в едно- в злобата и
омразата си към младото момиче, което беше толкова нахъсано да успее.
- Защо, по дяволите, точно тя от всички ще се прави на различна? Нима е неин патент?
И да, тя ли беше единствената, която можеше да внесе малко дух в това училище?
Явно да. От целият даскалски екип порно звезди в училището, явно тя бе
единствената, на която й правеше впечатление, че никой не прави нищо, а взема пари
за това.
- И това не е вярно! – заинатиха се обаче другите млади даскалици,- Нали му
заплащаме със секс мълчанието и мястото, което заемаме? Да не мислиш, че е лесно?
И така си беше. Кога е било лесно да си плащаш със секс каквото и да било? Никога!
Но Йоана никога не го бе правила. Тя просто бе младо богаташко девойче, което никога
не бе плащало за нищо. И често се обиждаше при сравнението й с фолк- дивите
Преслава или Анелия. Макар да й харесваше, предпочиташе хората да си замълчат
тази забележка, че има вид на простовата певачка с курвенски вид.
Когато работният й ден най- после свърши, и тя все пак успя да се прибере вкъщи,
единственото, което направи, бе да се хвърли на леглото и да реве. В този единединствен ден, първи работен в целия й досегашен живот, тя бе наричана как ли не, бе
обиждана по всевъзможни начини, унижението често я караше да мисли, че сериозно
хората я мислеха за такава, каквато не е, а именно- за една от тях самите. Учителите,
както и децата, бяха жестоки. Децата, защото нямат цедка на устата и мислите, а
учителите- защото нямат мяра на злобата си…
В леглото й причерня, стана й лошо, събуди се от кошмара и когато се погледна в
огледалото, не можа да се познае. Очите й бяха отекли от сълзите, а моливът й
спирала й се бяха размазали ужасно. Устните- червени от цвета на грима, също бяха
станали кървави. Тя се обърна и се облегна на стената:
- Те ли ще ме сломят? Те ли? Никога няма да стане!- после отново се обърна към себе
си в огледалото й за първи път същата вечер се усмихна. На себе си, на силата си, на
младостта си.
Приготвяйки дрехите за следващия си ден, докато гладеше поредния си коконски
костюм, не можа да сдържи смеха си, докато си припомняше удивените погледи и
коментари на колегите си. Беше ги сразила. Е, затова после си плати, чувайки какви ли
не коментари по адрес и свой и на другите, но затова вече не й пукаше. Просто се
усмихна, присети се пак за ужаса в очите им и продължи да глади, слушайки музика и
въртейки стегнатото си дупе облечено само с къси памучни панталонки, покриващи
нищожна част от красотата му.
- Ахх, утре ще е труден ден, знаеш ли, Ани…- и отново се усмихна. Предстоеше й
наистина да се изправи пред вълците- онези непоправимите, безмилостните,
безжалостните.
На сутринта се сложи още рано пред огледалото, облече се и се размота доста време,
оглеждайки се. Този ден бе с много хубав сив костюм с къса пола, до средата на
бедрото, същият цвят риза и строго стегната вратовръзка. Странна комбинация, би
казал някой, но с нея определено вдъхваше… Доверие. И даваше вид на човек, на
който не му пука какво мислят другите за него. Токчетата й не бяха особено високи,
искаше да бъде максимално мобилна и бърза за да може да реагира бързо при
евентуална нужда. Затова пък бяха страшно остри и отпред и отдолу. Сякаш нарочно
си ги бе избрала като че бяха нож с две остриета.
- Трак- трак- трак…- се чуваше само по коридора, когато още преди всички дори и да
бяха помислили да се появят, Йоана вече чакаше в учителската. Знаеше си материала
наизуст, знаеше си урока, знаеше какво я очаква, единственото, което не знаеше бе….
срещу какво наистина й предстоеше да се изправи.
Минутите минаваха бавно, а тя нервно потропваше с крак, докато гледаше тъмната
дъска в учителската стая.
- За какво ли им е тази дъска тук? Сигурно никога не я използват!- помисли тя на глас,
докато изчистваше ноктите си и чакаше да дойде времето за влизане.
- Защото понякога трябва да напомням на колежките ти, че все пак са на работа…-
гласът беше твърд, дебел… напомнящ й един определен човек- Директорът. – Дошла
си рано. Да не те притеснява нещо?
- Не, не, нямам никакви проблеми…
- А въпроси?
- Аз… да… Исках да те питам нещо, но като че ли вече няма значение.
- И какво е то? Щом си искала да знаеш, значи е било важно.
- Исках да знам защо ме назначи.
- Знаеш защо- трябваше ни заместващ учител.
- Но тук никой не учи!- Йоана не можеше да си сдържи повече нервите.
- Харесваш ми…- Директорът се приближи до нея, бе по- висок, по- силен, по- мощен,
хвана я за ръката и я притисна към скута си. Членът му вече бе доста надървен.
- Махни се от мен! Изверг!- Йоана се отдръпна, опита да извади и ръката си, но не й се
отдаде тази възможност. Той я притисна към стената, ръката й бе все още насилена
върху твърдото му парче.
- Наистина ми харесваш!- мъжът свали ципа на панталона си, а после пъхна ръката й
вътре. Искаше й се да крещи, но знаеше, че тук никой никога не би й помогнал. Стисна
зъби и изрева без звук, после от очите й се спусна една сълза. – Плачеш?
Крачунов бе на ръба на възбудата си. Досега никога не бе разплаквал жена, това го
възбуди двойно повече от всичко и той стисна с ръка ръката на Йоана обвита около
члена му и започна да я търка, възбудата му нарасна дотам, че когато погледна
младото момиче и видя размазалият се грим под едното й око, само простена високо,
изпъна глава назад и напълни ръката й. Със сперма.
- Ох, невероятна си…- думите му бяха съпроводени и с лека прегръдка. После се
отпусна до нея, облягайки се на стената и се усмихна. – А сега искам да ми кажеш
защо плачеш…
- Ти си изверг, знаеш ли го?- очите му внезапно станаха тъмни, а усмивката- зловеща.
Стори й се дори, че на главата му израснаха рога и се превърна в същински дявол. “Тук
няма жертви, помисли си тя, има само изверги- и от едната и от другата страна!”, после
се отдръпна от него, извади ръката си от дюкяна му и при липса на кърпичка на
момента за да се избърши, тя хукна към тоалетните да стори именно това. Без да гледа
и да мисли, бързо нахлу в една от тоалетните, огледа се за чешма, изми ръка набързо,
а после се скри в една от кабинките. Когато най- после успя да заключи, се отпусна и се
облегна назад.
Сърцето й щеше да изскочи, мислите й бяха разбъркани, не знаеше къде се намира от
напрежение и притеснение. Случката с шефа въобще не я беше планирала и не
знаеше сега как ще си събере мислите за да влезе при учениците. А имаше нужда от
концентрация. В този миг една блестяща идея й мина през главата, погледна си
часовника- оставаха й повече от 15 минути до началото на часа. Повдигна си полата и
приклекна на пода на тоалетната. Беше само с прашки, така, че тях нямаше смисъл да
ги смъква, отдръпна ги на една страна, после наплюнчи добре пръстите на ръката си и
започна да ги вкарва един по един в путенцето си.
- Ммм, че е хубаво, ох, да…- пъшкаше съвсем леко тя, докато се надеваше сама на
пръстите си, а с другата си ръка галеше набъбналия си като бобово зърно клитор. Не
спираше и за миг да мисли за току- що случилото се, и макар да й изглеждаше страшно
мръсно и гадно, се бе възбудила неимоверно много. Пръстите в путенцето й- стегнато й
гладко избръснато, ставаха все повече и влизаха все по- навътре, напипвайки добре
нейната тайна точка. Когато усети, че е време, просто се облегна на стената със
затворени очи и натисна леко точката, която я откара като че с магическа пръска на
съвсем различно място, разтърсвайки я здраво. Путенцето й започна да тече и целия
под се омокри от соковете й. Тя самата въобще не беше на себе си, краката й бяха
влажни и й бе невъзможно да влезе така в час.
- Ох, винаги е хубаво да го правя, и винаги оставам толкова мокра!- възмути се тя на
глас от самата себе, огледа се и видя, че няма нищо под ръка, което да можеше да
ползва. До казанчето нямаше тоалетна хартия, а да излезе просто така, не можеше…
След дълго мислене, и бързо течащото време, все пак реши да излезе, смъкна си
полата и си оправи бикините и се промъкна до чешмата, където видя, че има кърпички
за ръце. Взе няколко за да обърше краката си, но докато го правеше, оглеждайки се
забеляза няколко наредени писоара и едно момче с гръб към нея, пикаещо в един от
тях. Йоана се притесни, изчерви се двойно повече, и докато момчето все още не я бе
видяло, Йоана реши да се изплъзне от помещението и бързо излезе в коридора с три
кърпички в ръцете. Краката й вече бяха сравнително мокри, но притеснението, че може
да са я видели, си остана.
- Поне това винаги ми помага да се успокоя, по- добре e от всяко друго нещо! –
Усмивката й отново се появи на устните й и тя с бодра крачка се върна в учителската
стая, където й бяха чантите- дамската и училищната. Стаята вече бе пълна с какви ли
не образи- едни нови лица, а други- злобите от първия й работен ден. Тя отново се
представи коя е и какво ще прави, а после набързо си взе нещата и се отправи към
класната си стая. За са се срещне този път с истинските зверове…

- Какво ли ме очаква?”- Това се пита младата даскалка.
- Какво ли ме очаква?- запита се Йоана, оправяйки косата си, отметна я назад и се
огледа. По коридора минаваха ученици и ученички на трудно различима възраст,
повечето странно облечени, с раздърпани коси, сякаш не се бяха мили отдавна. Това
не направи особено добро впечатление на Йоана и тя се поспря за да може да ги
огледа добре. Момичето, което вървеше до нея, на пример, беше по- високо, с дълга
руса коса, но бе така топирана и лакирана, че Йоана я хвана страх дори да я гледа.
Освен това панталоните й падаха доста под дупето й, прашките й се виждаха, а
тениската й бе някъде до пъпа, а дори и по- нагоре. Като че ли бе облечена със
спортен сутиен, или пък не? – О, Боже, къде се намърдах!- възкликна само Йоана, а
после спря поглед на друг младеж, с който се разминаваше тя. – Ето този вече се носи
по- прилично!
А може би си го бе помислила, защото изобщо не го бе виждала изотзад! И да,
младежът наистина бе доста по- прилично облечен- с дънки и обикновена риза с тиктак закопчаване, но отзад прилепналите му дънки бяха преднамерено раздрани, а и
както и при почти всички, се смъкваха от ханша му, разкривайки невероятно модните му
слипове от “на килограм”
На устните на Йоана се появи усмивка. При това невероятно чаровна и лека. За пръв
път в тази уханна и приятна сутрин.
Стаята се появи на преден план и Йоана спря погледа си на нея. Същата като
вчерашната, но и различна. Защото този път се чуваха гласове.
- Какво да правя… Какво да правя…- извика тя уплашено, огледа се и очите й се
забелиха,- Мога и да избягам, никой няма да разбере?!- Страх обзе цялото й тяло,
студена пот изби по всяка нейна пъпка, цялата изтръпна. Сърцето й се напълни с
мрак.- Как ще се справя? Как….!
В това време край нея минаха двама високи господа, на възраст може би към 18- 19 и я
бутнаха настрани за да влязат. Не казаха и дума, просто я блъснаха, бутнаха, удариха
за да я преместят.
- Няма ли да кажеш поне едно ‘Извинявай”?
- На теб ли ма? Чи за кво?
- Моля? Ти знаеш ли на кого говориш?
Младежът се опули срещу нея неразбиращо, а другият се засмя под мустак и влезе при
другите в стаята. Йоана не каза нищо повече, само тропна токчето си с крак и му
направи знак да влиза.
Стаята бе пълна. Дори препълнена. Имаше 20тина човека- все момчета, големи и
хубави, които нямаха търпение да видят новото попълнение. Какво ли очакваха тези
младежи, какво ли наистина искаха?
“Ох, дано да е някоя дебела стара баба, че да вземе да се държи като човек, бахти и
шибаната работа, аман от курви!”, мислеха едни, “Искаше ми се да имаме и мъж за
даскал, ама нали имаме Директор, а не ДиректорКА…”, мислеха други.
Погледите бяха отправени към нея, Йоана се усмихна малко наивно, но бързо върна
разсъдъка си, обърна се към вратата, която току- що бе затворила и свъси вежди,
казвайки:
- Започвам с правило номер ЕДНО! И то е- Никой никога не закъснява за моите часове!
Който го прави, по- добре и да не влиза!- После отиде до вратата, взе един стол и
подпря бравата, така, че да не може да се отвори, както бе гледала да правят по
повечето крими и други филми.
След като се увери, че е постъпила правилно, тръгна към бюрото си и към дъската,
обърна се с лице към опасността и започна бавно и отчетливо.
- Здравейте, драги ученици. Искам да ви се представя и ще го направя съвсем на
кратко. Казвам се Йоана Степанова, преподавам математика и ще имате и часове по
език при мен. Не съм на вашата възраст, нито съм от вашето поколение, общи
интереси едва ли имаме, нито пък нещо общо въобще. Не съм поредната курва, която
ще ви преподава математика, това също искам да стане ясно. Ако вие ме уважавате,
ще ви уважавам и аз!
“Може би не прозвуча точно така, както исках…”, помисли си Йоана, следейки погледа
на всеки в стаята. “Коя съм аз, кои са те, свикнали са да гледат само разголените тела
на даскалиците си и да не научават нищо от тях. Горките!”
- И защо мислите, че ще успеете да ни научите на нещо? Особено след като е краят на
учебната година, имаме още не повече от 4-5 занятия, а и сте на срочен трудов
договор, тоест ще ни преподавате само до края на годината?
Настъпи мълчание. Йоана не бе подготвена за подобен род “любознателни” въпроси.
Да, те бяха от нейната категория. Знаещи, че нещо тук никак не е наред.
- Защото… материалът, който е трябвало да вземете до тук, а и по- напред, сте го
взели и имате възможността да затвърдите наученото и да надградите. Което обаче
зависи само от вас. Време и възможност да го направите имате. Останалото е само във
ваши ръце.
- Будалкате ни!- изръмжа едно от момчетата, а после я замери с голяма хартиена
топка, уцелвайки право гърдите й. Топката се спря на ризата и вратовръзката, строполи
се надолу и падна точно пред младата и амбициозна учителка. Тя я погледна, дори не
отдели поглед от нея, побутна я с върха на токчето си, а после стъпи отгоре й и
направи малка дупка в средата. Токчетата й наистина бяха остри. После Йоана отправи
поглед в далечината, дори не се и опита да погледне нападателя си, отиде до него и
небрежно впи токче в обувката му. Там също остави само дупка. Но от нея шукна кръв.
- А сега да сме наясно. Аз не обичам да наранявам!
Младежът извика на мига, опита се да я зашлеви, но Йоана се отдръпна назад, хвана
го за врата и махайки стола от вратата с другата си ръка, го изхвърли навън. Учуденият
ученик дори и не разбра какво се случва, защото никога дори и не бе мислил за
подобно развитие на нещата. Той не очакваше, че крехко девойче като нея може да
има такива солени методи за възпитание.
- А сега ще ви помоля да си отворите учебниците!
Останалите я послушаха. Без възражения и обиди, без опити за клинчене, без дори да
въздъхнат. Страх ги бе да направят дори и това. Тя си седна на мястото пред дъската и
се отпусна на стола. Но този път с доста по- голямо облекчение и усещане за сигурност,
бе ги грабнала. Нещо, което другите едва ли се бяха и опитвали да правят. А дали пък
изобщо и искат?
Часът мина бързо, имаше много обяснения, упражнения и решавания на задачи. Йоана
дори и не разбра кога се изпари това време. Когато чу звънецът, тя се изправи гордо
пред учениците си, и след като им даде задачи за домашно, ги освободи. Класната стая
се опразни.
- Боже, ръцете ми треперят!- измънка си Йоана. И наистина бе така. Напрежението си
бе казало думата. Цялата бе потна, студена и притеснена. Трепереща. Главата й сякаш
падна като каменна на бюрото, тя се отпусна и усети как вратовръзката й се залепи за
носа и челото й. В следния миг чу хлопването на вратата и още един странен звук,
който не успя да асимилира веднага.
- Значи така…- изръмжа някой пред нея. Йоана веднага вдигна глава.- Ще ме излагаш
пред целия клас?
Учителката впери поглед във вратата, но тя бе залостена. Мръсникът използваше
нейните методи.
- Мислиш ли, че не те видях какво правеше в кенефа, а?
- Моля?
Като гръм от ясно небе й дойде това. Тя не пророни и дума. Младежът продължи:
- Видях те как се чукаш сама, дори ме опръска, искаш ли да го оближеш, а? Гледах
сочната ти путка в тоалетните, която пускаше сокове и омаза целия пот. Глупачка, ако
те пита някой защо се навря в мъжкия кенеф, никога не би могла да отговориш. Но вие
жените сте си такива- крайно нелогично, но типично тъпи и простовати! И посмя да ме
изложиш пред класа! Виж, това не го бях очаквал! Вдигна си акциите, признавам! Но не
и пред мен!
Младежът се приближаваше бавно към Йоана, а когато стигна при нея, й зашлеви
такъв силен шамар, че тя се залюля и падна на земята.
- Знаеш ли какво заслужаваш? Един як бой, а после да те наеба в гъза! И дори може и
да ми хареса, щото май не си се ебала много там! Но няма да го направя, ще те
накарам да ми духаш, и ще ти се изпразня на лицето, за да видят всички, че не си подобра от другите! Същата курва и кучка си! А сега лапай!
Високото и едро момче свали ципа на панталоните си и изкара дебело парче, което бе
и доста дълго, тя го хвана в ръка и макар да бе погнусена от самия младеж и идеята да
му духа, се възбуди, защото винаги са й харесвали дебелите членове. Без да се свени,
тя налапа кура му и започна смело да го смучи, търкайки го и с ръка поради
невъзможността си да го вкара целия в устата си. Хуят наистина беше дебел. Много подебел от на всички, с които бе имала взаимоотношения досега. Понеже й стана топло,
тя развърза вратовръзката си и откопча няколко копчета на ризката си, но момчето
прие това за покана и смело вкара ръка в деколтето й, набарвайки големите й гърди.
- Леле, наистина са ти огромни, да нямаш силикон?- запита той, докато стискаше леко
зърната й. Йоана само поклати глава отрицателно и продължи да му духа. И двете й
ръце бяха заети с делото- с една смело търкаше и мастурбираше хуя, а с другата си
играеше със скротума му.
- Искам да сключим сделка!- успя да пророни накрая Йоана.
- Каква..? Какво ще получа аз?
- Какво ли? Каквото поискаш!
В този миг Йоана се отдръпна от него, изправи се и се качи на бюрото, разтваряйки
крака. Прашките й се бяха впили в котенцето й и само устничките се виждаха, дъното
им беше мокро…
- Мръсница…- Изрева ученикът и се усмихна лакомо. Сигурно бе готов да приеме
сделката. Защото и Йоана бе готова да му го предложи…

Достойнство или страх?
Лакомо ли реват учениците, или не, въпрос е, че Йоана успя някак да залъже ученика.
Но дали това бе правилния вариант за нея или поемаше голям риск? Косите й се
разплетоха и плъзнаха като змии по раменете й, а лицето й потрепери. Беше в дълбоки
води и единственият начин да се измъкне от тях бе да стресне ученика или да му даде
това, което иска. Йоана се обърна с гръб към него и му се одупи на бюрото си, след
което с ръка отстрани леко прашките си и го подкани:
- Хайде, младежо, ще ме вземаш ли или ще си играем?
В същото време на вратата се почука и се чу и глас:
- Ехо, има ли някой там?
- Мамка му, хванаха ни! Шибана курва, не трябваше да ти се връзвам!- измърмори
ученика, но Йоана запази присъствие на духа и веднага смъкна полата си, оправи
ризката си и се скри до един от шкафовете, до които имаше и чинове. Всъщност нито
ученикът, нито дори тя можеха да повярват, че Йоана се крие. Това бе някаква нова
страна от нейния иначе чепат характер.
- Слушай сега, отваряш, изнасяш се и забравяме за случая! Няма да те обявявам на
директора и няма да ми създаваш повече проблеми!
- Това ли е шибаната ти сделка? Ще те чукам, разбра ли!
Йоана не го остави да се доизкаже, а дръпна стола от вратата и се скри отново. В
стаята нахлу стройно русокосо момиче с големи зелени очи и стройно тяло. Тя бе
облечена с анцуг и тениска и гърдите й се полюшваха леко при ходене.
- Ей, задник, къде се изгуби! Знаеш ли откога те търся?
Явно момичето му беше познато, защото той още не си бе вдигнал съвсем ципа, но
това не го притесни особено. Курът му още беше твърд от младата даскалица и
мисълта за секс с нея не го оставяше на мира.
- Влез и затвори вратата! Искам да ми духаш!
- Тук ли? Ами ако някой влезе?
- Никой няма да влезе, не се безпокой!
Девойката се подчини на заповедите на младежа и затвори вратата, застана зад нея, а
после вдигна тениската си и разкри гърдите си. Те бяха големи и бели, млечни почти,
също като лицето и шията й. Коремът й бе плосък, а анцугът прилепваше добре по
дупето й и оформяше путенцето й, впивайки се навътре в него. Който й да я
погледнеше, можеше да види оформената й сливка.
Момчето се приближи до нея и хвана едната й гърда, после щипна зърното й и след
като изкара отново хуя си от панталона си, го потърка леко и го опря в оформената
путка на русокоската.
- Кога ще ми дадеш да те чукам пак? Знаеш ли как ми липсва ей тая путчица тука…
Той хвана в шепа оформения й полов орган и завря езика си в устата й. Нинарусокосата девойка, не се отдръпна, а направо му се отпусна в обятията. Живко само
това й чакаше. Веднага хвана косите на момичето и малко насила я смъкна на колене,
а после започна да бие кура си в челото, бузите, устните й. Тя отвори леко устните си и
успя да улови главичката на хуя му и я засмука. Живко изпъшка силно, и все още
разгневен от случката с Йоана и невярната й душа, извика с цяло гърло, гледайки към
тайното й убежище:
- Кучка, кучка!
- А ти си един дебел хуй!- отвърна му мацката, която му духаше и продължи в същия
дух.
В това време Йоана се чудеше как да излезе от нелепата ситуация и така и не можеше
да си обясни защо изобщо трябваше да попада в нея. Докато наблюдаваше двамата
млади как се приготвяха за голямо чукане, Йоана видя, че има малка вероятност, но
все пак вероятност да мине през прозореца (все пак стаята беше на първия етаж) и да
излезе оттам. След като прецени възможностите си и не намери за необходимо да
пречи на учениците, тя се промъкна лекичко под чиновете и отиде до прозореца,
обърна се да види какво правят учениците, а те бяха се унесли в любовната игра, като
момичето бе с гръб към Йоана, а момчето- със затворени очи и отдал се на
удоволствието. Тя се усмихна дяволито, отвори прозореца и се опита да се метне
бързо от другата страна, но полата й се закачи на един пирон, сложен под дограмата за
да се поставят плакати, и дупето й се оголи пред Живко, който почервеня още повече, а
Нина се смая от присъствието на друг човек вътре, и така и не разбра коя бе
тайнствената личност, излетяла така бързо от стаята.
- Мамка му, скъсах си полата! – измърмори Йоана, след като падна по дупе на земята,
стана и се пооправи малко, после стана и се поизтупа, оправи си полата, блузата и
вратовръзката и смело тръгна през градинката. На пътя хората я огледаха малко
подозрително, но тя смело и безотговорно вървеше напред без да гледа никой и по
заобиколен път се върна в училище.
- Ей, голяма съм патка!- извика си тя, вървейки напред, сви в една малка уличка, а
после пак влезе в двора на училището. Преосмисляйки пак ситуацията и цялата
картинка, тя осъзна, че й се бе разминало на косъм, усмихна се, а после не се сдържа
и направо прихна от смях. – Това определено бе най- глупавото нещо, което съм
правила някога. Но защо ми хрумна да се крия…. това така и няма да ми стане ясно!
И въпреки всичко, в мислите й останаха спомените от големия чеп на Живко, който така
и не успя да усети в путенцето си. Което, естествено, малко я и натъжи, защото такъв
точно член се намира много рядко. “Сигурно и той е съжалил, че не ме изчука…”, каза
си тя, но не се натовари с тези мисли. Макар и путенцето й да беше плувнало в много
мъзга и бе сочно като малаена праскова, в нея все още тлееше идеята да докаже, че е
добър учител. Дали наистина бе така?

Разказът е на Ема, изваден от архива на страницата. Оригинално е публикуван в 7 части, през 2008 година. Събрах го в две части, 1 до 4 и 5 до 7, за улеснение на читателите. Д.Т.