Зад дървото – първата ръчна на Хриси
Лятото дойде със специална изненада – 10-дневен лагер в хижа, заедно с още 50 човека от дома. Най-големият шок? Щях да деля стая с майка ми, Хриси и… Любка. Да, правилно прочете – трите най-важни жени в живота ми в една стая. Майка ми и Хриси се редуваха по смени, така че вечер, когато мама беше на работа… Хриси оставаше да ни "пази".
А ние с Любка имахме какво да правим. Стигахме до четвърти-пети тек, преди да се откажем. Вечерите бяха като сцени от забранен филм – на фона на музика и смях от персонала, Любка коленичеше между краката ми, а аз само стисках зъби и гледах тавана… докато езикът ѝ се движеше бързо, гладко, с желание.
Но най-горещото не беше през нощта. Беше в един следобед.
Любка пак ми правеше френска, а Хриси беше на смяна. Влиза неочаквано и вика:
– Бързо! Иванова идва! Ще ходим на разходка!
Любка се задави, а аз извиках:
– Само 2-3 минути и ще свърша…
– Нямаш време! Прибирай го, Любке, в гащите му!
И така... тръгнахме на разходка, а аз – с твърд и пулсиращ хуй, пълен с неизпуснато напрежение. Бях на ръба. Цялото ми тяло трепереше. Имах нужда да пикая, но… това не беше обикновена нужда.
– Хриси… трябва да пикам – казах ѝ по пътя.
– Добре, ела с мен. – отговори и ме поведе към по-усамотено място. Зад голямо дърво, сенчесто и далеч от групата, тя приклекна и се усмихна.
– Как ще го побера в тая чашка? (уринирах в чаша, тъй като имах заболяване, което не ми позволява да се движа) – погледна ме, докато вадеше твърдия ми инструмент. – Олеле, миличкия… да ти помогна ли?
– Ама… нали ми беше малък? – ухилих се.
– Млъкни – изръмжа тя и хвана ствола с опитна ръка. – Съсредоточи се. Ако ни хване Любка… лошо.
Започна да го масажира – бавно, плътно, с ритъм. Ръката ѝ беше мека, но сигурна. Само че нямахме смазка, а той вече беше сух от напрежението. Усетих как излиза само няколко капки от предварителната течност. Не успях да свърша. Бях разочарован, но възбудата не спадаше.
– Остави ме така – казах ѝ. – Не мога вече…
Върнахме се в стаята. Хриси съблечена чисто гола – без никакъв срам, само по прашки.
– Отивам да си избръсна рошавото коте – каза, – имате 15 минути да му помогнеш да се успокои, че е щръкнал като магаре.
Любка се усмихна, наведе се и го хвана отново. Само че този път... нямаше прошка. За 3 часа натрупано напрежение, за случката зад дървото, за голотата на Хриси – избухнах мощно в устата ѝ. Устата ѝ се напълни с толкова, че бузките ѝ се издуха.
– Недей плюй! – прошепнах. – Ще нацапаме чаршафите!
Тя се втурна към банята… Но вратата беше заключена – вътре Хриси си бръснеше котето. Любка, с препълнена уста, просто преглътна. Героиня.
Но не се сърдеше. Дори 15 минути по-късно… го налапала отново.
А Хриси, уж заета да се облича, мяташе по един тайничък поглед към нас в огледалото…
________________________________________
Устата на Любка и глезенето от Хриси
След онази сцена в банята между преглъщането, погледите и постоянното напрежение в тялото ми, вечерите станаха не просто палави – направо забранени. Между мен, Любка и Хриси вече нямаше преструвки. Само нужди.
Същата нощ Хриси легна на нейното легло, по бельо, но то беше толкова тънко, че се виждаше почти всичко – гладко избръснатото ѝ коте леко се подаваше под червените прашки.
– Ей, деца – прошепна тя, докато гасеше нощната лампа. – Само не викайте много, че ще ни чуят.
Любка се наведе над мен без дума. Устните ѝ бяха вече подготвени – топли, влажни, нежни. Сякаш ѝ беше писано да се роди с тази мисия – да ми носи онова, което тялото ми не можеше само.
Този път не бързаше. Дишаше бавно през носа, гълташе всяка част от мен, поемаше ритмично, с едно леко поклащане на главата, което ме подлудяваше. Въпреки че ме болеше от многото текове, просто не можех да я спра. Устата ѝ беше като рай.
– Обичаш ли така, бе, Петьо? – прошепна.
– Ммм… да, още… по-дълбоко… – отвърнах.
Точно в този момент усетих нещо странно. Студен пръст докосна зърното ми. После втори – с по-малко нежност, но с повече контрол.
– Аз само проверявам дали всичко е наред… – чу се гласът на Хриси до ухото ми. Беше се доближила безшумно. – Любке, измести се малко… време е да му помогна и аз.
Любка се измести леко встрани, но не спря да го държи в ръката си. А Хриси… започна да ми масажира бедрата с бавно въртене на дланите, слизайки надолу. Докато Любка смучеше внимателно, Хриси нежно стискаше топките ми, шепнешком обяснявайки как работи всяко нещо в мъжкото тяло.
– Виж, миличък… ей тук е центърът на удоволствието… и когато езикът докосне точно там, мозъкът избухва. Разбираш ли?
Аз само стенех.
– Ъъъх… ще… ще свърша…
– Спокойно, мами – каза Любка и вдигна поглед към мен, целият лъскав от нея. – Обещах, че няма да го пусна.
И не го пусна. До последната капка. Стисках зъби, тялото ми потрепери, и избухнах – този път не с бърз взрив, а с дълга, гореща струя дълбоко в гърлото ѝ.
Хриси само се усмихна и вдигна едната си вежда.
– Ама тоя хуй е като чешма след ремонт. Добре че не си го оставил само за Любка. И аз си имам нужди, знаеш ли?
После се съблече… бавно. Ризата ѝ падна на пода, гърдите ѝ изскочиха тежки и горди. Приближи се до мен и ме погледна в очите:
– Утре си мой. Само мой. Ще видиш какво значи "поемане отзад".
Следва продължение...