На един морски, позападнал курорт група приятели се бяха събрали да празнуват Джулай морнинг по стара традиция. Курорта нарочно не беше от най-оживените, защото търсеха свобода за своите действия и желания. Беше запланувано да бъде като малка оргия на плажа, във водата, под луната и т.н. По различни причини компанията остана без жени и се очертаваше няколко дневен пиянски запой. Никой не искаше точно това, но въпреки всичко в това бяха най-добри. А и никога не можеха да ги саботират жените, когато става дума за пиене.
Бунгалото нарочно беше избрано да бъде над нудиския плаж. Те също мислеха да направят своето начинание, като нудисти. Не изключваха да пробват дневен секс на плажа под някой друг завистлив поглед. Настаниха се на плажа, като с любопитство изучаваха голите тела на своите съседки. Наблизо група нудисти си бяха направили лагер и се забавляваха, пееха, пиеха, танцуваха и се къпеха в морето. Дискретно бяха огледани всички нудистки, за тяхна радост всички бяха с хубави гърди. Направи им впечатление, че основно нудистите бяха семейства над 55+, като се мяркаше и някой цепеняк между лелките.
Васил вечерта помагаше в приготовленията на масата и беше запалил барбекюто, когато покрай него минаха част от нудистките семейства и се пръснаха в околните бунгала. Впечатление му направи една вече облечена нудистка от точно съседно бунгало. Тя го поздрави, усмихна му се. Когато той й отвърна на поздрава, тя дяволито му намигна и отмина, следвана от съпруга си. На Васил толкова му трябваше, за да издуе късите гащи и кура му да се отбелязва в крачола. Така започна вечерта за него: с бира в ръка и полунадървен кур в крачола.
Нудистката и съпруга и бяха излезли пред тяхното бунгало и аристократично пиеха бяло вино с някакво сирене. Васил отиде и ги поздрави, като ги покани на масата при тях, но Нудистката му отказа още преди мъжа й да каже нещо. Вечерта мина бързо, всички бяха си пийнали порядъчно, но скучно без жени. Денят мина в разходки из курорта, тъй като беше ветровито и решиха, че не става за плаж.
Втората вечер още по-рано сложиха масата и я подкараха. По тази причина и почти всички бяха се понапили, а Васил нямаше апетит. На него му се ебеше. Нудиската се прибра сама. Тя беше около 55 годишна с къса къдрава коса, гърдите и бяха средно големи, добре припечени, цялата беше с равномерен шоколадов тен, без бели разлики по нея, тялото и се беше наляло с годините, но не можеше да се каже, че е дебела. Васил беше успял на плажа да огледа и путката й, която беше с прибрани срамни устни, гладко избръснати. Тя обичаше да скача на вълните, от което гърдите и се вееха над морето пред погледа на Васил.
Васил пак отиде с трепет и надежда да я покани, но пак му беше отказано, но с леко намигване. Това го объркваше много. От една страна чуваше отказ, от друга страна си беше намек. Не можа да реши как е редно да постъпи на мига, дали да я целуне убедително или да си тръгне тъжен и за това направи второто.
Васил беше останал сам на масата, не му се спеше. Ебеше му се! Гледаше порно клипчета, докато допиваше едно шише от водка. Мъжът на Нудистката се беше прибрал пиян и вече сигурно спеше. Васил беше отворил „Еротични разкази“, четеше разказа на Весела и през меката материя тъжно си галеше надървения хуй. Ето тук беше спартанско, като в разказа, но нямаше този горещ секс, който беше преживяла авторката. Имаше само студена бира, ракия, водка, джин, мезета, все неща, които не можеха да задоволят неговата потребност.
Внезапно топла ръка с мека кожа легна върху ръката му. Аромат на женски парфюм изпълни ноздрите му. Мигът, в който надигна глава в него се взряха две дяволити светли очи с въпроса:
- Искаш ли компания? – и Нудистката седна до него на свободния стол. От кратките им разговори преди беше запомнил леко дрезгавия й тембър, който караше космите му да настръхват.
- О, да! – Васил се извъртя около нея, без да изпуска нежната й ръка, обхвана лицето и с две ръце, и впи устни в нейните. Когато беше останал сам, беше угасил лампата пред бунгалото и беше на лунна светлина, за това не се притесняваше, че някой може да ги види. Тя отговори на целувката му, като прокара език между неговите устни. Целувките им бяха дълбоки, игриви, галеше лицето й, докато случайно нейната ръка се сблъска с надървения му хуй, издул късите гащи. Тя бръкна през крачола и го погали по топките, след това бръкна още и обхвана ствола му.
Васил потрепна и се дръпна. Поведе я за ръка към бунгалото. Той беше останал сам в стая, тъй като единият от компанията го извикаха извънредно на работа. Въведе я в неговата стая и отново впи устни в нея. Аромата на масла и парфюм го опияняваше допълнително. Меката и топла кожа беше като кадифе. Стоновете, които издаваше когато галеше гърдите й бяха приглушени, изруснати точно в ухото му, горяха го прониквайки в него, съпроводени от мокрия й език.
Взаимно се събличаха. Не бързаха, правеха го като танц. Ръцете и на двамата щателно обхождаха и изследваха другия. Нудистката нежно прокарваше маникюр по нежните му места. Леката болка го настървяваше още. Васил беше прокарал ръка през венериния й хълм, леко го масажираше, пристискаше, галеше и пошляпваше. Това я караше да диша все по-тежко с дрезгави хрипове, дъхът и вече беше се изпълнил с феромони и тя леко прискимтяваше.
Пръстите на Васил влязоха в нея, присви ги за да натисне по Г-точката, което леко я разтресе и тя се притисна силно в него, като разтвори краката си още.
- Чукай ме , не издържам! – Отблъсна се от него и легна по гръб на леглото, като сама си вдигна краката във въздуха.
Васил се намести пред нея, насочи си хуя и го опря леко на входа. Вкара само главичката, бавеше се нарочно. Тя се оттласна и се наби сама на горещия жезъл, като го придърпа върху себе си. Обви тялото му с ръце и крака. Притисна таза му към нея и така целият му хуй влезе до края. Вагината и беше гореща, не топла, а изгаряща и мокра. Засмуквашето, движеше се като отделен организъм, който се нахлузваше и отдръпваше от хуя му с чувството на доене. Телата им вече бяха плувнали в пот и Васил се плъзгаше по нея. В един момент Нудистката се разтресе, чуха се силните й хрипове в ухото му. Силата и тембъра на тези хриптящи въздишки, направо му изнасили ухото с вибрацията си. Васил замря. Изчака я да се успокои и да позатихнат тръпките по тялото й. През това време ближеше потното и лице и имаше желанието да я захапе. Изправи се на колена пред нея вдигна й краката на раменете си, без да излиза от нея. Хуя му още беше на камък забит в нея, когато тя свърши. Леко натисна бедрата й към гърдите й, така леко го наби още малко навътре. От това още по-дълбоко проникване Нудистката вече издаде стон на изненада и учудване.
-Никой не ми го е набивал толкова! Чукай ме! По-Бързо! Давай! – беше нетърпелива, възбудена, плувнала в пот, зърната на гърдите и бяха болезнено щръкнали и се люшкаха насам-натам по проекцията на луната върху стената. Васил бавно я помпеше до дъно, всяко достигане на дъното изтръгваше стон от прехапаните й устни. Васил вече се беше поуморил и искаше да свърши, за да се отпусне до нея.
Забърза темпото като вкарваше само половината член. Установи, че някъде там в началото на влагалището има по-голямо триене и му доставяше по-голямо удоволствие. Е да, отвреме - навреме го набиваше целия до дъно, само и само да чуе нейните стонове. Края му наближаваше Вече ръмжеше гърлено, както преди свършване. При поредното набиване до дъното, Нудистката изпищя и се разтресе. Васил залитна и се наби още в нея, като прилегна и се отърка в клитора й. Това я разтресе вторично. Облялата го гореща течност по члена предизвика и неговия край. Заби се дълбоко в нея, захапал възглавница до ухото на Нудистката ръмжеше неистово и се празнеше дълбоко в нея. Тя го беше обгърнала отново с цялото си тяло, гърдите и бяха притиснати в него, а връхчета на твърдите й зърна се плъзгаха по него.
Починаха си, галейки телата си върху мокрите чаршафи. Стая се беше изпълнила с аромат на секс, примесен с мирис на секрети и парфюм.
В ъгъла на стаята разгонен паяк чукаше една муха с голямо дупе, превъзбуден от феромоните във въздуха, а тя пищеше бръмчейки „Не там! Не там!Мръсник!“
- Почина ли си ? – първа тя наруши тишината от тежките им въздишки
- Да! Искам още! – с възбуден глас й отговори
- Давай! Ама сега искам на задна. – Очите й светеха дяволито, като радост бягаше по лицето й.
- На задна, ама в дупето ли?
- Където искаш, искам да ми го набиваш отзад. Така ще го почувствам още по-добре! – вече се надигаше и заемаше поза с вирнато дупе до него.
Васил прокара шепата си по разлигавената путка от която още изтичаха секрети. Нагреба от тях и ги втри в аналната й халка. Два от пръстите му хлътнаха вътре, задържа ги там, завъртя ги насам-натам. Докато правеше това хуя му се беше надигнал и той я шляпаше по клитора с него изотдолу. Това явно и харесваше, защото възбудата й бързо отпусна халката и тя започна сама да се нанизва на лигавите му пръсти. Васил си нагласи хуя на отвора на дупето и когато натисна, буквално беше всмукан навътре.
Протегна се и я хвана за косата като направи плитка. Това изви тялото й като лък и я наниза до топките му. Така в това положение я чукаше ритмично, като от време на време сменяше ъгъла на проникване. Всяко проникване беше съпроводено с обичайните плякащи звуци. Тя си беше захапала ръката и ръмжеше от кеф, като сама си натискаше задника във Васил. Васил не чувстваше нищо в превъзбуденият й анус. Вече беше впил пръсти в бузите на дупето й и ту ги разтваряше, ту ги събираше, като имитираше чикия с цици. Само когато извадеше главичката в тясната част чувстваше, че ще свърши и за това го набиваше навътре-навътре. Тялото на Нудистката се разтресе, чу се писък и тя се отпусна на леглото. Стиснала хуя му в дупето си го дръпна напред и той легна върху нея, точно в момента, когато му дойде да свършва. Беше се отпуснал върху гърба й дишаше тежко в ухото й. С леки конвулсии и движения се празнеше дълбоко в дупето.
- Как се казваш? – Васил полюбопитсва след като си поеха въздух.
- Няма значение, нали вече ме чука! Не разваляй Джулая. На този ден се прави секс с непознат!
- Утре?
- Няма утре! Това беше! Ако имаме късмет догодина да се видим, засечем пак тук … както дойде! Запази спомена! – целувка и тя потъна в тъмнината към нейното бунгало.
На другия ден всичко беше, все едно нищо не се е случило. Тя се забавляваше в нейната компания, танцуваха бягаха по плажа, скачаха на вълните. Слънчевите лъчи бягаха по телата им и галеха голите им гърди, и венерини хълмчета. Васил беше се изпънал гол на хавлията си и пиеше студена бира, гледайки игривите нудиски.
Нудистката
„Авторът има специално предложение за атмосферата:“
Описателно възбуждащо, без да е вулгарно и съвсем в този лежерен джулайски/хипарски стил. Нека ти е начало на една дълга лятна поредица ;)
През 90-те до към 2005г. плажовете бяха пълни с цици, дъртите нудисти б1ха чужденци, а българите нудисти бяха на около 25-30г. След като излязоха телефоните с камери и всеки снима всеки, а после започнаха да се веят чужди снимки в нета и ФБ /2009г/. Всеки се съобразява с това и сега по плажовете рядко може да се види млада жена без горнище.
Ето така демокрацията и технологиите ни отнеха неусетно една свобода... За наше добро, улеснение, удобство и т.н.
Крият се уж, ама ако ги забележиш минавайки случайно, не се притесняват. Дружелюбни ексхибиционисти. Явно няма какво да губят и да ги снимат ;)
И подкрепям за нощното плуванае (то по закон е на голо)
За сметка на това-да плувам гола обичам. Друго какво обичам по такива места оставям на фантазиите ви ;)
И във френския на жаргон са го взаимствали от арабския. В неприличния смисъл. Аз го превеждам "да ебеш/да чукаш/да плющиш. Не ме обвинявай във вулгаризми, нивото ми на този език е на заклет преводач. Едва ли Гео Милев-ката, с която някоя заблудена душица ме объркала, е на това ниво, била тя и франкофон. :D
Олеле за такъв инцидент ли беше споменатият проблем? Слава богу, че всичко е наред с детето. Няма да коментирам любовта към екстремни изпълнения, генетично заложена е, знаеш. ДНК. Нищо не можеш да направиш, освен да се опиташ да й влееш малко здрав разум.
Именно по тези причини, аз отварям разказите си от Патреона за свободно четене след известно време.
Делото ще е за МАТЕРИАЛНИ щети и пропуснати ползи, както и за плагиатство. За емоционални
още не е предвидено в
законодателствата на повечето страни относно тоя вид труд.
Съжалявам, професионална
деформация, не се заяждам.
Д.Т., когато по собствено желание качиш разказ или друго в безплатна платформа, какво се случва според теб? Нали се съгласихме по тоя въпрос за свалените ти разкази в Купона, че ти имаш авторското право и след качването им? Защото не са анонимни. И вече си разпознаваем и познат автор сред тази аудитория.
Е, ако се стигне до съд, трябва да доказваш кой точно седи зад псевдонима, нанесени ли са ти щети ако произведенията ти продължават да стоят в сайт, в който доброволно си ги качил, но после си оттеглил разрешението си. Същото важи и за разните музиканти, автори на ел. книги и други. Те може и да ги пуснат за безплатно ползване, но от това не си губят авторските права, това са две различни неща.
Аз съм разрешил етично този въпрос в Патреон канала си, като пускам половината разказ за свободен достъп. Читателят знае за какво плаща 2 долара на месец.
Преди известно време се подведох да купя книга на Марко Клоос, научно фантастична, с военна тематика. Това се оказа един ужасен либерален бълвоч. Нямаше начин да си получа парите обратно, а и изобщо дума не можеше да става да бъда обезщетен за загубеното време и погнусата от прочетеното.
Не виждам защо намесваш разказите ми и използването им в различни платформи. Аз не съм против четенето им безплатно от възможно най-голям брой читатели, а против извличането на дивиденти на мой гръб.
Книга, което не ти е харесала? Но която си прочел все пак? Авторът не е поел задължението да се хареса на всеки читател, а да достави даден труд на заинтересован потребител. За интелектуална консумация. Все пак човек познава вкусовете си, за да има малка представа какво купува за четене и каква музика слуша. Може да се обърка. Но от това не следва да му се върнат парите. Знаеш ли колко книги съм прочела, които не са ми харесали и никога дори не ни е хрумнало, че трябва да ми се върнат парите за тях? Произведението е изконсумирано, нали? Когато отидеш в ресторант и си поръчаш някаква екзотична риба, която в последствие не ти хареса, но все пак си изял, следва ли да ти върнат парите?
Впрочем при компютърните игри вече има светлина в тунела. Гиганти,като Близард, вече в няколо случая връщаха парите на разочаровани потребители. Само че за сега това е повече добра воля, отколкото правило.
В примера ти с мен няма никаква логика. Аз държа да притежавам текстовете си, не съм против свободното им четене. Т.е. ако ти си свалиш мой разказ и си го четеш сама или дори споделиш с друг човек, без да го правите обществено достояние, копче няма да ти кажа. Ако обаче качиш разказите ми в друг сайт, за да привличаш читатели, това ме ощетява. Разбираш ли? Ако сега ми кажеш "Пич, нямам два долара, а разказите ти много ми харесват!", то аз тутакси ще ти изпратя последния си разказ.
Нали знаеш, в царството на слепите, и едноокият е цар.
Толкова е паднало вече нивото на всичко и са занижени изискванията, че представи си вероятно си един от малкото, който изобщо се жалва за подобно нещо.
Някой ти е рекламирал нещо, което в последствие се е оказало друго. Това е лъжлива реклама. Подвеждане на потребител. Пробвай с КЗП.
Ако си мислиш, че не съм опитал да получа рефънд, не ме познаваш. Само че Амазон ми казаха да си ям ушите. Едно време имаха поне опция да си получиш парите, ако си цъкнал бутона за купуване по погрешка. До някакви минути след покупката. Сега и това го няма.
Възможно най-честната форма е на уличните артисти. Свириш, играеш пиеса, а зрителите плащат в шяпкята, ако те харесат.
Купувам си новото Диабло 4, започвам да го играя, но на метвъртия ден решавам, че играта е боклук и си искам парите. Близард ми ги връщат. Но не защото са задължени, а защото фирмата така е решила. Този механизъм трябва да е задължителен, а не на добра воля.
P.S. И това не трябва да се регулира с жалби и съд, а с едно просото "не ми хареса". Точно както в примера с дивана.
Правата на автора включват изключителното право да използва произведението, правото на авторство, правото на име и правото на неприкосновеност на произведението. Защитата на това право дори и с използването на псевдоним, също е включена в повечето текстове.
Авторското право включва както имуществени права - като правото да се получава възнаграждение за използване на произведението, така и неимуществени права - правото да се бъде признат като автор.
Това, че даден автор се отказва от възнаграждението си над дадени произведения или предпочита да не ползва такова, не означава че се отказва от авторското си право над тях.
Това, което теб те притеснява, доколкото разбрах е да можеш да получаваш обезщетение и връщане в даден срок, когато дадено произведение не ти хареса или не отговаря на рекламата му и това да е по-ясно и по-добре определено от конкретния закон, касаещ авторското право.
Един аспект на авторското право, който не засегна и който вероятно те интересува. В случай на спор относно публикацията на дадено произведение, се прилага законът на страната, на регистрация на сайта с произведения, на издателството на първата публикация на произведение.
Ако си регистрирал даден сайт в САЩ, той е защитен и относим към американските закони за авторското право.
Всяко използване на дадено произведение, отчасти или изцяло, без цитиране на името на автора или без негово съгласие се счита плагиатство в повечето текстове. Не претендирам за познаване на правото на всяка страна. Но това е универсален принцип в авторското право.
Аз дали мога да водя съдебно дело за всяка книга, която според мен е излъгала очакваният ми или авторът е злоупотребил с тях? И филм. И компютърна игра. И песен. Докато потребителите не са защитени адекватно, ще съществуват и пиратски библиотеки. Ситуацията се саморегулира.
Сега малко размишления. Законът за авторското право защитава некадърниците, посредствениците и праводържателните компании. Моите абонати в Патреон си плащат абонамента от 2 долара, въпреки че знаят, че разказите ми ще могат да бъдат прочетени безплатно. Правят го, за да ме подкрепят. Биха ли го направили за някой посредствен автор? Не. Аз мога да сваля всички книги на Бърнард Корнуел от пиратски библиотеки. Въпреки това съм ги купил.
Иначе, авторското право защитава всички хора на изкуството. Съгласна съм, че има и посредствени, и некадърни. То и при лекарите е така. Ама я иди на частен преглед и обясни на лекаря, че няма да му платиш, защото не си доволен от прегледа :)) Или защото не те е излекувал.
Далеч съм да защитавам некадърниците. Затова репутацията преследва специалиста/художника/автора/какъвто там. А в днешно време има и свободни мнения по интернет. Както казваш, ситуацията се саморегулира.
Но от това няма да стана поддръжник на крайности като премахване на авторското право.
Айде, да съм "скромна" докрай.
Щото, скромността е за хората, които нямат други качества, нали. Заклет преводач към френски съд. Между други работи. Ей така за личен кеф и престиж го взех тоя конкурс. За други неща, не му е тук мястото и времето да се хвалим :)) Предполагам, че знаеш, че минаваш и поне година на специално проучване и интервю с различни представители на съдебната/и друга системи. Разбира се, че трябва да знаеш родния си език. Това с акцентите и щото "аз съм живял/а еди къде си еди си колко години" и затуй забравих българския??? Забрави какво? :)))
https://youtu.be/ZALtzTmPz-E?si=ivyMBDMPIgofsRKm
Детето ще се оправи, погрижи се за себе си.Това често го пренебрегваме и после пак страдат децата.