Младият рибар беше срещнал една русалка предната вечер, но не беше сигурен дали това е сън, фантазия или реалност. Беше я видял в далечината, една ослепително красива синьо-зелена Русалка. Изчака да се стъмни и влезе в топлата морска вода. Наслаждаваше се как водата гали тялото му, как се плъзга по него и го дарява с топли, мокро възбуждащи ласки. Водорасли се навиваха по мъжеството му, щипалки се закачаха с него. Вдиша дълбоко морския аромат. Гърдите му се издуха,а зърната щръкнаха по изрязаните мъжки гърди. Небето беше звездно, падаха звезди, което правеше от морето тъмна бездна, която го беше обвила в своята нежно смъртоносна прегръдка.

Русалката която търсеше беше красива, тъмно руса с дълга грациозно-тюркоазена опашка, блестяща на оскъдната нощна светлина от солените капчици по нея. Ханшът й приятно заоблен. Тя го беше запленила, омагьосала, караше го да тръпне, да я сънува, да я търси, намери. Беше покорила сънищата му, превръщайки ги в среднощни болезнени ерекции.

Бавно се отдалечи от брега. Усърдно заплува навътре. Мускулестото му тяло се плъзгаше по водата, като сърф по вълните. Плуваше гол. Малки рибки го съпровождаха и гъделичкаха, играеха си с мъжкото му достойнство. Знаеше, че напред има скали и риф на които може да си почине.

Чу се приплясване и нещо като женски смях, кикот. Достигна до рифа и тъкмо се канеше да се изправи, когато я видя.

Приседнала на скалата. Русалката блестеше на лунната светлина в цялата си прелест и омая. Светлината отразена в тюркоазените люспи сияеше около нея, образувайки нереално сияние.

Погледа му се премрежи. Възбуда премина по тялото му, напрегнаха му се кесиите и достойнството му подскочи. Така подскочи, че вените се откроиха по ствола, а главата се изду, като мухоморка.

Русата ѝ коса се стелеше на мокри, едри къдрици и закриваше гърдите. Между къдриците се подаваха големите зърна. Устните ѝ изразително червени блестяха в тъмнината.

Русалката протегна ръце към него и го прикани да се приближи. Младия рибар в транс последва тази покана, все пак това искаше – да я види, да я докосне. В мига в който я приближи, тя скочи във водата и заплува около него. Той заплува към нея, а тя игриво се гмуркаше, скачаше над водата, прескачаше го, обикаляше го. Играеше си с него и неговия трепет да я докосне.

В един миг русалката се спусна към него и го прегърна. Целуна го и пак избяга. Целувката пареше по устните му, направо гореше като магия. Русалката закачливо се смееше и плуваше в кръг около него. Ерекцията му натежа като котва. Кръв нахлу в главата, настръхна му цялото тяло.

Тя пак се стрелна към него, но този път успя да я сграбчи в обятията си. Притисна я и се наслади на целувката. Устните им се сляха в дълга целувка, засмукваха се игриво, езиците танцуваха. Телата танцуваха в ритъма на вълните, хапеха се, езика му си проправи път и се отърка в белите й зъби. Ухапа го. Допирът го изгаряше и събуждаше в него първични страсти. Надървената му котва задраска по люспите. Усещаше как гърдите ѝ се допират в неговите, как се търкат, щръкналите ѝ зърна го пареха по кожата, търкаха се в него. Всичко това го побъркваше. Искаше я безумно и неистово. В главата му забушуваха страстни огньове, беше в унеса на любовна магия. Не виждаше, не чуваше, само усещаше допира, гореше! Спусна устни по шията ѝ. Усещането беше невероятно, шията беше гладка, мека, солена и топла, потръпваше на допира с език. Русалката издаде сподавен стон на удоволствие, притисна се в него и прошепна: “Толкова за днес!”. Плясна с опашка, изсмя се закачливо и изчезна в морските дълбини.

Младия рибар остана вцепенен, сам, еректирал, кръвта му кипеше, замаян, щастлив, но и леко разочарован.

Няколко дни по-късно влезе на риболов, но замръкна в морето. Уловът беше добър и лодката пълна, леко се клатушкаше по вълните. Беше се отдалечил доста от брега. В един миг морето завря, големи вълни блъскаха по лодката. Моторът угасна, а лодката все по-силно се клатушкаше. Уплаши се! Сърцето му затуптя учестено, седна на веслата и напъна с все сила. Яките му мишци се напъваха неимоверно. Гърдите му подскачаха в ритъма на веслата. Вените по ръцете изпъкваха в ритъма на неговите усилия. Пот изби по лицето и се смеси с морските пръски, солта влизаше в устата му. Отчаяно хапеше устни с притеснен поглед. Очите му блестяха в нощта, търсещи спасение.

В морския мрак се видяха проблясъци. Това го озадачи и той се взря в светлите искри над водата. Бяха група русалки, десетки русалки плуваха около лодката и правеха вълни. Явно русалките бяха ядосани, заради рибата. Не, той нямаше да си даде рибата. Това беше негова заработка от дълго време. Напрегна мишци и загреба още по-силно, яростно. Гърдите му подскачаха напрегнато с ритъма на веслата. Кожата му настръхна. Тряс. Лодката се блъсна в нещо, водата бързо я изпълни, рибата се разпиля по необятната морска шир и весело заплува в спасение.

Една вълна го блъсна, втора, трета... нагълта се с вода, загуби съзнание и се отпусна в тъмната, топла морска прегръдка, приемайки съдбата си. В замъгленото му съзнание изплува образа на неземна красавица с дълга тъмно руса коса, белоснежна кожа и тюркоазено сияние под гърдите. Последната му мисъл беше, че ще умре русалки. Русалки, на които бленуваше и желаеше една от посестримите.

Задави се, изкашля огромно количество вода и замаян се огледа. Беше в пещера, под водата, но пещера с въздух. Това донякъде му донесе облекчение. Жив е! Веднага му изникна спомена за красивата русалка. В замаяното му съзнание се процеждаше спомен, че тя го беше спасила. Сърцето му се изпълни с благодарност и радост, страхът и паниката бяха отстъпили. Сега единствено искаше да й се отблагодари с целувка. Това беше единственото чистосърдечно нещо, което можеше да направи в този миг.

Плясък на вода и до него изплува най-красивото създание, което беше виждал. Красивата русалка се открояваше хипнотизираща усмивка на лицето, разтеглила ярко-съблазнителни устни. Гърдите ѝ, като могили се бяха надигнали от бяла плът и подскачаха учестено. От корема надолу блестяха люспите с зелено-сини нюанси придавайки магична светлина около нея. Полюшваща прелъстително ханш срещу него, русалката го доближи с блестящ от щастие и още нещо поглед. Впи страстно устни в него и го остави почти бездиханен.

Рибарят я прегърна, боязливо. Притисна я към себе си и устните им се сляха в нестинарски огнен танц. Леко се засмукваха, нежно се захапваха, ту той, ту тя! Изсмукваха си взаимно въздуха и проронваха стонове на задоволство и страст. Абе той направо си ръмжеше, като котарак ядящ риба. Езиците им танцуваха, като влюбени змии, увиваха се, галеха се, отдръпваха се и пак се търсеха. Топлина се разливаше по тялото му... и о срам, члена му еректира. Беше се опрял в тюркоазената опашка и нагло се търкаше в нея. Това го притесни, стъписа го, накара го да откъсне устни от нея...

Тя видя неговото притеснение, нежно се усмихна и погали члена му с ръка. Рибарското достойнство изпълни ръката й дебелото парче трепкаше в малката ръчичка. Плъзна ръка надолу-нагоре, стисна го, пусна го, пак го стисна и закачливо се изсмя. Държейки неговия срам в ръката си се притисна отново в него и люспите на опашката се отвориха. Той потъна дълбоко в нея, от раз. Първо не разбра какво стана. Мека топлина го обгърна, засмука и се разля по всичките му клетки. Русалката отново впи устни в неговите. Танцуваше с ханш и опашка в ритъма на вълните. Рибарят хвана ханша и заблъска настървен от обзелата го страст. Тя се търкаше в него, увиваше тяло около рибаря. Люспите настръхнаха и дращеха по кожата му, като маникюр. Сега целувката беше още по-жарка и страстна. Вече не езиците, а главите им се виеха една около друга търсейки и обсипвайки с целувки шията на другия. Дращеха се, хапеха се нежно. Танцуваха, отнесени в любовен танц. Русалката стисна члена рязко, което го взриви неочаквано. Той извиха задъхан “Не!”, но беше късно – бялото му семе изригна дълбоко в нея, затопли я страстно. Тя се разтресе, очите ѝ присветнаха, извика, изстена! Щастливо се изсмя и направи още няколко финални фрикции! Притисна се в него още по-силно, а гърдите ѝ се смачкаха в неговите. Закачливо потърка зърна в него и се гмурна във водата...

Той зачака притихнал, беше в капан, но това му харесваше. Не можеше да излезе без нейна помощ от подводната пещера, но не бързаше за никъде. Беше се предал на любовната магия и нямаше против да остане неин завинаги в тайната пещера. Любовната магия беше завладяла сърцето му. Беше се любил с русалка, никой нямаше да му повярва. Самият той не знаеше още дали е сън или реалност. Очите му се затваряха уморени, но усмивка грееше на лицето му. Предстоеше отново да я сънува, жадува и копнее пак за огнена целува, да гори забит дълбоко в нея...

https://www.youtube.com/watch?v=wZnVQT_iEYo&list=RDsf3TnmF41nY&index=1