Коварен студ го стягаше, докато мозъкът му се опитваше, да генерира правилната информация. Нарушената функция на вестибуларния му апарат предизвикваше ужасно вертиго. Чуваше гласове, а заедно с тях го връхлиташе болката. Трима може би четирима. Ритниците им попадаха върху всички участъци на тялото му, които носеха белезите от спасителните операции, в които беше участвал. Потъваше отново в тъмната бездна, а в съзнанието му изкачаха различни спомени. Планината беше неговият естествен хабитат. Там се чувстваше свободен и щастлив. Успешно беше завършил курса за стажант- планински спасител в двата профила зимен и летен, беше взел всички изпити теоретични и практични. Придобил уменията да оказва долекарска медицинска помощ, общата му планинска подготовка беше на най - високо ниво, в топографията и ориентирането беше ненадминат. Всичките му квалификационни курсове върху трудни планински терени, скално спасяване, лавинно дело, въздушно обучение бяха преминати с отличие беше един от най- добрите. Но сега лежеше пребит в калния сняг. Гласовете станаха по- ясни.



-Какво го правим тоя?- гласът беше дебел и мазен.



-Тоя нещастник го знам кой е.- думите идваха от друг мъж. - С него върви една путка. Сигурно и тя е наблизо.



Остра болка прониза слепоочията му когато си представи, че Вая може да е тук. Мисълта да попадне на тия мизерници го разтресе, но после се отпусна. Тя беше в базата, на топло, чакаше да получи новината, че е пукнал и най- накрая си е получил заслуженото. Точно когато се отпускаше, страхът се стовари с цялата си тежест върху гърдите му.



-Хаспел! Хаспел! Това не е смешно! Безотговорно е!- ехото на сърдития ѝ тон разцепваше въздуха.- Този път сериозно си загазил! Хаспел!?



Тя ли беше? Сънуваше ли? Какво по дяволите правеше тук тази глупачка?



-Охооо спасителка не на плажа, но пак става!- в непознатия глас пълзеше гнусна похот.



-Хаспел!? Хаспел!?- секундите в които не я чуваше му се сториха вечност.- Вихрен тук съм!- нежните ѝ пръсти танцуваха по кривите линии на лицето му. Топлината в гласа ѝ когато го нарече по име го стопли.



Надвесена над него не спираше да го докосва, виждаше я като през мъгла, но беше там до него. Ръцете ѝ го прегръщаха, докато го целуваше.



-Вая... БЯГАЙ!- страхът в сърцето му започна да циркулира по цялото му тяло.



Писъкът, който се изтръгна от нея вкара живот в сърцето му. Една единствена мисъл гореше в съзнанието му, да я защити. Вихрен усещаше как адреналинът "казва" на мускулите му да се отпуснат. Бронхиолите в белите дробове, първи се подчиниха, това улесни дишането му. Последващото действие на хормона беше да притъпи болката. Вихрен изплю кървава храчка върху снега и се изправи. Това което видя, накара сърцето му да ускори бесния си ритъм.



Нещастникът издърпал Вая от него я беше хванал здраво за косата. Разплутото му тяло гнусно се притискаше в нейното.



-Курво сега ти сцепих путката пред твоя.- дебелакът се наслаждаваше на думите си.



Късите му тлъсти пръсти я стискаха за шията, докато мазната му уста облизваше нежната кожа на лицето ѝ и се опитваше да я целуне. Погнусата, която Вая изпитваше я накара да затвори очи.



-С какво ще ми я сцепиш свиня такава?!- думите звучаха насмешливо- Шкембето ти стига до колената! Можеш ли да си го намериш?



Дебелакът зад нея, започна да грухти от ярост, докато ѝ се заканваше, как ще ѝ разпори мръсната путка.



-Ха- ха! Жалък мръсник!- поведението ѝ го объркваше трябваше да е уплашена, а не злобна.- Бракониерите сте долни мизерници...



Хаспела скочи върху другия нещастник, който застана пред нея и злобно я зашлеви през лицето. Успя да го издърпа и да го захвърли на земята. В момента, в който се опита да отскубне Вая от ръцете на гнусната свиня, беше ударен отново в гръб. Болката стегна главата му, и го повали на колене, а покрай него мина тъмен силует.



-Той не, но аз ще ти съдера гъза. Лайна ще повръщаш курво. - жестокостта във вулгарните думи не търпеше възражение. - Дръж я здраво!



Вихрен видя как я повалиха върху снега. Тлъстият издърпа ръцете ѝ над главата ѝ, докато тя бясно се мяташе. Този който и се заканваше седна върху нея и стовари редица плесници по лицето ѝ. Вихрен наблюдаваше как движенията на краката ѝ отслабват. Насилникът който я пребиваше се отдръпна от нея само за да свали ципа на якето ѝ. Извади от джоба си сгъваем нож, Острието се плъзгаше по нараненото ѝ лице. Острия връх на студената стомана танцуваше по шията ѝ, надолу под термо блузата ѝ той сряза материята така, че циците ѝ да експлодират в лицето му. Възбудата на нападателя го връхлетя и той зарови зурла в сочния ѝ бюст, докато ръцете му се опитваха да го освободят от спортният сутиен. Ароматът на чисто женско тяло се смеси с мерзкото мъжко желание.



Вихрен преценяваше ситуацията. Този който беше в близост до него, беше лесен за преодоляване, двамата при Вая бяха прекалено заети да се борят с дрехите ѝ и с нея. Това ги разсейваше. Само единият щеше да му създаде затруднение. Вихрен събираше цялата си мъжка сила. Опитваше се да мисли трезво, до момента в който нещастника успя да обърне Вая по корем и да смъкне панталона ѝ, разголвайки я пред погледа на другите мъже. Дупето ѝ беззащитно беше изложено на показ. Върху бялата и кожа се появиха злобни зачервявания след шамарите които мръсникът зад нея и отпра. Главата на Вихрен се запали от гняв. Изправи се и подхвана този, до него. Мизерникът се стъписа, когато видя срещу каква канара се изправя. Вихрен имаше внушителната височина от 204 см. не го наричаха Хаспел за нищо, 100 килограма чисти мускули, оформени с тежък физически труд. Хвана бракониера и му нанесен брутален удар с глава, Вихрен издърпа лопатата с която беше ударен и му върна жеста, при това го направи многократно.



-Ще удряш... жена, а копеле мръсно?! Моята жена ще удряш така ли?!- гневът с който задаваш въпросите не отстъпваха на силата с която, широката, плоска метална пластина на лопатата отбелязваше попадения върху бракониера.



Вихрен щеше да продължи да го дамгосва, но ушите му регистрираха злобните думи на другия мъж.



-Суха е! Не мога да ѝ го отпера на курвата!- насилникът се опитваше да проникне в безпомощната жена. Наместил се зад нея я притискаше към мръсната киша с желание да я обладае.



Заради студа и ситуацията курът му не можеше да се надърви напълно. Вкара два пръста в топлата путка на Вая, но сухотата между краката ѝ беше в изобилие.



-Не можеш, защото нямаш с какво! Жалък нещастник! Не ти става нали?!- Вая продължаваше да обижда наред.



Успяваше да запази самообладание и да не показва страх. Мъжът я обърна по гръб и отново се метна върху гърдите ѝ, насочи кура си към устата ѝ. Щеше да и го набие между кървящите устенца, а ако не го поемаше щеше да ѝ доразбие физиономията.



Мазните ръце на дебелака, който я държеше за китките започнаха да се потят и да отслабват хвата си.



-Ото! Дръж!- Вая успя да подаде командата високо и ясно към скритото куче.



След секунди усети как тежестта върху тялото ѝ беше изчезнала.



В преломният миг Вихрен беше успял да издърпа разпищолилия се кандидат изнасилвач, а кучето спасител да връхлети другия нападател над стопанката му. Вая инстинктивно издърпа панталона си, с голотата ѝ физическа и душевна разполагаше само един, а в момента той размазваше от бой мизерникът дръзнал да ѝ посяга.



Немската овчарка продължаваше да демонстрира своята физическа мощ и ловкост над дебелака, като същински Цербер стоеше между него и водачката си, готов при команда да напада отново. Вая поемаше дълбоко въздух, изправи се когато видя, че зад Хаспела се промъква малоумникът, който пръв я удари. Треперещата ѝ ръка стисна дървената дръжка на захвърлената лопатата толкова силно, че кокалчетата ѝ изскочиха, като малки бутони, готова беше да убива. Преди страхливецът да атакува, тя вече го беше повалила с един удар.



-Мъжът ми ли ще удряш копеле долно?!- думите ѝ свирепо съскаха заедно с вятъра.



В първият момент Вихрен реши, че не я чул правилно. Погледът ѝ потвърждаваше изреченото. Гледаше го така както оня първи сакрален момент в който душите им се бяха разпознали. Остави противникът му да лежи в калния сняг, хвана я за ръка и я задърпа, без да обръща гръб на нападателите. Пое лицето ѝ в шепи, бяха ѝ разбили устата. В сладкото ѝ ъгълче като леген се пълнеше с кръв, която изтичаше като вадичка по бялата ѝ кожа. От веждата и също малко кърваво поточе течеше. Косата ѝ беше мокра и кална, искаше да ѝ каже колко е красива. Но сега важното беше да се измъкнат от този капан.



Времето, което бяха изгубили за да си поемат въздух и Вая да успее да закопчае якето си беше достатъчно на нападателите им да се съвземат. Вихрен преценяваше рисковете, колкото и да беше силен те бяха трима, тя колкото и да беше подготвена беше жена. Застана като стена между бракониерите и Вая, едната му ръка беше пред нея. През рамо и каза



-Вая! Бягай! Тичай към базата... кажи на Шугър...



Тя застана до него, рамо до рамо така както беше стояла от момента в който го срещна. Каквото ѝ да им беше писано щяха да го посрещнат заедно.



-Копеле ще те вържа да гледаш как ѝ разкъсвам путката на парчета от ебане!- гнусните заплахи, караха Вихрен да подбутне Вая.



-Бягай! Бягай... бягай към базата!- опитваше се да звучи спокойно, но и за миг не допускаше, че ако тя остане ще и се размине.



Вая погледна през рамо, нещо привлече вниманието ѝ, обърна се и му каза.



-Базата! Базата е тук!- пое си дълбоко въздух и извика.- Нагъл... Нагъл тук сме!



Суматохата, която настана, когато екипа от планински спасители се присъединиха към нападнатите си колеги, обхвана цялата шир. Насред виковете, кучешкият лай , заплахи и вулгарни обиди Вихрен придърпа Вая в прегръдките си. Щеше да я пусне само ако изтръгнат сърцето му. Мозъкът му маркира важната мисъл, че тя вече е в безопасност, тялото му започна да се освобождава от натрупания адреналин. Като колос с глинени крака се срина върху снега, като събори и нея.



-Ото! Ото ела!- тя извика кучето, което веднага се отзова.- Ела! Смелото ми момче! Добър Ото!- тя не спираше да го гали, а той да облизва лицето ѝ



Вая му даде команда да легне върху Вихрен за да го топли, докато тя разтриваше вдървяващите му се пръсти. Присмъкна панталона си и вкара студените му длани между топлите ѝ бедра, потръпна когато ги усети, но стиска здраво. Той имаше нужда от топлина. Докато галеше острите линии на лицето му който приличаха на върха чието име носи, Вая наблюдаваше през рамо. Горските също се бяха присъединили към спасителите, докато задържаха бракониерите, които месеци наред бяха избивали и без това намаляваща популация на дивите кози. В момента в който получиха сигнала, че в местността към, която се отправил Вихрен са засечени в базата започна организирането на съвместната операция между двете планински звена. Сега към обвинението за бракониерството щяха да добавят и нападение, побой и опит за изнасилване.



-Красива си.- думите му я накараха да се усмихне.



-По дяволите приличам на катастрофа! - ръцете ѝ продължаваха да милват лицевите му наранявания.



-Ангелите не ругаят! - гласът му отслабваше.



-Какви ангели!?- притеснено го попита.- Вихрен! Вихрен!



Вая наблюдаваше, как мъжът който владееше сърцето ѝ изпадаше в безсъзнание и отново се връща при нея.



-Как е той? Адекватен ли е?- към тях се беше присъединил Шугър.



-Адекватен?! Вихрен?! Той е роден неадекватен!



-Извади ръцете му от където си ги вкарала, трябва да го прехвърлим на носилка.- Шугър не искаше горските да стават свидетели на интимните отношения между Вая и Вихрен.



-Бат Шугър ще ни трябва допълнителна помощ да го свалим до базата.- думите на Кърлежа накараха Вая да се провикне.



-Момчета ще ни трябват няколко доброволци за да свалим тоя... чукундур до базата.- беше сигурна, че няма да ѝ откажат.



-Гестапо губиш си времето с тия, време ти е да се прехвърлиш при истинските планинари! Подавай оставка и да те взимаме при нас!- мъжът облечен в камуфлаж, отдавна флиртуваше с нея.- Взимай които ти харесат, но да ги върнеш после!



Тя посочи кои здравеняци ѝ трябват. Вихрен беше преместен върху носилката, а тя лично го обездвижи за безопасност с ремъците. Транспортирането до базата минаваше по учебник. С нежелание Вая трябваше, да се подчини на заповедта за бъде прегледана, и раните ѝ да бъдат обработени, а в този момент не искаше да се отделя от Вихрен. Протоколът беше изпълнен, и тя с облекчение влезе в банята. Топлата вода имаше шокиращ ефект върху изтръпналата ѝ кожа. Постепенно отпускащото действие я обгърна. От косата ѝ по тялото и потече кален порой. Мръсна вада се плъзна между гърдите ѝ. Вая стоеше под душа и наблюдаваше как сифона поема във водовъртеж нечистотията,а в главата ѝ също се вихреше ураган от мисли. Какво ще се случи с нея и Вихрен? Ако прости тогава каква гаранция има, че той няма пак да ѝ изневери? Но ако не прости? Готова ли е да го загуби? В любовта им един към друг беше абсолютно сигурна, но понякога само любов не е достатъчна. Бързо облече удобно и топли дрехи и се отправи към стаята в която го бяха настанили.



В първият момент се уплаши, когато го видя заради изтормозено изражение на лицето му. Физическата болка, го унасяше и пак го събуждаше, а той през цялото време повтаряше нейното име.



Шугър който стоеше с него направи знак на Кърлежа да напусне стаята, когато тя влезе.



-Как е той?- беше я страх да попита.



-Неадекватен, но това му е по рождение нали?- Шугър се опитваше да използва шегата ѝ. -Ти как би описала състоянието му?



-Започналата дехидратация е овладяна. Първа степен измръзване...трябва да бъде затоплен с постепенно повишаваща се температура.



-Това как ще го правиш оставям на теб- тонът на ръководителят беше спокоен.



Вая пристъпи с уверена крачка напред, в движение беше свалила топлият полар, разголвайки тялото си, докато сваляше и тениската си, през рамо каза на напускащия стаята



-Ще се погрижа за пострадалия.



Вая бързо съблече дрехите си, отметна одеяло с което беше завит Вихрен и свали боксерките му, с тениската му се справи по-трудно, но усилието си заслужаваше. Той имаше впечатляващо тяло, с което я побъркваше от удоволствия. По бялата му кожа вече се бяха появили хематоми с вариращи в нюансите цветове. Тя не спираше да милва лицето му. Три пъти беше чупил носа си при различни падания в планината. Пръстите ѝ се пързаляха по кривия контур, за да се спрат при шевовете под лявата му ноздра. Обичаше когато този му белег се допира, до вътрешната страна на бедрото ѝ, когато я лижеше. Брадата му успешно криеше цялата му нарязана физиономия. Без значение колко неприветлив изглежда, тя го обикна от първия миг, в който го видя, още там пред базата, когато я нарече "луда девойка". Вихрен имаше рамена за каквито всички жени мечтаят. Вая започна да целува гърди му Леко облизваше зърната му, докато тънките ѝ пръсти се заравяха в рошавото окосмение. Пъхна се в леглото при него и зави и двамата. Подложи тялото до неговото и пое студената му тежест. Вихрен не можеше да разбере от къде беше дошла меката топлина, която спокойно го заливаше. Имаше чувството, че изтормозеното му тяло е потопено в река. Мисълта ужили мозъкът му. Река. Неговата река. Опитваше се да се изтръгне от оковите на Хипнос. В просъница я виждаше гола и спокойна. Тялото му все още се опитваше да озапти студа, който се беше просмукал в дланите и ходилата му. Тресеше се като ударен от трифазен ток. Спазмите му го връхлитаха с болезнена сила, но наравно с тях друго усещане им противодействаше. Топлина с аромат на любов прогонваше хладината. Ръцете на Вая пълзяха по гърба му. Притискаше топлите си като фурна гърди към торсът му. Краката се бяга увили около неговите. Стискаше го в плътския обръч на снагата си. Не спираше да му повтаря колко го обича. Целуваше изгорелите от студа му устни. Езиците им като планински потоци се обединяваха в целувка. Часовете бяха спрели в планинско безвремие. Топлите ласки на Вая вкарваха енергия от която имаха нужда кръвоносните му съдове. Въпреки, че беше в състояние на границата на будно и сънено състояние Вихрен все по осезаемо започна да мачка дупето ѝ и силно да я тегли към себе си. Твърдостта на курът му решително се натискаше в коремът ѝ. Вая се измъкна от хватката му само, за да приложи собствената си атака.



-Отпусни се.- гласът ѝ го галеше



Топлият ѝ дъх се пързаляше към слабините му. Облиза устните си и пое кура му. Задържа го няколко секунди колкото да се задави и изплю сочна лига, която помагаше да движи ръцете си ствола му. Вените му оребряваха релефа на коравия чеп. Вая започна бавно и с наслада да облизва цялата му дължина. Усещаше как пръстите му си играят с непослушните ѝ къдрици. Езикът ѝ трептеше върху натежалата от възбуда глава на кура му. Тя го постави между гърдите си и го стисна в долината им. С език го очакваше, когато се подаваше над тях. Силните ръце на Вихрен все още изпитваха слабост, но въпреки това той я привлече върху него. Вая внимателно го обкрачи, като се опитваше да не натиска наранените му ребра. Ръцете ѝ не спираха да го галят. Приведе се и му предложи циците си. Езикът му засмукваше ту едното ту другото от розовите ѝ зърна. Сама намести кривият му кур на топло във гостоприемно влажната ѝ путка. Усещането да го почувства отново в себе си след, толкова време изтръгна доволен стон. Сластно задвижи бедрата си около курът му. Не бързаше, и не скачаше като ненормална върху него. Леко се приплъзваше, а надутият ѝ клитор получаваше нужната стимулация. Ръцете на Вихрен се впиваха в дупето ѝ. Стискаше силно, когато мисълта как оня нещастник я беше надупил го накара да се вцепени. Претърколи я от него и тя се озова по корем. Усещаше боцкащите целувки по бузите на дупето си. Гъделът я караше да се смее и да ги стиска. Усети как Вихрен покри тялото ѝ с неговото, намести кура си и прониза матката ѝ. Тласъците му бяха силни, и дълбоки. Дупето и подскачаше при всяка проникване, а стоновете ѝ се удряха във възглавницата. Обърна я по гръб имаше нужда да я гледа да знае, че е там с нея, и в нея. Очите ѝ гледаха право в душата му, а там освен любов нямаше нищо друго. Краката ѝ се заключиха зад кръста му, което затрудняваше проникването му, чувстваше се слаб, а тя заслужаваше юнашко ебане. Прочела мислите му Вая му нареди да легне отново, за да се покатери по него.



-Като планинска коза се катериш?- Вихрен не можа да се стърпи, да не я закача.



-Коза ли ме нарече литровицо такава?!



Той побърза да потуши гневът ѝ като започна да целува малкият Онгъл в ляво от устните ѝ. Гримасата която тя направи издаваше, че я боли, но той продължи леко да маркира любимото местенце. Седна за да може да я усеща по- осезаемо. Ръцете ѝ се вплетоха зад тила му, докато неговите се мушнаха под дупето ѝ. Повдигаше го, докато целуваше рамото ѝ. Вая започна да търси подходящото темпо с което да се нанизва на кура му. Изненадваше го с променлив ритъм, циците ѝ подскачаха заедно с къдриците ѝ.



Късите отскоци сперма, които Вихрен изстреля в путка и се сляха с нейният финиш. Изморени и изпотени се тръшнаха един срещу друг на леглото. Заспаха прегърнати, само за да може сутрешната ерекция на Вихрен да ги събуди. Месеци наред бяха спали самотни и далеч един от друг. Сега желанието им беше двойно. Посъвзел се от екшънът, на който беше подложен Вихрен вдигна краката ѝ върху раменете си, и нахлу дълбоко в путката ѝ. Чукаше я така както Маркес, казваше, че трябва да направим преди да умрем. Желанието му да я задоволи му даваше нужната енергия да я помпа, здраво както заслужава. Тласък след тласък я приближаваха до момента на върховна наслада. Секунда след като контракциите отвътре разлюляха бедрата ѝ той се изпразни във вече пълната ѝ със спермата му путка.





-Може да го е убила?!- Кърлежа сериозно се притесняваше за колегата си, докато пиеше чай пред базата.



-Убила го е тя от... ебане го е убила! Сигурно му е изпържила ташаци от кеф!- му отговори Наглия



-Виж бе! На ебем страна върви! Дали не му е отпрала един кур за наказание?- Кърлежа посочи към бавно пристъпващия Хаспел.



-А това вече е способна да направи! Но ще ни викне всички да гледаме и да се учим!- към двамата планински спасители се беше присъединил и Шугър.



-Хаспел, направи ли те Гестапо нежен?- колегите му се кискаха, като какараски



Подпрян на тази, която беше негов заслон им отговори.



-Направи ме щастлив! Колеги дебили попитах този див порой с име на река, приема ли да бъде моята... Източна Румелия?- Вихрен я погледна, когато тя вдигна лявата си ръка за да им покаже отговорът който стоеше на безименния ѝ пръст



Каза му "Да"



Каза му "Да" когато ѝ предложи да отидат, да работят в развалините на турските градове Адана и Антакия след земетресението в Турция



Каза му "Да" когато я помоли, да бъде негова спътница в проекта на Европейската корона, като изкачи заедно с него първенците от всички държави в Европа.



Базата редовно получаваше снимки, как развяват българския флаг.



До денят в който дойде различна снимка от Езерски връх.



Вихрен я беше вдигнал на ръце гледаше я така, както веднъж в живота се гледа жена. В очите на Вая освен, че гореше обожание към него, имаше и някакъв необичаен блясък. Тя беше обвила краката си около кръста му, и държеше нещо във високо изпънатата си ръка. Шугър приближа кадъра за да види по ясно. Погледна и след това към Наглия за да му каже.



-Бас хващам, че ще кръстят детето... Проклетия!


Край.