-Тя ще те убие. Първо с думи после с действия!

- Нагъл бас, че първо ще го транжира после ще  образува скандал над трупа му.

- Кой бе?! Кърлеж ти колко време работиш с нея? Хаспел мъртъв си!

Пред Базата на Планинската спасителна служба, двамата мъже през смях обсъдиха съдбата на  колегата им.

- Ще ми пръдне тя на... хаспела с нейните скандали. Умирам си да я дразня. Като се газира прави един тик с лявото ъгълче на устните. Там най- много обичам да я цел...- Хаспела късно се усети, че споделя повече от колкото трябва.- Влизам да си направя кафе, за да съм бодър за наказателната акция. 

- Добро момче беше ще казваме на опелото ти!

- Слаб му беше ангела и изневери на грешната жена. Лека му пръст. - допълваше Кърлежа.

Хаспела влезе в сградата подсмихвайки се. Горчивото кафе  беше в ръцете му, когато видя през прозореца служебната Тойота Ленд Крузер RJ 73. 

Преметнала раницата си през рамо, към входната врата заплашително , поклащайки бедра вървеше очакваната скандалджийка.

- Къде е той?- гласът ѝ скърцаше.

- Кой?- Наглия говореше спокойно, докато Кърлежа се тресеше в глупашки смях до него.

- Нагъл недей да дразниш лъва, когато клетката е в ремонт. Къде е оная... върлина?!

Тежките стъпки на виновника, за гнева ѝ накараха, дървените дъски под краката му да изпищят.

Стояха мълчаливо един срещу друг. 

- Добро утро.- гласът му все още я караше да настръхва.

- Имах среща в събота.- сама не подозираше, как думите ѝ го нараняват. 

- Въобще не ме интересува какво правиш в свободното си време.- уж незаинтеровано ѝ отговори Хаспела.

- Колега от съседния отряд. Отмени срещата.- тя говореше бавно и овладяно.- Някой му се обадил и го е предупредил, че имам... ГО- НО- РЕ- Я!

Хаспела бавно отпи от кафето си, преди да ѝ отговори.

- Доста ниско си свалила летвата, за да излизаш с оня... клапанар.

С бавна крачка към него пристъпи тази, която владееше мислите му.

- Дали съм свалила летвата или не, не е твоя работа! Но една конкретна... литровица с огромно желания, ще я направя на разпалки за печката! Нагъл подай брадвата насам!- жестът ѝ заплашително сочеше към инструмента.

- Гестапо във вашия семеен скандал се не бъркам мацо. Но ти го убий пък аз ще кажа, че сам е паднал върху брадвата. 

Кърлежа беше изпаднал в някакво състояние на истеричен смях, от който се давеше, докато наблюдаваше колегите си.

Хаспела продължи търпеливо да си сърба горещата напитка от металното канче. Възбуждаше го да я дразни. 

Бавно мина зад гърба ѝ, обичаше, да стои зад нея и, когато я ебеше обожаваше, да я пори на задна. Спомените, за това как пръстите ѝ се впиват и стискат  чаршафите секунди преди коленете ѝ, да се огънат под силата на оргазма ѝ, предизвикаха лек подскок на хуя му. Хаспела не правеше опити да прогони мислите си. Наведе 
се и отчетливо усети ароматът на кожата ѝ, цялата ухаеше на дъждовна гора. Късото вдишване,  което пое изпълни дробовете му с любимата му миризма.

- Казах на оня... тъпанар, че имаш ЛО-ГО-РЕЯ, а това, че той е тъп като папуда и не може, да направи разлика между логорея и гонорея не е мой проблем. 

Тя бавно се извърна, за да има видимост към мъжа, който имаше всичко, за което беше мечтала. В очите и душата ѝ горяха гневни огньове, същото беше и положението между краката ѝ. Желаеше го. Нямаше хижа или заслон, където да не се бяха ебали. Нямаше докосване, което да не я побъркваше от възбуда. Обожаваше, да се катери, като дива коза  върху него, той беше любимият ѝ връх.  Силата на ръцете му предизвикваше взривове по тялото ѝ,  докато той търси нови неизследвани територии по него. Първоначалното им сексуално привличане се беше трансформирало в нещо за, което в старата житейска книга беше отделена цяла вселена, наричаше се любов. 

И въпреки това, той ѝ изневери и тя не можа да му прости. Яростта бавно се отдръпна от лицето ѝ, очите ѝ го фокусираха, ъгълчетата на устните ѝ се повдигнаха. Всички които я познаваха знаеха, какво означаваше това изражение, щеше да го убие с думи. 

- Дали имам логорея или гонорея не е твоя работа. Аз да не коментирам с колеги твоята еректилна дисфу...- думите ѝ бяха прекъснати от кучешки лай. - Ото, Ото... седни!

В краката ѝ се хвърли тригодишната немска овчарка от оперативен клас С, която веднага изпълни командата на водачката си. Освен на Хаспела беше липсвала и на кучето, което като горд страж стоеше до стопанката си. Върховете на пръстите ѝ напипаха любимото място зад косматото ухо на Ото. Кучето се наслаждаваше на ласката. За разлика от мъжа срещу нея, то ѝ беше  вярно. Избра и остана с нея. 

- Вие сте една банда без команда. - сърдития глас на началника на ПСС ги накара, да се стегнат!- Всички в залата. Без теб Хаспел с теб ще разговарям на четири очи.

Младият мъж кимна с глава, докато всички останали влязоха в базата, той седна на стъпалата на сградата и се вгледа в очите на кучето.

- Ото ела момче! - немската овчарка не помръдна- Ела.

Кучето все още стоеше така  както стопанката му го беше оставила. Хаспела се приближи коленичи пред него и му каза.

- Пази момичето ми Ото! От бедствия и от негодници. Пази ми я, докато си я върна.

Хаспела се изправи  и се отправи към кабинета на началника си.

Почука и влезе в кабинета готов, да бъде мъмрен

- Сядай! Виж поредна молба за напускане  ми е дала тая твоята... самодива!- началникът подхвърли към него документа.- Не може да продължава така! Говорете и си оправете отношенията с Вая.

Хаспела се намръщи загарчаше му в устата винаги, когато някой мъж се обръщаме към нея със собственото ѝ име. 

-  Как да стане това Шугър като тя е ...

- А това не е мой проблем! Предупредих ви,  когато започнахте да си играете на... география, но кой да слуша!Намери начин. Всъщност я ѝ предай да дойде, да ѝ кажа и на нея две думи!

Хаспела се отправи към колегите си в залата. Винаги я търсеше с поглед, сърцето му излизаше от ритъм, в момента в който я фокусираше. Курът му също радостно подскачаше.

Вая беше брюнетка с големи кафяви очи, под които имаше симетрично разположени бенки. Все едно самия Създател ги беше поставил там, а за обезоръжаваща харизматичност ѝ беше подарил и трапчинки, на бузите и на кръста. Всичкото това очарование, вървеше в пакет със страхотен задник, и характер, наподобяващ кървяща язва. Маниакално организирана, с желязна дисциплина и педантична педантичност напълно заслужено си беше получила прякора Гестапо. Хаспела хищнически я оглеждаше, обичаше да я атакува изотзад. Възбуждаше го, как потрепва в ръцете му, докато курът му заявяваше желанието си над тялото ѝ 

Прокашля се за да ѝ привлече вниманието, но инатливото магаре, което съжителстваше в главата ѝ с другите  ѝ 16 самоличности не го отрази.

- Ръководството иска да проведе разговор с колега, носещ името на естествен, воден поток.

- Шугър мен ли вика?- изненада в гласа ѝ изненада и него

- Е ако имахме колега който се казва... Дунав сигурно въпроса ти щеше да е уместен! - не можеше да се стърпи да не я закача.

Бедна му беше фантазията, за да си представи  по, колко начина мисловно го убиваше в момента. 

- Роден си идиот или полагаш някакви специални грижи, за да бъдеш такъв?!- Вая напусна работната зала без, да му даде възможност да ѝ отговори.

Завърна се при колегите си, за да раздаде седмичните задачи по планинските райони за, които отговаря базата. Само Хаспела не получи нищо, прочела мислите му Вая троснато му заяви, да я последва в другата зала.

- Шугър ни даде обща задача. Аз и ти трябва да подновим маркировката към...

- Планинска шир! Вечер студ...аз и ти! Звучи...

- Няма аз и ти! Има професионална ситуация.- в гласът ѝ скърцаше раздразнение.- Нужен си ми...

- Видя ли нужен съм ти...-  Хаспела си играеше с огъня.

- Не на мен! На базата си нужен! Защото си единствения...

- Единствения ли съм?!

Преди да успее да избухне, като вулкан Хаспела я блъсна към стената и властно завря езикът си в устата ѝ. Липсваха му целувките ѝ, тя му липсваше заедно с цялата ѝ проклятия. Съпротивата ѝ, да го отблъсне беше категорична. Опитваше се  да се измъкне от капана,  в който се намира. Но тялото ѝ бавно я предаваше. Липсваха ѝ прегръдките му, той ѝ липсваше с цялата си несериозност. Ръцете му с твърда решителност бяха премахнали служебната ѝ грейка. Тесния, черен неопрен отдолу ѝ  стоеше, като втора кожа. Силното му тяло болезнено я притискаше към дървената, обшивка на стената, а всяка пора на кожата му излъчваше желанието му, да я има. Езикът му агресивно, блъскаше нейния. Влажната атака над устието ѝ продължаваше. Топлата възбуда, в която започваше, да плува путка ѝ я уплаши, трябваше да остане студена, но гърдите ѝ горяха, а зърната ѝ щяха да експлодират. Не се беше ебала откакто с него се  разделиха, не искаше друг да я докосва. Дори след раздялата им тя му остана вярна. Само той властваше над сърцето ѝ. Отдръпна се от нея само, за да клекне и, да повдигне блузата ѝ. Влажно засмука пъпа ѝ, езикът му дълбаеше в малката дупка върху овала ѝ. Брадата му я гъделичкаше, но това въобще не го притесняваше продължаваше да целува тялото ѝ.

Хаспела беше сръчен, бързо се справи с колана и закопчаването на панталона ѝ. Нежните ѝ ръце бяха върху раменете му в опит, да го избута от себе си. Колкото и гняв да течеше в сърцето ѝ пред канара, като него нямаше шанс. Дланите му се впиха в дрехите ѝ и грубо смъкнаха надолу. Пубисната ѝ могила се разкри пред него, това беше любимото му място.  Езикът му се пусна по цепката ѝ, Хаспела щеше да свърши в гащите когато я вкуси. Обожаваше соковете на путката ѝ. Жадно пиеше от негова река. Вая се приведа над него, като върба, а косата ѝ го покри. Удоволствието, което изпитваше в момента, замъгли  съзнанието ѝ. Тихите ѝ стонове бяха музика за ушите му. Продължаваше, да я лиже полудял от желание и от любов. Носът му опираше в клитора ѝ, а топлият му дъх я побъркваше.  Изправи се, само за да започне да свири по надутата пъпка. Пръстите му лепнеха от сладката мъзга. Облиза ги с наслада и продължи да я гали върху опасния участък. Дъхът му се отпечатваше върху вратната ѝ извивка, не спираше да и повтаря колко я обича и желае.

Усещаше как наближава момента в който точката ѝ на възбуда ще отприщи разрушителния си потенциал и ще ги помете, като лавина. Очакваше я. Вместо това без да подозира, какво се случва зад затворената врата Наглия връхлетя и ги прекъсна.

- Еее не се научихте да чукате по тия врати. - Хаспела никога не си позволяваше на повишава тон, но в момента виждаше всичко в кръв.

- Вие па се не научихте, да се чукате извън работно време.- троснато му отговори Наглия.

Секунди след като затвори вратата базата беше разлюляна от крясъци му.

- СДО- БРИ- ХА СЕ! СДО- БРИ- ХА СЕ!

Хаспела щеше, да се разправя после с него в момента важна беше Вая, но когото я погледна разбра, че всяка надежда за помирение беше мъртва.

Изражението на лицето ѝ беше по- сурово от това на Николаус "Кла́ус“ Ба́рби. Студът във вените ѝ беше отдръпнал топлината от лицето ѝ.

Оправи косата и дрехите си. Опря се на стената и затвори очи. Хаспела  наблюдаваше как с всяко вдишване, тя се отдалечаваш от него. Преди да напусне стаята, спокойно го уведоми, каква е задачата му за деня. 

Трябваха му няколко секунди, за да се опомни, решително тръгна след нея. Настигна я пред входа на базата, където вече беше успяла само с поглед да прекрати всякакви коментари, от страна на колегите си.

Бесен той я хвана  и издърпа ръкава ѝ, същото направи и с неговият.

- Маркировка?! Ето ти маркировка!

Върху вътрешната страна на ръцете им имаха татуировки, направени в онези луди дни, когато любовта им беше всичко от, което имаха нужда. Време в което не можеха, да се отделят един от друг. 

Хаспела стискаше здраво китката ѝ. 

- Вая... любов е! Колкото и да го отричат! Любов е!- дишането му беше тежко.- Сгреших!  Но толкова ли е непростимо?! Човек ли съм убил?!

- Да уби! Мен!- болката в гласът ѝ го вцепени.

До момента освен ярост не беше виждал нищо друго в нея, но сега болката в сърцето ѝ изплува в тевните ѝ като езерото очи.

-Щях да бъда твой заслон! Срещу целия свят щях да застана,  заради теб! Не поисках нищо, което аз самата не мога да ти дам!Вярност! Да беше любов! Голяма любов! Но беше!-
безнадеждната категоричност в думите ѝ го стъписаха.

Ръцете му я стиснаха здраво за раменете, докато се давеше  в гласът ѝ. 

- Вая чуй ме! Можем да го преодолеем! Ако повярваш в мен...

- Вярвах в теб. Когото никой друг не вярваше! Вярвах, че ти ще бъдеш моята планина! Вярвах, че ще си силен и стабилен, за да мога най- накрая да бъда река!- гласът ѝ губеше топлината си.- Ти ме предаде! Мъртва съм за теб! Мъртъв си за...

Езикът му отново връхлетя между тънките ѝ устни, искаше да я накара да млъкне. Ръцете му се увиха около нея. Стискаше я болезнено, за момент си помисли, че ще скърши тялото ѝ. Некомфортно вцепенена, този път Вая не предприе никакви действия с които за го отблъсне. Хвана лицето ѝ в шепи, очите ѝ се бяха превърнали в ледници, но той продължи да я целува. Студеният планински въздух не можеше да се сравни с този, който идваше от топлото ѝ тяло. Отдръпна се от нея, изтръпнал от очакване тя да прекрати изтезанията, но вместо това тя произнесе присъдата му.

- Мразя те! В ръцете ми да умираш няма да си мръдна пръста за теб!- гласът ѝ разкъсваше душата му с безразличието си. 

Ушите му пищяха от думите ѝ,  предателството му я беше превърнало в Ледена кралица. Гледаше я и не можеше да я познае.

-  Ей влюбените от Валдаро кажете, че се връщате иначе лошо ви се пише!- строгия ръководител на базата извади Хаспела от ступора.

- Шугър тръгвам бе стига си ръмжал!

- Тръгваш ама тръгваш утре! Още едно неизпълнение на задача и ти намазвам ските към уволнение! Гестапо ти си с първо  предупреждение...

- Тръгвам!

- Хаспел! Хаспел! Утре бе! Къде си тръгнал без...

Гласът на Шугър се губеше зад гърба на Хаспела, там оставаха и шибаната база заедно с проклетата Вая. 

Думите ѝ се забиваха като сталактити в душата му.  Крачките му скоро ускоряваха скоростта си. Искаше да избяга. Бягаше. Без посока и без цел. Сърцето му кървеше, а  студена пот започва да избива по тялото му. Нямаше спомен колко време е тичал, като обезумял едва, когато съпротивлението на  снежната обстановка го събори на колене си пое тежко и болезнено вдишване. Конвулсиите, които го връхлетяха за миг предизвикаха замайване. Всичко продължи няколко секунди, докато се оглеждаше очите му срещнаха други огромни и кафяви пълни с изненада очи. Балканската, дива  красавица срещу него имаше,  същия шоколадов нюанс на козината, като косите на Вая. Прекрасното, застрашено животно го гледаше с любопитство. В следващия момент Хаспела, чу глас. Остра пронизваща болка го блъсна в дълбоката бездна, докато темна мъгла покриваше съзнанието му. 


Следва продължение...