Божидар беше дистанциран. Сам. Мълчалив. Механично обгрижваше децата, механично помагаше вкъщи, механично я чукаше. И така беше от много време насам, но напоследък бе станало болезнено осезаемо. Когато преди време я остави три месеца без секс, тя опита да му изневери. Опита с един, който й пращаше поезия. На нея – забравилата какво е разговор и нежност. Целунаха се, а той се притесни, че ще му измачка ризата. Опитът бързо приключи дотук. Но няколкото седмици преди случката се носеше в облак от очакване, трепет и всякаква липса на разкаяние. Година по-късно един колега успя да я впечатли достатъчно, че да легне веднъж с него и секса се оказа крайно разочароващ, а той натрапчиво се опитваше да заеме мястото на трето дете в живота й – капризен, неориентиран, вечно оплакващ се. После се появи един мъж – красив и страстен като планински поток. По същия начин и си отиде.
И така, с времето тя прие, че ще остарее без страст. Каквото изпитала – изпитала, има си деца да гледа, работа да върши и всички онези емоционални-страстни глупости бяха останали далеч в съзнанието й. Но… ето, че Божидар беше станал различен. И един ден нея я осени мисълта, че той й изневерява. Ей така, от нищото я порази, но пък беше толкова логично и ясно. Изневерява й! Това е! И тя се зае хладнокръвно да го наблюдава. Неревнива по принцип и доста разсеяна, никога не й беше хрумвало да отваря телефона му и той нямаше парола. Ами направи го. И видя клетите опити на един застаряващ мъж да се хареса на разни жени. За щастие никоя от тях не беше поддала, но кой знае. И нея я заболя. Защото в тези опити тя прочете обещания за неща, които той не й го правеше от години…или никога. Прочете поведение на мъж, който желае, ама не нея. И се почувства толкова предадена, защото я беше вкарал с жестоката си пасивност в коловоза на кръшкащите (то поне пък да беше нещо запомнящо се!). Беше предала морала си и сега я заболя. Нечовешката й работна дисциплина се обади и тя изтри емоциите. Трябваше й план. Трябваше да разбере до къде е стигнал той, за да реши какво точно да предприеме. И си направи профил в мрежата. Стана Соня…

3 месеца по- късно (около 23часа вечерта)
С: Спиш ли, сладкиш?
Б: Не… чаках да се включиш
С: Ммм… защо?
Б: Харесва ми да си говорим
С: Какво друго ти харесва да правиш
Б: Ще ти покажа някой път
С: Разкажи ми ;)
Б: Ще те целувам бавно по шията, докато мачкам разкошните ти гърди
Б: …после ще плъзна ръка в бикините ти и ще те погаля там. Ще те накарам да мъркаш в ръцете ми. Ще сваля всичко и ще те вдигна на масата отворена за мен.
Искам да те лижа … дълго и да те чукам с език докато свършиш поне веднъж в устата ми
С: ооооххх… мокра съм
Б: Дай да видя
С: ?
Б: Прати ми снимка
Тя започна бързо да търси в нета снимки на путки. Намери една симпатична, дето изглеждаше домашно снимана и я прати.
Б: ооох, ще те скъсам
С: по- полека, любовнико, първо трябва да се видим ;)
Б: само кажи къде и кога
Тя изключи чата. Соня беше такава – непредсказуема, дива и своенравна, нейната противоположност. Беше бясна. Бясна и възбудена. Предните разговори мастурбираше злобно и отчаяно. Но тази вечер просто се тресеше от възбуда. Искаше да отиде в спалнята при Божидар и да го хапе, да го дере, да крещи, да го чука, да бъде такава, каквато никога не е била. Наля си вино, изпи чашата и влезе в спалнята.
Божидар „спеше“. Размърда се тя като легна до гърба му. Тя умишлено се обърна и залепи дупе в него. Дали е още възбуден от чата? Би трябвало, бяха минали няколко минути… Той се завъртя и пусна плахо ръка по дупето й. Тя се понамести в шепата му. Той я дръпна под себе си и я зацелува бясно. И тя му отговари бясно. Той спря за момент и се втренчи в тъмното. Може би я видя. Двамата се вкопчиха отново един в друг. Езиците им се преплитаха като на разгонени пубери. Дишаха тежко, а ръцете им се опипваха взаимно. Той вече смъкваше бельото й.
Тя изръмжа: Лижи ме!
Божидар: А? – вече си го търкаше в нея готов да проникне. Беше толкова мокра!
Тя: Лижи ме, искам да ме лижеш… сега!
Той се смъкна надолу. Трудно се понамести. Прокара леко език по устните й. Ухаеше приятно. Даже не помнеше защо спря да я лиже. Впи устните си в нея, докато играеше с език по клитора й. Усети тялото й как се стегна. Това го настърви. Беше мокра. Влагата й се смесваше със слюнката му. Чу я да стене. Наистина – защо беше спрял… Хареса му възбудата й. Тялото и започна да потрепва. Погали я и с пръсти. Тя извика сподавено. Плъзна пръста си в нея, после още един и ги задвижи бавно, докато лижеше настървено клитора й.
Тя: Вкарай гооо…. Не издържам… – извиваше се в леглото стиснала с крака главата му
Той скочи и с едно движение потъна в нея. Тя го усети толкова твърд. С краката си го притисна към себе си. Наби й го докрай. Усещаше се толкова разпъната, насилена и жадна. Не се чуваше, че ръмжи от възбуда. Бедрата й трепереха обвити около него. Той забрави за всичко и всички. Забрави Соня, забрави нея, бяха членът му и нейната отдаденост. Лашкаше я безумно, като за първи път. Беше я избутал до ръба на леглото и главата й леко увисна надолу, разкривайки шията й. Той впи устни в нея и заигра с език по меката й кожа, завъртайки го в ухото й. И тя не издържа… потънала във възбудата си, това я довърши. Усети оргазъма като лавина, карайки таза й да се блъска спастично към него, мокрейки всичко наоколо, а тя да крещи. Свършиха почти едновременно.

На следващия ден. Събота, 8:26 сутринта
Божидар влезе в кухнята тананикайки си. Събуди се просто щастлив. Не се беше чувствал така отдавна. Нямаше търпение да прегърне Невена и да й каже колко беше прекрасна снощи.
Тя вече пиеше кафе на масата. Беше токова красива – разпусната и разбъркана коса около лицето, набъбнали, сочни гърди под бялата тениска, по бикини, сгънала голия крак под себе си. Той я целуна, като хвана в шепи главата й. Чак не му се искаше да я пусне. Когато я погледа отново, му се стори, че го гледа тъжно.
- Аз съм Соня – каза Невена.